Преди да напиша за какво става въпрос, искам да кажа, че тук въобще не фиксирам определена националност за въпроса си , защото двойката при която бяхме на гости беше от две националности( и двамата не БГ обаче), та не мисля, че е въпрос до националност.
Бях на гости, при наши познати с двете деца. С жената се разбираме прекрасно, с малкия и син на 13 също, с две думи много ми беше приятно като ме поканиха. Аз предвидливо се бях запасила с играчки и филмчета за малкия, с играчки и храна за Ели и т.н, както си му е реда. Отидохме, ( съпруга на жената го нямаше) Калин и нейното момче се заиграха да си правят рали с колички с дистанционно в кухнята, а аз, жената и Ели бяхме в хола. Прибра се съпругът на жената и започна да прави забележки на Калин да не карал колите с дистанционно в хола, защото щял да му надраска пода . ОК, разбирам му съображенията и казах на Калин да се преместят в кухнята, където домакинята беше разрешила преди това. Премести се Калин, но съпруга и и там му каза, че не можел да кара, по същата причина, накрая се оказа, че и в детската не може, въобще ясно беше, че трябва да остави колите, които беше изкарал сина му да си играят. Обясних на Калин, той макар, че беше объркан защо му се карат ги остави. Казах им да си намерят някакво друго занимание. В общи линии, с каквото понечиха да се занимават, 100 пъти им направи забележка домакина. Все пак бяхме в техният дом, опитах се да разбера, позабравили са хората как се държат децата на 3.5 и че не може като възрастни да стоят просто със скръстени ръце на масата. Искам да подчертая, че на този етап не бях изнервена, просто приех, че това са правилата в техния дом и ние като техни гости сме длъжни да ги спазваме, също както като ми дойдат гости у дома считам, че те трябва да се съобразяват с правилата в моя дом. До тук всичко ОК.
Докато слагахме масата обаче, тримата ( домакина, сина му и Калин решиха да слязат на долния етаж за да покажели на Калин някакви влакове ( честно казано бях със заети ръце с Елена и не се задълбочих особено в това какви точно са влаковете). Това следваше от разговор между нас възрастните, в който споменах колко много Калин харесва влакове, колко има в къщи, колко филмчета има с тях и т.н. После обаче домакинята каза дайте да седнем да вечеряме първо и тогава ще слезете при влаковете. Седнахме, Калин се държа страшно възпитано през цялото време, само от време на време споменаваше колко много иска да слезе да кара влака, като домакина много кратно му каза, че като свършим да вечеряме, ще слязат долу. Точно 1ч. и 45 минути прекара Калин на масата без да мръдне, заедно с възрастните и чакаше всички да станат от масата и тогава попита дали може да слязат при влаковете. Тръгнаха да слизат надолу и аз понеже имаше стълби, му казах че ще сляза с него ( може да съм параноя, ама нещо не ми се искаше да го пускам сам).
Слязохме и в това огромно мазе, което беше под цялата къща и беше направено като стая имаше 6-7 огромни маси с релси и влакове, от тези електрическите. Бяха направени изкуствени планини, мостове и т.н. Много красиво и направо зашеметяващо за възрастен, какво остава за едно малко 3.5 годишно момченце, което е направо болно на тема влакове. Всичко се пускаше от едно копче. Въпросният домакин отказа на Калин да го натисне и започна да му се кара да не пипал, както и че само той имал право да пуска влака да върви. Калин нищо не пипна. Просто седна на пода и започна тихичко да плаче докато влаковете вървяха около нас.
Въпросът ми е, как бихте постъпили вие в тази ситуация?
Ще ви кажа аз какво направих. Опитах се да успокоя Калин, но той плачеше толкова безутешно и беше толкова разочарован, че дългоочакваната среща с въпросния влак се оказа, че трябва да е на принципа гледай без да пипаш, че аз реших, че е най-добре да го прибера у дома. Не е правил сцени, просто плачеше и ме питаше защо не може той да " кара" влака.
Запазих пълно самообладание, престорих се пред домакините най-лицемерно, че нищо не се е случило, събрах нещата на децата и просто си тръгнахме. Домакинята непрекъснато се извиняваше, дори ни изпрати до нас и си личеше колко неудобно се почувства, а мъжа и само каза, влаковете са си мои и никой друг няма право да ги пипа и с това се приключи въпроса. Това разбира се се отнася и за децата му.
Сега ще ви кажа, защо се ядосах.
