- Публикувана: 2 май 2007, 20:24 ч.
- Последно мнение: 6 май 2007, 17:37 ч.
Кое е най-гадно
Да ми е базразличен някого-това е липса на всякаква емоция.Иначе границата между любовта и омразата е много тънка и поне е някакво чуство
така си е
И омразата и Любовта са чувства, безразличността е най-лошото.
И аз смятам,че е най-гадно да си безразличен за някого,да те игнорира всячески.Освен това,ако даден индивид те мрази или ненавижда явно,знаеш,че можеш да очакваш всякакви лошотий от него,а ако си му безразличен,може да ти "забие нож в гърба" в момент,когато си най-уязвим и не очакваш.
Да ми е базразличен някого-това е липса на всякаква емоция.Иначе границата между любовта и омразата е много тънка и поне е някакво чуство
" Предпочитам да ме мразиш, отколкото да съм ти безразличен..." ми каза навремето един познат. Най-кофти е да си безразличен на някого. А думите на Бенито са се доказали във времето.
Иначе ненавистта и омразата са негативни ЧУВСТВА. Кое е по-силно
не знам. Омразата като че ли съдържа повече зло в себе си от ненавистта. Но двете са различни. Омразата е много близо до любовта (не обичта), понякога границата се размива. Докато ненавистта и любовта нямат нищо общо.Мъжът до мен, човекът когото обичам, ми се е случвало в пристъп на ярост да го мразя с цялата си душа. Естествено за кратко. Но сега като се замисля не съм го ненавиждала.
Мор за душата е да изпитваш каквито и да е негативни чувства. Но пък лошото е половинката на доброто. За да разбереш и почувстваш едното, трябва първо да си изпитал другото.
Омраза и ненавист /като трайни състояния/ извън няколко минутни, часови или дневни 
пристъпи на ярост или раздразнение не съм изпитвала. Безразличие - към бивши любими, по които много съм въздишала и после тръпката си отишла.
Мисля, че омразата и ненавистта, като действени и активни чувства са най-опасни и не желая да тая/някой да таи към мен. Предпочитам безразличие, разбира се от хора, които не са ми на сърцето.
Но от друга гледна точка, безразличие от човек, който много силно обичаш си е най-тежко, защото си очакващ и търсещ насрещност.
пристъпи на ярост или раздразнение не съм изпитвала. Безразличие - към бивши любими, по които много съм въздишала и после тръпката си отишла.Мисля, че омразата и ненавистта, като действени и активни чувства са най-опасни и не желая да тая/някой да таи към мен. Предпочитам безразличие, разбира се от хора, които не са ми на сърцето.
Но от друга гледна точка, безразличие от човек, който много силно обичаш си е най-тежко, защото си очакващ и търсещ насрещност.
Не мисля, че нещата могат да бъдат съпоставени чак толкова директно, ето примерно безразличието, не означава нищо, когато е към човек, на който си безразличен, просто едно кимване на глава и "Сухо добър ден" при случайна среща.
Ненавистта и омразата са чисто емоционални лашкания, не съм сигурна до колко са гадни, непривични са ми, но не неприсъщи
Ненавистта и омразата са чисто емоционални лашкания, не съм сигурна до колко са гадни, непривични са ми, но не неприсъщи
Много често безразличието не е реално вътрешно усещане, а "нарочно" изразено поведение по адрес на човек, към когото инъче си изпитваш чувства и то доста дълбоки.
И децата са наясно, че безразличието обижда много дори и те го използват като външна проява на отношение към някого не защото този някой е безразличен, а защото е мразен, дразни ни с нещо, даже защото притежава нещо "горница" /то пак си е дразнител за много хора, само че за този тип дразнение си има дума- "завист"/. Много често когато чуя изказване по нечий адрес от типа на "Безразличен ми е" всъщност долавям нотки на "Тоя не мога да го трая, но засега ще си трая.". За да се изкажем така по нечий адрес, значи адресата съвсем не ни е безразличен, напротив, много даже ни е "различен" от другите, за да се опитвам да покажем и подчертаем всячески това безразличие.
Затова аз пине не мога да поставя омраза и безразличие на една плоскост и да ги сравня. Омразата е чувство, безразличието е по- скоро външна изява и то най- често на това именно чувство.
Омразата и ненавистта пък са степени на едно и също чувство, тях не ги сравнявам на определена плоскост, а ги градирам по сила на изпитваната емоция.
Туй го пиша за откровените към себе си поне хора.
И децата са наясно, че безразличието обижда много дори и те го използват като външна проява на отношение към някого не защото този някой е безразличен, а защото е мразен, дразни ни с нещо, даже защото притежава нещо "горница" /то пак си е дразнител за много хора, само че за този тип дразнение си има дума- "завист"/. Много често когато чуя изказване по нечий адрес от типа на "Безразличен ми е" всъщност долавям нотки на "Тоя не мога да го трая, но засега ще си трая.". За да се изкажем така по нечий адрес, значи адресата съвсем не ни е безразличен, напротив, много даже ни е "различен" от другите, за да се опитвам да покажем и подчертаем всячески това безразличие.
Затова аз пине не мога да поставя омраза и безразличие на една плоскост и да ги сравня. Омразата е чувство, безразличието е по- скоро външна изява и то най- често на това именно чувство.
Омразата и ненавистта пък са степени на едно и също чувство, тях не ги сравнявам на определена плоскост, а ги градирам по сила на изпитваната емоция.
Туй го пиша за откровените към себе си поне хора.
Безразличието е най-лошото наказание!
Щом ще се "наказва" някого то този, дето ще го наказваме нещо все ще да е сгафил и ще ни е настроил негативно срещу себе си.
Не може да си харесван от всички или да харесваш всички.За да мразиш някого има конкретна причина:обида , скандал ,лоша постъпка и тн.При мен първо се появява омразата.Не може да ми направиш мръсно и да ми станеш безразличен.Всички горе изброени чувства са познати на човечеството,колкото и да отричат.И всички са еднакво неприятни.Да живее лицемерието/шегувам се/ 
Така и не намирам разлика в думите "Мразя" и "Ненавиждам", и сигурно е заради годините и ЕГН. особено за хора.. Ако ги мразя, какво значение има, че ги и ненавиждам.
Не ми се е случвало скоро, всъщност имам леко неприятно усещане, ако се споменат и толкова.
Звуча като недоносче , а всъщност ми е минало толкова през главата, че би трябвало да " мраззя" и " ненавиждам" доста хора..., а те спокойно си изтекоха по реката. Време му е майката за това да забравиш . ВРЕМЕ]. Съжалявам за големите букви, но си е викане/
Не ми се е случвало скоро, всъщност имам леко неприятно усещане, ако се споменат и толкова.
Звуча като недоносче , а всъщност ми е минало толкова през главата, че би трябвало да " мраззя" и " ненавиждам" доста хора..., а те спокойно си изтекоха по реката. Време му е майката за това да забравиш . ВРЕМЕ]. Съжалявам за големите букви, но си е викане/
Най-силно душевно преживяване е омразата.
Учудва ме анкетата, която показва, че безразличието било най-силното душевно преживяване. Че то 99% от света ни е безразличен. Значи трябва да се побъркаме.
Омразата е нещото, което разтърсва душата на човек и го изяжда отвсякъде. Да мразиш е наистина силно чувство.
Учудва ме анкетата, която показва, че безразличието било най-силното душевно преживяване
. Че то 99% от света ни е безразличен. Значи трябва да се побъркаме. Омразата е нещото, което разтърсва душата на човек и го изяжда отвсякъде. Да мразиш е наистина силно чувство.
...
Затова аз пине не мога да поставя омраза и безразличие на една плоскост и да ги сравня. Омразата е чувство, безразличието е по- скоро външна изява и то най- често на това именно чувство.
Омразата и ненавистта пък са степени на едно и също чувство, тях не ги сравнявам на определена плоскост, а ги градирам по сила на изпитваната емоция.
Туй го пиша за откровените към себе си поне хора.
Затова аз пине не мога да поставя омраза и безразличие на една плоскост и да ги сравня. Омразата е чувство, безразличието е по- скоро външна изява и то най- често на това именно чувство.
Омразата и ненавистта пък са степени на едно и също чувство, тях не ги сравнявам на определена плоскост, а ги градирам по сила на изпитваната емоция.
Туй го пиша за откровените към себе си поне хора.
Безразличието, обаче, съм го виждала и от друг ъгъл - след отшумяване, подчертавам след време, на дълбоки отрицателни чувства, идва то - безразличието, граничещо с равнодушие.
Затова и не бих казала, че безразличието е чувство или 'дълбоко душевно преживяване', то е по-скоро липсата на такова
Аз не знаех,че за въпросните чувства има възрастова граница 
И също така.... ,че не познаваме половината (поне) човечество и че сме безразлични към него-то е ясно,а означава ли това,че можем да не познаваме някой и да го мразим/ненавиждаме? или дори да те привлича,да го обичаш.....
И също така.... ,че не познаваме половината (поне) човечество и че сме безразлични към него-то е ясно,а означава ли това,че можем да не познаваме някой и да го мразим/ненавиждаме?
или дори да те привлича,да го обичаш.....
Омразата е чувство което може да те изгори. За да мразиш, преди това си обичал, и след като са те наранили много силно- си намразил. А ненавистта идва след омразата, това са чувства, които вървят ръка за ръка. Безразличието няма нищо общо с първите две, защото хора, които не познаваш са ти безразлични, тъй като не си изпитвал никакви чувства към тях.
Безразличието към действията на някой, който се опитва да ви уязви , би означавало, че той е толкова нищожен, че не може по никакъв начин да ви повлияе ... според мен безразличието направо изтрепва подобни глупаци ... наскоро отново го установих
Това май е единствения човек,който разбра,защо съм наредила безразличието до другите две привидно еднакви чувства.
Ако не съм била достатъчно ясна във въпроса,моля да ме извините
Немога да мразя....не мразя дори хората които са заслужили стократно подобно отношение!Но мисля,4е омразата би съсипала пове4е не този който го мразят,а мразещият!
Омразата е по-силно 4увство дори от любовта....тя разяжда сърцето!Мен са ме мразели...
Идвала е жена в лицето да ми каже,,Знаеш ли...мразя те!,,
Няма да казвам каква беше при4ината....никой няма да повярва!
Ми....жал ми стана за нея,4естно!
Безразли4ието за мен не е силно 4увство...ми 4е на мен са ми безразли4ни тооооолкова много неща!И какво....не ми дреме за ,,тях,,!
Оби4ам да оби4ам.....
Омразата е по-силно 4увство дори от любовта....тя разяжда сърцето!Мен са ме мразели...
Идвала е жена в лицето да ми каже,,Знаеш ли...мразя те!,,
Няма да казвам каква беше при4ината....никой няма да повярва!
Ми....жал ми стана за нея,4естно!
Безразли4ието за мен не е силно 4увство...ми 4е на мен са ми безразли4ни тооооолкова много неща
!И какво....не ми дреме за ,,тях,,!Оби4ам да оби4ам.....
Оби4ам да оби4ам.....
Добре го прикриваш
Това е шега.
Не се стърпях след всички емоции дето изсипа напоследък върху нас-горките потърпевши случайни читатели.
Виж как си ме наплашила, колко съм обяснителна само
Да мразиш някого ....е много жестоко и предполагам е голямо терзание за душата. Такива хора се оплакват от всичко, мислят си че света е против тях...затова мразят всеки и всичко.Много негативни са. Не им е лесно....определено.
Омразата поражда агресия и ненавист,което може да е доста опасно за околните и вредно за този който изпитва такива чувства.
Безразличието, както е казала Лора по-долу, не заплашва никого и не натоварва.
Така мисля и аз
Омразата поражда агресия и ненавист,което може да е доста опасно за околните и вредно за този който изпитва такива чувства.
Безразличието, както е казала Лора по-долу, не заплашва никого и не натоварва.
Така мисля и аз