Ситуацията е следната - от известно време вниманието на мъжа ми към мен някак си намаля. Той по принцип е много ангажиран с работата си и спора за това, че не ми обръща достатъчно внимание не е от днес, нито от вчера. Но по време на бременността ми и сега след раждането /бебка е само на два месеца/ като че ли нещата се влошиха. Напоследък си идва в къщи, но главата му я няма. Аз му говоря, той не ме чува, не ми помага в домакинството /това също е стар проблем/, абе изобщо, все едно ме няма. Помощта му и ангажираността към семейството се изразява само в това да изкъпем бебето и да напазарува, ако му поръчам. И в същото време го хващам как усилено си кореспондира чрез имейли /дали само?/ с бившето гадже - вярно, споделят невинни неща - разказват си за децата, за случките от ежедневието...но мен това ме изкара от равновесие. Значи за мен няма време, но има време да разказва на нея за всичко, което му се случва - водим детето на доктор - той сяда и й пише отчет - защо сме я водили, кога сме я водили, какво е казал доктора и тем подобни. Аз винаги съм знаела, че поддържат връзка, но това, което установявам напоследък ме плаши с честотата си и най-много ме притеснява факта, че аз не съм му достатъчна да споделя с мен. Говорихме за тези неща, поставих въпроса ребром, той каза, че няма от какво да се притеснявам, че аз съм неговото момиче, че с мен му е много комфортно и в същото време продължава да си пише с нея /вероятно се виждат/, в същото време се държи така, все едно ме няма. Не знам какво да направя - да си отида при мама - не мога да си го позволя финансово. Да остана при него - чувствам се толкова обидена, толкова унижена, така стъпкана и толкова нещастна. А го обичам до полуда...И нигока, никога не съм била ревнива, но сега всичко ми дойде в повече.
Дайте акъл, изпадал ли е някой в подобна ситуация и как я е разрешил?