Първи ден на детска - аз ли да го заведа?

След като трудно се разделя с теб наистина по-добре според мен баба му да го води, а ти да го вземаш.
Като го заведеш ти и направи сцена там, сърцето ти така ще се свие, че цял ден ще го мислиш детето, пък то може да си е изкарало много добре.
Когато първия ден заведох малката на ясла до обяд не ми остана време за мислене, че много неща имах да върша, та си мислех, че е лесно, ама на втория аз ревах повече от детето и ми идеше още от вратата да се обърна и да я взема с мен. Едвам изкарах пустите 4 часа.И като разправях после баща й установи, че детето е приело много по-лесно и спокойно тръгването на ясла, отколкото майката. 

Ще ти отговоря как беше при нас.Нямам много време да обяснявам,но и аз работя,и Ния е лепната за мен,и при нас гарджето...От два месеца е на градина,баща и я водеше първите две седмици,не е плакала много,но у дома беше непоносима-нервна до истеричност.Точно тогава случайно говорих с познат психолог,който твърдеше,че е по-добре аз да я водя,детето да си изплаче мъката,за да преболедува по-лесно раздялата,в обратния случай се чуствала предадена от мен.Послушах го и започнах аз да я водя-последваха три седмици сърцераздерателен рев,направо се депресирах,но пък изчезна нервността и истерията след градина.Сега вече не плаче сутрин и се разделяме с усмивка.Не знам дали психологът беше прав или просто за две семици минават градинските истерии,може да е било просто съвпадение,но на мен лично ми се видя логично обяснението му.Успех и бърза адаптация ви пожелавам!

По-добре е според мен на майката да е свито сърцето,отколкото на мъничето.Сутринта то ще се наплаче,но после ще му е по-леко на душицата,един вид майката да поеме отрицателната енергия на начинанието,грубо казано.

Да ви кажа, за себе си не се притеснявам, и аз като всяка майка, бих понесла всичко, само за да е добре той. В такава главоблъсканица съм, че дори не мога да си конкретизирам, какво трябва да му напазарувам за там. Това било много гадно нещо бе , ще мине и ще замине, знам, но ми се иска да направя вскичко възможно да е по - безболезнено за него

Не знам дали ще е по-лесно за детето, но може би е хубаво да знае, че в трудни моменти ти си до него. Аз бих го завела сама, пък дори и това да значи, че ще плаче повече.

И аз предпочетох заедно на преживеем трудния момент!!!

Моя син е страшно привързан към мен,но от няколко месеца ходи на ясла.
Първия ден го заведох сама,ой незнаешекакво става и влезе спокоен.НО на вотрия ден вече знаеше какво следва и още отвхода на градината започваше да плаче( и аз с него).Моя съвет е ако искаш да отидете тримата-ти,баба му и той.
КОйто и да го заведе за детето ще е трудно в началото.

не знам какво да те посъветвам 
Стискам палци да мине възможно най- бързо и безболезнено адаптивния период  !
И нас това ни предстои наесен  , отсега ми се свива коремът!
Успех!
А колко е голямо детето? Над 3 предполагам, щом ще е на градина?

Казвате в трудни моменти мама да е до мен, предполагам прави сте, но погледнете и от друга гледна точка - мама каква е гадна, че ме зарязва тука, аз й се моля да не го прави, пък тя ме оставя, значи не ме обича. Баба си е баба, баба и да ме остави, друго си е, не е мама. Пък мама като ме взема - ау колко ме обича, че идва да си ме вземе.
Не че нещо, просто си разсъждавам.

Пък това за отрицателната енергия да си го изкарало детето  - то тази енергия не може да се разтвори във въздуха, естествено е да отиде в майката и тя да си я държи ей така за ползване ли? Или нея кучета я яли? Не че нещо, но по този въпрос - препоръчвам една много готина книжка "Енергийните вампири", в нея пише и как ние сами без да искаме, без да го желаем си отглеждаме в къщи децата като такива. Това е извън темата, за което се извинявам, но имаше един период в който малкото ме изкарваше от равновесие постоянно сякаш нарочно и точно тази книжка ми отвори очите и от тогава изпълнения от сорта на тръшкане и разни изблици, както и ходене върху нервната система - просто липсват.

Мама никога не е гадна, Tsv.

