Може би повечето мами ще постнат осъдителни коментари за темата, която започвам, но понякога човек се нуждае да сподели притесненията си с непознати, които може и да не го разберат, а може и да познаят себе си в неговите думи и да го подкрепят морално.
Това беше малко предисловие,а сега направо към въпроса: "Съществува ли такъв момент, в който единият съпруг с право изневерява на другия?"
Аз съм на 29 год. , семейна съм от 5 год.и имам син на 1 год. и 7 мес. Не се оплаквам, за това, че нещата между мен и съпруга ми не вървят доколкото става въпрос за разбиране и приятелство, но откакто се роди малкият някак не гледаме на себе си като на мъж и жена-изгубихме личността си. Незнам дали ви се е случвало да преминавате през моменти, в които се усещате, че ви е писнало да бъдете добра съпруга, любяща майка и безупречна домакиня. Моменти, в които искате да бъдете себе си и да се почувствате поне за няколко мин. свободна, което от своя страна не означава, че ще спрете да обичате децата си.
Та точно в един от тези моменти ми се обади стар приятел от университета, който беше заминал на бригада в Америка и остана там до преди месец. Между него и мен винаги е имало някакви искри, но никога не се е стигало до нищо по-сериозно. Въпреки, че разбра за семейното ми положение, той настоява да се срещнем, а аз съм раздвоена. От една страна заради съпруга ми, който не ме е наранявал, не ме е обиждал, нищо никога не ми е забранявал, но и не се интересува вече от мен по онзи "мъжкия" начин. От друга - заради бившият ми състудент, който след толкова год. едва сега ми призна, че никоя друга не го е привличала така като мен, който говори с нежни думи и за нещта, от които сърцето претреперва.
Вероятно някои от мамите във форума са имали подобни моменти. Разчитам на вас да ме посъветвате как да постъпя!!!
Мами, които имат такива проблеми също могат да ги споделят тук, защото всички имаме уж верни приятелки, но никога не се знае кои са истинските!
Ако модераторите преценят, че темата е прекалено аморална - нека я изтрият!
Това беше малко предисловие,а сега направо към въпроса: "Съществува ли такъв момент, в който единият съпруг с право изневерява на другия?"
Аз съм на 29 год. , семейна съм от 5 год.и имам син на 1 год. и 7 мес. Не се оплаквам, за това, че нещата между мен и съпруга ми не вървят доколкото става въпрос за разбиране и приятелство, но откакто се роди малкият някак не гледаме на себе си като на мъж и жена-изгубихме личността си. Незнам дали ви се е случвало да преминавате през моменти, в които се усещате, че ви е писнало да бъдете добра съпруга, любяща майка и безупречна домакиня. Моменти, в които искате да бъдете себе си и да се почувствате поне за няколко мин. свободна, което от своя страна не означава, че ще спрете да обичате децата си.
Та точно в един от тези моменти ми се обади стар приятел от университета, който беше заминал на бригада в Америка и остана там до преди месец. Между него и мен винаги е имало някакви искри, но никога не се е стигало до нищо по-сериозно. Въпреки, че разбра за семейното ми положение, той настоява да се срещнем, а аз съм раздвоена. От една страна заради съпруга ми, който не ме е наранявал, не ме е обиждал, нищо никога не ми е забранявал, но и не се интересува вече от мен по онзи "мъжкия" начин. От друга - заради бившият ми състудент, който след толкова год. едва сега ми призна, че никоя друга не го е привличала така като мен, който говори с нежни думи и за нещта, от които сърцето претреперва.
Вероятно някои от мамите във форума са имали подобни моменти. Разчитам на вас да ме посъветвате как да постъпя!!!
Мами, които имат такива проблеми също могат да ги споделят тук, защото всички имаме уж верни приятелки, но никога не се знае кои са истинските!
Ако модераторите преценят, че темата е прекалено аморална - нека я изтрият!
, това не е повод за изневяра, а повод да си поговориш със съпруга 
Заразих се от темата за вицовете 
си признавам, че това ми действа лековито за чувствата (семейните имам предвид) 
Боже погледнах само няколко от последните постове, какво става тука бре?
