РаботеЩи майки, как се организирате?

въх, потекоха ми лигите

Ама защо абсолютизираме нещата?  Съгласна съм с Джойа (така ли се произнася?) за чистата, разтребена къща, за гримчето етц, но пък всяка седмица да се разхождам и да търся редки сирена и вина... сигурно ще ми доскучае...  Мисля разковничето е някъде по средата.  Когато имат децата ваканция е по-разтоварено, не тичам от муз школа, през басейна до тенис залата  и т.н.  Но когато е напечено е напечено (домашни, концерти, swim races, дедлайни, отчети, офис вечери...), точно това му е сладкото на живота, динамиката, предизвикателството, да умееш да се справиш с трудностите, да балансираш, да си извлечеш поука, да даваш личен пример... 

само аз ли имам достатъчно време бре хора?
(ще да е от робота,слоу кукуъра и че не оправям легла )

 
много по- помага ако човек не се терзае че няма време ;
ако щете го наречете американски позизивизъм или каквото,но аз мен,лично,хич не ми е приятно все да живея с усещането че нещо не съм свършила..затова и смених плочата и поне заспивам спокойно (в 10.30 пм )

много се запалих по roobo но тоя който мие освен да 4исти но се оказа 4е тук в испания го няма има само 4истеЩия вариант идей как мога да си го закупя е съм ви много благодарна   

Да споделя и аз: работя на пълен работен ден, но си тръгвам в 4  (започвам в осем), което означава, че имам време да взема и тримата и да сме си в къщи около 5 и нещо (все пак разстоянията тук са големички). Готвя всяка вечер, само че понеже съм вегетарианка, основно постни манджи. Имам схема, към която се придържам: понеделник: боб/леща/грах или зелен боб, вторник: салата и паста, сряда: супа и чеснови хлебчета или печени сандвичи, четвъртък: салата/таратор, омлет (или нещо друго ако ми хрумне), петък: вземам пица, събота и неделя: мъжа ми отговаря за изхранването. Вечеряме заедно и след това помагам с домашни, ако има нужда, занимавам се с малкия и към 8 го къпя. След това четем книжки и тъй като е магаре на 4 години, не иска да заспи сам, лягам с него и си чета книжка, накрая и аз заспивам. Мъжа ми почива петък и взема дечурлигата, а аз пазарувам след работа: храна и нещичко за мен . Пускам перални поне два пъти седмично, но децата сгъват и прибират, всеки се глади сам (това ми е най-противното), а малкия - баща му  . В събота децата се редуват с прахосмукачката, аз мия пода (вече не всяка седмица), баните, бърша прах. След това ходим някъде - културно мероприятие или просто разходка. През седмицата не гледаме телевизия, само уикендите и то по малко.

- това много ми хареса. Ежедневните грижи доста ни поглъщат, но пък ако ги нямаше, ако бяхме самотни, с много свободно време дали щеше да е по-добре?

Явно много зависи от страната в която живеете. При нас по закон всяка майка има право да работи на непълен работен ден до навършване на 6 годишна възраст (на детето). Няма значение каква е позицията и квалификацията. Ако е работила поне 3 години в съответната фирма преди да излезне в майчинство и ако фирмата е над 20 човека, са длъжни да се съобразят с желанието и. През това време е защитена в различна степен от съкращения, уволнения и т.н. Заплащането е пропорционално на изработеното време и се базира на заплатата при пълна заетост. За всякакви индексации и повишения на заплатата важи същия принцип. Звучи добре, но за кариеристи пак не е вариант, защото е ясно че кариерата се замразява за времето през което работите парт тайм.

