- Публикувана: 12 май 2007, 19:48 ч.
- Последно мнение: 13 май 2007, 23:01 ч.
Когато детео и майката изберат различни играчки в магазина.
Представете си, че с детето си сте в магазин за играчки. Отишли сте с цел купуване на играчка, а не само разглеждане. Детето избира шарено пластмасово камионче, а Вие избирате супер измислена и завъртяна играчка, която развива интелекта. Детето харесва играчката, но предпочита камиончето. Как бихте постъпили?
Бих купила играчката, кото детето е избрало.Не виждам смисъл да купувам нещо, което се харева на мен, но не и на детето, и което ще стои неупотребявано и захвърлено някъде.Е става въпрос естествено за хубава играчка, като количка или плюшено животинче например, а не някакъв боклук.
Ще купя това, което тя си е избрала. Да няма аз да си играя с нея 
.
Веднъж се вкопчи в една кукла, хич не исках да й я купувам, защото има поне 10 кукли у нас, но рева с крокодилски сълзи и накрая си отворих кесията... Дожалява ми понякога и купувам неща, които на другия ден не иска вече да погледне.
Миналата седмица хвърлих на боклука половината й кашон с играчки. След 5 мин. мъж и жена носеха нанякъде плика с играчките, които бях оставила до коша. Гери не мигна... Не я жегна дори, че тези играчки някой й ги взима. А иначе е голям зор да й вземеш нещо. Явно така са и омръзнали, че няма накъде...
Аз доволна два пъти... единият път, защото няма да ми ги разпилява из цялата къща и да ги събирам по 5 пъти на ден, и втория път, защото знам, че няколко деца ще са много щастливи с играчките й.
. Веднъж се вкопчи в една кукла, хич не исках да й я купувам, защото има поне 10 кукли у нас, но рева с крокодилски сълзи и накрая си отворих кесията... Дожалява ми понякога и купувам неща, които на другия ден не иска вече да погледне.
Миналата седмица хвърлих на боклука половината й кашон с играчки. След 5 мин. мъж и жена носеха нанякъде плика с играчките, които бях оставила до коша. Гери не мигна... Не я жегна дори, че тези играчки някой й ги взима. А иначе е голям зор да й вземеш нещо. Явно така са и омръзнали, че няма накъде...
Аз доволна два пъти... единият път, защото няма да ми ги разпилява из цялата къща и да ги събирам по 5 пъти на ден, и втория път, защото знам, че няколко деца ще са много щастливи с играчките й.
Ако нямам възможност да взема и двете... Ами просто убеждавах сина си, че е по-добре да вземем тази, която аз харесвам. Това в случай, че си е харесал играчки, които са предназначени за по-малки деца. И вълшебните думички "Това е играчка за бебета, не те ли е срам?" вършеха чудеса. 
А ако парите не са проблем - и двете, даже и да има интервал от време при закупуването им.
А ако парите не са проблем - и двете, даже и да има интервал от време при закупуването им.
Мдааа... прави сте.
Аз не бих взела нито едното, нито другото. Но това го мисля сега. А истината е, че взех играчката, която избрах аз
Малко оправдания. Кирчо има почти същото камионче, като това, което поиска. Исках да отидем в магазина, за да изберем някоя от дървените играчки. Не бях решила на всяка цена да взимаме, но исках да видя дали той ще си хареса нещо. Той наистина хареса дървената играчка, но повлачи камиончето
И сега мисля, че:
- Не бих взела камиончето, за да не ме прави луда всеки път, когато отидем в магазин.
- Не бих взела "моята" играчка, защото го осакатявам. Или поне имам чувството, че го осакатявам с поведението "Ела си избери, но ще вземем каквото реша."
- Ако нямахме същото камионче, бих му го купила без него.
- Ако много искам моята играчка, също бих я купила без него.
- И, накрая, ако и двамата харесаме една и съща играчка, бих я взела.
Пожелавам ви, ако изпаднете в такава ситуация, да сте подготвени, като премислите сега кое е най-добре във вашия случай
Аз не бих взела нито едното, нито другото. Но това го мисля сега. А истината е, че взех играчката, която избрах аз
Малко оправдания. Кирчо има почти същото камионче, като това, което поиска. Исках да отидем в магазина, за да изберем някоя от дървените играчки. Не бях решила на всяка цена да взимаме, но исках да видя дали той ще си хареса нещо. Той наистина хареса дървената играчка, но повлачи камиончето
И сега мисля, че:
- Не бих взела камиончето, за да не ме прави луда всеки път, когато отидем в магазин.
- Не бих взела "моята" играчка, защото го осакатявам. Или поне имам чувството, че го осакатявам с поведението "Ела си избери, но ще вземем каквото реша."
