Колко време прекарвате с децата си?

Ами прекарваме доста време заедно, защото той си ляга много късно, с нас, чаак към 10.30. А и нямаме баби и дядовци в София, така че целия уикенд е мой
Истината е, че понякога, даже честичко, ми се иска да имахме баби и дядовци, на които да го оставя, за да си почета книжка, да си епилирам краката или ей така просто да си поблея Или вечер да си легне в 9, че да изгледам един филм на спокойствие...
Ама няма

Цялото си време прекарвам с тях! Е, баткото от 8 до 17 ч. е на училище, но малкия си е в къщи.

То мойто маааааалко попорасна - не мога да го видя, за да прекарваме заедно.
А и нещо все за пари си говорим 

Същата работа. Макар, че колкото и време да прекарваме с тях, все не е достатъчно.

Прекарвам с тях точно толкова време, колкото им е необходимо. Щом, след като се приберем вкъщи след градина и задължителната разходка, те се завират в стаята си и си играят двамата, без да ме търсят мен, значи им отделям достатъчно внимание. Ако имаха нужда от повече общуване с мен, щяха да ми се катерят по главата, а не да си затварят вратата, за да не им пречим с баща им на игрите.

Към 17,15-17,30 ги прибирам от градина и са мои до 21-21,30ч. И през уикенда.
Вечерното ни време ми е особено ценно, защото тогава си говорим.
Е, имат си и те време, в което не ме искат или ме търсят само за арбитър в споровете. Не им досаждам, те са достатъчно големи, за да имат нужда и време за тях си.

Малко сутрин, после след ясла - от 4.30 до 8.30, когато си ляга и целия уикенд е с нас. Стига ми времето с него, а и на него с мен. Човекът няма нужда от общуване с мен - единствено ме ползва да го изкарвам навън и там забравя за мен. В къщи се интересува само от правене на бели и чат пат да се покатери на мен или да ми се тръшне за нещо. Не иска да го занимавам с никакви игри - сам си се занимава.  Даже ми идва повечко и едва издържам уикендите понякога.
А не разбрах проблема с бабите и дядовците - нали не живеете заедно с тях? Просто им казваш, че искаш да прекараш уикенда сама с детето си и готово - отрязваш ги. То ако се оставиш кой квото си иска да си прави с теб и детето ти за кво живееш изобщо

Заедно сме в часовете след работа и съм им на разположение чак докато си легнат. Книгите, филмите и домакинската работа остават за часовете след това. (Е, не помня откога не съм си лягала в 10:30 )

През почивните дни сме заедно, но напоследък се опитваме да вкараме в програмата и по някой уикенд без деца - поне два пъти месечно отпрашваме някъде с мотора, а после компенсираме и със семейно пътуване, разбира се.

Не обсебвам децата си. Давам си сметка, че за тях е важно също и общуването с връстници, с баби и дядовци, а също и само двете - без ние да сме твърде близо. Старая се обаче да съм на разположение, когато имат нужда и по-рядко да чуват "Сега не мога / Остави ме / Заета съм"

При нас имаше един период, когато бабите не схващаха защо не им оставяме внучките през почивните дни - да сме си починели. Е, май вече ги убедихме, че всъщност нямаме нужда да почиваме от децата си и че дори ни е приятно да сме заедно с тях.

Като се прибера от работа той спи обедния си сън. Гледам да сготвя , изпера , прибера пране , да изчистя. Цял след обед до заспиване в 21.30ч. сме заедно. Поради причината , че съм на работа нито една събота и неделя не съм го оставяла в баби (изключвам времето когато съм на лекции). Мисля , че прекарвам достатъчно време с него.

Янита, и аз не лягам преди 24ч
Баща им понякога заспива в очакване да изляза от кухнята.
Но те все по-често ще искат да остават сами, на нас ни остава да се надяваме, че все пак ще общуват с нас.

През седмицата малко. Работя до 18ч. и докато се прибера става 18:30ч. Направо отивам в парка, освобождавам детегледачката и до 9ч. сме заедно - после си ляга. Събота и неделя сме по цял ден е с нас. С баща си прекарва повече време, защото той в момента не работи.

