Картинна галерия

Лелеее, Хипатия, с какво си се "нагърбила"        
Ще помагам с каквото мога като информация (за съжаление откъм време съм доста зле, но нали е за каузата  ). Само не гарантирам, че изображенията ще са с добра резолюция 

Та за Клод Моне да допълня:
Последните три картини, които представяш са (подред на номерата)
1. "Люляци на слънце" 1873г.
2. "Булевард де Капусен в Париж" 1873г.
3. Детайл от "Червени макове в Аржантьой" 1873г.

И трите, както и "Импресия, изгряващо слънце", заедно с много други са част от т.нар. Аржантьойски период на художника, по името на Аржантьой-сюр-Сен, където той живее и твори в периода 1872 -1878 година.

За Жорж Брак и аз не знам много, но ако нямаш нищо против, бих се пробвала да направя презентация на Сезан например - представител на постимпресионизма, редом с Ван Гог, Гоген и Анри Дьо Тулуз Лотрек.

Поздравявам те за прекрасната тема в обзетото ни от битовизми ежедневие   

dujdetsр
благодаря ти много за помоща.
Тя е много ценна за мен ,а и за всички други ,които ще разгледат галерията ни.
Знам ,че тази тема  е неизчерпаема и с е страхувам
да не дам някоя погрешна информация за творба или творец.
И от сега заявявам ,че  ако някъде има грешка то тя е несъзнателна и приемам
всякакви поправки и съвети.
Ще сложа и имената в албума-тези,които ти ми даде.
Лошото е ,че картините ми са разделени по художници- и са без имена ,но вярвам ,че малко по-малко ще се намерят и те:)
Всъщност има и два албума ,в които картините са и без имената на творците им.
Който обича загадки и тяхното разгадаване нека помага:))

.... не трябва и да се опитваме да подражаваме на предметите,
които са преходящи и постоянно се изменят,
и които ние обикновено погрешно приемаме,
за нещо неизменимо..
е казал Жорж Брак.
И аз съм го казвала много пъти,но едва ли някой е отдал значение:)
Така или иначе  най-уморителното нещо на този свят е да се привързваме
 към вещите си и да не даваме на душата си да лети свободно,закована
за нещо ,което сега не  е това ,което е било някога..

Жорж Брак (Georges Braque),
 роден на 13 май 1882  в Аржантьой, град-предградие на Париж
е френски художник, график и склуптор, създател заедно с Пикасо на кубизма.
Кубизмът е авангардно течение в изкуството, което се характеризира с пълно
отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите,
органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти.
Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на
множество фасети, така, че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.
Неговия баща е художник декоратор. През 1890 г. семейството се премества в Хавър,
където през 1899 г. Брак завършва курс за художник- декоратор, като едновременно
взема вечерно уроци по рисуване в Училището за изящни изкуства (Ecole des Beaux-Arts).
Следващата година той продължава своето образование в Париж.
През 1905 г. се сприятелява с Раул Дюфи. Чрез Салона на независимите, където участва с шест творби,
той се среща с Анри Матис, Албер Марке, Андре Дерен, Морис Вламенк и др. Повлиян от тях Брак
 започва да рисува в стила на фовизма.

В галерията на Даниел-Анри Канвайлер на улица Виньон 28 той се запознава с Пабло Пикасо
 и с картините на Сезан, което става опеделящо за по-нататъшното му творческо развитие.
През 1908 г. заедно с Пикасо разработват кубизма. През 1913 Брак участва в прочутото
Армъри Шоу в Ню Йорк. От 1912, както и Пикасо, рисува колажи с букви или отрезки от вестници.
 През 1915 г. той участвува във войната, където бива тежко ранен.

След Първата световна война Брак изоставя постепенно кубизма и рисува предимно натюрморти.
След 1947 г. работи заедно с Фернан Мурло, който започва да отпечатва негови литографии.
Малко по малко художника се приближава отново до реалистичното изкуство.
На 31 август 1963 г. Брак умира в своето жилище в Париж.
/голяма част от инфото го прочетох  в Уикипедия, свободната енциклопедия/

Тъй като не знам имената на картините ,които имам , тук ще сложа само тези ,които най-много ми харесват , останалите са втук

Малеееее, Хипатия с какво си се нагърбила:)
Страхотно е , аз ще съм от зяпачите, така че благодаря:))

Jaly
ти си зяпай,но ако се сетиш за някое име на картина подскажи:)

Хубава тема 

Хипатия, браво. Харесва ми темата ти.
Аз си признавам, че от изобразит. изк-во нищо, ама нищичко не разбирам. Като видя някаква картина само казвам "харесва ми/не ми харесва". До това се свежда "позновачеството ми".
Още веднъж поздравления. Ще се опитам и аз да представя някой художник.

Страхотна тема !!! А началото е убийствено - Клод Моне, няма такъв художник просто!!!! Аз съм почитател на Ренеса и с удоволствие мога да направя кратко представяне. Ако разбира се е разрешено и на други хора да допълват или Хипатия само ти ще се занимаваш с тея неща ???!!!

Е, не съм Хипатия, но съм сигурна, че всеки с познания е добре дошъл  да ги сподели с нас:))

Не, не аз държа Хипатия да отговори моля. После да няма тинтири минтири, да не се окаже че не отговарям на критериите ...

Да допълня за Клод Моне ...

От 1890г. се установява в Живерн, на брега на р. Сена на около 40 км от Париж, където закупува къща и през 1892г. се оженва за любовницата си. 
Там създава едни от най-известните си поредици от картини "Купи сено" и "Катедралата в Руан", като ги пресъздава в различни часове на деня, заради светлината.
Моне е създател на водния парк в Живерн, който пък вдъхновява последната му поредица от карнити - "Водни лилии"

кошничката,
темата я направих не само ,за да споделя това ,което имам -
като снимки и знания,но и да науча много повече.
Всеки е добре дошъл тук,както ти е казала Jaly.
По стечение на обстоятелствата аз я започнах,
но  само заедно-споделяйки знания и предпочитания 
бихме могли  да я доразвием
и обогатим
Ако си влизала в Намерих знаеш ,че и там всеки може да пише ,да споделя ,да помага
Легендите не са това което са.
Пак ти казвам добре дошла.
И няма причина да се притесняваш да споделиш- това ,което на теб ти харесва.
Всяко новопридобито знание осмисля деня ми:)
Vesika,fam,KRIVONDELA
и на вас казвам добре дошли,но не защото с е чувствам домакиня ,
а защото съм май сама сега в темата:))

Може би  първо трябва да се направи едно уточнение по отношение на хронологията и  историята на изобразителното изкуство, за по-добра ориентация на всички, които интерес към темата.   


