Старата любов

Всеки път като го видя и нещо под лъжичката трепва. Май приказкача, че ръжда не хваща при мен важи с пълна сила

  Никви тръпки нямам, изпитвам необходимост да попитам изяжда ли си редовно закуската и къде му е бележника. Стара, съм аз.

За трепване под лъжичката - има, но дали ще се зарадвам-незнам по-скоро ми е интересно кой как го е завъртял живота...

старата любов.................... ми досажда
чак ми е противно

Всеки път като го видя и нещо в мен трепва...

Всичките си ги обичам ... приятно ми е да ги виждам и ме е грижа за тях  ... а понякога и тръпката се връща

И вьпреки че обожавам детето  и мьжа си това чувство не ми дава мира.Искам да го видя,защото мисля за него,незнам дали е носталгия по отминалото време но бих дала всичко за да сьм с него за половин час поне

Не съм го виждала от години и по-добре! Знам, че тогава направих най-правилния избор в живота си и  сега имам страхотен мъж до себе си.  Любопитно ми е какви ги върши все пак...  
...Уххх, че ме присетихте сега - цяла нощ ще ме човърка любопитството...  

А на мен пък ми се допушва много напоследък    ... но като си дръпна ми става толкова гадно, че после ми се иска да си изтръгна езика

...Уххх, че ме присетихте сега - цяла нощ ще ме човърка любопитството...   [/color]
[/quote]

   Не сьм само аз!!!


















ize=7pt]...Уххх, че ме присетихте сега - цяла нощ ще ме човърка любопитството... [/size]   [/colo

Голямото разчувстване е форумът тези дни!
То едни сънувания, то едни ако, ами, как, оу.
На мен нищо не ми става, ако срещна стари
любови. Късам и хвърлям и гледам напред.

Имах една почти детска любов..."влюбена" бях години наред...целувахме се и толкоз!
Не мисля за него изобщо!!! Но го сънувам редовно!!! А дългогодишните "консумирани " любови хич не ми се мяркат ни в сънищата,ни в мислите! Защо?Незнам. Но най-силната бивша любов нямам и намерение да се опитвам да я забравя...ценен житейски урок и що-годе готини спомени!
Обожавам мъжа си и дъщеря си и знам,че най-хубавото предстои!
А "старата любов" си има нова любов и му желая щастие!

Не е сред живите, но често си спомням за него и ако случайно някой или нещо ми напомни за него ми се свива коремът

Щом е бивш, значи не си е заслужавало. Винаги съм била дефинирана. Връщане назад няма. Такава посока няма. Животът ми е вектор.

В живота нищо не е само черно или само бяло...

 ... особено едно момче, което много нараних ... сега не бих го направила ... той беше страхотен и все още е

Има един единствен мъж,който не съм виждала от 6 години, просто изчезна без да каже и дума. Искам да го видя, но едва ли...

Пролет е Лисо, нормално е хората да ги жегва под лъжичките.

Не ми противоречи!

нищо от никъде не ме жегва - стара съм вече за тия работи... 

Виждаме се доста често.Ми май не ме жегва.(вече)
Ама си го обичам,но по друг начин.

Нидей тъй ма, со кротце и со благо се прааат избори

единият е в израел, другият е в мюнхен. поддържам и с двамата приятелски отношения. нищо не ми трепва като ги видя, обичам си ги като част от живота ми.

Не, даже като го видя и се чудя с кой акъл съм била с него. Толкова ме ревнуваше и тормозеше, че добре, че съм се отървала

Същият случай

Болна тема.........има един човек , за когото се сещам много често, сънувам...много искам да го видя, приятели сме, пишем си на Q-тo понякога, защото не живее в България.Всичко остана там някъде в миналото, супер неизживяно и все се питам какво ли щеше да стане ако нещата не се бяха случили така.Ако нямахме такава разлика в годините, ако не живеехме на 3000км разстояние(той в България , аз  далече, обратното на сега), ако , ако....Знам, че винаги ще остане в сърцето ми...Видях го преди 3 години за последно и след това бях като смазана, всичко се върна, преливах от чувства....та....май не е добре да се виждаме, но пък страшно ми се иска......... ох очите ми се пълнят със сълзи

Скоро го срещнах...него,старата любов.В един пианобар,аз с компания,той с гадже.Цяла нощ ме гледаше как танцувам,чак девойката с него взе да се обръща,за да види кого гледа той.Специално този човек събужда у мен смесени чувства.Прекалено емоционални бяха отношенията ни,прекалено.При всички случаи се вълнувам като го видя,но наистина не знам положително или отрицателно ми въздейства появяването му.Странна смесица от двете чувства....

