Колоко САМИ означава "сами"

Аз. Мога да кажа, че от първия ден, в който се роди малката ми принцеска се оправям сама. Може би затова и ми беше странно как някои майки изпадаха в ужас да изкъпят сами бебетата си например. Когато се прибрахме от родилното я хванах и под мивката, все едно че цял живот това съм правила. (е, наблюдавах акушерките преди това де). Когато ми се е налагало да излизам някъде да свърша нещо (записах се на един курс 2 месеца след като родих) идваше една жена за 4 часа дневно 3 пъти в седмицата.
Когато стана на 2 години, тръгнах на работа и пак жена я взимаше от детска градина, защото работното ми време беше дълго.
 Сега съм на съкратен работен ден, защото ми се струва по-добре да не наблягам на кариера и пари, а да съм повече време с нея. Да си кажа право, напатих се от чужди хора, които ми гледат детето, рано или късно започват да злоупотребяват най-вече с доверието ти, започват се едни грозни клюки, които чуваш след време от други хора и такива неща, които мразя. А и все пак детето ми не искам да бъде с такъв човек. Те просто виждат, че си сама, нямаш родителска и никаква друга подкрепа и започват да се гаврят. Но това е хорската простотия. За мен да си самотна майка е много по-достойно за уважение, защото е ПО- ТРУДНО и трябва да си доста силна, за да се справиш добре.
Но хората са лоши и за тях самотна майка = к........ Защо??? Питам аз - а не е ли по-грозно да си с партньор и дете вкъщи и да хойкаш като луда, защото е пълно с такива, отколкото майка с дете, кято поради хиляди причини отглежда сама детето си?

Ето ме в клуба.
Имаме си ние една фиктивна баба.. обича да идва 1нъж в седмицата или на две седмици да се порадва на детето.. когато видях, че с едното краче ходи накриво тя казваше "нищо му няма на детето виж че още не е проходило" - а всъщност се оказа крачето от страната, от която ни беше хернията  .
Ами аз специално не се справям.
Искам сега да взема детегледачка да го гледа, за да избегна появята на другата - лява херния ... мама му стара и живота.... а не мога да си я позволя - по-скоро незнам дали ще мога да си я позволя, така и още не мога да тръгна като хората на работа, за да разбера аджеба какъв доход бих имала - година и колко извън пазара на труда как мога аз да знам..... или трябваше да взема жена когато детето беше на три месеца за да си опека по-добре нещата ... можеше да съм на друго положение в работата вече щото друг колега стана координатор междувременно - нали не трябва да пояснявам че колегата е мъж  , без да искам да се хваля преди майчинството ми аз бях титулярката... може би сбърках тогава... може би трябваше да предпочета кариерата - така ми се върти сега из главата защото каква файда че бях с него година и колко - като изпуснах шанса си служебно и сега си бия главата  .
Мила от Марс, колко е голямо твойто детенце?Точно това е и моят принцип и затова предпочетох варианта ясла - като аз си тръгвам възможно най-рано от работа да си го взема и да си се обичаме двамата.  В противен случай - ако взема жена, ще се наложи да оставам на работа до 7-8.00 часа вечерта... и през седмицата няма да се виждам с него...  И аз имам нужда от съвет....
Сега видях че имаш подпис, ама аз френския не го приказвам та - на 7 или на 9 години е детенцето ти? А как се взимате от училище - ми то на пълен работен ден това не е възможно?

За мен няма такова понятие "сам родител". Как може една майка да е сама, след като има дете, грижи се за него, живее с него? Сама е кукувицата, която ги е заразяла, защото е усетила, че правенето на деца и гледането им не са еднакво приятни неща.
На въпроса ти мога да отговоря така: бебето ми беше на 1 месец, когато се разделихме с баща му, тогава мой съпруг,а малко по-късно се разведохме официално. Той не помагаше. Нито докато живееше с мен, нито след като аз се изнесох от дома му.  Отказваше да го занимавам с каквито й да било въпроси относно дъщеря му- аз съм искала бебето, значи аз да си го гледам.
Гледах я сама от едномесечна възраст докато стана на годинка. По него време бях на 19 години, тъкмо завършила гимназия, без образование, без работа, без пари, без собствено жилище (преместих се да живея при баба ми), без НИЩИЧКО, освен Виктория. Родителите ми бяха против обвързването ми с онзи, но детето го обичаха и ми помагаха финансово, до колкото можеха.  Но пустата ми гордост не  ми позволяваше да им искам каквото и да било, както и от таткото (това е голяма грешка, сега го разбирам). Освен финасова помощ друга не съм искала и не съм получавала.
Е, оцеляхме. И двете. От 2 години не съм сам родител, омъжих се повторно, но помня онова време и за себе си мога да кажа, че никога не съм страдала, че съм била сама.

Мила българка, ми то финансовата помощ си е важна, иначе като се чудиш от кой да вземеш назаем за пакет памперси емоционално нещата се влошават с пъти. Е тогава отде кураж и сили? Не е толкова просто. Като те побутне някой отнякъде си е малко по-различно.. мисля аз... пък дали ми е останал мозък още да мисля - вече и в това се съмнявам... 

Именно, касиопея, и аз това казвам. И за мен този вид помощ е най-важна. Не, че съм получавала много пари, даже напротив, но ми беше достатъчно. Аз разбрах въпроса по-скоро като питане как сме се справяли сами с гледането, имало ли е кой да ми помага, кой да ме отмени понякога, дали бабите и дядовците са взимали някакво участие.  Ако нямах и финасова помощ със сигурност щеше да е ужасно трудно.

