Защо всъщност кърмите?

И понеже - колкото и да не ми се иска - имам основателни подозрения,че тази тема може да стане повод за поредните неприятни спорове,пускам и една подобна за мамите,които не кърмят (а и моят стаж с изкуственото хранене е доста по-дълъг от този в кърменето ) - май досега не са обсъждани добрите страни на изкуственото хранене,така че хайде - вместо да се заяждаме,всеки може да си каже хубавото за неговия начин да храни детето

Ами... в началото кърмех, защото много исках, струваше ми се най-нормалното нещо на света. След 40-тия ден, когато се оказа, че българската схема на кърмене дава фира и детето не наддава, реших да кърмя напук и въпреки всичко... педиатърката ми настояваше да дохранвам, при това с точно определена марка мляко... аз пък дохранвах с изцедена кърма и не съжалявах нито за миг за изгубеното време в цедене. По-късно, когато реорганизирах кърменето, то се превърна в чисто удоволствие... най-лесният начин да успокоя изнервено/гладно/разстроено/уморено бебе... префектната причина да ходя навсякъде с нея... безкрайна удовлетвореност, че само аз мога да й давам нещо уникално, което да посрещне всичките й нужди от храна, вода и ласки... страхотното чувство, което ме обземаше, като ме погледне с омазана в мляко устичка и се усмихне радостно, после се хвърли бързо да си дояде...
Сега тя е вече голяма. Суче и понякога ми е смешно да я гледам как се прави на голямо дете и само си играе, а друг път се хвърля и жадно суче като малко бебе и забравя за всичко друго... Съвместният сън с нея е чудесен. Радвам се, че мога да покажа на бъдещи майчета, с които понякога се срещаме, как изглежда истинското кърмене (аз бях виждала само веднъж как майка кърми бебето си, бях на 25г, и умрях от притеснение...да ме пита човек защо, това е толкова естествено). Изпитвам истинска радост и гордост, че успявам да я кърмя толкова време, и истински се надявам да продължа, докато дойде време да се отбие сама. Следващото предизвикателство, което ме очаква, е кърмене в тандем

Започнах да кърмя, за да направя на терсене на свекърва ми. Доста тъпа причина, ама това си беше А след като кърменето ми потръгна, разбрах защо била цялата работа. Сега кърмя Ирина, защото това е най-нормалното нещо между нас двете. На мен ми спестява сума ти неща, на нея й е приятно. Зъбоникненето си е кофти период, ако не я кърмех, не мога да си представя как щях да я карам.

Това е първата и основната причина да кърмя. Не мога да си представя какво би ме накарало да лиша детето си от най-лесно усвоимата за него храна и така приятното изживяване, каквото е сукането за него.

Kърмя, защото смятам, че кърмата е най-добрата храна, за моето дете!

Кърмя, защото докато бях бременна и след като родих дори и за миг не ми е влизала в главата идеята, че има и друг начин за хранене на бебето След като разбрах, че има и други начини, кърменето вече беше започнало да ми харесва

Кърмя, защото имам кърма   .
  Кърмя, защото кърмата е полезна    .
  Кърмя, защото удоволствието е взаимно   .
  Кърмя ........        да не продължавам, че скоро ме "обвиниха" във "фанатизъм"  , но са мнооооого заблудени  

Кърмя, защото имам кърма- какво, да я спирам зорлен ли? Всъщност вече почти нямам, но поне по веднъж на ден яде кърма. Също така, защото е най-добрата храна за бебето, а и през нея преминават антитела, които засилват имунната система на детето. Допреди да извади зъбките беше и удоволствие, сега е мъка- вчера видях, че имам ранички от 2 зъба на гърдата, корички са станали вече. Хапе лошо, а и когато гърдите ми не са пълни боли и без да ме хапе, само като засмуче. Последно- кърмя, защото ако бебка ядеше адаптирано щяхме да сме в по-затруднено финансово положение- и без това и сега не сме цъфнали и вързали.
Ако нямах кърма нямаше да се тръшна в депресия, не смятам, че кърменето е някакво "тайнство" или пък свещенодействие- това просто е един нормален процес, ако мога така да го нарека.

Кърмя най-вече заради антителата, които кърмата съдържа и с това се надявам да предпазя бебо от болести Иначе кърменето/но не на всяка цена!/ ми се струва и естествено продължение на раждането и момента на най-голяма близост с детенце

Кърмя защото :
1. Природата го е измислила по-добре от мен и е създала гърдите ми не само за радост на мъжа ми (а и на някои други преди него ), а и за да изпълняват още една много важна функция, в определен период от време.
2. Защо да давам пари за изкуствено мляко, като аз си произвеждам собствено, което е винаги налично, с подходяща температура, не изискващо преваряване и стерелизация и каквато и да е друга предварителна обработка и преработка.
3. Поради т.2 "намазва" и моят организъм, тъй като не пуша, не пия, храня се здравословно, не ходя по кръчми, винаги съм с детето си навсякъде.
4. Не на последно място е моето и на бебето ми огромно удоволствие от този процес.