1. История на световното изобразително изкуство
        Праисторическо изкуство
   Изкуство на древен Египет
   Изкуство на Двуречието в древността
   Изкуство на древна Гърция
   Етруско и римско изкуство
   Романско изкуство
   Готика
   Средновековно изкуство
   Ренесанс
   Барок
   Рококо
   Класицизъм
   Романтизъм
   Реализъм

2.Изкуството на 20 век
        Импресионизъм
   Пост-Импресионизъм
   Символизъм
   Сецесион
   Фовизъм
   Експресионизъм
   Кубизъм
   Футуризъм
   Абстракционизъм
   Дадаизъм
   Конструктивизъм
   Сюрреализъм
   Абстрактен Експресионизъм
   Поп Арт
   Оп Арт
   Кинетично изкуство
   Минимализъм
   Лендарт
   Концептуално изкуство
   Постмодернизъм


       

това  е чудесно,но май няма да ни стигне една тема ,за да ги класифицираме по течения и време:)
Трябва цял подфорум:)
Мисля ,че когато направим втората тема можем в началото и да направим подобно разделение,
давайки линкове към представящите ги творци.
И със всяка нова тема ще можем да изградим една стабилна структура- по хронология и течение-
така както ти си я написала:)

Аз примерно съм почитател на японската и китайската гравюра,
но за сега ще представя картините на художниците ,които съм качила в албума,
защото наистина работата по представянето е сизифова,като се има напредвид,че  търся инфо в различни сайтове:)

KRIVONDELA, много добра идея   

Ако позволиш, малко ще допълня 

- 17век някъде между Класицизма и Рококо има една извънстилова линия с представители: Караваджо, Ел Греко, Рибера, Сурбаран, Веласкес, Мурильо, Валантен, Ла Тур, Рубенс, Ван Дайк, Рембранд и др.
- 18век някъде между Рококо и Романтизъм се вмества Неокласицизма - Тиеполо, Каналето, Гейнзбъро и др.
- 19 век някъде между Романтизма и Реализма се появява Академизма - Енгър, късния Давид
- 19 век някъде между Реализма и Импресионизма е Пленеризма - Курбе, Коро, Дубини, Констабъл

20 век - със Сюрреализма завършва Ранния Европейски Авангард. Изкуството след ІІ Св. война се води Съвременно и там повече или по-малко границите (особено времевите) между отделните направления, стилове и течения е размита. Освен гореизброените, мога да допълня и :
Хепънинг, Пърформанс,
Боди-арт
Видео-арт

Това е, за което се сещам. А и не знам дали е възможно да се обхване всичко

Много, много хубава и полезна тема 

Фрида Кало

Художничка. Родена Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон на 6ти юли, 1907 в Койоакан, Мексико. Фрида Кало е една от най-изтъкнатите мексикански художнички от нейното поколение. Много по-популярна сега, отколкото по време на нейния относително кратък и изключително трагичен живот, Фрида Кало остава трагична и загадъчна фигура в света на модерното изкуство. Нейните изопачени автопортрети ясно показват дълбините на физическата и емоционална болка, която я разяжда в продължение на близо тридесет години. Жена на мистериите и митовете, просъществувала в сянката на известният си съпруг, нейните собствени значителни постижения до голяма степен са игнорирани повече от двадесет години след смъртта и.

Въпреки че е родена през 1907, Кало приема 1910 за година на раждането си, за да съвпадне с избухването на мексиканската революция, обяснявайки, че желае да мисли за себе си като за родена в годината на раждането на модерно Мексико. Баща и, немски евреин на име Гилермо Кало още като младеж емигрира в Мексико и работи като фотограф за правителството. Майка и, Матилде Калдерон е необразована жена от испано-американски произход.

Не може да се каже, че детството на Кало е било особено щастливо. Докато тя и баща и са много близки, с майка си, която от години страда от депресия поради загуба на син, скоро след раждането му, имат много хладни отношения. На около шестгодишна възраст, Кало прекарва лека форма на детски паралич, който я оставя със съсухрен десен крак; произлязлото от това куцане, причиняват изкривяването на таза и гръбнака и в последствие. Като дете се опитва да прикрие тази деформираност носейки дебели чорапи или обличайки се в панталони, но другите деца продължават да и се подиграват.

На 17ти Септември, 1925 тролей се сблъсква с автобуса, в който пътува и го разрязва на две. Катастрофата набожда девойката на един от металните пръти на тролея, чупейки гърба и таза и на няколко места. Пораженията и включват фрактури на ключицата и две ребра, натрошен десен крак и смачкано дясно ходило. Последствията от този ужасен инцидент се отразяват върху остатъка от живота на Кало. Скорошните фатални поражения я карат да се подложи на няколко дузини операции в продължение на години; резултатът е перманентно окуцял крак и невъзможност да има деца. (През по-късен етап от живота си придобива зависимост от болкоуспокояващи  лекарства, които влошават емоционалната и нестабилност.) Инцидентът обаче се оказва съдбоносен в друга насока. По време на дългият период на възстановяване в къщи, Кало се самообучава в рисуване и рисува първия си автопортрет, който подарява на приятеля си.

Няколко години по-късно, Кало подновява познанството си с известният мексикански майстор на стенописи Диего Ривера. Тя се възхищава на стенописите му и дори включва някои отличителни черти в собствените си творби, включително и преднамерено примитивния стил, използването на широки опростени пространства от ярки цветове и фантазия, както и предмети от мексиканското фолклорно изкуство и археология. Елементи на сюрреализъм и фантазия се появяват и в портретите на Кало. Животните са също често срещано присъствие, особено маймуни и кучета. Силно впечатлен от нейният талант, Ривера окуражава младата си почитателка да продължава да рисува.

Кало и Ривера сключват брак през 1929, събитие, което тя по-късно ще опише като “втората катастрофа” – това, което по-късно почти я унищожава, по-скоро емоционално отколкото физически.

Тяхната връзка е бурна и необикновена. Ривера, според слуховете, е имал поредица от любовни афери по време на брака им ; една от които със сестрата на Кало. Жена му е опустошена (въпреки че никога не е издавала публично как се чувства) и в отговор самата тя завързва няколко връзки. С едни от най-известните мъже на епохата – избягалия от сталинските репресии Лев Троцки, Хенри Форд, Нелсън Рокфелер, художниците Миро и Кандински. В дома й са гостували Пабло Неруда, Сергей Есенин, Андре Бретон, Пабло Пикасо. Двойката се развежда през 1939, но дори разводът им продължава само една година. През 1940, Ривера моли Кало да се омъжи за него отново, и тя приема.

Точно по времето на този бурен период, въпреки състоянието на постоянна физическа болка и душевно страдание,  Кало рисува най-забележителните си автопортрети. По това време в картините и се забелязва малко от влиянието на Ривера. Скоро всичко бива разкрито – измъчената и душа и осакатеното и тяло. Една от творбите и “Счупената колона”, изразява гръбначната травма получена от катастрофата. Друг автопортрет показва главата и върху тяло на антилопа, пронизана от стрели (The Little Deer).


През лятото на 1932, двойката наема жилище в Мичиган, за да може Ривера да работи върху класически стенопис за Детройтския Институт на Изкуствата. По време на престоя им там бременната Кало помята. Изразява травмиращото преживяване чрез изкуството си в графика и шокиращия автопортрет наречен “Болница “Хенри Форд””.


 В продължение на години, изкуствоведи и почитатели на творбите на Кало се опитват да разберат по-добре жената, която се взира от платното. Множеството автопортрети на Кало проникват в най-дълбоките пластове на нейното съществувание и изразяват нейното състояние, по начин толкова директен и физически, че правят посланията и универсални, отбелязва изкуствоведката Хайди Херера в “New York Times”. Тя добавя, че “интензитета на картините и накарали лондонски критик да предупреди, че стените на изложбената зала трябва да се покрият с азбест. Сюрреалистичният поет и есеист Андре Бретон нарича изкуството и “панделка около бомба”. Има свойствена неотложност налагаща се в автопортретите на Кало. Всяко платно е зов за оцеляване, вероятно начин да прогониш болката и да затвърди любовта на художника към живота”

Чрез потретите си, Кало привидно се подлага на критичен оглед, за да демонстрира, че животът “е пълен с противоречия”, казва Херера. “Нейният празничен, окичен с дантели екстериор и маската и на контрол, например, контрастират с бъркотията, която както знаем я разяжда от вътре.

Никога не поддавайки се на теченията, Кало често се рисува облечени в колоритни народни мексикански рокли и носи дългата си черна коса в типичен народен стил, за да подчертае произхода си.
Кало рисува по-голямата част от картините си през периода 1930-1940, но, почти до смъртта си, не привлича особено вниманието на артистичния свят . След участието и в изложби в Ню Йорк и Париж, през късната 1930, тя най-накрая успява да направи първата си самостоятелна изложба в родната си страна през 1953.  Този триумф за кратко я изважда от дълбините на депресията, причинена от болезнените физически проблеми.  По времето, когато е насрочено откриването на изложбата в Галерията на Мексико сити, Кало е прикована на легло и е имало съмнения, че тя няма да може да присъства на откриването. В последната минута, Кало пристига с линейка. Внасят я на носилка, след което я преместват в легло от балдахин. Нетърпеливите посетители се нареждат, за да я видят и и поднасят подаръци.