Нашата баба ме отменя - 1-2 пъти в месеца, след яслата - от 5 до 7 вечерта... и 1 път да изляза някъде с приятелка, бройте го до 8 вечерта щото в 8 малкото заспива. ...
Смятам, че това е по-малкия проблем, на мен поне не ми е трудно да се справя с детето, като съм вкъщи а не на работа от 2 до 4-5 докато спи той готвя чистя изкъпвам се - каквото мога да свърша бързешком - през останалото време довършвам работата и се старая да му обръщам внимание. Повече не мога. Той засега и не иска много внимание - сега сме на етап да си играем сами та не ми е много трудно.. успявам да свърша по нещо докато е буден което го смятам за бонус. 
Готвя, рядко си позволявам купешко пюре, пък и Крис е вече голям и за неговата възраст има само скъпи пюрета... това е което правя извънредно.
В дните, които съм на работа, не успявам да готвя - понеделник и вторник хапва готвеното в неделя, от сряда натам - купешки пюрета , каши, кисело мляко - услажда му се и мисля, че сме ОК.
Това откъм домакинството - мисля, че се справям сносно. Когато трябва да отидем някъде -ходим, рядко с такси, по-често с градския транспорт.... в който няма бели бебета, ако има - са циганета...
Емоционално - рядко съм самотна. Имам 2-3  приятелки, на които мога да разчитам - ако не прекалявам де, и те си имат някаква граница на търпението.. 
За финансово няма да коментирам щото ми е болна тема в момента - но след като успях да отделя някой лев - макар и малко - да дам в болницата на доктора, който оперира Криси - мисля, че се оправяме някакси. 
Споделете и вие - може да успеем да се поучим една от друга.
Поздрави.
Мария

Като се роди малката майка ми дойде за 3 седмици да помага и да й се порадва - тогава живееше в чужбина. И някак искаше да се запознае с внучето си. След това баща й на дребната ми даде срок от два месеца, в които ще помага горе-долу, после го отнема....В същото време и баща ми получи микроинсулт и трябваше да тичам и при него да пазарувам и да се грижа за къщата. Така, че година и половина ми се беше разказала играта от всякъде, не знаех на кой свят съм, кога е ден, кога - нощ. Бях станала робот, който действа на автопилот. Бащата на дребната се завърташе два пъти седмично за по час - погледваше телевизия и се измъкваше.....Проблемите започнаха, когато не можах да намеря ясла за дребната, а трябваше да се върна на работа. И тогава майка ми реши да се прибере. Така, че след това май вече не се броя толкова САМА, понеже мога веднъж седмично да изляза с приятели и понеже живеем заедно с майка ми винаги мога да разчитам на нея.
Но и до сега потрепервам от ужас като се сетя за тази година и половина в живота ми....Завинаги останаха идентични у мен - бебе-самота-стоене в къщи-недоспиване-роботизиране до смърт.....Дори мислех, че ще ми се наложи и терапевтична помощ понеже депресията, в която потъвах беше започнала да става обезпокоителна и агресивна....така че аз просто нямаше да мога да оцелея дълго напълно САМА....

няма НЯМА - оправяме се някакси
вече започнах да разбирам приказката "Господ ни подлага само на това, с което можем да се справим"

Каси, и аз това казвам. Просто явно на мен прага ми беше до тук, та затова Господ от един момент нататък ми даде право и на помощ от страна на майка ми. Просто психическото ми състояние беше такова, че ако майка ми не беше дошла да помага, страх ме е да помисля точно какво можеше да се случи.....Фактът, че исках да дам малката за осиновяване мисля, че е красноречив че за мен това е бил лимитът......

Морганке, недей тъй бе стряскаш ме с тез признания... важното е, че всичко е минало.... иначе и аз така си мисля..... човек като си стигне передела и от някъде нещо  изниква и нещо се  нарежда... ама някой път бая трябва да почака човек

Смея да не се съглася с последното - ми тогава какво ще кажем на децата с неизлечими заболявания и на родители им...  - в един съседен форум примерно. Че щом са си стигнали предела, нещата им ще започнат да се оправят ли...  . Е да ама не.
А това за осиновяването -  - надали си го мислила сериозно... и мен като ми избият чивиите започвам да говоря глупости ама всички знаят, че не е на сериозно... поне се надявам да знаят че си проветрявам устата само. 

Е, Каси за емоционален разход ставаше въпрос, а не за болести....

Е именно де - да не би болестите да не водят до емоционален разход... 

Аз  определено съм  за тук- ама да ви кажа правичката не ми се разказва- пък и съм разказвала в този форум. Две неща искам да добавя към написаното дотук по темата:
1. Колкото и малко да са парите и помощта, които някой ти дава - все пак е нещо.
2. Що се отнася до предела- Jaly, наистина някой път бая време чакаме  .  Но не е Бог дето ни товари с колкото можем да носим. Обратното е- като сме се прераждали и като сме си избирали теглилото сме си взели толкова душа, че да можем да издържим.

Благодаря на приятелите ми, които ми помагаха и на Бог, който не ни изостави. 

Абсолютно да - колкото и малка да е помощта, пак е някаква. Аз все още не съм си развалила отношенията с родителите ми дотолкова, че да не мога да им оставя малкото в случай на спешност, но да отида на кафе - дума да не става -да изляза с мъж - ми да - сигурно ще може - 1нъж месечно...  Ма то кой ще ме вземе.... то и аз не бих го взела ако ми се предлага 1нъж месечно...  Това е другия голям проблем на това да нямаш родителска подкрепа - на мен в момента не ми е голям проблем защото другите са ми по-големи... ама някой ден като ми тръгнат нещата.. живот и здраве - сигурно и затова ще се закахъря - че нямам кога да ходя по гаджета 
А вие всъщност с тази част как се справяте?

Колко съм сама ли?Ей сегинка ще ти разкажа и аз.След гимназия се изнесох на квартира.С моя.Работехме-аз излизам-той се прибира-сама.Изпращах го с поглед през прозореца и ревях, но за наем бачкаше единя, за сметки другия.Живеехме с кисело мляко и хляб/ понякога/ на 19-20 години.Сама в 90% от случаите.Когато си стъпихме на краката и се появи детето, той заработи "качествено"-разбирай усилено/ няма лошо!/, но взе и в друга посока свобода.Та-пак сама-вечер го чакааам, чакааам.С второто ситуацията е още по-драстична.Вчера чаках, чаках, не дочаках.Пак си легнах.Сама.Тази сутрин той спеше, излезнах с децата, прибираме се, него го няма.Не знам къде е в неделя.Та съм сама.И когато едното дете се съдира от колики, а другото иска да му напълниш ваничката да си играе, пак съм сам-сама.Кел файда, че , казвате-деца съм имала, не съм сама...като не смогваш и нямаш 5 ръце например.Иначе, като ходех и на работа, влачех дете от единя край на Сф до другия, барабар с корем, по жеги и в студ, пак бях сама.И като и се скъса чисто новият ботуш в единствените преспи, които наваляха тази зима и носих бременна с рискова бременност дете на ръце, пак бях сама.Икато си вдигам легена с пране пак никой не вижда, щото няма никооой, пак съм сама.Баби-няма/ за вуйни и стринки да не говорим /1-2 пъти в месеца с приятелка- и това няма.Та, питаш колко съм сама, когато съм сама ли?Хм, пак попитай и може да се сетя за отговорите....
Та на фона на това-брак/ заедно сме/ от 12 години, с намекване за развод.Не намекване, то си е искане.Иска пича, да съм наравно с него.В 9 месец с второто ми го сервира/ даже 8 беше, аз си родих в 8 /Та ще съм сама с две, кво гаджета, кви мъже...

