Как реагирате ,ако други деца бият детето ви?

Обикновено си го прибирам при мен детето или си тръгваме.

Всъщност, май попресилих заплахите ... до сега не ми се е случвало да ударя чуждо дете. Разтървавала съм ги, като съответно при разтърваването поразтърся я моето, я чуждото, но до бой не се е стигало. Успокой се, Бу, реших да се правя на страховита. Това ми идва да направя, но не го правя и няма да го направя - обещавам .
Просто се паля много, като става въпрос за целенасочено малтретиране от дете към моето. Не искам никое да тормози моето, това е. Както всяка майка не иска да бъде тормозено нейното, така и аз.

Аз като обсебваща "майка-орлица" не само че правя забележки на дете, което удари моето, но мога и скандал да направя и съм го правила и то със 100-килограмови мъжаги седнали на по бира и зарязали децата си да правят каквото си щат . Имам предвид, все пак да сме наясно: ако се бият с цел, както вече се употреби този израз. Ако се боричкат и детето ми пострада няма начин да правя циркове. Играта си е игра.

Как бих реагирала ли?????Ами ще направя забележка на детето,което тормози моето,ако атаките продължат,ще ида при майката,бащата или там, които е със него,ще помоля учтиво да обърнат внимание на това,че детето ми е тормозено от тяхното и т.н.Ако не възприемат със добро ,където тръгне детето ми да играе,ще съм плътно до него,едва ли другото при това положение,ще посмее да удари моето.
Абе ще си изпитваме нервите,кой ще издържи повече.
Онова,като види,че вече,няма свободен терен да тормози детето ми,ще му стане безинтересно и ще иде да моли майка си да си тръгнат.
Така мисля.
Аз обаче не бих си тръгнала от където и да е,само заради това,че нечие дете,тормози моето.
Щом съм решила,че детето ми примерно ще играе на определенно място,където и на мен и на детето ми му е приятно ще си остана там.Да си ходи побойника,аз нямам такова намерение да се изнасям.

Ето това винаги работи при мен!

ако Убото ти гарже прекали, кат нищо ще му загрея дупето! нали ти е ясно, че твойто не може да бие мойто без санкции, а ти да се правиш на ни лукяла ни лук мирисала?

Чуждо дете не бих ударила, макар 4е понякога едва издържам да не плесна през ръцете, щото има и много нагли малки хиенки. НО не си позволявам дори да крещя. Тона, с който говоря, оба4е, не търпи възражения, особено ако детето е зна4ително по-голямо и напълно способно да разбира за какво иде ре4. В пове4ето слу4аи, разбира се, из4аквам да видя как ще се справи малкия ми юнак със ситуацията и 4ак тогава, ако се налага, се намесвам.

Ако детето, което удря е колкото сина ми или по-малко, гледам да не се намесвам, да се учи да се оправя сам. Най-много да го прибера до мен. Но се е случвало някое малко детенце, окуражено от това, че моят не отвръща, да продължи да го тормози. А той горкият се чуди какво да прави - не иска да посегне на по-малкото, а и не може да се остави да го малтретира някакво си хлапенце. Тогава вече гледам лошо и казвам строго, че не разрешавам да бият детето ми. Действа.
Разправяла съм се само, ако побойникът е по-голямо и по-силно дете. Но не с родителите, а директно с него. Пак гледам лошо и твърдо, и питам: "Ако тук важат законите на джунглата и по-големите бият по-малките, ОК, да действаме! Аз съм по-голямата, да започна ли аз да бия? А ако не ти се виждам достатъчно голяма (в случай, че хлапето стърчи над мене), да извикам мъжа си, той със сигурност е доста по-голям от теб!" И това беше достатъчно. Така действах със съседските хлапета, които много добре знаеха как изглежда мъжът ми - 120 кила без гащи.  Никога не се е налагало да се бия с тях. Важното е да създам впечатлението, че съм способна на това, обаче.   

Нали ти е ясно, че няма човек на света, който да те остави да 'загряваш дупето' на детето му, без да вземе контрамерки? Много не се самовъздигай в пост раздаваща правосъдие, щото не се знае утре дали твоето дете няма да бутне някое чуждо и другата майка набързо да му вкара два шамара, защото е преценила, че твоето прекалява.

