Здравейте всички, дечица, майки, татковци и подкрепители на родителите, които отглеждат деца със СД. Имам огромна нужда от вашите съвети и напътствия. Историята ми е хем странна, хем позната, предполагам, че едва ли съм единствената с такива проблеми. Ще разкажа накратко как живота ми се промени неочаквано. Преди 6 години родих момиченце със СД, цели 4 дни никой не счете за нужно да ме информира, че детенцето е с тризомия. Случайно една лекарка, която беше в детското отделение каза, как вие не знаете ли, че Маги е със СД?Последва добре разработената схема:Тя никога няма да ви познава, тези деца нищо не изпитват, най-вероятно няма да живее и една година. Маги имаше вода с бъбреците и беше в кувиоз. Не получих никаква подкрепа от вече бившия си съпруг. Предишната ми бременност беше завършила безкрайно зле, детенцето почина на 5тия ден, по време на секциото ме бяха заразили с хепатит С, така че тази новина направо ме съсипа. Взехме решение да оставим детето, документите бяха оформени за секунди .. болката не намаля с годините. Впоследствие се разведохме със съпруга ми. Преди две години получих приовка за препотвърждаване за отказване от родителски права, бяха приложили и документ от дома, където е Маги, че тя е със 100% изоставане и невъзможност за социална адаптация, неподвижна и т.н. Каква беше изненадата ми, когато преди 3 седмици се обади бившата ми свекърва да ми каже, че тя е ходила в Дома и че Маги е жизнерадостно дете, в добро физическо здраве. Не можех да повярвам, не знаех как да реагирам. Толкова години бях подтискала тази болка и се бях молила Бог да я прибере, за да не страда. Няма да ви отегчавам с личните си драми, но реших а отида и да я видя. Тя е настанена в дом "Надежда", 17ДКЦ, с директор г-жа Афузова. С подкрепата на г-жа Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" отидох в дома и се срещнах за първи път от 6 години с Маги, трудно е да се опишат чувствата и усещанията от тази среща, не й казахме, че аз съм майка й. Тя е много сладка и жизнена малка госпожица, с чувство за хумор, с характер и артистични заложби. Има затруднения с говора, но все пак говори и разбира много неща, бях смаяна. След това ходих още няколко пъти, Маги вече знае, че аз съм майка й и макар, че не винаги съм сигурна, че разбира ме сочи с пръстче и казва "мама", а друг път казва, че не съм майка й... Всичко е толкова странно. НЕ знам какво да правя и какво решение да взема. Дома е прекрасен, възпитателките, специалистите и директорката са чудесни и слънчеви хора, които с много любов се грижат за децата.През тази година Маги ще навърши 7 годинки и трябва да бъде пренасочена на друго място. От две седмици чета този форум и научих толкова много неща, любовта, с която пишете за дечицата, радостта, че са с вас, гордостта от техните постижения дълбоко ме развълнуваха и затова днес най-сетне се реших да споделя своята история с надежда, че ще намеря решение и съвети как да се справим с Маги с тази нова ситуация. Това, което най-много искам е тя да се чувства щастлива и спокойна. Благодаря ви за търпението да прочетете всичко това. Пожелавам на всички светлина, здраве и радост.
- Публикувана: 27 март 2007, 17:04 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 00:14 ч.
Изненадите на живота-Синдром на Даун
здравей,
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение
от мен - една виртуална
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение
от мен - една виртуална
Здравей Стори!
Много болка има в твоята история,но според мен още по-голяма е болката ,че си пропуснала тези 7 годинки.Нищо не може да замени майчината любов и ласка.Ние всички тук отглеждаме деца с проблеми, и нита за миг не сме помисляли да се отделим от тях.Не мисли ,че те обвинявам ..не напротив..много трудно решение си взела тогава...и сега ..без подкрепа.Не зная но мисля ,че при теб ще му бъде най-добре на детенцето.Имала си късмет,че е попаднало в добри ръце.Искрено ти желая успех и късмет!
Много болка има в твоята история,но според мен още по-голяма е болката ,че си пропуснала тези 7 годинки.Нищо не може да замени майчината любов и ласка.Ние всички тук отглеждаме деца с проблеми, и нита за миг не сме помисляли да се отделим от тях.Не мисли ,че те обвинявам ..не напротив..много трудно решение си взела тогава...и сега ..без подкрепа.Не зная но мисля ,че при теб ще му бъде най-добре на детенцето.Имала си късмет,че е попаднало в добри ръце.Искрено ти желая успех и късмет!
