Има ли майки родили секцио и в същото време да са нямали кой да им помага в началото, когато това е наложително? 
- Публикувана: 5 май 2007, 20:38 ч.
- Последно мнение: 7 май 2007, 21:11 ч.
Секцио и помощ в отглеждането на дете
Не виждам защо да е наложително, освен ако нямаш усложнения от секциото, което не ти пожелавам. На 7-мия ден ме изписаха от болницата и не ми е помагал никой с нищо. Не се настройвай, че ще ти е тежко след операцията, защото моментът тук /поне при мен/ беше психологически по-скоро. Физическата болка минава за 1-2 зо 3 дни. Само гледай да не вдигаш много тежко и няма да има никакъв проблем.
Аз родих със секцио и не желаех никой да ми се мотае в къщата ми под предлог,че ми помага.Болките минават за 4-5 дни,когато се прибрах вкъщи си бях напълно нормален човек,способен да се грижи за семейството си.Даже веднага си измих пода навсякъде и изгладих прането.След това мъжа ми замина за 1 месец в командировка-оживяхме...
Да има! Още когато излязохме от болницата си останахме самички още на другия ден и никой не ми е помагал ама за абсолютно нищо, вдигах тежко колкото ми позволяваха силите, на 15 ден смакнах бебчо от 3 етаж пеша по стълбите с тежката зимна количка и ей такива работи ! Само като си погледнех детето и то ме зареждаше със страшна воля и енергия да се боря 
А и не съм от тези, които позволяват да им се бъркат в живота, пък да не говорим в отглеждането на дете ни ! Не казвам, че не е трудно и че не ми е ставало лошо, но да ти кажа самостоятелното отглеждане още в самото начало не ти позволява да се отдадеш на депресивни следродилни състояния, а те държи в пълна кондиция ! Не го мисли всичко ще бъде наред, а се радвай на живота !!!!!!!!
А и не съм от тези, които позволяват да им се бъркат в живота, пък да не говорим в отглеждането на дете ни ! Не казвам, че не е трудно и че не ми е ставало лошо, но да ти кажа самостоятелното отглеждане още в самото начало не ти позволява да се отдадеш на депресивни следродилни състояния, а те държи в пълна кондиция ! Не го мисли всичко ще бъде наред, а се радвай на живота !!!!!!!! 
Както са казали хората "Кучето скача според тоягата". Като няма кой да ти помага ще се мобилизираш и ще се справиш сама, сигурна съм. Всичко е въпрос на нагласа. 
Родих секцио, на 5-я ден ме изписаха. От първия ден вкъщи правех почти всичко сама. Майка ми помагаше най-много с гладенето.
Родих секцио, на 5-я ден ме изписаха. От първия ден вкъщи правех почти всичко сама. Майка ми помагаше най-много с гладенето.
Питам, щото чета най-различни неща - за отваряне на шевове вследствие на вдигане на тежко и т.н. А пък сега съм в края на 8-ми месец и си чистя сама стаята, а майка ми само стои настрана и ми вика "Не се напъвай, не се наъпвай, аз ще изчистя, знаеш ли ква беля можеш да си докараш" и само акъл дава, без да се спусне да помогне, а аз на мръсно не мога да живея.
Така,както го описваш-май и в момента никой не ти помага.След раждането,според мен,е по-добре вкъщи да се само мама,тати и бебе.Иначе настава голяма суматоха,аз лично бях в следродилна депресия,плачех и всичко ме дразнеше...
Ако таткото си остане вкъщи първите дни поне-на теб няма да ти се наложи да вдигаш нищо по-тежко от бебето.Аз също излизам сама със зимната количка от 11-ия ден на бебо.Истината е,че трябва да се пазиш физически,но също така ще имаш нужда и от почивка психически.Щом майка ти/или който и да е,при мен беше свекървата
/ те дразни от сега-повярвай ми,след раждането ще се дразниш 100 пъти повече от тези хора и досадните им съвети и напътствия,който те предлагат вместо реална помощ в домакинството.
Ще се справиш!:hug:
Ако таткото си остане вкъщи първите дни поне-на теб няма да ти се наложи да вдигаш нищо по-тежко от бебето.Аз също излизам сама със зимната количка от 11-ия ден на бебо.Истината е,че трябва да се пазиш физически,но също така ще имаш нужда и от почивка психически.Щом майка ти/или който и да е,при мен беше свекървата
/ те дразни от сега-повярвай ми,след раждането ще се дразниш 100 пъти повече от тези хора и досадните им съвети и напътствия,който те предлагат вместо реална помощ в домакинството. Ще се справиш!:hug:
Трябва да внимаваш с пренатоварването и вдигането на тежко. Но след секциото спокойно ще можеш да обслужваш бебето и себе си. За по-тежките неща предполагам ще можеш да разчиташ на съпруга ти.
А ако искаш майка ти или някой друг да ти помагат им го кажи направо, не чакай някой сам да се сети
А ако искаш майка ти или някой друг да ти помагат им го кажи направо, не чакай някой сам да се сети
А може ли да попитам (извинявам се предварително, че пиша в тази тема), предстои ми операция от киста, която предполагам наподобява тази при секциото (поне така ми казаха, че разрезът ще е 5см.), при секциото колко е разрезът - по-голям ли е? Имампредвид точно за времето което ще ми е необходимо за възстановяването след операцията, защото ми предстоят доста събития след това, и се надявам до 2 седмици да съм кукуряк. като прочетох написаното от мамите раждали със секцио се успокоих много, предполагах, че е необходим по-дълъг период за възстаовяване.
Разрезът при секцио е около 10-12 см.Всъщност е колкото разкритие при нормално раждане,все пак бебето трябва да излезне,нали? 
До 2 седмици ще си кукуряк и още как!
До 2 седмици ще си кукуряк и още как!
И мен ме интересува темата и се радвам, че има оцелели след секцио и сами с бебе после. Знам че до 40 ден поне не трябва да се вдига тежко, но то се отнася за жени родили нормално, за да не им изпаднат червата. То май при тези със секцио по няма опасност от изпадане, защото не са минали през родилни мъки и напъване, а май тези неща именно предизвикват изсипването 
. Ако някой е по в час с изсипване може да се включи - аз само предполагам
. Ако някой е по в час с изсипване може да се включи - аз само предполагам
Не се прави на супер мама и домакиня едновременно. Гледай си бебето, къщата и тежките неща ще почакат. На мен ми казаха, че ми позволяват да си вдигам единствено бебето, щом лекарите така казват, трябва да се внимава. Само след месец ще започнеш всичко да си правиш, както преди. Това е моя съвет.
И мен ме интересува темата и се радвам, че има оцелели след секцио и сами с бебе после. Знам че до 40 ден поне не трябва да се вдига тежко, но то се отнася за жени родили нормално, за да не им изпаднат червата. То май при тези със секцио по няма опасност от изпадане, защото не са минали през родилни мъки и напъване, а май тези неща именно предизвикват изсипването . Ако някой е по в час с изсипване може да се включи - аз само предполагам
. Ако някой е по в час с изсипване може да се включи - аз само предполагамима, има оцелели. Въпреки че с три деца, от които двете близнаци не си го представям
за вдигането на тежко - и при секциото трябва пазене, за да не се отвори раната. Мускулите все пак са отпуснати. и пак можеш да си докараш беля, вкл. херния.
но като цяло не е страшно, наистина е най-добре да сте си мама, тати и бебето. Помагачите нагнетяват излишно обстановката.
А може ли да попитам (извинявам се предварително, че пиша в тази тема), предстои ми операция от киста, която предполагам наподобява тази при секциото (поне така ми казаха, че разрезът ще е 5см.), при секциото колко е разрезът - по-голям ли е? Имампредвид точно за времето което ще ми е необходимо за възстановяването след операцията, защото ми предстоят доста събития след това, и се надявам до 2 седмици да съм кукуряк. като прочетох написаното от мамите раждали със секцио се успокоих много, предполагах, че е необходим по-дълъг период за възстаовяване.
Ооо, за 2-3 дни ще си съвсем добре, а за 2 седмици ще си забравила. Въобще не му мисли. Вече са ти казали - разрезът е около 10-12 см за секцио. Пожелавам ти успех и дано всичко е наред!
То май при тези със секцио по няма опасност от изпадане, защото не са минали през родилни мъки и напъване, а май тези неща именно предизвикват изсипването
Разбира се,че има опасност-та това е коремна операция,една от най-"кьрвавите "операции
а и мьките след операцията-контрахирането на матката и разрязаните мускули могат да бьдат по-болезнение от родилните-зависи от организма.
След като се прибрах у дома през първата седмица получих помощ за чистенето и простирането - беше напълно достатъчно. Мисля, че няма да е проблем и сама да се справиш, просто внимавай повечко.
ОтСлед моето секцио лежах с едно момиче с такава операция - много по-бързо се възстанови - изписаха я на 3-ия ден. Но не само разрезът е по-малък в сравнение със секциото, а и самата операция за кисти е по-лека. Това момиче, за което писах, дойде за сваляне на конци на 5-ия ден като е вървяла пеша няколко км.
От
А може ли да попитам (извинявам се предварително, че пиша в тази тема), предстои ми операция от киста, която предполагам наподобява тази при секциото (поне така ми казаха, че разрезът ще е 5см.), при секциото колко е разрезът - по-голям ли е? Имампредвид точно за времето което ще ми е необходимо за възстановяването след операцията, защото ми предстоят доста събития след това, и се надявам до 2 седмици да съм кукуряк. като прочетох написаното от мамите раждали със секцио се успокоих много, предполагах, че е необходим по-дълъг период за възстаовяване.
Ей, браво бе момичета, то тука имало много суперменки / суперженки, де /.Не се заяждам, но искрено се чудя, как така мили майчета, които сте били съвсем сами и никой не е помагал, как така се оправяхте самички със всичко след секциото ??? Ами че това е готвене, пране, чистене, миене на чинии, да не говорим за пазаруването, къпане на бебе, разходки на бебе и т.н. и т.н.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Ей, браво бе момичета, то тука имало много суперменки / суперженки, де /.Не се заяждам, но искрено се чудя, как така мили майчета, които сте били съвсем сами и никой не е помагал, как така се оправяхте самички със всичко след секциото ??? Ами че това е готвене, пране, чистене, миене на чинии, да не говорим за пазаруването, къпане на бебе, разходки на бебе и т.н. и т.н.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
таткото може помага достатьчно,а и разходките в началото не са задьлжителни,някой изкарват бебетата след 20-я ден.
Ей, браво бе момичета, то тука имало много суперменки / суперженки, де /.Не се заяждам, но искрено се чудя, как така мили майчета, които сте били съвсем сами и никой не е помагал, как така се оправяхте самички със всичко след секциото ??? Ами че това е готвене, пране, чистене, миене на чинии, да не говорим за пазаруването, къпане на бебе, разходки на бебе и т.н. и т.н.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
аз пък винаги съм се чудела какво толкова има по отглеждането на едно бебе, та да не ти остава време за нищо друго. Също съвсем искрено. Това, дето по цял ден трябва да му обръщаш внимание и не можеш да идеш до тоалетната, си е жив фолклор за мен/изключвам наистина особено тежки случаи/.
И тогава винаги си мисля - а как се справят самотните майки и майките на близнаци? Щом те правят всичко успешно, защо останалите да не могат.
Ей, браво бе момичета, то тука имало много суперменки / суперженки, де /.Не се заяждам, но искрено се чудя, как така мили майчета, които сте били съвсем сами и никой не е помагал, как така се оправяхте самички със всичко след секциото ??? Ами че това е готвене, пране, чистене, миене на чинии, да не говорим за пазаруването, къпане на бебе, разходки на бебе и т.н. и т.н.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
аз пък винаги съм се чудела какво толкова има по отглеждането на едно бебе, та да не ти остава време за нищо друго. Също съвсем искрено. Това, дето по цял ден трябва да му обръщаш внимание и не можеш да идеш до тоалетната, си е жив фолклор за мен/изключвам наистина особено тежки случаи/.
И тогава винаги си мисля - а как се справят самотните майки и майките на близнаци? Щом те правят всичко успешно, защо останалите да не могат.
Много точно казано.
Ей, браво бе момичета, то тука имало много суперменки / суперженки, де /.Не се заяждам, но искрено се чудя, как така мили майчета, които сте били съвсем сами и никой не е помагал, как така се оправяхте самички със всичко след секциото ??? Ами че това е готвене, пране, чистене, миене на чинии, да не говорим за пазаруването, къпане на бебе, разходки на бебе и т.н. и т.н.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Ей, браво бе момичета, то тука имало много суперменки / суперженки, де /.Не се заяждам, но искрено се чудя, как така мили майчета, които сте били съвсем сами и никой не е помагал, как така се оправяхте самички със всичко след секциото ??? Ами че това е готвене, пране, чистене, миене на чинии, да не говорим за пазаруването, къпане на бебе, разходки на бебе и т.н. и т.н.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
Аз също не търпя баби, защото с първото дете направо ми отровиха нервите, но все пак смятам че е разумно, поне 2 седмици след секцио да има някой помощник вкъщи.
аз пък винаги съм се чудела какво толкова има по отглеждането на едно бебе, та да не ти остава време за нищо друго. Също съвсем искрено. Това, дето по цял ден трябва да му обръщаш внимание и не можеш да идеш до тоалетната, си е жив фолклор за мен/изключвам наистина особено тежки случаи/.
Ами едно новородено бебе има нужда от цялото внимание на мама! Никак не е добре мамчето да е преуморена и изнервена, нали?
[Ами едно новородено бебе има нужда от цялото внимание на мама! Никак не е добре мамчето да е преуморена и изнервена, нали?
Сама се справих от 1вия ден на детето от пазаруване до хвърляне на боклука....не виждам нищо суперуомънско...справяш се и това е...въпрос на организация
Освен ако нямаш усложнения....внимавай да не вдигаш тежко и ако те придърпа сядаш да си починеш...съсредоточаваш се върху най-наложителните неща и т'ва е
Успех
Освен ако нямаш усложнения....внимавай да не вдигаш тежко и ако те придърпа сядаш да си починеш...съсредоточаваш се върху най-наложителните неща и т'ва е
Успех
Ами едно новородено бебе има нужда от цялото внимание на мама! Никак не е добре мамчето да е преуморена и изнервена, нали?
Точно ,за да не е преуморено и изнервено мамчето има нужда да прави и неща различни от грижите за бебето,разнообразие,а и миисльта й трябва да е достьтьчно заангажирана с различни неща ,а не да седи само до бебето и да мисли-диша ли,не диша ли и работи от сорта. Сьщо така е редно да обрьща и внимание на таткото и себеси,да се погрижи за вьншния си вид,да се среща с приятели и други такива.
А и никой не може да ме убеди,че грижите около новороденото могат да ти отнемат цялото време-та то само спи и яде, и плаче понякога.
ПО вашата логика като проходи и започне да пипа навсякьде ще трябват поне 3 -ма гледачи,защото тогава си наистина ангажиран всяка минута и го следиш вьв всеки един момент какво ще лапне,какво ще пипне,кьдеще падне и т.н.
здравей, и аз раждах със секцио. от изписването правих всичко сама, таткото беше вкъщи няколко дена, той пое къпането,но всичко друго върших аз. майка ми беше тук, но тя се страхуваше и тя въобще не помагаше нищо,тя си беше на курорт у нас, даже аз трябваше и нея да обслужвам, да правя закуска,кафе .....няма страшно,аз мисля че е много по добре човек да се оправя сам.дъщеря ми е на една годинка и се гледаме сами,вечер с таткото, вярно че съм изморена,но не се оплаквам, напротив това са най щастливите мигове от моя живот.успех
"Точно ,за да не е преуморено и изнервено мамчето има нужда да прави и неща различни от грижите за бебето,разнообразие,а и миисльта й трябва да е достьтьчно заангажирана с различни неща ,а не да седи само до бебето и да мисли-диша ли,не диша ли и работи от сорта. Сьщо така е редно да обрьща и внимание на таткото и себеси,да се погрижи за вьншния си вид,да се среща с приятели и други такива."
Да, чудесно, но за да се осъществят всички тези странични дейности, трябва да има някой, например, на когото да оставиш бебето за малко, нали?
А това само по себе си води до извода, че все пак някой помага отстраниии ......
Да, чудесно, но за да се осъществят всички тези странични дейности, трябва да има някой, например, на когото да оставиш бебето за малко, нали?
А това само по себе си води до извода, че все пак някой помага отстраниии ......
вива-нова - а не може ли докато ти вършиш другите неща, бебето просто да си лежи в креватчето или в шезлонга?
за външния си вид съм се грижила, докато малчо спи. това включва къпане, боядисване на коса, епилиране, маникюр-педикюр и т.н. Срещата с приятели може да е в присъствието на бебето - в кенгуру или количка, то не пречи на срещата.
Изобщо, смисълът на нещата, които говорим с Кремена, е че бебето може да е непрекъснато до теб и пак да не те ангажира на 100 процента. Не е нужно да търсиш бавачки, за да си вършиш всичко.
имам съседка с близнаци - няма баби, таткото работи от тъмно до тъмно - ами гледа си ги перфектно, и всичко й е наред.
за външния си вид съм се грижила, докато малчо спи. това включва къпане, боядисване на коса, епилиране, маникюр-педикюр и т.н. Срещата с приятели може да е в присъствието на бебето - в кенгуру или количка, то не пречи на срещата.
Изобщо, смисълът на нещата, които говорим с Кремена, е че бебето може да е непрекъснато до теб и пак да не те ангажира на 100 процента. Не е нужно да търсиш бавачки, за да си вършиш всичко.
имам съседка с близнаци - няма баби, таткото работи от тъмно до тъмно - ами гледа си ги перфектно, и всичко й е наред.
А това само по себе си води до извода, че все пак някой помага отстраниии ......
Не никой не помага скрито отстрани...докато спи или лежи бебето...ако си много уморен лягаш с него,ако не-действаш.....даже при мен свеки идваше всеки ден,та да пием кафенце разбираш ли и само да надига как не съм и се обаждала всеки ден и не съм искала да излизам с нея на разходка....т'ва и беше помоща на моята свеки,но и никой не и я искал де,защото има хора,които просто не умеят да помагат...затова сами си е най-добре...правиш това,което искаш...организираш се,както ти си искаш и това е
Не мога да разбера кое е толкоз извънземно и неосъществимо
важното е добро възстановяване от секциото и организация ПП А и сега пералнята пере(макар че аз първия месец перях на ръка), гладиш за минути(ако въобще гладиш),храниш или на цицка, или АМ 3-4лъж в топла вода,стерилизараш или с те4ност(20мин),или вариш(незнам колко мин),или микровълнува(пак минутки,но не знам колко), сменяш папми на всеки 3 часа в началото(може и по-често според зависи),не сменяш дрехи на всяко хранене освен ако не повърне????
Та затова се чудя какво му е странното да се справиш сама и задължително някои да помага?!
Амо може и сама,като предварително си подготвиш някой неща за поне 2 седмици напред.
Купуваш си храна и водичка за около 2 седмици.
Подготвяш дрешкитте и другите консумативи за бебчо и нямаш никакъв проблем.
След 2-ият ден спокойно можеш да си ходиш (дори и да наболява), така че ако си сама сготвяш нещо набързичко(през това време стерилизираш),почистваш праха в стаята,оправяш бебо (памперс и манжа) и когато заспи, лягаш и ти.
През ден-два изпираш (като гледаш да не вдигаш тежки легени).
Простираш на сушилник че да не се протягаш или си слагаш по-ниско въже
Дори и да съм пропуснала нещо, ти можеш да си прецениш кога можеш да го свършиш.
Не е никак сложно.
Проблем само има около бюрократичните дела (записвания тук там,имена, ЕГН,майчински и т.н) При нас обаче таткото помогна
Купуваш си храна и водичка за около 2 седмици.
Подготвяш дрешкитте и другите консумативи за бебчо и нямаш никакъв проблем.
След 2-ият ден спокойно можеш да си ходиш (дори и да наболява), така че ако си сама сготвяш нещо набързичко(през това време стерилизираш),почистваш праха в стаята,оправяш бебо (памперс и манжа) и когато заспи, лягаш и ти.
През ден-два изпираш (като гледаш да не вдигаш тежки легени).
Простираш на сушилник че да не се протягаш или си слагаш по-ниско въже
Дори и да съм пропуснала нещо, ти можеш да си прецениш кога можеш да го свършиш.
Не е никак сложно.
Проблем само има около бюрократичните дела (записвания тук там,имена, ЕГН,майчински и т.н) При нас обаче таткото помогна
Е,какво толкова пък има да му се гледа на едно новородено бебче-то основно спи и се буди за да яде или да поплаче.Толкова време има да се свърши всичко останало в домакинството.
През времето,когато спи намирах време за всичко,дори и за БГ Мамма
Сега вече е на 6 месеца и иска повече внимание и да играеш с него,но в началото наистина имаш време за себе си,за домакинството и за бебето,разбира се!И аз не виждам нищо суперуомънско в това ежедневие,дори след раждане със секцио.Най-непостижимото за мен беше да изхвърля водата от ваничката,която е на стойка.Затова това го прави таткото и досега.
Най-непостижимото за мен беше да изхвърля водата от ваничката,която е на стойка.Затова това го прави таткото и досега.
ааа, аз пък изгребвах с канче лека-полека
сега се сещам за мили спомени.Най-милият ми и ужасен в същото време спомен е как оставих бебето на месец и половина само вкъщи, за да размразя колата отвън. Беше навалял сняг, слязох уж за 5 минути да разгреба, и се оказа, че всичко е замръзнало. Успях да отключа колата и после ни напред, ни назад. Не мога да затворя вратите, за да заключа. И седях около час навън на включен мотор, докато се размрази всичко, и нямаше никой който да помогне, нито да звънна, и не можех да оставя така колата
само си представях апокалиптични картини с бебето/то тогава повръщаше след ядене/.Като се качих, той си гукаше на висящите играчки, но оттогава не оставям колата да замръзне.
Количката ми седеше в багажника на колата, за да не я качвам и свалям.
Съвсем сама си гледам бебето, със секцио родих и благодарение на перфектната операция от 7ия ден тичам като кон у дома. При това 7 месеца пролежах бременността си за задържане. Аз нямах и избор кого да търся дами помага, а пък и тъй като не бях на работа от финансова гл.т. предпочетох да купя нещо за бебо, отколкото да дам пари за детегледачка. Справям се сама - пазарува тати. Вече като отрасна бебо и може да се носи в кенгуру - навсякъде сме заедно и това ми позволява да излизам и да си върша работата с бебето.
Не се притеснявай - ще се справиш и сама, ако нямаш възможност за помощ. Дори за мен това е по-добрият вариант, защото така сме много близки с бебето и познавам неговите усещания, реакции, навици. Не съм склонна поради вродения ми индивидуализъм и да споделям тези грижи с други освен с татито. Така че на мен ми е добре да си гледам сама детето - искам да кажа, че този избор зависи и от гледната точка на майката.
Докато се гледахме успях да понапиша някои неща и да свърша някои важни за семейството задачи по Интернет. Така че - има време и за други неща, стига да искаш да се организираш.
Никога не съм използвала майчинството си като повод за предимство или по-различно отношение - последно искам да кажа, за да не остава впечатлението, че си помагам и с други средства. Както за другите - така и за мен. единствено преди Великден бях тръгнала да търся козунак и много приятно ме очуди една леличка - продавачка, която като ме видя с количката на опашката извика на цялата опашка - бебето най-напред да каже какво иска. това е било единственото ми предимство.
Не се притеснявай - ще се справиш и сама, ако нямаш възможност за помощ. Дори за мен това е по-добрият вариант, защото така сме много близки с бебето и познавам неговите усещания, реакции, навици. Не съм склонна поради вродения ми индивидуализъм и да споделям тези грижи с други освен с татито. Така че на мен ми е добре да си гледам сама детето - искам да кажа, че този избор зависи и от гледната точка на майката.
Докато се гледахме успях да понапиша някои неща и да свърша някои важни за семейството задачи по Интернет. Така че - има време и за други неща, стига да искаш да се организираш.
Никога не съм използвала майчинството си като повод за предимство или по-различно отношение - последно искам да кажа, за да не остава впечатлението, че си помагам и с други средства. Както за другите - така и за мен. единствено преди Великден бях тръгнала да търся козунак и много приятно ме очуди една леличка - продавачка, която като ме видя с количката на опашката извика на цялата опашка - бебето най-напред да каже какво иска. това е било единственото ми предимство.
Аз също родих секцио, прибрах се вкъщи на 5-ия ден и се гледаме сами. Можеш да се справиш сама, няма как да не можеш. Аз лично от време на време искам някой да ме отмени за 1,2 часа, за да имам време и за себе си, без да се притеснявам дали ще се събуди или разплаче. Обаче няма желаещи за помощ, освен таткото. Майка ми ходи на работа, работи доста активно, а и явно няма желание да гледа внуче, защото 2 пъти дойде да седи 2 часа привечер за да излеземе ние, и на 3-ия път ме отряза. Така че, учи се да се справяш сама, а пък ако някой вземе да ти помогне добре ти дошло.
Точно ,за да не е преуморено и изнервено мамчето има нужда да прави и неща различни от грижите за бебето,разнообразие,а и миисльта й трябва да е достьтьчно заангажирана с различни неща ,а не да седи само до бебето и да мисли-диша ли,не диша ли и работи от сорта. Сьщо така е редно да обрьща и внимание на таткото и себеси,да се погрижи за вьншния си вид,да се среща с приятели и други такива.
А и никой не може да ме убеди,че грижите около новороденото могат да ти отнемат цялото време-та то само спи и яде, и плаче понякога.
ПО вашата логика като проходи и започне да пипа навсякьде ще трябват поне 3 -ма гледачи,защото тогава си наистина ангажиран всяка минута и го следиш вьв всеки един момент какво ще лапне,какво ще пипне,кьдеще падне и т.н.
А и никой не може да ме убеди,че грижите около новороденото могат да ти отнемат цялото време-та то само спи и яде, и плаче понякога.
ПО вашата логика като проходи и започне да пипа навсякьде ще трябват поне 3 -ма гледачи,защото тогава си наистина ангажиран всяка минута и го следиш вьв всеки един момент какво ще лапне,какво ще пипне,кьдеще падне и т.н.
Като ги чета тези неща, се успокоявам, че има и жени, които продължават да се държат нормално, като родят. По едно време се бях притеснила, че ще вляза в някакъв 24-часов ужас от кърмене, пране, гладене, сменяне на памперси, обикаляне като недоспал вампир... И така около 40 дни в изолация. И като се заредят едни ми ти баби да висят вкъщи и да дават съвети по един месец, минимум... Поне това ми разказват повечето жени, които питам. Особено с оня обезумял поглед: "Ще видиш какво е!".
Окуражихте ме, момичета.
Продължавам да чета темата с интерес.
Никой не ми е помагал!
Мъжа ми имаше малко останала отпуска и каквото можа той да направи-направи го!
Най-важното за теб след секциото е да не вдигаш нищо по тежко от бебето поне до 3-я месец.
Някои може и по 2 къщи да са изчистили след секциото си НО всеки организъм е различен и може да стане голяма беля при някой друг!
Индивидуално е!
Мъжа ми имаше малко останала отпуска и каквото можа той да направи-направи го!
Най-важното за теб след секциото е да не вдигаш нищо по тежко от бебето поне до 3-я месец.
Някои може и по 2 къщи да са изчистили след секциото си НО всеки организъм е различен и може да стане голяма беля при някой друг!
Индивидуално е!
Като ги чета тези неща, се успокоявам, че има и жени, които продължават да се държат нормално, като родят. По едно време се бях притеснила, че ще вляза в някакъв 24-часов ужас от кърмене, пране, гладене, сменяне на памперси, обикаляне като недоспал вампир... И така около 40 дни в изолация. И като се заредят едни ми ти баби да висят вкъщи и да дават съвети по един месец, минимум... Поне това ми разказват повечето жени, които питам. Особено с оня обезумял поглед: "Ще видиш какво е!".
Окуражихте ме, момичета.
Продължавам да чета темата с интерес.