Скоро ми предстои да се присъединя в отбора на работещите майки, макар че като за начало ще работя малко часове и дълго време не смятам да се връщам на пълно работно време. Според мен качеството на времето което прекарваме с децата разбира се е много важно, но трябва да има и малко баланс с количеството. Т.е. колкото и да е качествено, ако времето е малко, то просто не достига. А и децата понякога имат време не от качество, а просто малко да се погушкат с мама. Затова не ми се иска скоро да тръгвам на пълен работен ден. Все още не знам как точно ще се справям, понякога определено се чудя, но смятам като първа мярка да взема чистачка. Аз хубаво смятам, но преди да излезна в майчинство успях да изгоня 2, не знам как ще намеря такава която да ми угоди.  Освен това плановете ми са след като детето свикне с гледачката да я ангажирам за 1 допълнителен ден в който не съм на работа и така да се сдобия с малко време за себе си. Лошото обаче е че детето вече има нужда и желание все повече да се храни с нас, което пък значи, че трябва да започна по-редовно да готвя.  И тъй като за мене готвенето е силно неприятно и трудоемко занимание, много се впечатлих от вашите slow cooker. Поразтърсих туй-онуй, те пък убивали витамините на храната, та май и това няма да е улеснението което ми трябва.  Прането не го броя за работа, включвам пералнята, тя си бръмчи, след това или аз или мъжа ми, или и двамата простираме, събираме дрехите когато можем и който може. Гладим много малко неща и то на принципа всеки глади себе си.

donna volante, ще споделиш ли някои от магиите? Или аз пропуснах нещо, макар че мисля че изчетох цялата тема...

...

Темичката е на вече два дни, но да се вкл. и аз
1. Факта, че едва сега се добирам до компютъра е е без коментар по обясними причини (работеща мама с четири разбойника)
2. Почивните ми дни минават в оправяне на къщата и двора (пазаруването не го вкл. тъй като си е мое задължаение)
3. Децата смятат, че изкарвам повече време на работното ми място (прави са, аз съм на salary)
4. Все пак намирам време да караме ски през зимата
5. Като "разпределителен пункт" съм през деня. Добре, че голямата ми щерка е с кола.
6. Мъжа ми естествено е вечно уморен (но за да ходи на риболов не  )
7. Сутринта оставям "to do list", но никой не изпълнява (когато се прибера от работа настава шах и паника-за отрицателно време всичко е изпълнено). Понякога ги изненадвам с прибиране по-рано 
Та по темата- с много добра организация и контрол (в повечето случаи дистанционен).

аz страшно се zапалих по тоzи румба и ще вzема едно. дали румба или друга марка ... но все още не мога да схвана идеята 1 манджа да се готви 10 Часа. И на най слаб котлон не виждам нещо , което толкова бавно да се вари. Не се ли раzварява накрая? Пък и мирише 

хм, той принципът, принципно не е лоШ  , със сигурност позволява да се живее по_спокойно, само 4е, питам се, само при мен ли има периоди (обикновено в ПМС), в които все ми се струва, 4е не съм дооправила, 4е не съм довърШила неЩо, 4е не съм обърнала достатъ4но внимание на децата?
или, 4е времето за мен е несъЩествуваЩо... ей в4ера се усетих, 4е от месец карам на бръсна4, Щото не се е намерило време за козмети4ка



не знам... на мен други неЩа ми се струват по_сладки в живота, това да сглобявам моменти като пазел го намирам за адски досадно 
и да, ако някой ми махне изцяло ежедневните домаШни грижи и това време се превърне в свободно, ЩеШе да ми е по_добре. смятам, 4е имам с какво да го запълня без да се отег4а. 

може би е редно да уто4ня, 4е разполагам с типи4ен екземпляр на средния италиански мъж, от тия дето до 30 години мама е правила вси4ко и след 18 години семеен живот, промените са малко. всяко евентуално действие е предходено от напомняне или мърморене 
само с децата ме облек4ава много, но и това е продиктувано от здрав егоизъм  , понеже той оби4а да се Шляе насам_натам, та те намзват по слу4ая.


румбата много ми хареса и на мен... може би пове4е за поддръжка, отколкото за основно 4истене... само не разбрах, заЩо, по дяволите в Италия тази, която не мие е бая по_скъпи4ка, от миеЩия вариянт в Щатите