- Публикувана: 24 март 2007, 17:33 ч.
- Последно мнение: 27 март 2007, 08:47 ч.
Адаптацията на детето в детската градина
Въпросите ми са породени онт факта ,че дъщеря ми посещава детска градина вече 2 седмици, а все още сутрин плаче,не иска да си играе с децата,не се храни,не спи на обед.Започнах да се притеснявам -имам ли основание или това е нормално за всички деца да изживяват по този начин първите дни на новото място.
Ясно ми е ,че има определен период на адаптация,но при нея май е доста дълъг.Притеснявам се най-вече от това ,че страни от децата и не иска да си играе с тях.На какво се дължи това според вас и какви мерки да предприема ,защото виждам ,че детето ми не посещава с желание детската градина.
А иначе по принцип детето ми е много умно и контактно и затова ме притеснява,че страни от децата-преди никога не е бягала от тях.Дори нарочно я записах в една групичка с комшииско дете ,с което е свикнала и ежедневно са били заедно ,но и с нея не иска да си играе там.
Ясно ми е ,че има определен период на адаптация,но при нея май е доста дълъг.Притеснявам се най-вече от това ,че страни от децата и не иска да си играе с тях.На какво се дължи това според вас и какви мерки да предприема ,защото виждам ,че детето ми не посещава с желание детската градина.
А иначе по принцип детето ми е много умно и контактно и затова ме притеснява,че страни от децата-преди никога не е бягала от тях.Дори нарочно я записах в една групичка с комшииско дете ,с което е свикнала и ежедневно са били заедно ,но и с нея не иска да си играе там.
Когато Йоана тръгна на градина и трябваха около 2 седмици, за да се адаптира. Но мисля, че в началото нямаше проблеми с яденето - просто не искаше да ходи и през целия път до градината се пазареше 
. Гадното беше, че таман свикна, и се разболя, изкара 10 дена в къщи, и след това - хайде наново адаптация 
. И, общо взето, 1-та година беше следния режима - ходи 3-4 дена, след което 1-2 седмици - в къщи...
А ти пита ли я - може някоя от г-жите да не и харесва, знам ли
.
Пожелавам ти детенце да не боледува и по-бързо да мине адаптационния период!
. Гадното беше, че таман свикна, и се разболя, изкара 10 дена в къщи, и след това - хайде наново адаптация . И, общо взето, 1-та година беше следния режима - ходи 3-4 дена, след което 1-2 седмици - в къщи...А ти пита ли я - може някоя от г-жите да не и харесва, знам ли
.Пожелавам ти детенце да не боледува и по-бързо да мине адаптационния период!
Има доста теми пускани тук..
Има деца и деца
Някои никога не свикват..други свикват бързо, трети по- бавно.
Само ще ти кажа, което съм писала много пъти (по съвет на една мама от форума) говори и...Много...разказвай и, че там ще научи много неща, ще се запознае с много дечица......и всичко каквото се сетиш.
Говори спокойно дори и да си мислиш, че не те разбира или продължава да си мрънка- реве.
Има деца и деца
Някои никога не свикват..други свикват бързо, трети по- бавно.
Само ще ти кажа, което съм писала много пъти (по съвет на една мама от форума) говори и...Много...разказвай и, че там ще научи много неща, ще се запознае с много дечица......и всичко каквото се сетиш.
Говори спокойно дори и да си мислиш, че не те разбира или продължава да си мрънка- реве.
Моята свикна с яслата за 1 седмица.Сега само за там говори, сутрин ме юрка да я обличам и да ходим.И клюкари какво са им казвали лелките.Днес сложи баща си да спи и каза , че ще го ошамари, ако не ще 
.
Споко, ще свикне.Те и съседските така плачеха доста, около 2 месеца , но вече са О.К.Сигурно е много привързана към вас, но ще свикне, като опознае децата.Бе аз от 2 седмици съм на работа и ми е кофти, а то е детенце, все пак.
.Споко, ще свикне.Те и съседските така плачеха доста, около 2 месеца , но вече са О.К.Сигурно е много привързана към вас, но ще свикне, като опознае децата.Бе аз от 2 седмици съм на работа и ми е кофти, а то е детенце, все пак.
