здравейте, аз съм Бина.В средата на четвърти месец съм.Засега физически всичко е наред.Дай боже и за напред.Емоционално обаче се чувствам доста странно-непрекъснато ми се плаче без повод и причина, много съм чувствителна.Незнам какво става с мен.Кажете при вас как е?
- Публикувана: 25 март 2007, 21:32 ч.
- Последно мнение: 29 март 2007, 10:04 ч.
емоционални промени през бременноста
Хормони!
Да не се учудиш, ако утре те обхване някоя дива еуфория.
Да не се учудиш, ако утре те обхване някоя дива еуфория.
Ту ми се реве и светът ми е черен, ту ходя на 5 см. от земята и съм най-щастливият човек, невъзутимо спокоен... 
Вече почнах да свиквам. Мъжът ми по-трудно обаче 
Нормално е за цялата бременност, че и малко след това, докато се нормализират хормоналните нива 
Ох, тези хормони не прощават 
При мен са три състояния- щастлива и адски дейна, нещастна и много уморена и меланхолично настроена... Последно време са умората и меланхолиятя 
Но ще се справим и с това. Има-няма месец и ще гушна моето бебе!!!
Пожелавам ти лека бременност и всичко най-хубаво!
При мен са три състояния- щастлива и адски дейна, нещастна и много уморена и меланхолично настроена... Последно време са умората и меланхолиятя Но ще се справим и с това. Има-няма месец и ще гушна моето бебе!!!Пожелавам ти лека бременност и всичко най-хубаво!
благодаря за отговорите.странното при мен е и друго.непрекъснато се тревожа за мъжа и родителите ми-дали са добре и ми е мъчно .другото странно е ,че започнах много да го ревнувам, което изобщо не е типично за мен, ама изобщо.страхувам се да не се случи нешо лошо, дали ще е наред всички с бебето и т.н.........,понякога дори такива черни мисли ми минават през главата, че направо се побърквам
Миличка,както са ти казали и другите момичета,рязката смяна на настроенията е напълно нормална за този период. На мен ми се случва да се смея с глас,а след няколко минути да напълня няколко кофи със сълзи. 
Най-важното е да не си позволяваш черните мисли да те обсебват,защото негативните емоции влияят на бебчо,а това не бива да се случва. В такива моменти се опитай да се развличаш с неща,които ти носят удоволствие,представяй си хилядите щастливи мигове,които ти предстои да изживееш с малкото човече 
Желая ти успех и лека бременност! 
На мен ми се случва да се смея с глас,а след няколко минути да напълня няколко кофи със сълзи. Най-важното е да не си позволяваш черните мисли да те обсебват,защото негативните емоции влияят на бебчо,а това не бива да се случва. В такива моменти се опитай да се развличаш с неща,които ти носят удоволствие,представяй си хилядите щастливи мигове,които ти предстои да изживееш с малкото човече Желая ти успех и лека бременност! 
Ми то и аз съм на това дередже сега. И аз не знам какво ще съм след 5 минути - ангел или превъплъщение на злото. И на всичкото отгоре най-много го отнася милото ми мъжле. А той горкия като викна нещо, само казва "Ок, мило и аз те обичам!".
Толкова е нормално, че по-нормално от това не може. Даже шефката ми прости като се развиках и на нея
Толкова е нормално, че по-нормално от това не може. Даже шефката ми прости като се развиках и на нея
Съвсем нормално е през този период да имаш променливи настроения
При мен хормоните повлияха в положителна насока Бях невероятно щастлива,мнооооого спокойна-супер ми беше Ееех...такава носталгия ме обзе по онова време.....със сигурност бих желала поне още веднъж да се чувствам по същия начин 
Бях невероятно щастлива,мнооооого спокойна-супер ми беше Ееех...такава носталгия ме обзе по онова време.....със сигурност бих желала поне още веднъж да се чувствам по същия начин 
Това е една от екстрите! Наслаждавай се! Аз рева и на реклами 
По принцип съм с крайни настроения, така че мъжът ми беше подготвен Забавляваме се! Изненадвам сама себе си, ще се разрева ли днес до обяд или няма да се разрева. А като разбрах че съм бременна колко рев. Докато мъжът ми пазарува и аз чакам в колата, за 10 минути се разревах, успокоих се, пак се разревах, пак се успокоих . . . . . кво ти пука, нормално е!
По принцип съм с крайни настроения, така че мъжът ми беше подготвен Забавляваме се! Изненадвам сама себе си, ще се разрева ли днес до обяд или няма да се разрева. А като разбрах че съм бременна колко рев. Докато мъжът ми пазарува и аз чакам в колата, за 10 минути се разревах, успокоих се, пак се разревах, пак се успокоих . . . . . кво ти пука, нормално е! 
който ме е ядосал и ми минава много бързо после 
Не се притеснявяй въобще!!!! 
Аз съм съвсем полудяла - в работата само се карам като ме ядосат, после ми става криво
А вечер ми е тъжно .... Непрекъснато се впечатлявам и от най-малките неща 
Луда работа!
Обаче какво да се прави - бремеността е период, в който явно хормоните водят битка в телата ни и ние се превръщаме в други хора!
Важното е да сме живи и здрави и да се наслаждаваме на едни от най-прекрасните мигове в живота ни!
Аз съм съвсем полудяла - в работата само се карам като ме ядосат, после ми става криво
А вечер ми е тъжно .... Непрекъснато се впечатлявам и от най-малките неща Луда работа!Обаче какво да се прави - бремеността е период, в който явно хормоните водят битка в телата ни и ние се превръщаме в други хора!
Важното е да сме живи и здрави и да се наслаждаваме на едни от най-прекрасните мигове в живота ни!
Нормално е за цялата бременност, че и малко след това, докато се нормализират хормоналните нива
Не се тревожи ,нормално е през бременността да има подобен изблик на емоции.
Това е от хормоните.
Това е от хормоните.
Така е!
И аз бях станала мноооого чувствителна
както всички са ти казали до тук - нормално, хормони! Аз няма да се различа особено.
При мен доста силно обаче беше доста силно изразен този хормонален дисбаланс - агресия, сълзи, понякога ме обхващаше и чувство на безпомощност....за съжаление всичко си изкарвах на съпруга ми, хубавото е, че той беше толерантен. Продължи до към 5-ти месец, после по-рядко, а откакто вече не ходя на работа (от началото на 8-ми месец) станах учудващо спокойна - само при мисълта, че ще ставам майка...
Не се шашкай, нищо ново под слънцето
При мен доста силно обаче беше доста силно изразен този хормонален дисбаланс - агресия, сълзи, понякога ме обхващаше и чувство на безпомощност....за съжаление всичко си изкарвах на съпруга ми, хубавото е, че той беше толерантен. Продължи до към 5-ти месец, после по-рядко, а откакто вече не ходя на работа (от началото на 8-ми месец) станах учудващо спокойна - само при мисълта, че ще ставам майка...
Не се шашкай, нищо ново под слънцето
Хормоните не подминават никой през бременността. Първите месеци бях ужасно крива и раздразнителна, сама не се понасях, пък за околните как са ме търпели просто не знам. После пък станах ревлива и както казва мъжът ми "тънкообидна". Горкичкият още си спомня какъв рев имаше за една баница