Без значение всъщност - брак или сериозна връзка. Подписът не променя нещата. Говоря за обвързване с всички произтичащи отговорности от това - моногамия, съжителство, взаимни решения, деца. Помня разни филмчета с Хю Грант, много сладки - показващи агонията на мъже преди да вземат подобно решение. Мислят си че с това животът им свършва, край. Знам че колкото по-възрастен е, един мъж, толкова по-трудно му става. Вижда му се по-удобно да приключи и да избяга, но не успява и не успява. Търси знак, че не това е жената, и си измисля обективни препятствия. И пак се връща, и пак. Но го е страх и върши глупости. Моля ви, разкажете какво преживявате, за да ви разберем. Защото нас тези маневри страшно ни нараняват.
- Публикувана: 25 апр. 2007, 11:52 ч.
- Последно мнение: 13 май 2007, 23:43 ч.
Как се решихте на брак?
Искаше ми се от мъж да узная за какво става дума. Цялата агония, цялата борба - не и този път, още съм млад, още не съм се наживял... или: ами ако не е Тя, ами ако утре ми омръзне, ами ако ми роди дете и трябва да му робувам до живот...
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Искаше ми се от мъж да узная за какво става дума. Цялата агония, цялата борба - не и този път, още съм млад, още не съм се наживял... или: ами ако не е Тя, ами ако утре ми омръзне, ами ако ми роди дете и трябва да му робувам до живот...
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Явно не при всички съществува такава агония...Май си много крайна
Точно затова дадох пример с мъжа ми, защото въпросната агония в нашия случай беше моята... 
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!
С най-големия нож,а
При мен - аз бях инициатора
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!
С най-големия нож,а
При мен - аз бях инициатора
Пък той дали е искал е друг въпрос.Но нали жената издига в култ брака.
При мен - аз бях инициатора
Имахме традиция да излизаме задължително по 3-4 пъти в седмицата , и да вечеряме някъде навън... и един ден като ми каза: "искам да живея с теб и да имам деца от теб" - направо се изкорах... за малко да се задавя , ама и без това ми беше най-добрият приятел... а и не виждах смисъл да се опъвам или да се правя на недостъпен...
При мен - аз бях инициатора
Имахме традиция да излизаме задължително по 3-4 пъти в седмицата , и да вечеряме някъде навън... и един ден като ми каза: "искам да живея с теб и да имам деца от теб" - направо се изкорах... за малко да се задавя , ама и без това ми беше най-добрият приятел... а и не виждах смисъл да се опъвам или да се правя на недостъпен...
,надушила бях,че у теб има и черти,достойни за уважение 
За каква агония става дума! 
Няма такова нещо! Когато двама души са заедно от дълго време и връзката им е стабилна, няма нищо по-нормално, от решение за брак.
В повечето случаи, самото предложение за брак съвсем не е изненада. И двамата усещат, кога връзката навлиза в тази фаза.
Ние бяхме заедно 5 години, преди да получа предложение за брак. Две години преди предложенето вече живеехме заедно, така, че трудно би ми убягнало нещо, камо ли предстоящо предложение!
А и ние отдавна бяхме семейство, само, че без сключен брак. Нищо изненадващо, разстърсващо и сърцераздирателно нямаше в нашето решение! То беше логично продължение на връзката ни! Просто се радвахме, че сме се намерили!
Няма такова нещо! Когато двама души са заедно от дълго време и връзката им е стабилна, няма нищо по-нормално, от решение за брак.
В повечето случаи, самото предложение за брак съвсем не е изненада. И двамата усещат, кога връзката навлиза в тази фаза.
Ние бяхме заедно 5 години, преди да получа предложение за брак. Две години преди предложенето вече живеехме заедно, така, че трудно би ми убягнало нещо, камо ли предстоящо предложение!
А и ние отдавна бяхме семейство, само, че без сключен брак. Нищо изненадващо, разстърсващо и сърцераздирателно нямаше в нашето решение! То беше логично продължение на връзката ни! Просто се радвахме, че сме се намерили!
много филми гледаш
не винаги мъжете са в агония от подобно решение, при нас аз бях така. Първо се опъвах на идеята за съжителство, после за брак ( тук имаше и външни фактори но все пак...) и после за дете
все с триста зора ставаха нещата. Сега съм благодарна на мъжът ми че имаше търпението да ме изчака да порасна в някои отношения, години ми отне 
ето, не винаги мъжете се дърпат от сериозните решения в живота
не винаги мъжете са в агония от подобно решение, при нас аз бях така. Първо се опъвах на идеята за съжителство, после за брак ( тук имаше и външни фактори но все пак...) и после за дете
все с триста зора ставаха нещата. Сега съм благодарна на мъжът ми че имаше търпението да ме изчака да порасна в някои отношения, години ми отне ето, не винаги мъжете се дърпат от сериозните решения в живота
Здравейте,
С първата ми жена беше така, че тя искаше брак, защото беше бременна. Нямаше агония у мен, дилеми и т.н. Казах, ОК и това е. Е, после се разведохме, ама това е друга тема.
С втората ми жена, аз предложих, когато забременя, за да се чувства сигурна и убедена в сериозните ми намерения. Тя, обаче отказа, защото бе преживяла тежък развод и се притесняваше от нещо подобно (което малко ме обиди, ама няма значение) и между нас.
Просто аз съм такъв тип, може би малко по-смел, авантюристичен ли, знам ли? Когато харесваш една жена, вярваш и, не виждам какъв е проблема. След като и разумът, и сърцето казват едно и също, няма място за излишно драматизиране.
С първата ми жена беше така, че тя искаше брак, защото беше бременна. Нямаше агония у мен, дилеми и т.н. Казах, ОК и това е. Е, после се разведохме, ама това е друга тема.
С втората ми жена, аз предложих, когато забременя, за да се чувства сигурна и убедена в сериозните ми намерения. Тя, обаче отказа, защото бе преживяла тежък развод и се притесняваше от нещо подобно (което малко ме обиди, ама няма значение) и между нас.
Просто аз съм такъв тип, може би малко по-смел, авантюристичен ли, знам ли?
Когато харесваш една жена, вярваш и, не виждам какъв е проблема. След като и разумът, и сърцето казват едно и също, няма място за излишно драматизиране.
Много просто след като 8 год си бяхме гаджета, един ден викам на моя сладур:" скъпиииииииии или ще се вземаме или ще се разделяме Имаш един месец да решиш какво да правиш"
Та след един месец се появи с огромен букет с червени рози и скрит пръстен в цветята ,аз жена за изпускане ли съм
Имаш един месец да решиш какво да правиш"Та след един месец се появи с огромен букет с червени рози и скрит пръстен в цветята
,аз жена за изпускане ли съм 
В крайна сметка стана по-скоро неговата, от колкото моята. 
Оженихме се, а Мимката реши да се появи почти 4 години след това. 
Аз едва ли ще се реша на брак скоро. Не ми изглежда примамливо най- вече от юридическа гледна точка. И най- вече, защото няма какви материални взаимоотношения да уреждаме.
Усети, че ако не се ожени за мен, ще си тръгна скоро. Не обичам дълги несериозни връзки. Не ми е изглеждал в особена агония Той настояваше да стане бързо, за да не взема да избягам, ако чакаме до моята желана дата.А ние и двамата бяхме на 21. Още не съм осъзнала колко млади сме били, защото е минала само година и половина
Той настояваше да стане бързо, за да не взема да избягам, ако чакаме до моята желана дата.Аз на 21,той на 22 г.
При мен - аз бях инициатора
Пък той дали е искал е друг въпрос.Но нали жената издига в култ брака.
НЕ,от упор се съгласи
И в нашия случай аз всъщност бях инициатора. Той се двоумеше много - ту така, ту онака, майка му, към която е много привързан, беше категорично против мене и току му намираше по някоя хубавица да го запознава. И след 3 години и 4 красавици, с които той се запознаваше и ги водеше по 1-2 пъти по заведения, кино и т.н., след което идваше да ми се жалва колко тъпи били, при появата на петата аз казах: край, аз бях дотука - и се махнах. Да, ама не! След седмица ми цъфна с един приятел и поиска да се оженим.
пп. свекървата, която тогава много се тръшна и не дойде на сватбата, после си оправихме отношенията и сега много се разбираме...
пп. свекървата, която тогава много се тръшна и не дойде на сватбата, после си оправихме отношенията и сега много се разбираме...
И в нашия случай аз всъщност бях инициатора. Той се двоумеше много - ту така, ту онака, майка му, към която е много привързан, беше категорично против мене и току му намираше по някоя хубавица да го запознава. И след 3 години и 4 красавици, с които той се запознаваше и ги водеше по 1-2 пъти по заведения, кино и т.н., след което идваше да ми се жалва колко тъпи били, при появата на петата аз казах: край, аз бях дотука - и се махнах. Да, ама не! След седмица ми цъфна с един приятел и поиска да се оженим.
пп. свекървата, която тогава много се тръшна и не дойде на сватбата, после си оправихме отношенията и сега много се разбираме...
пп. свекървата, която тогава много се тръшна и не дойде на сватбата, после си оправихме отношенията и сега много се разбираме...
Дано да продължите да се разбирате и занапред.
Ами, ние нямаме подпис в гражданското и си живеем добре тримата-мама,тати и щерка.Познаваме се от студентството и така,аз се преместих при него и се роди малката.Той ми предлага да се оженим,а аз си мисля,че и така ми е добре.Вече 5-6пъти ми предлага брак,но все си мисля,че подписа е нищо,просто ще робувам на обществени норми.Искам сама да подреждам живота си,а не да се омъжвам,защото имам дете. 
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!
С най-големия нож,а
При мен - аз бях инициатора
Пък той дали е искал е друг въпрос.Но нали жената издига в култ брака.
Зависи, не всички жени издигат в култ брака. Дали ще си сложиш подписа под един лист хартия или не, не променя нещата. Доверието и семейството не се изгражда въз основа на това.
Живеех си аз кротко и безметежно, пощипвах си тревица и си се радвах на слънчицето, докато един ден не ми мина моят котарак пътя и не ми се заумилква в краката.
Той реши, той предположи, че бих могла да си паса тревица пак, но да сме си заедно и да си правим компания на слънчице.
До днес вече ей- на 10 години все ми се умилква, а пък аз го чеша по козинката, защото много сладко ми мърка.
Той реши, той предположи, че бих могла да си паса тревица пак, но да сме си заедно и да си правим компания на слънчице.
До днес вече ей- на 10 години все ми се умилква, а пък аз го чеша по козинката, защото много сладко ми мърка.
При нас голямото решение беше, че искаме дете. Когато се запознахме, аз бях едва на 19.5г, той на 29г. Заживяхме заедно месец след запознанството ни. Ще излъжа, ако кажа, че съм допускала такова развитие на връзката ни от самото начало, предвид възрастта ми. Той обаче, да. След 6 месеца сменихме и града, а след още година вече бях бременна. И понеже някой каза, че жените издигат бракът в култ, аз ще опонирам - не винаги е така. За мен подписът изобщо не беше от значение, спокойно можех (да не кажа, че предпочитах) да мина и без такъв. Това не важеше за съпругът ми, обаче. Семейството го "прави" всеки 3-ти и следващ член, не подписът.
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
Късметлийка си! Моят нито ме напи, нито пръстен с диамант ми подари. Направо каза, че ще се женим. Е, позволи ми аз да избера датата, но не ме пита искам ли или не.
Направо каза, че ще се женим.
Моят каза така, като се запознахме.
Аз му казах да продължава да мечтае.
Да бях спряла алкохола по-рано, ех.
Да бях спряла алкохола по-рано, ех.
Не е лошо нещо алкохолът, но понякога стават и бели.....
като се замисля и нямам логичен отговор на въпроса.....
намеренията ми летяха по съвсем други направления като се срещнахме, имах важно пътуване до Ница свързано с работата ми и с перспектива да се местя там. Отмених си таксито за летището в последната минута....още не мога да си обясня защо така ми текна музата ...
звъннах на моят човек,на който всички гимии му бяха потънали (защото го бях отрязала дори да ме изпраща ), ......имах нужда от дринк
той щял да се побърка,защото както се изразява " такава като теб не бях срещал...парче и половина, мисълта ти е като бръснач, еродирана до не май каде си, брилянтно чувство за хумор......и директна като мъж, без разни инфантилни глезотии......."
След 3 дни заживяхме заедно и след 6 месеца бяхме в графата бракувани
и така.....както се казва, ако искаш да разсмееш Госпо д , разкажи му за плановете си
намеренията ми летяха по съвсем други направления като се срещнахме, имах важно пътуване до Ница свързано с работата ми и с перспектива да се местя там. Отмених си таксито за летището в последната минута....още не мога да си обясня защо така ми текна музата
...звъннах на моят човек,на който всички гимии му бяха потънали (защото го бях отрязала дори да ме изпраща ), ......имах нужда от дринк
той щял да се побърка,защото както се изразява " такава като теб не бях срещал...парче и половина, мисълта ти е като бръснач, еродирана до не май каде си, брилянтно чувство за хумор......и директна като мъж, без разни инфантилни глезотии......."
След 3 дни заживяхме заедно и след 6 месеца бяхме в графата бракувани
и така.....както се казва, ако искаш да разсмееш Госпо д , разкажи му за плановете си
Мъжът ми ме изнуди!
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
На рождения ми ден.
Напи ме и ми подари
пръстен с диамант. И
аз, нали съм жена, лапнах.
.....имах важно пътуване до Ница ..................
А какво стана с пътуването?!?
.....имах важно пътуване до Ница ..................
А какво стана с пътуването?!?
Отказах предложението, беше изключително скумфузена ситуация......
Без значение всъщност - брак или сериозна връзка. Подписът не променя нещата. Говоря за обвързване с всички произтичащи отговорности от това - моногамия, съжителство, взаимни решения, деца. Помня разни филмчета с Хю Грант, много сладки - показващи агонията на мъже преди да вземат подобно решение. Мислят си че с това животът им свършва, край. Знам че колкото по-възрастен е, един мъж, толкова по-трудно му става. Вижда му се по-удобно да приключи и да избяга, но не успява и не успява. Търси знак, че не това е жената, и си измисля обективни препятствия. И пак се връща, и пак. Но го е страх и върши глупости. Моля ви, разкажете какво преживявате, за да ви разберем. Защото нас тези маневри страшно ни нараняват.
Според мен, ако мъжът е сигурен в чувствата си - не би изпитвал тези агонии, които описваш.
Ние бяхме сигурни, че ще сме заедно до края на живота си и нямаше значение кога и как да сключим брак. Направихме го по-скоро заради неговите родители, защото бях бременна. Бяхме само аз и той на най-красивото място на земята...
Аз не очаквах нито пръстен, нито официално предложение, ама той успя да ме изненада и с двете - това е един от най-красивите ми спомени.
Препоръчани теми