Не знам вече какво да мисля и как да постъпя.
Не знам дали проблемът е в градината, в мен или в Иво.
Но определено и подчертано не съм доволна от детската градина, в която ходи. И не съм само аз. Само дето другите майки вдигат рамене: "Какво да се прави....", "Такъв ни бил късметът...." и ей такива разни неща сумтят, а аз не мога да се побера в кожата си вече.
Не знам-навсякъде ли е така, от "трън на глог" ли ще скоча, ако се опитам да преместя Иво в друга градина, госпожата ни ли е такава...... но не мога да държа Иво повече в тази градина, при положение че драматично се разминава с очакванията ми.
Иво не е спрял да плаче сутрин, а ходи на градина от октомври (боледувал е, разбира се, така че мога да приспадна 2 месеца неходене). Имам чувството, че всеки ден положението с плача става по-зле.
Имаха 2 госпожи. Едната-естествено-по-любима, и една-по-нелюбима. По-любимата госпожа се разболя тежко и от близо 2 месеца не ходи на работа. Вероятно няма да се върне преди есента, ако изобщо се върне. Всеки ден се изреждат учителките от другите групи+нелюбимата госпожа. От една страна, Иво не може да свикне всеки ден с различна жена, за учителките това не са "техните си" деца....... Не успява да се привърже към никоя......
Говорих с титулярката. Няма да назначат постоянен заместник. Учителският колектив така били решили. Ако трябвало да се назначи нов човек-докато новата колежка свикнела с колежките, с градината, докато те свикнели с нея.... то наесен любимата госпожа можело и да се върне...... Пък и на другата първа група едната госпожа щяла да замине в чужбина, така че щели да ги съберат двете първи групи заедно...... и да си имат титулярни учителки. А как ще я карат с по 30-40, деца накуп-идея нямам. И за госпожите нямало да е лесно така, с много деца, но...... така били решили. Защото за да се назначи нов човек, трябвало да му се плаща заплата, а така, като се въртят учителките на другите групи, това било вътрешно съвместителство, и получавали по 6лв. на ден допълнително. Обяснение, дадено ми вчера ......
А че моето и още няколко деца от групата не могат да свикнат с новата ситуация, че плачат, че това ще продължи още няколко месеца...... няма особено значение-очевидно.
Отделно, че не съм доволна от по-нелюбимата госпожа. Колкото пъти Иво е носил нещо-рисунка, апликация, фигурка-винаги е правено когато любимата госпожа е била на смяна. Включително с една от заместничките бяха правили апликация. С нелюбимата никога нищо не правят от този род. (Всъщност, от октомври до сега са правили 2 апликации, 3 пъти са рисували и 2 пъти са правили фигурки-за мен това е крайно недостатъчно, не знам при вас как е......). Когато и да отида-сутрин или следобяд-нелюбимата госпожа вечно пише нещо в някакъв дневник, а на децата е пуснато филмче-седят на столчетата и гледат. Не казвам, че по цял ден само това правят, но каквото и да трябва да пишат в тези дневници, все трябва да има друго време, когато да го изпишат, да му се не знае.
Нейната теория е, че детето като плаче, не трябва да му се обръща внимание-иначе става лигаво.
Ако децата се сбият нещо, "жертвата" не трябва да се оплаква, защото е клюкар.
Присъствала съм, и не само аз-на ситуации, в които едно дете се оплаква, че е ударено от друго. Детето няколко пъти казва, че е ударено, кое дете го е ударило, защо го е ударило. Тя е като стена-не поглежда, не чува, не реагира.......
Една майка е била в градината, когато моят Иво се е оплакал, че е ударен. Госпожата му казала да не й досажда. Изобщо не се е интересувала какво е станало.
Имам чувството, че децата са оставени там само защото е оградено и няма как да се разбягат или изпозагубят. То че грижата за възпитанието си е основно на родителя спор няма и не искам да прехвърлям отговорността за това на госпожите, ама хич пък и изобщо да не очаквам и учителките да имат някакво участие в т.нар. "възпитателен процес"-не съм съгласна.
Песнички, стихчета, такива "лиготии" ...... забрави. Иво не е казвал ново научено нещо от преди нова година. Така че и за "учебен процес" не може да говорим.
Просто не знам какво правят децата по цял ден в тази градина.
Иво не е щастлив там. Определено. Плаче и не иска да влиза. И не плаче кротко, а се дърпа и съпротивлява с всички сили. Казват ми, че след 5-10 минути се успокоява и става друг и сигурно е така. Но колкото и да е успокоен, не ми се вярва след 10 минути да е ведър, добронамерен и обичлив.
Две неща ме правят нерешителна.
Основното са децата. С децата в сегашната градина вече е свикнал. Има приятелчета. Не знам как биха го приели децата, ако го приместя в друга градина. Там вече ще има създадени някакви приятелства, ще го допуснат ли другите деца до себе си? Не искам да се чувства изолиран и нежелан.
И другото-не знам дали отново няма да налетя на госпожа-чиновничка. Ще попаднем ли пак на жена, която не влага никаква емоция в отношенията с децата? Знам, че всичко е до човек, че си е късмет да попаднеш на госпожа, която си обича работата и я върши с желание. Но.....
Аз определено не съм доволна от градината на Иво. А майки на деца, които ходят в другата градина в квартала, казват, че определено СА доволни.
Просто трябва да направя нещо. Детето на моя приятелка ходеше навремето в една градина и цялата първа година беше рев и тревоги. Смени градината и оттогава нещата се промениха коренно. Детето й ходи на градина с желание и не иска да го взимат, едва ли не....... Тя е вече спокойна. Надявам се и при нас да се получи нещо подобно.
Моля ви, ако сте попадали в ситуация, сходна на моята, дайде ми идея-какво бих мола да очаквам. Направо психясвам вече с тая детска градина. Как бихте постъпили на мое място?
Още много мога да пиша, но.... не искам да ви отегчавам.
Не знам дали проблемът е в градината, в мен или в Иво.
Но определено и подчертано не съм доволна от детската градина, в която ходи. И не съм само аз. Само дето другите майки вдигат рамене: "Какво да се прави....", "Такъв ни бил късметът...." и ей такива разни неща сумтят, а аз не мога да се побера в кожата си вече.
Не знам-навсякъде ли е така, от "трън на глог" ли ще скоча, ако се опитам да преместя Иво в друга градина, госпожата ни ли е такава...... но не мога да държа Иво повече в тази градина, при положение че драматично се разминава с очакванията ми.
Иво не е спрял да плаче сутрин, а ходи на градина от октомври (боледувал е, разбира се, така че мога да приспадна 2 месеца неходене). Имам чувството, че всеки ден положението с плача става по-зле.
Имаха 2 госпожи. Едната-естествено-по-любима, и една-по-нелюбима. По-любимата госпожа се разболя тежко и от близо 2 месеца не ходи на работа. Вероятно няма да се върне преди есента, ако изобщо се върне. Всеки ден се изреждат учителките от другите групи+нелюбимата госпожа. От една страна, Иво не може да свикне всеки ден с различна жена, за учителките това не са "техните си" деца....... Не успява да се привърже към никоя......
Говорих с титулярката. Няма да назначат постоянен заместник. Учителският колектив така били решили. Ако трябвало да се назначи нов човек-докато новата колежка свикнела с колежките, с градината, докато те свикнели с нея.... то наесен любимата госпожа можело и да се върне...... Пък и на другата първа група едната госпожа щяла да замине в чужбина, така че щели да ги съберат двете първи групи заедно...... и да си имат титулярни учителки. А как ще я карат с по 30-40, деца накуп-идея нямам. И за госпожите нямало да е лесно така, с много деца, но...... така били решили. Защото за да се назначи нов човек, трябвало да му се плаща заплата, а така, като се въртят учителките на другите групи, това било вътрешно съвместителство, и получавали по 6лв. на ден допълнително. Обяснение, дадено ми вчера ......
А че моето и още няколко деца от групата не могат да свикнат с новата ситуация, че плачат, че това ще продължи още няколко месеца...... няма особено значение-очевидно.
Отделно, че не съм доволна от по-нелюбимата госпожа. Колкото пъти Иво е носил нещо-рисунка, апликация, фигурка-винаги е правено когато любимата госпожа е била на смяна. Включително с една от заместничките бяха правили апликация. С нелюбимата никога нищо не правят от този род. (Всъщност, от октомври до сега са правили 2 апликации, 3 пъти са рисували и 2 пъти са правили фигурки-за мен това е крайно недостатъчно, не знам при вас как е......). Когато и да отида-сутрин или следобяд-нелюбимата госпожа вечно пише нещо в някакъв дневник, а на децата е пуснато филмче-седят на столчетата и гледат. Не казвам, че по цял ден само това правят, но каквото и да трябва да пишат в тези дневници, все трябва да има друго време, когато да го изпишат, да му се не знае.
Нейната теория е, че детето като плаче, не трябва да му се обръща внимание-иначе става лигаво.
Ако децата се сбият нещо, "жертвата" не трябва да се оплаква, защото е клюкар.
Присъствала съм, и не само аз-на ситуации, в които едно дете се оплаква, че е ударено от друго. Детето няколко пъти казва, че е ударено, кое дете го е ударило, защо го е ударило. Тя е като стена-не поглежда, не чува, не реагира.......
Една майка е била в градината, когато моят Иво се е оплакал, че е ударен. Госпожата му казала да не й досажда. Изобщо не се е интересувала какво е станало.
Имам чувството, че децата са оставени там само защото е оградено и няма как да се разбягат или изпозагубят. То че грижата за възпитанието си е основно на родителя спор няма и не искам да прехвърлям отговорността за това на госпожите, ама хич пък и изобщо да не очаквам и учителките да имат някакво участие в т.нар. "възпитателен процес"-не съм съгласна.
Песнички, стихчета, такива "лиготии" ...... забрави. Иво не е казвал ново научено нещо от преди нова година. Така че и за "учебен процес" не може да говорим.
Просто не знам какво правят децата по цял ден в тази градина.
Иво не е щастлив там. Определено. Плаче и не иска да влиза. И не плаче кротко, а се дърпа и съпротивлява с всички сили. Казват ми, че след 5-10 минути се успокоява и става друг и сигурно е така. Но колкото и да е успокоен, не ми се вярва след 10 минути да е ведър, добронамерен и обичлив.
Две неща ме правят нерешителна.
Основното са децата. С децата в сегашната градина вече е свикнал. Има приятелчета. Не знам как биха го приели децата, ако го приместя в друга градина. Там вече ще има създадени някакви приятелства, ще го допуснат ли другите деца до себе си? Не искам да се чувства изолиран и нежелан.
И другото-не знам дали отново няма да налетя на госпожа-чиновничка. Ще попаднем ли пак на жена, която не влага никаква емоция в отношенията с децата? Знам, че всичко е до човек, че си е късмет да попаднеш на госпожа, която си обича работата и я върши с желание. Но.....
Аз определено не съм доволна от градината на Иво. А майки на деца, които ходят в другата градина в квартала, казват, че определено СА доволни.
Просто трябва да направя нещо. Детето на моя приятелка ходеше навремето в една градина и цялата първа година беше рев и тревоги. Смени градината и оттогава нещата се промениха коренно. Детето й ходи на градина с желание и не иска да го взимат, едва ли не....... Тя е вече спокойна. Надявам се и при нас да се получи нещо подобно.
Моля ви, ако сте попадали в ситуация, сходна на моята, дайде ми идея-какво бих мола да очаквам. Направо психясвам вече с тая детска градина. Как бихте постъпили на мое място?
Още много мога да пиша, но.... не искам да ви отегчавам.
Уж били добри, ама за моето дете се оказва, че поне едната не е.
, не може да няма наредба която да регламентира колко време може да е без заместник групата? 
. Не мисля, че е нужно да се вкарваш в подобни филми-дали са чели темата, дали не реагират така, защото са я чели и тн. Наясно си с Иво, ти го познаваш най-добре, наясно си, че не се чувства добре в тази градина просто го премести, децата са адаптивни и бързо се адаптират в една гостоприемлива и спокойна среда. 
Защото, както знаеш, нашата ни прати на психолог, отписа ни детето...
