Защо са такива децата?!

За съжаление децата ни получават възпитанието си  не само в семейството. Попиват много и от средата, в която живеят. А обществото ни е толкова болно, злобно, нагло и егоистично, че ме е страх какви хора ще пораснат децата ми  Каквото и да направя не мога да ги изолирам от външния свят...това също не е здравословно възпитание.
Освен всичко, което си описала като поведение на въпросните деца (което е в пълна сила са масата деца днес), на мен ми прави впечатление, че днешните деца нямат никакви амбиции. Нищо смислено не ги вълнува. Приятелката ми се оплаква от сина си - 9 год., пита го :"какво ти е интересно да правиш, искаш ли да спортуваш, да плуваш, на танци да ходиш...", а той - нищо не му било интересно 
Това е причина за агресията си мисля аз. Защото не са достатъчно ангажирани с нещо, което им е приятно. Ами моя син напр.: до скоро хич не го беше еня дали има 6 или 2...две четворки имаше дето не ги знаех и не защото ги е скрил...после сума време не разбрах за три шестици...пълен непукизъм. Не се стряска от лоша оценка, не се радва на хубавата. БЕЗРАЗЛИЧИЕ. У нас това вече премина, сега изисквам всяка вечер като се върна бележника да е на масата, даже и да няма оценки. Но много познати се оплакват от същото.
На къде върви само времето ще покаже. Дано само посоката да не е непоправимо грешна. Дано.

Живея с този страх и не зная как да го преодолея.Все имам чувството, че е възможно да не успея да възпитам сина си така, като аз мисля, че би трябвало да е възпитан.Естествено, имам колебания и в това доколко "моето" възпитание е най-правилното за него.Опасявам се и да не го потисна дотолкова, че да се страхува да направи някоя невинна, здравословна момчешка пакост.

Онзи ден се прибирам с детето от разходка, привечер е и от съседното училище децата, среден курс, си тръгват.Не ме виждат в тъмното и застанали пред вратата на входа, а единият вика:"Иване, ти си този път"Ех, сещам се, че от два дена звънят на звънците и бягат - голяма веселба им е.Та, поглеждам ги аз и им казвам:"Е, добре, че ви срещам, хайде, качвайте се...."А те......"Хъм...аааа....къде да се качваме?""Е, как къде - у дома,нали ми звъните,ама все се разминаваме, хайде, идвайте, тъкмо ще мипозабавлявате детето, докато свърша малко работа.."
Голям смях.Като се сконфузиха....Ех!
Викам им:"Хей, момчета, не ви се сърдя, ето - отглеждам един малчуган, дето не зная какво келешче ще стане, та ви прощавам, ама е време да си намерите друго забавление, в което на всички да им е еднакво приятно"

Не се появиха повече.Но аз и не им се сърдех, де.Спомних си моето детство, там също имаше много разярени възрастни

 Защото са деца, повечето неща които минават като мисъл в определени ситуации в главата, на възрастния индивид, отглеждащ дете за тях не означават нищо и критиката, колкото и градивно да бъде поднесена, не би имала смисъл.
 Единствения начин за реакция в такъв момент е опит за разговор на едно ниво и споделяне на опасения.

Като гледам, май за момчета става дума. И аз понякога се сепвам, че вече се оформят като различен пол, малко по-рязък на моменти. Особено ако са в изцяло момчешка среда.
Започнах да се консултирам със съпруга, когото харесвам като характер и поведение, защото на моменти ми излиза извън компетенциите как да реагирам. На него понякога му изглеждат нормални неща, които на мене ми се струват шокиращи. Като каже "момчетата са така, и ние такива сме ги правили", се доверявам. Като каже "това е грозно", знам, че трябва да съм нащрек. Надявам се да си създам някакъв балансиран усет. 
Но като цяло ми се струва, че от един момент нататък възпитанието на момчетата не може да се решава само между жени.

Какво да ти кажа, блажка, моят мъж дотолкова се кефи на необузданите понякога реакции на сина ни, че ми се ще сама да си го възпитавам
А днес, в градинката, моето момче измести едно друго от една количка.Казах аз "НЕ!", ама се оказа, че тя си му била отредена по ред на моя и той си бил в правото.Обаче онова се разрева.Гледам майката - тя - аха и да ревне с него - толкова й е сладък, добър и невинен сина, че и по-малък от моя дивак.А бащата - смее му се:"Какво си ревнал сега..." Имитира го, явно хич не го жали.Мъжът ми е същият.Някакво момчешко дяволче си остава в тях - заядливо едно такова, палаво, всичко с насмешка...А ние - жалостиви, с чувство за справедливост, все гледаме да ги учим, да ги възпитаваме.....
Не зная кой е правилният подход, но определено мисля, че отношението на бащите е по-адекватно на моменти, въпреки, че аз не го одобрявам.Гледай какво противоречие.