 

Пенелопа, много ти се е насъбрало.

Не знам дали ще успея, но ми се иска да те успокоя, защото много тревога има в думите ти.

В една друга тема за приказките разказах една приказка- "Няма да е все така."Повярвай ми- животът е колело и се променя, и те върти. За да обърнеш колелото в желаната посока ти трябва помощ- от приятели, от близки  и от горе .

И понеже темата е за това доколко  и как сами се справяме- искам да ви кажа, че аз никога не съм отказвала помощ.

А за гаджетата- най -напред трябва да се излезе от тази ситуация- ще дойде ред и за това.

И аз не отказвам помощ, никой не се бута да ми я предложи просто.Не знам какво е помощ.Каси например е свидетел-и торби си нося, с корема и с дете за ръка, и баня си търкам с белина и всичко, всичко.Всичко мъжко също върша,, че и женското, че и на работа си ходех до преди да родя второто.Няма тревога в думите ми, има само болка.Ма освен душевната и тялото ми взе да се сдухва.Толкова от мен.Колко съм сама ли питахте.Много съм сама.

Мдам - именно.
Или ние не знаем как да си я поискаме?

Да беее, като пискам-що съм слаба-ето, не можеш сама да се оправяш, като не искам, що съм силна-доказвай си се и си влачи колкото си искаш, така е лесничко за другия.Угодия няма на човек, които не те зачита.

За съжаление това е  истината...

Дарена, приятно ми е да те видя пак сред нас, надявам се че с малчо сте добре 

Аааа, като ми кипне и си пискам, че искам помощ и още как! В случая става дума за яко солене на генетичния да свърши нещо...В началото се правеше на интересен, но всеки си има слабо място. Та като го "фанах за топките" сега при първо повикване помага! Установих, че и опозиционните баба и дядо искали често до си видят внучката и сега хич не се дъпрам като я поканят за повече от един уикенд! Но това е веднъж месечно....за излизане вечер - пак една вечер на седмица ми се полага...ама и това е нещо! А за осиновяването - не, за съжаление съвсем сериозно го мислех, даже проучвах как точно може да стане и дали мога аз да избера кой да я осинови...Понеже точно две приятелки изявиха сериозно желание да я осиновят, а и двете живеят в чужбина, така че наистина сериозно мислех по въпроса....Но това беше преди...просто от предния живот съм взела по-малко сила отколкото сега съм решила, че мога да понасям май...
Но да речем, аз самата си знам, че нямам вътъка на Пенелопа - шапка ти свалям как се справяш...Аз мога да работя докат ми избие кръв под ноктите, само не и да седя в къщи да гледам деца.....

Искам да уточня- и при мен не се редят на опашка да ми помагат, но понякога моля за помощ, а най-често  си плащам, за да ми го гледат. Във всеки случай имам добри приятели и когато ми предложат помощта си не им отказвам. Спомням си синът ми беше бебе и аз свалям количката от втория етаж сама. Една съседка и приятелка, която скоро щеше да заминава да живее в София ми предложи помощта си . В един момент си помислих- "Ами тя като замине след 2 седмици..." после реших- след 2 седмици ще му мисля- сега Бог ми е пратил помощник и не му отказвам. Друг пример- имах приятел с когото се разделих, но той много обичаше детето ми и бяха много близки. И сега когато се обади и иска да ни види не му отказвам- не заради мен, а заради детето ми. Гордост и честолюбие - никога не съм позволявала те да пречат на отношенията ми с хората, поне доколкото зависи от мен. А иначе си качвам и газовата бутилка до третия етаж сама- е , зареждам за 10 лв, за да мога да я нося.
Далеч съм от мисълта да давам акъл, просто казвам как се справям- може пък на някой да помогна.
Jaly, сполай ти за добрите думи !  Ще кажа, че сме добре, за да станем още добре.   

Ти хубаво, Даренка, казваш, обаче все някой ти е предложил-един за количката, друг за детето, , бивш приятел, настоящ...пък на мен никой не ми предлага, мацка.Гледат те като изкопаемо в повечето случаи.Качвам се на маршрутка-ръгат те, теб, детето.На рейса-още по-зле.Ако не ръгаш с лакти и не си извоюваш с потупване на рамото мястото, до което е залепена лепенка на майка с дете-гледат през прозореца и не те виждат.Излизам от входа-затварят ми под носа вратата със замах, да отнесат количката.Отивам на пазар-бабички те навикват, защото си ги закачила без да искаш с количката леко...Ей такива, ежедневни, дребни на пръв поглед неща, но се трупа едно огорчение.И въпреки това се старая да се усмихвам на всичко.И се извинявам в повечето случаи.И като не получиш и от най-близкия, вече става страшно.Къде я тази помощ, дето я предлагат такла щедро-да ходя да си събера малко и аз

Малеее, срам, и аз го мислех.
Ама майка ми и баща ми ме обявиха за луда и не дадоха дума да се спомене.
Сега като се сетя ми се повръща от себе си, но тогава в такава депресия бях изпаднла, че всичко ми беше безразлично 
За помощ не мога да се оплача изобщо, но това не ми пречи да се чувствам МНОГО САМА!

