КОй,какво,къде е криел?

Haha, не се бях сетила, че вероятно ще е маскиран в някоя невинна директория с 5 пароли и защити:))))

Аз така открих  като чистех, зад вратата на спалнята под мокета доста пари веднъж. Той мъжа ми беше ги забравил даже, не помнел къде ги е скрил, но аз нали съм си честна му казах , че съм ги намерила и после вече не бяха там.

Една отвратителна шунка с жили, която ме насилваха да ям я пусках тайно зад дивана в хола.

аз и сега крия
и така покривам, че забравям и се изненадвам като си намеря нещо. Сега една пола съм си скрила...

А когато бях малка и ходех на детска градина си пресипвах моето ядене в чинията на Христо дето седеше до мен. А той ме обичаше и не смееше гък да каже.

И криех разни боклуци зад леглото. Сега сина ми ги крие там и се налага веднъж месечно да го местя.

Аз контролните дето не бяха за пред няще ги пусках зад леглото...колко тъпо - да ги бях изгорила или накъсала на малки парченца... Та един ден майка ми чистеше жената, нещо друнала леглото, решила и там прахта да обере и....да не разправям повече....

Сетих се нещо... Нашите много ме впрягаха с това пиано.И без това свирех с часове всеки ден и уроците си учех  и нямах много време да си играя с децата навън. Да ама един ден като се връщам от училище децата пред блока ми казват че ще ходят в неделя  на Марицата да хода с тях...и  аз много исках  да ида с тях

 В неделя  ставам,закусвам и отивам в деската .Трябваше да почвам да свиря...Отворих горния капак на пианото,и залепих станиол от шоколад на някои от чукчетата.И като се натисне клавиша звучи ужасно метално. Като  ръждясал клавесин...

Отивам в хола нашите седнали там и гледат телевизия.Аз викам"Мамо,пианото нещо се развали.... " И баща ми..."Кво му е на пианото?"...и аз..."Ами дрънчи едно такова... " Баща ми идва с мен в детската..и аз удрям клавишите с станиола...и баща ми 
Искам да кажа че и двамата си нямат хал хабер от музика  Баща ми реши да вика акордьор...да ама е  неделя. Значи утре....Та аз ""Тате,може ли малко да излезна с децата пред блока.. " .И майка ми влиза в този момент и му вика..."Нека да излезе ,и без това пианото е развалено... "Т апуснаха ме де...

И аз изхвръкнах от радост. На Марица си изкарахме супер.Събирахме  камъчета, до панаира ходихме.

Идва понеделника...аз се връщам от училище..забравила за станиолите в пианото. А баща ми докато съм на даскало извикал акордьор.Човека дошъл..и веднага разбрал за кво става въпрос.Все пак е професионалист . Влизам аз и отивам в детската...гледам баща ме  стои до пианото..гледа лошо    и държи моите станиоли между пръстите си...
Само се  тръгна с: " Развалено било пианото а?Ей сега ще те разваля аз тебе..." 

Имаше  няколко бързи шамара/класика в жанра  / + наказание: никакъв телевизор и никакво излизане 1 месец    Такиви ми ти работи... Как само  сме си мислили че сме били  хитри като деца....
Шамарите и наказанието си бяха заслужени...не трябваше да ги лъжа така.

anche_mamche ...сори за оффа...

Мразя прясно мляко и всичко направено с него. В детската градина ни плашеха, че ако не си изядем мялкото с ориз за десерт, ще ни го изсипят във врата...За да се оттърва от това наказание, "криех" млякото с ориз, като го мажех отдолу под масата и от вътрешната страна на покривката 

Явно е имало ефект. Така и не получих мляко с ориз във врата, нито пък са ме усетили, че аз мажа същото под масата.... 

Е, супер се смях, какво, готино си го измислила! Няма нищо за офф-а

Мятане на храна през балкона явно е класика..и аз съм в кюпа

Никъде нищо не съм крила, директно изсипвах яденето на земята 

  А после...мама и тати ??

 В първи клас съм си била скрила цвичките, за да не ходя на физическо. Не го помня, мама ми е казвала.

Криех разни неща в кориците на учебниците ми от предни години, които прилежно си седяха в библиотеката. А книга подвързана като учебник е класика в жанра.
Веднъж с една съученичка скрихме дневника на класа в учителската стая зад един шкаф. Дълго време нямахме дневник и тъкмо направиха нов и се появи стария  . Някои учители обаче не бяха разбрали, че сме с два функциониращи дневника и падаше голям смях като гледахме как прилежно си пишат. После някой се погрижи да си останем само с един, който е с по-малкото неизвинени.

Детски закуски криех. Понеже ме знаеха нашите, че аз на опашка при батковците и каките няма да се наредя да си купя закуска в голямото междучасие и ми слагаха в чантата по една детска закуска. Ама аз не обичам да ям и си ги крия в долното чекмедже на библиотеката. И естествено, когато мама решава да разчисти и подреди, щото аз съм в първи клас все пак и - изненадааааа - цяло чекмедже с детски закуски. И това при положение, че брат ми макар и по-малък от мен умираше за тях и можеше да си смота половин кутия без да му мигне окото. И до ден днешен не знам защо не съм се сетила да му ги давам на него вместо да ги крия.

   Със сестрите ми смотавахме сутрешната закуска (филии с нещо) и хранехме уличните кучета около нас, баба ми го преживя много тежко, като си разпозна салфетката от сандвичите, прилежно сервирана на два-три улични песа.
   Криех ме, че сестрите ми преджобваха нашите, когато бяха първи клас (значи аз съм била на 5 г.) и купуваха марки за колекцията, после аз изкофтих работата и някак си ги издадох, винаги съм била дрънкало (неумишлено от тези спонтанните, дето се усещат, че са казали нещо дето не трябва, секунди след като са го казали ).
    После си криех бележниците, имах един за пред нашите и един официален в училище, цигари също съм крила.
    Дневниците си май не ги криех, чак толкова прилежно, май не са четени, не знам.
    И аз май няма да чета ако децата си водят, Димана има нещо като дневник, не съм й го отваряла, някак си ми се струва, че си има правото на тази лична територия.