Шансът да го срещна е минимален, слава Богу. Чувствата ми са смесени, приятелски уж. Поддържаме контакт чрез мейл, понякога и чатим. Той сега е с много старо гадже, доста богата наследница и  , но сякаш не му е много добре. Галфон   Но го води през месец в Италия и предполагам, че финансовите му проблеми са приключили. Беше ми писнало на кофата да слушам как не му стигат парите и колко е голяма издръжката на бившата му жена.
Мда, дано не се срещаме повече, контактът чрез интернет е ОК.

Обичам спомена за старата любов. Но, щом е стара, вече не ми пука за нея. Имам си нова и тя е най-важната за мен.

Някои мисля че съм ги преживяла , други - не. Тези, които мисля че не съм, не ги виждам,понякога се припознавам и сърцето ми започва да бие лудо.Всъщност мисля, че само в тях съм била наистина влюбена.Говоря в множествено число, защото става въпрос за двама,не повече!

Щом е останала в миналото, значи съм я преживяла и тръпка вече няма.
Да, бих се зарадвала, ако го срещна... нищо повече.

Моята стара любов е и първата ми любов. Мисля даже, че е и голямата ми любов. Осъзнавах го тогава, знам го и сега никога повече не съм обичала по този начин - така безпричинно, безрезервно, без планове, без очаквания - просто емоция.... Любовта ни беше прекалено бурна, емоциоанална и силна за да може да бъде ежедневна. Ние даже нямахме връзка, а отношенията ни бяха почти платонични. Той не е човек за когото бих могла да се омъжа, а човек с когото бих могла да изживея нещо уникално. Много обичам да се ровя в спомените от онова време и да мечтая за нова среща с него. Не можах да го забравя и никога няма да мога. И въпреки, че съм щастливо омъжена и много обичам съпруга си, една част от сърцето ми винаги ще му принадлежи, както и част от неговото - на мен.
Знаем го и тримата...

Понякога споменът ме жегва. Но като го видя му се радвам. Всеки си хвана пътя и честно казано и за двама ни беше по-добре. Той ме остави в труден момент, аз простих след време, но има моменти в които ми се иска да му се върне, всичко което ми причини. След това си спомням коя съм, какво имам в момента и лошите чувства си отиват. 

Няма тръпка. Иначе е интересно - едновременно го чувствам много близък и много далечен...

Не, всичко зад гърба ми е зад гърба ми.  Щом сме се разделили, значи е имало причина.

Виж, друг е въпросът, че имам бивши, с които никога не сме били влюбени, а само страсти са се разгаряли. Е те там е тънкият лед, защото ми навяват много приятни спомени и ме обвземат грешни мисли. Но това не е любов и тая работа не ръждясва 

И аз ги сънувам понякога.
Да, срещите са приятни, но целенасочено не бих се опитвала да ги видя. Иначе мисля, че ако е имало любов, няма как да си безразличен. Чувствам ги особено близки двете си стари любови и ме вълнуват по някакъв начин.

Не знам как ще е почувствам, минаха повече от 10 години от последната ни среща.

А при мен се получи едно голямо разминаване със старата и то голяма любов!За съжаление!Първо той беше влюбен в мен,а аз в друг.Е чака ме 2години,но след това,аз се влюбих в него,а той беше с друго момиче и си замина от града,в който живеехме.Каза,че този избор е бил мой и е прав!Много съжалявам и до днес за тази любов.Времето не се връща,назад,никога!

Мислех, че нещо аз не съм в ред.
И аз си го сънувам от време на време и изпитвам същите чувства като теб.

Старите ми любови до една са ръждясали.
То и мен ръжда ме хваща вече, болежки разни се обаждат, времето си тече...