Според Чешър, това е един от “последните радостни моменти” на Кало. Няколко месеца след откриването на изложбата и, докторите трябва да ампутират десният и крак, инфектиран от гангрена поради лошо оросяване. “Въпреки всичко тя продължава да рисува”, отбелязва Чешър, “последните и години са смесица от наркотици и алкохол, емоционални избухвания, хистерия и както винаги – страдание.”

Кало живее следващите няколко месеца в болка, завършвайки дневника си с думите “Надявам се изходът да е радостен – и се надявам тя никога да не се върне” На 13ти юли, 1954, Кало умира в дома си. Официалната причина за смъртта и е пулмонална емболия (блокиране на една от сърдечните артерии от кръвен съсирек или въздушно балонче), но последните и бележки и скици в дневника и предполагат, че тя е планирала самоубийството си.

Кало получава погребение като на герой в Мексико сити, петстотин човека следват ковчега и, носен по улиците под звука на траурни маршове и националния химн. Но още една зловеща мистерия очаква почитателите и. Когато изваждат тялото и от ковчега, за да го сложат в пещта на крематориума “нещо мистериозно и фантастично се случи, все едно тя сама се изправи”, казва Чешър. В мигът в който Кало стига до пещта, внезапно изригване изправя тялото и в седнало положение, горящата и коса се изправя и създава ореол около лицето и. Един от присъстващите казва, че лицето и изглеждало като "усмихнато в средата на огромен слънчоглед”.
  автопортрет 1926г.

   портрет Диего 1937г.

  дървото на надеждата 1946г.

  автопортрет 1940г.

Евала!

 

Винаги има какво да се допълва

Ето нещо, което не е съвсем по темата за изобразителното изкуство, но е интересно като уточнение.

http://www.geocities.com/arh_art/art_pr01.html

Maurice de Vlaminck(1876-1958)
Морис Вламенк или Фламенк на български
Толкова време ми отне да разбера как е познат в България
и честно казано все още не ми е ясно с кое име  е по-известен
Френски живописец-постимпресионист,родоначалник на експресионизма сред фовистите.
Фовизма/от френски les fauves- диви зверове е течение в живописта в началото на 20век.
Характеризира се с интензивност на цветовете,контрастност между тях,опростяване на
формите ,изразяващо се в неползване на сенки и светлосенки . ,линейно,а не триизмерно
представяне на обектите.
Фовистите са рисували и изразявали емоции и чувства чрез цветовете- преувеличавали са
тяхната интензивност,нерядко ползвайки контур,разделящ един цвят от друг.
Били са на една крачка от абстрактното изкуство,но не са я прекрачили

 Роден е на 4 април 1876 г в Париж , в семейство на фламандски емигранти.
Занимава с е с живопис от 1893г.  Самоук, т.е не е посещавал нито академия,
нито някоя художествена школа, нито музей и много с ее гордял със този факт:)
За пръв път негова картина е била представена пред обществото през 1904г и
едва през 1907 г прави първата си изложба.
Очевидно ,че в началото рисуването е било просто хоби за него,като наред с него
през определени етапи от живота си е бил и велосипеден състезател,свирил е в
цигански оркестър,писал е книги – романи,еротични разкази,поеми,есета и една а
втобиография " Опасни кръговрати".
В ранните картини на Вламенк се чувства интересът му към различни стилове на живопис;
в някои се забелязва влияние на импресионизма,неоимпресионизма и фовизма.
През 1907г се запознава с творчеството на Сезан ,но вече в картините му от 1907-1909 г
се забелязва изработването на собствен стил.
Той с е отличава с геометрично опростяване на предметите/стил почерпен от Сезан/,
игра със светлините и използване на ярки контрастни цветове.
В по-късните му творби с е забелязва и неговият интерес към кубизма
Умира на вилата си /да речем ,че така се казва / близо до Париж на 11 октомври 1958г.
Което ще рече ,че на 11.10.2028г авторското право върху картините му отпада .
Това пък значи ,че в момента никой няма право да продава снимки на негови прозиведения или да с е
обогатява по някой друг начин ,ползвайки ги:)

Това са моите фаворити сред картините му.

 













-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тази тук ,по-долу беше продадена лани в Лондонският Сотби за скромната сума от 4 370 370 $.

Le verger/Овощна градина/
1905
Oil on canvas
59.5 x 73 cm





--------------------------------------------------------------------------------
Тази пак лани ,но в Кристи'с бе продадена за 1 466 666 $

Portrait de jeune femme
/Портрет на млада жена/
1905
Oil on canvas
46 x 38 cm






----------------------------------------------------------------------------------------------
А тази на търга в Calmels Cohen (Париж) за само 19.480$
Признавам именно тази ужасно ми харесва и бих искала някога да я имам.
Интересно кой я е купил

Paysage de campagne
Селски пейзаж
Gouache, watercolor and ink on paper laid on cardboard
45.5 x 55.5 cm








Имам още доста негови картини,
така ,че който иска може да погледне в този  албум

Морис В(Ф)ламенк. Не ме е срам да си призная, за първи път го чувам.
Но определено ми харесва. Богати, наситени цветове, харесва ми, да.

Морис Вламенк е един от фаворитите ми в пейзажната живопис! Обожавам драматизма, с който пресъздава надвисващата буря в смрачаващото се небе. За съжаление в интернет не мога да намеря репродукция на най-любимата ми негова картина. Ето някои, които също са ми любими:

1933 - La Haute Folie

1956 - La Maladrerie sous la Neige

Le Champ, 1932

Thatched Cottages

Темата е доста интересна .
Ще я следя.

Хипатия, страшна идея, поздравявам те   ! и аз ще "зяпам" с интерес! харесва ми, че почна с импресионистите 

dujdets,
сега страшно ме заинтересова:)
Коя е тази картина на Вламенк дето ти е най-любима?
И на мен неговият стил на рисуване ми допада страшно. Предполагам ,трябва да разгледам
произведения и на други фовисти,защото доколкото разбрах именно това  е техният стил на изразяване-
 минимализиране значението на  формите  в пространството ,изразявайки чувства и действие единствено
със силните и контрастни цветове.

Хипатия, темата наистина е страхотна! Започвам да се образовам и да се наслаждавам на картините - срамота е, че някои имена въобще не ги бях чувала, ей така поне, от обща култура, а тези творци са създали такива красоти! Имам само една "забележка" - в представянето на Моне на няколко места  вероятно от бързане си написала години от двайсти век, започващи с 19.., а би трябвало да е 18.. Това ми е единственото заяждане по темата .
 dujdets, напиши поне името на любимата ти картина на Вламенк, и мен много ме заинтригува и ще опитам да я потърся.

Да напиша, ама като не се сещам как се казваше  Днес цял ден ровя в нет-а, ама тцъ  Виждала съм я единствено в един руски албум на баща ми "Френска пейзажна живопис", което може би означава, че се намира някъде из руските музеи или частни колекции. Представлява пейзаж с къща и дървета, но колорита в нея особено ми допада. Ще звънна утре (че сега вече е късно  ) да ми кажат името й и годината.

