MNOGO MOLIA POMOGNETE MI!

Здравей! 
Първо, успокой се.
Второ - довери се на лекарите.
Трето - не се вманиачавай за статистики, информация и тн. Понякога многото знаене не е хубаво нещо.
Ако разчитахме на вероятности и проценти, някои от нас нямаше сега да са родени.

До колкото знам става въпрос за тризомия по 13та или 18та хромозома.
Какъв е риска при следваща бременност да има същия проблем?
Много въпроси ми изникват в главата, наистина, а съвет лесно не искам да давам 


Желая ти успех!

мила Мамо,
не се от4айвай!представям си колко ти е трудно.. 
не знам дали ще те успокои следващата история,но знам 4е винаги има надежда...:
когато майка беше бремена с брат ми,въз основа на изследванията които и направиха(не си спомням то4но какви бяха)и казаха 4е детето ще е недъгаво ако изобщо се роди.. 
съветваха я да направи аборт въпреки ве4е напредналата бременност... 
тя оба4е отказа... той се роди нормален и без проблем - имаше си вси4ко на място-крака , ръце,уши...
но не даваха гаранция 4е ще 4ува,вижда..4е няма да има мозъ4ни отклонения.... 
ужас!
докато проходи,проговори,докато се уверихме 4е е едно нормално(доста умно дете) беше кошмарно ...
тревогите за майка,притесненията и страховете...не ми се коментират..
ве4е е на 19 - здрав,прав и силен мъж
вироглав и упорит,
но най важното жив и здрав...
не се от4айвай-имай надежда 4е вси4ко сте е наред
най сърде4ни поздрави и
късмет
 

Не бих направила аборт. Не си представям да махна от себе си детето, което съм заченала от съпруга си с толкова любов, независимо увредено или не.

Не, не става въпрос за това. Вследствие SINGLE UMBILICAL ARTHERY,
има вероятност бебето да се роди с някаква аномалия, включително тризомия 13 или 18.


Не знам какво да ти кажа!
Силно ще се надявам всичко да е наред!
Късмет!!!

Милата, какво ли ти е в момента.

За съжаление никой не може да ти каже какво да правиш. Явно има, макар и малка вероятност, да се роди дете с дефекти. Но може и нищо да му няма (това май е по-силната вероятност). Опитай да се успокоиш, да си помислиш за възможните варианти, говори с мъжа си, и ще ти дойде правилното решение. Желая ти много късмет!
 
Колкото и да съм привърженик на абортите, откакто аз бях бременна, почнах за някои неща да се замислям по 2 пъти, преди да ги кажа.

да, прочетох малко в интеренет за това .....говори се за различни евентуални проблеми, май е доста непредсказуема история...

не ми стана ясно как нарушено кръвоснабдяване ( в крайна сметка) може да доведе до генетичен проблем ( тризомии), но сигурно нещо пропускам.

Лени, колко време ти казаха докторите, че можеш да изчакаш? Бъди силна, каквото и решение да вземеш, ще бъде правилното!

ох мили4ка кой знае какво ти е в момента.Съвсем скоро бях бременна и знам какво е да си в постоянен страх 
Бих те посъветвала да спре6 да 4ете6,понякога е по_добре да знае6 по_малко.
Не знам какво да ти кажа освен да поговори6 със съпруга си,само вие двамата можете да вземете най_правилното ре6ение и в никакъв ама в никакъв слу4ей не се обвинявай за ре6енията си 

Сега се се6там за една моя приятелка,която роди миналия септември.Във втори месец от бременността се разболя от варицела,та една камара доктори я съветваха да абортира....е сега си има жив,здрав и много палав Борис 

Нека Бог да е с теб и съпруга ти и с ва6ето мъни4ко съкрови6те   

Ако съм на твое място и не искам да имам дете с увреждания бих направила аборт. Ако съм ок с гледането на детето ми каквото и да се роди то - тогава бих спряла да чета и бих си запазила бебето. Според мен това трябва да решиш - дали искаш да гледаш дете с увреждания или не (не, че бебето ти непременно има проблеми, но за себе си да си отговориш сега)

Аз мисля че докторите се презастраховат когато има голям риск от малформации и препоръчват аборт. Щом не го препоръчват в случая... Мисля че и при преглед с видеозон могат да се видят доста неща. Предполагам че и това имат предвид като съветват да не се прави аборт.