винаги ме е било грижа какво става с него просто съм такъв човек ,не че така си помагам,ааа защо го сънувам напоследък.......бе сигурно е от лятото и мириса на море

За старата любов докрай, за миналите дни,
ти чаша нежност ми подай...
При мен най-ненадейно голямата любов, както си мислех се оказа, че май не е била "най-голяма"
мъжът, с когото имах връзка до неотдавна ми каза веднъж, че всяка следваща любов е градация... склонна съм да се съглася, та нали ставаме по-зрели, по-къдри, по-осъзнати ...
В мойте сънища се промъкват бившите ми съпрузи, хора, с които не съм имала голяма любов, още по-малко само приятни спомени... Времето е най-добрия лекар, в началото ти се свива корема, после все по-малко, докато дойде моменат, в който реално виждаш колко са му криви краката, даваш си сметка за начина по, който е бил безогледен към сърцето ти и съвсем спокойно без мигла да трепне го подминаваш равнодушно с едно безлично "добър ден"

Вече не ми дреме за стари любови, повече от 10 год. живея с настоящия.

Той е на другия край на света и едва ли някога ще се видим отново, което в случая предполагам е добре, понеже май си нямам много вяра. Приключихме дори с e-mail-ите, понеже ситуацията е твърде сложна, исках само от време на време да драсва по 1 изречение, че е жив - това ми е достатъчно. 

Старата любов... Хубава беше
Друга една - също беше красива...
Бяха

Тогава и чувствата, и емоциите бяха по-силни, трепетите и вълненията бяха луди Сега нещата са определено по-спокойни и нежни. Усещането е по-различно, как да го обясня... Също е красиво, но не така лудешки и безумно, а някакси пълноводно и разумно...

Имаше една песен на "Тоника СВ" "За старата любов" - За старата любов - до край, за тебе друже мой, ти чаша с вино ми подай да пием ний до край...

Даам, имам една недописана стара любов и понякога си спомням эа нея с носталгия и може би ще ми трепне нещо ако се срещнем -неэнам, не съм го виждала одавна и по-добре, эащото си имам едно ново начало

Когато е недописана, настина трудно се забравя. Една приятелка обичаше да казва, че все търси нови хоризонти и стари неизяснени. Имах една такава любов, тъй и не се  разбрахме двамата, даже връзка нямахме, никога не му казах какво изпитвам към него. Будала голяма бях   . От 15 години живее в Германия, последно го видях преди 3 години и ми затрепна малко. Поне мейла му да имах или кю-номера.
Имам и още един по-пресен, него много  много искам да го срещна случайно. Ама пази се, знае къде може да ме срещне  : 

С бившите ми любови сме в приятелски отношения, засичам ги понякога, но нищо не ми трепва.
Но и нищо лошо не мога да кажа за тях, щом съм била с тях се едно плюя по себе си
Те са просто бивши

И аз съм така 

.... Такава съм си - емоционална.
Няма нищо общо със сегашни  чувства, а с миналото...

Коя от старите 

Точно тази 

За едната ми е мило като се сетя, но за другата не ми се иска да се сещам. Такъв ГЪЗ се оказа.

Трепва ми като го видя, но дотам.


В сърцето ми винаги ще има едно дълбоко заровено местенце и той е там. В неговото също. 10 години не се забравят лесно.

Скоро сънувах човека, с когото бях преди съпруга ми. Него го виждам често и станахме по-големи приятели сега, отколкото, когато имахме връзка.

това все едно съм го казла аз .Не съм го виждала от 12 години / някъде в гърция мисля е  / , но винаги има място в сърцето ми за него . често си спомням за времето когато сме били заедно . В момента слушам някаква гръцка песен по радиото и пак си спомням за него - и като прочетох темата де

 Не съм особено романтична и сантиментална, никаква тръпка няма при среща, приятно ми е, интересно ми е какво се случва с тях (държа нещата да са под контрол, все пак) и толкова.

Не ме интересува изобщо!!! Щастлива съм си и тия мисли за стари любови -  хич не ме спохождат!

Прекалено съм разочарована от старите си любови, за да се разтреса от вълнения... А особено сега пък, когато ми изчезна всякакъв романтизъм - съвсем.
Дето се вика: "И саполя си не хвърлям за него ."

Откак съм бракувана, не съм виждала нито една стара любов. Не знам какви чувства би предизвикала подобна среща...

И при мене е така!!!!Знам, че е някъде на по-добро място!!

