Кога се сдобихте с апартамент?

  • 6 655
  • 86
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 549
Здравейте на всички Hug
Искам да ви питам - на каква възраст бяхте, когато се сдобихте с апартамент и как стана? Аз съм на 26г. и ми писна от този студентски град ooooh! Знам, че някои хора чакат много време, докато успеят да си уредят живота и да си вземат жилище, но не издържам вече. Уж се задава възможност, но не знам. Та кажете моля ви, че да сравня и дано се успокоя Mr. Green

# 1
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
На 22, ама наследствен, не сме се трудили хич.

# 2
  • Мнения: 5 577
В момента съм в период на търсене и съм пред нервна криза, макар, че се стремя да не ми личи.

Нямаме нищо наследствено, 1Е нямаме даже, и трябва всичко да си теглим и изплащаме сами, в което няма нищо лошо, но няма предлагане на апартаменти просто. Няма, няма и няма, - половин година следя нещата, бях си набелязала към 25 неща от вестника, които се оказа, че не съществуват, или са едно и също.  Sick

Та просто толкова се отчаях, че не виждам вече светлина в тунела, още 3 месеца сме си дали да търсим. Кошмар е.
Та още нямаме, а толкова искаме да имаме.  Cry

# 3
  • Мнения: 3 569
Сдобих се с апартамент след развода на родителите ми. Бях на 11.

# 4
  • Мнения: X
Бях на 31. Изтеглихме ипотечен  кредит и си купихме апартамента.

Последна редакция: пн, 26 мар 2007, 12:58 от Анонимен

# 5
  • Мнения: 2 891
Искам да си призная, че завиждам на тези, които са успели да си купят апартамент! Ужасно е, но е факт.  Embarassed Embarassed Embarassed

# 6
  • Мнения: 2 550
подарък ми е  Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 3 219
преди 6 месеца с голям кредит си купихме къща. Сега съм на 30, кредита ще го изплащаме 25 год./Ако съм жива /

# 8
  • Мнения: 1 564
Когато се оженихме мъжа ми имаше наследствен. Peace

# 9
  • Мнения: 817
Доста рано ,но с уточнението ,че не съм си го купила , а ми го подариха наште за завършването на училището.но и един ден не съм живяла в него ,защото точно тогава се запознах с бъдещия си съпруг ,който пък точно по това време се нанасяше и обзавеждаше жилището си и се преселих при него.......... Mr. Green
На по -късен етап като забременях взехме да строим къща и вече 5 години от как живеем в нея и все има какво да си дооправяме Tired
Всъщност като се замисля единственото нещо което съм успяла да си купя сама ,всмисъл със заработени от мен пари е кола Laughing

# 10
  • В офиса
  • Мнения: 4 018
защо не пуснеш и анкета кой как се е сдобил с апартамента. Защото, съгласи се, че е много по-различно ако ти е подарен/наследствен/подпомогнат от роднини, и ако трябва сами да го изплащате.

За протокола, на 32 съм, на една крачка сме от купуване на собствен апартамент, с огромен кредит, който ще изплащаме 25 години.

# 11
  • Мнения: 480
На 19 или 20 год., когато баба - да е жива и здрава! и дядо - бог да го прости! ми го приписаха с покупко-продажба.

# 12
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ако не броя наследствените(мои и на мъжа ми) - нямаме апартамент. Живеем в този на девер ми, който е в САЩ и не мисли да се връща.
Построихме къща, но първият етаж направихме магазин, който да избие парите от заема и да можем да вдигнем втори етаж за живеене. В собствената си къща не се виждам по-рано от 40-тата ми година(сега съм на 31).

# 13
  • Мнения: 10 617
На 28г, след 5г. в Студ. град и 3г на квартира. Изтеглихме голям кредит и ще си го плащаме 13г. Не е това, което искахме като строителство и местоположение, но за толкова ни стигнаха паричките.

# 14
  • Countryside
  • Мнения: 11 629
Ами аз съм на 25 и още не съм се сдобила с апартамент Tired Иска ми се много, щото ми писна от квартири, хазяи и откачени съседи, но при тези цени все повече се отчайвам и направо незнам ooooh!

