Кръводаряване

Давах кръв преди около 2 години. Може би нямаше да отида, но един познат беше тръгнал да дава и аз уж само го придружих, но резултата беше, че и двамата дадохме кръв. Не болеше и не съжалявам.

Имаше кампания за кръводаряване в университета. Дарих кръв. Една година по-късно установиха че съм с един бъбрек и ми забраниха категорично да повтарям 

Ходих преди около месец.
Опашката преди самата процедура ме поизнерви, иначе много внимателни бяха жените и мина нормално всичко.

Да, преди 2 години, ужасно ме беше страх, самата процедура не от най-приятните изживявания, но пак бих го направила, това може да спаси нечий живот, така че - смело, преживява се.

Аз не съм, въпреки че много искам.
Но, имам гин. проблеми, обилен цикъл, ниско кръвно налягане и прецених да не го правя.

Давала съм веднъж, като ученичка (защото даваха дни и шоколад ), не боли но ми прилоша след като излязох.
След това се разболях от жълтеница и не съм давала кръв.

След един ден ще давам кръв, регистрирала съм се  и ме осведомяват, когато има "сесия" близо до нас. От както родих обаче децата не съм давала, имах анемия.
Няма нищо страшно, най-много малко да ти причернее. Мисли си, че точно твоята кръв може да спаси живота на някой човек (!); особено ако си от по-рядка кръвна група, от която няма много запаси.

Уф,..съжалявам!

Абе и аз съм с ниско кръвно,но мисля после да изям поне един шоколад-чувала съм,че е хубаво.

Да, навремето, еднократно.
Предвид порочната система в болниците (при операция да трябва да се представи бележка за дарена кръв), на този етап не възнамерявам да дарявам повече, за да мога да го направя ако на някой близък му се наложи.

Давах кръв преди около 2 години. Малко ме беше страх но се налагаше да дам. Явно съм била доста бледа защото през 5 минути ме питаха как съм, но аз се чувствах добре е малко си бях замаяна но на другия ден нищо ми нямаше

ТедКа, няма за какво   

Не, не съм дарявала. С ниско кръвно и хемоглобин съм.
Мъжът ми скоро дари, защото оперираха майка ми и трябваше бележка. Не му се отрази много добре, въпреки че е здрав. Уж трябваше да му вземат 250 мл, те източиха максималното. Чувстваше се много зле 1-2 дни.
Явно всичко е индивидуално...

3 минути след като ми взеха кръвта тръгнах да ходя на работа. Успях обаче да стигна до вратата и малко ми стана замаяно и поседнах Върнаха ме обратно, полежах 15 минути и пак тръгнах на работа Е, тоз път стигнах успешно

Нямам лоши спомени от кръводаряването 

Бих искала да даря, но ужасно ме е страх. Дори когато ми взимат кръв от вената никога не гледам към иглата, защото нещо ми се обръща отвътре, направо спирам да дишам от ужас.... Иначе съм сигурна, че нищо няма да ми стане ако даря кръв, но чисто психически не мога да се настроя.... Но аз не съм и толкова рядка група, че да се замисля по-сериозно. Дано не звуча гадно... 

Не съм.А много искам.Малко килограми съм,с много ниско кръвно

Аз също бих дарила, но май няма да ме искат защото съм диабетичка. Иначе имам супер ниско кръвно, но поне килограмите ми са 55 инямаше да имам притеснения по този повод.

Досега 4 пъти последните 4 години.  Първият път дадох заради операцията на татко. После отидох с мъжа ми (той е кръводарител), когато го извикаха по спешност и дадох и аз. Тогава ни  подариха по една тениска. И последните два пъти давах пак за операции.

Няма нищо страшно. Даже и лошо не ми е ставало. Винаги ме карат да лежа десетина минути след това.

Не,не съм и не мога да стана кръводарител,поради спукани вени.Една здрава нямам,и дори ,когато на мен ми се налага да ме бодат за вливане , се започват едни търсенки на по здраво място,което да издържи вливането.Успех!

Не съм давала никога. По същите причини като reflex.

Ти си направо за пример!

Ще правят операция на баща ми в София в началото на другия месец (6-7 август), ще му трябва още 1, има ли желаещи?

