Когато Вие и бабите сте на различно мнение

За съжаление, теорията е едно, практиката - друго .
И майка ми/тя по-често/, и свекърва ми се пробват да спорят и рушат авторитета ни /моя и на баща и/ пред дъщеря ми  . За което биват остро порицавани.....и така до следващият път.
Най-интересното е, че свекърва ми вече почти не прави подобни изказвания, но майка ми ...

Уговорката ни с бабите е коментарите и забележките, които противоречат на нашето мнение/решение, да ги правят в отсъствие на детето. В случай, че се "изпуснат" пред детето, също така пред детето им се казва, че конкретният въпрос вече е решен и не подлежи на обсъждане. Ако ние взаимно не си пазим авторитета, няма как детето да се научи на уважение.

Според мен, голямото изпитание за бабите е, че те толкова години са си градили авторитет пред нас, а сега ние им даваме тон как да се грижат за внуците си. Какво стана с авторитета им?!

Независимо дали имаме различия или не, от самото раждане на дъщеря ми нещата се правят както НИЕ сме решили и казали и бабите знаят, че няма смисъл от съветите им. Ако случайно  нещо имат да кажат го казват с уговорката "То, вие си решавате, но аз бих ви предложила...".

Бабите ги отрязах първия месец след като родих сина ми.
От тогава не са ми се бъркали,а и досега мен ме питат,кое как да свършат.На свекърва ми вече си спечелих уважението,в началото много ми се бъркаше,но след като аз си гледам децата,аз решавам..

Това е и нашата тактика. Всъщност свекърва ми изобщо не коментира. Майка ми си позволяваше по-рано, но отдавна вече не го прави.

Аз като цяло съм съгласна с методите на бабата ни. Моята майка е вечният помощник и ми прави впечатление, че нея я слуша и няма хъц-мъц. Без да се повишава тон. Давам си сметка, че аз съм нервачка, и детето дори не ме научи да съм спокойна. Просто нямам търпение. Докато бабата ни подхожда с достатъчно такова и той си я слуша повече.
Най-хубавото е, че все пак пренася от къщата на баба и дядо добрите навици и у дома когато се прибере.

Нямам разминавания с възпитанието от страна на бабата ни.
Баща ми пък е като мен, и той няма търпение. И не е пръв помощник, но все пак го извежда.

Когато има коментари - те са между нас, в отсъствие на детето. 

Трудно се справям с различното мнение на бабите / само 2 баби си имаме /. Майка ми я скастрям на саме по въпроса, но със свекървата не мога да се справя, а и мъжа ми също е вдигал ръце от нея.
Ситуация 1
Правя забележка на малкия за нещо или го наказвам, а баба му го прегръща и му говори "о, на баба милия - майка ти ти се кара нещо"   Все едно на мен не ми е мил
Ситуация 2
Решава баба да излиза навън и детето започва да плаче, че иска с нея. Тя естествено изобщо няма намерение да го вземе със себе си, но му казва - баба отива до долу да изхвърли боклука и веднага ще дойде да те вземе ... Съответно си излиза безпроблемно, а детето като осъзнае, че го е излъгала - плаче и се тръшка на мен...

Кажете как да се справя в тези и подобни ситуации  

Това е болната ми тема... Майка ми е много упорита в това отношение, но една такава тиха упоритост...Или се съгласява с нас по някой повдигнат въпрос относно гледането на Калина, след което продължава да си я кара по старому или започва да спори и да ми изтъква разни доводи за правотата си. След което се случват точно нещата, за които съм я предупреждавала изрично. И всичко това повечето пъти се разиграва пред детето, за съжаление...
Вече започнах да правя компромиси с разбиранията си за отглеждането на Калина, само и само мир да има и да не се чувствам като някаква мърморана...

Тези две ситуации все едно аз съм ги описала...
В първата казвам на майка ми веднага да пусне Калина, щом сме я наказали. Отстрани изглеждам като лошата и за двете...
Във втората - изрично съм й забранила да я лъже така, което не означава, че няма да се повтори...

... става нашето винаги и при всички случаи. Не защото с мъжа ми не приемаме съвети и забележки, а защото 1. децата ни са наша грижа и отговорност и 2. бабите и дядовците имат само и единствено съвещателен, но не и решаващ глас при отглеждането на нашите деца.