На моята приятелка детето все още всяка сутрин плаче, като се разделят, а после започва да си играе. Да отбележа от 2005 сме ги пуснали на градина, но не са ходили постоянно, а с отсъствия (с месеци).
Посъветвай се с дет.психолог-той може да извади проблема на повърхността и така да си дадеш с-ка дали твоето дете е за там/ДГ/.Всеки човек си е индивидуалност и аз съм против уровниловката в дет.заведения.Не всяко дете свиква с големия колектив,с наложения ред и изисквания за дисциплина,с отговорностите си в този колектив,с изискванията към него,с храната и режима.Причини вероятни-колкото искаш.Ако след още 1 седм.детето ти все още е негативно настроено-не го мъчи само защото др.деца ходят на градина,търси др.варианти за гледането му.
Благодаря ви момичета за съветите.
Ясно ми е ,че всяко начало е трудно.Аз самата съм детски психолог и усещам накъде вървят нещата и това ме плаши.Детето ми има стрес от всичко -и от обстановката и от по-строгата госпожа и от викащите и пищящите наоколо деца.Тя не иска да се храни там,да спи,да общува и играе с децата .Ясно меи е,че това е нов кризисен етап в нейния живот,защото е израсла в много спокойна обстановка,а в детската е точно обратното. Винаги е била до мен и е разчитала изцяло на присъствието ми,а сега ме няма там.Много нови неща и се струпват изведнъж и е трудно да свикне с тях ,а също така и да преодолее чувството на самота и изоставеност,което я обзема.
Всяка сутрин като я оставям ми се къса сърцето като ми каже- мамо не ме оставяй ,тук не е хубаво,вземи ме с теб на работата аз ще слушам и няма да ти преча.После ме целува много,прегръща ме и реве .И като видях онзи ден учителката им как буквално я влачеше по коридора ,а тя пищеше ,направо се замислих дали е там нейното място.
Иска ми се детето ми да ходи на детска градина ,защото ще е в контакт и ще общува с връстниците си,ще се научи да бъде дисциплинирана и самостоятелна.Освен това ,понеже съм психолог в училище ,имам много наблюдения върху деца,които са посещавали градина и такива,които не са и ще ви кажа ,че разликата е огромна между децата.Едните са самостоятелни и уравновесени,научени са на дисциплина и са много по-контактни от тези ,които не са ходили на детска градина.Това е още един мотив да не я спирам ,макар че на моменти направо не издържам като я гледам как страда.Тя дори се буди вечер от сън с писъци,явно сънува и повтаря непрекъснато ,че не иска на детска.Провела съм много разговори и с нея и с възпитателите ,но уви детето няма желание да ходи там и това е.
Дано да свикне,защото това е едно адско мъчение и за нея и за цялото ни семейство.
Приемам всякакви и деи и варианти за по-бърза адаптация от вас мили мами,защото знам ,че всички са минали по този труден път.Моля се да имаме успех занапред.
Helen-mama,
Доколкото разбрах си психолог, което значи, че знаеш колко големи манипулатори могат да бъдат децата, за да постигнат своето.
Главното е ти да не отстъпваш, а че детето ти ще свикне - не се съмнявай.
При едни деца адаптацията е кратка, при други дълга, при трети - изобщо я няма. Има дете и дете. Дано твоето свикне по-бързо.
А що се отнася до съвет с психолог - не мисля, че детето ти се нуждае от такова нещо.
Просто бъди търпелива и настоятелна.
Детето е заело позиция да страни от всички, да не яде,да не спи, да не играе с другите, за да постигне своето - да не ходи на градинка, да си стои в къщи, само с теб и да си общувате само двете. Както е било досега.
Трудна е адаптацията, особено ако има и повече деца в групата, които са сформирали вече своя колектив от играчи и лидери ...
Е, трудно е, наистина! 
Търпение, положителни изказвания за градинката и т.н. от сорта.
А .... Няма да е лошо и да поговориш с учителките, да се заемат с приобщаването и приласкаването на детето ти към детската градина, а не да го влачат по коридора, барабар с виковете и плача му. 
Доколкото разбрах си психолог, което значи, че знаеш колко големи манипулатори могат да бъдат децата, за да постигнат своето.
Главното е ти да не отстъпваш, а че детето ти ще свикне - не се съмнявай. При едни деца адаптацията е кратка, при други дълга, при трети - изобщо я няма. Има дете и дете. Дано твоето свикне по-бързо.