здравей,
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение
от мен - една виртуална
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение
от мен - една виртуална
Плюс всичко това - Story, наваксай всичко, което сте пропуснали с дъщеря си......
agneshka ЧРД на патерица! Здраве и любов!
здравей,
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение
от мен - една виртуална
историята ти дълбоко ме развълнува...първосигнално ми се иска да ти кажа "вземи си детето!"....но ми е ясно, че това е огромна крачка с много отговорности и много въпросителни...едва ли някой може да ти даде съвет...послушай сърцето си! дано Бог бъде с теб и съумееш да вземеш правилното решение
от мен - една виртуална
2
Само си представи ако през всичките тези години е била в семейство и са се занимавали активно с нея какво би постигнала!!!
Тя е много сладка и жизнена малка госпожица, с чувство за хумор, с характер и артистични заложби. Има затруднения с говора, но все пак говори и разбира много неща, бях смаяна.
Само си представи ако през всичките тези години е била в семейство и са се занимавали активно с нея какво би постигнала!!!
Аз пък ще кажа-"Вземи си детето!"
За да не загубиш следващите 7 години от живота му.За да не се питаш денонощно ,какво прави,дали е завита през нощта,дали е обичана и обгрижена.
За да и дадеш най-доброто,защото ,колкото и да е добър този дом,той не е това,от което се нуждае твоето дете!
Вземи си го и му се радвай!
Прегръдки и от мен!
За да не загубиш следващите 7 години от живота му.За да не се питаш денонощно ,какво прави,дали е завита през нощта,дали е обичана и обгрижена.
За да и дадеш най-доброто,защото ,колкото и да е добър този дом,той не е това,от което се нуждае твоето дете!
Вземи си го и му се радвай!
Прегръдки и от мен!
Здравей,
Сигурно никак не ти е лесно, но имаш нашата подкрепа
Моят син ходи в занималня за специални дечица, и там работят и с деца със синдром на Даун. Има и по-големи, които ходят на училище, но идват там за допълнителна работа. В занималнята работят няколко млади специлани педагози и логопеди, които с голямо желание и усърдие работят с децата. Намира се срещу военна болница.
Опитвам се да пусна линк, но нещо сайта им не тръгва.
Сигурно никак не ти е лесно, но имаш нашата подкрепа
Моят син ходи в занималня за специални дечица, и там работят и с деца със синдром на Даун. Има и по-големи, които ходят на училище, но идват там за допълнителна работа. В занималнята работят няколко млади специлани педагози и логопеди, които с голямо желание и усърдие работят с децата. Намира се срещу военна болница.
Опитвам се да пусна линк, но нещо сайта им не тръгва.
Вземи си детенцето!То е божи дар!Мисля,че твоята любов ще му помогне най-много!
това го казвам и аз
Вземи си детенцето!То е божи дар!Мисля,че твоята любов ще му помогне най-много!
присъединявам се и аз.
Г-жа Афузова е супер човек и професионалист!
Кураж
Преди няколко години в един ресторант във Варна до нас седна семейство с две големи деца (момче и момиче на около 16-18г.) , и двете със синдром на Даун. Какво беше учудването ми, когато тези деца започнаха да водят един изключително интелигентен разговор, от който се разбра, че не само са много образовани, но и заедно с родителите си са пътували много и очевидно водят съвсем пълноценен и щастлив живот. Докато те си говореха, родителите им ги гледаха с такава гордост и лицата им излъчваха такова щастие, че неволно си помислих : "Ако наистина всеки има своята мисия в живота, тези двамата явно са изпълнили своята."
Действително, някои деца със СД са много по-малко засегнати от другите и освен външните белези и лек дефект в говора, нямат други симптоми и имат съвършено нормален интелект, съчетан при това с добрия и обичлив характер на хората , които имат СД. Те дори ходят в нормални училища и нямат никакви проблеми със социализирането.
