Публикувана: 19 март 2007, 14:08 ч.
Последно мнение: 14 май 2007, 12:07 ч.

домашния любимец - член на семейството

4 720
42
1

Отговори

1
2
3
Всички

19 март 2007, 14:08 ч.

Мнения: 953

мили мами,много ми тежи,много ме боли ,много плача.
newsm45

в събота вечер ми убиха кученцето- кола.
от тогава не съм на себе си,толкова много боли.
за нас тя беше член на семейството, обичахме си я и си я глезехме много.
тя беше нашата дъщеря- може би за това толкова ме боли сега като я няма.
неразбирам онези които казват "няма нищо ,ще си вземете друго.дразнят ме такива. те не разбират какво означава дом.любимец за нас."

кажете ми има ли и други които са загубили любимо животно и мина ли болката след време.

# 1 19 март 2007, 15:17 ч.

Мнения: 4 916

За болката - не, не минава, всеки път като си спомня за предишната ми котка и ми иде да заплача. Praynig

Обаче знам, че сега тя е в котешкия рай Praynig

и че там й е добре.

# 2 19 март 2007, 15:28 ч.

Мнения: 2 591

аз много тъгувах по едни рибки, които "уби" съквартирантката ми - бях вложила толкова енергия и любов в тях.... но после наистина си взех други, дори сега имам една Embarassed

, но любима http://www.snimka.bg/album.php?album_id=102411&photo=2

минава, не се притиснявай! хората децата си преживяват, та за животинче.....

но честно казано ме боли сърцето като пътуваме с колата и виждаме по няколко убити кучета и котки по пътя....

ще се справиш! не се притиснявай! времето наистина лекува Peace

# 3 19 март 2007, 19:04 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Преди време имах персийско коте,но то умря и много ме болеше за нея,защото винаги когато имах трудни моменти си я гушках и си играехме,изобщо все едно си имаш другарче за което да се грижиш,което не може без теб и ти без него Cry

.Наистина обаче хората,които нямат домашен любимец не разбират това и си мислят че преувеличаваме.Малко след това си взех куче,за да забравя,но то не може напълно да замени спомените.

# 4 19 март 2007, 20:14 ч.

Мнения: 668

Моята маца умря преди малко повече от половин година. Толкова много я обичах, че няма накъде повече... Тя си ми беше, както се казва, първа и в радост, и в болка... Още не мога да я прежаля, дори и сега се разплаках...
Не мисля, че друга ще може да я замени, по-вероятно е, ако не прилича на моята си маца, направо да я намразя. Всъщност не знам, не мога да се реша да си взема ново коте. И все пак тайничко се надявам, че прераждането се отнася и за котките, та може някой ден някое малко коте да ме намери, както ме намери маца навремето Praynig

# 5 20 март 2007, 00:18 ч.

Мнения: 5 317

Представям си какво ти е.Дано и животните отиват на небето.

В момента котето ми е болно.Има тумор на млечната жлеза.Гледам как се променя всеки ден и не знам как да помогна.Много е тежко.

# 6 20 март 2007, 00:52 ч.

Мнения: 5 317

Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...

Последна редакция: вт, 20 мар 2007, 01:03 от Бри

# 7 20 март 2007, 00:57 ч.

Мнения: 364

Напълно разбирам какво ти е!
Ние загубихме най-прекрасното кученце на света - нашата Джеси. Смаза я камион. smile3518

И двамата не бяхме на себе си дълго време. Мъката и болката беше безкрайна, сякаш човек беше починал. Да, тя беше член на семейството, най-милото и сладко същество, най-умното и обичливо животинче. Сърцето ми се къса още като си спомня. Много, много ни липсва! newsm45

# 8 20 март 2007, 01:00 ч.

Мнения: 364

Бри, това беше smile3518

нямам думи newsm45

Последна редакция: вт, 20 мар 2007, 01:07 от love_sunrise

# 9 20 март 2007, 01:03 ч.

Мнения: 5 317

Цитат на: love_sunrise в вт, 20 мар 2007, 01:00

Бри, това беше smile3518

нямям думи newsm45

Тъжно.