Точно така кураж ти трябва а не помощ, то обезумелия поглед идва най-вече от тази "помощ" мога да ти го демонстрирам ако искаш
и мен така ме подлъгаха "40 дни няма да можеш да ставаш, до третия месец трябва да има кой да ти помага" дрън дрън 
та бабите и двете месеци преди да родя си уредиха отпуските и билетите за самолет 
да се редуват - ужас и смърт още не мога да се отърва само се пречкат 
, не искам да изляза неблагодарна щото наистина не съм мила чинии отпреди да родя ама не защото не ми стига времето а защото не обичам да го правя и така и така като има кой друг 
поне да не ме е съвсем яд 
аз пък винаги съм се чудела какво толкова има по отглеждането на едно бебе, та да не ти остава време за нищо друго. Също съвсем искрено. Това, дето по цял ден трябва да му обръщаш внимание и не можеш да идеш до тоалетната, си е жив фолклор за мен/изключвам наистина особено тежки случаи/.
И тогава винаги си мисля - а как се справят самотните майки и майките на близнаци? Щом те правят всичко успешно, защо останалите да не могат.
Фолклор е, защото навремето с тия тоалетни навън наистина не е имало как да оставиш бебе само и да идеш "по вънка"
Ама аз съм си носела бебето с мен в тоалетната редовно. В началото беше лесно щото много спеше и имах време за себе си. А и като не спеше си беше с мен в слинга и не тежеше особено. Е това нощно не спане беше най-големия проблем. Ама после стана една хала с безброй претенции. Мен даже ме е по-страх как с голямото бебе ще се оправям. Той е лигоч и иска носене и тичане след него и ме разиграва и усещам как ще ме принуди да пренебрегвам малките. Иначе само в 2 близначета предполагам ще е малко по-трудно отколкото с едно бебе. То и за малко бебе кво да ти помагат - като не могат да го кърмят... то това е най-голямата работа. Ама те тоя батко е много несгоден и проблемен 
Точно така кураж ти трябва а не помощ, то обезумелия поглед идва най-вече от тази "помощ" мога да ти го демонстрирам ако искаш
Значи отсега да направя графика на бабите - да дойдат да посготвят, да се отчетат, че са помагали и да ги пращам по живо и здраво. Онзи ден установихме с таткото, че сме развили двамата някаква самодостатъчност - като ни влезнат други хора вкъщи и ни развалят ритъма, се изнервяме зверски.
Пък и щом следродилната депресия се дължала в голяма степен на "помагащи", бързо ще го убедя да ги разкараме.
а като не трябва да се вдига тежко кой ви е помагал през деня за количката - да я спуснете или качите по стълбите, като искате да излезета на разходка ?
Сега си купих лятна количка с 2 дръжки и ми е много по-трудно с нея,даже мисля да я сменя с такава с една дръжка.
а като не трябва да се вдига тежко кой ви е помагал през деня за количката - да я спуснете или качите по стълбите, като искате да излезета на разходка ?
То не трябва,но като няма кой...вдигах първо долната част,после коша с бебето приведена - 5 стълби ...тежко,но иначе няма излизане т.е няма пазар и т.н.
Свекърва ми остана първите няколко дена, но се грижеше основно за поддържането на домакинството, предпочитах аз да се занимавам с бебето, а не после да ме е страх да остана сама с него
Количката не съм вдигала, карах стъпало по стъпало
Не смятам, че ще имаш нужда от помощ, мен ме изписаха на 7-мия ден, а след 8-мия не усещах нищо
Количката не съм вдигала, карах стъпало по стъпало
Не смятам, че ще имаш нужда от помощ, мен ме изписаха на 7-мия ден, а след 8-мия не усещах нищо
а като не трябва да се вдига тежко кой ви е помагал през деня за количката - да я спуснете или качите по стълбите, като искате да излезета на разходка ?
Аз пък я свалям по стълбите,като просто я бутам и придържам по-здравичко.Живея на третия етаж
Не е много лесно и удобно,но все пак става Още към края на първата седмица се почувствах съвсем добре и в състояние да се грижа сама за всичко.Но бебето ми е много кротко.Засега
Препоръчани теми