Именно - за това говорим.  Като не ти предлагат - какво - ще ходиш от врата до врата на колене да ги молиш ли??? По скоро шъ умръ. 
Бе то за умиране всъщност и дума не става, щото никой не ми ще детето - принудително ще бъде осиновено.  Ама на сух хляб ще мина но на колене няма да падна на никой.

ААааа, взе ти да се очовечаваш.И място в рейса си искай и не се прави!Щото на тези места, ако сама не си го извоюваш-тетката няма да се сети да помогне, ръка да подаде някой чичко като слизаш с дете на ръце-няма, братко.Мамка му, ми аз се изръсих от рейса със все детето бе!Щото все някой бърза.Изкълчих си яко кракът, добре, че на късмет детето на крака падна и залитна, че не паднах върху него да го смажа. А иначе-децата ми хубави и много им се радват.Пък аз искам-здрави да са ми, останалото е въпрос на възпитание, характер, обработен по най-добрият за детето начин.И късмет.А дете не се възпитава стойностно с прибиране от работа, когато то спи.Това ми е мнението и не е съвсем по темата, ма ...

Мила, ако копкаш в моята градина, аз да си кажа - няма как да не бачкам до кръв под ноктите, та дори и понякога да виждам малката само за половин час. Понеже освен малката, за която се грижа имам и родители-пенсионери, на които също помагам. В частност  болен баща, който изисква доста финанси.
И затова опитвам некак хем .....в ... хем душата в рая. А дали ще стане стойностно възпитанието......това никой не знае, ще го видим след години. И какво включва стойностното? Щото аз от сега се чудя как точно дребната да я предпазя от всички гадости, с които са заобиколени днешните тинейджъри....оспамих темата, извинявам се

Аз не видях някой да се оплаква и смятам, че тук е добре да пообменим малко опит от гледна точка - да си помогнем с идеи, а не да се оплакваме. Ама тя авторката на темата така и не се появи. Аз в момента се скрих при наште от което хич не се гордея но явно съм в критичен период - но не бих казала че незнам какво щях да правя ако не бяха те - знам защото цяла година и колко го правех същото - затъвах в заеми - въпроса е че сега реших да клекна малко и да се опитам да го поизбегна в името на психическото си равновесие и всепак - нали всичко това е за детето уж... 
Но някак си искам да получа някакви ценни съвети - защото не виждам как ще бъда на две места едновременно-и на работа и с дивчо вкъщи - сега сме след операция няма как да го хвърля на яслата.. как го правите именно това- с боледуването.....кой гледа дребовците - аз финансово мога да разчитам от дъжд на вятър на родители но откъм гледане не- те работят - майка ми няма да си вземе отпуска да гледа детето ми така че.... търся изход някакъв...

И аз така 
Понякога ми е много тежко и криво,ама стискам зъби...........
Като порсне здрав / дай боже/ той ще ми помага!
Да са ми живи здрави и приятелите!/не всичките само тия който не се уплашиха и останаха до мен!/
Старая се да не им дотягам и се радвам , че не чакат аз да ги ттърся!
Пожелавам такива и на Вас   

Каси, аз точно в периода, когато малкия(тогава) тръгваше на градина бях сам сама и без преувеличение  мога да кажа, че беше ад... тъкмо си намерих работа и почнах, приеха го в градината и той на третия ден болен.... нямаше кой да го гледа, но понеже работата беше държавна, ми позволяваха  да взимам болнични... тогава колегите  страшно ми помогнаха като намерихме жена да ми го гледа зимата в къщи.... по онова време  за 40 лв на месец (заплатата ми беше 150) значи са ми оставали  110 лв за всичко останало като сметки, храна и т.н.... ами оцеляхме, не знам някак се мобилизираш и това е, гледаш да решаваш всеки проблем в конкретното време, когато се яви и не мислиш за по нататък. За мен това е трудно, щото все се бутам да мисля 5 месеца напред, ама като видях, че не става и клекнах на тая схема.
Ако сега вашите са предложили помощ( както разбирам си при тях) така да е, нека малко се стабилизира детето, говори в работата си да прояват малко разбиране и според мен да търсиш жена за  някаква приемлива за теб сума... има толкова хора без работа, все трябва да се намери човек да са му нужни парите, които ти можеш да отделиш...Аз в тая посока бих мислила, но не знам дали е възможно изобщо като пари за теб, ти можеш да прецениш????Ако можеш да поживееш при вашите и поне сметки да няма и така да се освободят пари за гледачка......

Каси, подкрепям идеята на Джали за идеята - или родителите да помагат на първо време или да поживеета заедно и жена за няколко часа да вземеш. Ако работодателите са ти склонни да те пускат болничен да гледаш дечко когато се налага - тогава е по-лесно. Аз лично установих, че е по-добре да направя компромис и да се опитам да заживея с майка ми отново, за да ми помага за малката. Установих, че колкото и да ми се иска не можех да се справям сама, а нещо за детегледачка не бях въодушевена.

В общи линии се опитвам да кажа, че геройството да се оправяш на всяка цена сам  е доста голям лукс в такъв момент и затова си заслужава да преглътнеш малко роднините... все пак тези неща се менят, децата не са все бебета, говорим за органичен период от време.
Моргана ти не взе ли ново жилище, май се преместихте с малката или аз не съм  разбрала???

Според мен няма нищо лошо в това да зависиш от родителите си или те да ти помагат- това е съвсем нормално за жена, която е сама. Кой ако не родителите  ще помогне на детето си?! В този смисъл си мисля детето ми да е в затруднено положение и аз да не му помогна?! Де да можех да разчитам поне малко на моите родители- майка ми не е сред живите, а баща ми - моля се да се оправя колкото можесам, че сме много надалече.
Все от някого ще си зависима- от мъж , от работодател, от родители ... Аз затова казах- приемам всякаква помощ и най-малката, защото не ми се предлага често.
Според мен за да се оправи една жена сама с дете, си е изпитание и трябва помощ. Бог ни изпраща тази помощ, ако ние я отблъснем е наш проблем. Във всеки случай знам, че всичко се постига много трудно и има цена. Изключително трудно е сама жена да гледа дете и да го издържа сама. Казвам го, защото го изпитвам на гърба си от доста време. Затова не си мислете от кого ще сте зависими- приемете го като помощ от небесата и продължавайте напред да си гледате детето.  Независимост?- какво е това?  Свобода може би?  Спомням си какво казва Зорбас за свободата- "Не, не си свободен, само въжето с което си вързан е малко по -дълго от това на другите и сновеш насам натам." Няма независими хора от нищо и от никого.  Ако си независима финансово, си зависима от работата си и от липсата на време за детето си. Както казваше един мой приятел- "има един закон за равновесието - него най- много го мразя." Ако имаш едно -. нямаш друго, ако от едно си независим- от друго си зависим и така..