Не защото Калин не можа да пипне влака. Разбирам, човекът си има хоби, не желае да му се пипат нещата. ЗАЩО тогава въобще направи въпрос да ги показва на това малко дете??Ако не му беше казал, че има влакове ( нито веднъж не каза, че не може да ги пипа преди това, каза да слязат да си "играят", явно имаше предвид той да си играе), Калин нямаше от къде да знае, нито щеше да се разстрои, че не може да ги пипа. Калин е достатъчно малък, за да не може да направи разлика между колекционерски играчки и играчки за игра, особено след като му казват, че ще си играят с тях. Освен това Калин не е от децата, на които всичко им е разрешено, знае че има неща, които не са позволени, но да му кажат, че ще си играе с нещо и после да му го измъкнат под носа...това просто не мога да го разбера.
След това се замислих дали моята реакция беше правилна.
Когато аз каня някого на гости освен, че изисквам да се съобразяват с моите правила обикновено се съобразявам с хората, които каня и начина, по който ще ги забавлявам. Какво точно трябваше да прави това малко дете там? Изрично ме бяха поканили с децата, за да си поиграели. Как точно си го представяха не знам. Всяко друго дете на мястото на Калин би пощуряло от това гости, 100% съм сигурна. Факта, че аз много го строявам беше причината да се държи възпитано, но се чудя, дали наистина реагирах правилно?? Виждайки го колко обиден и разочарован беше, просто ми стана толкова мъчно, просто нямам думи.
А тук....тук се научих на невероятно лицемерие! Много пъти съм виждала такова отношение, явно и аз съм прихванала от тукашните нрави. Рядко в такава ситуация някой местен би го направил на въпрос, но съм сигурна, че би се чувствал по същия начин както аз.
Вие как бихте реагирали? Мислите ли, че и вие сте се "адаптирали" към лицемерието в такива ситуации?
Извинете ме, че стана толкова дълго, не знаех как да го съкратя.
Бях на гости, при наши познати с двете деца. С жената се разбираме прекрасно, с малкия и син на 13 също, с две думи много ми беше приятно като ме поканиха. Аз предвидливо се бях запасила с играчки и филмчета за малкия, с играчки и храна за Ели и т.н, както си му е реда. Отидохме, ( съпруга на жената го нямаше) Калин и нейното момче се заиграха да си правят рали с колички с дистанционно в кухнята, а аз, жената и Ели бяхме в хола. Прибра се съпругът на жената и започна да прави забележки на Калин да не карал колите с дистанционно в хола, защото щял да му надраска пода . ОК, разбирам му съображенията и казах на Калин да се преместят в кухнята, където домакинята беше разрешила преди това. Премести се Калин, но съпруга и и там му каза, че не можел да кара, по същата причина, накрая се оказа, че и в детската не може, въобще ясно беше, че трябва да остави колите, които беше изкарал сина му да си играят. Обясних на Калин, той макар, че беше объркан защо му се карат ги остави. Казах им да си намерят някакво друго занимание. В общи линии, с каквото понечиха да се занимават, 100 пъти им направи забележка домакина. Все пак бяхме в техният дом, опитах се да разбера, позабравили са хората как се държат децата на 3.5 и че не може като възрастни да стоят просто със скръстени ръце на масата. Искам да подчертая, че на този етап не бях изнервена, просто приех, че това са правилата в техния дом и ние като техни гости сме длъжни да ги спазваме, също както като ми дойдат гости у дома считам, че те трябва да се съобразяват с правилата в моя дом. До тук всичко ОК.
Докато слагахме масата обаче, тримата ( домакина, сина му и Калин решиха да слязат на долния етаж за да покажели на Калин някакви влакове ( честно казано бях със заети ръце с Елена и не се задълбочих особено в това какви точно са влаковете). Това следваше от разговор между нас възрастните, в който споменах колко много Калин харесва влакове, колко има в къщи, колко филмчета има с тях и т.н. После обаче домакинята каза дайте да седнем да вечеряме първо и тогава ще слезете при влаковете. Седнахме, Калин се държа страшно възпитано през цялото време, само от време на време споменаваше колко много иска да слезе да кара влака, като домакина много кратно му каза, че като свършим да вечеряме, ще слязат долу. Точно 1ч. и 45 минути прекара Калин на масата без да мръдне, заедно с възрастните и чакаше всички да станат от масата и тогава попита дали може да слязат при влаковете. Тръгнаха да слизат надолу и аз понеже имаше стълби, му казах че ще сляза с него ( може да съм параноя, ама нещо не ми се искаше да го пускам сам).
