биологично наследство

На мен ми дадоха цялата налична информация за биологичната майка, не че беше много. Нищо не знам за заболявания, среда, навици, да не говорим, че нищо не се знае за бащата. Да чукам на дърво, да не ми се налага да ми трябва информация за наследствени болести...
За сега проблемите ни от физически характер са свързани с едното ушенце и тежкия дюстабан. Предполагам, че има малко общо с наследствеността и повече с обездвижването по Домовете, особено вторият проблем.
Виж, необходимост да се запозная с нея не съм изпитвала.

И макар да не съм любител на точните науки, направих проста сметка по германската статистика.
40-50% заложби и предразположение (40 или 50? 10% не са малко...), да не забравяме, че те могат да бъдат строго индивидуални, мигар сме 100% копия на родителите си?
20% осиновители + 30% среда (тия двете са взаимосвързани, все пак в голяма степен) = 50%

Та сметката излиза почти в равно съотношение!
На половина детето си е индивид с негови лични предпоставки и на половина зависи от нас как ще се погрижим за него!

А притесненията са си нормална част, съпътстваща процеса. 

Малкия ми син е с доста здравословни проблеми.Взехме го на 10 месеца с физическо развитие като 3 месечно бебе,атрофия на мускулите,после му откриха астма,после лежахме за епилепсия че правеше гърчове,после направи възпаление на лимфните възли по цялото тяло-рядко срещано заболяване,после вдигна левкоцитите над 40 хил. при норма10 май беше,но се съмняваха за левкемия,има проблем с кожата вечно е с разни екземи и да не продължавам,че свят ми се вие....
Та въпреки всички перипетии,нито веднъж не съм се сетила да издирвам БМ (не че нямам инфо за нея)за евентуално осветляване за наследствените болести.А и да я намеря дали ще ми каже 

Дори понякога си казвам може би е за добро,защото когато Лъчи беше в болницата доцентката ме попита аз дали съм боледувала от същото.И аз като тъпа идиотка която не схвана целта и на въпроса(може би,защото очаквах,че е запозната) казах да и то вие сте ме лекували от спастичен бронхит.Доцентката се усмихна и заключи-ето ви причината. Да ама не!!!!!!
Когато я поправих,че не това е причината защото детето няма общо с моите заболявания,тя ме гледа дългоооо и умнооооо  и тогава назначи всякакви видове изследвания за да се опитат да открият причината.

Е,кажете ми ако беше родено от мен  дете щеше да мине така с наследственост и точка,но понеже няма инфо за неговите наследствени заболявания те решиха да поработят малко повечко.

Аз като си знам наследствените заболявания да не би лечението им да е по-адекватно или пък да имам възможността да ги предотвратя-нищо подобно,каквото има да се случва се случва,а ние ще сме до децата си и ще им помагаме да се справят с проблемите и ще се молим да са здрави

Моля те , да имаш предвид, че в момента ти отговаря един изключително нерационален човек, дълбоко вярващ (макар и не религиозен), почитател на астрологията и други окултни науки... Може би по-полезни ще ти бъдат по-рационалните хора

Виж сега, според мен срещата дете - родител (независимо дали биологичен или осиновител) е в голяма степен  въпрос на съдба. Това си е среща учител - ученик и каквото господ е отредил ... това е. Аз не съм привърженик на теорията, че осиновителите познават своето дете със сърцето си. При мен това поне не се случи. Но съм убедена, че случайни работи няма, и че в осиновяването на всяко дете има и малко магия, на която човеците не могат да се противопоставят, колкото и да искат.

Това не значи, че не трябва да имаш претенции. Всеки нормален човек иска да има здраво дете. Аз също исках напълно да се уверя, че Никола е здрав. В някои домове, напр. един от плевенските, доколкото знам, позволяват да се направят пълни изследвания на детето - кръвни, коремна ехография, изследвания на костите и пр. В нашия дом и дума не можеше да става за подобно нещо.

За ум, интелект, заложби и дарби, човек само може да се моли и да се надява, но това важи с пълна сила, както за осиновените, така и за биологичните ни деца. Пример - татко беше професор по математика, дядо ми и той, а аз съм ... меко казано инвалид в тази област... ама пълна скръб. Как ще се кръстосат нашите гени, нямаме гаранции, не можем да ги искаме и при осиновяването.


