По някаква причина се сетих за темата за Овча купел и за жената, която си размахваше платинените кредитни карти там.
Още по-офф. Коя е тази тема, че ми стана любопитно?
- Публикувана: 26 апр. 2007, 10:36 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 04:40 ч.
Какво е да си...
Още по-офф. Коя е тази тема, че ми стана любопитно?
Ах, дами, а аз още не съм решила въпроса за това: виждаме ли цветовете еднакво? Т.е. ще посоча трева и всички ще кажат зелено, ама какво виждат, тяхното зелено мойто зелено ли е или прилича на моето червено. Мистерия, която ще остане неразкрита, но докато не я разнищя, нищо друго не се питам
Не ги виждаме еднакво....
И аз това се чудя от няколко страници и години...
...
Ето това е и моята най-голяма питанка, от години.
И изобщо - какво е да си в главата на друг човек? Какво би било, ако аз не съм аз?
Аз пък не се чудя какво е да си някой друг. Щом не се чудя, май не искам да разбера. Сигурно защото искам само възможни неща 
Или пък сигурно защото живея с наивната мисъл, че всички сме толкова еднакви в своята същност, че няма накъде. 
Ми да. Повечето "различни" са просто развити същности на едно и също нещо, някак...
Понякога си мисля, че бих могла да бъда много неща, да имам много лица, но пак ще си остана аз.
С една дума различните не са това, което са...
Май нищо не казах, ама карай
Или пък сигурно защото живея с наивната мисъл, че всички сме толкова еднакви в своята същност, че няма накъде. Ми да. Повечето "различни" са просто развити същности на едно и също нещо, някак...Понякога си мисля, че бих могла да бъда много неща, да имам много лица, но пак ще си остана аз.
С една дума различните не са това, което са...
Май нищо не казах, ама карай
Здравей Вяра 
Много хубав и на място пост, според мен...
И аз бях цинично убедена в относителното сходство на хората (да не кажа дори - бях убедена, че всички са като мен
..в по-голяма или малка степен...взаимозаменяеми..и т.н.) и първия сезон на биг брадър ме разубеди в това и ми върна любопитството към Другите 
...което е даже хубаво, защото от горното - ако беше вярно - би следвало, че всички любови, които ще изживяваш, ще си приличат като две капки вода...защото ще привличаш все едни и същи хора...само пример, доста потискащо, добре че не е така...
Много хубав и на място пост, според мен...
И аз бях цинично убедена в относителното сходство на хората (да не кажа дори - бях убедена, че всички са като мен
..в по-голяма или малка степен...взаимозаменяеми..и т.н.) и първия сезон на биг брадър ме разубеди в това и ми върна любопитството към Другите ...което е даже хубаво, защото от горното - ако беше вярно - би следвало, че всички любови, които ще изживяваш, ще си приличат като две капки вода...защото ще привличаш все едни и същи хора...само пример, доста потискащо, добре че не е така...
Здравей Вяра
Много хубав и на място пост, според мен...
И аз бях цинично убедена в относителното сходство на хората (да не кажа дори - бях убедена, че всички са като мен ..в по-голяма или малка степен...взаимозаменяеми..и т.н.) и първия сезон на биг брадър ме разубеди в това и ми върна любопитството към Другите
...което е даже хубаво, защото от горното - ако беше вярно - би следвало, че всички любови, които ще изживяваш, ще си приличат като две капки вода...защото ще привличаш все едни и същи хора...само пример, доста потискащо, добре че не е така...
Много хубав и на място пост, според мен...
И аз бях цинично убедена в относителното сходство на хората (да не кажа дори - бях убедена, че всички са като мен
..в по-голяма или малка степен...взаимозаменяеми..и т.н.) и първия сезон на биг брадър ме разубеди в това и ми върна любопитството към Другите ...което е даже хубаво, защото от горното - ако беше вярно - би следвало, че всички любови, които ще изживяваш, ще си приличат като две капки вода...защото ще привличаш все едни и същи хора...само пример, доста потискащо, добре че не е така...
Не исках да кажа, че сме взаимозаменяеми. Нито пък, че не изпитвам любопитство към другите. Но опознавам другите чрез себе си и обратно.
Сега ми идва наум един въпрос - можеш ли да познаваш някого по-добре отколкото той се познава? Мисля си, че да.
За привличането не знам. Може да си привлечен от някого, без той да е привлечен към теб, нали? И любов да не се случи. Или по-скоро да не се установи връзка.
Ето, като четох темата, бях привлечена от теб, например
(сaмо да вметна, че рядко чета тук и не ви познавам ). Виждам, че и ти ми обърна внимание Както и да е. Във всеки случай откривам себе си във всеки, макар и частица само и може би това ме накара да го кажа така. Разликите са интересните, но пък приликите - обединяващите. По съм склонна да пренебрегвам първите и така е по-лесно да се доближиш до някого, а от там и да проумееш различността.
Много объркано, може би...
А какво ли е усещането да се раждаш.Жалко че не го помним,но какво ли сме изпитвали.Ако мойех да си спомня само
Аз лично смятам, че доста боли. Свиването на костите на главата не е шега работа, пък било то и с меки бебешки кости. Предполагам и първата глътка въздух боли особено, а светлината, шумът и студът ... брр! И те подмятат, преглеждат, мерят, мажат, бършат... И в един момент те връщат на мама!
Бебка спря да плаче в мига, в който ми я поставиха на гърдите. Никога няма да го забравя. Като я вдигнаха, за да ме зашият, отново заплака с пълно гърло. Ох, отплеснах се!
Какво ли е някое от сетивата ти да е абсолютно съвършено - обонянието например (вж. "Парфюмът" или вампирските истории 
) или вкусът при дегустаторите на вино...или дори музикалният слух (чудеше се тя, напълно лишена от такъв... 
)...
) или вкусът при дегустаторите на вино...или дори музикалният слух (чудеше се тя, напълно лишена от такъв... )...Какво е изобщо да имаш обоняние (а не мижав заместител като моето)...
Впрочем разбрах, докато бях бременна в първите месеци - много беше гадно, не можех да се возя в градски транспорт, нито да вляза в бакалия
А към края на бременността разбрах какво им е на възрастните лелки с подути глезени и болки в кръста, дето все нещо не им е наред на здравето... и въобще какво им е на старците, които с всеки ден губят контрол върху тялото си.
В първите часове след секциото бях в сходна с бебешката ситуация - лежиш по гръб, не можеш да се обърнеш още на една страна, нищо не можеш да направиш, освен да чакаш да те наглеждат през половин час... Отврат. Затова държах бебето ми да не стои само в стаята си.
Какво е да си невидим? Да можеш да влизаш в живота на хората незабелязан и да си излизаш също толкова незабелязан.
Има приказка на Е. Кестнер. Момче, което искаше да става детектив.
Сега вече ще ме освидетелстват като луда,обаче аз да си кажа честно (както винаги )
Чудно ми е било как се чувстват убийците след като убият.И още по-.....замисляла съм се,ако ей така без видима причина убиеш човек,който страшно много обичаш какво ще изпиташ-страх,че ще те хванат и ще идеш в затвор или ще ти е мъчно,защото вече няма да го има човека,към когото си бил силно привързан.(в това число включвам и най-близките роднини...) 
)Чудно ми е било как се чувстват убийците след като убият.И още по-.....замисляла съм се,ако ей така без видима причина убиеш човек,който страшно много обичаш какво ще изпиташ-страх,че ще те хванат и ще идеш в затвор или ще ти е мъчно,защото вече няма да го има човека,към когото си бил силно привързан.
(в това число включвам и най-близките роднини...)