Иии, спокойно де, тук всички сме емоционални, може ли да не си влезем в полУжението? 
Спирам да спамвам.
Спирам да спамвам.
- Публикувана: 31 март 2007, 14:35 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2007, 08:42 ч.
За обречените деца и хорското бездушие!!!
Фоксче и нас така ни питаха ...ти моята майка ли си,вземи мен.. и от този род!И сега ме питат!Ходила съм и ходя по домовете ежемесечно при малки и големи!Има домове и домове...зависи от директорите...радвам се ,че сега повечето от тия дето контактувам с тях са по-вече от прекрасни хора и ръководители....но децата са си деца,макар и много на едно място ...се чувстват самотни!Скоро,преди няма и една година наша позната осинови големичко според някои разбирания детенце -на 4 години беше почти-ами никой от персонала не му е обръщал внимание и направо с досада в очите са го водели при посещенията..защото е малко по-черничко и неугледничко на пръв поглед!Това неугледничкото направо разцъфна под грижите на родителите си.....та има ги и сега тия неща ...примери имам още,но няма смисъл да ги цитирам...майките са наши съфорумки
Не се палете толкова,споделяйте и не се оспорвайте...
Не се палете толкова,споделяйте и не се оспорвайте...
Извинявайте но явно не сте попаднали в такива ситуации. Бях в дома 2002г а детето ми беше с два реда зелени сополи, на въпроса ми лекуват ли го ми отговориха че е на капки. Тези нугови сополи две години ги лекувахме на алергична почва. А като дойде лятото не можеше да вдигне очички към слънцето, защото тяхната стая бе цял ден огряна от слънцето и то милото само него гледало, а сега се сещам че бе умрял от глад. Цял месец ядеше като разпран докато не разбра че мама повече няма да го държи като преди гладен. Нямаше изграден навик да дъвче та половин година го учих на твърди храни, защото беше само на каши. Боже прости ми но сега си припомних, явно тези мъки съм ги забравила, мога още доста неща да ви разкажа но ще ви натежат и ще се молите вашите деца дано да не са ги прежевяли. 
Слава, извинявай още веднъж - подходих емоционално и единственото, което исках да кажа беше, че не на всякъде е така, слава богу, но не се изразих добре (затова и ме смъмриха 
). Далеч съм естествено от мисълта, че дом за деца е по-добре от семейство, независимо какъв е дома. Важното е, че детето ти вече е при теб и е щастливо 
.
Лошото е, че има много деца, които са по домовете и нямат шанс да се махнат от там
.
). Далеч съм естествено от мисълта, че дом за деца е по-добре от семейство, независимо какъв е дома. Важното е, че детето ти вече е при теб и е щастливо .Лошото е, че има много деца, които са по домовете и нямат шанс да се махнат от там
.но не се изразих добре (затова и ме смъмриха )
)Пак спамвам...ама, хора, наистина ли така звучат думите ми? Май, наистина трябва да преосмисля начина си на изразяване...като си помисля, че с думи си вадя хляба, чак се притеснявам!
Фокси, далеч бях от мъмренето...
но не се изразих добре (затова и ме смъмриха )
)Пак спамвам...ама, хора, наистина ли така звучат думите ми? Май, наистина трябва да преосмисля начина си на изразяване...като си помисля, че с думи си вадя хляба, чак се притеснявам!
Фокси, далеч бях от мъмренето...
Ох, дано съм обяснила най-накрая нещо като хората днес
Да не вземат сега да ни смъмрят за спам
.
Няма нещо, но ми припомнихте доста нелицеприятни неща които съм преживяла и съм забравила, явно слънцичето ми добре ми вляе. Така станах по-голям темерут, но като чета мъките през които минават другите жени при осиновяване бих си помислила да мина още веднъж през този ад. Най-важно е че заради тази тромава процедура много жени се отказват да бъдат майки а децата да имат семейство.
Има домове и домове - на година и половина Милен тежеше 8 килограма
Като клекнеше нямаше мускулче да се изправи - така си клечеше докато не го вдигна и после не можеше да си разгъне крачетата. Сега ходи всеки ден по 4-5 километра
Първите три срещи се чудехме дали има глас - и "гък" не се отронваше от устата му - като се разплака на тръгване на третата среща му чухме гласчето. Сега не мога да му затворя устата
На 8 месеца Митко тежеше 8 килограма. Казва срички - ба, та, да. "мели" нещо на неговия си бебешки език.
Две деца, два дома.....
Изводите са за вас.
Като клекнеше нямаше мускулче да се изправи - така си клечеше докато не го вдигна и после не можеше да си разгъне крачетата. Сега ходи всеки ден по 4-5 километра
Първите три срещи се чудехме дали има глас - и "гък" не се отронваше от устата му - като се разплака на тръгване на третата среща му чухме гласчето. Сега не мога да му затворя устата На 8 месеца Митко тежеше 8 килограма. Казва срички - ба, та, да. "мели" нещо на неговия си бебешки език.
Две деца, два дома.....
Изводите са за вас.