Малко допълнение за фовизма:
Предимно френско явление. Термина е измислен от Луи Воксел (критик) по повод Есенния Салон от 1905г.  Стилът възниква спонтанно, без определена програма. Представители са Матис, Дерен, Вламенк, Марке, Раул Дюфи. Брак също има фовистичен период. Характерно за фовизма е освобождаването на цвета като самостоятелен и автономен, макар и все още свързан с формата, тази форма тук е твърде условна. Картината вече не е "прозорец към света", а двуизмерна, по-скоро като декоративно пано. В пределите на едно петно цвета не променя тона си, а се изявява предимно в своите условни декоративни стойности. Това определено не е импресионистичното разбиране за цвят. Забелязва се своеобразно преоткриване на пигмента. Характерно е също така композирането на базата на чистите цветни стойности. Използват се буйни, нереалистични цветове. Рисунъка е преднамерено огрубен.
Немския вариант на фовизма е експресионизма.


Не съм забравила за Сезан - почти съм готова с качването на картините

И. К. Айвазовски

"Потъвам" в морските му картини още от дете. Цветовете на водата ме карат да се чувствам някакси вълшебно....

"Иван Константинович Айвазовски (на руски Айвазовский) е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи.
Роден е на 29 юли 1817 г. във Феодосия — днес украинско пристанище на Кримския полуостров.
Почива на 5 май 1900 г."

Пускам само картини с линкове към добра резолюция.


Деветия вал - първата, която видях и най-любимата ми

лимонка,
много си права,но сега не мога да поправя нищо.
Дано ,четящите разберат ,че е техническа грешка.
dujdets ,
странно коя е тази картина.
Предполагам си разгледала албума ми ,за да я търсиш.
Обясни много добре фовизма:)
Аз се опитвам да превеждам от руски,но повече карам по интуиция.
Yvette,
и на мен ми харесва Айвазовски,
въпреки ,че картините му ми действат малко тревожно

Да, има нещо някак величествено, гигантско - понякога тъмно и подтискащо - често корабокрушенско.... Не съм се задълбочавала в коментари на творчеството му, но смятам да го направя. Подтикната от темата ти. За която много се радвам и ти благодаря.   

Подфорум "Хоби" с всичките му прекрасни теми ме обогатява изключително. Благодаря ви, момичета.... Един глад вътре в мен се засища.... Един глад за красивото, за изкуството... за душевността..... за съзерцателността, която всички творци притежават...

Self-Portrait with a Casquette. 1873-75

Пол Сезан е роден на 19.01.1839г. в Екс ан Прованс и там започва училище. От 1859 до 1861 изучава право, но продължава да взема уроци и по рисуване. Въпреки протестите на своя баща, Сезан решава да продължи с артистична кариера и през 1861 г. заминава за Париж със своя приятел Емил Зола. Там той посещава Академи Сюиз и работи самостоятелно в Лувъра. В Париж той се запознава с Камий Писаро и други импресионисти.
Следвайки идеите на Зола за натурализма, художниците от това време (втората половина на 60-те години на 19 век) започват на гледат на рисуването по нов начин. Сезан започва да използва преувеличена и демонстративно изразителна деформация в картините си. Негови творби са представени на първото изложение на “Салона на отхвърлените” през 1863г., където са изложени творби, неприети от журито на официалния Парижки салон.
Сезан се увлича за известно време от светлината и въздушния рисунък на импресионистите, но постепенно идеите му изкристализират и той заявява: "Искам да правя изкуство трайно и вечно, както това в музеите". След като преминава през своя импресионистичен период, осъзнал че възприетата техника, може да спъне по-нанатъшното му развитие, Сезан се изолира в Екс-ан-Прованс и започва да търси свой метод.
Той създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, чиято основа след това се изполва в кубизма, фивизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Сезан извежда живописта от нейните описателни функции и я превръща във философия.
Работи в растяща творческа изолация, избирайки Южна Франция пред Париж. Създава много натюрморти, променяйки гледната точка, пейзажи, в който премества определени елементи (определено дърво например),  фигурални композиции, както и немалко портрети. Рисува Планината Св. Виктория от безброй ъгли.
През 1906г. Сезан рухва докато рисува навън по време на проливен дъжд. Една седмица по-късно, на 22 октомври той умира от пневмония.

Ето много малка част от неговите картини, които харесвам:
Château Noir 1900-04

Jas de Buffan, The Pool 1876

Road at Pontoise. 1875-77

The Hanged Man's House. 1873.

Village Road, Auvers. c.1872-73

На 10 май 1999г., неговото платно Rideau, cruchon et compotier ("Завеса, глинена кана и фруктиера") е продадено от "Сотбис" за 60,5 милиона долара.

Compotier, Pitcher, and Fruit 1892-94
Мисля, че става въпрос за тази картина.

Ако имате интерес, може да разгледате този импровизиран албум


Искаше ми се да напиша толкова много неща за този толкова значим живописец, но стана прекалено дълго. Така и не успях да го синтезирам и накрая използвах текста от Уикипедия, който не ми харесва особено, но пък е достатъчно кратък 

dujdets
сложих албума ти във фаворити:)
Днес получих няколко т.е 170 снимки на картини,представящи фовистите- /т.е техни пейзажи/
за които по - горе спомена.Има на Матис, Дерен, Вламенк, Марке, Раул Дюфи./пиша ги така както ти си ги написала в поста:)/
За сега не съм ги класифицирала-някои не знам на кого са.
Има подписи на тях ,но с е изисква време и познания.
Това е доста трудоемка работа с която за сега не мога да се заема.

Представям няколко от тях тук-тези ,които на пръв поглед ми харесаха:)
Това е Вламенк





А тази Брак



Тези са неизвестно чии






Тук се намират останалите

Още картини от Вламенк


Maurice de Vlaminck
Bords de rivière
Michelle Héritier Fine Arts


Maurice de Vlaminck
La Gentilhommiere
1930
Ravenscourt Galleries


Maurice de Vlaminck
Village sous la neige
1925
Hammer Galleries


Maurice de Vlaminck
Fleurs
Galerie de la Présidence


Maurice de Vlaminck
Vase de Fleurs
Opera Gallery


Maurice de Vlaminck
L'Entrée du village
Galerie Dreyfus


Maurice de Vlaminck
Le Pont sur l’Olise a Mery II
1925
Annalie's Fine Art Gallery

Maurice de Vlaminck
Bords de rivière
Michelle Héritier Fine Arts


Maurice de Vlaminck
La Gentilhommiere
1930
Ravenscourt Galleries


Maurice de Vlaminck
Fleurs
Galerie de la Présidence


Maurice de Vlaminck
Vase de Fleurs
Opera Gallery


Maurice de Vlaminck
L'Entrée du village
Galerie Dreyfus


Maurice de Vlaminck
Le Pont sur l’Olise a Mery II
1925
Annalie's Fine Art Gallery


Maurice de Vlaminck
Le Village Ensoleille (348)
The Art Collection, Inc.

Най-накрая мога да покажа въпросната картина Твърде вероятно е да си кажете: "Е, за това ли беше голямото търсене, че тука видяхме много по-добри картини от тази"  Да, ама за мен тя е много специална. Може би защото е първата, която видях на Влеминк, при това още като дете. А може би и защото баща ми беше правил нейно копие. Както и да е ...
Съжалявам, че репродукцията не е много добра, рязкостта се е позагубила при сканирането. Побърках го човека по нощите да ми я сканира и праща.




За следващото представяне си избрах Ван Гог - в момента му правя албума. Амбицирала съм се да направя и на Гоген, за да имаме по-цялостен поглед върху постимпресионизма.

Записвам се, за да следя.
Хипатия, разкошна тема!

Моите поздравления,момичета!
Темата е невероятна!
Мен хич ме няма по търсенето в нета, но половината ми библиотека се състои от албуми на художници и галерии.ще се опитам да представя някой от моите фаворити.Освен показаните от вас, аз много уважавам и Густав Климт, Егон Шиле, Хундертвасер, който още е жив, и много още, разбира се.
Аз, от своя страна полагам усилия да ме включите един ден във вашата галерия Да си призная, забравила съм много имена и течения, не съм на нивото на dujdets,но ще се постарая да се включа, не само да ви чета.