Твоята дъщеричка сигурно е щастлива в дома, в който е сега. Но какво ще стане, когато я преместят? А когато навърши 18 години? Дори и бившият ти съпруг да не желае да ти помага, в случай, че си я вземеш, вероятно би могла все пак да разчиташ на нечия подкрепа. След като свекърва ти е отишла да я види в дома, значи проявява интерес към детето. Във всички случаи това дали да я вземеш или да я оставиш в дома е много отговорно решение и трябва да го вземеш сама. Заради двете ви се надявам да се съберете отново, този път завинаги!
Действително, някои деца със СД са много по-малко засегнати от другите и освен външните белези и лек дефект в говора, нямат други симптоми и имат съвършено нормален интелект, съчетан при това с добрия и обичлив характер на хората , които имат СД. Те дори ходят в нормални училища и нямат никакви проблеми със социализирането.
Твоята дъщеричка сигурно е щастлива в дома, в който е сега. Но какво ще стане, когато я преместят? А когато навърши 18 години? Дори и бившият ти съпруг да не желае да ти помага, в случай, че си я вземеш, вероятно би могла все пак да разчиташ на нечия подкрепа. След като свекърва ти е отишла да я види в дома, значи проявява интерес към детето. Във всички случаи това дали да я вземеш или да я оставиш в дома е много отговорно решение и трябва да го вземеш сама. Заради двете ви се надявам да се съберете отново, този път завинаги!
имаш право да решиш съдбата си
никой няма да те обвини - няма право и не знам как съвестта би му дала - да те обвини ако нямаш сили да се грижиш за детето си
все пак ти си откъсната от него... до скоро не си и приемала идеята, че то може да живее и то пълноценно...
не знам и дали си готова да бъдеш родител - не си настроена така
но! в сърцето ти има празнина и това детет може да я зъпялни
тепърва имаш време да внаваксаш ако имаш сили да приемеш ролята си на майка и то на дете с проблеми
мисля си, че не би било зле да говориш с директорката - ако тя е добър човек - ще ти даде най-добрия съвет
а ти послушай сърцето си - ако то има сили и желбание да приеме това дете и да зажинвее с неговите болки и тревоги - и ако ти също чувстваш че си готова да посрещнеш трудностите - знаеш какво да направиш
има и още нещо - нищо не казваш за сегашното си семейно положение
надявам се, че който и да е до теб - би се съгласил да заживеете с детето
дано намериш подкрепа у близките си - каквото и да бъде твоето решение
никой няма да те обвини - няма право и не знам как съвестта би му дала - да те обвини ако нямаш сили да се грижиш за детето си
все пак ти си откъсната от него... до скоро не си и приемала идеята, че то може да живее и то пълноценно...
не знам и дали си готова да бъдеш родител - не си настроена така
но! в сърцето ти има празнина и това детет може да я зъпялни
тепърва имаш време да внаваксаш ако имаш сили да приемеш ролята си на майка и то на дете с проблеми
мисля си, че не би било зле да говориш с директорката - ако тя е добър човек - ще ти даде най-добрия съвет
а ти послушай сърцето си - ако то има сили и желбание да приеме това дете и да зажинвее с неговите болки и тревоги - и ако ти също чувстваш че си готова да посрещнеш трудностите - знаеш какво да направиш
има и още нещо - нищо не казваш за сегашното си семейно положение
надявам се, че който и да е до теб - би се съгласил да заживеете с детето
дано намериш подкрепа у близките си - каквото и да бъде твоето решение
Много ме трогна твоята история.Знам какво е усещането.Леля ми е със синдром на Даун.Аз 9 месеца живах в страх дали моето детенце няма да е болно.Жсички ми казваха че не е наследствено,но все пак страха не минаваше.Когато родих не го видях веднага.Видях го след 30-40 минути.Единственото нещо което ме вълнуваше беше да ли е здраво или ...
Слава богу сега си имам прекрасно здраво момченце на 9 месеца
Слава богу сега си имам прекрасно здраво момченце на 9 месеца
Много е трудно да се реши как да постъпи човек в тази ситуация... всичко зависи от това какво се е случило на човек през тези 7 години... както на детенце така и на теб ...как върви живота ти в момента... подготвена ли си за една такава стъпка... стискам палци да вземеш най-правилното решение. отстрани лесно се съди, но когато си в ситуацията ... 
отстрани лесно се съди, но когато си в ситуацията ...