Отпрактична гледна точка, нещата стоят общо взето така:
- социалните са длъжни да ти предоставят цялата информация за родителите.
От моя гледна точка, това означава, че те трябва да ти дадат социалния доклад на детето и ти да си го четеш сама, после ако искаш, можеш да задаваш въпроси.
От гледна точка на социалните обаче, да ти предоставят информацията означава, те да ти четат избрани моменти от соц.доклад на детето. Преди да осиновим Никола, имахме две срещи, за други дечица, нито веднъж не ни дадоха ние сами да се запознаем с данните на детето.
Единствения път, когато съм излизала от релси от бяс, по време на цялата процедура, беше, когато два дни преди делото, аз отидох в съда и като страна по делото, поисках да прегледам преписката. Там естествено беше и соц. доклад на детето, откъдето първо преписах данните на майка му, за да мога, един ден (от който много ме е страх), ако той поиска да му помогна да я намери (след 21г възраст обаче!!!!). От същия доклад обаче, разбрах и информация, която беше скрита от мен и това да ви кажа честно просто ми отлепи мозка от бяс!!! Там пишеше, че детето е родено с вътреутробна инфекция, че е било реанимирано, че е прекарало 20 дни в болница и лекувано с антибиотици.
Е това като го видях, ако имаше наблизо социален работник щеше да бъде разкъсан във въздуха.
Как е възможно да се крие подобна информация .... не задруго, това ни най-малко не ни разколеба или повлия на решението ни. Но ако един ден не дай-боже Никола ми се разболее от нещо по-сериозно, нали трябва да знам какво е прекарал преди това и как е бил лекуван...
Така че практическиа ми съвет е - прочети си сама социалния доклад на детето и сама прецени.

Биологичното наследство е факт за добро или зло. Ще ми се наложи да се интересувам повече за биологичните родители, ако, недай си боже, нещата опрат до донорство - там ще съм напълно безсилна да се справя сама.
А колкото до въпросите ти - координати на БМ на места се дават, на места - не, зависи от практиката. В първия случай в решението от делото имам само трите й имена /и това не е малко/. Сега за второто дело имам предположения че ще е практиката - пълна информация за БМ с адрес и т.н.
Не изпитвам необходимост да се запозная с тях, уважавам мотивите им, точно тези техни мотиви са ми дали шанса да бъда майка на моите деца, а здравословното им състояние не е гаранция нито предпоставка за здравословното състояние на децата до такава степен, че да се тревожа.
Колкото до характера - твърдо вярвам, че това е нещото, което се определя и развива в обкръжаващата среда.
Честно казано вижданията ми  по въпроса сигурно са такива, защото нямах много време да му мисля - и двата пъти стана много бързо, та грижите ми бяха от доста по-различно естество.
Година и половина след появата на Милен в дома ни, аз нямам нужда от огледало - той ме копира едно към едно /действия, мимики, поведение на тялото/
Надявам се да продължи да проявява упорития си инат в леко по-шлифована форма/работя по въпроса/ и с интерес очаквам да видя как ще израстне.
Стана дълго, както обикновено, а не написах и половината си мисли 

Аз през последната седмица мисля по този въпрос, защото до преди два дни в болницата лежах с една жена, която преди 13-14 години е осиновила дъщеря си и тя сподели, че "биологията понякога май взема връх", както и че, понякога, при някои реакции на дъщеря си се чуди това дали не е от наследството, дали ако е било биологично нейно дете, реакцията на дъщеря й би била същата. Минах с баналните фрази за влиянието на възпитанието и средата, но си мисля, че няма как да не си задаваме подобни въпроси.

Както и реакциите на мама за мен - "На кого се метна такъв инат...  "

Боже божееее, да е жива и здрава майка ти (истинската, не БМ имам предвид)! Аз също смятам да помогна един ден на моя син да намери неговата БМ, ако той поиска разбира се. Ама много ме е страх от тоя миг... мисля, че ще ми се разпарцалоса сърцето, дано сина ми да не го усети

И аз бих поспорила за съотношението 50:30:20. Мисля, че пропорцията е по-скоро 50:50 - генетика-околна среда (като в околната среда или обкръжението, особено в детството, влизат преди всичко осиновителите).

За биологичните родители - имате пълното  право да изискате от дома, от който осиновявате детето, всякаква информация за него - не само здравния му картон, който обикновено предоставят без проблем, но и социалния доклад, изготвен от съответното ОЗД, настанило детето в дома, в който има подробни данни за родителите на детето, техните роднини, причините за изоставяне и т.н

Ако ви оставят на спокойствие да си прочетете доклада, съветвам ви да си запишете имената и ЕГН-тата на родителите (а ако не ви оставят, запомнете ги). За да можете един ден да помогнете на порасналото си дете си в търсенето (ако то пожелае), а и недай си Боже, в случай на нужда от трансплантация...