Ох, болна тема и за мен. Само че големият проблем е дядо, а не баба. Непрекъснато подлага отношението ми към децата на критика пред тях. Никога не съм харесвала възпитателните му методи, но когато са насочени към мен и децата ме хващат бесните. А не искам да се караме  

Нати, ситуацията и при нас е почти идентична .
Ако баба и види, че Рони прави нещо непозволено казва "Спри, че виж майка ти/татко ти/ как лошо гледат ....сега ще ни се скарат . И пак ние лошите
За лъжата - пак се практикува .
Пресен пример от вчера - Отивам да взема детето след работа и тя не иска да тръгне. Аз в такива случаи не се церемоня, но баба и се изказва " Хайде, бабо, тя мама сега ще те води на люлката" - нещо, което не беше планувано за този момент ....и пак аз съм лошата, и рев по пътя до вкъщи .

и при нас беше така.
Сега остана да се преборя с майка ми, която макар да вижда детето веднъж годишно /живее в чужбина/ пак успява да дава акъл. Това води до постоянни спорове между мен и нея и така - излишни главоболия и за двете, защото с мен на глава не се излиза. Искам утре, ако имаме проблем с възпитанието на детето, да обвиняваме само и единствено себе си - ние /баща му и аз/ носим само отговорността за него и за това какъв човек ще израстне.

Милион пъти сме спорили по въпроса, че не може да се репликират забележките на възрастен човек пред детето, но уви ... - нулев, даже минусов ефект. Като, че нарочно продължава да ни се противопоставя.
За лъжите - просто нямам думи - постоянно се практикуват независимо от изричното ни противопоставяне 

Нито моите, нито на съпруга ми родителите спорят с нас пред децата по отношение на тяхното възпитание. И обратно-ние не им правим забележки в присъствието на децата по даден казус. Но налагаме своето мнение, и всички са съгласни.
Често се случва на мен да ми се прави забележка от моите родители, насаме, но това е друга тема.
дори предварителна уговорка нямаме за това-явно, по този въпрос сме били винаги на едно и също мнение.

Тази болна тема стоеше на дневен ред при мен допреди няколко месеца, а дъщеря ми е на 2 години. Многократно сме показвали с мъжа ми, че когато двамата кажем нещо, бабите или тлябва да са послушни, или няма да ни виждат често. Затова по принцип нямаме проблеми в това отношение, но от време на време има нужда да се припомня на кого къде му е мястото. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че имахме голям сблъсък по отношение на това как аз да гледам собственото си бебе - както те са гледали или както ме е посъветвала педиатърката и както аз мисля, че е най-добре. Преглътнала съм първоначалните глупости, които ми ляха наприказвали, но не съм ги забравила, затова не отстъпвам изобщо пред бабиното мнение.

Да, тази е другата характерна ситуация, освен споменатите 
Вчера Калина ровеше в един шкаф в кухнята и чувам баба й: "Стига, че мама ако те види, ще видиш какво ще те направи"...Не знам защо я плаши с мен, при положение, че аз обикновено се оправям с Калина най-успешно от всички останали и не се налага "да я правя нещо"...


Да, единствената последица е, че се чувстваме като някакви мърморани, които постоянно развалят спокойствието на хората, за да ги занимават с разни глупости... Аз, затова вече започнах да си трая и само ако случаят е фрапантен не се стърпявам, но това пък страшно ме изнервя...

За радост, до сега не съм изпадала в подобни ситуации, но винаги има първи път  . Роднините ни са интелигентни и разбрани хора и съм късметлийка, че непоканени не се намесват в живота ни.

Понякога става дума за самочувствие или за липсата му-опитваш тактично като изтъкваш колко полезна за теб е помощта на баби и дядовци,но не правиш компромис с някои неща,в които си убедена.

Опитват се от време на време да налагат мнение,но всички решения вземаме аз и тати.По принцип не приемам съвети относно възпитанието,правя се ,че не съм ги чула.

