А момичетата? От малки грабват кукли, хранят ги, поят ги, кърмят ги, къпят ги... Всичко им правят - пълна програма. Пращат таткото на ужким да ходи на работа, после готвят, перат и какво ли не там... Като наближат една определена възраст вече започват да се подготвят и наистина да имат деца. Започват да си фантазират как ще кажат на взлюбения, че последния ще става баща. И ето, идва ден, в който момата разбира, че май е бременна. Започват нови размишления, защото любимия вече е съвсем реален. След няколкодневна подготовка му изтърсвате какво ви тежи и очаквате той да изтанцува някакъв танец, да ви понесе на ръце и подобни клишета. А действителността е друга - младежът е така изплашен, че едва успява да се съвземе. После се сеща, че трябва да е радостен и ви изиграва някакъв театър, който вие веднага разпознавате, и съвсем естествено оставате разочаровани. Нали? Така ли беше при вас?