Били ли сте жертва на расистко отношение от страна на местните?

Не, никога. В началото се чувствах екзотична, защото хората ми обръщаха по-голямо внимание. Питаха за България и т.н. В Кънектикът обаче е толкова шарено, че въобще да говориш с акцент си е нормата.

Помня, обаче, че в Русия хората се разочароваха, че съм българка. Първия път бях там с няколко американци и местните само като чуеха, че съм българка и ме забравяха. Американците им бяха много по-интересни.

Да.

Интересното е, че аз явно не знаех какво е, в България не бях срещала такъв вид "особено" отношение. Не крия, че се изненадах по какъв начин ми се поднася и къде и как се случва, както и че действително се случва на мен. Но не си занимавам мозъка с простотията човешка, запълвам си живота достатъчно с други по-заслужаващи си неща.

Случка 1. типична за зона Бергамо, която си спомням с насмешка:

Родителска среща. Влизам в класната стая и сядам на един от чиновете, другите чинове са вече заети, има само майки (нормално е, в тази зона майките по принцип не работят, а мъжете им си скъсват г**а по 7 дни в седмицата). Всички майки са италианки, с изключение на мен.  Забелязвам, че малко по малко около мен всички се отдръпват и освобождават все повече място. Аз оставам сама като на самотен остров, сама на чина и всички чинове наоколо свободни, а другите майки се блъскат по 3 на чин.

Да тръгна да обяснявам сега, че съм космата, мириша, или съм грозна или зле облечена, камо ли необразована изобщо не му е мястото. Тук болшинството хора са с основно образование, както и същите тези мили и жалки майчици.


Случка 2.

Синът ми играе със съседското дете, което напира да влиза в нашата градина да ходи върху зеленчуците. Синът ми му казва, не бива да влизаш там, че мама не дава, аз не влизам във вашата градина. Отговор от 5 годишното лапе: "Къв си ти бе, за къв се мислиш, вие сте дошли последни тука и нищо не е ваше. А ние сме първи и всичко е наше."

Изумително! 

Аз, дори днес - 14 години след моето идване тук - се чувствам гадно. ЗАЩОТО ме карат да се чувствам така! Аз акцент ще имам до края на живота ми. Обаче французите това не могат да го преживеят  

Донна,изобщо не се съмнявах че сте се включиш ти от твоето Bergamo !Фло казва че при вас всички са като Питер от Бреша от онзи скеч който правят в Дзелиг
На мен са ми останали две неща запечатани най-силно в мозъка от всичките странни преживявания от този род.
Значи,трябваше да ходя на един рожден ден на една моя приятелка от Никелино преди няколко години.Мацката е много елегантна и доста докарва хлапето си.Решавам да взема нещо по-така на момиченцето и за целта се набутвам в един доста луксозен детски магазин.Продавачката  като ме видя,засия от щастие.Бях добре облечена и в началото ме прие много радушно.След това обаче се наложи да заговоря и тя:
"От къде си?"
"Българка съм"
"А работиш ли?"
"Не,за сега не работя."
"Aми аз имам много приятелки,които се нуждаят от домашна прислужница,ако оставиш координати сте те препоръчам"
При което аз онемях.Мислех си дали да не и врътна някой скандал.След това се отказах и взех една от най-скъпите роклички,като и казах че е за подарък онази съвсем се вкисна.Може би трябваше да хвърля дрешките на щанда и да изляза,но мисля че повече я вкиснах когато направих покупката.
Веднъж една продавачка в книжарница пък ми поиска личната карта за да удостоверя ,че kартата за разплащане е моя(въпреки че беше банкомат) .Направи го с такъв тон и израз на лицето ,все едно съм крадла,която е свила току що портфейла на някой за да си купи няколко книжки на Селинджър и Грийн.Спомням си ,че всички клиенти в близост до касата се обърнаха за да видят как ще бъда хваната на местопрестъплението.Обаче ги разочаровах ужасно .

amymommy, трябваше да й кажеш, че къщата ти е толкова голяма, че една чистачка не ти стига и ако ТЯ се интересува, може да дойде да се интервюира при теб, защото добре плащаш 

Аз винаги приемам хората с добро и когато някой реагира просташки аз си глътвам езика и реагирам интелигентно /както мама казва  / и после ме е яд, че не съм се защитила, че не съм подготвена за нападки.

Расистко отношение никога не имало към мен. Но аз живея с град със сигурно 95% чужденци. Мисля, че тук американците се чувстват скучни 

За расистко отношение тук,мога цял ферман да изпиша...
  Особено ,когато става дума за търсене на работа.
  Последно ми се случи да ме викнат на от една агенция за работа с предложение за опаковчик почасово. На въпроса дали изобщо са си направили труда да ми прочетат автобиографията,отговора беше,че само като са ми видяли фамилно име било ясно ,каква работа търся..
   В друга фирма,учтиво ми подметнаха да се представям с фамилното име на мъжа ми,че иначе директно ми запращат Си Ви то в коша.
 
  А да не говоря за милата ми свекърва,която след като 2 години живяхме заедно със сина й,като стана дума че искаме да се женим,веднага подхвана сериозни разговори за разни румънки, изобщо не беше запомнила жената откъде съм, но пък беше добре информирана за браковете по сметка или за гражданство..

Може и да е имало, но не съм обърнала внимание  Аз съм малко джаста-праста
Спомням си веднъж менаджерката на фирмата, в която работех, си правеше шега с акцента на някакви. Как тя не ги разбирала и как и те нея. Всички много се смяхме, историята беше поднесена по интересен начин. На следващият ден аз не се чувствах добре и си взех болничен. Обаче на шефката и присветнало за шегата, изказана в мое присъствие предния ден, решила, че съм се засегнала. Повика ме лично в офиса си да се извини. Един час си приказвахме общи приказки, ама нали ми течеше заплатата  Най-интересното е, че аз въобще не го приех за лична обида, а може би за други хора наистина щеше да е 
Иначе син ми веднъж го бяха изолирали от играта, защото не бил англичанин. Но моят бързо се справил със ситуацията, веднага докладвал на учителят си и виновникът бил наказан Тук са доста чувствителни на тема расизъм и мнооого внимават какво, как и пред кого ще кажат.
Пак син ми, за краткият 14 дневен престой във Флорида, успяха да го обидят. Девойките в квартала много си падаха по акцента му и явно на младежите им е накривяло. Един ден му заявили, че акцентът му всъщност бил шотландски  Моят пък взел, че се вързал 

Не съм се сблъсквала с расистко отношение в Щатите. Напротив, обикновено ме приемат с интерес и ми харесват акцента. В моя град има страшно много чужденци.
Обаче в Западна Европа положението е доста различно. Ходила съм в доста командировки там и ми беше страшно неприятно с какво нескрито разочарование реагираха хората като им кажа, че съм от България.