А що се отнася до съвет с психолог - не мисля, че детето ти се нуждае от такова нещо.
Просто бъди търпелива и настоятелна.
Детето е заело позиция да страни от всички, да не яде,да не спи, да не играе с другите, за да постигне своето - да не ходи на градинка, да си стои в къщи, само с теб и да си общувате само двете. Както е било досега.
Трудна е адаптацията, особено ако има и повече деца в групата, които са сформирали вече своя колектив от играчи и лидери ...
Е, трудно е, наистина!
Търпение, положителни изказвания за градинката и т.н. от сорта.
А ....
Няма да е лошо и да поговориш с учителките, да се заемат с приобщаването и приласкаването на детето ти към детската градина, а не да го влачат по коридора, барабар с виковете и плача му.
Радостинче,много си права.Детето ми наистина стачкува и затова не иска да се храни и да спи в детската. А относно играта-истината е ,че всички деца са си сформирали свои групички ,в който не приемат нови лица и затова никой не обръща внимание на моето дете и тя страда от това.Но проблема мисля ,че се крие и при възпитателките,защото явно не полагат необходимите грижи и внимание за да я приобщят към групата,а тя хич не е малка-25 деца.Не може педагог да ми говори за това ,че децата били много лоши,не можели да ги контролират и не можели да обръщат много внимание на моето дете,защото била само една възпитателка и една леличка на 25 деца.Дори ме посъветва още първия ден да не си давам детето, а да си го гледам аз,защото били много децата.Честно казано малко се притесних от тези нейни думи,защото не би трябвало да говори по този начин, а и факта,че Теодора реве много само ,когато е тя на смяна утрин ме навежда на дзруги мисли.А пък и подочух,че пошляпквала доста често дечицата.Знам ли -може Теди и заради нея да не иска да ходи.Оххххххххххх,сложно е много.
Helen-mama,
Доколкото разбрах си психолог, което значи, че знаеш колко големи манипулатори могат да бъдат децата, за да постигнат своето.
Доколкото разбрах си психолог, което значи, че знаеш колко големи манипулатори могат да бъдат децата, за да постигнат своето.
Моите, плакаха малко , / аз плаках повече /, но после заеха едно примиренческо поведение, щом трябва ще ходим, но там е много лошо и ни бият, но аз мислех че ме манипулират. Говорих с госпожите и лелята, но те ме увериха ,че : как може изобщо да ми мине през ума такова нещо . Стисках зъби две години, докато в трета група ги преместих в друга детска и се " родих". Там попаднах на госпожи и лелка които си работеха работата с желание. Децата се промениха и ходеха с желание, което дотогава ми се виждаше невъзможно. Мили мами, не е еднакво във всички детски градини, напротив различно е , но зависи главно от персонала, които е в пряк досег с децата.
Дария се адаптира много трудно-плака с месеци, вече не помня колко точно бяха, но от септември до Нова Година със сигурност. Сутрин отваряше очи, питаше-Днес ще ходя ли на градина? Отговор: Да и започваше да плаче. А тя е много контактно дете и никога не беше имала проблеми да общува с когото и да било. Просто в ДГ не искаше. Не ядеше, не спеше-много кошмарен период. Нямах възможност да си я гледам и не знаех какво да правя, а всички ми повтаряха, че това си е инат, ще премине, че всички деца свикват. Така и стана-постепенно се отпусна и започна да намира и хубави неща в ДГ. Дано при вас по-бързо, да се получат нещата. Успех!
водихте ли детето преди постъпването му в ДГ, за да се запознае с г-жите, да разгледа стаята, да остава с вас по малко да играе с децата? Въобще да опознае мястото и да свикне с мисълта, че ще прекарва деня си с децата, а не с вас. Виждам, че е на по-малко от 3г.,ако е в първа група, то значи е с по-големи от нея деца, да не би това да я притеснява?
И Детелина плака много. Първата седмица ходеше с желание, после се разболя остана си в къщи и почна да плаче всяка сутрин. Поне няколко месеца всяка сутрин докато влезе в стаята при децата плачеше. После госпожите казваха, че си е играла с децата, яла е. В началото не искаше да спи, затова се бяхме разбрали като стане време за спане само да си лежи със затворени очи, за да не пречи на децата. После се научи.