И аз така мисля. Ти сама най-добре можеш да си отговориш, макар че според мене лекарите ти подсказват. Аз в такива случаи питам лекарите "а какво правят другите жени/пациенти/родители?" Обикновено получавам отговори, които ми звучат правдоподобно.
Това какво се случва с едно на еди колко си деца ще има да го чуваш и чуваш по какви ли не поводи. В цялата тази история с родителството пълна гаранция няма за нищо, винаги има вероятност да попаднеш в някакъв неблагоприятен процент на нещо си. 
Но все пак ти най-добре ще решиш какво да направиш.

Не се шашкай и не бързай да мислиш за аборт. Чудесно е, че не са открити никакви други аномалии (по-тежките, ако има такива, би трябвало да могат да се видят на този етап). Предполагам, че бременността ще бъде следена много внимателно, може би ще ти предложат амниоцинтеза. Имай предвид, че единичната пъпна артерия е много често срещана малформация - едно на всеки 100 деца е с такава. Огромен процент от бебетата се раждат напълно здрави и  нямат абсолютно никакви проблеми.  Не знам доколко би те успокоило това, но сред тях е и моята дъщеря, която преди няколко дни навърши 6 години. В този форум пише още една мама,  на която бяха открили единична пъпна артерия, при нея също всичко е наред.

Ако искаш пиши ми на лични, ще се радвам да помогна с каквото мога.

Бих се побъркала, ако съм на твое място и затова ти пиша, за да изразя съпричастност с проблема ти. Бременността е тежко нещо именно заради неизвестността. Дори и всичко да изглежда наред, майчината душа се мята в съмнения, страхове и безсънни нощи. А когато има и най-малък намек за нередност, нещата се обръщат в кошмар. Съчувствам ти истински. Имаш избор - или да си оптимист, или песимист. Имаш и много надежда - ето момичетата ти пишат, а и си чела, че не винаги краят е неприятен.
Тежък избор има пред теб и аз не бих се наела да ти кажа какво бих направила, но ти пожелавам след още 20 седмици да се появиш тук като най-щастливата майка на живо и здраво бебе.

Ето ме и мен;)

Аз бях със СУА;)
Детето ми е здраво,но бях на тръни до последно!

Ето я моята темичка тогава: http://archives.bg-mamma.com/archive/000/031/878/31878/31878.html !

Ти в коя държава си?

А как и защо ти я откриха?При мен я видяха,защото доктора работеше по списък с органите,но след това ако не бях казала нямаше да обърнат внимание...аз си казвах впоследствие!

Гледай да си спокойна
 

не е мой проблема, а на авторката.
стискам й силно палци и я прегръщам, мисля, че ще вземе правилното решение. 

Много труден и сложен въпрос, отговора за теб можеш само ти да дадеш, но понеже питаш за нашето мнение, ще ти кажа какво мисля аз.
Аз съм от хората, които вярват в чудеса. Случвали са ми се достатъчно много, за да повярвам, че съществуват и нищо не е загубено, докато не се е случило. Предвид, че знам как се прави аборт в късен месец, не мисля че аз за себе си бих могла да причиня това на собственото си дете. Независимо как ще говориш за него- бебето, ембриона, то...то е твоя плът и кръв. Аз лично, не бих могла да го направя, ако правилния вариант за теб е това, абсолютно съм ЗА правото на избор в такъв момент, казвам ти какво аз мисля.
Освен, че си мислиш как би живяло другото ти дете с увередено братче или сестриче, помисли си, как твоето дете би живяло с теб, след като направиш аборт. Повярвай ми, от първа ръка имам опит по въпроса и една майка в такава ситуация НИКОГА не спира да си задава въпроса " Ами ако..". Факта, че се замисляш за по-голямото дете и как това би му се отразило в един момент може да ти "изкристализира" като "причина" за аборта и подсъзнателно да прехвърлиш отговорността и вината върху него. Не ти говоря празни приказки, а неща, които съм виждала от личен опит. Каквото и решение да вземеш, вземи го с ясното съзнание, че го правиш заради себе си и отговорността за това е изцяло твоя.
Лично за мен....1% да има вероятност нещата да са добре, бих повярвала в него. Ако не се случи така, бих го приела като нещо, което е трябвало да ми се случи и бих се научила да живея с него. ВЪобще изключвам мисълта, че е лесно! Напротив, убедена съм, че за всички ще е адски трудно, но това е моя начин на мислене.
Прегръщам те силно и ти давам кураж да вземеш най-правилното решение за теб, каквото и да е то!