Кърмя, защото така ми харесва.

Кърмя, защото това е най-естественото нещо за едно бебе и за една майка. Така го усещах преди да родя, така го усещам и сега. Обаче когато се наложи да се преборя за изключителното кърмене (поради неуспеха с кърменето под час и липса на наддване), разбрах колко силна е тая емоционална връзка и колко дълбоко лично преживяване е кърменето - колко силни чувства предизвиква евентуална заплаха от недостатъчност на кърмата.

Кърмя, защото моето дете видимо се радва и наслаждава на това действие Кърмя, защото е неописуемо удовлетворението да видиш как бебето расте и "заприличва на човек", хранейки се единствено и само от моите гърди.

И колкото повече чета за ползите от кърменето и за чудото на майчината кърма, толкова повече се убеждавам, че майчиният инстинкт никога не греши. Учените днес "откриват" неща, които майките са знаели (или може би думата е "чувствали") винаги...

Това звучи идиотски, но доста народ ми се радва на външния вид Какво сега, да се преструвам, че ми е неприятно ли? Е, не основната причина да кърмя, по-скоро страничен и доста забавен бонус от ситуацията!

И аз смятам така. Кърменето е важно за бебето и много приятно за мен.  Надявам се да мога да кърмя колкото е възможно по-дълго.  Радвам се че попаднах във форума - информацията тук ми помогна да се справя когато започнаха да се явяват проблемите.

кърмя, защото:
1. имам кърма
2. имам късмет, че попаднах на този форум навреме и че всъщност не съм имала никакви проблеми с кърменето/пу-пу/
3. съм фен на естествените неща и смятам, че природата си знае работата
4. съм мързелива и ми е по-лесно да не пия и да не пуша, отколкото да мия и изварявам шишета
5. и на двете ни харесва
и не на последно място имам подкрепата на таткото и двете баби - Ния е на 11 месеца и всички ме насърчават да си се кърмим докато тя си реши

Госта съм аз...малко съм разсеяна...още ми се спи

Защото:
1. Кърмата е естествената и най-полезна храна за детето;
2. Защото имам кърма (мисля, че ако нямах, щях да прибегна до услугите на Банката за майчина кърма);
3. Защото е удоволствие и за двете ни, създава страхотна емоционална връзка;
4. Защото е удобно;
5. Защото е полезно и за мен.

 

Кърмя защото според мен това е най естествения и прекрасен начин да задоволя всички нужди на моето бебе! Чувствам се чудесно и за мен е голямо удоволствие! За бебка то е ясно.... Обожавам начина по който ме гледа докато суче !Не може да се каже че съм манячка на тази тема ,но ще направя всичко възможно да я кърмя по дълго!Мога да пиша дълго по въпроса но в общи линии това е!

Отивам да храня че бебка напираааа......

Благодаря, че си го написала вместо мен, това е моят отговор

Ами... на първо място - защото така ми е най-лесно   , но далеч не само за това. Кърмата е безплатна, задоволява нуждите и от храна, и от вода, предпазва от болести... А нощем бебка като ревне, ми тежи даже да се надигна от леглото и да дам гърда, а камо ли да хукна да правя адаптирани млека и да ги затоплям... А през деня, ако не иска някое пюре, пак тикам гърда и нямам грижи!  
Е, разбира се, кърмя и заради всичките полезни свойства на кърмата. А като я имам... защо да спирам, а вместо това да давам адаптирано или кисело мляко? За мен по-големи героини са изкуствено хранещите майки, а кърменето ми е голямо улеснение...   Май наистина съм Practical Nursing Mom, както ми показа онзи тест.  

моля, пак заповядай!  

Кърмя от инат,или поне в началото беше така.Оказа се,че кърменето не е толкова лесно,колкото очаквах,но аз си бях навила на пръста,че ако не ми секне млякото ще я кърмя на всяка цена поне,докато и изникнат зъбките и се преборих и с неумението на бебка да засуче(и с моето собствено да я накарам),и с рагадите(още имам от време на време),и с мастита(Оттук и с настояванията на мамолога при който ходих да мина на антибиотици).Сега вече е удоволствие,признавам,но в началото само единия инат ме държеше.Даже вече си мисля,че ако не хапе много като се "озъби"( ),мога да я кърмя,докато сама се отбие,или поне до годинката.