Свързвам големият рев с честото боледуване, защото ходеше по няколко дни, а после със седмиците си стоеше болна в къщи и като тръгнеше пак все едно наново изживяваше всичко
А тая вашата госпожа май наистина нещо не се справя, щом казваш, че детето плаче повече, когато тя е сутрин. По едно време и през това минахме - не искаше да ходи когато едната от госпожите е сутрин.
Всичко според мен е въпрос на нанвик, когато проумее, че колкото и да се тръшка в крайна сметка няма да може да промени нещата ще се примири и ще започне да ходи, ако не с желание то поне по-спокойно.
И сега вече е втора група сутрин се събужда с думите няма да отида, но все пак отива и толкова. По едно време почна и да пита защо я вземаме толкова рано, не могла да се наиграе.
Свързвам големият рев с честото боледуване, защото ходеше по няколко дни, а после със седмиците си стоеше болна в къщи и като тръгнеше пак все едно наново изживяваше всичко
А тая вашата госпожа май наистина нещо не се справя, щом казваш, че детето плаче повече, когато тя е сутрин. По едно време и през това минахме - не искаше да ходи когато едната от госпожите е сутрин.
Всичко според мен е въпрос на нанвик, когато проумее, че колкото и да се тръшка в крайна сметка няма да може да промени нещата ще се примири и ще започне да ходи, ако не с желание то поне по-спокойно.
И сега вече е втора група сутрин се събужда с думите няма да отида, но все пак отива и толкова. По едно време почна и да пита защо я вземаме толкова рано, не могла да се наиграе.
Първа опция.На дъщеря ми и трябваше някой друг час, за да свикне
Синът ми свикна много бързо с градината - до седмица. Но на яслата така и не можа да се адаптира.
От това, което пишеш аз също си помислих, че причината може да е в учителката. Попитай я директно нея - какво прави за да се адаптира детето ти бързо и прави ли нещо изобщо. За оправдания няма място. Който смята, че му тежи работата - никой не го е вързал да стои там, нали така?
От това, което пишеш аз също си помислих, че причината може да е в учителката. Попитай я директно нея - какво прави за да се адаптира детето ти бързо и прави ли нещо изобщо. За оправдания няма място. Който смята, че му тежи работата - никой не го е вързал да стои там, нали така?
Тия дечица дето са ходили на ясла винаги по-лесно се адаптират. Те вече са свикнали с това да не са в къщи с мама и да бъдат на едно място с много други деца. Ходили се вече по цели седмици на ясла.
По-трудно е на такива, като моята дъщеря дето до тогава не се беше делила от мен и изведнъж се оказа на чуждо място и с чужди хора. Ами трудно му беше на детето.
То на нас дето сме възрастни ако си сменим работата ни е трудно, а какво остава за едно дете, което за първи път се оказва само извън къщи.
По-трудно е на такива, като моята дъщеря дето до тогава не се беше делила от мен и изведнъж се оказа на чуждо място и с чужди хора. Ами трудно му беше на детето.
То на нас дето сме възрастни ако си сменим работата ни е трудно, а какво остава за едно дете, което за първи път се оказва само извън къщи.
Аз бих ти казала най-вече да не се притесняваш и да не драматизираш ситуацията. Опитай се да имаш ведър вид като изпращаш дъщеря си, даже и да плаче, а не да я гледаш тъжно, защото така само ще затвърдиш идеята в нея, че в детската градина е ужасно. Поговори и с учителките, опитай се да ги опознаеш и кажи притесненията си направо. Не се поддавай обаче на разни такива глупости, че трябва да си гледаш детето в къщи, защото групата им била голяма. В нашата ясла децата са над 30, а все пак това е ясла и има дечица на годинка и 2-3 месеца, които имат нужда от повече внимание. И пак персоналът се справя. Условията далеч не са идеални и моята дъщеря беше в началото уплашена (не плачеше, но гледаше тъжно), не ядеше, не спеше и не играеше с останалите. Имаше и малко кризи в къщи вечер и тогава поговорих с възпитателките и им разказах, че детето е уплашено. Те ме успокоиха и ми казаха, че на едно дете му трябва минимум 1 месец, за да се адаптира, даже и да не плаче. Бързо минаха тези проблеми и 3 месеца по-късно (като се има предвид, че дъщеря ми от болести успяваше да ходи не повече от 10 дена на месец, а и тези месеци я водех само сутрин) ходеше с удоволствие на ясла. Много е щастлива сега там и сутрин им блъска на вратата и се сърди ако не й отворят веднага. 
