...да взимате ако се наложи детето си с вас на работа? Не ми е особено удобно ( да се благодаря, че колегите са разбрани и не мрънкат ), но понякога ми се налага. Работодателят ви, би ли ви създавал проблеми ако го правите понякога?
- Публикувана: 19 март 2007, 13:40 ч.
- Последно мнение: 23 март 2007, 14:34 ч.
Позволявате ли си лукса...
Никога не би направил проблем /работодателят ми/, ако заведа детето, той просто е разкошен човек, но по-скоро сам би се заел да свърши моята работа, ако е възможно, а мен ще ме освободи за този ден. Затова не ми се е налагало да водя дете в офиса. А пък и каква работа ще свърша, ако то е с мен? Във всеки случай трудовият ми ден няма да е пълноценен, а може и да объркам нещо.
Не всяка работа позволява.
Аз съм вземала щерката веднъж като бях сама в офиса - въобще не можах да свърша нищо, а имах работа. Хем се бях приготвила с листа за рисуване, книги, моливи. Беше послушна около час и после й писна. Представям си какво щеше д а бъде ако бяха и колегите в офиса - освен, че щеше да пречи(не целенасочено, просто е много подвижна и шумна) и аз щях да се притеснявам много поради горното.
Аз съм вземала щерката веднъж като бях сама в офиса - въобще не можах да свърша нищо, а имах работа. Хем се бях приготвила с листа за рисуване, книги, моливи. Беше послушна около час и после й писна. Представям си какво щеше д а бъде ако бяха и колегите в офиса - освен, че щеше да пречи(не целенасочено, просто е много подвижна и шумна) и аз щях да се притеснявам много поради горното.
Мъжът ми го води в офиса, ама той е шефът, де.
Аз, ако му бях от служителите, щях да се дразня, като го зная какво представлява малкият дивак.Той, обаче, всеки път казва, че всички много му се радвали.
Ми, ще му се радват, имат ли избор.
Та, смятам, че не е редно.Аз самата все висях в службата на майка и си давам сметка, че съм била повече досадна, отколкото забавна компания.
Аз, ако му бях от служителите, щях да се дразня, като го зная какво представлява малкият дивак.Той, обаче, всеки път казва, че всички много му се радвали.
Ми, ще му се радват, имат ли избор.
Та, смятам, че не е редно.Аз самата все висях в службата на майка и си давам сметка, че съм била повече досадна, отколкото забавна компания.
Сетих се за една случка..... Нямало кой да вземе детето от ДГ и жената помолила шефката си да излезе малко по-рано+това, оставането до по-късно на работа било уж по желание. Шефката казала - Ако отидеш за детето си, не идвай утре на работа.......
Та има места, където не можеш да излезеш при свършило официално работно време, какво остава дете да водиш там......
Когато ходех на работа, колегите са ме прикривали, когато е имало нужда, аз също съм прикривала колежки и смятам,че е по-правилно това - където е възможно - вместо детето да виси в офиса. Ако оставим настрана някой неща като бързо омръзване от страна на детето , все пак детето може да чуе разговори между колеги,които не са много за детското ухо. Имах колега, който цип на устата нямаше и не му пукаше пред кого говори!
Все пак говорим за инцидентни случаи, нали,а не практика....
Та има места, където не можеш да излезеш при свършило официално работно време, какво остава дете да водиш там......
Когато ходех на работа, колегите са ме прикривали, когато е имало нужда, аз също съм прикривала колежки и смятам,че е по-правилно това - където е възможно - вместо детето да виси в офиса. Ако оставим настрана някой неща като бързо омръзване от страна на детето , все пак детето може да чуе разговори между колеги,които не са много за детското ухо. Имах колега, който цип на устата нямаше и не му пукаше пред кого говори!
Все пак говорим за инцидентни случаи, нали,а не практика....
На предишната си работа съм си позволявала да я взема, за не повече от 1-2ч, за да свърша нещо спешно, но работех в голяма фирма и все имаше някой да и обръща внимание. В офиса, където сега работя е немислимо да заведа детето, шефа е доста строг, малко хора сме, а и тя няма да издържи и 15мин да не говори нещо с някой 
Никога не би направил проблем /работодателят ми/, ако заведа детето, той просто е разкошен човек, но по-скоро сам би се заел да свърши моята работа, ако е възможно, а мен ще ме освободи за този ден. Затова не ми се е налагало да водя дете в офиса. А пък и каква работа ще свърша, ако то е с мен? Във всеки случай трудовият ми ден няма да е пълноценен, а може и да объркам нещо.
И при нас така.
Аз съм си шеф и никой не би ми направил проблем, но ми се е случвало да я вземам 2 или 3 пъти и то за половин - един час. Всички много й се радват и я забавляват докато аз си свърша работата.
За мен обаче по този начин демонстрирам липса на професионализъм и не ми е приятно да го правя - съответно не го правя.
За мен обаче по този начин демонстрирам липса на професионализъм и не ми е приятно да го правя - съответно не го правя.
Не съм го правила. При нас има писан правилник по този въпрос, и според него не може.
Познават обаче работното ми място, и много го обичат (работя в библиотека). Водя ги редовно всеки понеделник на една от детските програми там, а и по друго време, стига да не се застъпва с моите смени.
Познават обаче работното ми място, и много го обичат (работя в библиотека). Водя ги редовно всеки понеделник на една от детските програми там, а и по друго време, стига да не се застъпва с моите смени.
Случи ми се тази година за пръв път по време на грипната ваканция, която при нас беше 2 дни. Просто нямаше начин, още повече, че за първия ден научих при пристигането в училището.
Шефът ми прояви разбиране и откровено предпочете да бъда на работа с нея, пред това да отсъствам. Пък и ние не злоупотребихме. Дъщеря ми и двата дни седя чинно на бюро, писа, чете, рисува, при свободен компютър игра и през цялото време мълча.
Шефът ми прояви разбиране и откровено предпочете да бъда на работа с нея, пред това да отсъствам. Пък и ние не злоупотребихме. Дъщеря ми и двата дни седя чинно на бюро, писа, чете, рисува, при свободен компютър игра и през цялото време мълча.
Вземала съм и двамата си сина на работа,но поотделно,разбира се!Малкия го взех на 29.12.2006г. - последния работен ден за миналата година, когато се очакваше да ни пуснат на обед. Но той си беше кротушко,въпреки че не сме се преработили тогава. Беше си взел няколко броя на "Детска академия" и си писа,рисува, чете и всичко друго,което му хрумна. После седна на компютъра за известно време и точно взе да му писва и се обадиха да ни кажат да си тръгваме.
С големия беше по-лесно,защото той е ученик, беше си взел домашни да пише и не усети как мина времето,но пак беше с мен един ден преди някакъв празник.
По принцип не съм съгласна с воденето на деца на работното място,но понякога не остава друг вариант.
С големия беше по-лесно,защото той е ученик, беше си взел домашни да пише и не усети как мина времето,но пак беше с мен един ден преди някакъв празник.
По принцип не съм съгласна с воденето на деца на работното място,но понякога не остава друг вариант.
До днес не ми се беше налагало. Винаги съм знаела, че няма да е проблем. Работодателите ми са страхотни хора, но все пак не е нужно да се прекалява. Днес я взех с мен, защото трябваше да я водя на зъболекар, който е близо до офиса. Рисува и оцветява, но не свърших никаква работа. След зъболекаря ме освободиха да си тръгнем по-рано.
да, правила съм го, но на него му е скучно.
водила съм го за максимум 2 часа, когато имам да свърша нещо спешно. като беше в количката- лесно, ама сега е трудничко. успявам да го укротя - играе с една кукла- талисман на компанията- разнася я из офиса, слага я да спи... занимава се и не ми пречи
но цял ден едва ли бихме издържали и двамата
водила съм го за максимум 2 часа, когато имам да свърша нещо спешно. като беше в количката- лесно, ама сега е трудничко. успявам да го укротя - играе с една кукла- талисман на компанията- разнася я из офиса, слага я да спи... занимава се и не ми пречи
но цял ден едва ли бихме издържали и двамата
Случвало ми се е за 1,2ч. да е в офиса и не ми е било много комфортно.Работя с хора,обикалям из сградата ,налага се непрекъснато да говоря и по тел.,а тя иска внимание.Мъжът ми,ми е шеф и въобще не му харесва малката да е из офисите.Ако се наложи ,просто оцъствам за няколко часа .
...да взимате ако се наложи детето си с вас на работа? Не ми е особено удобно ( да се благодаря, че колегите са разбрани и не мрънкат ), но понякога ми се налага. Работодателят ви, би ли ви създавал проблеми ако го правите понякога?
Не, не си позволявам! Трябва да е нещо много, много специално като ситуация, за да я взема с мен.. Тя сега е на 4 г.,но и по-голяма да беше... Мисля, че не е удобно от шефовете ми и въпреки, че работя на място където няма проблем детето да е с мен пак не си го позволявам..
Касиди, в кръга на майтапа, при тази ти продуктивност във форума, едва ли някое дете би могло да стресне шефа ти! 
моят съм го водила в стария офис, влезна в офиса на шефа за 5 минути, разбърка му програмите на масажния стол, пренастрои факса, пренареди всичко, човекът се хвани за главата.
На тази работа го водя с удоволствие и без притеснения, много му е любимо даже.
моят съм го водила в стария офис, влезна в офиса на шефа за 5 минути, разбърка му програмите на масажния стол, пренастрои факса, пренареди всичко, човекът се хвани за главата.
На тази работа го водя с удоволствие и без притеснения, много му е любимо даже.
Да, върша си работата въпреки всичко. Схванах шегата
Понякога ми се налага да я взимам малката със себе си. Неудобно ми е, но другия вариант е да изляза в болнични, което в никакъв случай няма да устройва повече колегите.
Понякога ми се налага да я взимам малката със себе си. Неудобно ми е, но другия вариант е да изляза в болнични, което в никакъв случай няма да устройва повече колегите.
Аз не съм я водила, но един колега редовно го прави.
Ами няма на улицата да си остави детето, я!
Ами няма на улицата да си остави детето, я!
казах на шефа, че не мога да работя и да забавлявам хлапето едновременно
и тя вече не идва.... 
Откак имам дечица не съм тръгвала на работа още, но преди съм вземала племенницата, когато се е налагало. Тя си се занимаваше и общо взето не се усещаше, че е там. Става дума за 2-3 часа. Веднъж, обаче, беше при мен цял ден и се измъчи, горкото!
Аз си спомням като бях малка все висях в службата на татко /ДСК/. Много ми беше забавно - лепях марки на изходящата кореспонденция, ходех по стаите и всички ме черпеха и ми се радваха, удрях печати и се въртях до припадък на едно въртящо се столче в кабинета на директора, който твърдеше, че вече съм завършила подготовката си за космонавт. А следобяд баща ми разнасяше със служебната кола едни чували с пари по клоновете в тогавашния окръг. Нямаше охрана и баща ми се шегуваше, че аз съм му бодигарда - обикаляхме по клоновете из разни селца и се спирахме при пъдарите на бостани и овощни градини, познати на баща ми, които ни черпеха с дини или плодове. Докато те си говореха и пушеха цигари аз си берях цветя и се мотаех наоколо... Ако в селото имаше музей татко ме водеше да го разгледам. Много по-забавно беше от седенето в къщи.
При майка ми също беше интересно. Тя работеше в БНБ и ми даваха да дупча негодните банкноти с един голям перфоратор. Слизахме долу в трезора, където миришеше специфично "на пари" и лютеше на очите. Касиерките брояха парите и ги пускаха в пластмасови кошчета за боклук и аз им помагах като носех празни кошчета и бандероли.
Ех, че беше хубаво тогава....
Аз си спомням като бях малка все висях в службата на татко /ДСК/. Много ми беше забавно - лепях марки на изходящата кореспонденция, ходех по стаите и всички ме черпеха и ми се радваха, удрях печати и се въртях до припадък на едно въртящо се столче в кабинета на директора, който твърдеше, че вече съм завършила подготовката си за космонавт
. А следобяд баща ми разнасяше със служебната кола едни чували с пари по клоновете в тогавашния окръг. Нямаше охрана и баща ми се шегуваше, че аз съм му бодигарда - обикаляхме по клоновете из разни селца и се спирахме при пъдарите на бостани и овощни градини, познати на баща ми, които ни черпеха с дини или плодове. Докато те си говореха и пушеха цигари аз си берях цветя и се мотаех наоколо... Ако в селото имаше музей татко ме водеше да го разгледам. Много по-забавно беше от седенето в къщи. При майка ми също беше интересно. Тя работеше в БНБ и ми даваха да дупча негодните банкноти с един голям перфоратор. Слизахме долу в трезора, където миришеше специфично "на пари" и лютеше на очите. Касиерките брояха парите и ги пускаха в пластмасови кошчета за боклук и аз им помагах като носех празни кошчета и бандероли.
Ех, че беше хубаво тогава....
Малко се отклонявам от темата, но пак по темата
На времето и аз ходех с татко на неговите работи(майка ми е учителка и при нея не ставаше да висим в часовете).
Обаче с татко беше хубаво - в стаите спокойно, ходех от стая в стая, слагах печати, други разни "особено отговорни задачи", а лятото - беше в бригадирският щаб, влачеше ни по бригадите с него, беше много интересно.
Представям си сега да си пусна децата с мъжът ми
- горките ще се измъчат жестоко - пълна лудница, телефони, всеки вика, всеки иска нещо.
На времето и аз ходех с татко на неговите работи(майка ми е учителка и при нея не ставаше да висим в часовете).
Обаче с татко беше хубаво - в стаите спокойно, ходех от стая в стая, слагах печати, други разни "особено отговорни задачи", а лятото - беше в бригадирският щаб, влачеше ни по бригадите с него, беше много интересно.
Представям си сега да си пусна децата с мъжът ми
- горките ще се измъчат жестоко - пълна лудница, телефони, всеки вика, всеки иска нещо. Не всяка работа позволява.
Откакто съм родила децата не съм работила и не мога да кажа за себе си, но се е случвало няколко пъти мъжа ми да взема малката от градината при него на работа. Когато е много студено и не мога да отида с малкия да я взема аз, а той е до 19ч на работа я взема към 17 от градината и я води с него в университета. Там тя прави шоу на студентите. Но като цяло по негови думи слуша и се забавлява сама с каквото и е дал. Все пак става въпрос за час и половина - два.
И мен като малка са ме водили за малко на работните места на родителите ми, но то е било просто да видя къде работят. Имах баба, която ме гледаше,.
И мен като малка са ме водили за малко на работните места на родителите ми, но то е било просто да видя къде работят. Имах баба, която ме гледаше,.
Ще ми се наложи да си позволя този "лукс" /след десетина дни тръгвам на работа/.
Работното ми време е такова, че често ще ми се налага дребната да е с мен до късно, събота и неделя също /защото ние имаме дежурства и през уикендите/, мъж ми работи до късно, баби нямам наблизо.
Децата на повечето ми колеги поне веднъж в седмицата са в офиса. Даже се майтапим, че трябва да си направим една детска стая
А шефката - ще не ще го приема този факт. Самата тя казва, че нейното дете е израснало в работата
Лошото е, че малко или много децата пречат в офиса
ама като се налага - това е вариант.
Работното ми време е такова, че често ще ми се налага дребната да е с мен до късно, събота и неделя също /защото ние имаме дежурства и през уикендите/, мъж ми работи до късно, баби нямам наблизо.
Децата на повечето ми колеги поне веднъж в седмицата са в офиса. Даже се майтапим, че трябва да си направим една детска стая
А шефката - ще не ще го приема този факт. Самата тя казва, че нейното дете е израснало в работата
Лошото е, че малко или много децата пречат в офиса
ама като се налага - това е вариант. ...да взимате ако се наложи детето си с вас на работа? Не ми е особено удобно ( да се благодаря, че колегите са разбрани и не мрънкат ), но понякога ми се налага. Работодателят ви, би ли ви създавал проблеми ако го правите понякога?
За мен това не е лукс, ами направо мъка.
Случвало се е, но само когато няма друг начин. И макар, че аз съм шефа, предпочитам това да не се превръща в навик. Мразя да ми барникат в бюрото, а още по-малко в компютъра /сякаш в къщи си нямат и виждат за първи път/ 
За колегите - няма проблем. Те просто са с многоооо големи деца.
За колегите - няма проблем. Те просто са с многоооо големи деца.
Нигога не съм си позволявала да водя сина си на работа . Аз съм учителка и не бих могла да си върша качествено работата и да бъда кинцентрирана ,докато сина ми стои някъде на последните чинове и с присъствието си разсейва и мен ,и учениците. А бих се чувствала и неудобство от директора и колегите . Винаги наемам жена да го гледа и така съм спокойна .
Няма проблем нито сега - нито в предишната работа 
Големия съм го взимала отвреме навреме преди и не ми е пречил особено но той си беше и е добро и кротко дете 
Сега малкия съм го водила за около час в събота, ако се наложи да скокна до офиса 
обаче си е цяло приключение - аз едва свършвам работа 
, а той обръща офиса на горе с краката 
та определено избягвам да го правя 
Големия съм го взимала отвреме навреме преди и не ми е пречил особено
но той си беше и е добро и кротко дете Сега малкия съм го водила за около час в събота, ако се наложи да скокна до офиса обаче си е цяло приключение - аз едва свършвам работа , а той обръща офиса на горе с краката та определено избягвам да го правя 