Представям си колко ти е тежко
Аз не бих абортирала, ако знам, че има макар и малък шанс детето да е наред.
Не мисля обаче, че бремето ще  е за по-голямото дете, то ще израсте и ще поеме по своя път. Не с срамно да имаш брат или сестра с проблеми.Трудното ще е за теб, за цял живот  и това наистина си е много лично решение, не всички майки са способни на саможертвата да гледат увредено дете. Въпросът е да вземеш решение, което ще ти позволи да живееш в мир със себе си.
Аз обаче вярвам в щастливия край на вашата история!

Аз бих послушала специалистите. Даже да не ти кажат конкретно ще има лека насока. Имай предвид че в зависимост от щата може да има различни закони ако решиш да не продължиш бременността. Аз съм го правила в 18 седмица и не съжалявам и никои не може да ме убеди в противното.

Лени, извинявай, неволно е станало!

Аз от едно единствено дете с увреждания съдя, че на самото дете му е най-трудно. Братчето/сестричето както казвате си тръгват по своя път. Родителите се измъчват, но детето страда физически от липсата на хиляди неща. Аз за себе си мисля, че по-трудното решение е да оставя бебето и да рискувам, не защото ще ми се наложи да го гледам ако е болничко, не от егоистична гледна точка, а защото ще го родя ТО да се мъчи. А аборта ще тежи само на моята съвест и винаги ще се измъчам, че може да съм направила най-голямата грешка - това ще тежи само на мен самата. В другия случай най-трудното е за детето ми.

От друга страна-
Миналата година с мъжа ми бяхме доброволци на Специалната Олимпиада за деца и възрастни с увреждания. Имаше най-различни хора, с най-различни увреждания. Всички те ми изглеждаха щастливи. Бяха сред себеподобни, имаха приятелчета, забавляваха се истински, всеки по свое му. Не знам това до каква степен би ти повлиало да вземеш решение и в какво състояние си да посетиш място/дом/организация, за да се подготвиш да вземеш решение- аз бих го направила. Отиди и прекарай малко време. Не е толкова страшно, колкото звучи. Може би така ще разбереш дали ще можеш да се грижиш за същество, различно от останалите или не.

Поздравявам те за мнението ти!

Има увреждане и увреждане. Някои са наистина мъчителни, придружени с много физическа болка и ранна смърт. При други просто си различен... Нагаждаш се и живееш така, както умееш, като всеки друг. Особено ако си в държава с цивилизовано отношение към хората с увреждания, едно дете със Синдром на Даун (поправете ме, ако греша, ама нали това беше една от опасностите в случая?) може да се интегрира, да учи,  да стане възрастен със социален кръг и работа...

Тук някой добре беше казал, че трябва да разбереш какво искаш ТИ и с какво можеш да живееш. Ако детето се роди с увреждане и ти не можеш да го приемеш и обичаш каквото е или смяташ, че не можеш да се грижиш за него, направи аборт веднага. Това ти го казвам като човек с увреждане.

Otchajana,
Предполагам вече си изчела всичко из нета. Сигурно си поладнала и на това http://en.wikipedia.org/wiki/Umbilical_artery
Не разбрах къде живееш. Ако си извън БГ, разчитай на мнениети на наблюдаващите те лекари. Мене н-броя пъти ме пращаха в специализирана клиника за USр тъй като имаха съмнения че бебето има хематоми по главата, изоставало в разтежа и куп други съмнения. В 12 ГС ми направиха CVS )еквивалент на амниоцентеза, но с тази разлика че вагинално се взимат "мостри" от околоплодните води). Да не говорим, че ме "гушнаха" в болниа в 33 ГС - за задържане . Виктор си се се роди в 38 седмица, 3 кг и 50 см.
Стискам палци всичко да е наред. Лека бременност

Дори да не препоръчват амниоцинтеза ти я направи, рискуваи защото само това ще ти даде отговор за трисомиите

Може да е глупаво предложението ама как седи вьпроса с биопсия?Или е кьсно в 20 та седмиzа?