Криси, заведи си го ти. Иначе ще се измъчваш от съмнения "какво би станало, ако аз си го бях завела..." Той има нужда от теб, не от друг.

Добре, извинявам се - лоша. Чувала съм в пристъп на ярост думите - не те обичам, лоша си, но повече са били - обичам те, нищо че не е казвала - добричка мама си. 
Децата не разбират необходимостта да се ходи на работа, а както разбирам от поста - майката от 5 месеца ходи на работа, а детето чак сега е на градина, значи е имало кой да го гледа през тези месеци и то сега как да разбере защо мама ще го остави там, не може ли старото положение. Докато ако го заведе човека който се е грижил през деня за него докато мама е на работа предполагам, че по-добре ще го приеме. Не знам, мои си разсъждения. А пък когато мама дойде да го вземе - радост небесна.

И нещо друго - говорите ли с него, обяснявате ли му че вече е голям и затова моеж да ходи на градина, ама така все едно че вече е заслужил тази привилегия, тъй като не е бебе, както големите ходят на работа, а на градината е толкова хубаво, там има много деца и нови играчки за всички. Ще може да си намери нови приятели и изобщо - такъв купон е там, че не може да се опише с думи.

Не ме разбра. Може би, защото ти е още малко детето.
Те са способни всичко да понесат от "ръката" на мама. Мама никога няма да бъде грозна, дебела и стара. Никога няма да е толкова лоша, че да я намрази малкия човек. Това в общия случай, разбира се.
Мисълта ми е, че ако тя смята, че раздялата ще мине зле, за психикато на детето е по-добре тя да го заведе - по безболезнено е. В смисъл - то не бива да мисли "тя ме заряза на баба, а сега баба ме оставя тук".

Да!!! Месеци наред преди това му говорих само хубави неща за градината- за госпожите и лелките, за децата и играчките, които вкъщи не може да има....А и понякога тези мънички същества са много по-силни, отколкото очакваме. Моят дребосък тръгна направо на градина и ни изненада отвсякъде с  бързата адаптация. Иначе ми е много добричък и чувствителен.

той е на 2г и 5м, но тръгва на градина, защото е без памперс, храни се сам, говори, разбира, казва си всичко и Директорката прецени, че ще го вземе. По принцип в Нови Искър ги взимат на 2г. и 6м ако децата са без панперси и се хранят сами.
Но точно разсъжденията на Tsv ме накараха да ви моля за съвет. И други мами така споделиха,поставям се на мястото на Виктор - мама днес не е на работа, излизаме, еди какво си и изведнъж хоп - мама ме заряза, един вид ме предаде:(. Ако беше по отпуснат с непознати, ако беше по ......как да кажа, не точно общителен, той и така постоянно се бъзика с хората по улицата, но това негово залепяне за мен ме притеснява много. Пък ако го остави баба му - какво, баба си е баба, той прави много голяма разлика между мама и всички други хора. Знам, че много деца са така и сигурно съм си виновна, че 1,9 м докато се гледахме никой друг не дадох да се грижи за него, но станалото станало, трябва да мисля сега какво да правя. Попивам всяка дума, която сте написали, сигурна съм, че ще избера най - оптималния вариант. Пък в крайна сметка няма да го пращам на война. Ужким вдява какво му говоря, знае какво е детска и много иска да иде, с голямото условие - мама да е с него.
Имам едно мънинко успокоение, че в градината има 5 - 6 деца, които той познава, играе си с тях и те се чувстват много специални, че ги помолих да се грижат за него, да го пазят и да си играят с него, всички дружно обещаха мамините сладкиши

Tsv отдавна му говоря за градината, ходил е там много кратно, харесва му, децата винаги са навън, играят - веселбата там е страшна, общо взето е много хубава детска градина, в началото му обяснявах, че ще ходи там,какво ще правят но и че ще е сам - е как чуеше, че ще е сам - плачеше още у дома. Баси чувствителното дете си имам

Tsv, детето може и да се ядоса на майка си, но след време ще оцени, че именно тя е била до него. Аз и сега си спомням много случки от детството си и ги тълкувам по различно, отколкото тогава. В трудни моменти мястото на майката е до детето, пък дори и с риск то да я обвини, че тя е "виновна".
А за градината разбира се е хубаво да се говори предварително, но поне аз не смятам, че трябва да се идеализира, за да не се разочарова детето и да не загуби вяра в преценката на родителя. На дъщеря ми не съм обяснявала колко хубаво е там, а по-скоро как всички деца трябва да ходят там, така както майките и таковците трябва да работят. Детето трябва да знае защо отива там /защото родителите работят, защото трябва да учи с другите и т.н./, за да не се почувства изоставено и нежелано и как е там /обстановка, организация/, а дали ще му хареса или не, то само ще прецени независимо от това какво ние твърдим.