- Ако нямахме същото камионче, бих му го купила без него.
- Ако много искам моята играчка, също бих я купила без него.
- И, накрая, ако и двамата харесаме една и съща играчка, бих я взела.
Пожелавам ви, ако изпаднете в такава ситуация, да сте подготвени, като премислите сега кое е най-добре във вашия случай
Взимам тази, която си е харесал .... 
Но ще взема и тази, която съм избрала аз.
Ще направя опит - може пък в един момент да я хареса ...... 
Ако искам да му купя интелектуална игра - не го взимам с мен, защото той никога няма да я избере нея, а ще си избере точно въпросното камионче, или някоя кола, или някое чудовище ......
Но ще взема и тази, която съм избрала аз.
Ще направя опит - може пък в един момент да я хареса ...... Ако искам да му купя интелектуална игра - не го взимам с мен, защото той никога няма да я избере нея, а ще си избере точно въпросното камионче, или някоя кола, или някое чудовище ......
Принципно - бих купила и двете играчки. Това ако сборната им цена се вписва в сумата, която съм решила да похарча. Ако не - питам няколко пъти това или онова... И купувам това, което тя иска дори да го смятам за неправилно...
Реално обаче в редките случаи, когато аз й купувам играчки ги избирам без нея.
Дариа е фен на книжките и всеки път аз сядам на столче в книжарницата, а тя си избира една книжка. Обсъждаме избора й, но общо взето й знам вкуса и съм съгласна с избора й.
Като цяло обаче у дома властва принципа "Едно". Купува се само едно нещо и тя е тази, която го избира. Няколко случая имам, когато съм решавала да й купя още нещо и тя се смущава, че нещо не е по правилата.
Мая+Доброслав=Кирчо, мога да разбера всичките ти доводи, без този: да не ме прави луда всеки път, когато отидем в магазин
Реално обаче в редките случаи, когато аз й купувам играчки ги избирам без нея.
Дариа е фен на книжките и всеки път аз сядам на столче в книжарницата, а тя си избира една книжка. Обсъждаме избора й, но общо взето й знам вкуса и съм съгласна с избора й.
Като цяло обаче у дома властва принципа "Едно". Купува се само едно нещо и тя е тази, която го избира. Няколко случая имам, когато съм решавала да й купя още нещо и тя се смущава, че нещо не е по правилата.
Мая+Доброслав=Кирчо, мога да разбера всичките ти доводи, без този: да не ме прави луда всеки път, когато отидем в магазин
Поне за сега купувам това, което аз преценя. Това, че е хванал някаква играчка за мен не означава, че иска точно нея. Просто е била на достъпно място и се е откроявала с нещо. Аз обаче измъквам нещо друго и му го презентирам Когато започне по-съзнателно да осъзнава, че иска пределено нещо, мисля, че бих се съобразявала с мнението му.
Когато започне по-съзнателно да осъзнава, че иска пределено нещо, мисля, че бих се съобразявала с мнението му.
...
Мая+Доброслав=Кирчо, мога да разбера всичките ти доводи, без този: да не ме прави луда всеки път, когато отидем в магазин
Мая+Доброслав=Кирчо, мога да разбера всичките ти доводи, без този: да не ме прави луда всеки път, когато отидем в магазин
Права си, но аз иамам един страх от дете на мои приятели. Детето болезнено иска постоянно да му се купуват играчки. Сигурна съм, че моето не е такова, то му личи. Но, не си ли виждала сцените, за които говоря, не мога и да ти ги опиша 
Кирчо не си иска сам почти нищо. Иска само неща, които ние сме му позволили. Позволя ли му да влиза в магазин за играчки и да излиза с покупка, съм почти сигурна, че ще започне да експериментира. Не, за да има играчки, а за да види колко може да го прави. Но, дори и да стане така, той е разбран
ще му обясня кога може и кога - не. 
Много трудна ситуация и не бих постъпила еднозначно.
Ако играчките не са скъпи, сигурно бих купила двете.
Преди време с мъж ми изпаднахме в подобна ситуация, синът е голям и играчките вече не са по петак. Той искаше Нинтендо ДС, ние го убеждавахме за ПСП. Два дни му промивахме мозъка, но той не промени мнението си. На края получи, което искаше. Преди месец синът сам си купи ПСП и в момента Нинтендото прашасва някъде
Стана точно обратното на твоята ситуация Но мисля, че ако му бяхме купили каквото ние искахме, той от инат щеше да го отхвърли. Сега сам призна, че е сгрешил.
Ако играчките не са скъпи, сигурно бих купила двете.