# 15
  • Мнения: 1 172
Кога - на 25.
Как - Заедно със съпруга ми купихме апартамент (не е само мой, а на двамата). Без родителска помощ, дарения и т.н. 

# 16
  • Мнения: 7 723
На 22- подарък  Wink

# 17
  • София
  • Мнения: 4 423
На 32, след смъртта на родителите ми.

# 18
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
изплащане над 10-13г. ме плаши...
та затова за сега нямаме нищо наше.

# 19
  • Мнения: 2 957
Преди няколко месеца-малко преди да навърша 30.Подарък ми е:)

# 20
  • Пловдив
  • Мнения: 1 048
На 26 год. - теглихме кредит и така. Сега го изплащаме.

# 21
  • Мнения: 5 370
изплащане над 10-13г. ме плаши...
та затова за сега нямаме нищо наше.
същият отговор.
Не броя моя наследствен апартамент, който не е в София. И този, в който живее свеки. Смятаме да строим лека-полека, на етапи.
Когато стане.

# 22
  • София
  • Мнения: 12 554
На 23 години. Изтеглих си заем, другата част си имах спестени. Купих си го, ремонтирах си го сама, впоследствие мъжа ми дойде да живее при мен и двамата му направихме основен ремонт. Кредитът бе за 15 години, но преди месец го изплатихме почти. Останали са ни 300 лева. Laughing
Сега събирам психически сили за втора сделка - искам двустаен, но не искам да продавам гарсониерата...

# 23
  • Мнения: 483
Бубалинка, и знаеш, но да се отчета и тук  Wink
Преди месец.На 27 г. съм, а мъжът ми на 30.Той изтегли огромен кредит, който ще плащаме(надявам се да можем) 25 години.Имен мисълта за това ме плаши, ноооо ... иначе просто няма начин

# 24
  • София
  • Мнения: 2 896
Болната ми тема...
Ей сега пак ще вдигна кръвното заради абсурдната ситуация!
Не ми се обяснява, че е доста лично, ама мамка му.

И все пак мисля, че мах. до една-две години ще се случи.

# 25
  • Мнения: 2 723
На 22, ама наследствен, не сме се трудили хич.

И при нас така  Whistling

# 26
  • София
  • Мнения: 1 819
На 26 дадохме първата вноска за апартамент 60 кв. на зелено. На акт 15 изтеглихе 25 000 лева кредит, който имаме да плащаме още 6 години. В момента обзавеждаме и другия месец се нанасяме!! Изцяло с наши средства!! Много сме горди!

Последна редакция: пн, 26 мар 2007, 12:16 от etomira

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 54
Преди 5 год. - бях на 29. Имахме малко спестени, за остатъка теглихме заем, но хванахме последния влак - цените бяха съвсем други. Преди няколко месеца си изплатихме заема и сега..... пей сърце!!

# 28
  • Мнения: 2 386
К'ви са тия подаръци апартаменти?! Пак съм бляла докато другите са си нареждали живота  Laughing

Аз имам..от 7 годишна апартамент, който ми приписаха скъпоценните ми баба и дядо ( да са ми живи и здрави още 100 години)  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Те ме отгледаха...  bouquet
Лошото в случая е, че апартаментът е в Стара Загора, а азси живях 3 год в Студентски град и още 2 по квартири в София... Rolling Eyes
Сега заминаваме за САЩ с половинката с идеята да си купим жилище веднага щом е възможно ...  Praynig Simple Smile

# 29
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Тъй като въпросът е за апартамент, отговорила съм за него Laughing
А възнамеряваме да си купим къща.
Мисълта за заем с продължителност 20-25 години плаши, но пък това е единственият начин едно младо семейство да се сдобие с дом.
Ние вече не сме млади и ще купуваме къща, за да си гледаме старините и внуците в нея Mr. Green

Последна редакция: пн, 26 мар 2007, 11:21 от ДЕ ВАня

# 30
  • Мнения: 1 381
На 29 години.Сама го купих, без кредит.Парите свършиха с покупката.Сега трябва да събирам да го обзаведа.От 4 години живея в чужбина и така събрах парите.