Слязохме и в това огромно мазе, което беше под цялата къща и беше направено като стая имаше 6-7 огромни маси с релси и влакове, от тези електрическите. Бяха направени изкуствени планини, мостове и т.н. Много красиво и направо зашеметяващо за възрастен, какво остава за едно малко 3.5 годишно момченце, което е направо болно на тема влакове. Всичко се пускаше от едно копче. Въпросният домакин отказа на Калин да го натисне и започна да му се кара да не пипал, както и че само той имал право да пуска влака да върви. Калин нищо не пипна. Просто седна на пода и започна тихичко да плаче докато влаковете вървяха около нас.
Въпросът ми е, как бихте постъпили вие в тази ситуация?
Ще ви кажа аз какво направих. Опитах се да успокоя Калин, но той плачеше толкова безутешно и беше толкова разочарован, че дългоочакваната среща с въпросния влак се оказа, че трябва да е на принципа гледай без да пипаш, че аз реших, че е най-добре да го прибера у дома. Не е правил сцени, просто плачеше и ме питаше защо не може той да " кара" влака.
Запазих пълно самообладание, престорих се пред домакините най-лицемерно, че нищо не се е случило, събрах нещата на децата и просто си тръгнахме. Домакинята непрекъснато се извиняваше, дори ни изпрати до нас и си личеше колко неудобно се почувства, а мъжа и само каза, влаковете са си мои и никой друг няма право да ги пипа и с това се приключи въпроса. Това разбира се се отнася и за децата му.
Сега ще ви кажа, защо се ядосах.
Не защото Калин не можа да пипне влака. Разбирам, човекът си има хоби, не желае да му се пипат нещата. ЗАЩО тогава въобще направи въпрос да ги показва на това малко дете??Ако не му беше казал, че има влакове ( нито веднъж не каза, че не може да ги пипа преди това, каза да слязат да си "играят", явно имаше предвид той да си играе), Калин нямаше от къде да знае, нито щеше да се разстрои, че не може да ги пипа. Калин е достатъчно малък, за да не може да направи разлика между колекционерски играчки и играчки за игра, особено след като му казват, че ще си играят с тях. Освен това Калин не е от децата, на които всичко им е разрешено, знае че има неща, които не са позволени, но да му кажат, че ще си играе с нещо и после да му го измъкнат под носа...това просто не мога да го разбера.
След това се замислих дали моята реакция беше правилна.
Когато аз каня някого на гости освен, че изисквам да се съобразяват с моите правила обикновено се съобразявам с хората, които каня и начина, по който ще ги забавлявам. Какво точно трябваше да прави това малко дете там? Изрично ме бяха поканили с децата, за да си поиграели. Как точно си го представяха не знам. Всяко друго дете на мястото на Калин би пощуряло от това гости, 100% съм сигурна. Факта, че аз много го строявам беше причината да се държи възпитано, но се чудя, дали наистина реагирах правилно?? Виждайки го колко обиден и разочарован беше, просто ми стана толкова мъчно, просто нямам думи.
А тук....тук се научих на невероятно лицемерие! Много пъти съм виждала такова отношение, явно и аз съм прихванала от тукашните нрави. Рядко в такава ситуация някой местен би го направил на въпрос, но съм сигурна, че би се чувствал по същия начин както аз.
Вие как бихте реагирали? Мислите ли, че и вие сте се "адаптирали" към лицемерието в такива ситуации?
Извинете ме, че стана толкова дълго, не знаех как да го съкратя.
)
Най-много ще си каня жената на гости, синчето и също е много приятно дете и много се забавляват с Калин. Като се прибрахме Калин си взе неговото влакче Томас, което пуши и свири (подарък за 3-тия му рожден ден) и почна а си играе с него. Страшно е паметлив и той, сигурна съм, че няма да иска да отиде у тях на гости, да не говорим, че съвсем не храни топли чувства по отношение на чичкото 
/. 
. 
Този го тресат комплекси!
но това би успокоило моята съвест и бих се чувствала по-добре, защото все пак аз съм била причината детето да попадне в тази ситуация, аз съм го завела в този дом.
Разбирам, че тя уж не е виновна, но малко вина има. Ако моят мъж се държи така с гости бих го дръпнала в другата стая и щяхме да му кажа да се вземе в ръце. Или най-малкото по време на храненето щях да обясня как стоя нещата с влаковете, като знам какъв чешит имам.
. Само му казах да стои по-далеч от тях ( да не играе с тях, така да се каже) 
).
. 
А иначе за меренето на...."влакчетата"...като реакция може би си приличат 
Коментара ми би бил: "Хайде да си тръгваме да си изграем с нашите НОВИ влакчета. Да оставим мистър Х да се забавлява с неговите играчки. Калине, мистър Х, сигурно като дете не е имал играчки като тебе и поради тази причина сега се прави на непуслушно дете 
"