Нашите синове бяха на 8 месеца, единия беше с вродена малформация на мекото небце, което е известно като вълча паст. Не ми пука за генетиката. Преси беше със забавено развитие на моториката, на 8 месеца главата му се люшкаше и едва я задържаше изправена, имаше рахит, когато го хранех от носа изтичаше почти половината мляко, има някакви дихателни пристъпи с неизяснен произход /за да се помогне на лекаря е нужна информация за генетични обремененост/ не ми се изрежда повече.
Нито една секунда от живота ни заедно, включително и операцията, болката от това да гледам как детето ми страда и от нослето и устата изтича кървава пяня и как едва диша не бих заменила и забравила. Само да можеше него да не го боли.
Отлично съзнавах какви могат да са последствията когато видяхме децата. Още повече, че на фона на Вики, който определено е с изпреварващо възрастта си развитие Преси изглеждаше отчайващо и безнадеждно зле.
Наистина не ми пука за процентите. Ако аз трябваше да ги родя кой щеше да ми издаде гаранционна карта за децата? Само Бог може.

Тея, нашата социална ни каза, че напоследък в някои домове правят генетична карта на децата за осиновяване. Можеш ли да ми кажеш, какво е това (знам, че трябваше да я питам нея, ама... вече е късно) и дали е вярно?

И нашата спомена нещо такова, но си помислих, че е нещо само на немска почва, та не разпитвах. Но ако някой знае повече и мен би ме интересувало.

Благодаря ви мили момичета за споделеното. Едно е човек да се шашка с проценти, съвсем друго са споделените съдби. Въпреки че понякога сме толкова емоционално изцедени, все пак в крайна сметка е добре, че отново и отново си задаваме всички тези въпроси. Всеки момент от това дълго проучване ни прави по-силни за решението, което сме взели.

Би било чудесно, ако започнат да правят генетични карти!

Не знам какво точно е имала предвид социалната работничка - може да са две неща:

1. истинската генетична карта (в медицинския смисъл на думата) - тоест пълни генетични излседвания, с характеристики на гените на детето

2. генетична карта от типа на картите за родословно дърво - данни за родители, братя, сестри, роднини

Ще разпитам и ще ви пиша

Знаете ли, сега се замислям над тази тема...може би трябваше да я пусна в отделна ... незнам .. както и да е.
Има неща, които предпочитам да не знам, за да не ме сугестират. Наречете ме както искате - пъзла, глупачка, все едно.
(Тук изключвам здравословното състояние)
Не искам да знам какви точно са биологичните родители на сина ми, нито родословното му дърво. Не искам да знам какъв е животът им, нито каква евентуална наследственост носи той. Както и да се развива, каквито и заложби да има - той ще си покаже, а аз ще му помогна да ги развие.
Не мога да живея два живота - моя и техния. Каквито и причини да са имали да го оставят - аз ги уважавам и съм им благодарна всеки ден, че са създали сина ми. Но откровено казано не искам да знам историята на живота им. Засега. Ако Никола един ден пожелае да разбере това - то е друга работа. Но аз лично за себе си - не .

Трябваше ми да знам само името и егн-то на майка му и то в случай, че един ден Никола поиска да ги потърси, тогава трябва ги имам , за да му ги дам и да му помогна. Затова ги и записах.

Фусии ме наведе на нещо, което ме занимаваше дълго време, но после реших да не го мисля. Пак е свързано с корените и родословието. Не съм го формулирала като конкретни разсъждения в главата си и не съм правила изводи, просто в ума ми възникна един въпрос и сега ще се опитам да подредя нещата и да споделя с вас.
Мъжът ми идва от род с дълга история, пряк наследник е на някои много известни хора на изкуството и малко по-далечен такъв на известни общественици. Та не пиша това да ви се хваля, в никакъв случай. Проблемът е, че той не, но неговите родители много си държат на това наследство, чичо му е направил родословно дърво, работи много сериозно над него и се споменава и слагането му в рамка. Мен последното много ме притесни, защото нашето дете биологически няма да е наследник на всички тези хора, ще бъде възпитано, разбира се да ги уважава и цени, но някак ме е страх от тази показност на предшествениците на сегашните членове на семейството. Дано ме разбирате какво искам да кажа. На мен ми е малко объркано, защото бях решила да не разсъждавам по въпроса, но тази тема ми напомни тези мои мисли, та реших да ги споделя с вас. Не ме притеснява биологията, а това, че не искам да налагам на детето си някакви предшественици, които реално не са негови, как да му кажа, че това са неговите предшественици, като самото няма да знае от къде е и чии гени носи.

kakayaka, и моя мъж е направил такова родословно дърво и си е проследил родата до 17 век. Аз успях чрез майка да се върна само до пра-пра бабите и дядовците. Освен това навсякъде у дома ни висят снимки, и на моята, и на неговата рода. Досега изобщо не се бях замисляла за това, което пишеш, но ето ти още една мухичка в главата...