# 10 20 март 2007, 08:30 ч.

Мнения: 953

Бри това е толкова тъжно и същевременно хубаво.
радвам се че има място където нашите любимци да са добре и че един ден ще се срещнем отново.толкова се моля и там да е щастлива,както беше с нас. Praynig

немога да спра да плача. newsm45

толкова боли.

# 11 20 март 2007, 08:51 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Деси, както се казва в една реклама: "Ооо, знам, знам". Преживявала съм го няколко пъти, даже последния бях 9-ти месец бременна с големия ми син. Наистина животинчето се превръща в член на семейството и много боли като си отиде. Ежеминутно усещаш липсата му - няма го да те посрещне, да ти се погали в краката или любопитно да дойде да провери какви точно ги вършиш в момента или , или , или ... След време болката ще позатихне и тогава, ако вземеш друго животинче ще видиш как болката от загубата на едното се превръща в обич към новото - не казвам, че заместваш едното с другото, макар грубо наистина да е така - как ще го гушкаш и милваш и заради старото, как ще му споделяш миговете преживени с приятелчето ти и как постепенно "ще забравиш" и няма да боли толкова много и как, като си спомняш за загубеното вече няма да плачеш, а с умиление ще преживяваш отново и отново в спомените си и весели и забавни случки и белите, които е правило и постепенно и новото ще "ви влезе под кожата" и ще стане член на семейството ..... И така всеки път, при всяка загуба ...
Дано поне малко ти помогнах Praynig

# 12 20 март 2007, 10:24 ч.

Мнения: 668

Бри, извинявай за въпроса, но откъде е това за Моста на дъгата? Много ми прилича по изказ на Силвия Браун.

# 13 20 март 2007, 12:10 ч.

Мнения: 1 906

Цитат на: valeria81 в пн, 19 мар 2007, 19:04

Наистина обаче хората,които нямат домашен любимец не разбират това и си мислят че преувеличаваме.

Аз няколко пъти съм преживявала загубата на домашен любимец. Съвсем скоро отровиха мое кученце Cry

Съвсем УМИШЛЕНО. Беше ми много мъчно и често се сещам за него. Беше толкова гальовно и миличко и страшно много обичах да го гушкам.
Имам и друго куче, което обожавам. То ми е голямата слабост. Обичам го с цялата си душа.
Преди три години умря (от старост) куче, за което си мислех, че е незаменимо. Мислех, че ако нещо му се случи ще се поболея. Да, в началото след като умря ми беше тежко, но ето ме сега имам такова, което обичам както никое друго досега. Като гледам снимката на предишното ми е тъжно, но се надявам Praynig

то да е на по-хубаво място.
С времето болката намалява.
Hug

Ще се справиш!

# 14 20 март 2007, 14:39 ч.

Мнения: 953

оф. благодаря ви момичета.до сега съм имала котета ,хамстери ,но такова мило същество като това кученце не съм имала.дано да е на хубаво място. Praynig

повече ме боли от начина по който си отиде.незнам как се е измъкнала от колата без да я видим,но това ме тормози и ме кара да се обвинявам.
определон не заслужаваше такъв край.от това ми тежи повече.
благодаря на всички за милите думи.

# 15 20 март 2007, 18:16 ч.

Мнения: 5 317

Цитат на: honey13 в вт, 20 мар 2007, 10:24

Бри, извинявай за въпроса, но откъде е това за Моста на дъгата? Много ми прилича по изказ на Силвия Браун.

Нямам представа от къде е.