# 31
  • София
  • Мнения: 549
защо не пуснеш и анкета кой как се е сдобил с апартамента. Защото, съгласи се, че е много по-различно ако ти е подарен/наследствен/подпомогнат от роднини, и ако трябва сами да го изплащате.

За протокола, на 32 съм, на една крачка сме от купуване на собствен апартамент, с огромен кредит, който ще изплащаме 25 години.

Тинкърбел , ако прочетеш внимателно какво съм писала ще видиш, че има и едно КАК СТАНА? Естествено, че не всеки тегли кредит, но при нас няма друг избор. Надявам се някой слънчев ден и нас да ни огрее. Иначе за по-крътяк заем от 20-25 години изобщо не се замислям. Колкото по-бързо се връща, толкова вноските са по високи, да не кажа непосилни. В София цените са убийствени, но и наемите не са цвете, та по-добре вместо да гушиш хазяин, да си изплащаш вноска.
Ех, завиждам на всички с апартаменти, за къщи да не говорим - ама хич не благородно Mr. Green Надявам се и аз да се похваля с такава недвижима придобивка в близката година. А ако някой пак ще подарява апартамент - свиркайте, веднага ще се отзова. Whistling

Последна редакция: пн, 26 мар 2007, 11:47 от bubalina

# 32
  • Мнения: 46 520
На 25 г. бях, малко преди да родя.
80% кредит, за останалите 20% помогнаха моите родители  Heart Eyes

изплащане над 10-13г. ме плаши...
та затова за сега нямаме нищо наше.

А мен ме плашеше мисълта за още 10-13 г. изплащане ... на хазаин  Mr. Green

# 33
  • Мнения: 4 078
Нашите имаха малка, недостроена вила в Банкя. На 27 г. ми я приписаха, изтеглихме куп кредити и заеми (за радост потребителски, краткосрочни, а не ипотека), за да я направим пригодна за постоянно живеене. В момента съм на 30, все още не сме я оправили съвсем, но има светлина в тунела.

# 34
  • Мнения: 1 233
Засега живея във ведомствено жилище. Надявам се до година-две да ми разрешат да го изкупя.

# 35
  • Мнения: 674
Апартамент ще наследя от майка ми и баща ми. Сега живеем в апартамента на мъжо който също е наследен от неговите родители/да са живи и здрави те живеят в другия апартамент на баба му/.
Но съм горда че на моето лозе сега правим малка вила само ние двамата с изтеглен кредит. Grinning

# 36
  • в Низината
  • Мнения: 705
Бях на 23 години, когато свекъра и свекървата ни го купиха като подарък.

# 37
  • Varna
  • Мнения: 503
  Преди 5г. с малък кредит с доста работа преди това и добро стечение на обстоятелствата си купихме апартамент. бях на 30г. съпругът чми на 34. 2 години по късно се снабдихме с още един. Така да имаме, че от имане глава не боли. Пожелавам го и на други. Hug

# 38
  • Мнения: 560
На около 25 год.-сестра ми и майка ми ми прехвърлиха семейния ни апартамент-сестра ми безвъзмездно,майка ми с доглеждане.Така станах горд собственик на 63 кв.панелка в Люлин.

# 39
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
А мен ме плашеше мисълта за още 10-13 г. изплащане ... на хазаин  Mr. Green

ама си врътваш ключа и айде зад/пред/под граница или накъдееееееето ти видяяяяяяят очите. Без да даваш отчет и да дължиш някому нещо. Или пък да притискат близките ти по някакъв начин.
Затова взех да имам по-друга философия за жилището вече.