Десивл защо да е разлика? Амницентезата , точно това представлява. Чрез пункция се вземат околоплодни води в които има епителни клетки от плода и се прави ДНКкариотип.
 Не бих могла да гледам болно дете. Имах племенница от муковисцидоза/ панкреаса не произвежда пепсин/ , това добре, има заместителна терапия...но и в белия дроб се натрупват гъсти секрети и децата боледуват често от пневмонии. Стига се   до белодробна недостатъчност.Почина преди 3г. Ние всички знаехме изхода ,но много се радваме че я имаше в живота ни, беше страхотно красиво и умно дете.
А Даун? Знаете ,че има поливалентност при това заболяване, т.е. детето може да не е толкова много умствено изостанало и да се интегрира ,но може да се роди умстено изостанало до такава степен че да не може да се обслужва само! Мъж на 20г с поведение на дете на 1г, можете ли да си го представите?Знаете ли колко грижи са необходими за такова дете? А , другото дете, здравото? Ще имате ли възможност да се грижите  за него и обръщате внимание както вие бихте искали? Не, няма да можете! Бих направила аборт!
Мила, стискам ти палци ! Дано всичко е наред с плода при амниоцентезата! 

Какво ли стана 

стискам палци. има ли начин да се неутралиzират някои от проблемите, които могат да се предиzвикат? НЯма ли начин да се редуцира проблема с пъпната връв, да се иzлекува или не zнам как да се иzраzя правилно, но няма ли лечение още преди да се е стигнало до проблемните последни месеци?

Абе не е само твое решение, ама имай предвид че много деца с вродени недъзи живеят доста пълноценен живот и освен това има доста висок процент шанс, че на детето нищо няма да му има. Не се притеснявай за другото ти дете, то ще се справи.
По отношение на дефектите, ако е сърдечен дефект, много от вродените дефекти могат да се коригират. Не знам дали са ти казали какви точно могат да бъдат. Аз съм на мнение че трябва да се слушат докторите, но се посъветвай с няколко, не само с един. Те винаги се опитват да се презастраховат и да ти дадат няколко избора, един от които е аборта. Ако аз трябваше да правя този избор и знаех, че има шанс за здраво дете, не бих направила аборт.
Успех и много стискане на палци от моя страна. Не мога даже и да започна да си представям как се чувстваш, дано всичко да ви е наред.

Стискам палци всичко да е на ред! 

Ултразвуковата находка "единична умбиликална артерия" е много несигурна. Когато бях бременна в 18 седмица също заподозряха такава аномалия при мене. Когато синът ми се роди ,се оказа че си има нормалния брой кръвоносни съдове в пъпната връв...Рутинно не се прави такава ултразвукова диагностика, поради несигурност на диагностичната находка. Иначе такава аномалия е сварзана с някои други аномалии, както вече си прочела.

Знам колко ти е трудно.  какво ще правиш сама ще решиш, Няма как да си наложиш да не мислиш за това, но може да си наложиш да мислиш положително. Да се подговиш да приемеш детето си такова каквото е, защото то е твоето бебенце, което с толкова обич си създала.

Аз също карах рискова бременност, отначало вероятността да запазя бебето си беше едва 5 %, кървях през цялата си бременност, вероятостта от увреждане на бебчето беше 90%. И накрая родих ЗДРАВО дете. Желая същото и на теб  А и при теб няма 90% вероятност за лош резултат а само 20!
Между другото, и 1 % да е вероятността  тя е 100% за теб когато ти се случи. А от това никой не е презастрахован. Аз не бих си играла на "Господ" ...Представи си, че абортираш и после се окаже, че детето е било здраво - НИКОГА няма да си го простиш!

Не знам какво да ти кажа От4аяна,просто от позицията на маика ти съ4увствам много,но за съжаление не мога да помогна 
Но знаеш ли какво си мислех при много жени бременността те4е като по вода и без проблеми,но в последствие се появяват такива и тези жени продължават да си гледат децата,нали така.Аз в момента не ти казвам как да постъпиш,това е твое решение и то наи трудното в живота ти,но вси4ко е късмет или шанс незнам как да ти го кажа.Да не казвам,4е риск винаги има дали по време на бременността или раждането.За4еването и раждането на дете за мен е 4удо,наи голямото на този свят,бъди силна и вярваи 4е вси4ко ще завърши добре.Пиши ни за резултатите,4акаме добри новини,вярвам,4е ще са добри за теб и бебо.Целувам те