И при мен е много болна тема. Живеем с майка ми заедно, тя ми помага за малката и съответно понякога се опитва да диктува едни доста тиранични методи...А те ми нопамнят просто за моето детство и не искам да се прилагат на малката. Опитвам да се противопоставям в отсъствието на малката...но онзи ден не издържах и плиснах пред нея. Понякога и аз не знам дали точно моето решение е най-правилното понеже аз съм единствената отговорна за възпитанието, а баща й, който идва да я вижда винаги го играе "добрия татко". Та се чувствам като въжеиграч, който вместо предпазна мрежа има бръснарски ножчета - гледам да не падна от въжето, че по-лошо ме чака. Да видим какво ще покаже врмето.

Свекърите ми не си позволяват да се месят във възпитанието на синът ми. Баща ми също. Майка ми все има за какво да ни критикува. Дали е пред детето или не не се съобразява. Ако каже нещо пред синът ми, което е в разрез с моите събирания й казвам, че аз съм майката на детето и решенията взимам аз  И така приключваме за момента. Това не й пречи след малко пак за нещо да ме критикува 

Много неприятна ситуация.
Кардинално съм решила проблема, като си гледам детето сама.
Пък и съм извадила късмет с тактични баби, де. Не мога да се оплача...

   Имаме проблем с бабите,макар те съвсем рядко да са в контакт с детето.Все на знаещи и можещи се правят,все да посъветват за доброто на детето.Много ги режа,ама те пак си знаят своето-сякаш се чувстват задължени да се изказват.Дразня се и ги избягвам-дотам се стигна.Умишлено разреждам срещите,а не това е начинът,но като не срещам разбиране.Чудя се аз каква баба ще стана/дай,Боже/един ден.Мисля си,че и аз ще се меся,ама по-тактично.
  При нас таткото,за съжаление,с нищо не противоречи на майка си-всяка нейна дума е като закон за него,никога не оспорва казаното и си мълчи,ако случайно не е съгласен.А и няма да си признае никога,че майка му греши за нещо.Така че,само аз съм мърмораната и гаднярката,така да се каже.Да,но става в-с за моето дете,значи отговорността е моя,не мога да абдикирам от задълженията и отговорностите си на родител заради чуждите напъни да ме отменят във възпитанието.Режа,иначе биха се качили на главата ми,а детето би се объркало тотално от  противоречивите послания,които получава.
 Ето един пример:На гости сме за 2 дни при свекърите.Те разлистват страниците на дет.книжка/прашна,мръсна и престояла 30 год./,като си плюнчат пръстите.Влизам в стаята и виждам как и моето детето се плюнчи,разлиствайки старата книжка.Направих остра забележка на детето,а то веднага отправи поглед към баба ,после към дядо и замига на парцали.На следващото гостуване очаквам да започне да говори на "ма",пак по примера на баба и дядо.А аз да се мъча да изграждам добри навици,умения и обноски!

И при нас е така.

И при нас е така!!!!!

Ами ние с майката на приятеля ми въобще не можем да постигнем консенсус спрямо детето.Аз и казвам едно тя си прави друго - например малкият не яде топени сирена и такива неща, а тя му дала с мисълта "колко е вкусно на детето" - в конкретният случай само казах на приятеля ми и след това го чух да и се кара и да и обяснява, че не може тя да идва от 2000км., веднъж годишно, да вижда сина му за първи път и да ми слага ред какво да яде детето и какво да не яде .След това с по - спокоен тон и обясни съображенията поради, които не давам на детето много неща и тя разумно се съгласи!До следващият път ,което беше на другия ден и когато я видях да се опитва да бутне на детето салам,а синът ми е вегетарианец.Развиках се без да ми пука, какво си мисли или какво иска, взех си детето от гостната и повече не позволих да доближи до него в мое отсъствие - влачех си го навсякъде с мен, въпреки увещанията и, че му мисли доброто и не може аз да го лишавам.След една седмица си замина, две седмици по - рано от планираното, но обеща да ни гостува пак през май(Боже как лети времето - ще трябва скоро пак да я търпя и да гледам на 4 какви ги върши ).
Та така с несъгласията.Майка ми пък обратното - оставила ме е да правя каквото си искам и само когато я питам нещо ми дава съвет за което и благодаря много!С други баби(прабаби) и с дядото не общуваме въобще(дядото даже не искаше да си загаси цигарата в стаята на детето, когато му гостувахме миналата година).И мисля, че така е най - добре за всички.Много съм доволна и също, че с приятеля ми разполагаме с голямо собствено жилище и не сме зависими по никакъв начин от роднини, които да ни се бъркат в живота