Неговите родители не одобряват..връзка с разведена с дете

Поговори с мен на лични,ако искаш...Имам какво да споделя с теб

Не очаквам (ако въобще има такава), бъдещата рода да плесне с ръце  да ме прегърне!
Най-малко пък бъдещата свекърва 

Обществото ни е с много закостеняло мислене по въпроса.
Помня аз, един съсед като се зажени за мама с детенце какви войни се водеха по случая 
Да, ама ако мъжът е на място, ще им тропне с крак да не му се месят в живота!
Така, че не им обръщай внимание! Никакво!

Всеки път като прочета подобна тема и ме хващат бесовете 
Не знам дали другаде по света е така ама тука отношението към разведениете или жените , които отглеждат сами децата е направо отвратително. Още преди да се разведа се чудех и се маех на такива невероятни случки, та чак ме избиваше на физическа агресия - мои много добри приятели - тя с 3 деца - в и около тинейджърска възраст и мъжът й, страшен пич, децата от първия момент като се запознаха си станаха негови и точка, та на въпросния мъж родителите му и сестра му, която живееше в чужбина отказаха да контактуват с тая жена и децата й, като че са чумави  , това иди дойди, ама свекито си сучпи шийката на бедрената кост и трябваше да лежи в болница и някой трябваше да й сменя подлогите - и кой, кой да отиде - дъщерята не иска да си дойде от чужбина и омразната снаха с дъщеричката й се редуваха да спят в болницата и детето една вечер съвсем спонтанно се изпуснало да й каже "бабо"  и отговора на бабата  "Ма как така, аз не съм ти баба на тебе, ще се обръщаш с лельо към мене!"  На друга приятелка с детенце, на която й виках многоръката Шива - занимаваше се със сто неща и всичко изпипваше перфектно - много красива жена, страхотна домакиня - къщата й подредена, тя и детето винаги много добре облечени (сама си шиеше повечето от дрехите), сама се издържаше, а с гаджето й бяха много красива  двойка - да ама родата не искаше даже да се запозане с нея като разбрали, че има дете и поставиха ултиматум на младежа - подаряваме ти апартамент ако се откажеш от нея. Ха познайте от три пъти какво избра той 
Наскоро в друг един форум се зачетох в тема, в която се задаваше въпросът бихте ли се оженили/омъжили за човек с дете/деца от предишна връзка и останах шокирана - жените,за които мислех че ще е по-голям проблем да приемат чуждо дете бяха по-склонни да се съберат с мъже с деца  , докато голяма част от младите мъже заявиха в прав текст, че една такава жена става за неангажиращ секс и определено на жените с деца се гледа като на временно забавление, отделно, че разведените жени с деца бяха наричани мършоядки, които само дебнат да хванат някой, който да ги издържа и др. подобни  Това естествено не е представителна извадка на цяла България, но фактът, че подобни изкзазвания се възприеха съвсем спокойно от останалите и никой не отнесе бан за гадостите, които бълваше, ме накара доста да се замисля. Какво излиза, че за обществото ни една жена, която си скъсва г*за да си отглежда детето в един момент едва ли не е второ качество човек  в сравнение с друга, дето ражда и го хвърля като парцал в детски дом - щото ей я на чиста и пременена готова и най-вече ПОДХОДЯЩА  мома за женене. 
За себе си съм решила - аз си вървя в комплект с детето, който не го приема моментално изхвърча от живота ми без право на втори шанс, не ми занимава с ненормални роднини или измекяри, дето вместо да се чудят как биха могли да са добри бащи, калкулират усърдно негативите и събират от 9 кладенеца вода как по-аргументирано да докажат, че да си дребна душица и егоист е висша добродетел, не е жалко, даже вече не ми е и обидно, а съм погнусена от такива хора (то хора май в случая го ползвам за благозвучие де)  пфуууу 

Ще спра, че взех пак да се ядосвам 
ПОложението не  е розово, но да са ни живи и здрави децата   , а на ония с претенциите - на тях никой не може да им помогне, защото се налага да живеят със себе си, а явно това никак не е лесно 

Четейки си спомних как бившата вече свеки ми каза: "Жал ми е за теб, че ще си останеш сама   ."
Имам една приятелка и гаджето й има дете от предишна връзка. И двамата ги е страх да кажат на родителите й, че той има дете .........

Нямам думи, направо.
Само като чуя един израз, не знам дали го знаете "крава с теленце" и ми се вдига кръвното.
За съжаление нравите в БГ са такива. Закостеняли, консервативни и със силно изразен селски манталитет, свекървенски манталитет.

Пожелавам ти успех и дебелокожие!
Приятелят ти трябва да тропне с крак и да сложи край на всички приказки, намеци и т.нат.
 

Писала си като гост и никой не може да ти пише на лични, а мисля че и ти не можеш, така че ако наистина имаш нужда да говориш с някого по темата - регистрирай се и ще можем всички да ти пишем с подробности ако искаш 
А иначе, погледни във форума има много такива случаи, на мнного от нас ни е минало през главата такова отношение а и даже и сега го търпим - уж в името на нещоо

мама Урса - браво, особено и за последното
и да- и аз мисля като тебе - втора ръка сме - и за гнуста си права и за всичко
да се оправят кой как може- и аз като теб не искам да се забърквам в такива истории - ще се постарая поне да не се влюбвам в някой ненадежден в това отношение

а на съжаление съм се нагледала - и на приказки - ауууу ма ти сама - ма ти защо не вземеш да се прибереш при родителите си... бе аз да не съм стока айде нема нужда някой да ме прибира
ох сори за офф-а - постинга на мама Урса ме подкукуроса да се оправдая веднага, а по темата незнам какво да те посъветвам - или търпиш или биеш шута трето няма - в твоя случай още не е ясно какво ще стане виж мъжО как реагира и това е

И какво значи "не обременявам никого"? Гаджето ти като детето е наоколо се прави че го няма ли?

Първо изобщо не излиза това. Щом не искаш теб да те съдат - и ти не съди прекалено остро жените, на които се е наложило да оставят децата си. Само те си знаят колко им е струвало това. Те втора ръка ли са според теб?
Второ, за човек който претендира за много либерален и отворен, доста простотии си написала. То не бяха измекяри, не бяха ненормални роднини, бесове те хващали, на физическа агресия те избивало. Ако искаш другите хора да уважават твоето мнение - уважавай и ти тяхното - дори и да не ти харесва. Те със сигурност си имат причини.

Какви причини?
Мира - няма да им се даваш. 

Причини винаги има. За всеки са индивидуални - когато мнението на някой не ти хареса - можеш да го попиташ защо смята така вместо да го обявяваш за ненормален. А той ако има акъл за поне 5 стотинки ще ти отговори.

Що бе?  То изразът е: "Кравата с телето е по-скъпа"    Аз най-редовно го използвам за себе си. 

mirra_mirra, най-добре би било изобщо да не ги чуваш подобни приказки. Хем няма да се ядосваш, хем по-лесно ще живееш. А ако приятелят ти е мъж на място - няма да се впечатли също.

Успех   

Аз неведнъж тука съм казвала, че моите родители в такава ситуация не съм никак сигурна как биха реагирали.  При всички случаи няма да са възхитени.  А за това, че е проверка - си много права, дето се вика сега ако застане на твоя страна и те подкрепи и тн. ще знаеш още веднъж, че на него можеш да разчиташ, нали? Тука скоро имаше една подобна тема, ако се разтърсиш ще я намериш бързо - мисля, че Диони имаше подобни проблеми.

Извинявай, ама да го изхвърли ли детето?
При това той доброволно се е съгласил на такъв тип връзка.
Отглежда го тя, храни го, облича го, издържа го. Не разчита на него за финансова помощ.
Така не го обременява.
Какво повече да направи? 

  
casiopea абсолютно си права -
а последната ми тема за това беше - Докога да търпя родителите му да се правят, че дъщеря ми не съществува?  
мисля, че това е линка, ако не е нека модераторите го оправят  
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169491.0

Мира, не се отчайвай и не прехвърляй негативити от тази ситуация върху мъжът си. Пишеш, че за 1 година -това е първото облаче - значи горе главата и си знай цената.
Според мен с приятелите му лесно можеш да се справиш - просто го обърни на майтап в не тяхна полза. В една подобна ситуация бях попаднала, където определени хора от обкръжението на моя мъж реагираха - "Ауууу, ама тя и детет ли има, ле ле е е е Ужас, ама той е луд да се занимава с нея, щом тя има дете. Лелееее да си вземе жена "втора употреба". Кротко им обясних, че просто той е доста по умен от тях и затова е избрал мен, защото вижда, че мога да се справя с едно дете, а и съм се доказала, а те кво тепърва ще си избират жени които да се "упражняват и учат" върху техните деца.
Може да ти звучи грозно - изказването ми, но имаше поразяващ ефект   (а аз ефект исках - за да спрат приказките)
Виж с родителите е доста по сложно, понякога отчайващо, понякога обнадеждаващо - аз още се боря, но и  нямам намерение да се отказвам.
Щом тримата се чувствате добре заедно - значи си заслужава да се бориш за Вас тримата.

Имаше една тема - парите ли за най-важното? Кой ли я пусна? 
Още повече че ако станат семейство (формално или неформално) бащата със сигурност ще трябва да поеме и финансова отговорност за това дете. Иначе как? Ако си имат и друго дете ще ги делят на "твоето" и "нашето"?
Та няма какво да се прави детето - освен да се гледа и да се възпитава. И възпитанието трябва да го поеме и мъжа - поне според мен. Аз друг начин на съжителство не мога да си представя - така че детето определено е фактор и то важен.

Понякога са глупаци, понякога са достойни мъже, всеки си знае.
Също така - много от "останалата част" не живеят при родителите си

Хайде да не ми четеш постовете като дяволя евнгелието, моля, ядосвам се на манталитета жените, които полагат усилия да си гледат сами децата, да ги наричат "мършоядки" и категорично не одобрявам сталинския подход "няма дете, няма проблем",  не осъждам никого, но ми е трудно да го приема, защото познавам 2 (две) жени, които просто избраха по-лесния начин, зарязаха си децата точно като парцал, с мотива, че така ще "хванат" по-добра партия.


Не претендирам да съм "либерална" камо ли пък  "отворена", ако имаш конкретен пример за мой пост, в който го твърдя - дай да го видя и ще се извиня публично за тия ми неверни твърдения, в противен случай май изпадаш в  дребнаво заяждане.
 

Това, че един пост съдържа простотии, си личи още в началото му, ако не ти харесват простотиите ми - не ги чети.  


Ами съжалявам, че не ти харесват изразните ми средства, ама ... пак бих ги нарекла така ...

Е то и убийците си имат причини, ама това прави ли ги по-малко убийци  

P.S. Благодаря за пространния анализ на поста ми

@ mirra_mirra
дано роднините преодолеят предразсъдъците си  

Не виждам с какво си по-добра от хората които наричат самотните майки "мършоядки". И ти достатъчно обиди си написала.
Дали одобряваш сталинския подход - няма значение. Реалността показва, че е верен дори и да не ти харесва. В частност и твоите писания също показват, че често има проблеми когато има деца, а другия път е по-лесен.
Ти не приемаш едно - другите не приемат друго. Всеки си има неговата истина. Отново не виждам разликата между вас.
А твоите 2 (две) жени има шанс и да са прави.

Ами не знам. Аз като наричам някой глупак претендирам да съм по-умен от него. Ти като наричаш хората егоисти, ненормални и измекяри явно смяташ че си по-добра от тях не е ли така? Не е задължително да го напишеш директно за да се подразбира.


За изразните средства - казах - твоите са като "техните". На мен не ми пречи. И чета всичко независимо дали ми харесва или не. Просто коментирам че са еднакви.

Да - някои случай дори и убииците са оправдани. Но всъщност сравнението е доста некоректно и подвеждащо. Какво точно лошо са направили тези хора? При това толкова лошо че да ги сравниш с убийци?



Моля - пак заповядай. Пантер е винаги насреща.

PS. Лично аз 100 пъти предпочитам разведена пред жена която си е оставила детето в дом. Жена която е родила дете и го е оставила в дом е глупава и безотговорна във висша степен и със много слаб майчински инстинкт (в 90% от случаите). И тъй като аз не вярвам, че хората се променят - такава жена по-далеч от мен.
Разбира се има го момента че такова нещо е много трудно да се разбере. Понякога невъзможно.

Подхода на Сталин може и да е верен, но е малко краен мисля. Не можем да избием всички, които не са ни удобни...
В крайна сметка родителите не са пряко засегнати, няма те да живеят с това дете, а сина им(в случая). И както всички претендирате всеки си има право на личен избор. Човека е решил, че я иска тая жена, не виждам защо те трябва да се месят, независимо какво им е мнението. Става въпрос за нечий чужд живот. Да - могат да кажат какво мислят, но никой не е длъжен да се съобрази. Налагането на мнението на всяка цена никога не е довело до нещо добро. Натякването още по-малко.
Общественото мнение го оставям настрана...

Ти ми дай един автомат и повечко патрони и после седи и гледай 

И сега сериозно:

Родителите не са пряко засегнати, но е пряко засегнат синът им. Няма нужда човек да е пряко засегнат за да се реши да заеме позиция по някой въпрос, особено когато въпроса засяга роднина или приятел. За правото на личен избор си права. Трябва да се месят пак защото им е син. И става дума за живота на сина им.
Никой нищо не е длъжен - това е ясно. Налагането - зависи от човека.

За хора които твърдят, че децата им са "център на вселената", "най-важното на земята" и прочие и прочие много лесно отказвате правото на родителите да имат мнение за живота на сина си.

Аз я пуснах, аз! 
Добре де, аз пак не разбрах какво предлагаш по отношение на детето - да го убием ли, да го изхвърлим ли или пък просто да го "забравим" на някоя гара? 
Та да не нарушаваме душевния комфорт на родителите на сина, защото те са го отгледали и именно като такива имат право да му се месят в живота. Имат право да не искат такава парясница, да не искат синът им да се грижи и възпитава чуждо дете. Амаха 

Нищо не предлагам по отношение на детето. Просто казвам, че един човек (дори и малък) е фактор, който има значение. Какво трябва да се прави с детето - трябва да решат хората които са го създали. Както неколкократно ми беше казано - "това не е е моя работа".

Имат право да искат - да. Имат право да му кажат - да. Друг въпрос е той какво ще реши.

И още нещо, моите уважения към мъжа (засега). Не знам дали е глупак или достоен човек, но поне може да носи отговорност. 

Абе каво си им се вързала на акъла на тия хора, и мома да беше пак може ше да не те харесат и пак щяха да ти намерят "кусур" ,ако човека до тебе не се вълнува мн. от мама и тате кво ти пука .....пък и ти ако си по-хитра направи така ,че да дистанцираш тия хора та да не се пречкат много из краката ти.
Човек един живот живее /де да знам може и да се преражда /  така ,че го живей с кеф ,не се съобразявай много............./сега чакам някой да ми скочи и да ми каже ква съм чума/.

Лоша работа, щом и ти не знаеш. 
Едно е да спориш и да се упражняваш в реторика върху принципни тези, друго е да имаш конкретен случай пред очите си и да гледаш как "загрижени роднини" буквално смачкват като валяци една жена и децата й.
Измекярско е да живееш с една жена повече от две години и накрая да си събереш тайно багажа и да оставиш  бележка - не е в мой интерес връзката ни да продължи (т.е. мама и тати ми дават апартамент ако обещая да не поддържам връзка с теб).
Не е нормално да разиграваш антични трагедии да припадаш и да виеш на умряло пред осталите роднини, както и да организираш цялата рода да бойкотира жената с която сина ти живее и войната с нея да се превърне в целта на живота ти. 
Егоизъм е да не се съобразиш с желанието на детето - вече голям мъж и да се налагаш със всички сили и средства да стане така както ТИ искаш, без да се съобразяваш кого и как нараняваш.

успех в борбата, сигурно е трудно все да плюят по тебе без да те познават. И при мен е така, нищо, че не съм в същото пожелание

Не разбрах, мен ли си цитирала?
А с другите работи съм съгласен.

извинявай, но като гледаш дете - ти е ясно колко жертва човек само гледайки го - без зда дава пари!!!!!
аз имам две породени - и честно - искам да избягам от къщи, а помощ не ми липсва и от мъж и от майка ми и баща ми когато могат /петък-неделя/
съсипваме се всич(ки и пак не стига ръка да помогне
мъж поел еднто дете - негово или чуждо - поема отговорност и товар също като майката!!!!!!!!

така че аз не виждам как това дете няма да легне на ръцете му ако легне на сърцето му!

и сега моля да не ми скочат някои като ЛЕШОЯДИ - далече съм от това да оневинявам хорското лошо мнене за една такава връзка и съжителство
просто искам да си даде пишещата ясна представа че това е отговорност - вече колкото нейна толкова и негова
я сега да помисли - ами ако останеат заедно - ще поискатоще едно дете - на този мъж да е
и дали има възможност за две деца? това може също да е пречка за бъдещите баба и дядо

не отричам и закостенялата представа у по-възрастните индивиди - тя не струва, нейния собствен мъж не я иска с детето му.....
като знам като стане на въпрос МОИТЕ РОДИТЕЛИ какво говорят по мой адрес като стане на въпрос ако се разведа... страх ме хваща какво ще кажат чуждите хора

няма начин да се бориш... оставяш нещата и се надяваш лека полека ако връзката ви устои на техните напъни - те да те оценят
ако са искрени, доблри и честни хора - това няма начин да не се случи
друг е въпроса дали мъжа ти може да устои на първоначалните им напъни да го "враз-умят"

.............я сега да помисли - ами ако останеат заедно - ще поискатоще едно дете - на този мъж да е и дали има възможност за две деца? това може също да е пречка за бъдещите баба и дядо
не отричам и закостенялата представа у по-възрастните индивиди - тя не струва, нейния собствен мъж не я иска с детето му.....

А защо бе хора си мислите че двама души се събират заедно само и само за да имат и да искат деца........аз примерно не искам и никой не може да ми го наложи ,мъжа ми го знае и дума не обелва .Имама право да си изживея своя живот нали така .........

А мъжа ако иска?

Пантер нали знаеш вс. отговаря за себе си и си прави сметката какво иска от тоя живот в крайна сметка.

Аз имам точно такъв проблем.Имам 2 прекрасни деца и приятеля ми ги обича повече от всичко на света,но аз все още не смея да се запозная с родителите му.А те май,че са прекрасни хора.Тои им говори за нас като за негово семеиство и те свикнаха стази мисъл.Сега ми предстои да се запознаем и аз вече сам по спокоина.Най- много ме тревожеше отношението на майка му,но тя му е задала вапроса така:"ако моя син след време се влюби в такава жена и аз виждам ,че е много щастлив ,ще вървя ли срещу детето се?"така че,както вивдате има и нормални родители.(въпреки ,че не им е лесно и на тях от това какво ще си кажат хората.)важното е тои да те обича ,а не родителите му.Аз се справям сама с 2 те си деца,имам отли4на работа,подсигурен живот и не ми трябва човек да ме издържа ,а приятел с които мога да си кажа всичко и благодаря на съдбата,че срешнах такъв мъж.

абе защо само мислите че нещата опират за родителите до това "какво ще си кажат хората"???
аз пък мисля, че въпроса е - моето момче дали би искало СВОИ деца и дал би могло да си ги позволи /като една бъдеща свеки-меки/!


аз не бих жертвала личното си право да имам деца на мястото на мъжа ти - много се извинявам, но е така. освен ако той така или иначе не може да има свои
нормално е да искаш свои деца. ти имаш нали? е представи си да не можеше никога да имаш....

от всички пример които съм чела и чула - мисля си, че няма начин човек да се бори с това мнение - остава само времето и мъжа до него упорито и търпеливо да работят в негова полза

Аз мисля, че родителите рядко ... одобряват (?) избора на принцовете и принцесите, които считат, че са отгледали. Важи 100% и за моите, и за тези на половинката, и за родителите на повечето ми приятели (иначе уж са най-различни характери и личности)... Уви! "Разведен/а (с дете)" е чудесен "довод" - не се налага да се търсят други, за да се оплюе конкретния човек. Така мисля аз. Просто, когато стане дума за децата ни, ние ставаме по-чувствителни и се впрягаме повечко. Понеже тук пишат повече жени, ще кажа само: дано мъжете до вас са мъже на място! А иначе, обратното също е вярно

ЛЕсно е да се каже - "Няма да вървя срещу детето си", НО рядко се получава
Защото според повечето родители - нещо все не достига за да е идеално щастливо детето им, а причини и пречки, които да пречат на това щастие лесно се намират.

Не си съвсем права - може да не се обичат с родителите му, но в името на синът им /за да се чувства и той добре/ трябва да имат едни прилични и поносими взаимоотношения.
Защото ако момчето има нормални взаимоотношения с родителите си, за него би било нормално и тя да има такива с неговите родители - затова смятам, че те ще трябва да дадат време на родителите да свикнат с мисълта, че синът им има не само приятелка, а приятелка която има дете. Но основното е той да демонстрира пред родителите си, че държи на тази връзка и няма да позволи да се говори или държат лошо нито с момичето  нито с детенцето й.

Много ме сърбят ръчичките по повод 30годишните дето мама ги глади. Брат ми - сега 26 почти - преди 2 години се изнесе от наште - те живеят тук в Сф, той също живее в Сф. Като кажа на някой как е постъпил и  - е той защо се е изнесъл от ваште.. да ходи по квартири.. 

Аааа ... можем поне да пробваме... 

А си мислех, че аз съм социоапт Така като гледам добре, че все още оръжията не са толкова достъпни тука, иначе и без това малкото ни население щеше съвсем да намалее

Panther, хората имат винаги право на мнение. Имат и право да си обяснят менението. Но независимо за кого се отнася нямат право да се месят, да се правят циркове, да се настройват други хора. Това са подходи от детската градина и там са нормални, но за възрастни хора според мен не е приемливо.
А най-трудното с децата е да ги оставиш да бъдат щастливи както те искат, а не както ти си представяш, че биха били. Това според мен е най-голямата вътрешна борба за един родител. Не можеш да кажеш на някой кое би го направило щастлив. Всеки знае за себе си. Родителите са за това да те подкрепят дори когато не са съгласни с теб, а не на всяка цена да се опитват да те вкарат в някаква тяхна представа.
Има изключение и от това разбира се, понякога се налага и насила да се направи нещо, но те се ограничават само до случаите когато е застрашено здравето и животът. А във връзката с една разведена жена няма такива заплахи според мен.

 

А според мен имат и право да се месят, да правят циркове и да настройват други хора.
Както сама каза - всеки има право на мнение.
Според теб родителите (а може би и приятелите) трябва да те подкрепят дори и когато според тях правиш глупости. Според мен - родителите и приятелите могат да се дистанцират и дори да работят срещу твоите желания, ако сметнат че сам си вредиш. Няма нужда да се стигне до опасност за живота и здравето за да се заеме позиция. Докато се стигне до този момент е имало 1000 възможности да се предотвратят събитията и това да се избегне.

Мен ми харесва тука да се вижда и "от другата страна".
На маса народ явно сме й трън в очите.
Човек успява да даде подкрепа и да прояви толерантност едва когато самия той се напати достатъчно. Явно твоите "свекита" не са от този тип хора, та в резултат критикуват и хулят съвсем свободно. Всичко зависи от мъжа ти - ако той успее да ги убеди, че не са прави, или да ги дистанцира, ще стане по-лесно.

Когато единствената "причина" е "разведен/а с дете", това с цирковете и настройването на други хора ми се струва мааалко в повечко...
Изобщо няма да изпадам в анализи на етикетите, напр. "селянин" или "уличница", лепкани от маминки в критическата, нерядко на хора, които избощо не познават, само защото са си позволили да окъснат от полата на мама крехкото цвете (очевидно без грам мозък в техните представи, щом е неспособно само да прецени с кого да спи). Макар и да звучи малко грубо, формулирано по точно този начин...

Моите родители точно така правят. Разбирам че не одобряват нещо или някой само поради това, че ги познавам много добре. Конкретно мнение обаче не биха изразили... Което не им пречи след това да кажат, че са си заели... Ама...

Ако уважаваш детето си - ще уважаваш и правото му на избор и правото му да греши. Няма да ходиш като квачка подире му. 

Според тях... Всеки сам трябва да изживее живота си. Никой друг не е в неговите обувки както се казва, че да взема решения вместо него.
Да не говорим до какво води постоянното очакване мама и тати да ти кажат какво да правиш на дърти години. И колко брака има развалени именно заради това, че някой друг управлява живота ти.

Stun, Много точно! Имам примери в родата - грозна гледка...

 

Абе мислех да не се намесвам повече тука, че явно 2 ден на диета ме прави по-емоционалнo-агресивна от обикновено, ама не се сдържах. 

Е добре, защитници на свободния избор и правото на човека да греши.
Вашите деца ако влязат в компания на наркомани вие какво ще правите?
Може би ше аплодирате правото им на избор и ще засвидетелствате своята абсолютна родителска подкрепа?

Ехооооооооо Земята вика Пантер

Да уважаваш правото му и да го подкрепяш са две лекинко различни неща... Да си наркоман е болест... и прочие и прочие...

Но ако дъщеря ми си намери гадже наркоман - определено ще се въздържам да сипя отрова върху му... ще уважа правото й на избор и ще се надявам да съм я възпитала до толкова добре, че да не се забърква на свои ред с наркотици. 

Наркоманията и тя ходи по хората. И ти прибърза да осъдиш наркоманите, нали? "Никой не е застрахован и имунизиран." Та каква е точно разликата?
Колкото до правата - имаш всички права да искаш ново семейство и още деца. Пожелавам ти късмет! 
За еснафския манталитет - не знам какво имаш предвид - ако се уточниш мога и там да коментирам.

@Иса
Еми еваларка ако постъпиш така, ама МНОГО силно се съмнявам.

Дано не ми се налага да го проверявам това...

Мира, аз минах през това Знам колко боли и колко е грозна подобна ситуация и как много те харесват, а като чуят, че имаш дете, нещата се обръщат на 180 градуса. За съжаление не мисля, че можеш да направиш нещо. Всичко е в ръцете на мъжа ти и на родителите му. Аз трябва да съм безкрайно благодарна /и съм/ на свекърва ми. Ако не беше тя, вероятно нямаше да съм със сина и сега. Понастоящем мога да кажа, че сме в прекрасни отношения, което до голяма степен се дължи на факта, че колкото и тежко да ми беше, лоша дума за тях не казах. Приех, че имат право на мнение и аз не мога да им наложа да ме приемат, ако самите те не го пожелаят. Сега не делят детето ми от останалите си внуци, дори ме попитаха дали ще го заведем лятото за известно време да постои при тях. Другата им снаха не можа да преглътне факта, че ме приеха. До ден днешен се държи все едно съм невидима и ме подминава на улицата. Научих се да не и обръщам внимание, но горчилката си остана.
Пожелавам ти сила и късмет, дано нещата и при вас се подредят по най-добрия начин!

Ама те и наркоманите не са много опасни ... поне отначало. И какво общо има еснафа? Другите са еснафи - ти не си? Т.е. си ларж, без предразсъдъци и с широки духовни интереси? Или пак нещо не съм разбрал?

Пантер  не претендира да е без предразсъдъци, ларж и със супер широк мироглед, но ще сподели още няколко размисли по въпроса. Както каза касиопея "от другата страна".

Осиновяването на дете е сериозна отговорност. А на практика точно това се получава - осиновяване. Да се говори че новият родител не е ангажиран с детето е несериозно. Каква ще е тази връзка ако не поеме отговорност? Само сексуална? По-горе се спомена и такъв случай и реакциите на жените тук бяха доста негативни доколкото си спомням. И това е точно причината част мъжете да приемат разведена жена просто като сексуален обект. Ако не желаят да поемат отговорност за детето - ами правят си кефа и после чао.
Та мъжът(вторият родител) със сигурност ще трябва да поеме отговорност за детето, като време, като внимание, като финанси. Аз деца не гледам, но от това което съм чел/чувал - разходите и проблемите покрай едно дете с възрастта само растат.
И какво следва? Човека трябва да се грижи за дете което биологично не е негово. Като следствие - АКО има собствено дете - то ще получава по-малко грижи и финансови средства (звучи егоистично, ама моля ви не ме убеждавайте ВИЕ какви сте алтруисти, щото пиша от доста време тук).
Та - вторият родител ще трябва да приеме една сериозна отговорност. На какво основание?
Отделно - ако жената е на 30 години - това може да доведе до проблеми при бременност (дано на никой не се случва  но е възможно ). Отделно от това - факта че много хора в Бг преценяват, че не могат да гледат 2 деца и са буквално принудени да имат само едно от условията (финансови ресурси, имоти етс.). Та втория родител може да се получи така че да се откаже да има биологично свое дете, за да гледа детето на някой друг. На мен това не ми харесва като вариант. За вас не знам.
Хубавата страна е нещата е че жена която е раждала определено е фертилна. Така че шанса да има проблеми при забременяването е по-малък (ако решат да имат деца). ю
А иначе има и други проблеми - как детето ще приеме новия родител, усложнени отношения с предишния родител, евентуално и неговите роднини.

Та това са ми размислите. Не си мислете че хората ви критикуват само "ей така" от тесногръдие и щото са еснафи. Много от тези неща те са си ги помислили, съзнателно или подсъзнателно. А има и още неща които не жалая да пиша.

И оценявайте жеста на втория родител.

Знаех си аз, че основната функция на жените е да бъдат инкубатор.
И това е единственото положително нещо, подчертавам единственото, според Пантер!

Никъде не съм писал, че е единственото. Има много фактори и в двете посоки, които не съм споменал. А ако си мислиш, че това е маловажно - иди почети малко в раздела "Проблемно забременяване" и пак ще говорим.

Я пак прочети!

Panther, къв жест, кви пет лева?????

Лелееееееее, ма то за фертилност говориш, за проблемна бременност ако си над 30... Ужас, ужас...

Ако обичаш някой следва да го приемеш такъв какъвто е, а не да правиш компромис с това и онова. Което включва и това да приемеш децата му ако ги има. Какво има да приемат родителите ми или неговите?   Никой нищо не иска от тях...

А ако като си се запознал с този човек - той /тя е имал дете - то уравнението е било известно още от самото начало... За какъв жест говорим. Ако някой ще иска да съм му благодарна, че ми "приема" детето - ма моля няма нужда.

Аз съм си аз и детето ми е част от мен ако някой ще живее с мен или ще се жени за мен - трябва да приеме и детето ми и да не ми говори за жест. Ма то може да е жест и това, че ме приема не естествено руса... или с манията ми да купувам по 5 чифта обувки /за да има все пак материално изражение/...  

Вземете се в ръце, младежи и девойки. Или просто аз имам лудия късмет откакто съм се разделила с мъжа ми да срешнам само мъже, за които детето ми е радост, а не бреме... Знам ли аз вече?  

     

А за фертилността думи нямам...
Всички, които имат подобен род проблеми, моля да се оттеглят от социалния живот и да не помислят за интимни връзки даже! Сакън!

Не виждам думата "единствено" никъде. И ми позволи да знам по добре какво АЗ съм искал да кажа дори и да не съм го изразил така че на теб да ти харесва. По-горе и други неща бяха писани - че жената има опит в гледане на дете и че няма да се "тренира" на детето на втория родител. Ако искаш мога и друга положителна страна да ти кажа:
Тъй като имаме вече родено дете - поне с него се спестяват всички евентуални проблеми около бременността - от (сравнително) малките неудобства - гаденета, виене на свят, промени в настроението, до доста по-сериозни проблеми.

И колко такива мъжа си срещнала? И колко от тях са приели сериозна отговорност спрямо детето?

Ти си луд бе! 
Модераторите ако искат да ме трият...

Възможно е. И ... имаш право на мнение. И все пак кое точно ми е лудото?

Panther, таквиз въпроси им отговарям на лична само... /за броя/ Ама сега излизам, та не чакай отговор скоро /ако ще ме питаш/

За сериозна отговорност - зависи какво разбираш ТИ под това. Аз не искам отговорнст към детето ми да носи човек, който не му е баща, както и авторката на темата междувпрочем... Както съм споменавала безброй пъти - моето дете си има и мама и татко и нови не му трябват. Но поне никой не го възприема като 'бреме и отговорност" нито пък мен като фертилна или не........

Уффффффффф, що не идеш да гониш млади пантерки ами задълбаваш тук? С топли чувства го казвам  

@Иса
Еми ... чакам на лични. А иначе - аз съм на мнение че човек трябва да има позиция и да си я казва преди събитията, а не да чака да бъде засегнат лично и след това да декларира колко е толерантен.
По пантерки така и така не става , че съм в офиса
А иначе - както обикновено - давам още една гледна точка, за съжаление - никой не желае да я обмисли, а предпочитат да ми се нахвърлят с неща които не съм казвал или директно с обиди. Но .. както и преди съм казвал - обидите в този форум почти ме ласкаят

@mirra - мерси, всяка любов е хубаво нещо. И Пантер не бяга от отговорности. Просто си прави хубава сметка като ги поема.

Аз пиша в "Проблемното" През последната година си съдрах з....ка, за да изпитам отново въпросните неразположения. Искрено се надявам, че мъжът ми не е с мен, понеже съм "доказано фертилна"
Кеф ли ти е да дълбаеш в раните на хората

И защо не осиновиш дете? Домовете са пълни.

Ето затова му казах, че е луд. И мога да го повторя. Нищо, че той се ласкае. И нищо, че като е описвал предимствата и недостатъците от такова съжителство, е определил фертилността като единствена положителна страна. Както и да е.
Голди, късмет и горе главата!

Пантер, ставаш нагъл...
Осинови ти!

Абе за съжаление Пантер е абсолютно прав.
Аз и затова не бих се развела .... ако имаше някакъв избор... както и да е да не се връщам назад но ... перспективите за бъдеща връзка са малки по гореизброените причини.
И да - аз бих взела мъж с дете- като се отчете финансовия фактор - ако не се налага да се нагъзим за да гледаме двата броя - но това не значи че всички са длъжни да го правят.
Ми не - не са.
И са в правото си да обмислят всичко казано по-надолу от мъжа във форума.
Виж, родителите не са в правото да се месят. Мисля затова беше и самата тема.

И никога не бих поискала от мъж да се съобразява с детето ми - ми не е длъжен. Виж, ако той сам реши - ОК. Но така като гледам вероятността е малка. Пак повтарям темата беше друга.

Panter, аз май изрично изключих вариантите в които е застрашено здравето или живота, така че аргумента с наркоманите не върви.
Но като гледам как си защитаваш мнението - не те виждам ти да се оставиш някой да си наложи неговото над теб За което става въпрос

Последно това за лудостта - обида или комплимент е за теб? Да го трия ли?(съвсем сериозно питам)

Да поясня - специално при мен няма вариант аз с гаджето детето ми еди си къде - ако трябва да се виждам с мъж детето върви в комплект с мене - на който вариант малко мъже ще се навият - сутрин обед вечер събота и неделя.. и тн. битовизми с които мъжа ще не ще трябва да се съобрази. За такова съобразяване говорим, парите настрана. Щото и те са фактор.

И какво опасно има в компанията наркомани - пушат тревичка хората, купонджии, весели? Колкото до мнението - чета всичко подред - мисля че си личи.

ПС: Това че съм бил луд съвсем сериозно е комплимент. Пък и Сабина има право на мнение.

Много ми е интересно как хем не гледаш деца, хем се постави на страната на обидените и огорчени родители    както и да е.
От поста ти става ясно, че  жени, които отглеждат сами децата си по подразбиране са без професия и без възможност да се издържат сами, както и да участват във финансовата издръжка на едно бъдещо бебе, което не отговаря на истината.  Децата на разведените жени не са сираци, имат двама родители и някои от бащите, въпреки че не живеят с майката са си поели финансовата издръжка на децата си.  
И ако една такава жена представи банково извлечение и декларация за доходите си на неодобряващите я родители те дали ще я приемат с отворено обятия ?  
Все си мисля, че ако са толкова загрижени за детето си, първо поне веднъж ще се срещнат и ще  преценят човека с който това "дете" живее и после ще си правят изводите, за съжаление в повечето случаи (и това е най-дразнещото) отношението се базира на субективна преценка и предразсъдъци.

Факт е, че не ни приемат, че винаги ще сме различни, и тн. но смятам, че и ние сме длъжни да проявим малко толерантност към тези, които еФентуално биха ни приели в семейството си.
Очакваме толерантност към тях, а ние самите не сме толерантни. 

По някакъв начин животите ни не са се стекли нормално, и не - не ми обяснявайте - че така трябва, че човек трябва да се жени и развежда и че да - такива са времената - не считам за нормално една жена да има 3 деца от трима мъже и да се разкатават тия деца по 100 000 баби.... Значи при нас се е случил проблем, развели сме се, имали сме проблем, преодоляли сме го. Да дадем време и на новите хора в животите ни да свикнат с мисълта - че да - имало е проблем, но вече такъв няма, да се установят отношения .. и тн... не можем да искаме само от хората... а ние какво им даваме на тия свекита.. бъдещите..... Какво отношение ние им даваме на тях.... освен да ги заклеймяваме, не става така.

Не виждам нищо интересно. Мога и от другата страна (не го приемайте като конфронтация) да се поставя, ама там има достатъчно хора.

Не, изобщо не става ясно такова нещо. Какво излиза аз съм го написал - човек като започва сериозна връзка трябва да поеме част от отговорността за децата в тази връзка (може изобщо да няма финансова част да няма в тази отговорност). Иначе (за мен) тази връзка е само сексуална. За мен е несериозна. За вас не знам.
Имотното състояние на другия родител има минимално значение.

Виж с това съм напълно съгласен.

Касиопея, може и да е прав за трудностите в такава връзка /то във всяка връзка има някакви трудности, ако и да са от различен характер/, но категорично не е прав за фертилността и другите простотии, с които се изроди темата.
Сабина, благодаря
Пантер, това е въпрос, който засяга мен и мъжа ми.
Родителите винаги си мислят, че го правят за доброто на децата си, но често пренебрегват факта, че децата им имат различно виждане по въпроса кое е добро за тях. Факт е, че на развода се гледа като на срамна болест. Собствените ми баби използват думи като "парясница" с подходяща интонация, естествено и разбира се, не за мен. Кастря ги подобаващо. Майка ми веднъж сподели, че ако не съм била разведена, никога нямало да приеме голямата разлика във възрастта между мен и мъжа ми Надявам се някой ден нещата да се променят и да няма хора, които живеят в постоянен тормоз само и само да не им лепнат някой отвратителен етикет  /аз го практикувах това доста дълго време /
П.П. Вече писах, че за свекъра и свекървата бях снахата-мечта до момента, в който разбраха, че имам дете. Една дума, явно, ме промени коренно Касиопея, не ги заклеймих Вече писах това в първия си пост по темата. При мен даде резултат

Ами именно. Може и при нея да даде резултат. То зависи от хората де. Ако са прости много нищо няма да стане.
А за моите родители - ми да - те вече може би гледат по друг начин на нещата, но преди някоя и друга година я брат ми се беше хванал със жена с дете я елате да видите за какво иде реч. И аз съм последния човек, който може да ги убеди, дори и да съм искала навремето ... навремето и аз бях нетолерантна - дори и да съм искала за убеждение че не са прави и дума не може да става. За колко ли важни неща се опитвам да ги убедя и не и не. Така че може и да не зависи от мъжа й - Мира - той може да им говори и те да не разбират.

мамче, как да ти поясня факта че дете не се гледа само с пари??? мъжа ми пожертва хиляди неща за да има децата.
т.е. мъжа ще жертва много да гледа чуждо дете - так  виждат нещата неговите родители предзпхолагам
а може да реши да няма свое... представя ли си някой от вас техния ужас при тази мисъл????
щото дона2 каза че нейния мъж не иска свое  дете.
ми аз определон ще се намеся ако Дани някой ден реши така!

и още нещо - айде да не се правим на света вода ненапита
много ми се иска да видя как НИЕ тук височайшите не се месим в съдбата на децата си
че аз от сега се ядосвам когато Дани не СЛУША - което често за мен значи - да прави това което искам АЗ!
така че по-полека - докато не сте свекърви не знаете кво ще ви дойде до главата

съвсем естествено е майката на мъж на 30г например дето до сега не е успял да си направи семейство явно да го е взела под свое крило
съвсем естествено е да си помисли, че нейния "скромен" син е попаднал на някоя "обиграна" жена - та тя не само  е имала семейство, че и дете има - че вече е успяла иш да се разведе!!!
мда и сега нейния "неопитен" и айде да си го кажем зальохан син ще попадне на жена видяла доста повече от живота - в една или др насока
това определено й дава предимство
а на всяка майка й се иска нейното гардже да командва парада
да не говорим че никоя майка няма да го презная, но определно винаги ще се мисли за по-умна и по-компетентна от детето си -0 което в повечето случаи и до определена възраст е така, нали!? иначе ако не е така - да слушам Дани кво ми казва как да живеем?!
та от тази гледна точка - хайде от другата страна преценете защо се получава така

пак ще повторя - най-правилно е да се изчака мъжа и врлемето да поставят нещата на място
женвата нищо не може да направи освен да чака
ако родителите на мъжа й са нормални и разбрани хора - всичко полека лека ще се нареди!

абсолютно
дай им време
е, дано да не са много прости, тогава и това няма да помогне 
ето виж в другата тема на другата мама - сестрата на мъжа й я е приела добре 

само търпение и ИСКРЕНО разбиране ще ти помогне
ама не такова - за пред другите
а ти искрено да разбереш
И.Уо в "Завръщане в Брайдсхед" цитираше някого и мисълта беше следната "Да разбереш значи да простиш"
не знам дали е така - някак за някои неща не мога да приема е може да се прости...но може  би просто не разбирам
опитай се да ги разбереш - истински и искрено
надали самите ти родители са щасливи че си разведена - моите като чуят за това и баща ми почва да ме гледа... брат ми и маше връзка с 10г по0стара от него и с дете на 6г, когато беше на 22- баща ми нея я гледаше с повече уважение отколкото мен като заговоря в някои тежки моменти които съм имала за развод /той това го считаза мой провал/
о смиа до твэрда че той е интелигентен и сравнително скроен човек.....
ако ти проявиш разбиране и търпеливост - можеш да спечелиш

само дано наистина не са някои задрйстени и негативни хора... че тогава дано мъжа ти поне устои

Значи си правиш сметка и за любовта -  кога и в кого да се влюбиш ??? 
браво на теб - дано си влюбиш /без да си си направил сметката/ в  някоя пантерка с две три малки малки пантерчета около нея и тогава ще стане като приказката на д-р Спок. Но понеже ти деца не си гледал,  но си експерт в областа сигурно я знаеш, нали ....
Та да ти я припомня - Спок казва - Преди да имам деца, имах 3 3333333 теории за отглеждането и възпитанието на децата, сега имам три деца и ...... нито една теория."

Ще си  променят мнението постепенно, когато видят, че си нормален, отговорен човек, който обича синът им и обожава детето си.
Търпение и успех

Еййй днес всички само любов ми пожелават. Еми, мерси - чул ви господ

@ Panter сега разбрах защо ми се получава някакво раздвояване при тебе - ти си едновременно и несъгласния родител и мъжа, който преценява трезво дали може да се нагърби с отговорностите в едно такова съжителство (малко ролята на свеки не я докарваш  обаче - прекалено си спокоен и рационален  )
Прав си, че в една връзка задължително трябва да се преценят най-вече минусите и да се отчетата евентуалните проблеми, които стоят пред нея.

@Каси, не съм изпадала в подобно положение, но преди години доста се нагледах на изпълнения по такъв повод и уви, толерантността бе "приоритет" само за едната страна. Не ми се иска да нахъсвам mirra_mirra, срещу роднините на мъжа й, за това й пожелавам и търпение в разумни граници   

мили мои, един мъж има туи и явно си личи , че жените нещо не разбираме мъжете...както и те нас
я успокойте страстите
и стига с тия "дано и ти"
то това може да застигне всекиго...вкл и нашите деца
казват "не пожелавай това дето не искаш да те стигне"
а определено Пантер просто излага своето мнение - с надеждата, че ако е прав и някой от вас го чуе и това й помогне - ще е полезен
съмнявам се, че си чеше клавиатурата само да ви ядосва?!