След болницата (кувьоз, системи, виждане на детето по четирийсет минути на ден) имах голяма нужда от близост с бебето си. Мисля, че то също. Исках да е до мен и аз самата да му помогна да стане здраво и весело детенце. Бях си взела решението, бях си намерила още като бременна материали за кърменето, даже се бях оборудвала с люлеещ се стол за целта, и след като родих, това беше първото нещо, което потръгна леко и естествено.
Да, и след това наистина ми се виждаше като superpower, както писа една от предишните майки. Пухкаво, весело детенце, което се хранеше и наддаваше добре, много здраво и много общително, много спокойно - и всичко това от мен, от моето мляко.
Впрочем храних я още една седмица след изписването с изкуствено мляко - аз бях на антибиотици, - и не спирах да се тревожа (за стерилизация, за температурата на млякото, пък да не остане доза и да плъпнат бактерии, пък и просто не ми се виждаше достатъчна храна за бебчето това да смеся някакъв прах с гореща вода). Не бях спокойна, както след това - седнали в люлеещия се стол, тя си лежи на възглавницата и си суче, аз си чета и я галя с едната ръка - абе идилия.
След това се оказа и ужасно практично, и добре се отразяваше на детето, и изобщо беше лесно и естествено.
А, и освен това, понеже имах повод да бъда почти непрестанно с нея, бях се научила да разгадавам поведението й много добре, все едно си комуникирахме. Не съм гледала на нея като на "вързопче", а като на човек, който се опитва да ми каже нещо.

1-во-защото имам кърма    
 
  2-ро-така е по лесно          
  3-то-приятно ми е                
 
  4-то-много е полезно          

Защото:
1. много се надявам, че това ще я предпази от една много гадна болест към която за съжаление е генетично предразположена мисля че така и давам възможно най-добър старт в живота и дано успее да се бори по-успешно с вируси, алергии и т.н. гадости, които могат да я отключат.. останалото е божа работа разбира се      
2. съм голям инат т.е. напук на всички които казаха, че няма да успея да кърмя повече от седмица, понеже те не са могли, то не било проста работа и т.н. простотии от рода.. и напук на това, че когато ми беше най-трудно вместо подкрепата от която имах нужда, валяха предложения за изтичам до магазина и `да му купя мляко на това дете да се наяде като хората`
3. навреме открих този форум и съветите ви, иначе нямаше да стигна далеч въпреки мотивацията и ината  

Кърмих, защото ми се струва най-естествено майката да храни своето малко "бозайниче", защото си мисля, че така бебка получи възможно най-добрата храна и антитела, защото имах кърма, разбира се.

Буу, да не би и ти да се присъединиш към Туфи и Елфи?

Ой, не още!  Ама както е тръгнало, и това време ще дойде!

Кърмя, защото имам кърма, иначе и майка ми, и свекърва ми не са имали и бях настроена, че няма да кърмя

ЗАЩОТО Е ТОЛКОВА ХУБАВООООООО

Защото е природния начин за хранене на бебето. Малко инфо на английски от един американски зъболекар:

http://www.brianpalmerdds.com/bfing_import.htm

http://www.brianpalmerdds.com/summary.htm

И кратък цитат от страницата:
Point #7 - Breastmilk is specifically designed for each mammal species.  Breastfeeding also helps satisfy an infant’s natural desire to suckle/suck.  When this desire is satisfied by breastfeeding, there is less need for the infant to suck on objects like digits, blankets, etc.  

Point #8 - Breastfeeding helps develop a correct swallow pattern as well as proper development of muscles around the face and jaw.  Proper swallowing and not sucking on objects excessively are the keys to a good occlusion.  It is rare to find malocclusions in prehistoric skulls because breastfeeding was the only form of infant nurturing.  

Point #9 - Bottle-feeding, excessive use of pacifiers, digit sucking, and other noxious infant habits are major contributing factors to malocclusions (other factors are also discussed in the presentations).  

Point #10 - Malocclusions and abnormal swallowing patterns are major contributing factors to many dental problems - at a major expense to the individual, insurance companies, and government health care programs.  

Conclusion #1: Obstructive sleep apnea is a very serious medical condition that is grossly under diagnosed and under treated in our society today.  There are no current ideal treatments or cures for OSA once it is diagnosed.  Prevention during childhood days is the best form of treatment for OSA.  

Conclusion #2: Prehistoric man did not have obstructive sleep apnea - mainly because infants were exclusively breastfed.  Skulls exhibited good occlusions with wide dental arches and large posterior nasal apertures (choanae).  The larger the choanae, the wider the beginning of the airway - with less risk of collapsing than a narrow beginning of the airway - as would be present with a narrow arch with a high palate.

Дал Господ да имам кърма и дано да е за по-дълго.
Кърмя, защото това е най-вкусната, здравословна и природна храна за бебето ми.
Кърмя, защото съм мързелива и смятам, че е по лесно да накърмя детето отколкото да му приготвя шишето.

По колко време държите бебоците си на гърдата? Акушерката ме съветваше да не го държа повече от 15минути, но аз го оставям да се храни по 20-30 минути и не мисля, че му вреди.

Вредата не е за бебето (залъгалката не му ли вреди?), а (уж) за теб. Моя педи все ми повтаряше да не държа дълго, че ще ме разрани, но точно напротив - колкото по-дълго, толкова по-нежно е сукането и няма проблеми с разраняване. Сукали сме и по час, и по колкото поиска. Понякога (ако не съм яла или пила течност) заспива, но не ме пуска, защото й е малко. Като видя, че няма измъкване, взема че и аз дремна до нея, а тя си суче през цялото време.

