ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

Обаче, не само майките бият децата си, повярвай ми! Нищо, че грижата за възпитанието на децата пада по често на плещите на майката, бащата също трябва да взема участие във възпитанието и е много лошо когато са на различни мнения и прилагат различни методи.

шамар не,но по-силно пошлапване по дупето да.има деца,които са толкова разглезени,че като им говориш,нищо не влиза в главата.
предпочитам да се вземе страхът с думи,че може да го набиеш,отколкото всеки ден шамари.но понякога се налага и противното

А да, казах го образно, напълно съм съгласна.Няма значение кой е, отношението е същото
Съжалявам, че превръщам темата в чат, но никога не може шамар или какъвто и да е било тормоз(при изолацията говорим за психическо наказание) да решава въпроса, пак остава момента на страх от последствието на дадена постъпка, а това не трябва да го има при възпитанието на дете.
Замисляте ли се ако сте на местото на детето- добре ли ще е

Знаят, знаят, повярвай ми. Все пак не са глупави и всичко разбират.

Далеч съм от изчитане на всичко, щото нямам време-но да ви запитам-ако вашият абсолютно добре разбиращ син в  порив на бяс и ярост най-редовно ви захапва по ръка/крак/буза-то вие с помилване ли бихте реагирали?При положение, че няколко десетки пъти му е било обяснявано и говорено, че да се хапе НЕ БИВА.
Е, яде си памперса му бой на общо основание, пък който има повечко нерви-да обяснява. Не смятам, че 2-3 потупвания по дупето са бой, да ме извинявате. Аз не го пребивам, нито го шамаря по лицето, даже на баща му съм заявила, че ако някога го видя да плесне Станислав по лицето или главата-то аз лично ще му отвърна със същото, нищо, че на неговия фон съм кинта и двайсе.
Не съм родител по книга и няма да бъда. Едно е да прочетеш нещо в книжките/форума/брошурките-съвсеееем друго е на практика, това показва моят опит.

КОнстанс, много ти е малко детето. НЕ знам на базата на какво са тези твои твърдения, както и на останалите майки, за които всяко шамарче, и то заслужено е равносилно на пребиване. ДА не говорим, че някой си и позволяват да използват обидни думи- това "кретения" просто ми се набива  в очите, без да го искам. Та такааа- излезе за пореден път, че форумът е пълен с перфектни майки, нищо ново

Нали знаеш, че малко са тези, които си признават, че:Не приспиват на ръце, не глезят, не дават шоколад, не удрят, не си оставят и за ден бебето/детето при баби....и все в тоя дух.
Въобще-духът на ССФ е жив.

Плясканията по памперса за мен също не са бой, моят син примерно се смее на тяхАми да ти кажа имам племенници на 11 и на 4, който не са бити и са доста добре възпитани.
Съжалвам, просто не мога да приема шамара за нещо нормално, а съм далече от мисълта, че съм перфектна дори се чудя дали съм добра майка на моменти
А и както казах, аз не съм яла бой като дете.Баща ми ме е удрял 2 пъти , но все на възраст(16-18) , на която съм могла спокойно да му отвърна ако иска.

Големия ми син е кротък по начало така че за 15 години да е изял два шамара. Малкия ми изпитва търпението постоянно. Като кажа "не" за него значи да направи белята по-бързо и да бяга докато ме гледа как ще реагирам. Затова и се случва често да му нашамаря памперса. Но само по дупето или по пакостливата ръчичка. Аз самата не съм яла бой (чудя се сега как са устискали нашите), но не съм свикнала да се раздават шамари около мен.
Но си е и до дете, не само до родители. Големия ми син за какво да го бия като нищо не прави? Играеше си с конструкторите, четеше книжки, сега пък си седи пред компа, не пуши, не пие, отличник е. Както казва майка ми, не може човек да разбере че гледа дете. Докато малкия не се спира на едно място, книжките ги къса, конструкторите или ги хвърля през терасата или ги пъха в електроуредите, или ги заравя в саксиите. Котките като го видят се спасяват на секундата. Като му се скарам ме замеря с играчки или идва да ме хапе. Еи го одеве иска да пие сок. Дадох му, напълни си устата и се изплю върху котката а тя лежеше на монитора. После и котката за миене и монитора за миене и сушене. Пак добре че не можа да изгори.

Констанс, изчакай да ти порастне детето с още 1-2 годинки и пусни пак темата да си поговорим.

Точно защото не са глупави смятам, че ако внимателно и спокойно обясниш кое трябва и кое не, кое е лошо и кое добро...тогава говорим за възпитание. Другото е "да му вземеш страха". Каква полза?!

аз също не мога да възприема обиждане от страна на родителите.
някои мои приятелки често обиждат децата си.цитирам:''глупак'',тъпанар'',''идиот'',''магаре такова'',''малоумник си като баща си'' и т.н. дали това се дължи на факта,че са родили по на 18,19 години,не знам.но е изключително безотговорно да казваш такива думи,на детето си,още повече,че е на 3-4 години и е палаво,като всяко друго дете на тази възраст.то иска да опознае светя с собствение си възприятия и често бива овиквано заради това
 

...перфекнта?!?...къде ти?... и аз уж не бия. Не уж, де. Наистина не посягам. Обаче преди три седмици синът ми го отнесе заради отвратително поведение. Пет пъти (ама наистина пет) му обясних, че не може да яде шоколад преди обяда. Нежно, мило, търпеливо му обяснявах, казах му че сам си вреди на стомахчето, че мускулите за да порастнат искат истинска храна и т.н, но когато ми се развика Коя си ти да ми казваш... и той сам ми посегнааа... А познайте дали се спрях? Ами не, не се спрях. И какво стана, да не мислите, че се стресна? Просто бях разбита... И това като не помага...просто... вече не знам какво. Бях съкрушена, наистина. Знам, че ще има такива, които ще посъветват да направя компромис в такъв мемент и да дам шоколада. Правила съм го. По-ме ядоса въпроса Коя си ти да ми казваш мен... Какво да направя... не съм идеална. Точно седмица след тази случка го ошамарих пак. Дойдохме на работата ми за да свърша нещо. Той игра на компютъра един час. Когато му казах, че трябва да тръгваме за да сложим масата за обяд на баща му той пак се отприщи с обидите - ти си лоша..., не ме оставяш да играя..., не ме интересува кой е гладен... Молих му се, обяснявах, че не може да му е все едно за баща му и т.н. За капак последва "Ще те кажа на баба, че ме ядосваш".  Е, ...аз не съм от желязо. Да, нашляпах го. Не се гордея! Срам ме е и ми е болно. И се питам не защо не можах да се спра, а какво съм сгрешила във възпитанието му, че той реагира така. Вероятно трябва да уточня, че синът ми е на 7.
...извинете за дългия пост...

До човек и среда е. И аз съм родила на 20, но не съм наричала никой с подобни обиди. Не само децата ми.

Най-много ако ме засече някой с колата да го нарека "педал" или "селянин".

Стига живот и здраве да го има и форума и ми се наложи ще пусна.
Не знам само, защо не можете да приемете, че всеки си има виждания и моите са крайни - без бой.Мисля, че боя нищо не решава, ами само влошава.Това е!Ще видим!Силно се надявам да запазя тези си принципи.

Аз приемам тези крайни мнения. Не приемам осъдителното отношение към другите на базата на странични наблюдения и  примери, в които Бог знае къде е истината, както и сравняването на  родителите, шамаросали децата си с кретени и подобни.
Това не лично към теб