Публикувана: 21 март 2007, 10:14 ч.
Последно мнение: 22 март 2007, 16:48 ч.

Как мислите?

1 879
22
1

1
2
Всички

21 март 2007, 10:14 ч.

Мнения: 1 685

От известно време ми е много криво.Вчера вече като че ли беше върха.Малкия е много палав и в края на деня винаги се чуствам изнемощяла, но снощи от нерви се разциврих в тоалетната.Мъжа ми пък взе че ме видя и дано най-накрая му е станало ясно, че ми е много трудно.Както много други и той си мисли - Е, какво ти е на тебе?Седиш си по цял ден в къщи и пей сърце.Не иска да започвам работа, защото няма кой да се занимава с децата.В никакъв случай не мога да разчитам на него за каквото и да е.Не дай си Боже да гледа малкия, било то и за половин час.
Искам вече да започвам работа.Стоя в нас като някаква пенсионерка, както се изразява майка ми.За съжаление, не мога да разчитам за помощ на нея защото тя е в чужбина.На свекърва ми също.Абе помощ от никъде.Майка ми предложи да ми праща пари за детегледачка, за да мога и аз да изляза от къщи най-накрая.Аз обаче мисля, че няма да мога да си намеря работа.Заради това всъщност и пускам темата.Имахме магазинчета и за известно време поработвах в тях.Това е всъщност и стажа ми.С една дума - никакъв.Може да се кажа, че с леки прекъсвания съм си вкъщи 8 години.Имам завършена безнесадминистрация, в момента продължавам магистратура.Та, кой ще ме вземе на работа като нямам стаж и съм с 2 деца?!Имам ли шанс да си намеря добра работа?
Как мислите?

# 1 21 март 2007, 10:24 ч.

Мнения: X

Че защо да не си намериш добра работа?Като за начало можеш да започнеш нещо, което не е по специалността ти, колкото до излезеш от вас.А вече по нататък да търсиш други варианти.Възползвай се от предложените пари за детегледачка и ДЕРЗАЙ!! Аз също вече 7 години си стоя у дома, но за съжаление няма как да си позволим детегледачка.

Знам ,че е трудно. И аз съм циврила и то не само в тоалетната...

# 2 21 март 2007, 10:26 ч.

София
Мнения: 903

Според мен е по-важно дали имаш компютърна грамотност и говориш ли някакъв западен език, за да си намериш по-добра работа. Защото от личен опит мога да ти кажа, че само с едната диплома никой няма да те наеме на някоя по-свястна работа. Така, че моят съвет е да усъвършенстваш езика и компютърната си грамотност, преди да започнеш търсене на работа.

# 3 21 март 2007, 10:43 ч.

Мнения: 1 685

Ами аз точно това реших.Докато си стоя в нас да взема поне да се огратямовам.Карах езикови курсове до преди да се роди малчо.Записах магистратура.
И все пак?
Много се съмнявам, че ще намеря нещо подходящо.Все си мисля, че работодателя като чуе, че съм с 2 деца и ще ме отхвърли.Ясно е, че трябва да пробвам разбира се.

# 4 21 март 2007, 10:52 ч.

Мнения: 1 311

Е, много жени имат по две деца, пък си намират работа.

Според мен трябва малко да повярваш в собствените си сили и възможности и тогава ще имаш шанс и за добра работа. Но ако ходиш на интервюта с предварителната нагласа, че няма да те вземат и не ставаш за това място - това малко или повече си личи по държанието ти и определено намалява шансовете ти.

# 5 21 март 2007, 10:56 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Ох, милата. И мен ме мъчат подобни мисли. Хем съм само от две години и два месеца в къщи. Но докато не пробваш няма как да разбереш какво е. И аз мисля, че първоначално можеш да почнеш нещо не по специалността ти, просто за да имаш някакъв стаж. А може пък и да ти хареса и да решиш да продължиш да се развиваш в съвсем друга посока. Започни да ходиш по интервюта за работа. Така ще се ориентираш по-добре какво се търси и на какво да наблегнеш. Имай самочувствие и ще успееш Peace

# 6 21 март 2007, 10:59 ч.

Мнения: 1 685

Приказливка права си.Знам, че е така.
Принципно съм човек-усмивка.Просто сега нещо ми скофтено.
Саня, дано наистина се получи така!Много съм объркана напоследък.Даже не знам какво точно искам.