Кръвта се дава в Кръвен център - София.

Да, но след като изкарах Хепатит А, вече не мога.  Иначе бих продължила.
Дарих стволовите клетки от пъпната връв на Криско 

Аз пък дарих кръв преди един месец. За първи път ми беше. Отидох точно за да даря-не защото някой роднина се нуждаеше или някой приятел. Отидох ей така, защото занам,че някой все пак се нуждае от това. Няма изкуствена кръв и не вярвам да и измислят заместител някога.... кръта ни е дадена ДАРОМ  и ние можем и да я ДАРИМ.
А как се чувствам-в момента на манипулацията почти нищо не почувствах...може би за 5-6 минути и всичко свърши...чак след 3-4 часа ми се позамая...но пък се чувствах толкова горда от постъпката си. И все още съм. Мисля пак да даря през декември-защото всъщност август и декември са проблемните месеци за снабдяване с кръв.
А какво да посъветвам другите-не е нужно да чакате някой роднина да се нуждае от кръвопреливане за да отидете до някой кръвен център...ако всички които могат дават кръв, то тогава и за бъдещите заболявания(които предполагате и очаквате) ще има други пък, които да дарят.

За първи път дарих (не помня годината ; беше отдавна) за бащата на една моя приятелка, на който му предстоеше операция. Чувствах се много радостна, че съм направила това. Не ми стана лошо, веднага се върнах на работа.
След няколко години се омъжих и ни се родиха близнаци (момчета). Два месеца по-късно се указа, че и двамата имат нужда от кръвопреливане. Малко по-късно , след хиляди изследвания се установи, че единият от тях е с Таласемия майор, заболяване, което изисква кръвопреливане на всеки 3 седмици... Изследванията показаха, че при нашия син това заболяване не е е наследствено, както е обичайно, а  е вродено, т.е. всеки един от нас - двамата му родители и брат му (един ден когато порасне) можем да даряваме кръв, защото сме напълно здрави. От този момент нататък вече 6 години дарявам най-малко 2 пъти в годината кръв и съпруга ми - също. Най-голямата ирония, е че никой от нас двамата (аз или съпруга ми) не сме подходящи да бъдем дарители за нашия син, който е А - , а ние и двамата сме А +. Винаги , когато дарявам кръв знам какво означава това за мен, за семейството ми и за семействата на децата с Таласемия майор. Никога не ми става лошо. Винаги това ме кара да се чувствам щастлива, удовлетворена, помагаща и спасяваща живот. Повярвайте ми, зная за какво говоря. Оценям всеки дарител винаги, когато иглата влезе във вената на моя син и кръвта потече. За него, за мен, за нас това означава още един месец живот, още усмивки, още съвместни мигове щастие.
Така, че моят призив е: ДАРяВАЙТЕ живот!

Да, дарявала съм кръв и пак бих го направила!
Няма нищо страшно, изобщо не боли, дори чувствах една лека еуфория целия ден, а май и на следващия. Тогава разпитвах надълго и нашироко - кръводаряването не пречи на бебеправенето Само да не сте бременни.
Иначе да уточня, че по принцип съм с ниско кръвно и 50 кг. Сутринта пийнах кафенце, хапнах шоколад и всичко беше перфектно.

И аз имах желание, но и на мен ми казаха че след като съм изкарала хепатит не може. После чувах от тук и там мнения, че след години можело. Тъкмо тук исках да попитам някой знае ли със съгурност дали е така.

Има друга тема за кръводаряването http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=334527.new;topicseen#new ... търси там отговора

Не съм дарявала, преболедувала съм Хепатит А като дете, незнам дали може да се ползва част от кръвта ми за да дам. Примерно съм чувала за човек прекарал Хепатит Б като дете че дарява и че те обработват кръвта така че не е проблем...казвали че антигена на Б е по-голям и се отделял. Аз съм луднала от неприятни срещи с доктори, субфебрилна съм над година в търсене на автоимунно или ендокринно заболяване, така че едвали ще се навра сама да се предлагам в кръвен център, ако някой ми каже че ставам...бих опитала, така и така лея кръв по тестове...и на шега казано "си свалям високото желязо с кръвопускане".