# 40
  • Мнения: 46 520
... ама си врътваш ключа и айде зад/пред/под граница или накъдееееееето ти видяяяяяяят очите ...

Апартамент се продава за 1 ден Simple Smile

# 41
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
... ама си врътваш ключа и айде зад/пред/под граница или накъдееееееето ти видяяяяяяят очите ...
Апартамент се продава за 1 ден Simple Smile
особено ако не е твои Wink

# 42
  • Мнения: 46 520
Моят по-лесно бих продала, защото ще му сложа реална цена ... за разлика от повечето Продавачи  Rolling Eyes

# 43
  • Мнения: 5 370
Никол, тук пак ще стигнем до предишен спор-за/против тегленето на ипотечни кредити.
Разбираема е твоята позиция, уважавам я-ясно защо.
Но разбери, че не всички разсъждават на принципа" да нахраня банките, пък на каквато и да е цена".
За същите 10-13 години мога идеално да събера пари да си направя моя къща. И да не плащам двойни и тройни цени на сулю и пулю.

# 44
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Моят по-лесно бих продала, защото ще му сложа реална цена ... за разлика от повечето Продавачи  Rolling Eyes

'ем си я занаята, хем се правиш, че не ме разбираш. А пък аз не се заяждам с теб, знаеш го!

# 45
  • Мнения: 5 370
Моят по-лесно бих продала, защото ще му сложа реална цена ... за разлика от повечето Продавачи  Rolling Eyes

'ем си я занаята, хем се правиш, че не ме разбираш. А пък аз не се заяждам с теб, знаеш го!
Благодаря на Шани за доизказаната ми мисъл. Mr. Green

# 46
  • Мнения: 1 002
Никол, тук пак ще стигнем до предишен спор-за/против тегленето на ипотечни кредити.
Разбираема е твоята позиция, уважавам я-ясно защо.
Но разбери, че не всички разсъждават на принципа" да нахраня банките, пък на каквато и да е цена".
За същите 10-13 години мога идеално да събера пари да си направя моя къща. И да не плащам двойни и тройни цени на сулю и пулю.
ако живееш под наем , освен да събираш пари за жилище , трябва да плащаш наем и на Сульо , да не говорим , че цените на жилищата се покачват стабилно , макар и с не големи  темпове ,

# 47
  • Мнения: 46 520
Faithless, аз си мислех, че говорим за излизането зад граница  newsm78

Шани и аз не се заяждам, съвсем сериозно, винаги ми е било по-лесно, когато става дума за мен, независимо дали е наем или продажба.

# 48
  • Мнения: 5 370
Никол, тук пак ще стигнем до предишен спор-за/против тегленето на ипотечни кредити.
Разбираема е твоята позиция, уважавам я-ясно защо.
Но разбери, че не всички разсъждават на принципа" да нахраня банките, пък на каквато и да е цена".
За същите 10-13 години мога идеално да събера пари да си направя моя къща. И да не плащам двойни и тройни цени на сулю и пулю.
ако живееш под наем , освен да събираш пари за жилище , трябва да плащаш наем и на Сульо ,
Уайт, розови неща на 100% няма. Ясно ми е това.
Но на настоящия етап, на тези у-бий-стве-ни лихви да тегля кредит-ипотечен-твърдо ТЦ.
Бяха ми правили изчисление на база изтеглени 50 000 лева-хванах се за главата. Имам предвид като видях какво ще имам да връщам сума сумарум след 20 и еди-колко си години. ooooh! ooooh!
По-скоро бихме се видгнали за няколко години в чужбина, отколкото това.
Лично мнение.

# 49
  • Мнения: 3 268
На 37 г. бях,преди 3 години си купихме голям апартамент с ипотечен заем.Ще го изплащаме 20 години.До тогава живеехме на свободен наем,пак си бяхме самостоятелни.

# 50
  • Мнения: 465
На 22, ама наследствен, не сме се трудили хич.

и ние така от свекърва ми Peace, за което и благодаря сега си е само наш Heart Eyes

# 51
  • Мнения: 1 002
По-скоро бихме се видгнали за няколко години в чужбина, отколкото това.
Лично мнение.

а нали знаеш как трябва да живееш в чужбина , за да пестиш .., така като те гледам през монитора , едва ли ще можеш да го направиш Simple SmileSimple Smile ..
не се притеснявай толкова за кредита - 400-500  лева днес са едно  , а след 10-15  години ще са съвсем друго ...освен това доходите растат  средно с около 10-12 % годишно , така че нещата не са така черни както изглеждат ....