Ами те децата вкъщи се държат по еднин начин, а на улицата по друг. Надявам се да не стане детето ми някой ден грубиян, на който не му пука, че може да нарани малко дете и бременна жена  Старая се с всички сили, които имам и мъжът ми също. Но само времето ще покаже 

И при нас така! Остава ни да се молим децата ни да бъдат по-добри.   

добре де, вие като деца винаги ли сте се държали възпитано? Отчитайте освен това, че в случката децата са били група, което им дава крила за вършене на простотии. И най-добре възпитаното дете, като се събере с 10-тина другарчета, 'забравя' как е възпитавано.
Освен това аз не мисля, че си била в правото си да им правиш забележка. Те даже са играли в училищния двор, а не на улицата. Естествено, че се случва топката да излети над оградата. Тук се сещам как ние треперехме, когато топката ни влезеше в някоя тераса. И как гадовете обикновено не ни я връщаха. Или за кадрите от бълг. игрални филми, когато се чупеше прозорец и от него излизаше леля по ролки и пеньоар, и с точилка в ръка.

 Аз подкрепям мнението на Тинкърбел.Децата винаги са си били едни и същи, и по наше време и сега.Просто са деца, това го забравяме понякога.Искаме да бъдат съобразителни, възпитани/каквото и да значи това/, любезни и т.н.Очакваме от тях винаги повече.
 Аз лично забележки не правя, няма смисъл, не мисля че ако кажа на някое дете, че нещо не е хубаво, то ще си коригира поведението занапред само заради моята забележка.Най-много да се постигне обратния ефект.

Права е Тинкърбел. Не, че не ти съчувствам, уплашила си се, но те не са го направили нарочно, все пак. Групата дава сили за отпор и затова са ти отговорили.

И аз съм на мнението на Тинкърбел.
Очакваме от децата да се държат като възпитани възрастни, а възпитаните възрастни са единици.
Аз съм върл противник на мнението, че децата трябва на всяка цена да уважват възрастните (не да се съобразяват - както е било в твоя случай, а да уважват!).
Малко възрастни се държат така, че да стават за уважение.

Защо са такива децата?! - Защото са деца.
По-лошо щеше да е ако някой на твоята възраст би ти отговорил така.

Аз пък съм съгласна с авторката на темата. Не смятам, че е редно на една учтиво отправена забележка да се отговаря по този начин. При условие, че виждат какво е положението на жената - бременна и с малко дете. Абсолютно разбираема е найната уплаха. Смятам, че такива реакции са резултат от неправилно възпитание, тоест децата не са свикнали, не умеят да мислят за нуждите на другите хора. Днес много деца израстват като егоисти, за което не са виновни те а предимно родителите. Много примери могат да се дадат: вчера разхождам моите двама хубосници в кварталната градинка и гледам двама тинейджъри на по 15 години стъпили от двете страни на една дървена клатушка - люлка и я огъват така, че всеки момент ще се счупи - тя е за малки деца и моите толква харесват да се люшкат на нея. Така че викам им: момчета, моля ви, слезте от люлката, ще я счупите, тя е за малки деца. Те се спогледаха,но веднага слязоха, досрамя ги. А може и респект към майката с две малки деца да изпитаха, незнам. Но факта, че са се качили там, говори ясно, че не се замислят за елементарни неща. И то само това да беше. Ама много дълъг ще стане постинга. За мен лично извода е ясен: трябва да уча децата си да мислят за другите, да не са егоисти, така един ден ще са способни по добре да се грижат и за своето семейство, да са себеотдадени на семейството.

ами , защото никога не биха могли да ти влезнат в положението ... защото са багабонти за завиждане, свободни и безгрижни .... несъобразителни диванета .... 

Докато има родители , защитаващи подобно поведение , много ще се питаме защо децата са такива.

Ами не се замислят, да. Как пък 1 дете ще се замисли за бременна жена и малкото дете. Не би било дете, тогава. Не са тръгнали да тормозят насила. Чудо голямо - топка.

 Някои хора имат доста криворазбрани критерии за възпитание, на мен пък това ми стана ясно!