Сигурна съм, че зад гърба ми говорят. Убедена съм дори- тъпите ми и завистливи под колеги- недиректни колеги.  Иначе пряко не съм била жертва. Засега. Ако да е имало нещо е било страшно минимално, на което не съм обърнала внимание.

Не, не съм.
Но, тайничко се надявам някой да намекне за това. Тука закона е жесток. Сумата, коята ще ми се заплати е достатъчна да изплатя къщата и да си купя още една. Но за съжеление, желаещи за дискриминяция към мене няма . Знам си правата, но и другите ги знаят (за мое съжеление)

Не бих казала. Веднъж, като стана дума, че за деня на благодарността не готвя пуйка, защото не обичам, една американка се изцепи "Ами като не ядеш пуйка, иди си в Боливия"  . Останалите американци около мен, когато си прибраха ченетата от пода  , много се засрамиха. По-скоро е изключение такова отношение. 

Да,и на мен често ми се случва да обяснявам че българите нямат нищо общо с румънците и че НЕ съм румънка.Сравнението изключително ме дразни,зашото до сега не съм се сблъсквала с приятна румънка.Всичките румънки които са се сблъскали случайно с мен са биле някакви абсолютно нагли вулгарни и невъзпитани лепки,които като разберат че не си италианка идват и те обсипват с куп недискретни въпроси.Естествено далеч съм от мисълта че симпатични румънки няма,но аз до този момент не съм срещнала такава.И когато някой италианец започне да ми разправя ,че румънка или българка е все тази отговарям невероятно мазно,мило и възпитано че румънците са много по близки до култура с италианците,отколкото с нас и за да им докажа че съм права им напомням че е достатъчно да знаеш италиански за да разбереш горе-долу за какво се говори в някой текст на румънски.Има много общи думи с италианото.След този мой железен аргумент ме оставят на мира ,като тактично сменят темата на разговор.
Друго,което страшно ме дразни е изречението,което непрекъснато чувам по повод на фигурата ми"..ааа,вие жените  от изтока веднага се връщате във форма след раждането,ние сме по деликатни...",което направо ме вади от нерви.Все едно че говорят за някаква издържлива порода добитък.Какво да направя ,като изглеждам прекрасно след само 4 месеца от раждането на детето си.Трябва ли и аз да се клатя като дроб,защото тя 5 години не е съумяла да влезе във форма?!Просто за всяко положително нещо се намира някакво отрицателно тълкувание от тяхна страна.
Много се изненадвам че в шатите чужденците не са подложени на подобен вид дисекция,ты като нашият приятел ,който живее в Алабама неведнъж е казвал че той като италианец там усеща точно този вид отношение от страна на туземците,каквото чувствам тук аз.Веднъж дори се скара на една служителка,защото тя подхвърлила нещо по отношение на мен като българка(което аз така и не разбрах,явно не е било толкова очевадно,в сравнение с това което вече съм свикнала да понасям)и той беше избеснял буквално.
Но както вече споменах,напоследък факта ,че съм българка се приема прекрасно,чак започвам да се щипя за да проверя дали не сънувам .Много странно!

А Влади, кажи им за жените след раждането, че не е вярно. Дай ме мен за пример ако искаш  Аз след раждането качих и десетина килца отгоре. Глад не става, спорт не става, килата се качват, драйфа ми се 
Такива слаботелесни като тебЯ ги има по цял свят, не само в Италия...

Не съм забелязала да си призная-  но ако  и това се случи вярвайте ми няма да си оставя"магарето в калта"
В работата си съм 2 пъти по прилежна и трудолюбива отколкото местните, знам че България не  е Балтийска република(както много от местните мислят )и не съм "бляк" както питали веднъж мъжа ми когато казал че съм Българка.Заради това и много други неща няма да позволя  на никои да ме третира като "second hand"
Обичаите се!
Вили

Мистик,ако дам пример с теб,съвсем ще ги обидя.Ти изглеждаш просто прекрасно,мацка,но мисля че си прекалено критична към себе си за да се видиш с истински очи.Предполагам всички които са те виждали ще се съгласят с мен,така че гледай си раб'тата с твойте 10 кила!

Хер,много се смях с това Блякkk

Ами душа, ти мен отдавна не си ме виждала. Аз за една година без да се усетя качих 10 кила. Както правех диети и исках да слабея, тъй ми се случи най-лошото. Недей да твърдиш каква мацка БЯХ, вече не съм. Което за мен е ужасен проблем. Питай след две седмици сърфлайн, ще ни идват на гости след 12 дни, аз за първи път да ти кажа честно се СРАМУВАМ от себе си. Ама си казвам, че сърфи няма да ми гледа дебелия задник, нали?

Момичета,а не мислите ли,че по-големи расисти от нас няма?Не искам да се заяждам с никой,но помислете малко-влудява ни факта,че ни сравняват с румънци,обиждаме се,че ни бъркат с други нации,засягаме се,когато мислят,че сме "черни".Всичко това не е ли расизъм?
Би трябвало и ние да се научим да уважяваме другите нации и след това да изискваме да ни уважяват и нас.

Ехехeeeee,Саби,ти накъде го изби!
Това че се обиждам от факта че ме вземат за румънка го обясних защо е така.Тук сме 12.000 парчета в наше село.Както се казва се знаем всички по физиономия.Да,гадно ми е че им приличам на онези румънки,които ако ги видиш ще ти стане веднага ясно за какво ти говоя...не е въпрос на расизъм това че не желая да бъда оприличавана на някоя която без свян с спуква от бой детето по детските площадки,със онази която си хвърля фасовете по пясъчниците и оставя опаковките на закуските на детето си по пейките от където се разхвърчават по съвършенната поляна и още хиляди подобни причини,поради които не желая да минавам за румънка.Не ща бе!Аз съм българка !За какъв расизъм говориш не знам.Казах вече,залагам си главата че има хиляди приятни румънци,нарочно го одебелих,така че да не се подхваща наклон на разговор,който няма нищо общо с онова което мисля по отношение на другите етноси

саби, ако някой ти каже, че си не си завършила висше образование , ами селското училище, че говориш испански с андалузки акцент, че косата ти не е естествено руса, ами боядисана - какво ще кажеш? Приемаме, че си завършила висше, че говориш литературен испански и си истинска блондинка.
Същото е когато на някого си казала, че си нигериец, а не сомалиец. Аржентинец, а не перуанец. Българин, а не румънец. Това, че държа хората да си спомнят за моята националност признак на расизъм ли го наричаш? Хей  

А ако мъжът ти в леглото вземе да те нарече с името " Жулиета", а ти не се казваш така? Расизъм ли е ако вземеш, че се обидиш?