# 52
  • Мнения: 5 370
По-скоро бихме се видгнали за няколко години в чужбина, отколкото това.
Лично мнение.

а нали знаеш как трябва да живееш в чужбина , за да пестиш .., така като те гледам през монитора , едва ли ще можеш да го направиш Simple SmileSimple Smile ..
не се притеснявай толкова за кредита - 400-500  лева днес са едно  , а след 10-15  години ще са съвсем друго ...освен това доходите растат  средно с около 10-12 % годишно , така че нещата не са така черни както изглеждат ....
оооо, прайвам го, и още как, само мъжът ми да каже, че тръгваме.
Абе искам ситуацията с банките и процентите да се нормализира, това не е просто нормално, наши познати, които са в Канада, ми говореха за лихвени проценти от сорта на 2% годишно, нещо подобно. И сума ти други облекчения.
Сори за оффо-вете на авторката. Peace

# 53
  • Мнения: 3 521
На 19 год. 54 кв.м., тухла, 1980 год. построен, в ЛЮлин. Беше едно главоломно падане на цените на жилищата и го вzех от едни баба и дядо zа 3500 лв., 2500 бяха от мен, 1000 теглих студентски кредит zа 5 години от ДСК(имаше такава промоция тогава). Ремонтирах го с помощта на няколко приятелчета от Университета, мебелите са от тавана на родителите ми, претапицирах ги сама. Докато си върна кредита се сгърчих невероятно много, но не съжалявам, zащото някак си пасна със типичното студентско беzпаричие и когато zавърших бях почти приклЮчила с миzерстването по всички параграфи Laughing Mr. Green.

# 54
  • Мнения: 17 546
На 28 аз и на 37 мъж ми. След адско ходене по мъките, го получихме с 5 години закъснение от фирмата, с която мъж ми имаше договор да работи срещу жилище.

# 55
  • Мнения: 8 999
Мама и тати ми го подариха, когато бях на 18 г. С мъжа ми го продадохме и теглихме кредит за да купим по-голям. Мъжът ми също има собствен апартамент, но го е спечелил лично, докато е работил в семеен бизнес /говоря за далечната 1990 г./. На този етап, ако трябваше тепърва да се сдобиваме с жилище без да имаме начална инерция, може би щяха да ни стигнат силите за една малка гарсониера, но и това не е сигурно.

# 56
  • Мнения: 1 120
На 27г -  подарък Grinning

# 57
  • София
  • Мнения: 549
Ами честито на сдобилите се с апартаменти и къщи, а ние останалите ще се надяваме по-скоро и нас да ни сполети такава радост Mr. Green

# 58
  • Мнения: 3 537
Аз бях на 27,мъжът ми на 33 години,когато си го купихме. Grinning

# 59
  • Варна
  • Мнения: 1 180
на 24 години. С ипотечен заем.

# 60
  • Мнения: 52
На 24 с ипотечен кредит.Две години минаха,останаха само 13 Mr. Green

# 61
  • Мнения: 4 138
на 40, ама пък за сметка на това 2 Mr. Greenмама ми ги подари Heart Eyes

# 62
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Когато се омъжвах си отварях очите широко. Освен всичките глупости като добър, обичлив, културен и дрън-дрън исках да си има и собствено жилище. Винаги съм си правила сметка

# 63
  • Мнения: 27 524
Още не сме. На по 30 и сме, дано някога стане  Confused

# 64
  • Мнения: 251
На 25 год. /сега съм на 26/ . С мъжо ни писна да даваме пари за квартира. С голям зор събрахме парички, ама съм доволна. Сега с още по-голям зор се опитваме да му направим ремонт. Да сме живи и здрави рано или късно ще успеем. То в тоя живот имали нещо лесно   Sad

# 65
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Аз чакам някой да ми подари. Междувременно изплащаме ипотека, в случай че никой не се сети да ми направи жест... Rolling Eyes

