Публикувана: 24 март 2007, 22:24 ч.
Последно мнение: 6 апр. 2007, 16:38 ч.

Хайде и аз в клуба

2 844
33
1

1
2
3
Всички

24 март 2007, 22:24 ч.

София
Мнения: 17 284

Не че е повод за хвалби, ама ...
Реших да кажа "здрасти", не че имам конкретно питане или нещо от сорта, ама понякога ми се дощява да напиша нещо по някоя тема и ме спира факта, че некултурно не съм се представила. И реших, че няма смисъл да пиша анонимно, нищо, че той ще го прочете.
Та в моя случай не живеем заедно от 2 седмици, уговорката ни е за един месец пробно, като аз клоня към край.
Казах му да си намери квартира след Н-тото доказателство за афери (макар и напоследък виртуални, обаче много любовни).
Мъчно ми е, не сме казали още на дечкото, мотаем до с приказки за много работа че има тате; поне докато решението не го вземем на 100% няма да му разбъркваме гллавата.
Аз общо взето се чувствам добре, спокойна - не през цялото време, разбира се, не съм робот; но определено много по-добе от последните 3 месеца, в които се бях превърнала в депресирано настръхнало дебнещо зомби.
Та - добре заварили.

# 1 24 март 2007, 22:34 ч.

София
Мнения: 6 999

Добре дошла bouquet

Не знам какво да ти кажа, освен да вземете най-доброто решение за всички ви. Само да те посъветвам да говорите заедно с детето. Дори да не се разделите - той усеща - не е малък. Като криете и лъжете - го дистанцирате. Просто му кажете, че нещо не се разбирате и имате нужда да премислите и подобни.

Успех - каквото и да решите - след 1 година живота ти ще е съвсем различен.

# 2 24 март 2007, 22:37 ч.

София
Мнения: 17 284

Много ме притеснява разговора с детето, направо до ужас ме докарва мисъла за това.
Знам, че трябва да се случи в най-скоро време, обаче изтръпвам от мисълта.
Той идва много често да го вижда, детето не страда засега, но като си помисля какво се каним да му причиним ...
Вие какво казахте на Дария?

# 3 24 март 2007, 22:49 ч.

София
Мнения: 6 999

Birdy, когато се разделихме тя нямаше и 2 годинки още/не можеше да говори изобщо/... Сега като се замисля тя много тежко изживя преместването ни в новия апартамент, нищо, че стаята й беше почти пълно копие на предишната. Може би защото почти нищо не й казахме. Sick

След това ме е питала защо не живеем с баща й и общо взето гледам да й казвам истината. Тя дори не помни вече, че някога сме живели заедно, нито апартамента ни тогава... нищо. А вашия младеж е голям и...

# 4 24 март 2007, 23:36 ч.

Мнения: 2 863

Казвай истината, но така че да звучи като най-нормалното нещо на света Това позволява на децата да запаят чувството си за сигурност. Имам две деца, минали са и минават с мен през какво ли не, но когато са ме питали нещо тежко или трудно за обяснение винаги гледам да съм близо до истината. На големия е лесно- директно му забивам отговор, но гледам че и малкото добре понася истината, стига да успея да я поднеса като подразбираща се от самосебе си.
Във вашия случай аз бих казала, че понякога става така, че възрастните не се разбират вече макар, че са се обичали като са създали детето. Че най-важнот е че двамата винаги ще го обичат най- много на света и макар да не живеят заедно в една къща, те си остават неговите родители. Че ще вижда баща си винаги когато поиска и това е възможно, че даже и има хубава част, понеже ще може да ходи на гости на татко си и да си прекарват по мъжки понякога събота или неделя. Такива неща.
Бъдете заедно на този разговор, както те е посъветвала Иса, кажете му, че това е ваше решение, че много хора живеят така и в това няма нищо страшно... ей в тоя дух Hug

# 5 24 март 2007, 23:42 ч.

София
Мнения: 17 284

Jaly, Isa, така и ще се опитаме да направим, но преди това искаме да сме сигурни в решението си.
Още малко ще изкараме така, после след Великден ще е малко при нашите и после ще говорим.