Кърмя по 101 причини, ето само някои от тях:
1. Защото е природно и естествено. Вярвам в природните неща и  много страдам, че не можах да родя естествено - кърменето компенсира до голяма степен това разочарование.
2. Защото е дар от природата не само за мен, а най-вече за детето ми. Не смятам, че имам право да му го отнемам и замествам по своя воля.
3. Защото е лесно и удобно. Де да бяха толкова лесни и много други неща в живота!
4. Защото е красиво и приятно и за двете ни. Кърменето ни осигурява много приятни мигове заедно, сваля напрежението, носи ни радост.
5. Защото е полезно и здравословно и за двете ни. Преди да родя, имах алергична кашлица няколко години. Спря точно в деня, в който почнах да кърмя (помня, защото последно кашлях няколко часа след секциото и имах чувството, че ще се порне шева; повече не се повтори).
6. Защото е без пари - а вярвам, че най-хубавите неща в живота са без пари! Ако имаше нещо по-добро, рекламните агенции отдавна щяха да ни известят.
7. Защото ме кара да се чувствам по-истинска жена и майка, а за детето си съм уникална и единствена. Защото кърменето ме прави по-добра майка (не по-добра от майка, която не кърми; подобни сравнения са невъзможни; а от майката, която бих била, ако не кърмех).
8. Защото с кърменето съм решавала всякакви проблеми: глад, жажда, умора, раздразнение, болка, приспивала съм, помагала съм да освободи стомахчето си, дори съм си 'купувала време' за разговор по телефона понякога. Приемам кърменето като много повече от храна. Всички се учудват колко е спокойно детето ни и питат защо не плаче.
9. Заради невероятната емоционална връзка, която се създава. Убедена съм, че тя е особено важна за психоемоционалното развитие на детето ми. Вярвам, че ако са задоволени емоционалните й нужди, ако има тази близост сега, един ден ще стане по-независима.
10. Защото е изпитано от хилядолетия майки преди мен, и подкрепено от най-съвременни медицински изследвания като най-доброто. За щастие, изкуственото вече не е на мода!
11. Заради всички останали медицински и социални причини, изброени в "101 причини..." и подобни текстове.

И 101-та причина: заради сладкия, очарователен начин, по който дъщеря ми отскоро се научи да казва "тситси!"

Много странно е зададен този въпрос!? Сякаш кърменето не е най-естественото нещо на света?

Ами обяснила съм защо съм задала така темата - просто въпросът беше насочен не към медицинските предимства и т.н.,защото само те не са основанието за повечето (да не кажа всички) мами,а към онези лични неща - чувства,представи и гледки - които го правят действително страшно важно за всяка от нас

кърмя, защото това е моят начин да дам на детето си нещо уникално, което никой друг не може а му даде - да го накарам да се почувства обичано, защитено, нахранено, щастливо и много обгрижено. Благодарна съм за усещането, което изпитвам като държа в прегръдките си малката душица и го гледам как жадно гълта и нещо не е в състояние да го отдели от това най-любимо занимание  

Кърменето за мен,е "венеца"на голямата ми май4ина любов.
Имах огромно желание да кърмя детето си и благодарение на този форум и упоритостта си-Успях това е моята "малка победа",която ме кара да се 4увствам пълноценна.
Разбира се,това незна4и,4е изкуствено кърмещите майки не са всеотдайни,те също са най-перфектните за своите деца.
Но се радвам,4е имам късмета да кърмя и да  споделям това необяснимо и прекрасно изживяване с бебето си

Бях чела, че днес кърменето не е този естествен акт, както е било едно време. След периода на отхвърляне на кърменето като животинско и затрудняващо за жената, днес кърменето е високосъзнателен акт, с който жената доказва, че е отговорна спрямо бебето си и държи на връзката си с него.
При мен беше така - кърмех, защото това е полезно за бебето ми, и защото така се чувствах осъществена като майка. Бях много горда, че кърмя. Това показва , че не съм  смятала кърменето за природна даденост, а за съзнателен избор.
Пропуснах да кажа, че след като преминаха първоначалните трудности, кърменето се превърна в удоволствие.

Кърмех, защото  това е най-естественото нещо между майката и бебето. В началото е болезнено, но след това е удоволствие. Това бяха най-приятните ни моменти на гушкане и успокоение.

Защото смятам че това е най-ценният подарък който мога да дам на детето си... и имах огромно желание да кърмя преди да родя... защото прочетох много тук... и с много упоритост се справих с кърменето, вследствие на което се пристрастих към него и бебка също и защото и двете обожваме този акт и тази вълшебна връзка между нас двете!