Доста интересна тема. Често се питам и моята Таня какви гени носи, но аз знам, че тя ще бъде наше копие. Вече даже е  Но да ви кажа на нас ни дадоха само кратка информация за БМ и нищо за ББ. Аз зная единствено името на майката и то защото социалната без да иска се изпусна и годината и датата и на раждане. Не знам ЕГН-то и. Сега се замислих върху това. Боже, дано Таня няма проблеми от здравословен характер, че тогава не зная какво ще правим  . А ако един ден иска да види БМ и аз ще се опитам да и помогна, въпреки че душата ми ще се скъса. Ужасно ме е страх и мен от този миг.

Не знам защо, но ми е малко трудно да проследя идеята.

Разбира се, че детето няма да носи фамилните гени, това го знаете вие, по всяка вероятност ще го знае и то. И това е плюс.
Има истории и случаи, когато така и не се разбира. И не говоря за случаите на осиновяване.

Това, че детето може така и да не научи историята на рода си по кръвна линия е болезнено. За жалост ние можем да съдействаме донякъде, едва на един по-късен етап.
Но защо историята на нашите родове да не бъде и негова, това ми е малко трудно да си обясня.
В крайна сметка, тези деца имат избор поне в това - да приемат или да не приемат нашата история. Да я познават не означава да им бъде наложена на всяка цена.

Всъщност, струва ми се, че понякога кръвни роднини са си по-чужди и натрапени, отколкото тези, които са избрали да бъдат такива.
Това е мое мнение, разбира се.

Цял ден следих темата. Мислех да пиша сутринта - отказах се, после пак като че ли ми се искаше да кажа нещо, но пак беше доста неясно дори за самата мен - как бих могла тогава да го обясня на вас 
И цял ден неволно се питам - ако гените са толкова важни и ако кръвната връзка е "животоопределяща", тогава...
Ами че то в нашето семейство никой няма кръвна връка с никого...
Тогава като какви ли трябва да сме си ние тримата един на друг 
И какви ли се падаме с останалата част от рода? 
И всъщност от кой род?
За тези, които не знаят моята история, ще кажа само с едно изречение:
Аз съм осиновена и имам две осиновени деца, които нямат биологична връзка помежду си. От което излиза, че ние не сме си никакви...
Но така е само според биологията, според ДНК-то и гените...
Е, да, ама ние сме си най-близките хора на света!
И въпреки че дори не сме една кръвна група, децата с годините все повече приличат на мен - по маниери, по поведение, по характер, па ако щете донякъде и външно...
И ако все пак вярвам, че те приличат на биологичните си роднини, излиза, че аз и техните био-роднини също си приличаме...
Та в цялото това безумно заплетено кълбо от разсъждения май ще трябва да заключа, че - знам ли - може и да имаме "кръвна връзка"...
Не знам дали някой разбра нещо от всичко, което изрекох току-що.
Исках само да ви кажа, че децата ни не са дошли при нас по силата на случайни обстоятелства, ние сме заедно, защото така е трябвало да се случи; защото всеки от нас - и ние, и нашите деца - е трябвало да научим най-важния урок: Да, кръвта вода не става, но има случаи, в които водата е по-жизнено важна от кръвта!
Бъдете ВОДАТА в живота на децата си, напоявайте щедро нивата на тяхното съществувание и това ще ви се върне стократно - не чрез тяхната благодарност, а чрез тяхната безусловна любов и чрез простичкия факт, че вие (ние) ще сте тяхното семейство.
Извинявайте, че стана дълго и объркано

Дефи, страхотно си го написала... 

Браво,Дефи, разплаках се!

относно биологичното наследство - моето дете е моето чудо!!!

изпитвам непреодолимо любопитсво и нетърпение да го виждам как расте и се променя, да се питам какъв ли ще стане, как ще изглежда?

като омагьосана съм...