# 6 25 март 2007, 11:25 ч.

Мнения: 9 990

Мда-мен това ми е болката-разговорите с детето.Моята е по-големичка вече и го таткосва за щяло и нещяло-голяма са любов.Хайде-бебето не разбира сега, но пък едната ще знае баща си-другата пак ще го знае надявам се, но ласка едва ли ще усети... Confused

Истината-и аз съм ЗА, когато дойде при мен изнасянето-ще го помоля и Той да и каже две думи.Безболезнено няма да мине, очаква я и смяна на градината евентуално, че сега е ваканция заради невъзможност от моя страна да я водя/ вече съм с бебе, а градината е ужасно далече, сменя се транспорт/Ако успея да я уредя де, ако не-незнам.
Добре си споделяш, и аз така направих-да чете колкото си иска, нямам какво да крия, казвала съм всичко това и у дома.Че аз као тук не пиша-направо ще се пръсна-като ме е срам все още да споделя с някой.
Иса-ти една година ли даваш за преболедуване на драмата? Thinking

Да е толкова-с мед ще те намажа Hug

Бърди-ти поне си наясно с какво си се сблъускала, аз все още се чудя и мая Crazy

# 7 25 март 2007, 11:48 ч.

София
Мнения: 17 284

Пенелопа, според мен и ти с нещо подобно си се сблъскала, само че мъжете са бъзливци и ги е страх да си кажат.
Твоето положение е ужасно трудно с бебето в момента, стискам палци да ти се подредят нещата. Но пък поне ти е ясно, че нещата не вървят, няма любов и т.н. А при мен е ужасно трудно, защото преди да се сблъскам с изневерите си живеехме много добре според моите представи.
Затова ми е много трудно да сложа финалната точка, макар че от позицията на времето започвам да преценявам, че май не е било баш семейния живот, който съм искала.
Не знам, трудно ми е, тръгнах на сеанси в Център за семейна и брачна консултация и опеделено мисля, че ще ми помогне (само веднъж съм ходила досега, но ще продължа).

# 8 25 март 2007, 15:12 ч.

малко офф

Цитат на: пенелопа в нд, 25 мар 2007, 11:25

Истината-и аз съм ЗА, когато дойде при мен изнасянето-ще го помоля и Той да и каже две думи.

това просто е грешка, сори, ама много бъркаш...
защо само две думи... той трябва да изнесе цялата част от разговора, той не е доволен от мама, той иска от мама неща, които ще нарушат подредения й живот(на детето).. той е този, който не иска да живее така, ти си просто подхлъзната (сега или преди)...
за жалост, ти ще трябва да поемеш болката й, но това е неизбежно...мами най-добре познава децата си и дава облекчение...
даже мама търпи ако тази болка се превърне в гняв към мама...та тя е най-близка... Cry

не понасяй всичко, колко можеш още - знаеш ли?...

# 9 26 март 2007, 23:35 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: пенелопа в нд, 25 мар 2007, 11:25

Иса-ти една година ли даваш за преболедуване на драмата? Thinking

Да е толкова-с мед ще те намажа Hug

Хех - да чакам тогава да дойдеш да ме намажеш Wink

Шегата настрана - една година давам да влязат в някакво русло нещата, защото поне аз трябваше да обзавеждам апартамент, да се местим, да сменям това и онова... А колко бързо ще преживееш емоционалния шок - това е много индивидуално. Дано по-бързо да стане при вас. bouquet

ето ме ти ме уби Stop

Аз под истината не разбирах да кажат на детето, че бащата не е доволен от майка и прочие... Под 'истина' разбирам да се каже, че се разделят, че няма да живеят заедно и прочие. Не бих казала на детето си и на 18 години /мисля/ цялата истина за раздялата ни с баща й. Това е много... емоционално, лично, а най-важното причината не е важна за детето - важен е резултатът.

# 10 27 март 2007, 13:05 ч.

София
Мнения: 17 284

И аз се повтрещих на предложението на ето ме Simple Smile

В четвъртък имам сеанс при семейните консултанти, та смятам да искам акъл по тоя въпрос.