Защото така е решила природата и хич не й си сърдя за това! Защото това е нещото, което никога никой мъж няма да може да изживее!
Защото това си е дар божий!
и е малко чудо!
И защото кърмачетата са невероятно благоуханни и с невероятна кожа! И въобще кърменето е вълшебство!
Дано повече мами успеят да кърмят и дано все повече мами имат кърма!  

Страхотна снимка!!!!

Защото е 3 в 1 : съобразно природата, полезно, взаимно удобно за двете страни в процеса.

Още една "стара, но златна" тема за кърменето.

Защото много обичам детенцето си и искам да му дам най-добрия старт 

Защото няма по-естествена храна за едно бебе от кърмата.Жените са кърмели бебетата си откакто има хора,нали така.Прабаба ми е кърмела,баба ми е кърмела,майка ми също.Аз имам кърма,изпитвам страхотно удоволствие и удовлетворение от това,че кърмя детето си и знам,че му давам най-доброто.

В началото, заради спестените финанси , сега заради всичко останало

Кърмя,защото имам бебе

Защото ми харесва на МЕН и на БЕБЕТО - и ми се струва най-естественото нещо - това за мен е достатъчна причина.

И защото мразя да правя бутилки, да имам деца с алергии, да оставам без формула в 12 през нощта, да имам ревящо и нервно бебе на което немога "да запуша устата с цица", да  дундуркам ревящи бебета докато им се стопли млякото, да се боря с запека, с болестите, да правя всичко под режим, да захранвам рано тормозейки бебе с лъжицата, да са ми малки гърдите , да харча всеки ден пари за нови бутилки  дето УЖ по не придизвиквали колики....

От където и да го погледна кърмя, защото имам интернет. 
Ако не бяха форумите и различните кърмачески сайтове, първо нямаше да се справя още в началото. Три седмици се изцеждах и давах кърма, защото бебето не искаше да засуче. Успях да я прилъжа само благодарение на помощта на други майки от форумите.
 Ако случайно това бе станало, щях да дам добвака на 2-3 месец, защото Дени по принцип расте дребна и слабичка и това доста изнервя едиатърката ни. Ако въпреки това продължавах да имам кърма щях да отбия до 10-11 месеца най-много, защото - лятото не трябва да се отбива, а после бебето става много голямо и е много трудно да се отбие.

Иначе - удоволствието е несравнимо. Дени е страшно спокойно дете (определено отдавам голяма заслуга на кърменето), почти не боледува и имам смелостта да я калявам, като се опирам на имунитета от кърмата.

кърмя,защото съм егоистка!  
нямам желание дори да си представя,че  друг може да я храни вместо мен!искам детето ми да има нужда от мен поне сега,да задържа този момент колкото мога по-дълго,защото тя толкова бързо ще порасне......кърменето ми дава възможност да я гушкам колкото си поискам да я опознавам,а тя ме гледа така сякаш в мен е събран целия свят!

Защото това е най-доброто за беба. Това за мен е толкова естествено като спането, яденето... Обичам да кърмя.
Сега с това захранване чак лееекичко ревновам от пюрето  

Не съм можела да отговоря на тази тема преди година, защото точно по това време съм била в родилния дом и още съм си изяснявала концепцията за кърменето.  Сега, година по-късно, мога да се разпиша и аз.  Кърмя само по "медицински" причини (превенция на алергии и болести). Не се прехласвам на тема кърмене и емоционална близост по време на същото, защото не мисля, че щях да изпитвам по-малко силни чувства към детето си, ако й давах АМ. Това прави ли ме изрод?!  Така или иначе обаче не съжалявам, че кърмя. Детето ми се чувства добре, за мен това е най-важното.  Благодаря на всички "пристрастени", че ми помогнахте да стигна дотук! 
 

точно така! след първото дете вече знам колко за кратко са толкова малки и искам да задържа максимално усещането!

Кърмя най-напред защото така се прави, когато имаш бебе.
След това защото е прекрасно преживяване и за двама ни, което не може да се сравни с нищо на света и не бих го пропуснала.
Защото вярвам, че детето ми трябва да получава истинските неща в живота.
Защото аз винаги съм се опиянявала от тялото си, но сега просто не е истина, защото се фукам с това, на което тялото ми е способно.
Абе защото е cool.

Защото е естествено.
Защото е здравословно - то е ясно, няма какво да се коментира.
Защото е лесно. Не ми се налага да изварявам шишета, да ставам посред нощ, за да  приготвям мляко, излиза ми без пари.
Защото съм мобилна - когато сме навън с бебчо и по някаква причина се забавим, не се притеснявам, че ще остане гладен.
Заради емоционалната близост. С риск да предизвикам гнева на не-кърмещите мами, мисля че наистина има разлика. Поне аз я усещам, когато го храня с пюре например.

     Хубава причина, и си много права. Макар че много хора имат интернет, ама и педиатърът със сокчетата не спи.