Малко може да е объркано, но се надявам да ме разбирате.

да - хареса ми много

Да, преместихме се. И затова казвам, че и на мен ми се наложи да преглътна бая неща и да заживея с майка ми (тя всъщност от две години си е вече в България).
Дарена, страшно ми хареса това за свободата от Зорба - "Не, не си свободен, само въжето с което си вързан е малко по-дълго от това на другите и сновеш насам натам." Ще си го припомням винаги като взема да се сдухвам колко много съм несвободна!
А за имането и нямането - скоро гледавх някакъв немски филм,за бивша домакиня, която започна работа, но мъжа и се разведе с нея заради това. Тя остана да си гледа сама детето и в един момент си каза - можеш да имаш страхотни деца и семейство, страхотна работа и страхотна кола....ама никога и трите наведнъж!

Здравейте. Аз съм от разведените родители, макар, че и по време на брака си отглеждах сина си сама. От раждането му не съм получавала помощ от бабите, поради огромните различия, които имахме по отношение на отглеждането и възпитанието.От страна на бащата също не получавах помощ, защото за да ни стигат финансите работеше от 6.30 до 10.30 и почти без почивен ден. Тази ситуация на самостоятелно отглеждане от моя страна продължи докато сина ми навърши 6 години. Пратих го на ясла още на година и половина. После на градина и така. Всъщност мисля, че започнах да му изпускам края след развода. Точно преди първи клас.  С всяка изминала година положението става все по-тежко. Вярно е че от една година живея с приятеля си на семейни начала, но детето си е почти изцяло мой ангажимент.той сега е трети клас и все още имат занималня, от която не съм доволна изобщо, но ми се налага да я ползвам заради работното си време. Водя го сутрин от 8.30, взимам го вечер в 18.00 и нямам почти никакво време да му обърна внимание, защото  като се приберем е вече19.00 часа и се почва готвене, пране и изобщо такива домашни ангажименти. Лошото е, че с такова ежедневие мисля, че почти не се справям и сина ми започва да ми създава все повече проблеми с поведението си.

Е това за мен е много гадно.На мен ми беше много жал да го оставя сина си така,цял ден да виси на училището.Нито ял нормално,нито си е починал.Но аз поне имах възможност да си го взимам от училище, и да се занимавам с него.Ако нямах тази възможност,не ми се мисли
Моят съвет е да си обръщаш повече внимание на детето.Дори и след 7 часа.Всичко друго можеш да съкратиш,т.е.да не се вживяваш много в дом. задължения.Защото после може да съжаляваш.Това е една много опасна възраст.Предпубертетна, както и казвам аз.Няма по-важно нещо от детето.Говорете много с него.Не го изолирайте .И най-вече те съветвам да му следиш приятелите.

Ами - варианта е ако приятелят ти помага в домакинството. Би могло от 7 до незнам си колко вечерта ти се занимаваш с детето, а мъжа ако умее да сготви една манджа.. за 2-3 дни веднъж - няма да е всеки ден... все ще е от полза. Друг вариант- ако имаш финансова възможност - поръчвай готова храна за вкъщи, за да избегнеш готвенето. Една част от домакинската работа можеш да свършиш и по нощите, а останалата събота и неделя... 
Така горе долу аз съм си решила домакинските проблеми - но моето дете е малко и манджи още не желае да яде така че готвенето го избегнах - старая се вечер максимално да прекарвам време с него, но естествено не успявам, защото съм скапана - имам към 2 часа и половина път на ден и той ме довършва. Аз лично много наблягам на кафетата за да имам сили да мърдам - като ходех на работа и по 5 на ден. 

Подкрепям мнението на Каси. И аз от известно време теглих една на домашните задължения в името на повече време за малката. Особено като се върна към 8 вечерта, тогава просто само с нея се забавляваме, след като легне започват да вредня. За готвенето - лесното е, че малката обича супи и не е толкова сложно и дълго приготвянето им. Аз пътьом си купувам пица, майка ми също нещо сандвичево си приготвя и така загубеното време с готвенето приключва. Имам спомени, че моята майка така беше организирала нещата, че докато готвеше и се моташе из кухнята аз бях покрай нея, помагах и си бълбукахме. Това са ми ученическите спомени, понеже и аз съм отгледана предимно от майка ми. Това за приятелите е абсолютно вярно, аз също ще направя всичко възможно да не губя връзка с малката и с нейните приятелки по-натам. Не  е никак лесно, даже е зверски трудно...обаче какво друго да се направи?

Абе чета ви и се чудя що имате толкова домакински задължения
Да не би да се стараете да готвите първо, второ , трето и десерт и да чистите всеки ден???
Аз живея основно сама с две деца, чат- пат чистим готвя рядко, напоследък взимаме храна отвън, ако и двамата са при мен, но и да готвя това отнема час и малката, както каза и Моргана си стои при мен и си говорим, пералня и прибирането си вървят между другото, разхождам дете два пъти на ден, верно големия  учи в баба си, та нямам домашни поне
И ми остава един тон време да вися на фотошопа и да поглеждам форума....не е изрядно в къщи, ама и на кого му е нужно... сега си спомням, че и на работа като ходех , в събота сутрин отхвърлях всичкото чистене и каквото има и после ден и половина си почивах или с  малкия навън

Еми защото има мъж до нея,затова.
Наистина, ако  си сам с детето няма толкова дом.задължения.Ама има ли мъж,задълженията стават петорно повече.То не е готвене,чистене,пране,па и внимание да му обърнеш вечерта...  Айде стига толкова жертви за мъж.За мен детето е на първо място.На второ, ако остане време за мъжа ок,ако не му изнася ,прав му път.