# 11 27 март 2007, 16:43 ч.

Мнения: 9 990

Е, то много ясно, че няма да кажем на детето-виж сега, миличка, тате не понася вече мама.... Stop

# 12 27 март 2007, 17:22 ч.

София
Мнения: 17 284

Да, обаче как точно да го кажем?
Колко е голяма щерка ти?

# 13 27 март 2007, 17:30 ч.

Мнения: 9 990

Незнам, нещо от сорта, че мама и татко ще живеят в различни къщи вече, но продължават да я обичат все така...че ще вижда пак татко и мама по равно, нещо такова сигурно, незнам , още не съм го измислила и аз, въпреки, че детето ми изстреля скоро въпроса-защо татко не обича вече мама и аз забих като натоварен форум Tired

# 14 27 март 2007, 17:38 ч.

София
Мнения: 17 284

Сериозно ли те попита така???? #Crazy

Не мога да повярвам колко са интуитивни децата!!

# 15 27 март 2007, 17:41 ч.

- съжалявам, ето на - за втори път не съм била достатъчно ясна....
за Мен пенелопа е мами, но в никакъв случай не съм си и помисляла да се казват на детенце тези неща... Sad

,
освен за мама съм си мислела за децата, и за това как ще се отрази това нещо в подредения живот на каката...
мисълта ми бе той да говори, защото подхлъзна пенелопа...
да не реши дечко, да обърне гнева си срещу нея, само защото тя й казва това....

Цитат на: ето ме в нд, 25 мар 2007, 15:12

не понасяй всичко, колко можеш още - знаеш ли?...

- може би само на мен е ясно, но си мисля че това обяснява мисълта ми - да не казва основно тя на детето , а той - само 2 думи

# 16 27 март 2007, 18:44 ч.

Мнения: 9 990

Да, моята идея е да седнем заедно да говорим, ма дали аз ще съм в състояние-ако цивря/ а това е почти 150% сигурно Confused

/ дали няма да го приеме наистина зле..... Confused

# 17 27 март 2007, 18:48 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: пенелопа в вт, 27 мар 2007, 17:30

....... детето ми изстреля скоро въпроса-защо татко не обича вече мама и аз забих като натоварен форум Tired

няма страшно в тоя въпрос, аз вече съм отговаряла на него Embarassed

кажи и че хората понякога се променят, променят им се чувствата, но единственото, което никога не се променя е, че мама и татко винаги ще я обичат. Ако мъжът не е читав е малко рисковано такова заявление, но мисля, че ти може да си го позволиш, понеже мъжът ти дава сериозни заявки да се грижи за децата.
май сме оф на темата, ама да ме прости автора bouquet

е, ми няма да цивириш де, то като му се види края поне ще знаеш с какво си имаш работа, може даже да ти олекне Hug

# 18 28 март 2007, 08:00 ч.

София
Мнения: 17 284

И аз така като гледам краткия ми опит - цивренето беше преди да се разделим - тези 3 месеца са ми АД. Сега пак ме наляга мъка, обаче не е така, както тогава, определено.

# 19 29 март 2007, 15:13 ч.

Мнения: 6 315

Успех и кураж и от мен! bouquet

# 20 29 март 2007, 15:26 ч.

София
Мнения: 17 284

Мерси!

# 21 29 март 2007, 15:29 ч.

Мнения: X

Най-гадният етап определено е докато си изяснявате отношенията. Така че - минала си го.

# 22 30 март 2007, 20:11 ч.

София
Мнения: 17 284

Абе много много не сме си изяснили, понеже не си говорим особено, освен по служба (за детето).
Гадничко е.