# 66
  • София
  • Мнения: 2 162
Преди 4,5 години си купихме апартамент (аз на 26, той на 36)- живеем в чужбина и бяхме спестили известна сума, но не ни достигаше, за да купим въпросния апартамент, та взехме от роднини и приятели заем. Преди 1 година си изплатихме борчовете. Не сме живели в него и един ден обаче- нямахме пари за обзавеждането му. А сега ще го продаваме Sad, много е голям за нас и от инвестиции ще спечелим повече според мъжа ми. Така че в близките 5 години не ми се очертава да живея в собствен апартамент, а така ми е писнало от квартири. Tired

# 67
  • София
  • Мнения: 6 743
Миналата година с ипотечен кредит - добре, че го направихме, защото жилището ни сега (5 месеца по-късно) струва с 50% повече  Shocked

# 68
  • Бургаски вечери...
  • Мнения: 52
На 26г. (миналата година) имах собствено жилище, на което за 3 месеца направихме пълен ремонт и го обзаведохме. Основната част е финансирана от родителите ми, но мъжът ми също има принос в обзавеждането му. 

# 69
  • Мнения: 41
Когато се събрахме да живеем със съпруга ми, той вече си го беше купил и обзавел. В началото ми беше много неловко, но....... такъв е живота.Сега искаме да вземем по-голям, но най - вероятно ще стане с помощта на родителите.

# 70
  • София
  • Мнения: 2 858
при развода си /на 26 год/ се сдобих със собствено такова

# 71
  • Мнения: 7 837
Не смятам да се задържаме в тази къща докрай. В момента плащаме наем на себе си. След някоя и друга година , ще я продадем, банката ще си вземе нейното и ще ни отпусне пари за нова. 30 г. ми се виждат цяла вечност, за да се натискам да имам нещо мое, което ще е достатъчно старо и непродаваемо.
Хване ли те банката за гърлото веднъж, няма оттърване  Simple Smile

# 72
  • Мнения: 6 167
Здравейте на всички Hug
Искам да ви питам - на каква възраст бяхте, когато се сдобихте с апартамент и как стана? Аз съм на 26г. и ми писна от този студентски град ooooh! Знам, че някои хора чакат много време, докато успеят да си уредят живота и да си вземат жилище, но не издържам вече. Уж се задава възможност, но не знам. Та кажете моля ви, че да сравня и дано се успокоя Mr. Green

аз съм от 'привилигированите', т.е не ми се налага да се сдобивам с апартамент.
имам наследство от една страна, както  и съпруг, който от своя страна е собственик на къщата, в която живеем.
от една страна това е супер, от друга някак си е по-силна отседналостта.

ако съм на твое място , имам добра работа и доход не бих се колебала да сключа заем и да изплащам
имот. просто не виждам никакъв друг шанс, ако искаш да инвестираш, а не да губиш пари всеки месец..


Последна редакция: вт, 27 мар 2007, 16:33 от Lennie

# 73
  • София
  • Мнения: 676
На 18 - наследствен, на 31 - наш семеен, закупен с кредит... Така че сега сме с два, но все още живеем на квартира...

# 74
  • Варна
  • Мнения: 2 942
Брои ли като ти даден от родители, без да е приписан? Mr. Green
Баща ми ми го даде, ама дет са вика "оправяй се сама"!!! Нямаше врати, дограми, замазка на пода, абе строителна площадка #2gunfire Теглих кредит и се разправях с майстори през цялата си бремнност, едва успяхме да се нанесем преди да се роди бебо Twisted EvilАз живеех при майка ми, а моя при техните за да пестим пари...Направо ми е черно пред очите още. Тогава бях на 30, сега съм на 32 и живея в потънал в мухъл северен апартамент, недовършен и прочее...Незнам дали да не се мъчим да се оттървем от него, ама нали не съм собственик..не, че не му плащам цимента още Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil

# 75
  • Мнения: 420
На 35 години.
Жилището е на баба и дядо, наследство на баща ми и брат му.
Когато почина баща ми, другите наследници ми го прехвърлиха безвъзмездно,т.е. подарък ми е.

# 76
  • Мнения: 684
Преди 6 месеца, аз на 25 г., мъжът ми - на 29, а бебка на минус 4 месеца  Mr. Green Теглихме ипотечен кредит, така че следващите 31 години (май никой не е с толкова дълъг срок  Sick ) има да си цакаме на банката. 3 години бяхме на квартира - хубава беше, но всеки момент могат да те шитнат на улицата и не смееш да ремонтираш и инвестираш.