Moon Walk, права си, че няма да го пращаш на война От твоето спокойствие и увереност зависи и той да преме тръгването на градина без стрес.

Да, ама може и да си помисли - защо ме махаш от моята баба и ме оставяш при непознати, не ме ли обичаш вече? Просто вариянти. От друга страна си права - майката много добре знае със сърцето си кое е добро именно за нейното дете. Това е една необяснима връзка, която я има не само когато е малко. Имаше един перод по време на яслата през който изкара пневмония и след като ни изписаха от болницата педиатърката ми препоръча известно време да не ходи на ясла. Нямаше как и - при баба на село, но ние не можехме всяка вечер и сутрин да пътуваме така че изкарваше по 2-3 нощи в седмицата без мама и тати. Когато аз се събуждах със свито сърце през нощта точно тогава малката е плакала за мама.

Така че - нека слуша сърцето си - то знае най-добре.

Кофтито е, че дребното ме затапва винаги, 5 месеца му обяснявам, защо мама ходи на работа - мама ходи, за да има парички за хапване и за бонбонки, той ми казва - тате ходи на работа, той ще ми купува. забраних на баша му да купува бонбони, Виктор каза, че не иска бонбони и парички, иска мама..абе винаги ми намира отговор, изгоден за него така, че аз почти оставам без доводи. Можех да го пусна още тогава на детска градина, и сега си мисля, дали не сгреших, че го оставих 5 месеца у дома с баба му, защото аз така или иначе съм противник на бабиното отглеждане по принцип и дори и сега мога да не го пускам на детска, свекървами си еу дома,но за мен бабите не са добър варинт за отглеждане, поне в нашия случай

Моя също е залепен  за мен.
Ходи вече 1 месец на градина. Винаги го водя само аз-друг и не е изявил желание. Плаче сутрин много, но ходих често на обяд и го виждам как седи до децата и си яде, и се смее. В16ч. ,к огато го взимам си играе. Казват,че по цял ден е спокоен.
Няма да те лъжа-трудно е и за двамата. Този рев сутрин ми скъсва сърцето,но съм безкомпромисна и не му давам място за отстъпление. Лъже ме,че е болен, че му е лошо, че му се пишка,че му се спи, че го боли корем,че му се ака, че........ абе не знаеш каква хитрост изваждат Нарежда колко ме обича, как иска да ме гали и целува 
Надявам се все пак да спре да плаче скоро.
Моето мнение е да го заведеш ти.

Заведи го ти!
Много, ама изключително много важне е детето да вижда реакцията на майката в моменти, които за него са плашещи или важни - така то преценява дали и до колко действително е страшно случващото се.
Действително това е много труден момент, но поне при нас нещата се развиха добре, благодарение на това, че всяк сутрин аз отивах уверена, че детето ми е в добри ръце, показвах и, че не съм се притеснявала и тя се успокояваше. Не, че не ми се пукаше сърцето от зор в началото, но така е - детето може да понесе всичко от мама и не е предателство да го оставиш ти, предателство е да накараш друг да го остави.

Ох, и на нас ни предстои тръгване на ясла съвсем скоро и съм се чудила как да постъпя. Ние също сме дупе и гащи, по цял ден заедно. Мисля все пак да я заведа аз. Пандора много добре го е написала    Наистина ще ми е ужасно да я слушам и гледам как пищи и плаче за мен, но ако я води друг ще се стресира още повече. Все пак тя ми има доверие и се надявам да проумее, че не я водя на лошо място и т.н. От сега и говоря и се опитвам да я настройвам положително, но ще видим, след 3 седмици.
Успех 

Бъди с детето си и си поплачете двамата там,ако се наложи.И през сълзи си обяснете ситуацията-на теб ти се налага да работиш,за да носиш парички, а на него -да играе с нови деца,в нова среда , с нови играчки и т.н.Успех!Може би и аз ще съм като теб септември.