Стана и много по-контактна и въобще много положителни промени има у нея. Така че и твоето дете ще свикне, само имай малко търпение и не си прави веднага генерални изводи. Успех!
Стана и много по-контактна и въобще много положителни промени има у нея. Така че и твоето дете ще свикне, само имай малко търпение и не си прави веднага генерални изводи. Успех! 
Голямата ми дъщеря също не искаше да ходи в детската градина. Един път дори беше избягала от там. И така докато не се наложи да си сменим жилището и естествено и нейната детска градина. За моя най-голяма изненада, вместо да започне отново трагедията, още от началото много й хареса. Всичко това ме наведе на мисълта, че просто първата градина нещо не й допадна или лелките в нея. Плюс това ние й казахме, че вече много е пораснала и затова ще ходи в училище и дълго време разправяше, че ходи на училище (голям смях, защото беше на 4г.)
...
Но проблема мисля ,че се крие и при възпитателките,защото явно не полагат необходимите грижи и внимание за да я приобщят към групата,а тя хич не е малка-25 деца.Не може педагог да ми говори за това ,че децата били много лоши,не можели да ги контролират и не можели да обръщат много внимание на моето дете,защото била само една възпитателка и една леличка на 25 деца.
...
Но проблема мисля ,че се крие и при възпитателките,защото явно не полагат необходимите грижи и внимание за да я приобщят към групата,а тя хич не е малка-25 деца.Не може педагог да ми говори за това ,че децата били много лоши,не можели да ги контролират и не можели да обръщат много внимание на моето дете,защото била само една възпитателка и една леличка на 25 деца.
...
Мисля, че това всъщност е отговора на твоите терзания - защо не пробваш да смениш ДГ? Знам колко е трудно да намериш място в една ДГ, да не говорим пък за смяна - и все пак... Според мен си струва, не само в тази група са по 25 деца - в ДГ на Йоана във всички групи са минимум по 25, по-често 28 деца, и все пак не са ми се оплаквали госпожите, че са лоши децата и не могат да обърнат внимание на моето дете...
Пожелавам ти бързо решаване на проблема, каквото и да решиш!
"Алооо, Ная...", "Алооо, Ники Удов (Арнаудов)"
водихте ли детето преди постъпването му в ДГ, за да се запознае с г-жите, да разгледа стаята, да остава с вас по малко да играе с децата? Въобще да опознае мястото и да свикне с мисълта, че ще прекарва деня си с децата, а не с вас. Виждам, че е на по-малко от 3г.,ако е в първа група, то значи е с по-големи от нея деца, да не би това да я притеснява?
Водих я да!Беше запозната с всичко там.дори се постарах да я подготвя и психически ,но проблема си остана на лице.но от това ,което прочетох от всички вас малко се успокоих.Явно кризисния период на адаптация при повечето деца протича по-дълго време,а аз се бях притеснила вече.Все пак минаха 2 седмици ,а положението е същото.Но да ви с похваля какво се случи днес и това ми даде кураж.сутринта след като се наспа си порева и правеше пазарлъци да не я водя днес на детска.После на излизане пак рева,но когато стигнахме до вратата на градината явно се смути от децата там и спря да плаче.Целуна и ми каза чао и влезе сама в детската градина.Явно е проумяла,че стигне ли до там връщане назад няма и няма смисъл да реве.Това е голям напредък и за двете ни и съм много щастлива.
Благодаря на всички ви .
Ами, за наш късмет, не сме имали проблем с адаптацията.
Първата седмица го вземах на обяд, и то основно защото едната от учителките я заместваше една баба, която ми изглеждаше по-рязка от нужното, и ме заглождиха съмнения да не се отрази негативно общуването баш в началото, баш с нея. Тя се беше съсредоточила да ми обяснява, че детето не било за тая група, че групата си била пълна, че той бил малък и т.н. Неща, които много добре знаех и самата аз, ( заради някои от които имах реални съмнения и опасения в главата си) но не аз определям в коя група да ни пратят. Реших да замълча пред директорката, като гледам и тя не се е оплакала, въпреки непрестанните си вопли към мен.