Зъхи, отдавна сме ти отговорили на този въпрос, не преигравай моля те  . Знаеш много добре, че не раздаваме етикети, още по-малко пък някой някога те е нападал за това, че не си пристрастена към кърменето - радваме се, че въпреки че не си, се справи толкова успешно. Колко още обяснения в любов искаш? 

Кърмя, защото съм майка. Не съм го решавала, дори не съм то обмисляла. Беше по подразбиране-раждам, кърмя докато имам кърма, а след това храня с кърма от банката. Разбира се не предполагах, че да имаш кърма не е само божа работа. И щях /предполагам/ да слушам педиатъра и да тъпча малката с вода, а вече и със сок. Така че :кърмя, защото имам Нет и защото открих този форум!
Разбира се, кърмя и поради всички останали причини: ползите за бебето; ползите за мен /здравни, битови и т.н./, но също /вече/ и за удоволствие. Не се прехласвам. Не се разтапям от умиление, когато кърмя! Обаче ми е приятно, релаксиращо и мило!
Ще кърмя докато сама се отбие. Стига да мога!

Май и моето мнение е същото. Освен, че ми е приятно и близостта с бебето е несравнима(Не искам да го оставям на НИКОЯ баба да го гледа за повече от час), ми спестява и много време и мъки. Сега докато уча трябва да отделям повече време за уроците, а не варя, стерилизирам и да се чудя къде млякото е най- евтино. А и като ходя на разходки, млякото си ми е Под ръка и мога да го използвам, когато  малкия се разреве! Супер, а? 

Освен това изброено,което се припокрива на 100% с моят личен отговор:
- Защото така се чувствам пълноценна и истински полезна - бебчето ми има нужда от мен и аз съм винаги там когато тя е гладна,жадна,уплашена.......
- Защото е по-лесно и евтино.
- Просто това е истинският начин за мен и моето дете.Много неща могат да бъдат нормални,но само някой от тях са истински  

Комплекси, комплекси... Кво да направя?! 

Като четох, четох, четох... мислих, мислих, мислих... Май в основата е егото ми Обожавам това чувство на незаменимост - колкото и пъти на нощ да се буди, колкото и понякога да ми иде друг да може да го направи - всъщност умирам от кеф, когато мъжът ми или майка ми кажатна детето: "Ето го твоето слънце, храна и вода!" или "Идвай мамоооо, защото никой не може да я свърши тая работа!" и аз се разтапям от кеф. Но това е сега. В началото кърмех, заради този форум, защото си бях съдрала задника от четене и щеше да е егати провала, ако не успеех. След това дойде удовлетворението от това да натрия носа на свекърва ми и зълва й
После разбрах колко съм спестила на семейния бюджет и се почувствах изумително горда - все ми викат "харчипаричко"
И накрая пак за егото - харесва ми да трупам опит, да чета и да помагам на мамета, които имат нужда - това изпълни ежедневието ми със смисъл - сякаш имам работа - да знам повече, за да помогна ако се наложи на всеки, който иска съвет
Забравих - кърмя, за да ходя всеки вторник пред НДК и да кърмя групово с други мами

Най-вече, защото исках да си докажа, че мога да направя нещо по-добре от майка ми. Тя не ни е кърмила със сестра ми и това беше първата причина да го пожелая истински. После кърмих на пук, че детето ми ще е живо и здраво дори да се храни само с кърма до 6 месечната си възраст. После, защото ми беше по-лесно. А накрая кърмех, защото исках още малко да е зависима от мен. Сега около месец след като съм спряла да кърмя на моменти толкова ми се приисква да и подам гърдата и да гледам как ми се смее. Дори понякога вечер, когато не иска да заспи и предлагам и тя се успокоява, дори гърдите ми да са празни и заспива щаслива.

1. Защото е полезно и е най-доброто, което мога да дам на детето си.
2. Защото обичам да я виждам как мигом се успокоява, щом започне да суче.
3. Защото ми харесва да я гледам, как като я гушна, си лапа пръстчето - с 2 думи ме има за млекопроизводител, а това го приемам за огромно признание.
4. Защото е удоволствие да гледам, как ми се подсмихва доволно, като се понахрани или пък като заспи и ме пусне, на бузката й има някоя капчица мляко.

 На първо място: Кърмя, защото имам кърма, желание и този форум

 А след това: Кърмя, защото по този начин давам най-доброто на своето дете ; доставям удоволствие както на нея, така и на себе си ; (може би съм егоистка, но...)умирам от кеф, че по този начин се изгражда една страхотна връзка м/у мен и бебка ;а и  аз съм единствената (в семейството), която може да й го осигури
Както казва баща й: Аз нямам, тати, моите са декоративни

Прекрасно е! Велико тайнство, следващо зачеване, бременост и  раждане. Въпреки всичките 101 причини все още се учудвам как съм родила и най-вече отХранила прекрасната мамина, ей с тези двете Избрах най-добрият старт за Лора и най-красивото усещане за мен.

Вече 6 месеца кърмя с помпа и шише, с много инат. Намирам за много по-подходящо да давам кърма от шише, от колкото АМ от шише. Защото цялото ми семейство е фен на пълноценното здрасвословно хранене и не мога да лиша детето от това.
Много ми е тежко, но не цеденето, нито миенето на шишетата. Проблемът е в яденето, защото детето ми е много злоядо и пие кърма само спейки и то не лесно, а с много зор. Друг не може да го нахрани вместо мен, дори докато спи. Върти си главата, стои с отворена уста без да гълта и така след няколко часа опити и претопляне понякога се налага да хвърлям кърмата, което ми е най - тежкото. 
Все пак ако сучеше от мен до сега отдавна да се е отбил.

От самото начало на бременността знам, че ще искам да кърмя.Но след всичко прочетено станах такава нетърпеливка, искам час по-скоро да имам тази възможност.Благодаря за страхотното ви обосноваване 

Кърмя, защото с цялата си същност вярвам, че това е най-доброто, което мога да дам на детето си. А и тези мигове са ми незаменими - да си легнем заедно, да се мушнем под одеалото и да го гледам как суче - вперил поглед в мен, пускащ по някоя усмивка или пък притварящ спокойно очи... Друга причина е, че би ме мързяло постоянно да мия шишета, да правя мляко, да пресмятам времето. Да кърмя ми е много по-лесно, виждам, че е гладен, вземам го и готово.

Ами, аз започнах да кърмя напук. Защото никой не вярваше че ще успея, защото аз не съм била кърмена, сестра ми също не кърми племенника, а и гърдите ми са много малки. Започнах да кърмя още щом проплака Дана и й отрязах пъпната връв. Вече кърмя, защото стана удоволствие да сме само двете и да спим двете. А и не на последно място, не мога да си предствя как иначе ще мога да я успокоя понякога.

Когато кърмех първото си дете този прекрасен форум го нямаше, аз нямах интернет и кърмех освен поради всички прекрасни причини, които сте изброили и от инат.
Попаднах на педиатърка, която ми каза, че тъй като на нейната дъщеря спряла кърмата на втория месец и моята и тя ще спре. Мъжът ви пък каза, че сестра му си била кърмила децата си едното 11, а другото 8 месеца и била голяма работа.
Е тогава аз на принципа на бай-Ганьо си казах, те ли ще ми кажат на мене, че няма да кърмя аз пък ще си кърмя детето напук на тях. Махнах кутията с Фризолака и почнах. Само че кърменето беше една малка война, която аз спечелих, защото напук на всички кърмих дъщеря си 1г и 1м. И като отидех на консултация и кажех на госпожа докторицата, че още кърмя тя изглеждаше буквално  . Идеше и да ме  и затова се разделихме по живо по здраво.
Сега с малкия и аз мога да кажа, че освен по всички останали причини кърмя и защото имам нет и защото ви има вас. Ако не бяхте вие не знам как щях да се справя.
Затова искам да кажа на всички "сектантки" от кърмаческия форум - ние с Ивчо ви обичаме     

Защото е най-полезната храна за детето ми.  Това е най-важната причина за мен.  Но също и от инат-- имах много проблеми в началото, но се заинатих и реших да упорствам.  А даже една консултантка по кърмене от Ла Лече ме посъветва да се откажа щото на бебо му бил къс езика и нямало да се научи! 

Удоволствието дойде май чак към 4-5 месец.

Гледам по- просто на нещата: имам бебе - кърмя! Тя природата го е измислила много добре и много умуване не трябва, да не кажа, че пречи!

Кърмя, защото имам бебе, което е вече гладно, а е случило на мързелива майка

Пред мен никога не стоял въпросът да кърмя или не. Смятам, че кърмата е най-добрата храна за моето дете, винаги в наличност и с подходяща температура. Освен това пестя пари, време за миене и стерилизация на шишета..
Обожавам синът ми да ме гледа в очите, докато го кърмя и да виждам в тях удоволствие... и прекрасния звук идващ от лакомо преглъщащо бебе... безценно!

Аз доста се бях притеснила преди да родя - ше го биде ли кърменето или не. Причината е, че сестра ми беше много трудно - все се цедеше, то едни мастити, едни чудеса. И аз си мислех, че не може да върви гладко - като при циганките. 
Но взех да чета, видях че в канадско кърменето се прави по-различно от това в България. После видях, че и в България има майки - форумки  , които кърмят както препоръчват в Канада и се обнадеждих. Тоест системата действа. Като родих много ми помогнаха сестрите в болницата.
И да ви кажа честно, понеже виждам, че се отклонявам от темата -  никога не съм си задавала въпроса защо кърмя. Несъзнателно си казвах, че не може да е иначе. Хересва ми и това е.

Преди няколко месеца сигурно щях да отговоря, че кърмя, защото ме мързи да забърквам формула, след още няколко може причината да е друга.
На този етап кърмя, защото ми е гот! 

Кърмя ,защото знам ,че това е най-доброто което мога да направя за детето си  на този етап от растежа му. Той е щастлив и аз съм щастлива.