Днес,дъщеря ми излезе да си играе в квартала.Среща дете,което я пита:"Ей,ти как се казваш?".Тя отговаря.Детето отново пита:"А кой ти е дал това име?".Отговор-"Мама и тати".Другото дете:"Те не са ти истински родители, а това не ти е истинското име.Ти знаеш ли си истинското име?"
Мони се прибрира и от вратата я усещам,че отново нещо се е случило/между другото това не са първите подмятания
/.Тъкмо се беше малко поуспокоила от няколоко месеца насам. Питам я.Появяват се сълзи и се започват въпрос след въпрос,през рев и заеквания.....УЖАС!Не можах да я успокоя дълго време.Не помня вече и какви несмислени отговори й давах.Беше шок и за мен.
Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???
Мони се прибрира и от вратата я усещам,че отново нещо се е случило/между другото това не са първите подмятания
/.Тъкмо се беше малко поуспокоила от няколоко месеца насам. Питам я.Появяват се сълзи и се започват въпрос след въпрос,през рев и заеквания.....УЖАС!Не можах да я успокоя дълго време.Не помня вече и какви несмислени отговори й давах.Беше шок и за мен.Онова дете не може само да си измисли тези въпроси.Какви са тези хора/родители/ и въобще хора ли са...???
Не зная sna! Понякога си мисля, че няма да мога да се справя!Уча децата си да бъдат мили и дружелюбни,да не отговарят на злото със зло.А то какво....?Защо трябва да страт заради човешкото бездушие и безхаберие? Как да успокоя малката й душичка,а и тя е още толкова малка? Защо трябва да търпи всичко това???.................. Толкова съм объркана!!!
Защо трябва да търпи всичко това???.................. Толкова съм объркана!!!
Аз пък мисля, че може да измисли дете такива въпроси. Освен това детската фантазия е просто невероятна:)
Боби е още много малък, но да ви призная има прекалено много моменти, когато не мога да го котролирам. Предполагам с времето ще става все по зле.
Няма шанс да си предпазим децата от такива въпроси. Трябва да ги подготвим за тях.
Не обвинявайте родителите и децата им запитали неща свързани с осиновяването.
Може даже да е просто любопитство. Нека да има все по - малко изненадващи въпроси.
Боби е още много малък, но да ви призная има прекалено много моменти, когато не мога да го котролирам. Предполагам с времето ще става все по зле.
Няма шанс да си предпазим децата от такива въпроси. Трябва да ги подготвим за тях.
Не обвинявайте родителите и децата им запитали неща свързани с осиновяването.
Може даже да е просто любопитство. Нека да има все по - малко изненадващи въпроси.
За истинските родители-да,но за истинско име-??? Аз, самата докато не се сблъсках с този проблем в съда не знаех,че съществува,т.е. не бях сигурна дали трябва да остане това име или да си измислим ние друго.
Всъщност,не ги оправдавам.Незнам!Може и да греша.Тези въпроси се коментират в много семейства,но не за да бъдат осведомени децата какво е това осиновяване и кои деца са осиновени,а по скоро за клюки.
И все пак си мисля,че единствено родителите-осиновители имат право да коментират тези толкова лични въпроси с децата си,а не непознати хора.Винаги децата ни са атакувани,когато между тях и други деца възникнат дразги и спорове.Могат ли нашите деца непрекъснато да се чувстват уязвими??? И защо....???Не им ли стига болката,която преживяват, та трябва допълнително някой още да ги тормози по този жесток начин???Само не ми казвайте,че така стават по-силни.Тези приказки отвън им причиняват такава силна болка..............чета я в очите на моето момиченце.
..............объркана съм!
Всъщност,не ги оправдавам.Незнам!Може и да греша.Тези въпроси се коментират в много семейства,но не за да бъдат осведомени децата какво е това осиновяване и кои деца са осиновени,а по скоро за клюки.
И все пак си мисля,че единствено родителите-осиновители имат право да коментират тези толкова лични въпроси с децата си,а не непознати хора.Винаги децата ни са атакувани,когато между тях и други деца възникнат дразги и спорове.Могат ли нашите деца непрекъснато да се чувстват уязвими??? И защо....???Не им ли стига болката,която преживяват, та трябва допълнително някой още да ги тормози по този жесток начин???Само не ми казвайте,че така стават по-силни.Тези приказки отвън им причиняват такава силна болка..............чета я в очите на моето момиченце.
..............объркана съм!
Ива, не знам какво да ти кажа, не знам как да намаля болката, съжалявам, че се получава така.
Надявам се и вярвам, че ще дойде време когато нещата ще се променят и това, че някое дете е осиновено няма да бъде повод за клюки и, че хората няма да правят разлика между осиновено и биологично дете.
Най-вероятно това време няма да дойде за нас, но за тези след нас...
Надявам се и вярвам, че ще дойде време когато нещата ще се променят и това, че някое дете е осиновено няма да бъде повод за клюки и, че хората няма да правят разлика между осиновено и биологично дете.
Най-вероятно това време няма да дойде за нас, но за тези след нас...
Пуснах следната тема - вижте, може би ще ви е интересно:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=204071.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=204071.0