# 7 21 март 2007, 11:00 ч.

Пловдив
Мнения: 2 517

Горе главата! Стига да искаш, ще стане! Щом имаш възможност да излезеш от вкъщи, го направи. Започни някаква работа, стига да те устройва откъм място и време. На този етап парите не са важни, важното е да излезеш от вкъщи и да се върнеш на "пазара на труда" и в обществото. В момента има голямо търсене на работници/служители, а доста трудно се намират качествени хора. Я помисли, дали работодателят ще те отхвърли, защото имаш две деца, но си страшно мотивирана? Ако пък на едното място не стане, значи не е било твоето място Wink

После вече ще търсиш нещо по-добро, обаче трябва да тръгнеш отнякъде Peace

# 8 21 март 2007, 11:00 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: карамелена в ср, 21 мар 2007, 10:43

Работодателят може и да не те отхвърли, но помисли добре как ще се справяш! Явно никой не ти помага - ще ходиш по цял ден на работа, може и след работно време да ти се налага да оставаш понякога, вечер в къщи ще те чака цялата слугинария /ще имаш поне по още 2-3 часа физически труд/, децата ти имат нужда да общуват с теб - да им прегледаш домашните, да ги разпиташ за у-ще, за детската, да си поиграете, да се погушкате ... Ще се случи да се разболее едното, другото почти задължително ще прихване /някой вирус/, ще се тръшнеш и ти след тях /е, може да си ходиш грипава на работа, но не винаги се получава!/ - кой работодател ще те търпи дълго? Празник в учебното заведение, открит урок, рожден ден на приятелче в ранния следобед - как я мислиш тази работа? Ти да не си от желязо. Ще се наложи да ощетиш децата си или дома си откъм грижи в името на работата. Или работата - в името на децата и дома. Детегледачката и дом. помощница са вариант, но ще излиза, че ти работиш, за да осигуриш други две работни места, а майката няма кой да я замени! Няма незаменим служител, но на "длъжност Майка" ти си незаменима! Може да си внасяш пенсионни и здравни осигуровки сама, че поне да нямаш проблеми на старини /то не, че пенсиите ще станат колкото депутатска заплата, ама все си е някаква, макар и мизерна, сигурност/.
Хайде сега мисли, а като го измислиш - сподели!

# 9 21 март 2007, 11:07 ч.

Мнения: 4 916

Виж това

http://www1.government.bg/ras/konkursi/index.html

Държавната работа си има предимства - от една страна е малката заплата, но от друга - не правят проблеми за болнични, за майчински, работно време от 8 часа.

УСПЕХ!!!! bouquet

# 10 21 март 2007, 11:10 ч.

Пловдив
Мнения: 2 517

Е хайде де!
Ами как се справят всички работещи майки??? Но да не обръщаме спора на домакини v/s работещи майки.
Моето дете е на1,7г., работя, като съм си подбрала работа от 9 до 5ч., болнични без проблем, с компромис откъм парите, но хората са казали- не може и .....докрая, и душата в Рая. В крайна сметка може и на 1/2 работен ден.
Парите не са важни в този смисъл. И какво, като не се чисти вкъщи всеки ден, ами само 1 път седмично? Детето ми е най-важно. За да се грижа добре за него обаче трябва аз, майката, да се чувствам спокойна и удовлетворена. Та в моя случай детето ми не страда от нищо и наистина никой не може да замени майката, но каква полза, ако е разстроена и изнеревена?
Карамелче, не се колебай, направи го! Винаги можеш да се върнеш обратно вкъщи, ако решиш! Всеки сам трябва да реши за себе си кое го кара да се чувства щастлив!

# 11 21 март 2007, 11:15 ч.

Мнения: X

Аз бих направила следното: докато съм си в къщи системно, бавно, но сигурно си търся работа. Каквато й да е. Подавам молби на всички що годе подходящи работи. Същевременно отделям по един час на ден за език.
Втора стъпка: ако намеря нещо, каквото и да е, важното е да изляза от дома и да разчупя порочния кръг, да дам сигнал на мъжа ми, че вече ситуацията се е променила и той да си влиза в задълженията, та приемам парите от мама(малко е тъпо, защото всъщност мъжа трябва да ги осигури тези пари) и докато работя каквато и да еработа, си търся нещо по подходящо.
Така, един ден ще имам стаж, ще съм свикнала ежедневието на работеща жена и ще имам шансове да започна нещо по подходящо.
Казваш, че ти се работи, но не забравяй, че това трябва да става плавно, иначе аз го виждам като невероятен стрес.

Знам, че това са само теории. Моят проблем пък е друг. Аз с удоволствие бих си седяла в къщ още година две, но за съжаление през юни започвам работа. Cry

Дано да съм била полезна.

# 12 21 март 2007, 11:19 ч.

Мнения: 1 685

Цитат на: baibibi в ср, 21 мар 2007, 11:00

... кой работодател ще те търпи дълго? Празник в учебното заведение, открит урок, рожден ден на приятелче в ранния следобед

Ето за това е и питанката ми всъщност.
Лошото е, че имам и претенции (ако може така да се нарекат).Исками се да е работа която се работи до следобяд и се почива събота и неделя.Но ще намеря.Благодаря ви момичета!Не можете да си представите какъв кураж ми дадохте, при все сговнясалото ми настроение.Още повече че Малчо ей сега изсипа прахта за пране , а като изкарах прахосмучката и докато дойда до тук да видя какво става, той пък изсипал торбата с прах върху килима Crazy

.
Argun, благодаря за линка!Ще го разгледам след малко.

# 13 21 март 2007, 11:23 ч.

Мнения: 1 685

Цитат на: Lucky.me в ср, 21 мар 2007, 11:15

...