Защото кърмата е най-добрата храна за бебечето ми ,а пък и на мен ми доставя удоволствие да го гледам как папка,понакога заспивайки от задоволство.Невероятно чувство и усещане 

защото имам мно-о-ого кърма. би било жалко да изхвърлям подобно съкровище, а да давам  на детето си ам + защото е най-доброто, с което мога да храня детето си.

Да си призная първопричината да кърмя беше да докажа на всички,че МОГА.
С течение на времето не разбрах кога ме обхвана магията на кърменето.
И така причините станаха много:
1.Здравословна храна.
2.Силна емоционална връзка помежду ни.
3.Върховно чувство на удовлетвореност и щастие.
4.Супер удобно и с подходяща температура.
5.Доволната усмихната физиономия на моето сладко момиченце.
И ред други причини...

Кърмя защото имам кърма и защото ми е приятно.И с двете ми мъжленца не съм се и замисляла да правя нещо друго освен да ги кърмя.И на почивка ходихме с таткото сами и пак беше хранен Коко с кърма.Изцеждаш се,съхраняваш във фризера и си спокоен.Така че маики който твърдят че не могат да мръднат никъде докато кърмят  не съм съгласна.Ето само някои предимства на кърменето:
1.Лесно
2.Удобно
3.Приятно
4.Евтино
5.Няма шишета за изваряване

Кърмя, защото след известно време (надявам се да е повече) няма да мога да го правя (да го изживявам и изпитвам) - защото сега мога да й дам това, от което има нужда и защото целия този затворен кръг си е само наш, с нея двете и няма нищо по-истинско и естествено от него! Освен бременността! За мен по същия начин би седял въпроса - защо "бременеете" , като може някой друг да износи детето Ви??

Защото продължавам да давам нещо от себе си на бебо и след бременността връзката ни не е прекъсната по никакъв начин и защото се чуствам толкова невероятно от факта, че от моето мляко расте цял човек 

В началото  кърмих ,защото според мен беше от огромно значение Ели да бъде кърмена.Лекарят ,който ме изражда,беше казал ,че е хубаво да кърмя поне 6 месеца.Е,това исках да постигна.Бях решила,че съм на готова на всичко ,за да стигна тези 6 месца.Затова и не се предадох при кърмаческата стачка,която продължи около месец.Но всичко си заслужава само ,като видя каква радост има в очичките на Ели докато суче.Особено сега,когато тя суче най-вече за удоволствие и успокоение,когато нещо я тревожи или боли.Всичко дължа на този форум и най вече на Iva_D,която ми помогна и подкрепи в най-тежкия момент.

Всичко казано до тук отговаря и за мен Но искам да споделя с вас,че още докато бях бременна исках освен да родя здраво бебе и да кърмя мнооооооого.Първото си дете кърмих едва до 3мес.,защото следвах указанията на доктора и затова много съжалявам.... От както съм родила основна цел ми е да кърмя.Безкрайно съм горда като гледам моето хубаво розово,пухкаво ,дебеличко ,здравичко бебче...И това е благодарение само на мен и МОЕТО МЛЯКО

Аз кърмя, защото, за мен, устата на моето бебче е естественото продължение на зърното на гърдата ми. То е нещо толкова естествено, като да се нахраниш, когато си гладен, като се изпикаеш, когато ти се пикае, да се почешеш, когато те сърби.....
Това е то - от просто по-просто!!!

Просто усещането е невероятно, неописуемо, та аз съм мама!!!


Жалко че нямяме снимка как се кърмим навън на снега и какво е удоволствие,


леле имам чувството че сме болни на тая тема

Защото когато бях бременна и изчетох доста за кърменето и се чудех, и маех, как пък майките се превъзнасят по това кърмене  , какво толкова има?
Е, вече си имам бебе и си го кърмя и се питам как съм могла да се чудя 

От самото начало кърмя с невериятно удоволствие и колкото по трудно ставаше, толкова по горда и удоволетворена се чувствах! С баткото не успях, макар да го исках не по малко, за това сега наваксвам с това удоволствие!
Кърмя освен абсолютно всички изброени по горе причини, защото това е най-нежната любов в живота ми, отдавана е получавана! С нищичко не мога да сравня кърменето, толкова нежност и страст, благодарност и отдаденост, спокойствие и вълнение, любов и притворени очи унасящи се в дрямка, топъл поглед и  закачлива усмивка, звук и тишина, всичко събрано в едно, не мога да го опиша. Това е нещо което ме прави много много щастлива! Нещо, което не съм могла да изживея със сина си и ви благодаря момичета че ми помогнахте да усетя това щастие! Защото само майка която е била докосната до тази нежна магия знае за какво говоря!
Айде сега кажете пак че съм фанатичка, защото съм отдадена детето си и защото ми харесва да върша най-естественото нещо на света! Или просто от завист че съм се докоснала до това!