Преди време с мъж ми изпаднахме в подобна ситуация, синът е голям и играчките вече не са по петак. Той искаше Нинтендо ДС, ние го убеждавахме за ПСП. Два дни му промивахме мозъка, но той не промени мнението си. На края получи, което искаше. Преди месец синът сам си купи ПСП и в момента Нинтендото прашасва някъде
Стана точно обратното на твоята ситуация Но мисля, че ако му бяхме купили каквото ние искахме, той от инат щеше да го отхвърли. Сега сам призна, че е сгрешил.
Гласувах с 3-та опция.
Но при всяка ситуация се получава различно.
По принцип, ако тя е с мен (или с нас) докато й се избира играчка, тя си избира половината или 2 трети от магазина. Никога , доколкото си спомням, не е приритвала или тръшкала, просто, минавайки покрай всяка нова играчка, пожелава да си я купи. На мен обаче ми прави кеф да й направя удоволствие и така стигаме до консенсус, като избраната от нея играчка е на съвсем приемлива цена. Само като видя грейналия й поглед, и се разтапям
Плюс това получава и две играчки (или книжка много често) и така всички са доволни.
Понякога обаче отказвам категорично, ако нещото е наистина глупаво или неоправдано скъпо, но както казах, тя не е много настоятелна и бързо забравя.
Хем не искам постоянно да й отказвам, хем не искам тя да свикне, че може да получи всичко, каквото си поиска и да стане едно презадоволено дете, което не цени нищо.
Затова гледам максимално да й купувам играчки без нейно присъствие в магазина, водя се от нейните интереси и предпочитания.
Но при всяка ситуация се получава различно.
По принцип, ако тя е с мен (или с нас) докато й се избира играчка, тя си избира половината или 2 трети от магазина. Никога , доколкото си спомням, не е приритвала или тръшкала, просто, минавайки покрай всяка нова играчка, пожелава да си я купи. На мен обаче ми прави кеф да й направя удоволствие и така стигаме до консенсус, като избраната от нея играчка е на съвсем приемлива цена. Само като видя грейналия й поглед, и се разтапям
Плюс това получава и две играчки (или книжка много често) и така всички са доволни.Понякога обаче отказвам категорично, ако нещото е наистина глупаво или неоправдано скъпо, но както казах, тя не е много настоятелна и бързо забравя.
Хем не искам постоянно да й отказвам, хем не искам тя да свикне, че може да получи всичко, каквото си поиска и да стане едно презадоволено дете, което не цени нищо.
Затова гледам максимално да й купувам играчки без нейно присъствие в магазина, водя се от нейните интереси и предпочитания.
По принцип не влизах с децата ми по магазините за детски играчки, докато бяха толкова малки, дори сега избягвам да го правя с малкия. Защо да ги мъча, те винаги искат всичко и това е нормално, а и малките не могат да правят избор, според мен.
Но ако се случи да вляза, то или взимам двете или тази която са си е избрал. Все пак става въпрос за играчка. Виж когато става въпрос за дреха все още се налагам понякога на големия и почти винаги на малкия.
Но ако се случи да вляза, то или взимам двете или тази която са си е избрал. Все пак става въпрос за играчка. Виж когато става въпрос за дреха все още се налагам понякога на големия и почти винаги на малкия.
Ако мога да си го позволя, бих купила и двете, ако не - тази, която детето е избрало или нищо, ако сметна, че по някакви причини тази играчка е напълно неподходяща.
/. Бих могла й да я манипулирам, но не мисля, че е правилно и се опитвам да не го правя. Обикновено насочам вниманието й към друга играчака или дрешка, докато не харесаме и двете нещо. 
Даже няма да гласувам 
Струва ми се, че ще реагирам според ситуацията.
Това, което смятам, е, че едно дете не бива да има твърде много играчки, нито че щом отвори уста - трябва да се бута нещо в нея. Обаче, ако сме на екскурзия и се глезим, бих купувала наред за радост на всички. Парите също са фактор, по-добре да знае, че нещата имат стойност.
Иначе неговият избор е най-важен, но не и при ситуацията, която Мая описва. Може в камиончето да е видял своята любима играчка, да се е сетил за нея и да се е почувствал по-уютно да има нещо познато. А може просто да стане инженер и да колекционира камиончета
Струва ми се, че ще реагирам според ситуацията.
Това, което смятам, е, че едно дете не бива да има твърде много играчки, нито че щом отвори уста - трябва да се бута нещо в нея. Обаче, ако сме на екскурзия и се глезим, бих купувала наред за радост на всички. Парите също са фактор, по-добре да знае, че нещата имат стойност.
Иначе неговият избор е най-важен, но не и при ситуацията, която Мая описва. Може в камиончето да е видял своята любима играчка, да се е сетил за нея и да се е почувствал по-уютно да има нещо познато. А може просто да стане инженер и да колекционира камиончета
Оставям я да си избере сама играчката. Което не означава, че после ще играе с нея Пресен пример от вчера - бяхме по магазините, влязохме и в магазин за играчки - тя си избра една кола. Купихме я. После я разопаковахме в къщи, бутна да я един-два пъти и това беше...Колата потъна в забвение.
Пресен пример от вчера - бяхме по магазините, влязохме и в магазин за играчки - тя си избра една кола. Купихме я. После я разопаковахме в къщи, бутна да я един-два пъти и това беше...Колата потъна в забвение.
... Той искаше Нинтендо ДС, ние го убеждавахме за ПСП. Два дни му промивахме мозъка, но той не промени мнението си. На края получи, което искаше. Преди месец синът сам си купи ПСП и в момента Нинтендото прашасва някъде Стана точно обратното на твоята ситуация Но мисля, че ако му бяхме купили каквото ние искахме, той от инат щеше да го отхвърли. Сега сам призна, че е сгрешил.
Стана точно обратното на твоята ситуация Но мисля, че ако му бяхме купили каквото ние искахме, той от инат щеше да го отхвърли. Сега сам призна, че е сгрешил.
Е, поне тая грешка няма да я повтарям
В така описания случай купувам играчката, която си е избрало детето, разбира се.
Това ли е по- добрият подход... не се ли възпитава така с нагласата, че каквото поиска ще му се купи....
аз се опитвам от сега да обсъждаме заедно покупките ...ето виж тази се движи, а пък тази не...тази щрака, онази мърда смешно.... и така...Честно казано незнам дали има един единствен правилен подход, но се чудя
В така описания случай купувам играчката, която си е избрало детето, разбира се.
Това ли е по- добрият подход... не се ли възпитава така с нагласата, че каквото поиска ще му се купи....
Именно затова зпаочнах с в така описания случай. Защото детето е избрало камионче. Когато избере автомобил с дистанционно например за 300 евро, тогава обяснявам, че не може и защо не може и търсим друго решение. Нали така или иначе сме влезли да купим играчка? След като е за него, редно е то да си я избере. Щом си е харесала приемлива и нормална играчка, взимам я. Така възпитавам детето си като личност, че разбирам и че уважавам желанията му. Когато се налага показвам кое може и кое не, винаги обяснявам защо, но знае, че съм твърда и щом го правя, значи така трябва. Никога не се сърди, а и все още не разбира всичко, но усеща. Не може да се обясни лесно, но мисля, че ме разбираш. Просто се отнасям към детето си като към голям човек, а не бебе на което АЗ да налагам с какво ТОЙ да си играе. Децата усещат и оценяват това
Попадала съм в описаната ситуация.Детето искаше обикновена количка от 1 лв.,а аз разглеждах комплект материали за низане и украса,т.е. нещо предразполагащо към твор-во.Показах й моя избор,обясних й по картините за какво е тази игра и какво ще направим,възбудих й любопитството и купихме.Количката/нейният избор/-имаме няколко такива вкъщи и нямаме нужда от повече.Това го обясних на детето и то се съгласи с мен.
Иначе гласувах с 3 опция"Ще купя и двете играчки".Ако избраната от детето играчка я нямаме у дома и е сносна-ще я купя,но ще взема и избраната от мен,стига да имам пари.Аз също смятам,че дете под 3 г. трудно преценява коя е стойностната ,интересната ,перспективната играчка,затова трябва да се насочва,да му се обясняват предимствата,недостатъците на стоките.
Аз така правя и детето ми се вслушва.
Иначе гласувах с 3 опция"Ще купя и двете играчки".Ако избраната от детето играчка я нямаме у дома и е сносна-ще я купя,но ще взема и избраната от мен,стига да имам пари.Аз също смятам,че дете под 3 г. трудно преценява коя е стойностната ,интересната ,перспективната играчка,затова трябва да се насочва,да му се обясняват предимствата,недостатъците на стоките.
Аз така правя и детето ми се вслушва.
Вероятно ще купя това, което аз съм избрала, още повече ако има същата играчка в къщи. Разбира се няма да го направя със замах, ще обясня какво ми харесва в играта, ще приказвам много и ще се аргументирам, това в случай, че предварително не сме се разбрали кой избира. Иначе не се меся в изборът.
Купувала съм му играчките, които той си избира. Според мен достатъчно разбира с какво иска да си играе. Ако аз реша да му купя някоя играчка няма да го карам да ходим до магазина и да се дразни, а минавам и му я купувам. Когато съм го взела с мен в магазин за играчки, то се съобразявам с него. А, и той не иска неща дето после няма да си играе с тях. Последния път си избра сервиз- с чинийки, тенджерки, прибори и др. и после си хареса едни кубчета. А, предния път пък си хареса багер, който му го купих пак. Играе си даже много със сервизчето, нищо че не е баш за момченца