# 16 21 март 2007, 14:19 ч.

София
Мнения: 6 088

Мила, много добре те разбирам, и на мен ми се е случвало през годините няколко пъти да преживея това ужасно чувство на загуба, на липса, на един променен и толкова кошмарен вече свят... И сега плача, като се сетя... Cry

Все пак, наистина с времето болката утихва, покривaт я други чувства и мисли, така че - гледай напред! И бих ти препоръчала да си вземете друго кученце, макар сигурно сега това да ти се струва кощунствено - занимавките и радостите, свързани с него, помагат, въпреки разликите, които забелязваш с обичната отишла си душица... Не се обвинявай за случилото се, може би така е било писано, може би по някакъв начин е за добро!!
Бри, това е много хубаво, дано, дано наистина да има такова място!!
Praynig

# 17 21 март 2007, 17:18 ч.

София
Мнения: 169

Здравейте, за чета форума от доста време, но за първи път ще пиша.
Тази сутрин почина моето куче, беше на 15 години, аз съм на 24, целият ми съзнателен живот мина с нея. Не мога да ви опиша каква мъка е това за цялото ми семейсто, баща ми е на 58 години и плака като малко дете....Не мога да си представя, че някой ще ми каже: " е, какво толкова, едно куче..", просто не мога да си го представя

# 18 21 март 2007, 17:56 ч.

Мнения: 953

Цитат на: angel5 в ср, 21 мар 2007, 17:18

съжалявам ,разбирам какво ти е.
но за жалост аз го чух след 15 мин от случката.няма да ви опиша как се почувствах.
но сега като гледам по обявите и се чудя- какви са тез хора дето взимат по толкова много пари такива красиви същества.
не би ми дало сърце да го продам,ще го подаря за да ощастливя някого,но продажба,търговия.
не разбирам.

# 19 21 март 2007, 18:04 ч.

София
Мнения: 169

А обръщали ли сте внимание в повечето магазини за домашни любимци как се продават животинките, сърце не ми дава да ги гледам в тия аквариуми, кафези, заровени в талаш като хамстери ( нищо против хамстерчетата, ама за тях това май е нормална среда за живеене)?
Дори съм чивала, че кученце, купено от такъв магазин за голяма сума, още същата вечер умира от Гана....не знам какво да мисля... #Cussing out

# 20 24 март 2007, 15:55 ч.

Мнения: 165

просълзих се Cry

,аз лично много страдам и ми се е случвало на няколко пъти да го преживявам newsm45

наистина е много тежко и само времето лекува,но така сме устроени хората които наистина обичаме животните и не мога да приема за нормално хора които не ги обичат и не им пука за тях.Защото едно животно обича безрезервно и никога не те предава ,особенно кучето........и как да не го обичаш и как да не страдаш??? и да си призная,много по често ми става жал за животните отколкото за някои хора

# 21 24 март 2007, 20:18 ч.

Мнения: 4 175

Това лято котката ми роди малко,но беше мъртво.Никога няма да забравя крехкото му телце и как трябваше да погреба трупчето. smile3518

Добре,че на котката нищо й нямаше. newsm17

# 22 24 март 2007, 20:40 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: kiticat в сб, 24 мар 2007, 20:18

Добре,че на котката нищо й нямаше. newsm17

И ние имахме подобен случай - котката роди пет живи и едно мъртво коте. Много тъжно беше Sad

# 23 24 март 2007, 20:51 ч.

Мнения: 4 175

Цитат на: argun в сб, 24 мар 2007, 20:40

Цитат на: kiticat в сб, 24 мар 2007, 20:18

Добре,че на котката нищо й нямаше. newsm17

И ние имахме подобен случай - котката роди пет живи и едно мъртво коте. Много тъжно беше Sad

Все пак е имало живи.А при мен... Cry

# 24 24 март 2007, 20:51 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Цитат на: kiticat в сб, 24 мар 2007, 20:18

Добре,че на котката нищо й нямаше. newsm17

Ти ми напомни ... Преди години- (8-10) не помня точно, не си спомням и коя от двете ни котки (майката или дъщерята, ама май майката) като роди, явно едно от котенцата не и хареса и го изнесе през прозореца навън и го заряза там - валеше проливен дъжд, то мяукаше за помощ, аз го прибрах, подсуших го и го сложих в кашона при другите. След 2-3 мин тя пак го изхвърли навън, аз пак го прибрах, подсуших и в кашона, и тя пак - навън - и така ... много пъти, близо час - ревех яко и прибирах котето, а тя го изхвърляше отново и отново. Карах и се, говорих и, даже и бой яде, но не и не - котенцето безмилостно беше изхвърляно безброй пъти от майка си на проливния дъжд. Накрая, след като ми казаха, че някакъв вид подбор е вероятно това и действие, и предвид упоритостта която тя прояви избягах далече и се скрих, и се наревах за малката душичка. Като се върнах баща ми беше изнесъл някъде котето, поне ми спести да го погребвам ... Обаче известен период от време не можех да я понасям котката заради това, иначе много си ги обичах и двете. От дъщерята имахме и един страхотен красавец с дълъг косъм, но вече всичките ги няма, плюс котарака ми отпреди бабата. Сега си имаме с мъж ми и децата мъжкар - 17.04.2007 става на 7г. Ето го:

# 25 24 март 2007, 20:57 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: TINA.K в сб, 24 мар 2007, 20:51

... явно едно от котенцата не и хареса и го изнесе през прозореца навън и го заряза там - валеше проливен дъжд, то мяукаше за помощ, аз го прибрах, подсуших го и го сложих в кашона при другите. След 2-3 мин тя пак го изхвърли навън, аз пак го прибрах, подсуших и в кашона, и тя пак - навън - и така ... много пъти, близо час - ревех яко и прибирах котето, а тя го изхвърляше отново и отново. Карах и се, говорих и, даже и бой яде, но не и не - котенцето безмилостно беше изхвърляно безброй пъти от майка си на проливния дъжд. Накрая, след като ми казаха, че някакъв вид подбор е вероятно това и действие, и предвид упоритостта която тя прояви избягах далече и се скрих, и се наревах за малката душичка. Като се върнах баща ми беше изнесъл някъде котето, поне ми спести да го погребвам ...

Изглежда майката е преценила, че няма да може да се грижи за него Sad

# 26 24 март 2007, 21:01 ч.

Мнения: 4 175

TINA.K това е много тъжна история,но щом майката не го е искала просто е нямало никакъв шанс това котенце да оцелее.Природата е жестока. Cry

Котаракът ти е много красив. bouquet

# 27 24 март 2007, 21:01 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Ние по-скоро мислехме, че сигурно нещо е болно или увредено.

# 28 24 март 2007, 21:02 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: kiticat в сб, 24 мар 2007, 20:51

Все пак е имало живи.А при мен... Cry

Да, обаче моят мъж не беше виждал такова нещо и изпадна в шок. Иначе преди това се прояви геройски - котката раждаше котетата, а той ги буташе към нея за да засучат, че тя милата нямаше сили да ги вземе при себе си... дори четвъртото и петото коте ги спаси от смърт, няма да ви обяснявам как... но шестото не успя - то беше най-мъничкото и не успя да оцелее Sad

# 29 24 март 2007, 21:03 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Цитат на: kiticat в сб, 24 мар 2007, 21:01

...Котаракът ти е много красив. bouquet

Ако знаеш колко красиво подпикваше из целия апартамент - новия ... smile3511

Издържахме 2месеце и вече от 1г11м е евнух ...

# 30 24 март 2007, 21:05 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: TINA.K в сб, 24 мар 2007, 21:03

Ако знаеш колко красиво подпикваше из целия апартамент - новия ... smile3511

Издържахме 2месеце и вече от 1г11м е евнух ...

голям зор сте видели цели 5 години, не му ли намерихте булка поне веднъж?

# 31 24 март 2007, 21:06 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Нямахме такива проблеми в предишния ни апартамент. Явно на новото място почна да маркира територия ...

# 32 24 март 2007, 21:07 ч.

Мнения: 4 175

Цитат на: argun в сб, 24 мар 2007, 21:02

Цитат на: kiticat в сб, 24 мар 2007, 20:51

Все пак е имало живи.А при мен... Cry

Браво на мъжът ти!Възхищавам се на хора които полагат грижи за животните.Ала от тези истории и тези невинни същеста които са загинали си пророних няколко сълзи. Cry

# 33 24 март 2007, 21:11 ч.

Мнения: 4 175

TINA.K така са мъжките котараци. Wink

Аз имах преди мъжки и той опикаваше навсякъде.После един старец ме помоли да му го подаря понеже той имаше женска.В крайна сметка женската си роди прекрасни малки котенца.