  Какво значи "криворазбрани критерии за възпитание" в какъв смисъл, кое е криворазбраното  , не разбрах кои родители точно се визират, стана ми любопитно.

Синът ми е на 6.5 години и прекрасно знае какво е да си бременна жена и че трябва да бъдеш внимателен и мил към нея. И като дете мразех подобно отношение към мен и сега не отчитам, че е в реда на нещата. Но... Оказва се, че наистина децата в растежа и развитието си минават през различни фази, моменти, преживявания, чувства. Понякога са агресивни и груби, после се затварят в себе си, друг път са мили и непридирчиви. И всяка една такава фаза се обяснява с определен период на физическо и психическо развитие. Естествено, че е изключително важно възпитанието, което ние даваме на децата си. Надявам се, да съм хванала верния път, но само времето ще покаже. За съжаление обаче, ми се струва, че все повече стават нещата, които са извън контрола на родителите. Незнам дали е правилна думата "контрол", но по моему, аз трябва да съм в течение какво става с моето дете, с кого дружи, как се чувства и как се справя в училище, дали той не би искал да има други приятели, на кого подражава и т.н. И все пак, това поведение си има и отговор - момчета, които просто искат да се покажат като "мъже", да демонстрират мъжко поведение, сила, да покажат, че те контролират ситуацията!

 
 Кифлата, имам предвид, че много се спекулира с това възпитание.Сбърка ли нещо някое дете, веднага бива обявено за зле възпитано.Аз не мисля, че е така.Както и по-горе писах, децата са си деца и някои неща, които вършат по детскому нямат никаква връзка с възпитанието, което има се дава.

И аз често се замислям за това какъв ще бъде синът ми като порастне .Особенно като отида на дискотека и гледам там "младежите" как се държат .За себе си знам,че ще дам едно добро взпитание на детео си,но се страхувам от това което ще срщне на улицата.Мисля,че това е отговора на въпроса на авторката,обкръжението,компанията това са водещите фактори в държанието на децата.Един пакостник да има,той е толкова интересен и така му се кефят,че се стремят всички да му подражават.
Клонка,много ми хареса твоята реакция в случката,която си разказала .Мисля,че това е начина по който трябва да се справяме с хулиганските прояви,защото децата не обичат сериозните разговори и трудно си вземат бележка от такива .

  Мерси, че поясни. Съгласна съм с теб, попитахте защото наистина не разбрах, какво точно имаш предвид 

Изчетох всички отговори, благодаря за тях, но явно накоя дами не са чели внимателно поста ми или просто не са ме разбрали.
Първо да уточня, че децата най-вероятно не са разбрали, че съм бременна. Второ, НЕ ритнаха топката нарочно, казах го и в първия си пост. Не ме е издразнила топката, ама вие явно не сте го разбрали това.
Издразни ме, че, когато им направих забележката (без да крещя или да ги обиждам, просто обясних, че оттам минават доста майки и би трябвало да ритат по-внимателно), реакцията им беше да започнат да ми подвикват разни работи и да свиркат след мен. Ето това ме издразни. Очаквах да кажат: ОК, ще внимаваме или Не беше нарочно или нещо в този дух - аз така бих отвърнала. Ама не. За тях беше по-естествено да го изкарат на подигравки.
Съзнавам, че децата са си деца, нормално е и да ритат топка. Даже по-добре да ритат в двора на училището, вместо да пушат трева из парковете. Не това визирам под "лошо възпитание". Явно аз не съм обяснила добре в първия си пост, дано сега сте ме разбрали!

много добре съм те разбрала и пак бих ти отговорила така - децата не разсъждават като нас. Те сега се учат или се правят един пред друг на интересни или оригинални.
Аз за да искам да чуят забележката ми бих им подвикнала на техния език - хей, вие, лелеее, как силно ритате, много сте добри, ама вижте, че и майки минават или нещо от сорта - тук по мога да се надявам на положителна реакция. Разбираш ли накъде бия?

изчетох всички мнения и на много места се замислих.Всички сте и прави и не,но това е нормално.Не е лесно да вземеш конкретна страна ,защото не е възможно.Бих ви казала аз как ще реагирам.
Ако бях на годините когато родих първото си дете,реакцията щеше да е : Абе вие в гората ли сте расли,не виждате ли ,че майки с малки деца минават.Защо ритате така?......
Ако сега ми случи ще е така: вземам топката,ритам я обратно с възможно най-добрият си пас и казвам ....ей сладури не ритайте така ,че някой може да отиде в спешното .
По-принцип ако са пубери ,ще реагират много остро на критика,но биха приели закачка,защото в последствие ще им остане в главата първо гледката от ритаща топка майка с количка,и после това което е казала.