Обидиш?

Е, Алабама... Там няма много разнообразни имигранти. Аз що постоянно казвам, че ме е страх от юга? 

Пък на теб са ти свикнали явно, прехвърлили са си снобското внимание на друга жертва...

Бе аз винаги съм смятала, че българинът си е расист, но след като прочетох тази тема, вече виждам, че италианците са по-расисти! 

Ха. Или "Ромео"! 

Не. Не съм се сблъсквала с по-различно отношение към мен само защото съм чужденка. Радват ми се на акцента, разпитват ме за България и Европа, но са много добронамерено. Приемат ме като равна заради знанията и опита ми и това откъде идвам не е било тема на обсъждане или специално (негативно) отношение. Втори въпрос, че в Калифорния чужденците са повече от американците ...

Мене пък ме пита дали съм от Франция или Швейцария. Пустото "р" не мога да го кажа. Колко се опитваха да ме "откажат" от това преди мноооого години в БГ. Почти нямам акцент на англ. език, но на някои думи гадното "р" се усеща. То в англ. го няма българското твърдо "р", но все пак......

Абсолютно. Даже от добронамереност прекаляват понякога. Колко пъти съм държала опашка я в магазина, я в пощата, я в кафенето докато отговарям на въпроси откога съм тук и харесва ли ми. А родителите ми? Аййй, те са си в България? Мъчно ми е сигурно за тях... И на тях сигурно им е мъчно за мен. Роднини имам ли тук? О, нямам, милата аз. А, имам мъж? Ама той българин ли е? Тук ли се запознахме? Аууу, от България още! А кога за последен път съм си ходила в България? Аууу, ами то отдавна (или съответно, а скоро е било, добре). В България сигурно е много хубаво. Липсва ли ми? А какво е времето там сега? Вали ли сняг? Стават ли жеги? Имаме ли океан? А плаж? А планини? Еййй В повечето случаи нямам нищо против, ама понякога като прибягвам през магазина набързо и нямам време за раздумка като ме питат откъде съм, отговарям Сан Франциско  . Само веднъж един касиер ми се ухили и каза "Добре де, а акцента ти откъде е?"  

не ми се е случвало до сега. Особено в магазин  Не мога да си предтавя да ме третират лошо - не им е това работата

Juturna,  Толкова добре си го описала, че нямам нищо да добавя.

Това ми хареса. Или както се казва ''to make the short story - long''.
По темата  - не съм усещала дискриминация....за дискриминация става дума, а не за расизъм, нали?   Защото расизъм съм усещала и то доста силно, от афро-американски нежни и чувствителни души, винаги умело прикрит и замаскиран....

Хе-хе, много расизъм из таз Европа , много чудо! И вие сигурно нищо не сте усетили, какво ли биха казали другите раси! Наистина в Европата да не си имигрант, не се тачи тази порода. Като чета, май само момичетата от Америка не се оплакват от това нещо. Не че тук го няма, има го, ама местните тук са доста по-толерантни, нали цялото общество е имигрантско. Кой с акцент, кой без акцент, много важно, ей това харесвам аз в Канада, че няма такива предрасъдъци и си като всички други, без значение от къде идваш и какъв ти е отенъка на кожата или на акцента.

Много ме впечатли това , което авторката на темата писа за румънците. Аз съм смаяна от тез хора тук. Имам и лични мои познати , и много често имам клиенти румънци. Много са инженери и работят в мастити компании, превзели са най-голямата самолетостроителна компания тук. И се поддържат по между си, абе свестни хора са, много по-най са от българите. Ха сега де! Къде ли е истината? 

Saby, много си права. Ама много. Аз хич не се обиждам ако ме питат дали съм румънка, все ми е тая, ясно ми е, че не влагат хората расизъм в това, а просто любопитство.

Juturna, супер точна си.  Много позната картинка. Само че аз в началото като не очаквах такова нещо, и си отговарях искрено (например на въпроса за липсите). Това обаче предизвикваше смущаващо объркване "Ама как така не ти липсва?" И не знаят какво да кажат оттам нататък.
Сега обаче всичко това ми звучи като заучени фрази и самата аз отговарям по правилата и заучено.  Хубаво е да върви приказката.
По темата - и аз като G&J не съм усещала дискриминация от страна на американците. Кофти отношение (не знам точно как да го нарека) заради това, че съм различна - да. От индийци.

Представяш ли си?
 
Вили

Не съм расистка - родена  съм в Русия, израстнала в България, женена за Англичанин- във вените на моето бебче тече интернационална кръв как бих могла да съм расистка.
А що се отнася до израза "бляк" не мисля че има разлика ако нас ни наричат "white"- бих  написала "colored", което е по-възпитания и приемлив вариант, но не мисля че този израз е популярен в България.
Работя  с хора от всевъзможни нации, раси и т.н- ти ги назови, ние ги имаме на работа.
Не съм расист просто не обичам отношението и поведеннието на определени "нации"
Вили

Аз съм със сини очи и светла коса, та
обикновено са приветливи, веднъж
ме срещнаха някакви отрепки и ме
нарекоха "тъпа западнячка", така и
не разбрах, откъде знаят, че съм от София.
Расистко отношение към мен в Германия
няма как да усетя, все пак съм европеидна.
Едно бабе обаче преди време на една
опашка ми подхвърли да съм си ходела,
откъдето съм дошла. Аз я прегърнах и й
казах, че бих й угодила всякак, обаче, ако
не е разбрала, Освиенцим отдавна е затворен.
Народът се намеси и й каза да се засрами.
В Африка обаче бях много предпазлива.
Щото там ми личеше, че не съм от другата махала.
В общи линии не ми пука, откъде съм и защо съм.
Никой не избира къде да се роди. Лошото е, че
някои имат само с паспорта си да се гордеят.

Не, поне zа сега. Даже бях беzумно учудена, в началото, когато едва едва връzвах едно иzречение всички се надпреварваха да ми помагат и обясняват как, какво и zащо. Особенно ясен спомен имам как една продавачка ми раzясняваше на дълго и широко кой хляб какъв е, zащото от хилядите им раzлични хлебчета бях получила световрът и не успявах да реша какъв да си купя...а zад мен 5_6 човека си чакат на опашка беz да мърморят ...обачеааа, ако се опитваш да говориш английски от 50 наzнайващи еzика я се намерят 1/2ма, които да ти отговорят .
Беz да обиждам никого най_гадното и расистко отношение към мен съм видяла в милата ми татковина и то от хора, които най_малко съм очаквала .