Тъкмо мислех да те поканя да се включиш не само с коментари за другите ,а с представяне на твоите картини:))
И хич недей да скромничиш, аз съм един от почитателите ти:)

soft, ласкаеш ме . Нивото ми на познания е доста посредствено, за съжаление. Добре, че си пазя лекциите и разработките по история на изкуството, че иначе паметта ми е доста неуслужлива 
Навремето при всеки удобен случай си купувах албум с репродукции, но откакто открих интернет...

Между другото тъкмо тия дни си мислех, понеже ти явно си прекалено скромна, да помоля Мимиту да те представи тук.
Де да можех и аз да рисувам като теб...    Но съм се взела в ръце и работя по въпроса

И за да не обърна темата съвсем на лична кореспонденция, ето някои от най-основните характеристики на
импресионизма:

Баща и може би единствен представител на импресионизма в чистия му вид е Клод Моне (донякъде и Сисле и Писаро).
У останалите представители има много отклонения, а понякога и напълно противоположни тенденции.
В общи линии характерно за импр-ма е:
- възприемат от Коро пленерната живопис - всеки вид ателиерно изкуство според тях е "корекция" на натурата
- от Дьолакроа - употребата на комплементарни цветове, тонове, които взаимно се допълват в цветовия спектър, като създават преход към следващия чист цвят
- цветът е светлинен лъч, следователно зависи от дължината на вълната, т.е. цвят и светлина са едно и също физическо явление. Така се изключва съществуването на плоския локален тон, тъй като той не може да предаде трептенето. Предметите се оцветяват според интензивността на светлината и дължината на вълната, като голяма роля играят светлинните рефлекси. Тези рефлекси се изразяват в оптиката чрез симултанните контрасти, тонове, стоящи един срещу друг в спектралния кръг. Импресионистите отдават голямо значение на тях.
- не съществува светлина и не-светлина. Сянката е само по-малко интензивна светлина, а не тъмнина. Теоретично изхвърлят черния цвят от палитрите си.
- рисуват а ла прима
- основен принцип: Живописта е чисто зрително изкуство и като такова не може да си служи с литературни сюжети и изобщо с белетристични елементи
- отхвърлят рисунката, плановете и перспективата - вижда се само цветът - светлина, която е обкръжена от атмосферата, също светлина. На базата на атмосферата се изгражда изобщо картината.
- не е от значение какво се изобразява, а как, т.е. не е важен самият предмет на изображението, а това, което светлината и атмосферата правят с него.
- полагане на боите във вид на вибриращо цветно петно, което дава илюзия за вътрешно движение и трептене на светлината.

Ван Гог, Гоген, Сезан, Тулуз-Лотрек, Редон и Русо – представители на постимпресионизма, като този термин не означава някакъв определен стил. В творчеството на представителите му има огромни разлики, но има и някои общи черти. Определят постимпресионизма като: "Изкуство, което произлизайки от импресионизма, преодолява неговата ограниченост по отношение на всички компоненти на картината". Импресионизмът обогатява цветовото решение на живописта, но затова пък я обеднява откъм останалите й страни. Постимпресионистите възвръщат значението на композицията, линията, архитектониката на предметите, декоративната страна на картината, също така и значението на съдържанието на живоп. творба, при това (твърди се) на по-високо равнище, отколкото предшестващите епохи.
Много характерно за представителите на постимпресионизма е това, че всеки от тях решава сам за себе си даден проблем по различен начин, така че става основа за развитието на различни тенденции в по-нататъшния път на живописта. В общи линии те не създават стил, а са родоначалници на различни стилове.


Това е в най-общи линии...

Люсиан Фройд./Lucien Freud/
 Роден 1922г.Британски живописец и график от немски произход.
Роден в Берлин,в Англия емигрира през 1931 г заедно с родителите си.
Едно от най-любимите му занимания като дете  е рисуването.
В момента един от най-известните художници и поради някокво стечение на обстоятелствата
е и внук на небезизвестният Зигмунд Фройд.
Ето един от неговите известни автопортрети ,наречен Рефлекция

Признавам се,че на мен не ми харесва.
Не ми харесва стила му,какво да кажа ,е не ми харесва нито една ор картините му.
Но осъзнавайки факта ,ч е моето мнение е актуално и вярно само за моето аз,няма
да коментирам картините му, а само ще представя тук някои от тях.
Всеки приема по различен начин изкуството-
в зависимост от моментното възприятие към света и човешкото.
През 2005г портрета на излегналата се гола и бременна Кейт Мос е бил продаден в Кристи за 7,3 милиона долара.


Купувача не е известен.
/Може и да е модела-картината си струва да бъде откупена и скрита/
Самата картина  е нарисувана през 2002г.
Манекенката е и най-известният модел ,позирал на художника


Ето някои негови картини












Има и други негови картини

Мислех да постна и други тук ,но вярвайте ми не харесах нищо.
Мислех и да не коментирам,ама не се стърпявам..
Моля  да не бъде критикуван вкуса ми:)
Не казвам ,че е лош -вероятно е добър,за да бъде толкова популярен.
Казвам ,че на мен лично не ми харесва- меко казано.
Честно казано,разглеждайки картините му съм щастлива ,че не го познавам

„По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.“ – Ван Гог

Self-Portrait with Bandaged Ear 1889

Винсент Ван Гог (1853-1890) е холандски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност — автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения.
Една от най-известните му творби е „Слънчогледите “ (1888, Арл).



По-подробно за биографията му може да се прочете ето тук

Предполагам всички познават най-известните му картини, затова тук ще сложа само няколко от по-неизвестните, които харесвам:

Autumn Landscape with Four Trees 1885


First Steps 1890


Pollard Willows With Setting Sun 1888

The Church at Auvers-sur-Oise 1890

Wheat Field with Rising Sun 1889


Импровизирания албум, който направих 

dujdets
благодаря за представянето:)
Аз съм му почитателка.
Даже съм изрисувала слънчогледите му на едно лятно сако:))
Мисля си ,че  трябва да обединим албумите.
Не сега ,защото е излишен труд,но след време ,когато ще направим и някаква систематизация на школи и течения:)

Темата е страхотна.
Не съм сигурна дали това, което ще постна е за тук, но се надявам, че ще е полезно:
http://www.megaupload.com/?d=AOGCM1MQ

Хипатия, ще го направим, няма проблем  В началото на втората тема  примерно Нека се съберат повечко художници 

Ще ми е интересно да видя сакото 

Бабъл, мерси за книжките   

Хипатия, в този сайт някои от репродукциите са с прилична резолюция, май 
http://www.ocaiw.com/catalog/index.php?lang=en&catalog=pitt

(Всъщност той е с препратки към различни галерии.)

dujdets,
благодаря за линка,много е ценен:)
Аз да си призная не свалям снимките от сайтове,а на куп от торенти.
И сега съм изпаднала в тих ужас ,причинен от огромното количество материал ,
който очаква да бъде обработен )
Ще снимам въпросното сако по някое време днес и ще ти пратя снимката на лични,
за да не се излагам публично:))
Бабъл,
ти няма ли да представиш някой от любимите си художници?

Бих го направила с удоволствие, само да ми остане пак някой ниша във времето, свободна от малката - тия дни ще дойде пак свекърва ми да я погледа за няколко часа и се надявам да успея да се включа и с любим художник, поне някой от тях, де!