а чатнах,  ти говориш за Niksys, ама питането ми си остава, щото и аз съм била с мъж и дете, пък не си спомням нещо толкова да ми е правило впечатление с това домакинстване.
Извод- аз не съм домакиня

Jaly, тук има и друго. Когато пари няма от друго място- нито от мъж, нито от родители- ти издържаш детето и себе си, и къщата, и всичко. Значи си за мъж и за жена в тази къща, както казват старите хора. Трябва да работиш и да изкарваш добри пари- т.е. работиш здраво . Защото къща се купува и поддържа с едни и същи пари, в домакинството трябва да има и всички печки, хладилници и пр. мебели с мъж или без мъж и когато се повредят трябва да се поправят с мъж или без него- ако сама се издържаш- това иска пари и време, ако имаш кола-  поддръжката й пак- пари и време. Е тогава  домакинстването идва дюшеш. Аз поне така мисля. Дано никой не се засегне от думите ми.

Дарена 

ми - не че имам много а време за тях нямам Джали
при мен специално маймунко нон-стоп ме дърпа за крачола и протяга ръцете нагоре - естествено на периоди е всичко е днес направих едни кюфтета докато беше буден.. но не успявам всеки ден така
и да- и аз събота сутрин отмятам
готвенето ми е в повече, щото взимането отвънка ми е непосилно на финансите -ако имах пари да ям навън и дечко да е все на пюрета ехе ехе друго щеше да е
иначе прахосмукачката пералнята и миялната някак си минават между другото.. абе има има - като сложиш педикюр маникюр обезкосмяване миене на коса - и подобните на детето... дето си текат постоянно.. не е като да няма работа..
може би при мен той ми ангажира вниманиетоповече защото е малък, а после нещата ще се подобрят -дано
а пари да взимам храна отвън надали ще заделя някога - имам други идеи - така че с готвенето гледам да привиквам
Не съм сигурна че правилно разбирам 'да ти дойде дюшеш', но наистина, работата в комбинация с грижите за детето пътуването - 2 часа и половина на ден до ясла до работа и тн и накрая и къщата и все пак трябва да си оправиш и маникюра щото не си стоиш вкъщи по 24 часа..... премного ми е ... някак някое от всичките неща не трябва да се върши...

И сега прибави-градеж на кариера и грижа по мъж + пазар, че и още едно чавенце, дето е на 3 часа хранене, не когато се сетиш ти да му дадеш бисквита примерно...И пак сама във всичко/ аз , както знаете и леки ремонтни дейности извършвах/Каси, може би не ми вярваше на времето за влаченето на детето по градини/работа и където искаш по принцип да отидеш/, но сега яйцето е под теб, душко...

Ами да де, значи пак за едно и също говорим.
Ами аз бих се отказала от маникюра от раз, за да мога да си легна по- рано и между другото много години съм била без, нещо напоследък ме хвана една арт вълна в ноктите и още ме държи
За храната отвън не си съвсем права, разбира се в София цените не са като в прованса. Но аз като взема от един ресторант храна , който е близо до нас и купя една порция за 2лв, двете деца едвам я изяждат и като правих сметка излиза,че е по- изгодно да купувам, вместо да готвя и да хвърлям, че принцовете не щат по два пъти едно и също.Е, да де и аз не ям, щото нали искам да съм млада и хубава и ям салати, чай с  мед, абе общо взето стоя гладна
Виж пътуването в София  е нещо, от което се отказах с най-голямо удовлстиве, тука всичко е на 15 мин, няма "далече" и като излезнеш в 17 от работа си свободен поне 6-7 часа и май най-вече за това имам аз време аз. Ето за това един ден софиянци ще трръгнат към прованса

Маникюрът съм го отказала от години, че работата не ми го позволява..една грижа по-малко. Но снощи дребната ми "помагаше" да си боядисам косата - стоеше до мен с една чаша и мажеше с въображаема боя куклата....До скоро се къпехме заедно понеже не търпеше да седи сама. Изобщо гледам, че с времето каквото и да правя малката прави подобно успоредно с мен и голяма забава става, така че домакинската работа вече ми е по-лека. Когато дребната беше на 1-1.5 год. ми беше адски трудно и чистене/простиране/гладене/готвене - нощем, докато малката спи. За сега най-голям проблем и времезаемане ми е пътя до работа и обратно. За храната отвън - ресторанта до нас засега ме устройва като цена и големина на порциите, но не за всеки ден, разбира се.
Каси, ако искаш една идейка за облекчаване на живота - казвай на Крисче, че сега мама прави еди какво си, а Крисче ще помага понеже е голям. Майка ми така научи малката на хиляди хитрини и тя наистина помага с радост. Докато готвим - малката носи подправки, лъжици, чаши с вода, а прането за простиране - адски смешно носи едно по едно всяко нещо. И малката беше на година и половина някъде като започнахме с помагането, така че, Каси скоро ще имаш отмяна Но пак казвам - доста трудно беше тогава, сега вече е по-лесно.....до пубертета

Има и още нещо- сега е момента Каси да учиш детето да се занимава само, да не ти виси на врата непрекъснато и да му обръщаш внимание всяка секунда. Подозирам, че от там идва главната трудност.
Вярвай ми няма нищо по-здравословно за едно дете да умее да се занимва само- от такива деца в последствие порастват възрастни, на които никога не им е скучно. Малката беше на 9 месеца, още търкаляше проходилката, когато я приучих, че имам нужда от един час време сутрин да пия кафе на спокойствие:) като си взех компа- стана ясно, че това пиене на кафе ще бъде пред компа и така с малко успоритост от моя страна  тя се научи, че ако аз правя нещо- тя трябва да ме остави да си го върша.  Така успях  да се науча да работя с две нови за мен графични програми и то смятам доста добре. И постепенно забелязах, че нито ми пречи като готвя- идва си при мен, донася си играчките и си се занимава, говорим си, но не ме ангажира с "направи ми " или "дай ми"....на възрастта на Крис просто почнах да я оставям при играчките, ако тя мрънка и иска внимание-обяснявам че мама трябва да работи или  да си свърша започнатото в  момента. Децата, които се научат непрекъснато да разчитат на възрастен, за да не им е скучно, после стават капризни като по големи и винаги искат внимание. Синът  ми доста време прекарваше с баба си и дядо си и разбира се винаги е бил обилно полят с внимание и сега резултата е, че ако го лиша от компютър или телевизия буквално ходи като муха без глава из къщи, той просто не може да се знаимава вече с нещо сам, а можеше като малък, докато беше само под моя опека

Няколко пъти между редовете в твои постове чета, че сякаш искаш да му дадеш всичкото внимание на света- но повярвай ми не е е нужно, детето, за да се развива добре има нужда от много време, в което да бъде оставено само със себе си- то се развива в играта, създава си роли, говори си самичко и просто расте.  И ако успееш  да му го дадеш това време- живота ти с него наистина ще стане доста по лесен.
Съветите на Моргана също са чудесни!