Ами моите родители живеят в къща в драгалевци и гледаме уикенда да ходим там, за да беснее на воля. Не и двата дни, но поне единия да тича по поляната без да му треперя. Изобщо не го казах с лошо чувство...

Никси, като ти стане така , вzеми кажи, че те боли глава, иzлеz по рано от офиса, вzеми си детето и се раzходете иz парка... а след командировката си комбинирайте един четвъртък и петък с уикенда и вzемете с мъжа ти ваканция някъде zа раzпускане, пълен пансион, да нямате грижи и да си се гледкате 

Абе правим и така понякога, ама не ми е много удобно да си тръгвам по-рано често, върнах се преди 1 месец на работа, имаме магнитни карти, ако си тръгнеш по-рано после пишеш обяснения... Та това е вариант, ама мноооого рядко успяваме да го осъществим... Да не говорим, че след такива дълги уикенди отиването на ясла в понеделник е истинска трагедия 

аz отивам по рано на работа с намерение да си тръгна по рано. все пак сутрин не се ходи в парка, раzсънване, събуждане и органиzации може да се оставят на бабата. следобедни раzходки в пакрка на майката. плюс това си гледай кефа и си пиши обяснения, ако някой му се видят множко и не му се чете, да ти каже 

Вивита, истински ме развесели, благодаря ти 
Изчезва, че ще изпусна самолета.
Лек ден на всички и благодаря за отговорите, по-леко и стана на душата

И преди, и сега времето ми след работа и през уикендите е предназначено за дъщеря ми, съобразено с нейните ангажименти. При положение, че винаги сами сме си гледали детето, бабите никога не са били фактор, с който да се съобразяваме, въпреки че всички живеем в един град - ако желаят среща, то тя става в удобно и желано за всички време.

След работа бързам да се прибера и от 18.30 ч. до 22.00-22.30 ч. някъде сме заедно /после пак, де, ама насън... Съботата и неделята са изцяло за нея.
За мен това е малко  Чувствам го, липсва ми и ми е кофти, но няма начин...

Не се чувствайте виновни, че работите...Ние сме такива майки, каквито сме, и заради работата. Всеки е имал периоди на несигурност и вина. И аз съм минала през това. Иска ми се да имам повече време, но по никакъв начин не им го показвам, защото биха могли да намразят работата ми заради това, че им е конкурент.

И ние сме така...

Сега, като пресметна, на ден прекарваме 4 ч. заедно през седмицата - предимно вечер, от 19 до 22 ч. Събота и неделя наваксвам изцяло. Организирам забавления, излети, игри...

Ха-ха,това много ми прилича на отношенията с моя 17 годишен син.Ако има нужда от нещо,идва и е много мил.През останалото време изобщо не ни вижда.Добре,че е 4 годишната ми дъщеря,че някой да ми казва "Мамо,много те обичам".Прекарвам цялото си свободно време с нея.Бабите са ни далеч и сме си все заедно.Много я обичам,тя е моето слънчице.

твърде малко време...

По-малко отколкото ми се иска, но все пак гледам всяка свободна минута да съм с него. Доста често през уикендите ми се налага да работя и тогава е при баба си.

45 минути сутрин и след работа само 2-3 часа , но събота и неделя си наваксвам.

Колкото се може повече. Но, работя, гледам да си почина от време на време и да отделя време и себе си. През това време детето ми е при баби и дядовци.

За сега съм се отдала изцяло на тях

Ами на мен пък не ми се отдава случай да се отделя от него.  Не, че се оплаквам де, но гледам максимално да му се радвам докато е малък и ми дава да го гушкам, прегръщам, целувам и да си играя с него. Все пак първите 5 години са съществени за оформянето му като характер и не искам да изтърва възможност да му повлияя положително. Ей сега ще ме осъдят и ще ми кажат, че го задушавам от внимание и любов, че съм майка орлица и прекалявам и съм крайна... и какво ли още не.   

От 5г. цялото ми време е за детето ми   Освен една, две вечери, когато е при баба си  

И аз така 

Макар, че не ми е призвание да гледам деца - иска ми се повечко време да имахме

Алекс не ходи на ясла,аз си я гледам изцяло...

Заедно сме от сутрин до вечер. И ми идва малко в повече но пък какво да се прави сега ако не съм с него то кога?

Не напротив аз лично те поздравявам аз съм на същото мнение. 

Не прекарвам много време с тях, но и те не са във възраст да се нуждаят от постоянното ми присъствие. Държа те двете да прекарват повече време заедно.

Според мен е малко времето което прекарвам с тях. Сутрин водя Ивко на уилище Рали и Дани на детска вечер баба им ги зима и отиват в парка. Връщем се от работа в 6:30 седим малко в парка пребираме се слагам им да ядат полсе ги слагам да спят. Времето което прекарвам с тях вечер е два часа най мнго. Но в събота и неделя си наваксвам.     

Една много" умна" майчица в парка(тя се прави на голяма работа,защото има 3 деца и е учителка по психология в една гимназия ) ми каза вчера,че съм била "хиперпротективна майка" и така съм щяла да си разваля детето(малкото).Ама по-късно,когато баща му доведе по-големия ми син,(с който съм  пак такава"хиперпротективна майка"( )),тя се шашардиса и каза,че такова слъчево дете не е виждала и че как така съм имала такива хубави отношения с почти 7 годишният ми син?Ами,казвам и аз,това е така,щото съм" хиперпротективна" майка(това на езика на психологията е нещо като "майка-орлица" ).Съмнявам се,че днес,като изведа малкия в парка, ще ме заговори отново...е-е-ех...пак ще си говоря само с дечко явно
Тъй че -Tinka79,добре дошла в клуба на "майките-орлици"!

Вземам го от ясла към 18:00ч и сме на вън заедно до 20ч. След това вкъщи вечеряме, аз се опитвам да свърша нещо, а той все ме дърпа да играем и лягаме заедно към 22:30 - 23ч. Сутрин пак сме заедно преди градиа, така че всеки ден прекарваме заедно към 6ч., а събота и неделя сме заедно по 24ч. така че не ми липсва общуване.
Предполагам, че се чусвтваш гадно защото наскоро си се върнала на работа и наскоро си го отделила. Ще видиш, че с времето ще свикнеш. Успех!

Нон стоп сме заедно !

Имам един въпрос към майките, които са написали, че са почти непрекъснато заедно с децата си: Какво влагате в това? Какво правите като сте заедно, вниманието ви на 100% ли е ангажирано с детето?
Защото за мен това е основният проблем още докато си стоях вкъщи по майчинство, твърдо решена да гледам дъщеря си до 3г. Ами, прекалено възрастна съм някак, не ме бива в детинщините, полагах неимоверни усилия тогава, да се вдетинявам, да играя с нея. И безумно страдах от това, че всъщност сме по цял ден по - скоро една до друга, от колкото истински заедно.
Сега, положението е съвсем различно - разговаряме, споделяме, забавляваме се. И въпреки всичко периодично си задавам въпроса дали времето ни е пълноценно споделено или не.
Та, затова ви питам как е при вас?

MamaZ, аз съм на мнение, че сега, когато работя, съм по-полезна за децата си и времето, което прекарваме заедно, го използваме пълноценно. Сега, когато вече не се грижа толкова за физическото им оцеляване, ми е по-лесно. Говорим си, смеем се, редим пъзели...Не, че когато са били малки не ми е било приятно с тях... Но сега общуваме по друг начин, сега ги правя личности. А за това е необходимо качествено общуване, не количествено присъствие при тях.

ДЕ ВАня, и аз го чувствам по същия начин, но си мислех, че съм повредена. Благодаря ти.

MamaZ има основание въпросът ти. Още гледам синът си у дома и се улавям, как върша някои неща механично, без патос. Установих, че има рутина и в тази приятна “работа”. Имам чувството, че взаимно се уморяваме един от друг. Разнообразие, като дейности и занимания не му липсва, но пълноценият му контакт с мен на моменти не е на ниво.

Браво, MamaZ, мисля, че това  е въпросът, който може да направи тази тема истински полезна за повече майки.
В момента все още съм по майчинство, за да бъда с дъщеря си, докато расте. Задавам си същите въпроси. От една страна, и аз като теб, чувствам, че съм реално с нея много по-малко време  от 24 часа в денонощието - играем заедно, строим къщи, редим пъзели и букви и си приказваме не повече от около 2 часа на ден. В останалото време готвя, чистя и т.н. или съм така уморена или отегчена, че нямам възможност, нерви и желание да съм с нея и просто присъствам край нея, храня я, полагам някакви грижи за физическото й съществуване. От друга страна, според мен понятието "качествено време, прекарано с децата"  си има и количествени измерения, т.е. не може да прекарваш с детето си 10 минути на ден и те да са качествени. Ако имаш за детето си цял ден, 2-3 часа от това време ще бъде "качествено", ако имаш 2 часа вечер, сигурно 10 минути ще са качествени, другото е фира. С други думи, не съжалявам, че останах вкъщи, защото ако бях тръгнала на работа, щях да мога да й отделям още по-малко истинско време - нали пак трябва да се готви, чисти и т.н., нали за да се настроиш към общуване с детето, към неговите потребности, към неговия ритъм пак ти е нужно време, нали за да присъстваш истински в играта с кубчета трябва да се пренагласиш от притъпкания рейс или офиса, в който се крещи, към фантазния свят на малкия човек, а това струва време... и накрая остава съвсем малко.

Elen и seni, много точно го описвате.
Но, наистина с тръгването на работа нещата се променят коренно. Вече 2-ра година работя, а тя ходи на градина, но продължава да ми липсва. Всеки ден минавам през парка на мавзолея и като видя децата там ми се напълват очите, макар да знам, че в момента е щастлива, заобиколена от приятелките и ухажорите си в градината.
И съответно вечерите и уиекендите са коренно различни от преди. Пълноценни, концентрирани някак, макар да вървят заедно с куп чинии в мивката и непрочетени книги до леглото. Все си казвам, че на стари години ще чета, когато никой не ме иска и не се нуждае от мен (а и как да ме искат, като ще съм тотално изтъпяла, ако продължавам така  ).
Смятам че има една тънка граница, когато вече е изградена солидната връзка с детето и започва да настъпва изчерпване. Тогава е добре да се разшири кръгозора и на майката и на детето. Но този момент настъпва строго индивидуално и сами трябва да го усетим.

Какво значи "качествено", "пълноценно" прекарано време?  Как разбирате, че днес сте били "добри", но вчера не?
Моля не приемайте въпросите ми тенденциозно! 

Разбирам го по очите на дъщеря си, по смехът й, по поведението й след това... Винаги когато сме били пълноценно заедно настъпва известен период на невероятно разбирателство, "слушане", спокойствие, без нервни изблици, без тръшкане и фасони.
Когато гледам през рамото й телевизора, когато чета механично или й позволявам да гледа 2 филмчета, за да ме остави на мира не се чувствам добре. И тя в последствие също.

Аз съм от мамите дето ясли и градини не признават. И двете дечица си ги гледм в къщи и по цял ден сме заедно. Като си омръзнем ги давам за някой час на майка ми да ги погледа и обикновенно това се случва като имам работа, щото освен всичко аз си работя и от вкъщи  . Не мога да си представя какво щеше  да ми е ако бях в твоето положение, слава Богу, че работата ми позволява да са си при мен у дома.   

Аз прекарвам много време със сина ми, но не сме постоянно заедно. Следобедите прекарва предимно с баща си също и сутрините през уикенда. Ходи по 2 дни в седмицата на детска градина. Времето, което сме заедно посвещавам на него - ходим в паркове, зоологическата градина, срещаме се с приятели (винаги такива които имат деца с близка до неговата възраст)...вкъщи играем, строим, пеем, четем книжки, рисуваме, моделираме... Времето ми определено не е запълнено с чистене и готвене

24 4аса съм с децата си... !

Аз работя откакто дъщеря ми навърши четири месеца. Гледат я бабите. Не казвам, че ако имам второ дете ще направя отново така, но ... така се случи. Така че времето, което й отделям са няколко часа на ден и съботите и неделите. Нямам личен живот, след работа тичам и цепя минутата. Понякога се чувствам много зле, понякога - бива. Мисля, че работещите мами ме разбират.
Колкото до пълноценното общуване, MamaZ, много си права!

Не толкова колкото трябва и колкото ми се иска. Откакто дъщеря ми навърши 4 месеца се наложи да се върна на работа. Първоначално трябваше да ходя по половин работен ден, но се оказа, че стоя даже доста след края на работния ден. Понякога човек трябва да прави компромиси в името на някаква идея. Все пак мисля, че след време тя ще оцени това и няма да ме обвинява за този ми избор. Така или иначе всичко, което е правя е с мисълта за нея!

Колкото ми позволят 
Майтап, разбира се. Моите са вече големи, но обичат вечер да седим в кухнята и да си приказваме на философски тем, например за смисъла на живота  .
А като бяха мънички - все ми се струваше, че времето, прекарвано с тях, е твърде малко...

  Аз го разбирам по това, че самата аз се чувствам по-добре  и по-истински човек, след като съм общувала качествено с детето. По същия начин се чувствам, когато имам такова истински прекарано време със съпруга си, с други близки и приятели или с някой непознат, дето сме си казали две приказки, ама точни, докато разхождаме кучетата сутрин. Не искам да обезценявам останалото "некачествено, нестинско " време, което човек прекарва с детето си - нали то има нужда и да му се сготви, изчисти и т.н.

Не бих казала точно изчерпване, защото тази връзка с детето продължава да се изгражда и задълбочава дълго време след това, но на друго ниво. Обаче това за кръгозора е абсолютно точно - с други думи, майката и детето трябва да почнат да се разделят и да си имат някакви собствени занимания за определени часове от деня. Аз мисля, че при нас този момент вече е настъпил, но никой не ми я иска в ДГ по това време на годината. От есента я давам и тръгвам на работа не само защото е добре за нея и мен, но и защото нямам избор. Ако имах, щях да я водя  до обяд и аз самата да работя до обяд. Това за такъв период, какъвто преценя, че е подходящ за нея, а после може и цял ден.

За сега цялото време прекарваме заедно, не съм тръгнала на работа още. Но баба и започна да я взима от време на време през деня, а точно в този момент е на село-от 9 дни! За първи път се разделям с нея за толкова време и ми е много мъчно...

Аз съм на работа от 9 до 5, през това време я гледа баба й, вечер е с нас, събота и неделя също.

Малко време, но нищо нередно или извънредно не виждам в това.

На който му е малко времето, да напуска работа 

Събота и неделя сме заедно.През седмицата,вечер,но тогава почти не остава време да се нарадваме една на друга.След яслата сме в парка,после вечеря,къпане и в леглото.

И ние живеем сами (без баби и дядовци, за което не се и оплакваме) и съботите и неделите сме си семейно, но пак си мисля, че времето, което прекарвам със сина си не е достатъчно. Ами вечер докато се приберем, сготвя нещо и да вечеряме, поиграе малко главно с баща си и си лягаме. И така седмицата се търкулила... Вярно събота и неделя сме постоянно заедно и почти всеки уикенд единия ден се стараем да сме повечко време навън тримата или заедно с други приятели (и виждам в такива моменти, колко е щастлив), но за през седмицата не мисля, че е достатъчно. Просто забелязвам, че заради работата семейството малко изостава сякаш поради липса на време и сили. Затова желанието ми е сега с второто майчинство да си го ползвам цялото (2г.) и после нещо на половин ден.