Пол Гоген е роден на 7 юли 1848г. в Париж. Ранното си детство той прекарва в Перу (Лима), откъдето произхожда неговата майка. През 1855г. се завръща във Франция, но впечатлението от четирите години, прекарани в Америка, оставят незаличим печат върху съзнанието на бъдещия художник. През целия си живот той ще търси изгубената екзотика на своето детство. Тази страст към примитивното завежда през1865г. Гоген във флотата. Като моряк се запознава с нови страни и светове. Годината 1871 го заварва вече чиновник в Парижката фирма на Бертен. Започва един период от живота на Гоген, в който той се отказва от бурните мечти. Две години след установяването си в Париж се оженва за богатата датчанка Мед-Софи Гад. Еснафският начин на живот обаче не успява да убие у Гоген мечтата му за красота и динамика в живота. Започва да колекционира картини, а много скоро – и сам да рисува. Първите му живописни прояви остават все още в рамките на любителството, въпреки че от 1876г. започва да излага свои картини, най-напред в Салона, а след това на изложбите на импресионистите през 1880, 1881 и 1882г. Неутолимата жажда за свобода и дълбоката вътрешна необходимост да рисува принуждават Гоген, след двадесет години улегнал живот, да вземе категорично решение да се посвети на изкуството. През 1883г. той напуска борсата и заедно със семейството си заминава за Дания при родителите на съпругата си. Оттам се завръща през 1885г. само със сина си Кловис. От този момент започва истинският живот на Гоген в изкуството. Винаги преследван от жаждата си за свобода, той прекарва този живот в непрекъснато бягство от обикновеното и неговия фалш. С неотслабваща енергия той търси масто на своите мечти, мястото където неговото изкуство би могло да се развие най-пълно. През ноември 1886г. заминава за Бретан, но не се задържа дълго там. Пътува до Мартинка, после до Панама, където търси свободата на природата и нравите. След завръщането си във Франция се запознава с Ван Гог и отива при него в Арл. Но Южна Франция не е близка на неговия характер. След разпрата си с Ван Гог, той се връща в Бретан, в Льо Пулдю. Тази част от родината му го привлича с природата си и с прекрасното примитивно изкуство, което изобилства там. Но и в Бретан Гоген се чувства подтиснат от цивилизацията и всичките й превратни понятия за живота. Решава да замине задълго на юг и на 8 юли 1891г. пристига в Таити. Двете години, прекарани на острова, обогатяват и разширяват мирогледа на Гоген. Изложбата му у Дюран-Рюел през 1893г., показва на Париж какво е постигнал той за тези години. Но Франция се оказва отново негостоприемна за неговия дух. Малкото наследство, което получава, бързо се стопява. В същото време Гоген изживява и тежка емоционална криза. Всичко това го принуждава да скъса и последните връзки, които го свързват със стария му живот. През 1894г. заминава за Дания, за да се раздели окончателно със семейството си. През следващата година се прощава и с Бретан. Там при сбиване с матроси е ранен и тази рана никога не е излекувана напълно. През следващата – 1895г. – Пол Гоген напуска завинаги Европа. Останал без средства, забравен от всички, той вече не намира загубения си рай на Таити. През август 1901г. се отправя към затънтеното селце Атуана, на Маркизките острови, но и тук щастието не му се усмихва. Властите на Сан Доменика го осъждат на три месеца затвор и висока глоба. Смъртта обаче попречва да излежи наказанието си. На 8 май 1903г. Гоген умира, без да види отново своята родина.

Повече за живота и творчеството му.

 The Burao Tree 1893

 Matamoe 1892   Тази негова картина ми е любима

  Ia Orana Maria 1891

А това е може би най-известната му картина:



Where do We Come From? What are We? Where are We Going? 1897

Тук могат да се видят накуп доста от работите му.

Е, дъждец, изпревари ме
Точно днес щях да пускам тук нещо за Гоген.
Отивам да разгледам пак картините му

Ех, Бабъл, много се извинявам  Въпреки това винаги може да добавиш нещо и да покажеш кои картини на теб са ти любими 

Имам предложение - като си избере човек даден художник да представя - да съобщава тук предварително, за да не хвърля друг труд на вятъра, че и без това на всички времето ни е кът   

СИГЕО ФУКУДА
роден 4.02 1932г в Токио
Един от най-известните и скъпоплатени съвременни дизайнери- графици в света.
Неговите творби нееднократно са печелили международни награди на всички най-популярни световни фестивали,биеналета и триеналета на графичният дизайн


Обича да рисува от дете.Особено интерес е прочвявал към рисуване на комикси и си е мислел ,че когато порасне ще стане добър комиксов художник.
Неговите родители са му казали ,ч е даже и такъв художник да стане то първо трябва да завърши университет.
Тяхното мнение го кара да постъпи в Токийския държавен университет за изобразителни изкуства и музика
Завършването му съвпада с проведените  в Осака Олимпийски игри.
Града се превръща в един голям Експо-център ,което пък от своя страна му носи безброй предложения за работа.
Тогава и избира да се занимава с илюстрация-търсейки своята индивидуалност и стремейки с е да се отличи с нещо различно.
До днес има повече от 1400 творби
Когато работи не ползва помоща на асистенти
Мона Лиза
съставена от изображения на  знаменца на различни държави.
Било много сложно да постигне ефекта да гледа към зрителя.
След дълги проби му хрумва идеята да преобърне флага на Чехия и желаният ефект е достигнат.




Ето още едно представяне на Мона Лиза,постигнато чрез любимият му начин да създава оптически илюзии
/Хареса ми толкова много ,че даже го залепих на гърба на една моя тениска:)
Още не съм я обличала и не мога да споделя какви коментари е предизвикала/











Много интересни композиции,направени от ножове и вилици.
С помоща на осветлението и правилното свързване на предметите се постига точно определена сянка








На 21март в Москва участва  безвъзмездно в Международна изложба на плакати "Хора като хора,но със синдром на Даун"
Организирана от благотворителният фонд Даунсайд АП по случай международният ден на хората със синдром на Даун




Жалко ,че нямам кой знае колко фотографии на негови произведения

Позволявам си да вляза в темата ви момичета и да ви поздравя за нея! Аз съм завършила история на изкуството със специалност живопис и с удоволствие бих участвала при вас.
Имам извънредно много любими художници, трудно ми е дори да кажа кой ми е любимият стил или артист, но днес реших да ви запозная с Каналето. Видях, че сте се концентрирали в 19 век и импресионизма, та реших да разнообразя малко менюто 

Джовани Антонио Канал (ит. Giovanni Antonio Canal), познат под името Каналето, е художник от Венеция, известен предимно със своите пейзажи от родния си град. Те са били като пощенски картички за онези, които са могли да си позволят цената. Каналето е син на художника Бернардо Канал, откъдето идва умалителното му име.

Каналето учи рисуване в ателието на баща си, който изработва декори за театрални представления. Той става прочут с картините си от Венеция. Те се отличават със своя много точен и винаги богат на детайли рисунък. За това той често използва камера обскура, подпомаган от своя племенник Бернардо Белото, който по-късно също използва артистичното име Каналето.

Основни клиенти на Каналето са английските туристи, пътуващи на своя Grand Tour из Европа. Един от най-големите меценати на Каналето е английският консул във Венеция Йозеф Смит, който намира клиенти-англичани за голяма част от картините му. След избухването на Войната за наследството на Австрия потока от туристи намалява и поръчките на художника рязко спадат. Той заминава за 10 години в Англия, след като научава за условията на живот там от Джакопо Амигони (1675-1752), който работи като художник на острова в продължение на много години. Картините му стават по-тъмни, в унисон с по-облачното небе над Англия. Те започват да страдат от спад в качеството, повторяемост на сюжета и известна механичност, затова художника не намира на острова признание, съпоставимо с това в родината му.

Последните 10 години от живота си той се връща отново във Венеция, като пренася със себе си типичния за английския пейзаж по-сив, по-тъмен тон в творбите си. През 1763 г. е избран за член на Академията във Венеция. Каналето продължава да рисува до смъртта си през 1768 г.


(тази снимка е правена от мен )


(тази е снимана от мъжа ми, ужасно  )

и още някои типични пейзажи от венециянския му период ( които взех назаем от и-нет търсачката  )

Лукас Крана - баща

1472 oder 1473 Лукас Крана се ражда в семейство на бояджия в Кронах
1501-1504 пребивава във Виена
В началото на 1505 става придворен художник на княз Фридрих Трети фон Заксен
06.01.1508 Херцог Фридрих Мъдрия дарява емблемата с летящата змия на фамилния герб
През 1512 се жени за Барбара Бренгбиер, дъщеря на Готарския кмет Йобст Бренгбиер
04.10.1515 се ражда сина му Лукас, също известен впоследствие художник
1519/1520 членува в общинския съвет 
13.06.1525 става със съпругата си кум на венчавката на Мартин Лутер
1537/1538 става кмет на Витенберг
1550 последва херцог Йохан Фридрих Смелия в плен
16.10.1553 умира.

mystic,Вечерница,
благодаря ви много за споделените знания и картини:)

mystic,надявам с е да бъдеш снизходителна:)
Аз съм само ентусиаст-обичащ изкуството ,
ходенето по музеи и ровичкането в антикварни магазини.
И имам неприятният навик да споделям това ,която знам и имам с другите:)
Доколкото мога.

Хипатия, не е честно на лични.Искам да видя сакото!Междувпрочем, и аз имам нарисувани едни слънчогледи, но на лист,и доста по-късно научих, че са на Егон Шиле.Изключително въздействащи!Аз намерих едно матрялче за Хундертвасер, но не знам как да го копна,а и нещо много ми се спи.И, представете си, забравила съм, че през 2000ната се спомина човекът.Гледах някои от картините му на живо, винаги ме изумява със съвършено чудатото си чувство за цвят и композиция.Говорят, че на откриванията си винаги се представял гол, но по онези времена в България такова нещо?!И той не присъствал лично,за огромно съжаление на почитателите си.

Може ли да помоля за нещо?Когато четох биографията на Едуард Мане, пишеше че той е обявен за бащата на импресионизма от всичките си колеги, вкл.Моне.А тук споменавате Моне за основоположник -може би аз не съм разбрала.Та всъщност молбата ми е следната-може ли да пуснете неговите картини тук-Закуска на тревата,Олимпия,Акордеониста,Прането ,Балкона?пПредварително благодаря   

mila mimi,
сложих няколко снимки в албума  Edouard Manet
За съжаление сега нямам време да му направя представяне,
утре ще го направя ,ако някой друг не прояви желание
Не си спомням да е казвано някъде в темата ,че Моне  е основоположник на импресионизма,
 а само ,че от името на една негова картина - “Импресия: Изгрев” , импресионизма получава и името си.
Ето ти Закуска в тревата






Олимпия




и Балкона



Другите две мисля ,че ги нямам за съжаление.


soft,ще ми е много интересно да видя творби на този художник.
Кога ще ни го представиш?

Хипатия просто нямам думи , много, много благодаря!     

Хундертвасер е разкошен, умирам за него. била съм на 1 негова изложба.
в града, в който живея има негова сграда , уникална. бих искала и аз да живея в такава....



незнам дали на всички откривания се е появявал гол, но определено няколко речи ги е държал гол-голеничък. на изложбата имаше снимки от подобни прояви.

кефи ме 

Я бързо да го представяте този Хундертвасер, че ако се разровя из нет-а, пак ще ми отиде целия ден 

Имам скромна колекция, но се затруднявам сега да я кача в нета.
Ако някой се интересува, разполагам с произведенията на:

1. Delacroix, Eugene;
2. Matisse, Henri;
3. ALFRED SISLEY;
4. Degas;
5.  RENOIR;
6. Carav-Gauguin-Giotto-Magritte-Monet-Rembradt-Van Gohh-Cezanne-Dali-Kandinsky-Matisse-Picasso-Renoir-Michel -Ecc-Ecc--Dali;
7. Peintres, peintures + de 1700 photos (+de280 Vallejo,+de90 De Vinci,+de300 Van Gogh,Monet,Bacon,Lautrec,Degas,Sorayama);
8. Henri De Toulouse Lautrec;
9. Vincent Van Gogh.

Има повторения, за което се извинявам.

Аз съм скромен инженер, не съм чела много относно стилове, школи, техники...
Само мога да се наслаждавам на това изкуство. Невероятен културен шок преживях в http://www.nationalgallery.org.uk/. Не искам да се хваля просто се опитвам да ви обясня, че това бе едно от  изживявания за мен!
Останах безмълвна и прекарах сама около 7 часа там. Просто някои картини се връщах да гледам отново и отново!
Не можех да се наситя. Не преувеличавам, нито се преструвам!

Само да вметна - стила на поантилистите видян от по-близо е меко казано зашеметяващ - платната малки, а в тях хиляди нюанси от даден цвят - просто неземно!!

Извинете ме за хаотичния постинг, просто се развълнувах и се върнах малко назад във времето ....

 Samantha Jones,
завиждам ти ,че си прекарала толкова време в тази галерия.
Аз само чакам да поотрасне малката и почвам да я влека със себе си.
Искам да види на живо произведенията на изкуството-
картини,статуи и т.н,
да се потопи в невероятната атмосфера на багри,форми и чувства,
а не като майка си да се образова и засища глада по красивото ,четейки книги и ровейки от нета.
Не се оплаквам ,де ,благодарна съм и ,че това ми  е предоставено.
Прочетох малко за поантилистите.Виждала съм картини ,нарисувани в този стил,но не знаех как се казва.
Наистина интересен стил-сякаш гледам увеличена многократно снимка и на нея се различават всички пиксели.
Защо не ги представиш?
И имаш отлична колекция от снимки на картини.
Искаш ли да ти обясня как да ги качиш в multiply.com
 и направиш албуми като моя примерно.
Виж как изглежда
http://filipias.multiply.com/photos

Представяйте го този Хундертвасер,де:)
Ето тук малко инфо за него
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2470&sectio … 17&id=0002201
Не пействам написаното,че ще ме подонят за нарушаване на авторски права:)

ох дано някой намери време да го представи, аз не се наемам, нямам време. просто ме кефят архитектурните му проекти.
незаменимо е да разгледаш някоя от сградите му. за всеки детайл е помислено.... чувстваш се като в приказка...

 Много ми е интересно.
Браво поздравления за чудесната тема. 
Ще следя с интерес и ще търся!

Хипатия, ще ми бъде много приятно...

В момента сме в ремонт и нямам нет в къщи, така че само от офиса мога да браузя 

Обаче ще се постаря да събера инфо за този стил и да ви представя някои от най-видните му представители 

БРАВОС!
Записвам се после ще ви чета!

Добре, че надникнах в темата. Много приятна и образователна. Аз не зная с какво друго мога да се включа, освен с четене и гледане. Благодаря за този виртуален музей на всички, писали до момента. Прочетох за Винсент Ван Гог, а някой ще пусне ли нещо за друг мой любимец- Салвадор Дали? Или карате по хронология?

Ако намеря сносни кадри из нета.
И на мен ми е любимец.

Няма хронология-ако забелязваш караме по време-свободно и по поръчка:)))
Ще пусна снимки -колкото намеря след малко.
А тъй като той е твоят любимец съгласна ли си да направиш неговото представяне?
Ще е много по-полезно за посетителите на галерията
да четат за някой автор ,коментар, написан с любов:)
Или да го направиш ти ,Вечерница?
Ако аз напиша представянето му ще е прекалено сухо.
Не ,че не ми харесва- особено илюзиите му,но не познавам кой знае колко  ,да не кажа хич , биографията му:)

Тук е албума на Салвадор Дали
Ще го допълвам  още ,за сега има само 26 снимки

Ето един линк, който се интересува може да прочете за Хундертвасер. Документът е на български. Тук: http://www.aba.government.bg/bg/Ek/Archive/ek2003/ek2003-6/ek6-39-42.pdf




Тоалетната е яка, нали? 

Понеже Саманта каза, че няма в момента нет вкъщи, реших аз да ви представя поантилизма като стил.

Поантилизмът (фр. pointillism, pointillisme) е термин във живописта, означаващ системното използване на оптическо смесване. При този метод цветовете, които не са основни се получават не чрез смесване на пигменти, а от чисти основни цветове на множество малки и разположени близо една до друга точки, изглеждащи така, като че ли се сливат в окото на зрителя. Известен още като дивизионизъм.

Техниката развита от неоимпресиониста Жорж Сьора, се отнася още до работите на Пол Синяк, Анри-Едмънд Крос и Влахо Буховач.

Гледани от разстояние точките чисти цветове трудно се отличават една от друга, при което се смесват оптически. Обяснение за този ефект може да се намери в теориите за адитивно и субтрактивно смесване на цветовете.

При физическото смесване на пигменти се наблюдава субтрактивно смесване на цветовете. Подобно смесване отразява по малко светлина, така че ако се смесят червени, сини и жълти пигменти (основните субтрактивни цветове) ще се получи цвят близък до черния. Но когато цветовете се получават от смесването на светлина, говорим за адитивно смесване. Така че ако смесим червена, синя и зелена светлина (основните адитивни цветове) получаваме цвят близък до бялото. Художниците поантилисти успяват да смесят тези два принципа при съставянето на цвета — постигат адитивно смесване чрез физически пигменти. Техниката на живописване използвана от поантилистите е за сметка на традиционната техника, която може да се използва за очертаване на текстурата.

Още малко примери за поантилизъм:

 - Cassis. Cap Canaille; SIGNAC, Paul



 - Coastal Scene; RYSSELBERGHE, Theo van



 - Bathers at Asnières;SEURAT, Georges - тази е една от най-емблематичните за стила.



 - Le Bec du Hoc, Grandcamp; SEURAT, Georges



 - The Channel of Gravelines, Grand Fort-Philippe; SEURAT, Georges



 - The Seine seen from La Grande Jatte; SEURAT, Georges



подробно може да разгледате катините от линковете:
Само е необходимо да кликнете върху самата картина и да използвате zoom 

Като стана въпрос по-горе за оптични илюзии, някой да има нещо готово за Ешер? Или аз да се заемам?

Аз нямам.
Сега качвам снимки на Дали. Най-вече от лудият му период,който май му е последен:)
И очевидно трябва да направя и представянето му.

И Дали и Ешер мога да представя, но незнам дали да чакам. Мислех, че някой друг иска да го прави. Само кажете, няма проблем 

би ли представила Дали?
аз съм като магарето-мога да тегля много товар,
но като опре до писане и мислене
ме хваща паника и започвам да ритам:)

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч

Дали е роден в 8:45 ч. на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Йигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.

Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.

През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им къща изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля, от което Дали е леко възмутен.

През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.

1927 г. – Призован е на 9-месечна военна служба. Занимава се с театрален дизайн, включително на "Мариана Пенида" от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство.
1928 г. – Второ посещение на Дали в Париж. Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид "Жълтият манифест" (Manifest Groc). Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба “Кошница хляб” (която е откупена). Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Гри, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници.
1929 г. е много важна в живота на Дали. Той среща Гала Елюар и съпруга й, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и съпруга. Същата година съвместно с Луис Бунюел правят късометражния филм "Андалуското куче" ("Un chien andalou"). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава "между скандала и сензацията". Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.
1932 г. – За пръв път излага "Персистенция на паметта" на сюрреалистична ретроспектива в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Пише сценария "Бабауо", който никога не е филмиран.
1933 г. – Галеристът Жулиен Леви организира първата самостоятелна изложба на Дали в Ню Йорк.
1934 г. – Салвадор Дали сключва граждански брак с 11 години по-възрастната от него Гала, с която живеят заедно от 1929 г. Картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Прави първа самостоятелна изложба в Лондон (в галерията "Цвемер").
1936 г. – Дали изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. В Испания избухва гражданска война и той напуска страната. Сключва контракт с английския колекционер Едуард Джеймс, който го субсидира през следващите няколко години. През декември се появява на корицата на списание "Таймс". Рисува "Есенен канибализъм" и "Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
1937 г. – Дали посещава Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за "Giraffes on Horseback Salad". Написва “Метаморфозите на Нарцис”. Прави три пътувания до Италия, където изучава Андреа Паладио и се вдъхновява от ренесансовите и бароковите живописци. Дизайнер е на дрехи и шапки за Елза Шапарели. Андре Бретон и сюрреалистите осъждат коментарите му за Адолф Хитлер.
1938 г. – Стефан Цвайг го запознава с болния Зигмунд Фройд в Лондон. Тогава Дали прави много портрети на известния психоаналитик. Участва в Международната сюрреалистична изложба в Париж, където излага картината "Дъждовно такси" и окончателно се дистанцира от сюрреалистите, заявявайки: “Сюрреализмът, това съм аз!” ("Lе’Surréalisme—C’est moi!").

  Хареса ми това с магарето - и при мен случая е горе-долу такъв, само дето прекалено много мисля, а дойде ли ред да се изразя писмено или говоримо ... Стой та ми гледай сеира 

mystic, ако може ще се радвам да представиш и Ешер, че в момента съм доста заета  Не е зазадължително да е веднага - когато имаш възможност   

 mystic
благодаря
Не само за представянето ,но и за името на картината ,
"Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
което аз мъченически се опитвам да преведа от руски:)
В албума ми има много картини без имена за съжаление
dujdets,
от как се почувствах магаре станах природозащитник:))

Ето продължението по хронологични дати за Салвадор Дали :

През 1940 г. Втората световна война обхваща Европа. Дали и Гала напускат Франция малко преди нацистката инвазия и заминават за САЩ, където живеят през следващите 8 години. През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография, озаглавена “Тайният живот на Салвадор Дали” ("The Secret Life of Salvador Dalí"). През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е реализиран. В същата година илюстрира Дон Кихот и Макбет и прави декори за филма на Алфред Хичкок “Омагьосан”. През 1950 г. излага "Изкушението на Свети Антоний" в Института "Карнеги" в Питсбърг.

1951 г. – Пише "Мистичен манифест", за да обясни своя ядрен мистицизъм.
1958 г. – Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.
1960 г. - Започва работа върху Театъра-музей "Гала Салвадор Дали" във Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г.
1964 г. – Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува “Дневникът на един гений”, продължение на автобиографията му.
1965 г. – Създава своята първа значима скулптура – "Бюст на Данте".Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува “Апотеозът на долара” и публикува “Отворено писмо до Салвадор Дали”. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.
1970 г. – Завършва картината "Халюциногенният тореадор". Има важна ретроспективна изложба в музея "Бойманс-ван Бюнинген" в Ротердам.
1972 г. – Галерията "Нийдлър" в Ню Йорк излага холограмите на Дали.
1973 г. – BBC заснема в Порт Лигат филма "Здравей, Дали!".
1974 г. – Във Фигерас е открит Театър-музей Дали.
1976 г. – Започва да работи върху стереоскопични инсталации. На английски език е публикувана книгата му “Неописуемите признания на Салвадор Дали”.
1978 г. – Излага първата си хиперстереоскопична картина “Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера” в музея Соломон Р. Гюгенхайм в Ню Йорк.
1979 г. – Става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж.
1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол.
На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнятя му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.

Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност.

Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.

На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali (открит през 1981 г.).