Ами аз съм типичен пример за САМА отглеждаща децата си.  Нямам баби, дядовци, познати, приятели, детегледачка, мъж (забележи колко назад в списъка е мъжа  ).... никакви доходи (дори и детска издръжка) освен месечната ми заплата.  Имам само една единствена привилегия която ми помага да живея сносно и това е че не живея в България.   

Подкрепям идеята за самостоятелност.Моята голямата е такава, не ми ангажира вниманието, винаги сама е намирала начин да играе или да се забавлява.Даже аз на пръсти мога да преброя кога аз съм я забавлявала.Може би и затова в градината беше лидер на групичка-организираше ги тя в игрите.Сега е дръпнала малко назад, но може би защото наистина не ходи на градина, а и заради проблемите, в които я насадихме.
Под сама аз разбирам също освен без другият родител, но и без баби и други от родата.Аз, макар до този моменмт да съм била със съпруг-то категорично заявявам, че съм била сама.Баби-не, при живи такива/тук е много дълго за обяснение, направо си е за цяла сапунена тема/И в тази връзка казвам, че дете, обсебило родителя и искащо на 150% вниманието му-тогава е трудничко.Иначе-аз не се оплаквам, не ми е трудно с двете деца, мъкна се къде ли не, пътувам по транспорт, ходя на пазар/ дори за дрехи, където трябва да се пробват все пак/, ходя на лекар, по общината, абе-където трябва или имам работа.Не съм имала до сега проблеми в това отношение, надявам се и в бъдеще да е така.А най-се надявам децата да порастат умни, разумни и самостоятелни човечета, умеещи да взимат сами важни решения в живота си-така, както аз не умея очевидно...

Ами това е много жалко, че нямаш познати и приятели, макар и да не живееш в БГ.
Роднините - господ ти ги дава /и е като тото - квото ти се падне/, но приятелите и познатите сам си ги избираш.
В този смисъл на темата- значи аз не отглеждам "сама" детето си, макар че с баща й не само че не живеем заедно, но е не искам да го виждам и чувам. Не съм сама - защото имам много приятелки в положение като моето, имам страхотни родители които винаги са били до мен и са ме подкрепяли - когато с каквото могат- /дори когато не съм "слушала" /, но смятам, че отглеждам сама детето си - защото я отглеждам без помоща на другия родител, без неговата опора, без неговата отговорност за възпитанието и развитието на детето, без неговата част от общуването с детето и т.н., НО не смятам че това е така защото не живея с бащата на детето си. В това положение има много родители и деца, които си живеят с партньора и пред хората са "страхотно  семейство".
Това като вица за анкетата на радио Ереван: питали една жена:
- Кой какви решения взима във вашето семейство?
Жената отговаря:
"Ами мъжът ми взима важните решения, а аз маловажните - дребните?"
- И какви по - точно са те?
- Ами ....... какво да вечеряме, от къде да се пазарува, в кое училище да учат децата, каква къща да си купим, къде да е тя, как да обзаведем дома, каква кола да си купим, от коя банка кредит да вземем, да учат ли в университет децата и т.н. други неща от такъв характер.
Радио Ереван учудено пита "Ама щом това са дребните неща за които решавате Вие, какво решава мъжът ви?
- О той решава големите , генерални неща, като например - дали да влезем в НАТО, дали да подкрепим ЕС, дали има нужда от разоръжаване ит.н. - все големи и важни неща.

Ами ето за това казвам, че в много "пълни" семейства - жената само отглежда децата си.

Ауу Диони - ми това е семейството на наште бе....
Направо настръхнах от ужас четейки....
И ето дотова ме докара мен това семейство - явно подсъзнателно избирам такива мъже, които не стават, именно защото не искам да имам семейство - това , което съм видяла като семейство, ме отвращава... 
Това дори няма как да е смешно, дори и да не беше толкова тъжно...

Каси, нали знаеш оназ приказка на разните психодокторя, че дъщерите подсъзнателно избирали мъже, подобни на бащите им. Е, понеже и у нас като у вас - баща ми имаше отговорности за глобалните въпроси , а майка ми за ежедневните битки. Та в резултат на такива семейни отношения, аз си избрах донор-слънце, който си е точно копие на баща ми! Нещо повече - те двамата се разбират чудесно , Понеже баща ми е с инсулт и почти не говори, ако отида сама да го видя, той със знаци ме пита къде е донора...а ако той мине (адски ми е странно ама е факт), та тогава баща ми не се и сеща да пита за мен! Е, това е положението! Пак оспамих раотата

Пък аз да кажа-баща ми е коренна противоположност на мъжа ми-той милия и пазаруваше/ сам решаваше, никой не го е карал/ и готвеше, и килими тупаше и с нас, децата играеше, беше си ок човека, само дето се пропи на финала

Донякъде се надявам да си права - т.е. аз като не успях от първият път да си намеря мъж - поне малко да прилича на баща ми по отношение на грижовност, отговорност, опора и т.н., дано успея с втория 
и дано не си права - че тогава дъщерями ще вземе някой още по - голям боклук от нейният баща 

Диони, сега дай да бъдем оптимисти. Значи баща ми си беше просто като на гости в къщи всеки 5 дена в края на месеца. Беше спортист, после треньор и човека живееше по лагери....така и не разбра, че бушоните горят, тапетите се сменят, а понякога се прави и ремонт....
Обаче донорът е една идея по-развит..еволюирал един вид....Той поне може да прави разни дребновати ремонти и не му се разминава, една лека идейка е по-отговорен от моя баща...но в крайна сметка си е същото .....като баща ми
Така, че да се надяваме - куражлийките, които ще станат принцеси на втори принц да имат късмет: ако баща им е бил мъж-мечта, да срещнат такъв..а ако не - тогава поне две-три идеи свестнота да има отгоре.