Все пак ние сме възрастните и трябва да сме находчиви.
 

И аз си помислих, че трябва да им вляза в тона, ама бързах - отивахме да посрещнем татито на спирката. Ако пак ми се случи, може да сляза и да поритам с тях.

само дето не разбрах с това "ей вие, лелееее"или"ха сладури ала-бала"
НИЕ ЛИ трябва да възпитаваме децата или те нас?
Значи доколкото разбирам и от учителката ние трябва да влизаме в тона , който децата ни диктуват, а не обратното.
Съжалявам, но когато на добре поднесена забележка, от възрастен човек насреща си получавам подсвирквания и грубост-не бих влизала в този тон, реакцията ми ще бъде коренно различна и всячески ще се опитам да парирам подобно поведение.
Лили извини ме , но ако в училище така правите забележките и ритате пасове с децата не се учудвам, че не носите респект и уважение, а имате проблеми с дисциплината.
Все пак си мисля, че на тях това разбира се , че им харесва повече, но така рискувате да не ви слушат ВЪОБЩЕ, а да започнете да се надприказвате и да се надскачате в пускането на лафове.
Това е моето мнение.

haley, хубаво ти е мнението, но е такова, защото явно не работиш с деца.
Много съм далеч от мисълта да възпитавам децата на улицата. Споделих подход, който мисля, че ще подейства на деца на улицата и с това да вляза в тона им целя да ме разберат и да не получа отзвуците, които е получила авторката.
В училище е друго нещо, там не играем, там се учим. Там са подчинени на училищните правила, които са различни от тези на улицата, когато играят. Аз правя разлика, но ти явно не правиш. Аз винаги избягвам да поучавам децата, когато играят навън, защото знам какви ще са им реакциите, а и не съм аз тази, която ще ги учи как да се държат на улицата и не трябва.
В училище ме слушат и когато съм строга и сериозна и когато си говорим на техния език, само зависи от ситуацията, ако сме в час - слушаме се, ако сме на двора - смеем се и ритаме топка. На не слушането проблемът е другаде, но няма да задълбавам повече.
Та, това пък е моето мнение, с което само разяснявам позицията си и нямам за цел да противопоставям който и да е.

Аз може би пак не съм разбрала.
Ако бяха почнали да псуват и да обиждат, несъмнено щях да се възмутя. Но доколкото разбирам, те са проявили детското си остроумие.

В никакъв случай не искам да се противопоставям и да влизам в спорове. Просто 2-3 дни чета темите за случвало ли ви се е да направите забележка на чуждо дете http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=173148.0  и темата за дисциплината в училищеhttp://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174030.0.
Интересни мнения, но и доста противоречия на хора писали и в двете теми.
Не се заяждам Лили, но нали в една от темите си написала за правилата в училище, които всички включително и учителите заобикалят.
Нещо ми противоречат двете ти мнения-не набиващо се на очи, но като че ли усещам някакво противоречие.

Посочи, ако обичаш, къде е противоречието в мненията ми тук и с това:
Аз също не се заяждам, но държа да се обоснова, както и ти, haley.
Писала съм, че правилата биват заобикаляни и мога да дам конкретни примери, но става дума за училище, а къде е връзката с играещите деца на улицата?

Извинявай haley ,но ако не влизаш в тона на детето - сегашното,растящо точно в това време ,...как ще имаш приятелски отношения с него?Как ще разбираш тайните му в пубертета и ще го контролираш без то да усеща?
Ако се държиш така както ти казваш ,като "възрастен" и поднасяш забележките си стегнато и лаконично рискуваш да станеш доста досадна и мърмореща ,а на това децата реагират с игнориране.
А и не съм съгласна ,че в мнението на някой има противоречие,тъй като възпитанието на дете не е точна наука и не изисква точно мнение ,а обсъждане и поглеждане от всички страни.Как да имаш непротиворечиво мнение като самите ситуации в които ни поставят децата са изключително противоречиви и лишени от всякаква логика??????
 