Невероятно полезна Hug

# 14 21 март 2007, 12:09 ч.

София
Мнения: 9 111

Я горе-главата. Може би няма де стане веднага. Но то и човек със стаж и без деца търси бая време работа- поне 2-3 месеца. Въоръжи се с търпение и давай смело. Трябва ти малко повечко самочувствие в момента. И да не се отчайваш като ти кажат от 100 места "ще ти се обадим", а не го направят- щото и това е масова практика и не опира до качествата на кандидатите, а до фирмена и HR култура, която тепърва се развива на местна почва. Успех bouquet

# 15 21 март 2007, 13:24 ч.

Мнения: 1 336

Цитат на: baibibi в ср, 21 мар 2007, 11:00

Цитат на: карамелена в ср, 21 мар 2007, 10:43

Това са несериозни изказвания, ами дай да си останем всички у дома и да ходим на открити уроци и детски рожденни дни Rolling Eyes

Плюс това, като сме се омъжили не сме се абонирали за длъжност "слугиня", щом двамата работят задълженията се поделят Peace

Стига да има желание човек намира време и решения за всичко Peace

Ако искаш да работиш, възползвай се от предложението на майка си за детегледачката и тръгвай по интервюта Simple Smile

има търсене на хора в момента Wink

ще успееш

# 16 21 март 2007, 17:27 ч.

Мнения: 95

Цитат на: карамелена в ср, 21 мар 2007, 10:43

Все си мисля, че работодателя като чуе, че съм с 2 деца и ще ме отхвърли.Ясно е, че трябва да пробвам разбира се.

Има такава вероятност. Сестра ми има две деца. Когато пораснаха започна работа. Но тъй като често боледуваха (едното, а след него и другото) й се налагаше да ползва често болнични. И така работодателя й заяви: "Или ще работиш, или ще си гледаш децата". Не й поднови договора. Е, не всички са такива.... newsm10

Желая ти успех!

# 17 21 март 2007, 22:45 ч.

Мнения: 17 546

Съмнението е това, което ще ти пречи най-много! Отърви се първо от него. После подреди приоритетите си и започни да поставяш и да изпълняваш една по една целите си във възходяща градация! Бъди пряма и откровена, с високо вдигната глава. Това, че имаш две деца не те прави некадърна или неползотворна. Напротив, изтъквай този факт. Той е доказателство за твоята отговорност! Повярвай си! Отговори си на простия въпрос: "Какво точно всъщност искаш?". Желая ти късмет!

# 18 22 март 2007, 10:44 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: baibibi в ср, 21 мар 2007, 11:00

Никой не е казал, че е лесно, но ти пък го изкара, все едно никоя жена с две деца не може да работи, поради горепосочените причини.
Хайде да кажат жените тук с две деца ходят ли на работа?

# 19 22 март 2007, 11:07 ч.

Мнения: 17 546

Ходя на работга с три деца! Peace

# 20 22 март 2007, 11:41 ч.

Мнения: 4 519

baibibi, защо разколебаваш жената по този начин? Ако на теб не ти се работи - не работи, но недей да хвърляш в ужасии желаещите да рабитят! Не всички работодатели са чудовищата, които описваш, аи описаните от теб ситуации няма да се случват всеки ден я!
Карамелена, явно ти идва в повечко седенето вкъщи. Според мен е похвално, че ти се работи, тогава дерзай! И да не стане, поне ще знаеш, че си опитала! Опитай и ще видиш. Явно имаш нет у дома, отвори jobs.bg или нещо от този род и търси. Желая ти успех!
За цивренето - аз циврих онзи ден - детето зад гърба ми събори един стол и падна с него, а аз от шума се стреснах много Crazy

Мъж ми беше на две крачки от нас и го направих през сълзи на бъзе и коприва, че не е гледал детето, докато му приготвям кашата... На всички се случва, няма страшно!

# 21 22 март 2007, 11:54 ч.

София
Мнения: 4 867

Според мен, за да търсиш и започнеш работа, най-напред трябва да си осигуриш подкрепата на съпруга си. Иначе ще ти е още по-трудно, отколкото сега.

# 22 22 март 2007, 16:48 ч.

Мнения: 32

Аз мисля, че е изключително важно да прецениш дали ти се работи или предпочиташ да гледаш децата и да се сблъскваш със съпровождащите ги ядове. Един път решила, че искаш да съчетаваш и двете неща, мисля, че ще успееш и работа да си намериш и вкъщи да се справяш. Аз имам дете на 1,6 години и съм бременна в 7 месец - ходя на работа откакто първото ми дете навърши 3 месеца и никога не съм съжалила. Но това е въпрос на психика и разбирания. Човек трябва да избере това, което го кара да се чуства щастлив и спокоен. Стискам ти палци каквото и да решиш, да ти върви по вода.

Препоръчани теми

Ще спре ли кърмата ако не ям?

банална тема

Раздялата от гледна точка на мъжа!

Какво мислите за голямата разлика в годините?

Причина:

Причина: