Какво е чувството да станеш мама?

съвсем първото ми чувство беше на облекчение,че са свършили болките и т.н.когато видях бебето ми беше странно в първия момент.после изпитвах гордост и след това се влюбих завинаги в него...

изненади не съм имала-знаех пола от 5я месец

Да се опише какво е да бъдеш майка е същото,както да се опитваш да обясниш на слепец цветовете на дъгата. Когато за пръв път видиш съществото,което живее благодарение на теб,се чудиш как си живяла досега без него. И дори по време на раждането да мислиш,че мразиш таткото,който е причината да те боли,после го обичаш още повече,защото виждаш плода на любовта ви. И двамата сте супер горди,докато съзерцавате общото си творение. А що се отнася до пола,съвременните технологии в областта на АГ почти не допускат грешки. Друг е въпросът дали ти ще поискаш да знаеш.

Това много ми хареса!
Веднага след раждането ми подадоха бебето на гърдите- сълзите ми се ронеха по бузите може би защото думите не можеха да опишат радостта ми.Тати също плака от радост и гордост - той преряза пъпната връв.В този момент всичко е любов- любов за това малко, пухкаво бебенце.
Леко раждане мила и че чакаме да ни се похвалиш
Вили

Абосолютно съм съгласна!
А по темата: чувството не може да се опише с думи....         

 

caisa, желая ти този уникален, приказно прекрасен момент, да те завладее след едно изпълнено само с положителни емоции раждане! 

В началото за мен беше малко стресиращо,не можах да осъзная това че съм станала мама и бебето е мое.Т.Е.знаеш че това е така,но ти е чудно всичко.Точно днес си говорихме със съпруга ми по темата.Той ужасно обича Теодор,през деня се гледат с уеб камера,защото ужасно му липсва,непрекъснато мисли за него,обажда се по 100 пъти за да разбере дали всичко е ок ,но и за него факта че има бебе не е съвсем осъзнат.С първото ми дете беше по същият начин,обичах я ,но все я гледках докато спи и си казвах"Боже,това е моето дете",беше ми странно да храносмеля факта че досега сме били само ние с баща им и в един момент всичко се преобръща и се появява нов човек на този свят.Някой ,който изцяло разчита на теб,изцяло зависим от твоите денонощни грижи и внимание,от твоята протекция.
Преди няколко дена в градината държах Теодор седнал в скута ми ,а той се обърна и ми се усмихна.Странното беше че поведението му не беше случайно,а напълно осъзнато,усмивката- социална.Тогава си казах "това е човечето за което винаги съм си мислила как ще изглежда,ето че това е той и започва да контактува с мен".Някак си докато бебетата са малки и живеят в собственият си бебешки свят без да се интересуват от заобикалящите ги е трудно да си дадеш сметка за някои неща.Хубаво е чувството да си родител.А още по хубаво е че с времето ефекта на щастието се триплицира с всяка изминала година.Когато проговори и ти каже че те обича и те прегърне с малките си ръчички-безценно!
С повечето новоизлюпени родители с които съм разговаряла са ми разказвали че са се почувствали особенно виновни в началото ,когато се е родило бебето и когато са очаквали да го обичат ужасно,но са открили че изпитват някаква странна непозната до този момент обич-необич-удивление-страх,но едновременно с това и родителски инстинкт да го предпазват от лошото.От една страна новороденото до момента в който е излязло на бял свят е било само хипотетично предположение.След раждането е мил непознат ,който с дните опознаваш и обикваш все повече и повече,докато един ден просто не откачиш от любов.

Това е неописуемо.....
Трябва да се изживее за да се разбере.
Няма думи с които да се опише!
Леко раждане от мен и много положителни емоции 

понякога,когато умората те надвие,си мечтаеш просто да го няма за малко. опитваш се да не изливаш върху него лошото си настроение,породено от безкрайни ревове или безсънни нощи.в повечето случаи не успяваш.но когато малкото човече те погледне в очите,огато ти се усмихне или заспи,доверчиво сгушено в прегръдките ти,забравяш колко уморена и нервна си била и усещаш просто ЛЮБОВ

Не мога да си представя живота си преди дъщеря ми,тя ми дава сила и обич.Тя и таткото,а вече и мъничето което расте в мен-са всичко в моя живот.Моето семейство-обичта на моя живот.

Първото ми чувство, като видях бебчо беше ужас - целият беше синьо - лилав, а първите думи : "Да не е болен".Успокоиха, ме че всичко му е наред и няма място за притеснение.След това се отпуснах, помислих си "Свърши вече, няма повече да ме боли кръста и да търся тоалетна през пет минути".
през ноща сънувах, че още съм бременна, но когато на сутринта ми донесоха бебето, само го гушнах и плаках.Не мога да опиша емоцията, при първата ни прегрътка!Забравих, че той е при мен, за да го нахраня, ами само го стисках и плачех от радост.После ми се скараха, че не съм го върнала навреме.

Като да се влюбиш... умножено по 1000...

не може да се опише, трябва да се почувства

изведнъж почваш да се чудиш как си живяла преди да се роди бебето.
децата осмислят целият ни живот.

 За неописуемо - съгласна съм! Но да се почувстваш майка - това може да отнеме повече време! СЕГА съм майка, но тогава имах дете, но...Гледаш го и не можеш още да повярваш, че твое, че е за цял живот, че всяка секунда ще мислиш за него, че ще го заобичаш повече от мъжа си, майка си, себе си! Страх те е ще можеш ли да се грижиш добре за него, ще го разбираш ли от какво има нужда!
 Не можех да я нарека "маме", защото НЕ се чувствах майка!
 А сега е съвсем различно. Вече се чувствам майка и си имам съкровище!
 Казаха ми, че ще е момче, а е най-прекрасното момиченце!
 а дали ще обичаш таткото повече или по-малко, си зависи само от него!

Да неописуемо е. Толкова радост и толкова тревога за един ден , а и до днес / и за в бъдеще/ не бях изпитвала. След като се роди не спах 4 дена само го гледах и плачех от радост, толкова беше мъничък. Сега го слушам как си пее и гука в другата стая и ми е едно такова хубаво....