Леля Кики бий

Съвсем скоро имах почти такава случка. Дариа ми каза, че една учителката я е ударила. На другата сутрин пак я попитах и тя пак потвърди... Казах й ако някоя я удари да му отговори, че ще иде в затвора, а тя веднага да отиде при директорката и да й се оплаче /Тя е любимата учителка на Дариа/. Същия ден се обърнах към директорката и просто й разказах какво ми е казала Дариа. Нито обвинявах, нито заплашвах - нищо. Тя обеща да разпита.

На другия ден /вечерта бившия взе Дари/ учителката поиска да говори с мен и естествено отрече. Каза, че не би си позволила никога да удари дете и прочие... Отново не я обвиних. Просто 'питах'.

Самата аз се чудя да вярвам ли или не на Дариа, но поне показах, че за мен нещата са сериозни.

Независимо дали вярваш или не - пред него не поставяй думите му на съмнение - дай му няколко указания как да действа ако пак някой го удари. 

Да, така е, при всички случаи говори.
Аз също съм чувала приказки, говорила съм с тях, от тогова през ден питам така между другото като си говорим с кой си играл, какво ял, коя песен пеели, дали някоя учителка не си е позволила нещо, отговорът е винаги "не". Почти съм убедена вече, че и първият път като ми каза не е било така.

Да. След празниците ще се опитам спокойно да поговоря с лелята. Лошото е, че малкия не говори добре и не се изразява добре, всъщност той сега тепърва започва да свързва изречения и за това  не може да ми обясни, какво точно се случва. 
А ми е ясно, че лелята винаги ще отрече, то друго какво й остава, но ако е истина, поне ще й стане ясно, че детето си казва и от там нататък се надявам да не се повтаря станалото /ако изобщо е станало/

По скоро ми се искаше да разбера, дали децата лъжат за такива неща или е лошо изразяване или са видяли нещо, а го пресъздават така, че на тях се е случило 
Споделете опит, моля 

                        Аз на нашия не вярвам.Познавам много добре персонала,все на ръце го носят,но онзи ден го питам какво правят ,а той отговаря:"Леля бие пъчката".На въпроса "къде" ,отговор "дупето" и вече на въпроса "защо" го излових дяволчето  "щото не иска папка" ,а той яде като ламя /пу,пу /.В къщи сме луднали защото точно си е хапнал доволно и писва , иска и се сеща , за нещо дето трябва да се приготвя,правим го,яде и пак следващо.И така можем да си готвим цял ден до сега нищо за ядене не е отказал. Питам персонала дали се храни и те се смеят,че иска постоянно допълнително и даже яде сам /нещо което в къщи не става 
                        Разказва и ,че пеят,танцуват ,свирят му на акордеон,но съм установила,че нещо когато не му се иска бързо,бързо съчинява .Да се чудиш от къде му идват в ума всички тези приказчици. Вчера тръгва и иска " на баба гупата" и като разбира,че не съм на работа веднага "деди доде зима".Знае си човека кой най-често го взима и даде нареждане.Разбира се ние тичаме първи и много често го засичаме как се пазари с персонала за едно или друго нещо и хич не отстъпва овена му с овен. А когато се чуди как да се измъкне е казвал даже "мама бие" и какво ли не още,а майка му цял ден е на работа,вижда го чак в 20 часа,а той ни разказва за боя в 10 сутринта,а мама е излязла на работа когато още спи. Тя като се върне ще ги "убие" от целувки и прегръдки,защото ги е оставила толкова малки и се е върнала на работа,а той " бие".

Не ми се вярва да посягат. Особено по бузките. Айде, някое шляпване по памперса може, но шамари? Едва ли... Децата вече се учат да играят театър и да търсят съжаление. Ако наистина ги бият, неподправения страх си личи. Разбира се, все пак поговори с жената.

Опит мога да споделя само в качеството си на бивша малка лъжла  От 3-тата ми година до към 18-тата никой не ми вярваше у дома. Майка ми още разказва как цветно съм описала на баща ми мъжа, с който тя се е запознала и очевидно сприятелила по пътя към баба ми, какво са си говорили, той какво ми е купил и прочие /около 3-4 годишна съм била/, подобна история, но за баща ми и девойка, с която той се е запознал на плажа...  Долни лъжи от моя страна. 

Ноооооо - никога не поставяй под съмнение думите на детето за проявено към него насилие, дори да си убедена, че са лъжа.  Рискуваш то да не сподели с теб ако нещо действително му се случи/да не дава Бог/. Задължително му казвай как да се държи в случаи на насили, дори да ти се струва, че нищо не е запомнило.
А и ако трябва да избирам м/у учителката в градината и детето си - предпочитам детето. Както и предпочитам да си преместя детето в друга градина без причина или да поискам обяснение без причина, пред това да има нещо и аз да го пропусна, за да не обидя някой. 

Иса ти е писала добре
просто го инструктирай какво да направи ако някой го бие - да каже, че ще се оплачи на мама и че лелката ще иде в затвора или тати ще я налббие или мама или още нещо. МОже и нещо по-сложно - да усети лелката, че детето има ясна представа какво ще й се случи ако тя го бие

Не мисля, че на такава възраст могат да си измислят, че някой ги бие 
Моята племенничка на 2 г и нещо също се оплака, че"Леля бий" и като я питахме защо каза "Кали плюе" /не харесала яденето и го изплюла/.
Може би лелките разчитат на това, че в яслата децата все още не могат да говорят и обясняват добре и дори и да си позволят нещо, то ще е безнаказано.
И се чудя как дете, което не може да говори добре, ще каже на лелките за затвор и т.н.

Абсолютно съм съгласна-по-добре да кажат после лелките,че детето прекалява,отколкото да не знае какво да прави или пък да си замълчи,когато наистина нещо стане(моят опит ми е показал,че лелките доста се стряскат,когато някое дете ги "затапи" ).Мисля,че лелките наистина имат навика да подценяват малките дечица в яслата,обаче ако детето може да каже нещо като "леля кики бий",ще може да каже и нещо друго...така,де...а-ма-ха!!!

И според мен децата не лъжат в тази възраст, при положение че в къщи не се използва този начин на възпитание детето няма как да си го измисли-най-малкото го е видяло от някъде.  Аз бих споделила какво ми е казало детето на лелката за да има впредвид че ако нещо такова стане то ще ми каже

Те не лъжат на тази възраст, а по-скоро не се изразяват добре, явно, и ето какво ме навежда на тази мисъл-
Ето един конкретен случай:
Карам му се за дадена беля и му казвам, ще те набия или ще те напляскам и правя от ония жест с ръката, който показва шамарче /сещате се, предполагам/. И след малко мъжа ми влиза в стаята и сина ми му казва: "Мама, бий Вани" и прави жеста с ръката, който е видял от мен 

Та ако някой гледа отстрани, без да е наясно ще си помисли, че аз го бия. А детето просто не се изразява добре в случая 

лъжат лъжат
моята приятелка дъщеря й като я питаш - кой се наака, отговаря - мама
а веднъж казала че леля й я бие
което 1000% не е вярно
в момента когато въображението почне да работи - детето почва да фантазира
то не е точно лъжа, а фантазия - децата не правят разлика

Didia, може детето да е видяло как някое друго дете не яде и му прилагат някакви "мерки", дали бият, е друг въпрос... Спомням си моят на 2 г. 3 м. беше казал, че госпожата в яслата му казала, ако не млъкнеш, ще извикам мишките - това трудно ще си го изфантазира. Не е бой, но му държа влага доста дълго.
Аз няма да се учудя, ако на "леля Кики" й се е свършил нервният запас и е тупнала някое дете, макар и леко.

Малките деца имат невероятната способност да усещат какво очаква възрастният човек от тях. Понякога си измислят, само и само да оправдаят очакванията му и да бъдат харесани и одобрени. И искрено си вярват, при това.
Действителен случай с мои познати. Нова учителка, за първи ден в детска градина, извежда децата с помощта на лелята на разходка в близкия парк. Срещат майката на учителката и се спират да си поговоят. Майката закача децата:
- Харесва ли ви новата учителка?
- Даааа - отговарят в хор децата.
- А вие слушате ли я?
- Дааааа...
- А тя бие ли ви?
- Дааа... - охотно потвърждават малките. Учителката само дето не припада от ужас. 

Моят син на тази възраст гордо обявяваше как го биел баща му, който никога не го е докосвал с пръст. Малко по-голям ни беше обзавел с любовници - и мен, и баща си. Добре, че не сме ревниви, че сигурно и до развод щеше да ни докара - толкова беше убедителен в думите си.   

Струва ми се най-вероятно в яслата, да ги заплашват, че ще ги бият, ако не спят, ядат и прочие...
Дъщеря ми на 2 и половина и си измисля и украсява, понякога отговаря наопъки напълно сериозно. Тенденцията се задълбочава пропорционално на броя на присъстващите    Понякога пък не успява да изрази условности, нюанси и не се разбира правила ли е нещо, иска ли да го прави, чувала ли е просто  

                             malina_m , с пръчка по дупето на масата за хранене  си е направо чиста фантазия.Виж да е на вън по бих могла да се съглася.
                             А неговите фантазии край нямат.Дядо му го държи на ръце и той вика "Деди чипе"- щипе демек и то защото иска баба да го гушне.Човека направо се стопи от притеснение и при това ние там сме 6 човека.Всички баби,дядовци и мама ,и тате.
                             Така,че ако някой се дразни от думата "лъжа" и наистина не е лъжа ,а просто негов си начин да постигне желана цел , по-скоро фантазира и представя нещата така както са му удобни .И най-важното е ,че хваща дикиш и си постига искането без значение при кого е и към кого е насочено.При това е на две години,ами какво става на 5-6 - направо ще те вкара в затвора. ако продължаваме в същия дух да му се подчиняваме.Особено едната баба я манипулира и заповядва с тон нетърпящ възражение,ако не стане следва такъв рев,че жената се утрепва да му изпълнява прищевките.
                             За това основно правило проверявай инфото дадено от бебо на място.

"Мамо, мамо, дядо ме ухапа!"-това са мои думи, била съм около 3-годишна.
Истината-дядо ми ме взел на ръце, но не се бил обръснал. Опряла съм си бузката до неговата и така...

Едва ли лъже,децата не лъжат за такива неща.

    Аз пък имам спомен от градината, че лелята доста често пошляпваше. Спомням си го съвсем ясно. А на едно момченце му дърпаше постоянно ушите. Вече големи се видяхме и си говорихме за градинката и спомена за тогава, че е получил възпаление на едното ухо.
   

Хубаво е да провериш историята и да не оставяш нещата така. Казвам ти го от личен опит. Аз скоро разказвах някъде, ама пак ще си кажа. Дъщеря ми е хиперактивно дете с дефицит на внимание. Има изоставане в речта. Ходи в нормална детска градина. Един ден ми каза, че госпожа Х я бие. Питам я къде точно. Тя ми отговори, че по дупето. "Защо те бие?"-питам, "Защото не искаш да спиш" (тя все още говори така). "А ти какво правиш като те бие?" и последва отговор: "Плача". Много се ядосах, защото детето е с проблем и то не лек и трудно заспива. Често изобщо не спи на обяд. За всеки случай се обадих на две майки, чиито дечица са в нашата група, за да ги разпитат какво точно се случва. И двете потвърдиха същото. Бие я, защото не спи на обяд. А като я набие, тя се разплаквала и заспивала. Отидох в градинката, но за съжаление, сутринта беше на смяна другата госпожа. Аз въпреки това не се стърпях и си казах каквото имаше да казвам. Попитах ги, епикриза ли трябва да размятам сега тук, за да докажа, че детето е болно и не е виновно, че не може да спи. Няма да забравя как лелята гледаше през цялото време в земята, не посмя да ме погледне. А другата госпожа каза, че никога не е имала проблем с Мими и е изумена.
Следобяд отивам да си прибера детето от градинка и с намерението да говоря точно с учителката, която бие детето ми. Ами за мен нямаше по-голямо доказателство от това, че случващото се е истина, от поведението на госпожата. Те и бяха предали какво съм казала сутринта. Тя ме посреща с усмивка до ушите, започва да се подмазва, да целува детето (а то втрещено се дърпа), бързаше да ми даде раницата и да се скрие в стаята. Като видях, че бърза да избяга, направо и казах: "Вие нали повече няма да биете детето?". Смени и се физиономията, взе да отрича, децата лъжели и т.н. Сега от време на време разпитвам другите дечица, дали случката се повтаря. Казват, че вече не я бие. А и тя не се е оплаквала скоро. Надявам се госпожата да си е взела урок.

   Незнам какво да те посъветвам, защото ситуацията наистина е деликатна, още повече, че моята дъщеря твърди, че аз бия баба й Свекърва ми ми разказа как се е смяла на Александра, която стоейки в количката си говорела "Мама бий баба"

Надеждица, извинявай, че ползвам цитат от твое мнение, но не разбирам какво толкова й е деликатно на ситуацията? Дори при 90% вероятност детето да разказва измислици, не бих се посвенила да говоря с учителките.

понеже съм убедена, че лелките пошляпват дечицата, моето е инструктирано да ги плаши с "Ще те кажа на мама!"
на няколко пъти ми разказва случки със заплахи и насилие и винаги подпитвам персонала, всичко излиза, както ми го е казало детето, без частта за боят, там мълчат като партизани на разпит!
затова съм на страната на детето си...
непременно трябва да уведомиш леля ти Кики, че детето я клюкари и ще видиш как ще стане по- внимателна!

Според мен трябва да поговориш с лелката,а и с директорката също.Децата наистина са склонни да си измислят,но аз съм на мнение,че в основата на всяка измислица стои зрънце истина.Наскоро Ния ми разказа как леля Любка я биела.Спрях я веднага от градина и говорих с директорката,тя съответно с персонала и накрая се оказа,че другата лелка удряла по принцип ,но Ния не са я удряли,защото слушала.Не знам колко е истина,но може и така да е-тя да е видяла и после да ми го е разказала като преживяно,но  не ме е излъгала  просто за играта.Естествено я отписах от градината.

хм, това за тях явно обяснява нещата... 
наскоро приятелка ,живееща в Лондон, ми разказа , че там ако някой те види даже да замахваш към детето , дори и в собствения си двор, може да се обади на Заинтересованите органи и да те арестуват. мечтая си да стане така и в БГ

  Деликатна е разбира се! Това обаче изобщо не изключва разговор с учителките. Не дадох конкретен съвет, тъй като всяка една от нас е най- наясно с атмосферата в яслата на детето й! Лично аз имам 2 различни подхода с двете учителки на Александра
Никога не бих оставила във "въздуха" думите на детето си, но заради комфорта му в детското заведение от мен се иска деликатен подход към персонала

 Здравейте и от мен.
 Да отговоря и аз по темата.
 Твърдо съм на мнение, че не всяка детска учителка става за детската градина. Защото има такива, които са там само за присъствие и оставят децата изцяло на помощния персонал (срещат се жени с осмокласно образование). Лелките са там, за да поддържат хигиената, както на помещенията, така и на самите деца. Ако имат явна причина, нека "тупат" памперса, но да сме сигурни, че няма да е системно.
 А до това, дали да вярваме на детето, което веднъж ни е излъгало за памперса? Твърде малки са в яслата, за да лъжат за пошляпванията. Ако дете на такава възраст се оплаче, то със сигурност, някой му е посягал поне веднъж. Наша е задачата да преценим ситуацията и лично аз в такава ситуация, порицавам и двете страни. Лелката да си държи шамарите на разстояние от децата, а малкото, да внимава, да не прави повече бели.

Я, кажи една "явна" причина да се бие дете, че аз нещо не се сещам за такава.... Живеем в 21 век, насилието над деца е ЗАБРАНЕНО и да - тупането на памперс също е насилие.  Най-добре е социалните да дойдат... 

Извинете ме, че не писах дълго време в темата, но да кажа за развоя на случката.

Говорих с леля Кики  Тя каза, че не е удряла детето, нито би си позволила да удари ничие друго дете. Просто когато не заспивали децата им казвала, че ще ги потупа по памперса, но не си позволявала да го прави, всичко било на думи.

На мен ми е ясно, че истината няма да я разбера, но поне лелята вече е наясно, че детето казва, та се надявам, ако ги по шляпва вече да не го прави