на нас пък социалните ни казаха, че само 17% са гени - всичко останало е от нас

за мен е важно да го възпитаме с любов, да е здрав, останалото...ще видим

Дани 
И аз все се чудех да пиша ли в темата или не,но ти вече го каза така както и аз мисля.Благодаря ти.
Само ще напиша,че за 37 години от моя живот аз напълно приличам на мойте родители и то по физика-косите ни с мама имат даже еднакви извивки и къдри,а съм побеляла на 25 още като татко.Сега като се познавам със сестрите си и батко си,не виждам да си приличам и с тримата,само с едната кака сме еднакви по емоции и разбирания и вкусове.
Наследствеността е това,което ние носим като уроци и дух от преди,а останалото е само физика и болестите са пратени пак за да се учим и дали знаем наследственост или не ще ги имаме болестите.
Наши близки загубиха преди време детенцето си на 9 годинки от болест,но сега си осиновиха прекрасно момиченце и продължават да се радват и живеят заради него.
Да сме силни и обичани и да обичаме нашите деца и да им помагаме да се справят с живота си.Бог да ни направлява и помага.
А дали ще дойде момента на срещата с БМ и родата и кога и дали ние ще сме там до тях пак са неща,които можем само да гадаем,но не и да знаем.Бях писала преди време в друга тема,че всичко ни се случва и Бог допуска някои неща в живота ни за да бъдем шлифовани до състоянието на скъпоценни камъни...
Бъдете здрави.

Ами всъщност съотношението, което са ти дали, изглежда логично: 50% наследствени фактори на 50% ненаследствени. И вече от ненаследствените превес има семейството над околната среда.
В моя случай: едното ми дете го гледа вторият му баща, първият почина преди то да се роди. Родителите му не живеят тука и никога не са виждали това си внуче, тоест те никак не са повлияли на възпитанието му. Та това ми дете има черти на характера, жестове и даже обороти на речта, които на мене не са ми присъщи, но бяха присъщи на първия ми мъж... На моменти направо се смайвам.

Хммм
Аз, с извинение  , (барабар с още една от мамите тук, която ми се пада супер близка роднина и която безкрайно обичам) също сме от теееежко семейство. Потомствени лекари и адвокати, снимки, истории и всички екстри.
През ум не ми е минало, че детето ми е "отстрани" на нашето семейство... Самия факт на толкова любвеобвилното приемане на сина ни от цялата фамилия е плод на нашето възпитание и традиции, които Никола сто процента също ще получи. Миризмата на къщите ни, начина ни на живот, приемането на света и живота - този вид семейна наследственост ще приемат и децата ни, като част от семействата ни.

Това мерене на на кило и канче на процентите на децата ни - ми се струва тежко безмислено. Не се тровете излишно момичета - според мен няма ама "Псолютно никакво" значение да пресмятаме качествата на децата ни по сложни формули. Нека да ги обичаме такива каквито са

Върху детето могат да тежат единствено тежки генетични наследствени болести.
Но не го мислете, дори и да няма генетична обусловеност човек винаги може да се разболее непоправимо.
Детето става копие на родителите, които го отглеждат. Като майка на голямо дете виждам как то е попило всичко от моите разбирания, отдавна вече не давам съвети, просто няма какво, то разсъждава като мен и цени нещата, които аз ценя.
Някак си неусетно в годините то ме е копирало.
Наблюдавам мои приятелки от детинство, които са осиновени. Живеят, мислят и разсъждават като родителите, които ги отгледаха.
Детето попива нравите на средата. Абсолютно съм убедена в това.
А и като цяло какви мислите, че са биологичните родители на децата ви?
Както едно момиче беше казало - средноститистически българи. Нищо особено.
Мами, всичко е във вашите ръце, каквото поискате това ще направите от децата си.
Обич трябва единствено.

Прекрасна тема мили майки. Само Бог може да определи дали едно дете ще абсолютно здраво, но в този живот пон според мен няма такива случаи. Аз съм привърженик на окултизма и мисля че за всяко нещо си има причина. Моята история е доста дълга ще я разкажа накратко а вие си правете изводите. Моите родители и родителите на съпруга ми са се познавали още преди 45г., аз съм зачената до дома в който се ажених, без преди това да са били съседи. След това се оженихме с моят съпруг, и след 10г си осиновихми дете. Оказа се че той също е осиновен и първото му име е Васил като името на брата на свекър ми, а на  моето дете първото име е като името на сестра ми. Според мен всички болести които имаме са в резултат на нашите мисли и преживявания, забелязали ли сте колко осиновини деца са с алергии и болести на дихателната система. Точно тези болести са в резултат че децата са ядосани на БМ и ББ че са изоставени. Децата ни запълвата нашата празнина в душата а ние имаме огромни очаквания към тях а просто трябва да ги приемаме като дете. Аз също се притеснявам дали ще е здраво, умно и т.н. но се питам ако бе мое дете аз откъде да знам дали щеше де е вундеркин?