Разбира се че правила няма - но бас държа че като ни хванат психолозите тука мамите от форума ще ни обЯснят набързо къде точно в детството ни се крие корена на всички злини. 
Пак отклонихме темата обаче - шампиони сме - мисля да ни се признае. 

Кас, ти се смееш, ама това с детството си е баш истината за един куп  драми по-късно в живота. За туй има една приказка, която казва, каквото майка ти и баща ти могат да ти направят и господ не може.... Къде волно, къде щото така са ги разбирали нещата. Ето аз например през целия си живот съм изпитвала свръх гадно чувство на рожденитите си дни. Защо? Защото докато са били нашите заедно, имало е купони, ама аз на 2-3 години много си ги спомням. После тъкмо като взех да се сещам, те взеха че се разведоха. И мандалото хлопна. Нямаме пари за тържества,  майка не ми дава да поканя гости, да не се излагаме колко нямаме... ей такива. После сама в София- ученичка, студентка- пари пак няма... и така сега и да има, вече не ми се празнува.
Ето ти един подробен, макар и аматьорски "психологически" анализ на връзката "детство"- "сега"

Ами абсолютно.
И всъщност мястото на тия разсъждения е точно тук.
С всеки изминал ден се убеждавам, че аз от родителите си избягах, хващайки се с бившия... предоверих се от зор да се махна от там - и ей го резултата. А това, че те не го правят волно - да, има хора лоши по природа, егоисти и тн. но повечето всичко правят неволно - просто толкова могат и точка.

Igyana,съвсем си си наред,само дето си изнервена от живота си,както всички нас.Аз също съм на работа от 1 година и повярвай ми повече от 3-4 дена нон-стоп с детето ми и се изнервям адски.Животът е прекалено бърз и натоварен,а и нашата съдба....да сме и майки и бащи и всичко,мисля че понякога ни идва в повече.
На мен ми помагат родителите ми и съм и адски благодарна.Само йато си помисля как бих се оправяла без тях....повярвайте ми ...не ми се мисли.Шапка свалям на всички "САМИ" майки.Моето уважение   

ето ме най-после...пуснаха ми нета...сори, знаете как е плащаш-имаш!
Много мнения има, не знам да се радвам ли, да се отчайвам ли...
Запретвам ръкави и ще изчета всичко написано до тук.
 

Ами не много сама, слава богу моята баба се е заканила да дойда да живее с мен да не съм сам-сама с бебока и както мен си ме е гледкала, така сега ще държи фронта и за малкия ама има още време. иначе и родителите ми ще се въртят , но те са млади и ходят на работа . изобщо- слава богу, че ги има около мене и ще ги има. това е най-хубавото в ситуацията ми 

за мен САМ има друго измерение.колко САМ си в душата си,как се чувстваш. може би,защото на мен майка ми ми помага,а и детето е по-голямо,на 9. може би,защото отскоро съм САМА и бита още не ме е притиснал до стената. може би,защото съм в този момент,в който от болка не можеш да погледнеш и детето си   съчувсвам и се възхищавам на всички вас,които въпреки самотата в душата си успявате да се справяте ,наистина сами. а може би това дава сили?! когато нямаш време ва се вайкаш колко си сам, и разчиташ наистина само на себе си

''защото съм в този момент,в който от болка не можеш да погледнеш и детето си ''
 
 
поне детенце е голямо.всяка болка отминава, а и не забравяй, че детето има нужда да си до него и да усеща, че си добре , ИМА НУЖДА . 

Имаше една приказка там, че човек може да е сам и да не е самотен...А може и с много хора да е и да е самотен. Толкова за душата и самотата
Хубаво е, че детенцето ти е по-голямо - сега е моментът да станете близки приятели и ще видиш колко различен ще стане светът. Това го казвам от личен опит - нашите се разведоха когато бях на 14 - тогава открих в лицето на майка ми наистина много добър приятел...дори с лека носталгия си спомням тези времена..оказа се, че и тя така ги помни....Говорели сме за какво ли не..беше хубаво наистина

аз избягах от ТАЗИ самота...сега не се чувствам самотна в центъра на цирковата площадка, но за сметка на това пък близките ми се "отказаха" от мен и.....
цирка стана двойно по голям 

при мен този момент го имаше в началото, после изчезна, а сега пак дойде 
вече имам чувството, че няма да си отиде
започвам да се чудя защо изобщо го родих, като не мога да съм му полезна, като не мога да му се усмихна, а само му цивря насреща... незнам
и сили нямам вече да се преструвам че му се радвам
не съм искала самоцелно дете, знаела съм си възможностите, че сама няма да се справя - добре - по някакъв начин се справям но това не е начина, който съм си представяла, а повече не мога да дам- нито на себе си, нито на него.. 
по някакъв начин съм си достигнала предела и повече няма на къде
а не е достатъчно

ОХ, Каси много ми е мъчно като те чета така, ще ти порасне детнецето ще се усмихнеш, но сега си в  най-трудното и не ти се вярва. Опитай каквото ти предложих преди време- не мисли надалеч- гледай ден за ден, да изкарате тоя ден, после другия и един ще видиш, че тежкото е минало. Аз така парвя като са ми болни децата или аз- " само да мине денят да не няма  пак Т", "само да Не направи спазъм"... еи  така по малко и  като ми се разминеха спазмите му, направо си бях щастлива, че и усмихната....
Стига черта бъдещето, справяш се чудесно, само малко  Вяра ти е нужна и малко позитивна нагласа и всичко ще е наред

Абе знам аз ама понякога...  .. ми иде да го хвана оня червей и ...  .. да си го изкарам на него - че на всичко отгоре е и виновен.