# 77
  • Мнения: 3 861
Първия го купихме преди 3 години, бях бременна, изтеглихме ипотечен кредит за 15 години. 3 минаха, останаха 12. Била съм на 25 години.
Втория го купихме миналата година. Изпадна ни голяма сума, изтеглихме още един кредит и си купихме още един, по-голям. Била съм на 27 години.

# 78
  • Мнения: 332
Преди една година изтеглихме кредит и сега още 19 год трябва да го изплащаме. Аз на 24, а мъжленце на 27г. Дано успеем да го изплатим по-рано  Praynig Май много хора се надяват на някаква инфлация, за да си изплатят апартаментите  Thinking

# 79
  • Мнения: 4 068
Все още не сме се сдобили. Имаме два наследствени, но в тях все още живеят родителите ни, така че все едно нямаме нищо. Живеем на квартира и мислим след две години/като завърши мъж ми/ да си купим с иптечен кредит, че вече ми писна от квартири.

# 80
  • Мнения: 25 623
На 25 - първият. Гарсониера. Голям зор (и глад!), докато го изплатим.
На 35 - вторият. Голям. От продажбата на наследствен имот. Не му се зарадвахме особено. Нищо, че това беше сбъдването на най-голямата ми мечта тогава.  Thinking

Най-скъп на сърцата ни е първият.

# 81
  • Мнения: X
На 26,имах някой лев спистин от 8 години яко бачкане....тъко се бяхме събрали с мъжа ми и понеже не искахме да живеем с родители,решихме да излизаме на квартира....но нашите помогнаха с някой лев и купихме апартамента.Само,че се съобразихме  и с техните виждания-и сега донякъде съжелявам за избора.........

# 82
  • Мнения: 5 622
Ще се похваля като си купим апартамент в София. Ама няма да е скоро  Crossing Arms

# 83
  • Мнения: 393
Наследствен апартамент в покрайнините  от баща ми и къща в центъра на София от майка ми .
И двете са обитавани , та все още са само мои на хартия .
Когато бях на 20 г казах на баща ми в един спор , че нищо не искам от тях и до 30 ще си имам собствено жилище ... и нали съм си скорпион , го постигнах на 24 г - сега съм на 25 г .
Работех до скоро в чужбина и то много добра работа .
Тук от заплатата ми посмъртно не мога да си купя дори обор пък камо ли апартамент ! Rolling Eyes
Сега мечтата ми е нещо по черноморието ... много обичам морето и в момента проучвам цените .

# 84
  • Мнения: 451
Преди 4 години, не сме теглили кредити.

# 85
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Бях на 14 и като горещ кестен в един момент полуапартаментът се падна на мен  Mr. Green
Никой не го смяташе за мой и бях на 24, когато след низ от събития, за които нямам касателство, получих право да ги видя и собственост върху половината от едни тавани Ремонтирахме си го със собствени средства и 2004 есента си изплатихме борчовете.
Всичко до вратата ми харесва безкрайно, но отвъд вратата ми иде да наредя съседите покрай някоя стена. Трудно бихме си взели парите, защото трябва да уточня продажбата с баща ми, а баба ще се гътне, ако решим да го продадем.
Сега мечтая за нещо само наше и да не зависим от роднини, по възможност къща, но по възможност от затворения тип комплекси. И никога повече няма да тръгна да предлагам да правим такива безумни ремонти-като скулптори се отнесохме и хвърлихме страшно много усилия за нещо, което безумно обичам и същевременно искам да се махна оттам  Confused

# 86
  • средноголям град в България
  • Мнения: 145
Бащината ми къща беше малка и многоооо стара, но с голям двор. След Демокрацията имаше бум в строителството. Заменихме петното срещу цели 3 апартамента. Сега живеем в кооперация, в която 3 от апартаментите са си наши. Просто шанс. /Преди Демокрацията не ни разрешиха от Общината дори пристройка да направим/

Общи условия

Активация на акаунт