След развода си имах момент,когато срещнах една стара любов,дори бяхме интимни за кратко.Е повярвайте ми нищо не е същото Времето е променило всеки от нас,там някъде в миналото е останало момчето,което съм обичала,а тогава се срещнах със съвсем непознат мъж.Бях леко шокирана,не очаквах това,запазените спомени не ме бяха подготвили за това и всичко приключи по моя инициатива много бързо.Искам да кажа,че дотогава,ми трепваше и пърхаше в стомаха,когато си мислех за него,сънувах го,но тази наша,позакъсняла среща ме отрезви и сега нещата са различни.
Сега съм щастлива с настоящата си любов и нямам призраци в гардероба,или скелети ли беше ,благодарна съм за това,което се случи,за да погледна по трезво на нещата,иначе и досега нямаше да мога да се оттърва от спомена за нашата голяма любов,а тя беше наистина голяма,но явно и е липсвало нещо,щом не сме останали с него заедно.
Хайде,че стана дълго,но исках да кажа с едно изречение Бъдете щастливи СЕГА

Интересна тема  Точно преди половин час оставих на бившия съобщение на skype - "липсваш ми". Въпреки, че при последният ни разговор той ми даде да разбера, че му е прекалено трудно да бъде около мен заради миналото, по-лесно е да не му пука... научил се е да не мисли за мен и затова ме избягва. Но аз не мога да оставя нещата така..
Към този човек, с който бях 3 години (най-дългата ми връзка засега) смятам, че винаги ще имам топли чувства. С него сме минали през много shit заедно, имали сме много проблеми, любовта ни и цялата ни връзка бяха буйни, спонтанни, изпълнени с много караници, страсти и ужасно много препятствия. Общо взето стояхме от двете страни на една бариера - той беше баскетболист, адски хубав, много популярен сред момичетата, гъзар, слушаше рап, техно, популярна музика, обичаше да ходи на дискотеки. Аз бях металистка с дълга до кръста коса, обичах да нося скъсани дънки и тесни, черни, изрязани потници, пеех в група, постоянно бях с walkman на ушите, бунтарка, която мрази установените норми на поведение, цапната в устата... И това в гимназията, където хората се групират именно по музиката която слушат, начина по който се обличат!...Как се събрахме и аз не знам, но бяхме адски влюбени. На 16 години. Разделихме се окончателно на 19 (преди почти 2 години).  Връзката беше пренаситена с ревности (от негова страна), събирания, разделяния, пак събирания, изнервена работа. Междувременно луда любов... Важен фактор в историята ни беше и си остава неговото заболяване, от което той слава Богу се излекува.... имаше тумор, наложи се да му правят животоспасяваща операция, после химиотерапия, и т.н... Бях до него неотлъчно. Аз си знам през какво съм минала заради това. Сега е 100% здрав и едва ли помни нещата, които съм направила за него. Все едно. Щастието ни беше трудно, извоювано. Неговите приятели ме мразеха, настройваха го против мен, той пък мразеше моите приятели...В крайна сметка не стигнахме до никъде. И се разделихме с отворен край. То всъщност нямаше истински край.
Сега като го видя ... все още всичко ми трепва при вида му. Разтърсва ме. Наричайте го химия, както искате... Един поглед ми трябва за да ми се свие корема. И въпреки това никога не бих се върнала при него. И въпреки това, имам чувството, че ако ми се обади в 3 часа през нощта и ми каже 'Ела, имам проблем, моля те, трябваш ми...' ще стана... ще оставя човека който спи до мен.... и ще отида, за да му помогна с каквото мога. Защото това е ... той.
И до какъв извод стигнахме? Че връзката ми е бивша... и винаги ще си остане бивша.. но любовта ми не е бивша, и никога няма да бъде...

не, нямам това отношение към любовта.
тя  е с мен в живота. всеки ден.
някакви връзки от миналото не могат да ме разчувстват.
понякога ми е интересно еди кой си какво ли прави. чисто клюкарстване.
един ден видях на солунска един мъж, в който бях много влюбена.
за 2 секунди си помислих, колко съм била глупава и колко много съм 'порастнала' от тогава.
после си продължих шопинга и чак сега се сетих за това.

Има някакъв мазохизъм/садизъм в тази работа. Бях пионка 3 години и сега като се сетя ми иде да се изям. Обичам да го сравнявам със съпруга си, той да ни вижда заедно и всеки път да изтъквам колко съм обгрижвана сега.  Но това е предполагам защото той много ме нарани. С другите бивши се радваме да се видим.

Странно е това, което ме връхлита, спомня ли си за една стара любов. След раздялата се видяхме веднъж, като си дойде в БГ. Тогава дори са запитах защо съм била с него - не ми трепна нищо. Беше точно преди сватбата със сегашната ми любов. Но понякога го сънувам. Знам, че част от сърцето ми е завинаги негова.