# 34 24 март 2007, 21:15 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Аз изчезвам, че малчо да заспва. Лека нощ.

# 35 30 март 2007, 05:11 ч.

Мнения: 822

Момичета,а къде погребвате домашните си любимци?Ние преди време имахме място извън града.Там,под едно дърво...
Бри,текстът наистина е хубав...и тъжен...

# 36 30 март 2007, 11:26 ч.

Мнения: 4 175

Цитат на: niara в пт, 30 мар 2007, 05:11

Моето котенце го погребах в селото където се роди. Sad

# 37 30 март 2007, 12:41 ч.

Мнения: 349

Скъпа Desi.a,
Ние не можем да върнем твоето любимо същество, но можем да ти предадем нашата искрена подкрепа и надежда, че след време ще останат хубавите спомени и преживявания с кученцето.
Знаеш, че това е риска да си имаш домашен любимец - дори да не го сполети преждевременно нещастие, един ден то си отива. Тогава неминуемо скърбим, такава е човешката душа.
Съпричастна съм с болката ти, защото моето куче 16 годишен ветеран вече е по-често болно, отколкото здраво. Опитвам се да се подготвя за неизбежния момент - не е никак лесно.
Така искам и да отговоря на

Цитат на: niara в пт, 30 мар 2007, 05:11

нашият ветеринар ни каза, че има си специални служби, които се занимават с тази дейност.

# 38 20 апр. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 2 386

Бри,разплаках се......
Моят любим котарак Лео падна от...прозореца на 9 етаж...... Cry

Мразя това това място и не мога да го преживея все още... Cry

Деси,един съвет от мен: Не си взимай животинче веднага.Аз така напрвих с очакването,че ще замести Лео...а то се оказа ужасен звяр, който само менатъжаваши и постоянно го сравнявах с Лео.....Изчакай да ти поразмине.. bouquet

# 39 28 апр. 2007, 17:41 ч.

Мнения: 1 128

Преди десет години по същия начин умря моя сладък Шон.Сега щеше да е на 13.Как го изкарах не е за разказване....беше ми много,много тежко.Напълно те разбирам как се чувстваш.Времето обаче не лекува....
От година и половина отново имам куче и имам панически страх да не и се случи нещо.

# 40 28 апр. 2007, 21:41 ч.

Мнения: 1 288

вчера се загуби нашето кученце, което отглеждахме вече 16-та година Cry

не мога да повярвам, че се е загубила. тя беше толкова умна. макар и вече стара, не си е загубила обонянието и ориентацията. направо не зная какво да правим. плача, плача. най-скъпия ни член на семейството. разлепихме обяви, обикаляхме като луди из квартала. днес чаках цял ден някой да се обади. Sad

ох, ще се побъркам от мъка. толкова много години бяхме заедно и сега при мисълта никога повече да не я гушна отново се ужасявам. знам, че вече й беше време, но все си представях, че ще си умре спокойно вкъщи. подготвях се за раздялата мислено. но не съм си и представяла, че ще изчезне.
извинявайте, че стана толкова дълго. много ме боли и ми е мъчно. не губя надежда все пак...исках да споделя Hug

съчувствам на всички, изгубили своето любимо животинче!

# 41 29 апр. 2007, 15:49 ч.

Мнения: 349

Юка ,
Нищо не мога да добавя - толкова искрени и силни са твоите чувства.
Губила съм моето куче и знам какво е...
Стискам палци да се намери и да си я гушнеш отново!!!

# 42 14 май 2007, 12:07 ч.

Мнения: 1 426

На мен пък ми умря игуаната. Много хубаво животно беше. И все подире ми ходеше. А нощем се мушкаше да спи при мене. Първите дни непрекъснато ми се пълнеха очите със сълзи. И сега, година и повече от тогава ми се свива сърцето, като се сетя...

Препоръчани теми

Любители на котки - Тема 194

Йоркширски териер - тема 13

Любители на кучета - 141

Морски свинчета - 9

Причина:

Причина: