Щуреят ли на воля децата в чужбина?

Много ми е трудно да преценя какво точно значи "възпитани" и "невъзпитани". Моето впечатление от децата в Канада е, че са възпитани (без да се държат като войници). Например моята Изабела винаги се страхува да се спуска по пързалките в МакДоналдс и други подобни "джунгли" (или по-скоро се преструва, но това е друга тема), и винаги се намира по някое по-големичко момченце или момиченце да я хване за ръчичка и да и помогне или пък да я сложи на колене и да се спусне с нея. Понякога съм се възхищавала от момченца на 7-8 години (възрастта, в която мразят момиченца, особено малки), които се държат толкова кавалерски с Изабела, та чак ми се струва невероятно!
В заведенията (където е прието да се ходи с деца), децата се държат "свободно", но без да създават особено главоболие на останалите. Например в ресторант, където има повече деца обикновено ни слагат на едно и също място, за да създадат спокойствие на останалите посетители. Децата, които започнат да палуват обикновено се поемат от единия родител и се разхождат из заведението или се извеждат навън (ако времето позволява). Снощи например заведохме Изабела в училището и тя доста палува с още едно момиченце, но не правиха нищо извън обичайното за тригодишни деца в 7-9 часа вечерта (когато ставаха по-шумни от обикновено ги изкарвахме в коридора, за да не пречат на аудиторията).  Просто и хората проявяват разбиране, ако детето не стои мирно и спокойно през цялото време.
Виждала съм и невъзпитани деца, но по-рядко. Това, което ти описваш (игра в ресторанта и т.н.) е прието, ако детето не е особено шумно и ако не е за сметка на комфорта на останалите и естествено, ако ресторанта е тип "семеен". Ние сме ходили и в ресторанти, които не са обичайно посещавани от деца и тогава се старая да си контролирам детето - най-много и се позволява да гледа навън през витрината.
Много се разписах, но съм бясна и си изливам енергията тук - Изабела напълнила мивката с тоалетна хартия, след което пуснала водата, а за капак изрисувала стената в банята и коридора с червило - а моето дете обикновено е много възпитано и тези неща не са и присъщи.  

Какво да кажа, това ми е болна тема, защото и моето започва да става като тукашните, колкото и да се опитвам да прилагам възпитателни методи. "С какъвто се събереш, такъв ставаш" е много точен израза в нашето положение.
Тук са просто ужас, не само че бягат и се търкалят по земята, ами и ако искат да получат нещо, не спират да се тръшкат по земята. И тъй като тук шамарът на обществени места е забранен, елате да видите какво става - майката го умолява да спре, докато и излезе пришка на устата, и то не винаги има ефект от всичките тия молитви. Не зная, честно да ви кажа, просто съм отчаяна от тукашните методи на възпитание. Най-много ме е яд, че самите родители, въпреки, че виждат какво върши детето им, въобще не си мърдат дебелите туловища за да го спрат или най-малкото да му направят забележка.

е не се засягай, ама така ме разсмя с Изабелините подвизи
а за да не излизам извън темата - тук имам впечатления от децата по площадките - играят си точно като нашенските, с много врява и търчане; в разните заведения си кибичат по принцип в детските кътове, в магазина - возят ги по количките и си кротуват.Това, което досега никога не съм видяла е родител /възрастен да нашляпа детето си ( то и е забранено де) Или тукашните са адски търпеливи или не знам на какво се дължи, но поне на обществени места всички са тихи и кротки.

Търкалят се по летищата, по магаzините някои деца...но и родителите са някакси по спокойни. Няма веднага zабележки от рода, внимавай да не иzцапаш дрехите и т.н. Напротив, действат на принципа, ако се иzцапа дрехата, нали има пералня, ще се иzпере...

ами в Испанско -децата са от "невъзпитания " тип . тук си  е напълно нормално да види6 някои да се "търкаля" по земята . навсякъде ..буквално. понякога - аз от гледна то4ка на строго възпитано дете . се възмущавам ,ама истински ,4е тези маики не си възпитават децата както трябва . за играта добре - съгласна съм ,и никога не съм мислила 4е трябва да викам на дете от си например - не се цапаи , не бягаи , едва ли не не бъди щастливо . но това да остави6 дете (моми4е)  да седи на студената  земя , да граби с ръце камъни (с фасове и мръсотия) и да си ги слага в устата или да се " пързаля" по о4и в хипер маркет ми се струва за признак на невъзпитание . та по въпроса  това вси4кото го има тук . например в БГ и РУсия не съм го вихдала и си мисля 4е по добре си възпитаваме децата .. ис пове4е оби4. за "американския" тип нямам си и напредсртава какво озна4ава ..но положително аз ще си бъда един "българо свободен" тип мама

Сериоzно ли?

Интересно.

Грешно си чувала.   Или нещата може би са се променили. Така или иначе, фактът е че това беше едно от нещата които най-много ме ме впечатли когато отидох в Германия. То това е минало свободата И се е превърнало в свободия. И всъщност това което ме възмущава не е поведението на децата, а липсата на каквато И да е реакция от страна на родителите. Ставала съм свидетел на ситуации, в които ми се искало да попитам родители каква е целта на цялото това упражнение. Може би да създадат пълни егоисти, които смятат че всеки трябва да се съобразява с тях, някакво асоциални същества? Според мен детето от малко трябва да свикне че живее в общество И да се съобразява с някои норми, а не да мисли че всичко на тоя свят му е позволено. Сигурно някой си мисли вече че съм много крайна, но ето ви един пример. Майка И около 3 годишно дете трябва да пресекат на светофар. Тя разбира се не го държи за ръка, няма да нарушава вътрешната му свобода, я. Тръгват да пресичат, но по средата на улицата детето решава че не желае да премине на отсрещния тротоар, където майката вече го чака. То си седи по средата на улицата а тя му помахва с ръка, мъчи се да привлече вниманието му. Няма резултат разбира се. Тя се връща при детето, кляка И започва да го убеждава защо трябва да пресече. То обаче не иска да я чуе, крещи нещо, тропа с крак И отказва да пресече улицата. Междувременно светофарът свети червено, а тази майка вместо да си грабне детето и да пресече седи на средата на улицата и се мъчи да го убеди защо то трябва да дойде с нея. Не дочаках развитието на драмата...

Ами тук са абсолиутно "безобидни"-
Само се вла4ат по земята в големите търговски центрове, пълзят между хората, които едва не се пребиват за да ги преска4ат. После отварят игра4ките, които се продават, поиграват си докато им писне (или пък ги с4упят) и хваЩат следваЩата. СъЩото се отнася и за храните.
Ако седнеШ в някой парк дадеШ на детето си един сандви4 идват една групи4ка гладни мал4угани и запо4ват да те гледат в устата докато им пуснеШ неЩо. Нормално е, деца са и им се доисква. Ти им даваШ по един сандви4 или там квото имаШ, оба4е после те като ядат неЩо не дават на детето ти и дори го гонят като...
Друго интересно занимание за 13_14_15 годиШните деца е да обиждат родителите си на публи4но място, а пък тези да се смеят все едно 4е не са 4ули "красотите" дето ги ръсят отро4етата им. И говоря не за думи като "лоШ", ами за неЩа от сорта "тъпа ку...во" или "пед..л" и да не изреждам, 4е на мен тия май не са ми в ре4ника.

И други глупости върШат, но сега Ще стане дълго ако тръгна да пиШа. Ве4е Ще сте си изкарали някъква представа за положението тук.

Тука на детската площадка си правят каквото искат, но са в повечето случаи с бавачките си и на тях хич не им пука какво правят и къде са!
Та не зная като са с майките си как се държат.
Но един път в близкия хранителен магазин Митака нещо се беше затръшкал да взима и тои и аз тихо му "скръцнах със зъби" усмихвайки се след стотното уговаряне да не вика в магазина  . До нас имаше една възрастна дама, която нещо каза, но не я разбрах, та след малко пак минаваме покрай нея и тя обяснява на приятелката си : "Този малкия тероризира майка си"))
Явно и по френско са се възпитавали едно време повече.

плюс 4ее нормално да си купи6 " шоколад" пък за тревата да не говорим те и майките им пу6ат с тях . аз като писах горе имах впредвид по малки деца , за "пуберите" даже не се бях и сетила. върви6 си в петък ве4ер покраи дискотеките и един такъв мирис на трева се носи отвсякъде 4е няма и нужда да си купуваш ..само от вдишване го докарваш...еиййййййй то 4овек като проима дете много крити4ен по4ва да става....по рано бих го разказалоа същото ,но с друг емоционален тон      

Ей, това и аз не мога да приема, направо побеснявам, особено за яденето на камъни. Аз всеки ден, когато трия дупе, все камъни и пясък излизат, тукашния е един черен и се отличава. Въобще не им обръщат внимание в детската градина.

Ооо, аз на тревата даже не и обръЩам внимание ве4е. в БГ си спомням, 4е някой като пуШеШе таакова 4удо вси4ки едва ли не го мислеха, за някакъв гангстер, психопат, крадец и ей такива други... ама тук си е неЩо като закон.
И мъжа ми е пуШил, признавам си, ама сега не му давам.    Държа пълен контрол над него хи хи хи

Камъни и пясък са си направо беzобидни. Една наша поzната ни се обади да ни пита какво да прави zащото детето и се нахранило щедро с фасове... докато тя се zабавлявала около открит плувен басейн. И понеже детето и е с по деликатно zдраве, се наложи да го вкарат в болница zа промивки на стомаха.

Ти ме разби,     Ние имаме само едно ходене в Спешно отделение да ни вадят камък от носа, детето цял ден се е мъчело да диша, а спокойните му учителки без да забележат.      

Има ги такива тръшканици и при нас.

Но това е до родителя, дали ще позволи да му се качи детето на главата. Тука си използват боя на общо основание. Само ако прекалят тогава се намесва Отдел Просвета (Jugendamt) и им отнема правата.

По нашия край хората - повечето с малко деца си имат на двора люлка, пързалка и пясъчник.
Има и обществени .
И на двете места се вика и крещи на воля. То ако сега не им се дава да играят, да крещят, кога?

Но все пак трябва да си има граници и те зависят от самите родители. Ама да не ставам много възпитателна.

Но има един случай от първото ми идване тук. ходихме с мъжа ми на сватба на братовчед му. Празненството се проточи до ранни зори и през цялтот време децата бяха там и не спираха да беснеят, крещят и търчат. Бях възмутена не за друго, а защото за мен деца под 8 години трябва да си лягат в нормални часове а не да се оставят безнадзорни до 1 ч
Все пак не бях още майка и бях доста втрещена.

Сега вече като майка на 2 деца, мога да кажа че съм пак на същото мнение и пак ще съм възмутена от тая липса на граници и спазването им тук.

Както Вяра каза то не е свобода а слободия

Тук е различно- от човек до човек. Но по принцип са много свободни и си правят каквото си искат- търкалят се навсякъде, блъскат, чупят, крещят...
Боят в Дания е строго забранен. Независимо в къщи или не. Ако например цапардосаш детето си в къщи и после някой те изклюкари където трябва, могат и да ти вземат детето. За това и никой не смее да удря. Иначе съм чувала много датчанки да крещят на децата си, но повечето деца са на принципа "Пей ли си Пенкеле кой те слуша" Особенно в супермаркетите съм виждала какви ли не сцени- докато не им купят една торбичка с тукашните бонбонки е жив цирк. Виждала съм даже и деца на по 4 години, които псуват родителите си, викат им "глупак" и тн...
Но все пак е различно от човек до човек. Има датчани, на които децата им наистина са много добре възпитани, слушат и уважават родителите си.

Хехе, те нали исландци и датчани се водят за братовчеди, почти нищо не се различава в методите на възпитание. Тук дори учат децата в 1-ви клас номера на полицията, ако случайно родителя набие детето, то да знае къде да се обади за помощ. Един случай - синът на едни наши приятели бил е около 6год. умолявал майка си да му даде телефона на полицията, че да се оплачи от баща си, който забранявал нещо, не че го биел. Приятелката ми вика, цяла седмица сме крили телефона от него.

Ужас...

В Англия не можеш да го биеш на обществено място. Миналата година имаше големи дебати относно физическото наказание. Сега, както казва Хонда, можеш да го наказваш в рамките на разумното и то в къщи. Ако детето се появи с някакви синини, натъртвания, тогава социалните могат да предприемат действия.

Оф, да ви кажа, и на мен това ми е болна тема. Не за друго, а защото свекитата, които са ни на гости, ни изкараха, че сме "държели детето като в затвор". И то защото: не му даваме да бърка в чекмеджетата, да хвърля топки вкъщи, да удря хора и да хвърля играчки по други хора. Аз гледам общо взето как тука холандците си възпитават децата и съм учудена. От една страна, малките деца ги учат точно да същите неща, т.е. да не удрят, да не хвърлят и т.н. Изключително спокойни са, почти не ми се е случвало да видя някой да повдигне тон на детето си, или тези, които са го правили са били откровени простаци. Не е рядкост да видиш дете да се тръшка в магазин (включително и мойто, но напоследък все по-рядко), но майката обикновено спокойно му обяснява защо нещо не може, и че просто не може, не им се угажда току-така, защото "какво ще кажат другите". По този повод и на мен не ми пука, започне ли да се тръшка, оставям го за 30 сек., той после спира и другия път знае, че няма смисъл. Та, като погледна холандците, възпитават си децата, и даже по-строго от нас, бих казала.
От друга страна имам чувстовото, че големите деца са много невъзпитани, никога не се съобразяват, например, че ти буташ количка да се отмести малко, или нещо подобно. Та се чудя, как от тия възпитани 2-3-4 годишни деца стават тия невъзпитани 13-14-15 годишни тийнеиджъри. Но това вече може и да е проблемът "възрастни - тийнеиджъри".
Само се питам, къде е границата, докъде да забраняваме и откъде вече наистина ограничаваме детето да "лудее и да играе на воля". Например, ако играе в пясъчника и се засипва с пясък, бихте ли направили забележка или бихте го оставили да си играе?
Ей, какво дълго съобщение...
Поздрави, Сара

А, забравих да кажа, че наказания от рода на "в коридора за 30сек - 1 минута" са широко прилагани тук. И никой не ти казва, че си малтретираш детето. Аз лично не го прилагам, правили сме го 1-2 пъти, но ми се струва отвратително, а е и до дете и не бих казала, че на нашето му действа добре. Но те го правят.

Хич даже не ме шашкаш
Ако работи при детето, ок. Нашият много се травмира, ама много. Но иначе аз съм против боя, не против възпитанието

Да ви кажа честно, аз съм от привържениците на методите, възпитаващи "невъзпитани" деца     . Имам предвид, че наистина ми се струва безобидно детето да търчи, да се търкаля и да пълзи по земята, да пипа и да се опитва да лапа разни неща (е, може би не чак фасове). Всичко това ми се струва нормално.
Определено не ми беше съвсем спокойно в началото на "мамешката ми кариера", де. Все пак и аз съм възпитавана по традиционния начин.  Много бързо обаче успях да се окопитя или по-точно да ме окопитят. Александър е свръхчувствително дете, а аз се оказах свръхчувствителна мама. Никога забраните, караниците, лишенията, еле пък наказанията, вкл. time-out и пр не са помагали особено. Не че детето не се е изплашвало и не е започвало да прави това, което искам. Просто тези методи потискат всякаква креативност от негова страна и някак си не е същият след подобна намеса от моя страна. За Иван пък, да не говорим! Той е още по-напорист и съответно още по-разочарован, когато не уважа ентусиазма му.
Не оставайте с впечатление, че ги оставям на самотек или, както казвате вие "свободия". Гледам да действам по следния начин:
1. Свела съм забранените неща и ограниченията до минимум - може да пресичат само за ръка; дебна да не лапнат нещо дребно, което има опасност да бъде глътнато (къщата по принцип сме я обезопасили максимално); не им разрешавам да си посягат или да посягат на други деца и още няколко такива работи. Така разминаванията ни са сведени до минимум и е по-ефективно. Това е причината да ги оставям да се търкалят, лапотят и пипотят почти всичко. Отърване от инфекциите така или иначе няма! А за това как ще се държат в обществото един ден, смятам, че личният пример на нас родителите е достатъчен, за да им даде насоките като станат по-големи.
2. Когато не искам да се прави нещо, веднага търся алтеранитва - например, докато са по-мънички и не искам да пипат в шкафовете, веднага "отварям" един шкаф, който е само за тях и могат да правят с него каквото си искат. Като  е още съвсем бебе и не разбира буквално от думи, придружавам обясненията с преместване от нежелания шкаф и поставяне пред неговия си. И това около 200 пъти     Ако сме навън и се тръгва към някой фас, веднага подавам нещо друго, което може - по-голямо камъче, което да не може да се глътне, цветя, листа и т.н. Няма напълно безопасни неща, така че дебна. Вкъщи става лудница през деня. Разни неща летят, всичко се търкаля навсякде и пр., но вечерта заедно събираме всичко и се опитваме да се забавляваме от това (само дето точна сега едвам се влача от шкембето и хич не ми е толкова забавно)
3. Когато се тръшне, просто го гушвам, отнасям го някъде настрани и ичаквам да отмине бурята, но винаги е в мен. Никога не оставям детето да се успокои само. Някакси винаги чувствам, че имат нужда от мен в този момент и ми е трудно да се противя на природата си, пък ще видим какво ще излезе  
Всичко, което ви разказах обаче не важи много, много, когато съм бременна. Мозъкът ми блокира, особено в последните месеци и измислянето на алтернативи и позитивни подходи, хич го няма. В резултат на това в момента имам две ужасно изнервени деца, на които "не-кам" и викам много повече, отколкото са свикнали. Така беше и, когато бях бременна с Иван. Сега имат за майка една търкаляща се нервна топка и това хич не им допада   .
Това е другата причина, която ме кара да вярвам, че "свободията" е по-полезна за моите деца.
Разбирате ли, наблюдавам ги и при единия, и при другия подход. Определено първият е по-успешен за тях, макар и да е по-неприемлив за хората навън.

Хондичка, ама те така, както са тръгнали да не вземат да върнат и the cane-а? Няма и 40 години, откакто са го забранили    

Е, в такъв случай твърдението се променя на "соцконтиненталната" част от Европа.  
Апропо утре ще се поразходим до Грац да пийнем по едно австрийско кафе и да се възползваме от разпродажбите. Другата или по-другата седмица може да се отнесем до Виена.

Деметра, благодаря ти, ти ме успокои! особено по точка 2, където действията ми са абсолютно аналогични.
За лапането на различни неща също не драматизирам, единствено неща от земята на улицата не давам да се лапат. Но иначе като се вземе предвид, че имаме и куче вкъщи, не мога да вървя и непрекъснато да му бърша ръцете. Освен това знам, че в детската градина ако падне бисквитата му на земята после пак ще си я вземе и пъхне в устата. Тук това е много нормално.
За тръшкането - зависи каква е причината за него. Ако е защото много иска да вземе тирбушона, при условие, че аз вече съм му дала дървена лъжица, с която и той да "готви" докато аз готвя - просто го оставям да си дудне. Но ако го видя, че изпада в истерия, защото мисли, че съм го изоставила и после половин час не мога да го успокоя, защото хлипа и вика "мама" (както става ако го сложа в коридора, затова и казах, че си е до дете и че на нашето дете това не му действа) - естествено, че го гушкам.
Може да е много гадно, но фактът, че има и други с моите подходи ме успокои, защото свекитата много зле ми подействаха на самочувствието...
Поздрави, Сара

 Да нищо не можеш да направиш случвало се мойта мома да лa3и като куче под умилени погледи на бабки във сyпермаркета но аз просто нищо не моga да направя. Немислимо е да я ударя да и се разкреща или нещо от сорта       .

Веднъж в някакъв магазин гледах как 2 деца направо разказаха играта на една пералня   - то не бе тръшкане на вратата, натискане и въртене и какво ли не. Майките седяха до тях и си говореха  
Мойте нерви нямаше да издържат.
Иначе му давам много свобода на детето - по парковете целия става зелен от тревата, обувките му пълни с пясък и ръцете му черни. Хапвал е и от земата бисквити и хляб
Обаче не му давам да пипа чужди неща, да удря и подобни. Има неща, които не са за него - мисля, че вече ме разбира и за доста неща търси съгласието ми, преди да ги направи.
Обаче постоянно имаме разни синини някъде. Все съм на тръни да не ни репортнат в някоя служба  

То уж и аз се мъча да не удрям шамари по улицата и в тая връзка, ще ви разкажа един случай в БГ. Миналото лято в БГ бяхме излязли на разходка аз, майка ми и синчето. В един момент нашия поиска да пие сок, но не какъв дае, а в стъклена чаша. Аз най-спокойно се опитвах да му обесня, че не е време сега да пием от чаша, т.е. няма да сядаме в кафе, а ще се разхождаме. Нали бяхме с майка ми и той реши да си предава номерата. Започна да реве, да се дърпа, абе с една дума панаир. В един момент, започнах да го гоня из целия център, продавачките от магазинчетата наизлязаха, да видят какво става, но  човека си държеше на неговото. Такъв срам не съм изпитвала, но забележете няма шамари. Майка ми горката, не може да се намеси, защото знае каква ще е реакцията ми и само седи и наблюдава. Докато ни чакала, да се върнем, две жени са я разминали и едната казала на другата "Леле, ако това беше мое дете, щях да го спукам от бой." Е, няма да ви кажа как се почувствах , майка ми като ми го каза. Хем ме досрамя, че не съм могла да се справя с детето си, хем теглих една... на тая, с балканското възпитание. Не знам, но аз специално никак не съм привърженик на боя, а като гледам бг. майките какви шамари въртят, че чак ми дожалява за детенцето. Аз по принцип не удрям, но пощипвам.

нашите са от свободно дивеещите - тичат, викат, търкалят се, ходят боси, изобщо всичко, което не пречи на околните. нали затова са деца - да се държат детски. а макдоналдс е според мен място за тичане и игра, а не за стоене кротко на масата. в такъв тип заведения ходим само при дълги пътувания именно с цел да потичат и да се раздвижат след дълго стоене в колата.

Да, може би си права за соцконтиненталната Част и възпитанието или по-скоро контрола над децата. Сега се сещам Че бяхме на гости на един наш приятел от бившата западна Гермния, който се ожени за една изтоЧно германка. Тя има големи деца от първия си брак, на 11 и 13 години бяха тогава и като стана 20:00 Часа им каза да отиват да си лягат. Аз буквално зяпнах, защото това беше през лятото и навън беше още светло. Тя ми обясни Че трябва да има ред и Че те сега ще си легнат, но ще си Четат в леглото и така до 21:00 Часа и после се спи. Аз си помислих, Че ще има ред още 2 години, а после и страшно може да стане, но в крайна сметка всеки си има някакви възпитателни разбирания. За мен прекаленият контрол е толкова лош колкото и пълната липса на контрол и както във всиЧко трябва да има някакъв баланс.

Желая ви приятно прекарване в Грац! Дано там да е малко по-топлиЧко, Че тук ни е затрупал снега. Но поне не вали в момента и пътищата са Чисти. Грац е много приятен град, университетски, тих, кротък, много спокоен и с доста атмосфера. А за Виена, по-добре изЧакайте малко. Още не става съвсем за туризъм. Към средата на март, наЧалото на април ще изнесат масите и столовете навън и тогава е голям кеф. И сега разбира се е пълно с туристи, тука няма празен сезон, но като се постопли малко е по-хубаво.

Към средата на март, началото на април мисля, че няма да ми е до туризъм точно, освен ако не искам да заменя водното раждане в Загреб с раждане във физкултурен салон в Университетската болница във Виена.     Точно за тази болница съм гледала една касета с раждания, при които се използват гимнастически уреди.
А и да ти кажа честно, Виена ни е на не повече от 3-4 часа път, така че с удоволствие бих я посетила и сега, и напролет (по-късната пролет обаче ).