Изглежда наистина - различни хора ,различни идеали
Аз също не бих сипозволила да ударя чуждо дете ,дори ме е яд ,че вчера и скандал направих ,но предполагм ,че и ПМСто ми се е отразило
мисля си нали ние с поведението си трябва да сме пример на дечковците ,а не и ние да раздаваме силово правосъдие ,но понякога човек като се сблъска с хорската простотия му иде да хване някой за косите .На мен лично ми се е случвало и ми е идело да се саморазправя с някоя майка непокиска ,но съм се здържала ,но вчера ,някак си всичко беше толкова целенесачено.
детето ни преследва ,ние се местим от люлка на пясачник и т. н. ,то по нас ,майката по него и никой не реагира , а аз като някакво подплашено кутре се чуда къде да се завра ,за да си играе на спокойствие моето.Имаше сигурно десетина деца на пясака ,но то баш за нас се залепи
А ,да ви кажа на мен ми се е случвало приди време когато големия беше на 3-4 години , една майка да го бутне на земята ,защото докато се гонили с ейното дете ,то паднало/оикновенно така става ,кагато се гонят ,почти винаги някое пада/ и тя като скочи ,въобще не очаквах така да реагира ,вместо първо да си вдигне детето ,тя реши да се саморазправи с мойто
Детето ми се стресира ужасно много ,бях решила дори да я съдя , а от това да отнесе шамар не знам кой я спаси просто............. ситуацията беше много грозно и не пожелавам на никого да изпада в такова положние.Лошото е ,че на мамента се чувстваш толкова същисан ,че реагираш абсолютно първосигнално ,проявява се майчинския инстикнт да защитиш детето си на всяка цена............. .

А какво бихте направили в обратната ситуация, ако вашето грдже е по-малкото, а изплаши някое по-голямо?
Аз преди дни, честно казано, не знаех как да реагирам. Бяхме в Южния парк и щерките си играеха в лабиринта. Бяха най-малките и учудващо другите деца ги пазеха и внимаваха. Докато се занимавах с Еса, Кика замалко да се сблъска с едно момиченце (поне с 1 г. по-голямо) и се развика: "Махай се, отивай си при мама." Не е посягала, но го каза с много сериозен тон. Аз направо зяпнах, детенцето я изгледа и наистина отиде при майка си, а майката видя, че се притесних и каза, че няма проблем и моята така се защитава. Ама на мен ми стана неприятно - никога не се е държала така, а и друго дете сигурно би я цапнало, а и някоя друга майка сигурно щеше да ме овика. Извиках я настрана и й обясних, че е грозно да се сържи така и в парка трябва да си играят всички деца, като каката е отстъпила, но сигурно се е обидила и т.н.
Надявам се след този разговор повече да не изпадаме в подобна ситуация, но от няколко дни сериозно мисля по въпроса.

По абсолютно същия начин, като с чуждо. Ясно "не", поглеждане в очите и преместване по-близо до мястото на действието.

И аз постъпвам така,досега е имало ефект върху децата,но не и върху родителите им.Простотията е навсякъде...

абе, момичета, много от вас казват че ще се оттеглят от парка, ако децата не мелят брашно и се стига до бой пом/у им. според мен, това е лош пример за това, как при възникнал проблем е по-лесно да се махнеш от него, отколкото да го решиш. 

още нещо - не прочетох някой да се опита да забаламоса другото дете с различна игра или пък да въвлече двете деца в обща игра - да рисуват с пръчките в пръстта, например, ако те са средство за тормоза.

аз съм попадала само в много по-леки от описаната ситуация, но винаги първото, което правя е да превърна спора в игра - или двете заедно,  или на всяко каквото му е интересно. според мен, няма дете, дори и най-агресивното, на което когато му предложиш да играе на нещо интересно и забавно, то ще откаже. 

иначе тази майка от разказа на авторката, наистина нещо не е в час може би, ако още в самото начало конфликтът беше пренасочен към нещо положително, и тя нямаше да се държи толкова неадекватно, но при така стеклите се обстоятелства, направо си е била за скандал

И аз съм от учителките по химия.