# 23 5 апр. 2007, 06:21 ч.

Мнения: 515

Незнам колко е голямо детето ти ,но когато аз и съпругами се разделихме моите деца бяха на 8 и 6 г.Не ми беше никак лесно да им обесня ситуацията,имаше замесена друга и т.н.След дълги колебания реших 4е колкото и да са малки по добре да спра да ги залагвам с това:"тата има много работа "и да поговоря с тях като с хора.представих им нещата такива -4е аз сам дете на самотен родител,4е успах да стана добър 4овек,4е не съм имала вси4ко в живота си ,но сам имала най-важното-майка, която ме е оби4ала безграни4но.сега имам добра и хубава работа ,колегите ми ме уважават заради това което съм ,а сама се грижа за децата си ,те са прекрасни деца-пове4е сме истински приятели отколкото майка и деца.Освен вси4ко сЪм и педагог и те сЪветжам като такава ,не крий нищо от децата си ,по добре да го нау4ат от теб отколкото от някой на улицата.Пък и на един по късен етап от развитието им ти самата ще искаш те да са 4естни с теб.Така 4е, възпитаваЙ това от сега и ти гарантирам една здрава основа за по натата4ните проблеми покрай тях Hug

# 24 5 апр. 2007, 10:42 ч.

Мнения: 9 990

Подкрепям-аз от сега казвам само истините на детето си/ голямото/ Peace

# 25 5 апр. 2007, 10:51 ч.

София
Мнения: 17 284

И това ще стане.
Сега обаче заминаваме за празниците при мама и после ще го оставя там, че не мога толкова да продължавам болничния. Та като се върне ще говорим - не искам да му изтреса такава новина и да го оставя при баба му.

# 26 5 апр. 2007, 11:39 ч.

Мнения: 9 990

Да, аз не исках също, защото и предстои тръгване на нова градина, но-така се случва.Пък детето ми е страхотно-така леко понася всичко-дано е така винаги в живота! Praynig

# 27 6 апр. 2007, 07:31 ч.

Мнения: 515

Между другото разбрах ,че заминавате при баба за празника.повярвай ми, ми няма по добър фактор от баб който да помогне в твоята ситуация.нека тя подготви детето ти в тази посока,децата са много по силно привързани кам бабаите и им имат доверие.помисли и опитаи!!!!!желая ти весели празници и успе6но ре6ение на проблема ти.аз същон празнувах велик ден сама преди 2 години и знам каккво ще почувстваш.затова ти желая многооооооооо късмет.

# 28 6 апр. 2007, 09:27 ч.

София
Мнения: 17 284

За съжаление баба е най-много против все още да се казва, защото досега два пъти сме се разделели и събирали и тя се притеснява, че само ще му кажем, ще го разстроим и после ще се съберем - което не бих казала, че стои като опция, защото и двамата не искаме да правим крачка и смятаме, че другия трябва да се промени, така че няма как да стане.
Както и да е, сега е болен, ще постои малко при тях и после ще видим.

# 29 6 апр. 2007, 12:50 ч.

Мнения: 811

Цитат на: Birdy в нд, 25 мар 2007, 11:48

Не знам, трудно ми е, тръгнах на сеанси в Център за семейна и брачна консултация и опеделено мисля, че ще ми помогне (само веднъж съм ходила досега, но ще продължа).

Помагат

Много даже по мое мнение.Най-вече да си изясниш ТИ какво искаш.
Аз преди една година бях цивра,сега съм по-скоро циничка Mr. Green

# 30 6 апр. 2007, 14:43 ч.

София
Мнения: 17 284

Ох, тая една година, дето всички ми казват, че трябва да мине ... много бе хорааа, много, аз първия месец едвам избутвам.
Не ми харесва да съм сама и туй-то.
Ама и с него не искам, че доверие грам не ми е останало вече и така не се живее...
Мъка, мъка

# 31 6 апр. 2007, 15:18 ч.

София
Мнения: 310

Цитат на: Birdy в пт, 06 апр 2007, 14:43

Ох, тая една година, дето всички ми казват, че трябва да мине ... много бе хорааа, много, аз първия месец едвам избутвам.
Не ми харесва да съм сама и туй-то.

Наистина трябва време, колко точно незнам. Аз четвърти месец съм сама и започвам да свиквам. Наистина времето лекува....

П.П. Май е време и аз да пусна тема и да се запознаеме официално....