Още първата седмица обаче Теди ме орева на обяд и каза, че иска да спи горе с децата. И оттогава сутрин става със желание, отива и влиза с усмивка. Нямам притеснения като го оставям. И съм доволна от отношението на учителките. Много са лъчезарни и смятам това също е от значение за бързата адаптация.
Давам си сметка колко е важана адаптацията, защото не мога да си представя детето да ме моли да не го оставям там, а ааз да нямам избор и да трябва.
Дано скоро и вие сте така.
Първата седмица го вземах на обяд, и то основно защото едната от учителките я заместваше една баба, която ми изглеждаше по-рязка от нужното, и ме заглождиха съмнения да не се отрази негативно общуването баш в началото, баш с нея. Тя се беше съсредоточила да ми обяснява, че детето не било за тая група, че групата си била пълна, че той бил малък и т.н. Неща, които много добре знаех и самата аз, ( заради някои от които имах реални съмнения и опасения в главата си) но не аз определям в коя група да ни пратят. Реших да замълча пред директорката, като гледам и тя не се е оплакала, въпреки непрестанните си вопли към мен.
Още първата седмица обаче Теди ме орева на обяд и каза, че иска да спи горе с децата. И оттогава сутрин става със желание, отива и влиза с усмивка. Нямам притеснения като го оставям. И съм доволна от отношението на учителките. Много са лъчезарни и смятам това също е от значение за бързата адаптация.
Давам си сметка колко е важана адаптацията, защото не мога да си представя детето да ме моли да не го оставям там, а ааз да нямам избор и да трябва.
Дано скоро и вие сте така.
Здравейте!Рових се в инт.точно на тази тема и попаднах на вас!Не ,че и друг път не съм влизала ,но времето с което разполагам е ограничено!Но по тази тема определено се налага да си изкажа мнението и то като човек от другата страна!Аз съм майка на две деца които вече са на 7 и 6 години !Просто излизам от периода на ДГ и на есен ще са ученици!Периодът на адаптация е много индивидуален за всяко дете!Аз смятам,че това е първата сериозна борба на детето ни и то трябва да се справи с нея разбира се с помоща на родители и педагози!Това са трите страни на един екип ,който трябва да води непрекъсната и упорита работа!Първо за адаптацията , а след това за изграждането на детето ,като самостоятелна и индивидулна ЛИЧНОСТ!Аз казвам ,че няма дете ,което не е спряло да плаче!Не че по този начин успявам да успокоя страховете на недоверчивите първо мами . Най- важното за мен е да спечеля родителите!Като хора които ми вярват и като свои партньори ,с които ще работим заедно 4 години !Тогава резултат е прекрасен! За адаптациятяа на детето е много важен фактора от контакта на педагога с детето- взаимно доверие,уважение,себеотдаване ,отговорност и от двете страни !
Когато успееш да накараш детето да идва с желание ти си готов и за по сериозната си обучаваща работа!
От есента работя пак с първа група 3г. деца ,като имам и пет 2 г. пероида на адаптация беше лесен и бърз , но с колежката сме много добър екип
и изискванията ни са уеднаквени,което е много важно за развитието и спокойствието на децата при целодневният им престой в ДГ!През октомври приех дете ,чииито родители заминаха за Испания и то остана при баба си и дядо си !Знаете ли какво е плачеща майка,баща,дете и как аз преглащах сълзите си!Това дате беше идвало няколко дни и все още се адптираше , но много бързо свикна!Сега ще заминава за Испания при родителите си (с майкйта подържам връзка по скайп и изпращам снимки и рисунки (сканирани)на детето и ,че тя ми каза ккак дъщеря и е предопредила ,че отива само за 2-3 дни защото трябва да ходи на градина!)Каква по-голяма награда можем да искаме за нашия труд от тази!
Надявам се да не съм досадила с многословието си ,но нали все пак съм детска учителка!
и не забравяйте!ВСИЧКИ ДЕЦА СВИКВАТ И СПИРАТ ДА ПЛАЧАТ ,А ПОНЯКОГА ТЕ ПЛАЧАТ ДОКАТО ВИЕ ЗАВИЕТЕ НА ЪГЪЛА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА!