Ядосвам се,казвам лоши думи и после съжалявам.

ох ... настрой се , да не разчиташ на мъжа си и така ще ти е по- лесно ....

Да- настрой се да не разчиташ на таткото ,
и си намери нещо, върху което да изливаш негативните емоции- някакъв предмет, играчка или каквото ти хрумне.
Аз като се ядосам,се скривам някъде и почвам да троша и мятам предмети.
Минава ми и се успокоявам.

СЪщата съм и аз, но се старая да си го изкарвам на някой друг вече, че ми става жал за беба наистина

и при нас е така т.е. таткото много много не помага но няма как ;лично аз също често се изнервям но се старая да не си го изкарвам на бебето;според мен решението е много търпение и нещо с което да се разтоварваш както и да се срещаш с хора винаги когато имаш възможност;

Пробвай да си го изкарваш на таткото  Бебо да е само за гушкане и цункане.   

Как точно си го изкарваш на бебето?

И аз бях така,но само първия месец,много се шашках и се изнервях,че не ми помага достатъчно,но се настроих сама,че татито работи и изкарва парички и аз поемам като мама разбира се по-голямата грижа за бебка и започнах да не си давам много зор просто лека по лека и така тръгнаха нещата нормално от самосебе си  ,е вярно много ми липсва спането,но какво да се прави 

Аз пък си го изкарвам на таткото. Все пак той е този, който ми вдига нервите.  По-добре на него, отколкото на бебето.

А си само в началото...
След като толкова си искала бебче - защо не му се радваш, а се нервиш?
Аз не съм спала месеци преди да се роди малкия - още бременна не ме оставяше да спя  
Сега се събужда и нощно време за кърмене, спи понякога неспокойно, сменям памперси денонощно, спя заедно с него да не буди другите, тичам след него през деня, защото е палав и ми се събират не повече от 5.30 - 6часа сън...Моят съпруг пътува непрекъснато, дъщеря ми се готви за изпити след 7ми клас - така че съм сама...И не съм си и помисляла на бебо да си го изкарвам - напротив - няма по-гушкано, целувано и носено на ръце бебе  
Успокой се, че има по-зле от теб  

пробвай да броиш до 10 наум преди да "си го изкараш" на бебето 

Настрой се положително към всичко около теб! Това е просто период, който много скоро ще отмине! 
ПРегпъщам те, защото почти всички сме минали през това и знаем как е.

След като видях, че таткото спи като пън и не чува че бебето плаче го командировах в другата стая да си спи спокойно, а аз си гушнах малката душичка и така спахме доскоро. Когато спи до мен не плаче и се събужда само за кърмене. Защо да си късам нервите посред нощите като мога да спа спокойно до бебето си
Не очаквай нищо от таткото, но незабравяй да му напомняш да ти помага с каквото може. Ако кажех на мъжа си да измие чиниите, да пусне прахосмукачка, да изглади или да простре прането прави го без проблем - НО трябва да му го кажа. Може 3 дни да гледа неизмитите чинии и няма да му дойде на ум, че може да ми помогне. Леко и тактично го карай да ти помага. Той работи, за да ви издържа и не знае какво е да стоиш цял ден с детето. Като му казвах,ч е детето е ревало 2-3 часа за него бе само статистика, докато веднъж си дойде по-рано и чу малкия да се дере неутешимо юнашката близо 3 часа. Още на 20-тата минута ме караше да звъня на докторите и да питам какво би могло да му има на бебе с колики та  да се дере толкова. След като си взе 3-те часа рев малкия се успокои и заспа, а на баща му светна лампичка, че не е лесно 3 часа да го слушаш, да го гушкаш, да обикаляш из къщата и да се чудиш как да успокоиш малката душичка.
Правете съпричасни мъжете си с ежедневните проблеми. Не се опитвайте да носите всичко върху себе си. Давайте им да сменят памперси и къпят децата. Моя вече е станал спец в областта, а в началото не знаеше как да хване бебето, ако не му го наместя в ръцете
Най-лесно се казва не мога, но това не решава проблемите.
И аз се ядосвах и нямаше на кого да си го излея и само чаках да си дойде таткото и да го подхвана, но на детето не съм викала - но пък ревях като за световно
Добре, че намерих правилния път към съпруга си и той започна да помага повече в домакинството.

Боря се с нервите като подхвана мъжа После му се извинявам. На бебето не си го изкарвам, нито на кучето Те са невинни души. Все пак, понякога се случва да избухна и пред детето, после му се извинявам и на него. Децата е добре да знаят, че и ние сме хора и имаме емоции, но НИКОГА не трябва да се излива несправедлив гняв върху тях!

Точно така. И освен това, вземи поговори сериозно с него - да не се скатава, да става нощем да помага и той и въобще да вземе отношение по въпроса. Все пак дететето е и на двама ви и грижите и радостите - също.
А на теб лично бих препоръчала на това хубаво време да прекарвате повече време навън и винаги, когато имаш възможност, лягай да подремнеш през деня. Зарежи домашната работа за утре/вдругиден/уикенда/другата седмица и почивай.

Точно така. И освен това, вземи поговори сериозно с него - да не се скатава, да става нощем да помага и той и въобще да вземе отношение по въпроса. Все пак дететето е и на двама ви и грижите и радостите - също.
А на теб лично бих препоръчала на това хубаво време да прекарвате повече време навън и винаги, когато имаш възможност, лягай да подремнеш през деня. Зарежи домашната работа за утре/вдругиден/уикенда/другата седмица и почивай.
[/quote]

Това е и моето мнение

Нормално е да си изнервена.
Особено от липсата на сън.
Гледай да си поспиваш и през деня когато бебо спи.
Няма смисъл да изостряте обстановката в къщи като си го изкарвате един на друг...това не е решение.
Почивай през всяка минута когато ти се е отдала възможност.

На всичко това майката му е мрънкане.Очевидно почти всички минаваме през този период.Настрой се на вълна,че мъжете поради недоразвит инстинкт доста по-късно им узрява в главите,че и те трябва да полагат някакви грижи за появилото се човече.За съжаление при някои това става доста бавно и именно това е изнервящото в случая.Можеш да започнеш бавно и напоително да му мрънкаш за това и онова,защото те по принцип сами не се сещат за нищо,все трябва някой да ги ръчка.От скандали и нерви няма полза.Така,че мила,въоръжи се с търпение и мрънкай!Мъжете най-мрязат да им се мрънка и от немай къде започват да правят нещата,само и само мрънкането да спре.Всичко ще бъде наред.Само не си го изкарвай на бабчето.То с нищо не е виновно,че татко му не вдява за какво иде реч. 

Да бях изнервена, но не си го "изкарвах на бебето". Изкарвах си го на мебели. Отивам в другата стая или на балкона и си удрях с юмрук къде-що сварех. Помага....
 

Никога, ама никога не съм си изкарвала яда на бебето, но за сметка на това околните бяха вдигнали ръце от мен.

Toва че си нервна  е напълно разбираемо- сега хормоните ти се "бият" в теб.
Не е лесно да станеш майка особено за 1 път и ако няма кои да ти помага.
Не си го изкарвай на мъжа ти , защото той най вероятно е на работа по цял ден и също е уморен.НО не си го изкарвали на бебчето, защото независимо че е малко усеща когато мама е ядосана и това  не  е добре за него.Когато усетиш че не  можеш повече сложи бебо в леглото излез от стаята за 5-10 мин- излез на терасата и там викай и се карай колкото искаш
Опитай може и да ти помогне.
Ще видиш след време как организмът ти свиква с 5-6  сън в денонощието и ще ти  е по-лесно.
А и бебо като види че мама  е happy  ще стане по-спокоен.
Ние вече заспиваме в 21.30 и се буди да папа чак в 4.30-5.00- дава шанс на мама да се наспи
Ще ти е по -лесно след време , не се предавай.
Вили

Уф...И аз понякога виквам подир дребния...И аз съм съвсем сама-таткото постоянно пътува, бабите идват за по час-два седмично, колкото да се нарадват на малкия, от Нова година насам той се буди на по 20-30 минути нощем, заради зъбите, не иска да яде твърда храна-така че нон-стоп го кърмя, и на всичкото отгоре от едно известно време насам започва да прави напук. ДА!НАПУК! Колкото и странно да звучи за бебе на 9 месеца-инати се и прави напук.И аз "изтървам влака" и почвам да викам...И той ревва, и се напикава в гащите, и почва едно гушкане и пране. За ядовете нощем-примирих се вече, и само го гушкам и го  кърмя, че да му минават по-бързо тия зъби. Обаче денем понякога-как да го оставя да си прави каквото иска, като той обикновено иска да бърка в контактите, да изтръгва кабелите за ТВ и НЕТ-а и да яде пирончетата. Колкото съм могла съм обезопасила къщата, ама след като  му обяснявам по 200 пъти, че така не трябва, че е опасно, премествам го на друго място, давам му друга играчка- той почва да се дере от инат. Така че и аз се чудя как да се боря с тези ми нерви.Сори, че става ужасно дълго.

Все едно аз съм го писала с изключение на незаинтересования татко
И досега ме хващат лудите понякога...викам ,карам се,плача...после съжалявам
Но еднообразието на всекидневието ме подтиска понякога и може би това е причината..
Детето ти още е мъничко,ще се нагодиш и ще свикнеш...Съвет да не се ядосваш не бих ти дала,защото няма да е справедливо при положение че и аз не го правя
 

Не си го изкарвай на бебчето, то не е виновно за нищо. Бебе е, сладко и чаровно. Всяко бебе (или почти всяко) се буди нощем и човек когато реши да има бебе, трябва да го знае това. Да приеме, че няма да спи поне 1год. пълноценно, че трябва да отделя време за малкото същество.

Аз също бях изнервена в началото след раждането, но го преодолях. Въздържах се да си го изкарвам на мъжа ми и малката и постепенно се успокоих и се настроих положително

Подкрепям мнението на ra4e!

Наистина правете мъжете си съпричастни!

И аз това щях да кажа. Представяй си, че си самотна майка и нямаш друг избор  Всичко е в главите ни - не очаквай нищо от никой. Така ще си спестиш разочарования, а може и да получиш приятни изненади. Има самотни майки с по 2-3 деца и се оправят. Ти ли няма

Не очаквай нищо от таткото, но незабравяй да му напомняш да ти помага с каквото може. Ако кажех на мъжа си да измие чиниите, да пусне прахосмукачка, да изглади или да простре прането прави го без проблем - НО трябва да му го кажа. Може 3 дни да гледа неизмитите чинии и няма да му дойде на ум, че може да ми помогне. Леко и тактично го карай да ти помага. Той работи, за да ви издържа и не знае какво е да стоиш цял ден с детето. Като му казвах,ч е детето е ревало 2-3 часа за него бе само статистика, докато веднъж си дойде по-рано и чу малкия да се дере неутешимо юнашката близо 3 часа. Още на 20-тата минута ме караше да звъня на докторите и да питам какво би могло да му има на бебе с колики та  да се дере толкова. След като си взе 3-те часа рев малкия се успокои и заспа, а на баща му светна лампичка, че не е лесно 3 часа да го слушаш, да го гушкаш, да обикаляш из къщата и да се чудиш как да успокоиш малката душичка.
Правете съпричасни мъжете си с ежедневните проблеми. Не се опитвайте да носите всичко върху себе си. Давайте им да сменят памперси и къпят децата. Моя вече е станал спец в областта, а в началото не знаеше как да хване бебето, ако не му го наместя в ръцете
Най-лесно се казва не мога, но това не решава проблемите.
И аз се ядосвах и нямаше на кого да си го излея и само чаках да си дойде таткото и да го подхвана, но на детето не съм викала - но пък ревях като за световно
Добре, че намерих правилния път към съпруга си и той започна да помага повече в домакинството.

много съм съгласна с това мнение.само ,смятам,че на тати не че не може да се разчита,а него просто го няма вкъщи-нали работи.но ,след работа,нашия тати помага и то вече сам се сеща.но ние имаме 2 дечица с 2-годишна разлика и просто няма как да ме остави сама.
аз на беба не викам,но на брат и често ми се налага да го правя-по-точно говоря високо,без да го обиждам.той си прави оглушки и привлича внимание с бели-все още ревнува/според педиатърката ни/.когато беше бебе,много плачеше. аз се побърквах.само чаках тате,връчвах му го в ръцете-почти без да говоря-бягах в някоя стая на тъмно и плачех ли плачех.помагаше.после разказвах на тати за нервите и всичко приключваше-вече бях спокойна.но,на мен безсънието май не ми пречи много.
сега с беба е различно.тя е много спокойна.само дето нощем се будя-диша тежко, а аз спя много леко.и сега всички тези нерви,свързани с отглеждането на новородено ги няма.пожелавам на всички семейства толкова спокойни деца,а ,ако не-спокойно,това е временно

Имам една приятелка. Тя, като се събудеше вечер детето и започваше да налага мъжа си със дрънкалката, за да се събуди и да стане 

Аз също използвах метода със спане в друга стая. Така се настроих към ритъма на бебо и дори през деня си поспивах с него. И гледах детето. Таткото сутрин ставаше, отиваше на работа....имаше си нормален режим, но аз имах друг. Много пъти се е случвало вечер да се прибере от работа, а ние с дребосъка си спим сладко, сладко. Няма вечеря, няма нищо. Ама голяма работа. Нали за това са кварталните пицарии 

Така ни беше по-лесно и на двамата. Аз не се трепя да свърша всичко - да сготвя, да направя салатата, да изчистя, да подредя...а пък таткото се наспива и е работоспособен.
После, когато малкия почна да спи по цяла вечер, всичко си тръгна нормално. Вече спяхме заедно и аз можех да си върша всичко, без да се изнервям.

според мен трябва да казваш на таткото да помага.мъжете са разсеяни и в много случаи не го правят нарочно а просто не се сещат,а   не могат да разберат какво е да стоиш по цял ден вкъщи да вършив дом.работа.в началото и аз се ядосвах че не се сеща да помага и че спикато пън когато бебето плаче нощем.обаче му се размрънках няколко пъти и сега много помага.той не е наясно какво трябва да прави.тррябва ти да му покажеш и да си търпелива ако не разбере от първия път
а бебенцето няма вина,не си го изкарвай на него

При нас таткото много помага, но е трудно с прабабата и прадядото. Като чуят, че Маги плаче и само ме притесняват, че едва ли не бебетата никога не плачат... А сега имаме и колики и е страшно! Вместо да обръщам внимание на бебето, аз се занимавам да им обяснявям защо Маги плаче, все едно не са гледали и те деца!!! Страх ме е да не ми спре кърмата от притеснение, а и ям по-малко, за да не се налага да влизам при тях в кухнята.............
И на мен ми е трудно и плача повечето пъти от безсилие, но само като я погледна и ми става толкова мило! Никой не се е родил научен и ние с мъжа ми даваме всичко от себе си в грижите за Маги!
На Митко съм страшно благодарна, защото е невероятен- помага ми с бебето, не се влияе от чужди приказки и много ни обича! Какво повече мога да поискам!? Обичам ви, Маги и Митко!!!!

Когато се ядосам - излизам на терасата и си запалвам цигара.  Иначе и таткото много помага - той става през нощта, ако беба се събуди!

polina-malina, вече много мнения се изписаха от мамите по темата, които споделям и аз.
Ангажирай таткото да ти помага поне през деня, за да можеш да си почиваш, защото бабите казват, че майката спи, докато бебето спи. Нормално е при денонощни грижи по бебчето да си изморена, да си изнервена, но бебето интуитивно реагира на твоето напрежение, то му се предава и става още по-неспокойно. Не си изкарвай яда върху него, то е толкова мъничко и беззащитно и не разбира твоите реакции. Сега му е нужна много любов и много спокойствие, за да се адаптира във въшния свят.
Поговори с таткото, обясни му как се чувстваш и защо искаш да ти помага, ще те разбере. С лоши думи няма да постигнеш нищо, само ще се навиваш още повече и няма да получиш разбиране. Мъжете рядко се сещат сами да предложат помощта си, ако не им се каже.
Трудно е да бъдеш родител, няма еднозначна рецепта как да уредите задълженията си като родители, но при добро желание можете да се справите с ежедневните грижи по бебчето.

Пренасочвай яда си към таткото-с действия,думи,но в никакъв случай към детето.
Ако ти пречернее от яд и детето е пред теб-брой на ум,доколкото се сетиш.Много помага!
Погледни го в очите и ще видиш колко е невинно точно в този момент,кажи му,че го обичаш и ще ти мине.
 
 

Хваща ме яд ,защото като се скараме с таткото и той прави всичко без да му казвам,като стигам до извода,че той знае какво да прави и как да го прави но се прави на ощипан.
Разбирам го че ходи на работа и той е уморен,но поне като си е в къщи да се сеща да помага.
Дано да почва да се сеща по-често.
Благодаря ви майчета за отговорите.     

При мен, слава Богу, и таткото много помага (сега още повече) и синът ми беше страшно кротко бебе. Но това, което бих те посъветвала да поговориш в удобен момент с него. Въпреки че работи мисля, че не е нормално да не помага изобщо, най-малкото би могъл да подържи бебо, за да вечеряш на спокойствие или да разчисти масата или подобни неща. И ако може някой да дойде да ти помогне за 1 ден дори само (майка, приятелка), за да се наспиш или да излезеш сама навън.

Съгласна съм!
Аз го оставям да се наспива вечер, но това не значи че не трябва да помага когато може и когато е  в къщи.
като си дойде от работа първо взема детето да  го види, а после  се занимава с него за да мога аз да си почина- да се обадя на приятелка, на майка ми, да почета из нета.
Вечер двамата го къпем, после той го облича.....
Натискай го за врата да ти помага когато е у дома всъщност да изпълнява родителските си задължения както правиш ти самата по цял ден.
Вили

Не сте сами. И при мен се случва, ама ............ Ще се успокоиш с времето.

И на мен понякога ми идва много, защото бебо плаче по цяла нощ, има колики и се побъркваме. Таткото го изпращам да спи в другата стая - като няма да се спи, поне да е само един. Аз така разсъждавам и той ми е много признателен за това. Какво да се прави - той все пак работи. Като много се ядосам излизам от стаята, защото иначе ми идва да се хвърля от четвъртия етаж.

ra4e много добре го е казала. Въпреки че съвсем в началото нашия татко страшно помагаше, но това беше първите 2-3 месеца, после постепенно все помалко, а сона ми до годинка и три месеца се будише доста често нощем....така че дълго сън не съм видяла
Лошото е че наистина и те работят и наистина се уморяват и имат нужда да си починат като се приберат , а не да почнат да домакинстват. Така че гледай да спиш наистина при всеки удобен случай през деня, с бебчето и съвсем спокойно през почивните дни си взимай 1-2-3часа или както-колкото според режима ви можеш "отпуска". През тях излез - разходи се, виж се с познати, да се разтовариш и разсееш, или ако наистина много ти се спи - просто иди си легни.
Успех! Пожелавам ти повече спокойствие и денем и нощем

Каква самотна майка, бе? Тя си има мъж до себе си и е напълно нормално да очаква поне малко помощ от него. Той да не е случаен гостенин в този дом? Докато той е бил на работа, тя също - защото да си майка си е работа и то 24 часа 7 дни в седмицата.
Много странен съвет! Аз съм точно на обратното мнение - приобщи таткото към грижите, защото с времето нещата ще се задълбочават и един ден детето да не попита защо татко му не му обръща внимание, а самия татко да свикне, че децата са женска работа.
НикиФин, виждам, че имаш  едно малко момченце и чакаш близнаци. Когато се родят ти ще успееш ли да се справяш денонощно с три деца без помощта на таткото? Не се заяждам, питам от любопитство просто.

За мен това че таткото работи не е оправдание за неговата незаинтересованост и безучасност Мъжа ми също работи,но прибере ли се всяка минутка е с нас с детето- е признавам си че и аз го подканям ,но все пак той не може да чете мислите ми и да знае от каква помощ се нуждая точно в този момент.Важното е че никога не ми е отказал помощта си,винаги е под ръка и е всеодаен татко и съпруг
Не съм съгласна с твърдението ,че трябва да се откажем и да не подканяме мъжете да ни помагат за детето-напротив ако го оставим той съвсем ще се отдалечи и помощ от него...никаква.А все пак детето е и на двамата-колкото майката е длъжна да го гледа ,занимава ,приспива и облича,толкова и бащата.Няма майчина и бащина работа като става въпрос за дете...камо ли пък само майката да се лишава от сън и почивка,защото видите ли таткото ходел на работа .Че тя какво прави цял ден -ноктите ли си лакира?!?!.Майчината работа е 24 часа,7 дни в седмицата и то за...180лв. -супер нали?Но никой това не го вижда
/Май се повторих малко с Шерил ама чак сега й прочетох поста....важното е че сме на едно мнение /

аз си го изкарвам на таткото, не на бебето 

 polina_malina, това дето го пишеш е 1:1 с положението  и при мен. Рядко се карам на бебо, но се случва. После я гушкам и ми е жал, ама...и като покапат едни сълзички...и мен ми се приреве! За малко успокоение ще ти кажа, че минат ли коликите, нещата значително се подобряват! А татковците ще ни ядосват винаги, то си е ясно! Живеят си в техен свят просто! Моят го чакам с нетърпение от работа да се позанимава малко с бебето, а той отива да пие бира с приятели! Е как да не ти се иска да го ! А когото е гузен мие чинии например - защо не се сеща иначе?! Не се сещат, да,бе, да! Не им изнася!

На никой не си го изкарвам, влизам в банята и вземам един душ хем добре за тялото, хем добре за нервите . Таткото помага повече отколкото съм и очаквала, но той няма и избор и двамата работим/ аз сутрин той вечер/ а няма и баби да помагат. Опитвам се да го оставя да си отпочине от 11 до 5 сутринта / аз започвам работа в 5/. И на двамата ни липсва сън, Пухкавел все още се буди през 3 часа и иска да суче, а иначе е кротко детенце.
Иначе вече за готвенето, чистенето, прането- кой когато има време свършва нещо. Общо взето таткото си е харесал прането и миенето на чинии.
Мисля , че това че повечето бащи ходят на работа не  е оправдание да бягат от отговорности и задължения, ние и двамата работим/ няма и баби и гледачки и пр./, обаче винаги имаме сили, нерви и много любов за Пухкавел. толкова дълго го чакахме Плами

Колкото и да ти е тежко, вярвай че това е период, бебчетата си растат и с времето става по - лесно.
А татито не го жали, аз направих тази грешка и сега много съжалявам. В грижите по ВАШЕТО бебе са нужни двама. Това ще ми е мотото за следващо (ако е рекъл Господ) и нашият горд татко ще ме види в друга светлина.