Извинявай обаче 'coloured' се счита за възможно най-грубия и унизителен начин да опишеш човек, който не е от бялата раса. Правилният, възприет и PC начин е 'black' (когато описваш чернокож човек)

Междудругото, повечето от вас тук описват дискриминация, а не расизъм! (разликата между двете е огромна)

Те негрите бяха се надигнали преди 1-2 години точно заради това обръщение 'black'насточваха да ги наричат "colored"или Афро американци.Ако има кажеш чернокож и ще те изчсат с парцалите тук

Чак сега прочетох темата, пък да взема и аз да понапиша нещо.
Обикновено с истории на тази тема ме зарежда сестра ми. Тя живее в [USA], работи като архитект в добра фирма, слаба, висока и руса е. Та последната изцепка е от тяхната секретарка - попълвала жената някакви документи и попитала сестра ми каква раса е. Сестра ми решила че се шегува и казала че е европеиден монголоид, а секретарката я попитала как се пише за да го попълни. Да уточня че целия екип във фирмата и са американци, бели, имат само 1 черен. Също така редовно чува подмятания за емигрантите зад гърба си, но след като казала в прав текст че си знае правата и вярва в американската правна система, подмятанията са секнали.
При мен чак такива случки не е имало. Притеснявах се от лошо отношение след като заминахме за пръв път в чужбина. Бяхме във Виена, но отношението бешеповече от прекрасно към мен, независимо че не им говорех езика. Избиваха се да ми помагат и обясняват. В болницата в която раждах, след като разбраха че говоря английски, така нагласяваха персонала който ме обслужваше, че да можем да се разбираме.
Като се преместихме във Франция имах няколко неприятни случая. Първите дни след като дойдохме си купувам хляб в кварталната хлебарница, почти не говорех френски. Хлебаря ме пита каква съм и започва да спори че акцента ми е руски, да си призная че съм рускиня. Аз държах на своето и накрая той избесня и отказа да ми продаде хляб.
Много често ми се случва в парка или по детските площадки майки проявили силен първоначален интерес към мен и децата ми , като разберат какви сме да ни обърнат демонстративно гръб. Да уточня че цялото семейство сме много светли, децата са страшно руси. Доста често ни казват че приличаме на немци, а не на българи. Тук витае някаква представа за типичния българин като мургав тъмен типаж.
Разбира се , случва се и особен добро отношение към нас.В детската градина например са страшно мили, няколко пъти са ми искали съвет или помощ, свързани с професията ми ли с езиците които говоря. Общо взето , ако мога да обобщя - нискоинтелигентните, необразовани или ограничени хора по-често си позволяват презрително отношение към чужденци.

 

при нас официално няма дискриминация

ако кажеш "негър" на някого ти е сигурна присъдата

от друга страна в скандинавията никoй не обича чужденците - много са се напатили от тях (преди престъпността е била много ниска) и затова са силно подозрителни в началото
после нещата се променят, като разберат че си нормален човек
за радост почти не съм срещала лошо отношение
само в Дания в детската градина имаше една, която веднага смени тактиката и стана много мила,като разбра че мъжът ми работи и плащаме пълна такса, нещо което никoй друг в нашата група не правеше
ама тя си беше ограничена и без това

единственото, което ми пречи е името в търсенето на работа, но се надявам скоро нещата да се променят

и да, не обичам да ме бъркат с румънка или нещо друго
въпрос на уважение е да запомнят от къде си, след като комуникират с теб всеки ден

при мен засега буди учудване факта, че разговарям почти на перфектен шведски с тях само след 1 година и 4 месеца, направо им увисват физиономиите от факта

за мен важното е да се уважаваме ние самите, за да ни уважават

спомням си учудването в Дания, когато една българка  (трябваше да си представяме държавите) спомена за книги на БГ през 9 век и златен век на културата през 10 век, направo им скри топката, като се знае че западните държави имат книги на свой език едва след 15-16 век ,някои и по-късно
но това е друга тема

лек ден на всички

Мирандина, а ти в коя страна живееш? Да знам да не ползвам думата 'coloured' , ако попадна там. А от живеещите в Англия съвет, не ползвай 'black' тук, ако не търсиш проблеми 
На една позната мъж и е черен и той много се беше засегнал като ходиха в Щатите. Често чувал расистки коментари зад гърба си, плюс че го нарекли и 'black'. Според тях тук хората са много по търпими към цветнокожите и смесените бракове между цветнокож и бял.

и аз има такива наблюдения

особено ако разберат че говоря 6 езика
а от Phd на таткото губят и дар слово

след като бяхме тук само 2 месеца ме извикаха на среща в училище да ми обяснят как детето не говори шведски и колко били недоволни
аз учтиво се опитах да обясня, че не сме бежанци, не сме били 2 години в лагер, където децата имат обучение по езика, а сме дошли наистина преди 2 месеца - направиха се на ударени

на втората среща след 1 месец- пак същото
тогава не им останах длъжна
след като излезе детето, на чист шведски им обясних, че знам 6 езика, знам как се учи език  и че детето не получава адекватна помощ по езика

ами ... смениха му учителката с такава, която си върши работата и резултатът е налице

може и да съм била груба, но не позволих да ни правят на маймуни

засега остана една баба Яга да ме гледа на кръв, но тя е от гореспоменатите ограничени хора

Аз не съм забелязвала нещо фрапиращо. Възможно е да е имало някакви намеци от странични хора, но аз ги пускам покрай мен и не ги запомням много много.  Учудващо ми е, че някои от вас ги заговарят дори в магазина на касата Тук са далеч по- сдържани, магазинерката най-много да пожелае приятен ден, но да разпитва някой от къде е, само заради акцента е проява на лоша култура. Аз лично бих ококорила ей такива очи ако на касата ме питат от къде съм- работата им е да ми вземат парите, а не да разпитват подробности за клиентелата _{(предимството на "студените" германци )}Сега се сещам, че в градината на дъщеря ми още не са ме питали от къде съм , а е вече от три месеца там, говорили сме си с даскалиците и т.н., но никоя от тях не пита- ама вие от кой край на земното кълбо всъщност сте се пръкнали а от тях дори бих го приела за нормално, все пак ми гледат детето. За мъжа ми разбраха, че е тукашен, може би затова не смеят да питат Ама и като гледам каква мулти-култи група се е заформила, и някои родители едва връзват 2 думи на кръст, може и вече съвсем да не им прави впечатление, когато някой говори с лек акцент

Живея в Германия от 5 години и расистко отношение не съм видяла до сега. Но имам един поzнат, който постоянно мисли, че се отнасят към него zле, zащото е чужденец. До толкова е комплекстран милия, че ако някоя продавачка не се е наспала и е малко по сопната почва да се вайка как се подигравали с него, zащото не бил немец... Та според мен в 70% от случаите хората сами се чустват чужденци и малоценни. ИzклЮчвам раzбира се директни обиди, но такъв тип хора обичат редовно не само мен, но примерно и жителите на Бавария (немска провинция) и се отнасят към тях по същия начин... zащо да им се връzвам?

Преди време се канех да пусна подобна тема относно професионалното раzвитие. Тоzи мой приятел, zа който по горе писах е на мнение, че на работа него го дискриминират и че той трябва да работи 2 пъти повече от колегите си, zа да го zабележат. Аz пък и тук съм на друга мнение... ако си кадърен, се раzвиваш в кариерата. Ако не си, ако ще да си принц пак нищо не иzлиzа от теб. Аz zа 3 години работа съм се качила толкова ногоре, колкото нито един от моите немски колеги не е успял. Какво вие мислите по въпроса? Как се отраzява на кариерате ви факта, че сте чужденци?

И последно, че постинга стана километричен. В България се чуствам дискриминирана. Когато плащам двойни сметки, когато ме регистрират в полицията като чужденка, когато ходя на море...

не, не съм била жертва на дискриминация, защото на расизъм не мога да съм жертва , тъй като съм от същата раса.
до голяма степен смятам, че нещата са в главата на човек и че жертвите са хора, които в крайна сметка са твърде различни - аз не съм много различна от тях. в много отношения.
виж, попадала съм в тъпи ситуации, например, когато преди няколко дни една позната ме запозна с една друга жена ме описа така:  " тя е българка, НО е много добра ".
в общи линии хората са  приятелски настроени, до момента, в който не искам да взема работно място ( най-вече в агенциите за работа съм срещала кофти 'очи'). това е и една от причините  да се занимавам със собствена дейност.  много по-добре ще се чувствам в обществото тук, ако си спестя разправии, нерви и откровени унижения по намирането на работа, доказване на знания, умения и опит. 


пс: били, не биле .

Опасявам се че или нещо сте се объркали или сте попаднали на редките случаи на хора, които никоя дефиниция не ги устройва по някаква причина.

В САЩ за политически правилно e прието да се наричат African-American.
Във Великобритания политически прaвилният начин е приет да бъде black (не може да е African-American тъй като в UK те не са American). Coloured се счита за израз на расизъм и никога не бива да се употребява (междудругото, няколкото английски колеги в офиса току-що потвърдиха това).

Лени,аз съм те виждала на снимки и мога да кажа че ако не те познавах бих те взела за чиста проба талианка .Както и много от момичетата които пишете в нашата италианска тема.Обаче моята физиономия е на типична чужденка,така че в моя случай свободно мога да говоря за расова дискриминация .Ти като видиш група германци,едва ли ги объркваш с италианци,да не говорим за скандинавците.Въпреки че всички принадлежим към бялата раса.
За правописа-мерси за корекцията,пожелавам ти да запазиш своя така чист и неопетнен след още 5 години живот в чужбина,без да четеш,говориш или пишеш на собствения си език.Мразя да ползвам опцията за проверка на правописа,но ты като явно много от хората обръщат особено внимание на грешките ,обещавам че ще започна да го правя за да избягвам да се дразня така от формалности .
Не мисля че българинът е расист,напротив мисля че сме много толерантни към малцинствата в България,поне сме били(а не биле) докато съм живяла там.Примерно аз съм от град в България,където живеят много български турци и цигани и мисля че хората си съжителстват прекрасно,в парламента имаме депутати от малцинствата,по телевизията има новини на турски(или поне до скоро имаше),така че мога да кажа че определено в това отношение сме много напред.Да не говорим че българина си умра за чужденци и е любопитен да контактува с такива.
Както вече казах не обичам да ме сравняват с румънци именно поради факта че е безумно да правиш подобни сравнения,както и противоречиво и недоразвито.Все едно някой да ми каже че е италианец и аз да заключа че италианец,испанец или французин -все тая.Това за което говоря е че повечето жители на нашето миниатюрно градче ,които са видели две-три-те румънки за които стана въпрос,и които са сигурно единствените румънки от които изхождат и съдят за останалата част от света на румънците,тръгват да си вадят заключения че аз българката видиш ли,не се различавам изобщо от въпросните индивидки.Които са страшно противни същества,повярвайте ми.Не съм расист или както там искайте го наричайте,ако не ми харесват въпросните дами.За да харесам някого обикновено не се ръководя от мисълта колко е просперираща или западнала държавата от която идва.Това което ме вълнува дали ми допада като човек/личност или ме отблъсква.Ако трябва да се оприличавам с някоя друга нация бих предпочела да ме сравнят с някоя от страните от бивша Югославия,отколкото с Румъния ,с която нямам нищо общо,нито езиково,нито културно,дори кулинарно  .

Ето един линк, смятам го за достоверен източник.
http://www.multiverse.ac.uk/attachments/TalkingRaceSite/si-words.html

изпревари ме  , точно това исках да напиша 
Такива ги навирам много бързо на кучето еди-къде си, ако го пробват с мен, което се и случва де ... не отричам.

Eххх gioia,
Милано  е много хубаво местенце - ходихме миналата година и останах очарована.
Страхотно "бижу" е този град.
Извинявам се на авторката за откланянето от темата.   
Вили

и аз сьм на това мнение.
да ви кажа и аз моята историйка
бяха минали около 2 седмици от както бях пристигнала за прьв пьт в UK.
1.сьпругат ми и брат му имат магазини за дрехи и аз се вьртя около тях и се мьча да обслужвам клиентите.но милите идват и докато им кажа hi,те правят една физиономия все едно са видели призрак ,аз разбира се не обрьщам внимание на хорската глупост и си продьлжавам работата,докато един господин не ме попита някакьв сложен вьпрос за една газова лампа(продаваме предмно camping аксесоари,палатки,спални чували....),и аз го помолих да изчака едим момент (за да извикам сьпруга си и да обясни на него),защото аз не разбирам от лампи!а тои се обрьща и ми задава вьпроса как ми били плащали заплатата като нищо не мога да правя,при което сьпруга ми изниква от ьгьла и му казва "жените не разбират много от camping,но пьк за това плаща на мен да и помагам"  при което вьпросният господин се почувства малко неудобно а аз се изкефих разбира се
имам много подобни случей на работа.
2.влизам вьв магазинче за сувенири,поздравявам продавача а тои ме гледа пренебрежително и не ми отговаря.разглеждам тихо и кротко без да пипам нищо,и си харесвам един часовник(за около30 лири) и го питам"извиняваи,може ли да погледна този часовник?" на което тои отговаря "no,no,no!" а аз бях направо шокирана бях добре облечена и дори бе излишно да го питам дали мога да погледна нещо(то за това е изложено).при което аз му казвам довиждане(на което тои не отговаря)и излизам.магазина му се намира през 3 врати от нащият ,за което г-н продавача не предполага .аз влизам при мьжо ми и се разплаквам (много гадно се почувствах,направо все едно сьм крастава)разказвам гореописаната ситуация на мьжо ми и тои хуква кьм неговия магазин.след това разбирам че с моят мьж са много добри познати(бяха) сега като мина покраи него(което е всеки ден)тои умира от срам

влади, те не те сравняват с румънка.
на някои просто не им е ясно, че има разлика 
но това не е твой проблем в крайна сметка.
има си училище - кой бил, бил. к'вот научил - научил.
допълнително в училище в съвсем близко минало са учили за нас като за част от огромното петно СССР.
съвсем нормално е да им се объркват концепциите след разпада на империята.
аз да си призная сравнително наскоро научих, че Молдова е в Европа и на 5-6 часа от София. 


пс: мен ме броят от първи поглед към кубинки и бразилки.
не са ми казвали че приличам на италианка - явно е твърде голям комплимент 

да бе да, аз от такъв "комплимент" бих се засегнала леко

по въпроса, расизъм не съм усетила, някаква лека дискриминация, особено в на4алото, може би. но я смятам за нормална при положение, 4е да ре4ем, не съм била в състояние да се изразя добре. обЩо взето смятам, 4е произходът ми е по_скоро от полза, отколкото в уЩърб, да не говорим, 4е става и някакъв комуникационен канал при запознанство и нови ситуации.

но аз като Лени смятам, 4е на пове4ето италианци им е трудно да разположат на географската карта европейските (за другите да не говорим) страни, и поставям в графата "тяхно невежество, техен проблем", даже да ре4ем, здраво ги бъзикам.

а, съгласна съм с мнението, 4е колкото по_ниско е интелектуалното ниво, толкова по_разпространено е явлението расизъм. само 4е това ме кара да се замислям за нивото на много българи, Щото такива диви расистки изказвания съм 4увала и 4увам то4но от сънародници, 4е 

забравих още нещо..
има и друг проблем и той е междукултурен и мн. фундаментален.
най-най-общо, докато съветския модел на образование е "трупане на знание, заради самото знание",
западния модел е практично ориентиран да отговаря и реагира на проблеми от практично естество.
докато аз мога да рецитирам писмото на Татяна до Евгени Онегин на руски, мъжа ми може да си сметне данъците ( или нещо такова).
този тесен поглед към живота поражда и дискриминацията, расизма и тн. просто, защото хората с тесен мироглед се страхуват по-лесно.
а пък 'нашия' твърде широк кръгозор ни пречи да се фокусираме и затова все 'бистрим' нещата и доста често търсим под вола теле.
естествено, нещата не са толкова прости, но в основата според мен е това различие.

В Канада и по-скоро в Квебек съм от повече от 5 години, и интересното е че тия дни и седмици усещам за първи път, ама много силно дискриминация. Става въпрос само за една личност, която си го позволява. Разбрах че по принцип е кофти човек и създава много проблеми на различни хора, но странното е че при мен се захвана точно с акцента ми, който досега никога не ми е бил проблем и не ми пречи на работата. Не ми е началник, но съм зависима за да си свърша работата от нея. Явно все пак не е разпространено явление, защото след толкова години тук съм абсолютно непривикнала и затова неподготвена да се справя със ситуацията.

Влади, и аз мисля, че не е целенасочено, че те сравняват с румънка. Просто хората тук не правят разлика, на тях всички от Изтока са им еднакви. Не знам дами се дължи на вродена простотия, на проспани часове по география или нежелание да възприемат факта, че се налага да си делят държавата с "пришълци" като нас. Аз не очаквам и не изисквам от италианците, както гледам от своя страна да не се разтапям от услужливост и любезност, особено за тези, които не го заслужават.
Недей да генерализираш за румънската нация, боклуци има навсякъде.

Правя малко отклонение:

Диалог отпреди 2 години с преподавателката ми от курса по летищни дейности:

- Ама ти не беше ли румънка?
- Не, българка съм.
 - А, така ли ... някой ден ще посетя Букурещ ... хубаво ли е там?
 - Нямам представа ...
 - Ама ти не си ли от столицата?
 - Разбира се, че съм.
 - Е, как тогава не можеш да ми кажеш нищо?
 - Защото Букурещ не е столицата на България ...
 - Ах, така ли, извинявай, леле, съвсем се обърках, как можах да сбъркам Букурещ с Будапеща ....

Ноу комент, лейдис. Госпожата е капацитет по програмиране на полети и дестинации, не е продавачка в хлебарницата отсреща.

днес, колкото и да ми е странно, съм постоянно съгласна с теб 
съЩото неЩо си го мисля и аз 
с разликата, оба4е, 4е с времето, аз практи4еските неЩа се нау4их да ги разреШавам, ама тяхната култура не мръдна 

ммм, даа, а ако бяха 2 бг к...и, тогава пък какво отъждествяване ЩеШе да падне

горният диалог е едно към едно постоянно среЩан и при мен  . е не мога да се по4увствам дискриминирана от такива хора.

Не мисля че е обидно да ти кажат че приличаш на италианците външно.Навсякъде има красиви и грозни хора.Това не означава че всички италианци са грозни,а ние българките сме най-красивите същества във вселената .Споменах го защото имам приятелка,която няма подобни проблеми,например.Тя освен че прилича на италианка,владэ много добре езика и говори без какъвто и да било акцент.Така че непознатите около нея не си губят времето да и правят синтез,ты като я приемат като неделимо цяло от тяхното общество.Докато аз със моята славянса мутра и нюанс на говор често съм била трън в очите им.Нашественичката която ще им заеме работното място,която се е оженила за италианец,докато тукашната девойка е още сингъл и едва ли не съм и отнела това което по право и принадлежи .
Ми да не е дремала докато мен все още ме е нямало на хоризонта .Ако е била по-ориентирана ,с по-точни цели в главата,сега нямаше да и се налага да ме мрази.
Колкото до общо приетото правило че ние от изтока сме лесни,моите приятели мъже отдавна са спрели да хранят тази илюзия и се ориентираха към американките и англичанките студентки в Турин,които не си правят проблем с кого ще си легнат и с кого ще се събудят на сутринта .Мисля че щом се заговори за секс,ние жените от изтока сме много по консервативни и закостенели от тези в "развитите"страни .Щом можеш да си покажеш цицте за едно герданче на онзи празник в Щатите,не би трябвало да си особено труден .В България никой няма да ти покаже гърдичка за не'кво си герданче .

ммм, това е малко по_друг проблем.
обЩа култура хляб не вади, или поне не във вси4ки области, така 4е горно мислеЩите ако не си вкарат в главата, 4е колкото и книжки да са из4ели, ако не знаят да върШат някаква работа, просто нЕма за какво да ги оценят.
който е у4ил висШе в България и е изкарал някой друг семестър тук, смятам, 4е е усетил лееката разлика. поне така беШЕ до преди няколко години, сега не знам как е еволЮирало бг образование.

та, мисълта ми беШе, 4е говориШ за един определен типаж мърморковци, които просто се надценяват и и в Бг не могат да се реализират. и там съЩо пла4ат, 4е ги командват по_прости  и т.н. на тези, 4естно, им се съмнявам и в голямата култура... или, за да се отдале4а съвсем от темата, много знания не е равно на интелект.

ммм, даа, а ако бяха 2 бг к...и, тогава пък какво отъждествяване ЩеШе да падне

горният диалог е едно към едно постоянно среЩан и при мен  . е не мога да се по4увствам дискриминирана от такива хора.
[/quote]

Ма феямке, затова направих отклонение, един вид офф де   това не е расизъм, а простотия

Влади, извинявай за спама.

Таткото на наш Рино ,на която фамилия веднъж посветих цял фейлетон ,в началото много често се интересуваше от България.Аз на тоя страшно му се нервих и много му ревях,всеки път когато ме заговореше ме разстройваше дълбоко.И ми задаваше разни въпроси,които сега направо ми се струват забавни и чак ме е срам като си помисля че съм му се връзвала.Та той доста често ме разпитваше от коя година са ни колите в България,дали имаме пътища,с какво сме се хранели ,защото бил "знаел"че при нас нямало какво да се яде.Един път ми поднесе бабан ,като ми каза"Това е банан,нали при вас ги няма"Фло почна да се хили и превива от смях,а аз така се засегнах че цяла нощ ревах и два дни не му проговорих за това че не само не ме е защитил ,ами даже се е смял.Сега разбирам че това от негова страна е била най -нормалната реакция в отговор на подобна простотия,ама нейсе.
Мен страшно ме накефи изказването веднъж на Валката,Донна ал Воланте,която беше казала че така или иначе я смятат за невъзпитана,след като е Българка,та често и се случва да не ги разочарова

всъщнсот, аз съм далеч от това да поддържам мита за голямата обща култура, защото образователния ни модел се сгромоляса с обръщането на палачинката.

по-скоро исках да кажа, че имаше критична разлика в целите на образованието на 'изток' и на 'запад', което поражда и подобни междукултурни различия.

ми мен ме питаха имаме ли домати, дали съм виждала дискотека и колко е студено 4ерно море 
тогава си дадох сметка, 4е свободната и множествена информация може да е по_опасна от липсата на такава. липсата те кара да търсиШ и да се мъ4иШ да разбереШ, уж свободната хубаво те маниполира, поднасяйки ти каквото си реШи, а ти си приемаШ и вярваШ.

Стана ми много смешно,
И3винявай, но ти как би се отнесля към една албанка, или черногорка, или добре спрягана румънка в подобен случай_ами естествено, че понеже нито ти, нито аz имаме идея от обраzовението, културата и кадърността във въпросната страна ще се реагира мнително в началото, ще ходиш на 2 пъти повече интервЮта, и ще те гледат под лупа първите месеци, докато покажеш какво можеш...а zа женитбите_само не ми каzвай, че ръкопляскаш от въzторг, когато някой твой приятел/поzнат/колега вzеме и престави новата си току що zабременяла украинска съпруга Наташа(или Лена, или Юлия).  

Еээ,аз пък не мога да се съглася с това!Не мисля че общата ни култура е на лошо ниво и културата изобщо като цяло.Напротив,когато ми се случва да комуникирам с разни авторитети завършили висше било в Италия или в чужбина,не мога да се начудя на тези елементарни пропуски и бели петна в т.н. им обща култура,включително когато съм отваряла теми касаещи,тяхната,италианската култура,където от срам хорски трябва да знаят поне нещичко а не да дават заето като ги бъзикнеш.Като онзи в телевизионния куиц,язък му за висчето образование,който се изцепи че автора на Мона Лиза е Джокондо ...даааййййй...всеки може да се притесни пред камера,ама това е просто недопустимо.Т'ва и баба го знае...

не знам за кой иде дума, ама то4но тая греШка ми се струва баШ лапсус от притеснение. даже за италианец е прекалена
Що се отнася до обЩАта култура, освен ако 4овек не е у4ил хуманитарни някакви науки, не е задължително да я имаШ само, заЩото си с висШе. имам пове4е "културни" приятели със средно образование, отколкото такива с висШе.

Еэе,Сърфче,не ме разочаровай сега пък ти !Не ми казвай че гледаш на хората с лошо око веднага щом разбереш от къде са без да им дадеш дори шанс да ти се докажат като интелигентни и възпитани същества.
Миналата година се запознах съвсем случайно с една братовчедка на баща ми,която е женена за албанец.Човека е диригент в една филхармония и е много интелигентен ,възпитан и учтив човек.Да го гледам зле заради произхода му ли?!
В момента също така "движа" с една мамашка,с която се запознах в родилно отделение.В началото бяхме двете в една стая-украинка е и е много свястно момиче.Преподава в музикалният колеж тук и за нея също мога да кажа само позитивни неща.Ако питаш мен ,мъжа и направо е ударил Джак Пот-а,като се е оженил за нея ,а не за приятелката ми Николета,италианката която обикновено отива с гадже и с приятелка на море,зарязва гаджето и обикаля по дискотеките в Испания с приятелката си ,докато оня чете книжки в хотелската стая и я чака да се натанцува и да и дойде кефа да се прибере.Пак казвам,да не класифицираме хората в една графа,без да ги познаваме.
Точно сега се сетих че излъгах-познавам един много готин румънец,бях го пропуснала.Свири първа цигулка на торинска сцена.Бяхме ходили миналата година да го молим да ми дава уроци,клиент на Фло.Изключително любезен и мил!

Black & African-American са ОК в САЩ. Colored  е ОК в ЮАР, по последни данни на приятели от там.

И аз съм на това мнение... Колко народ съм срещала да обвинява негрите, тъпите местни, шефът евреин и т.н. за собствената си неспособност да работи в екип и да си затваря устата, когато е нужно, примерно...

Особено ако фамилията ти
не окончава на -ова.

Вече нищо не разбирам...

недай си боже да си боряна джоунс примерно 

установили ли сте връзка между степента на реализираност и чувството за дискриминираност?

Естествено, но първата реакция на 99% от хората БЕЗ zначение от коя раса, държава или религия са при контакт с "несебеподобен" е да бъдат с едно на ум, така че и ти си караш с едно на ум и по някое време, когато се пресекът достатъчно интересите се вzима решение дали отношенията ви ще се раzвиват или не. Точно както беше в случката, която някой беше написал по_горе "Тя е българка, но...." Явно и човечката, която е представяла въпросната клубариня е била предубедена, дали са си време да се опоzнаят и вече отношението е напълно раzлично. Това едва ли се дължи на цвета на очите или косата.
А иначе примерът е Румъния, Албания и Черна гора го дадох, zащото са на същия "баир" като нас. Ами иzостанали сме, келява ни е била политиката преz последните 50 години, иzнасяна е една камара наркотици, една камара бандити са се трепали по света и у нас, болшинството от първите жени, които напуснаха Балканите си бяха баш тъмни балкански субектки с определен стил и никакво или основно обраzование. Е как няма да са мнителни хората и да те дискриминират ...Това малко раzсъждение zа дескриминацията .
А относно расиzмът_Лиска много дискретно го е намекнала_досега, какъвто расиzъм съм видяла в малкото Африкански държави, в които съм пребивавала, няма втори такъв ...там положението е просто ужасно.

Значи аз имах немците за дискриминатори, но се оказа, че не са такива. Една от многото заблуди, които се препредаваха като митове и легенди.
Но... все пак се сблъсках неколкократно с дискриминация (определено не е расизъм) от страна на жени. Поведението им показваше колко съм "неблагоприятна" среда за раздумка и кафепиене и не бивах поканена за следващи срещи примерно. Нещо от типа на описаното от Дона Воланте.
Не бих казала, че ми пука особено. Като не ме щат - поне да ми го кажат директно. Щото недомлъвки или усмивки под мустак хич не либя.
А хората са такива, каквито са. Дали са еди-какви си по паспорт - мърша има навсякъде.

Не съм се сблъсквала...Но като се замислих, нямам приятелки-французойки, всичките са чужденки, дали е дискриминация, не знам.

Не, но връзка между "Джоунс" и килограми българска злоба срещу предполагаемото материално (и според някои незаслужено) благополучие - Да. 

Ми така де, хляб и зрелища  на всекиму заслуженото, на невъзпитанието с невъзпитание .... що да им оставам длъжна. Права е Лиска че "някои имат само с паспорта си да се гордеят".

Аз си спомням една смешна случка Когато раждах Елена ми донесоха документите за попълване ( аз говорех по телефон и не можех в момента да ги попълня, затова ги оставих настрана да ги прегледам после. Като ги погледнах...ми те на испански. Аз се обадих на дежурната сестра и учтиво я помолих да ми донесе документите на английски. ДОйде тя и ми вика- не е необходимо каза да ги попълваш на английски, може да си ги попълниш на испански. Аз много учтиво и обясних, че всичко това е чудесно, но аз испански не говоря и не разбирам . Тя направи една гримаса от типа " ти на к'ва са пра'ш ма", тръшна ми документите и си излезе. Мене пък страшно ме досмеша, защтото работейки в болница тя би трябвало все пак да прави разлика между испански и друг език, след като ме чу хиляда пъти да говоря по телефона на български. Естествено, че може да не знае, че е български, но поне би трябвало да и просветне, че не е испански  Така и на имиграционните са ми давали документ на испански, чак почнах да се съмнявам дали не приличам, ама който ме е виждал знае, че последната националност, на която могат да кажат, че приличам е испанската .

Имала съм и други случки, но в повечето случаи хората се отнасят добре и без предубеждения, дори им е интересно.

не съм усетила до сега расизъм, но за английския не съм съгласна със Сърфи, сори. Може би зависи от града, но тук всички говорят Английски, и възрастните хора по улиците се кефят да си "упражнят" езика. Аз съм тук от година и половина - мога да проведа елементарен разговор на немски, почти всичко им разбирам, но по-сигурна се чувствам на английски, а и те като чуят английски малко се комплексират, че не го знаят добре и са още по-големи мишки - това в добрия смисъл на думата И документи, и всичко на инглиш оправяме - никакви грижи. В болница влизах - всичко от най-простата сестра до професора ми говореха на английски- никой не ме е питал даже от къде съм. Но аз все пак съм си поставила за цел да им проговоря гадното езиче и вече имам проблясъци, но бавно става.

Не съм си търсила работа тук все още, но планирам и усещам, че там може би ще ударя на камък, но нищо не се знае - това си е и до късмет. Но определено хората в моя град повечето са доста отворени.

 

Сега се сещам и за една друга случка,аз,моята приятелка Барбара,Ерсилия и детето на Барбара което беше тогава на две години се замъкваме на плажа в Ментон един следобед.Там-някакъв пълен фраш.Постиламе си тихо и кротко хавлиите в близост до една разплута бабушкера на видима възраст около 60,по монокини и с два резена краставици на очите.Онази надигна краставиците,фокусира ни и започна да съска " Италиани мерда" и да ни рита хавлиите.Ние ококорихме еййй такива очи .Бебето Виола явно швана че бабата нещо ни обижда и почна да и мята камъчки.Беше много смешно и едновременно странно за мен че и италианците могат да бъдат дискриминирани по този начин .

Не обичам, когато целенасочено ми показват, че не ме изслушват заради акцента ми...
Днес ми се случи  в пощата, докато спорех с жената, която ми приемаше колетите (пускам сигурно за 15-ти път, а тя ми обяснява глупости и как съм лъжела при обявяването на стойността). Та, в крайна сметка поисках да говоря с мениджъра 

Да, в Щатите почти не се забелязва дискриминацията (но я има, по-скоро е едно такова чудене "я па тия как правят еди-какво си, не ядат пуйка").
Juturna много добре го е обяснила. Мен редовно ме питат френски ли ми е акцента, как съм приемала местния климат след нашите студени зими (това ако не бъркат България и Боливия). Но не е с лошо чувство, като обясниш, слушат с интерес.
Само да успокоя италианките, че при тях не е най-зле . Докато живеех в Катар се нагледах на случки и истории и на различни нива на дискриминация и расизъм. Местните араби от Залива дискриминират не само наетите черноработници индийци, шриланкийци и филипинци, но и арабите от Египет или Сирия примерно. Отделно източноевропейка, а и почти всяка "бяла" жена = свободна жена. Също и филипинка, тайландка, мароканка (?) и ливанка (?). В общи линии почти всички са за продан, на различни цени.
Това масовката де, естествено, имаше и изключения.