Като си сменяте работата със скандал ли напускате или си стискате ръцете за довиждане?
- Публикувана: 8 май 2007, 10:04 ч.
- Последно мнение: 8 май 2007, 17:01 ч.
Как напускате работа?
Напускам както трябва-с предизвестие...........не обичам да изгарям мостове.Много често се налага да преминеш през една и съща река два пъти.
Надявам се, да не ми се налага да напускам от някъде с крясъци.
Напускам както трябва-с предизвестие, ако е упоменато в договора; с обучение на новия човек, ако се налага; в мир и разбирателство с шефа/ката ,защото не обичам да изгарям мостове.Много често се налага да преминеш през една и съща река два пъти.
Много точно казано
От 4 години не съм напускала работа, но последния път си тръгнах с гръм и трясък. Предишният ми шеф един месец ми криеше трудовата книжка, защото ми беше хоби да напускам всяка седмица и беше свикнал. 
голям гръм и силен трясък.
Напускала съм 2 пъти. Не съм правила скандали, но след като съм била недоволна от някое условие, няма как да продължа да поддържам някакви отношения с шефа.
Първия път ми насадиха отговорност за 10 човека и ми удържаха от заплатата за техните грешки, които нямаше как да предотвратя - просто казах на шефа, че не съм съгласна с това условие и си тръгнах.
Вторият път шефовете имаха някаква параноя, че все някой ги краде и лъже и из целия офис имаше микрофони и камери. Забременях и не ми издържаха нервите на постоянните проверки и подвеждащи въпроси - тръгнах си една седмица, след като ги уведомих.
Първия път ми насадиха отговорност за 10 човека и ми удържаха от заплатата за техните грешки, които нямаше как да предотвратя - просто казах на шефа, че не съм съгласна с това условие и си тръгнах.
Вторият път шефовете имаха някаква параноя, че все някой ги краде и лъже и из целия офис имаше микрофони и камери. Забременях и не ми издържаха нервите на постоянните проверки и подвеждащи въпроси - тръгнах си една седмица, след като ги уведомих.
Ами предната работа напуснах съвсем нормално, без скандали. Даже с шефовете сме си приятели и ходим заедно по купони. Не мисля, че е добра стратетегия да се караш с работодателите си, защото не се знае кога ще имаш нужда от тях. А и е тъпо да се разделяш със скандал. Не говори добре за теб.
Първият път забременях и имах проблемна бременност и излязох в болнични. След 2 години майчинство така и не се върнах.
Втория път напуснах, защото заплатата беше много ниска , известих една седмица по-рано.
Третия път напуснах защото трябваше да замина за чужбина с мъжа ми. Мъжа ми и бившия шеф пиха по уиски а аз си събирах партакешите
С всички бивши шефове поддържаме все още приятелски взаимоотношения, пращаме си имейли по празници и т.н
Втория път напуснах, защото заплатата беше много ниска , известих една седмица по-рано.
Третия път напуснах защото трябваше да замина за чужбина с мъжа ми. Мъжа ми и бившия шеф пиха по уиски а аз си събирах партакешите
С всички бивши шефове поддържаме все още приятелски взаимоотношения, пращаме си имейли по празници и т.н
Напускам както трябва - с предизвестие, ако е упоменато в договора; с обучение на новия човек, ако се налага; в мир и разбирателство с шефа/ката ,защото не обичам да изгарям мостове.Много често се налага да преминеш през една и съща река два пъти.
С една колежка заедно подадохме молби за напускане и после един месец пихме кафе в офиса, защото май нямаше много какво да правим. Само имахме задача да подберем кандидатури за заместнички.
Единственото хубаво нещо от напускането беше, че на прощалното ни парти дойдоха всички колеги за да ни пожелаят "На добър час".
Единственото хубаво нещо от напускането беше, че на прощалното ни парти дойдоха всички колеги за да ни пожелаят "На добър час".
Напускала съм два пъти.
Държавен ансамбъл
през далечната 1990 - нямаше как.
Просто нямаше развитие и изпреварих събитията.
После щеше да ме боли повече.
Втория път
пак достойно,
с кутия бонбони и получих
най-страхотния комплимент в живота си
Договорихме предизвестие, отпуски и
всички подробности
След две години ме поканиха
да се върна
Но има и друга страна
На първата ми месторабота,
се опитаха да се изгаврят с мен
Горкичките - сигурно още им държи влага
Наруши ли някой, чувството ми за справедливост,
ставам безмилостна - боря се докрай!!!
И пак сме в добри отношения
Опита ми показва,
че когато не позволяваш, да се подиграват с теб,
някак всички започват да те уважават
Не само месторабота,
а и всички отношения приключвам с "цветя и рози" !!!
Caprari го е казала страхотно
Държавен ансамбъл
през далечната 1990 - нямаше как.
Просто нямаше развитие и изпреварих събитията.
После щеше да ме боли повече.
Втория път
пак достойно,
с кутия бонбони и получих
най-страхотния комплимент в живота си
Договорихме предизвестие, отпуски и
всички подробности
След две години ме поканиха
да се върна
Но има и друга страна
На първата ми месторабота,
се опитаха да се изгаврят с мен
Горкичките - сигурно още им държи влага
Наруши ли някой, чувството ми за справедливост,
ставам безмилостна - боря се докрай!!!
И пак сме в добри отношения
Опита ми показва,
че когато не позволяваш, да се подиграват с теб,
някак всички започват да те уважават
Не само месторабота,
а и всички отношения приключвам с "цветя и рози" !!!
Caprari го е казала страхотно
С най-добри чувства. Разделяла съм се с приятели. Беше на маси и със сълзи в очите. След това ходих още няколко пъти на техни сбирки. Сега се виждаме по-рядко. Но винаги с приятелско чувство.
А, да. Шефката ми се сърди известно време, че напускам. Кефех я.
Любов към магарето, което носи на работа. Бързо й мина, но й загубих координатите и на рождения й или имения й ден не мога да я поздравя.
А, да. Шефката ми се сърди известно време, че напускам. Кефех я.
Любов към магарето, което носи на работа. Бързо й мина, но й загубих координатите и на рождения й или имения й ден не мога да я поздравя. 
Два пъти съм напускала и двата пъти много цивилизовано с предизвестие и обучение на заместник. и до ден днешен сме в отлични отношения с бившите шефове и колеги и си сътрудничим.
в момента работя във фирма, която беше клиент на предходната ми. хората ме харесаха, поканиха ме и продължаваме активно да работим с "бившите".
в момента работя във фирма, която беше клиент на предходната ми. хората ме харесаха, поканиха ме и продължаваме активно да работим с "бившите".
Опита ми показва,
че когато не позволяваш, да се подиграват с теб,
някак всички започват да те уважават
че когато не позволяваш, да се подиграват с теб,
някак всички започват да те уважават
И при мене опитаха нещо подобно, но не им се получи
Още съм си тук (ако трябва да съм честна - на по-добри условия даже), а 'подливащата вода' отдавна е история.
Нервите, които изхабих покрай това обаче никой няма да ми върне
Напускам както трябва-с предизвестие, ако е упоменато в договора; с обучение на новия човек, ако се налага; в мир и разбирателство с шефа/ката ,защото не обичам да изгарям мостове.Много често се налага да преминеш през една и съща река два пъти.
Споделям напълно твоето изказване.
Без нито един скандал досега, но с огорчение-преди една седмица. Член 327 ал. 2 го знаете, може би.....нередовно изплащане на заплати. Имам да прибирам солидна сумичка за март и април, но кой знае кога.
Апропо, на втората си работа се опитах да се върна заради една позиция, която дебнех отдавна, приеха ме мноооог радушно, баш шефът ми се зарадва, но-нивата на заплащане не ме удовлетворяваха.....и пак си казахме "довиждане_без да постъпя-за втори път.
Апропо, на втората си работа се опитах да се върна заради една позиция, която дебнех отдавна, приеха ме мноооог радушно, баш шефът ми се зарадва, но-нивата на заплащане не ме удовлетворяваха.....и пак си казахме "довиждане_без да постъпя-за втори път.
Много за предпочитане е да си тръгнеш с ръкостискане, защото не е ясно кога пак ще попаднеш на същите хора и дали няма да зависиш от тях в даден момент. Аз никога не храня лоши чувства. Два пъти съм си сменявала работата и двата пъти с шефовете ми съм оставала в много близки отношения. Първата ми шефка накрая ми каза, че съм й като дъщеря и искрено ми желае успех и ако може с нещо да помогне винаги е насреща, а втория ми шеф - от който не очаквах прилив на чувства в края на последния ми ден, като отидох да си взема довиждане стана и ме прегърна силно, а после ме изпрати до вратата - без думи, но за него този жест значи много - бях трогната. И днес от време на времеси пращаме мейли и снимки на Дими - всички много му се радват
Мисля, че ако исма човек да среща добро трябва и той да подхожда с добро към другите
Мисля, че ако исма човек да среща добро трябва и той да подхожда с добро към другите