Здравейте всички 
) Аз съм майката на Маги и до днес така и не бях разбрала, че всъщност съм отворила "нова тема" като гост. Когато споделих историята си всъщност поствах във форума "Синдром на Даун" и сега докато разглеждах темите видях своята история. Искам да ви благодаря за подкрепата и за тези, които не са надниквали в темата със СД да разкажа, че с Маги сме в процедура за реинтеграция в семейна среда ) Моята, хехе, в момента живея с майка си, но като чувам Маги как сладко казва думата "татко" не губя надежда, че току виж се появи някой левент. Тя е прекрасна, много забавна, хитруша, артистична. Откакто се видяхме за първи път /когато тя не разбра, че аз съм майка й/ до днес вече два месеца много често сме заедно, вземам я всяка събота и неделя и през седмицата ходя поне два пъти да й гостувам. Отказах се от декларацията за осиновяване, която бях подписала преди 6 години, утре имам среща със социалните, за да видят в какви условия живея, щяла да присъства и психоложка и след техния доклад ще мога да взема Маги у дома. Тя се променя буквално пред очите ми, знам, че много съм пропуснала, но съм безкрайно щастлива от този втори шанс 
Майка ми малко трудно преглътна ситуацията и в началото имаше проблеми, но сега мисля, че се превръща в една чудесна баба. Всичките ми приятели, колеги и познати ме подкрепят и всеки, който е имал честта да се запознае с Маги й става заклет фен. Тя е толкова неустоимо чаровна.Знам, че няма да ми е лесно, още повече, че времето ми е безкрайно ограничено, освен на работа, съм и на училище.. второкурсничка студентка на стари години и то редовно. Истината е, че откакто се срещнахме с МАги не мога да мисля за нищо друго и трябва да положа усилия, за да се справя с учението. Но като има желание се намира начин, вярвам в това. Bird, ще ми бъде много полезна информацията за този център, в който водиш детенцето си и въобще за всякакви възможности. Безкрайно ви благодаря, че ви има и пожелавам на вас и вашите дечица много здраве, обич, топлина, успехи и всекидневни чудеса ))
) Аз съм майката на Маги и до днес така и не бях разбрала, че всъщност съм отворила "нова тема" като гост. Когато споделих историята си всъщност поствах във форума "Синдром на Даун" и сега докато разглеждах темите видях своята история. Искам да ви благодаря за подкрепата и за тези, които не са надниквали в темата със СД да разкажа, че с Маги сме в процедура за реинтеграция в семейна среда ) Моята, хехе, в момента живея с майка си, но като чувам Маги как сладко казва думата "татко" не губя надежда, че току виж се появи някой левент. Тя е прекрасна, много забавна, хитруша, артистична. Откакто се видяхме за първи път /когато тя не разбра, че аз съм майка й/ до днес вече два месеца много често сме заедно, вземам я всяка събота и неделя и през седмицата ходя поне два пъти да й гостувам. Отказах се от декларацията за осиновяване, която бях подписала преди 6 години, утре имам среща със социалните, за да видят в какви условия живея, щяла да присъства и психоложка и след техния доклад ще мога да взема Маги у дома. Тя се променя буквално пред очите ми, знам, че много съм пропуснала, но съм безкрайно щастлива от този втори шанс Майка ми малко трудно преглътна ситуацията и в началото имаше проблеми, но сега мисля, че се превръща в една чудесна баба. Всичките ми приятели, колеги и познати ме подкрепят и всеки, който е имал честта да се запознае с Маги й става заклет фен. Тя е толкова неустоимо чаровна.Знам, че няма да ми е лесно, още повече, че времето ми е безкрайно ограничено, освен на работа, съм и на училище.. второкурсничка студентка на стари години и то редовно. Истината е, че откакто се срещнахме с МАги не мога да мисля за нищо друго и трябва да положа усилия, за да се справя с учението. Но като има желание се намира начин, вярвам в това. Bird, ще ми бъде много полезна информацията за този център, в който водиш детенцето си и въобще за всякакви възможности. Безкрайно ви благодаря, че ви има и пожелавам на вас и вашите дечица много здраве, обич, топлина, успехи и всекидневни чудеса )) ТОВА Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ ЧУЛА ТО МНОГО ВРЕМЕ! Мила, бъдете благословени с Маги! В семейна среда, Маги неимоверно много ще "дръпне".