Мила ми Жужулинка, пубертета ми мина в едно време , в което имаше правила и строг контрол по спазването им. Може би затова сега всички правим съпоставка и не разбираме тази освободености разхайтеност у младите.Повярявай ми , родителите ми бяха строги, досадни и мърморещи, но изкопчваха всичко от мен и сестра ми именно със строгостта , респекта и уважението , което им имахме.Така, че не се притеснявам поне в тази посока.
Разбира се , че не се заяждам, не споря , не искам да обидя никого-дори ми е приятно, че се завърза разговор-разсъждение по така болезнена и интересна тема.
Лили, при комбинирано четене ту тук , ту в другата тема е възможно да не съм те разбрала добре, но като чета мненията ти все ми се струва, че и ти си на мнение, че децата от случката не са се държали добре и не ти се иска да е така, но се опитваш да ги оправдаеш с възрастта , интересите и времето в което живеят-а в същото време изхождайки от позицията си на учител ти се иска писаните (в училище ) и неписаните (но спазвайки се от векове ) правила за добро поведение да се спазват и да има контрол по спазването им.
Ако в училище контрола го упражняват учителите-на улицата го упражнява обществото. И в случая тази млада майка се е опитала да каже на децата , че поведението им е неприемливо т.е. упражнила е контрол върху неписаните правила.
Още си спомням една случка от моето детство- с риск да стана много дълга ще ви я разкажа.
Играем на гоненица с деца от квартала.Залисана в играта тичам напред, но гледам назад и се блъскам у един дядо-наш съсед, мисля, че доста силно се бутнах в него. Той много спокойно ми направи забележка, но аз докато беше жив изпитвах неудобство заради това , което се случи. Той дори ми беше простил и сигурно беше забравил веднага какво се е случило, но всеки път когато го срещнех и се поздравявахме аз си мислех, че той ме свързва със случката , която помня и до днес и изпитвах неудобство от това, което се бе случило.
Сега от далеч по-неудобни ситуации-децата не изпитват неудобство.Това не ми изглежда да е на добре.

Ще се опитам да разясня още веднъж позицията си, защо точно в този конкретен случай оправдавам реакцията на децата и не бих им се разсърдила и възмутила.
След като прочетох случката ето какво си представих - деца играят на топка в двор, т.е. на място определено точно за игра. Някое от децата рита доста силно топката(предполагам и то самото се е учудило на силата си) и топката излиза от двора. В това време минава майка с количка и за малко не бива ударена от топката. Подвиква им да внимават. Сега се поставям на мястото на децата - те си мислят(предполагам): хм, какво толкова е станало, ритаме си, на площадката сме, а не при нея, случайно сме ритнали по-силно, все някой трябва да ни поучава, какво толкова сме направили. Някое от децата решава да се покаже пред приятелите си на остроумен и да ги защити и отговаря....

Да мнението ми е, че не са се държали добре, но не бих ги обвинила за това, защото все още са деца и сега се учат.

И да, искам да има контрол по спазването на правилата, но в училище, защото в момента няма контрол по извиняване на отсъствия, фалшиви мед. бележки, писане на нереални оценки, носене на предмети и техника пречещи на образователния процес и още много други, но вече много излизам от темата.

Въпрос не възпитание,ужасно е!

Защото си се отнесла с тях като възрастни. Редовно водя сина ми и бебо в училищния двор (защото при нас няма къде другаде).....наблюденията ми са точно обратните, да не говорим, че репликите са към приятелите им да внимават с количката и даже все някай батко се навива да рита с "дребния", юркам го да им гони топката (кеф му е като я подава на батковците). Винаги ги питам дали ще им преча, ако застанем някъде и подобни.
А учителят им по физическо какъв кретен е и какви изрази и обръщения използва.....на мен ми стана неудобно и се почувствах кофти, а за децата(1-2клас), към които бяха насочени - незнам....
Та, децата са огледало на обществото и със забележки и възмущение на глас, нищо не се постига.

ОК, хайде стига сте спорили, искам да помоля модераторът да заключи темата, ако не възразявате. По рпинцип съм намнение, че както са възпитани децата у дома, така се държат на улицата. Споделям мнението на haley и всички, които мислят, че децата са постъпили, да речем, просташки, но отчитам мненията и на останалите. Съгласна съм, че може би под вляние на първоначалния стрес, не съм могла да вляза в тона на децата, а може би той би бил по-подходящият. Но като майка отсега ви казвам, че ще възпитавам децата си в уважение към останалите хора - по-възрастни, връстници, майки с колички и т.н. И ще ги уча, че когато сбъркат, дори и неволно, в извинението няма нищо лошо.
Още веднъж, благодаря ви за мненията, някои от тях наистина много ми допаднаха!