Имам нужда от вас.Как да им кажа?

Вдигате се двамката с таткото и отивате при вашите. И си казвате - ще имаме бебе и сме много щастливи. Не се притеснявайте ще се справим!
Твърдо и категорично! Без да им оставяш никакъв шанс да усетят колебание или страх у вас, защото тогава със сигурност ще те побъркат още повече.
Рано или късно ще "клекнат", колкото и сега да са ядосани или притеснени за теб.
Опитай се и тях да разбереш - все пак те са ти родители и ти за тях си дете, а и винаги ще си останеш такова. Като станеш мама ще ги разбереш! Така че смело напред!

Аз също мисля, че трябва да сте двамата! Да заявите категорично, че искате това дете и по никакъв начин да не излъчвате несигурност! Щом го искате - ще се справите!
Късмет!

И таткото трябва да присъства! Все пак и негова е "заслугата" за бебето!
Ако трябва да съм честна, точно мъжа ми беше човекът, който съобщи на майка ми новината.... (така се стекоха обстоятелствата, не че не можех или не исках аз да го направя....), но знаех, че майка ми ще приеме спокойно и с радост новината.... а аз казах на баща ми, той също беше мн доволен!
Така, че... заедно с таткото се изправяте пред тях и им казвате, че вече сте взели решение, което НЕ ПОДЛЕЖИ  на обсъждане!
Въоръжи се стърпение и мн нерви! Успех!   

 Трудна работа...въпреки, че вече бях щастливо омъжена, се осмелих да кажа, по-точно покажа, на нашите чак след шестия месец....Успех и лека бременност!

Въпреки, че съм омъжена за съжаление моите родители реагираха по подобен начин Просто им прилоша като разбраха, защото се притесняваха, че нямало да мога да завърша   Майка ми един месец беше на успокоителни Е, на пук на тях, родих си, завърших си    Наистина е доста трудно, но има ли желание, има и начин да се справиш   На мен малко ми  и помогнаха бабите
Относно съобщаването на новината - идете двамата с таткото.

Успех!

Абе дете, я не си съсипвай радостта с глупости. Всички майки имаме "сърцебиене"  и безсъние - това е от ЕГН-то ама не си признаваме, нали така по-драматично можем да ви тормозим. Не се и съмнявам, че познаваш добре майка си, но знае ли човек този път може да не си права. Отивайте с таткото и носете радостната вест на бъдещото бабче, ако се зарадва - значи е нормален човек, ако не - жалко за нея.

Тъй...Тази тема или по-точно, реакциите, които описваш и за които си сигурна, отприщват у мен цинизма. Първо- ти този мъж обичаш ли го, искаш ли го, радваш ли се, ама истински, че детето е от НЕГО?
Второ- той към теб- същото. Споделяте ли това заедно- любовта си, не само секса, дете се прави и без любов.
Трето- ти си голям човек. Остави, че си на 22г, ти си бременна. Бременността променя много у жената. ТИ, сама ти, можеш ли категорично да заявиш пред себе си, изключая в този момент другите, че детето ще го износиш, че можеш да си майка, че няма да правиш аборт за нищо на света? Никой, ама запомни, никой неможе да те накара да се качиш на оня стол, за да го махнат! Те ще го махнат от теб. Решението е твое, дори и бащата неможе да те накара. Аз съм против аборта, но има причини, поради които е наложителен. Такива причини мисля, че нямаш.
Четвърто- казваш- мамо, тате, бременна съм. То и без това ще се разбере. Още по-добре е , ако сте с мъжа ти. Той да те подкрепя. И да те подкрепя и сега и после.
Пето- родителите ти да знаят, че ще съсипят твоя живот, ако те увещават за аборт. Те това ли искат- теб да съсипят?

Определено, мила, бъдете двамата! И двамата сте "виновници" А пък детето в крайна сметка е най-хубавото нещо, което може да ти се случи! Не си ужасно малка за деца въобще!! А пък и на забравяй, че това е Божа работа!! Ваште все някога ще се умилостивят. Успех!!!

Благодаря на всички за съветите!
Да, наистина е по-добре да не се изправям сама пред майка ми. Но Бога ми, адски смелост ще ми трябва...

Ами ако реагират наистина така идиотски, отсвирваш го и толкова. Това за мене не е нормално поведение на родител, без извинение Ако пък не можеш да ги отсвириш, поради финансова или емоционална зависимост, може би наистина не си готова да бъдеш майка

Леле...какъв е този страх от родители и то на 22???

Не го разбирам аз това. На 22 изглежда си напълно зависима от тях, което не е нормално. На тази възраст вече имах дете и бях в началото на следването си. Не съм се притеснявала изобщо за реакциите им защото не биха могли и гък да ми кажат как да си живея живота.

Няма нужда да се пулиш толкова. Тука не става въпрос за страх от родители или зависимост.
Става дума за страх да не ни се развалят тотално отношенията, страх да не ми вгорчи живота от опяваници, дуднене и вечни физиономии и подмятане. И все пак не искам и тя да се тормози.

Аз също не разбирам от къде тоя страх, от тяхната реакция
Заедно ли живеете?
Финансово зависима ли си от тях?
Естествено е всеки родител да иска най-доброто за детето си, но това не винаги е най-доброто наистина. . . човек сам избира пътя, по който ще тръгне

Какво толкова не разбирате - родители са й. Мислят й най-доброто, а за тях това не включва дете за момента.
Казвай по-бързо за да не се тормозиш.

Как да им съобщиш? Това зависи от вашите виждания за техните ангажименти към бебето. Ако сте финансово независими и можете да се справите без тях - просто им го съобщавате и толкова.  Ако ще зависите от тях, ще трябва доста повече да ги убеждавате, че точно сега е момента за бебе, че приятелят ти е подходящия мъж за теб и т.н. Едно е сигурно: че трябва да сте заедно с бъдещия татко на всички тези разговори.

И все пак, няма нармална майка, която да предпочита детето й да направи аборт пред това да роди в подобна на твоята ситуация. На теория всички майки обясняват за съсипани животи, аборти и т.н., но като опре до тяхното дете, почват друга песен да пеят.

Когато аз съобщих на майка си бях абсолютно независима от нея във всяко отношение, почти бях завършила образованието си, на 23, но си имах известни притеснения как тя ще реагира. Очаквах обяснения как не е сега момента и други подобни. За моя изненада тя го прие много радостно. За нея от онзи ден нататък нямаше по-важно нещо от бъдещото бебе, и досега внукът й е номер едно в приоритетите й.

Ама откъде накъде на 22 ще се съобразявам какво включват техните планове? То в тяхните планове може много неща да не влиза или обратното...

Абсурдни са тези притеснения.

milli_vanilli, толкова страх говори точно за зависимост. Сигурно няма по-строги от моите родители. Но никакви родители не са в състояние да ме накарат да правя аборт колкото ще да са строги, каквито ще сцени да правят и да се тръшкат ако ще колкото си искат.

Предполагам че в страха си преувеличаваш реакцията и на своите родители.

Ами ако беше на 16?

Мисля че трябва да сте заедно с приятеля ти.Аз  първо казах на майка ми ,но тя никога не ми се е карала, после двамата  с приятеля ми на баща ми.

Да направиш аборт заради майка си пък ми се струва най- глупавото и най абсурдно нещо!!! Остави я да си мърмори и да се оплаква, че има сърцебиене(доста егоистичен подход от нейна страна!!!). Оплачи се и ти, че сега, когато си в такова деликатно положение най-важното за теб и за бъдещото бебе  е спокойствието и смяташ, че е брутално от тяхна страна да се държат с теб по този начин. Обясни им, че тяхната задача е била да ти осигурят щастливо и спокойно детство, но не е вече тяхна работа как ти ще наредиш живота си и че това дете и то сега е част от твоите планове и те нямат право да ти се месят. Кажи им също, че тяхната безпрекословна подкрепа в такъв момент е много -важна за теб, защото те са най-близките ти хора.
Аз бях в аналогично положение- майка ми ми беше "наредила" живота според нейните виждания. Нищо от това не се сбъдна. Тя беше планирала, къде ще живея, дори къде ще работя  , когато в един прекрасен мартенски ден  се качих на автобуса и се озовах в Австрия. Вече повече от 10 години майка ми не може да го приглътне и гледа на "откъсването ми" от тях като най-голямата грешка в живота ми. Аз обаче не смятам, че беше грешка и се чувствам щастлива и най-вече свободна. Почувствай се така и ти, когато кажете на родителите ти новината за бъдещото бебе. Понякога това, което родителите мислят, че е най-доброто за детето им всъщност не е най-доброто.

Има и друг вариант- кажете им след като мине третия месец.

Успех и горе главата! Сега си в началото на бременността, не си позволявай да си тъжна. Знаеш ли какво прекрасно изживяване е като започнеш да усещаш как малкото човече в теб помръдва  , нима заради майка си би се отказала от това ???

Не е нормално да се страхува, ако е независима. Но ако докато е в майчинство, ще трябва те да купуват памперси, храни и дрехи на детето, ще се съобразява не, ами направо ще им се подчинява.

Мила, ти прочете ли ми добре поста? Ти какво си готова да жертваш- детето си заради здравето на майка си? Или си мислиш, че ако направиш аборт, щом го поискат, отношенията ви няма да са опяване, дуднане и т.н? Тая твоя майка, ако си й мила, ще си даде живота за твойто щастие! Разбираш ли?

Взимай половинката, както и пиене и ядене и отивайте при вашите ухилени до ушите, гърмете шампанско, подскачайте от радост- "Не можете да повярвате какво ни се случи ..." не ги оставяй да вземат думата, надявам се вашата радост да ги зарази, преди да са започнали с упреците 

Ако е станало непредвидено- в никакъв случай не казвай! Ако питат- планирано е и точка 

Имай предвид и че докато не чуят, че наистина ще имат внуче, реагират малко заучено, в действителност може да стане друго 

Честито и лека бременност    

и от мен ЧЕСТИТО.
Взимай бонбони и отивайте с таткото да им кажете.Ако го искате двамата толкова много - покажете и те да го видят.
Ако заподозрят и най-малкия страх - ще го използват.
Ама така е - родители.
Те все пак се тревожат за теб и за това реагират по този начин.Но не се давайте.Горе главата и лека бременност.

Редовно обучение ли си?
Майка студентка има право да взима и майчинство и стипендия за майки от 90 лв. Ако си в държавен университет.
Гадно е такова положение - взимаш веднъж решение  и го следваш пък каквото ще да става. Не може постоянно да се люшкаш.
Един ден детето да се роди (живот и здраве) всичко се забравя. Дошло - дошло - било е времето.
Бабите обичат внуците повече от децата си - поне такива са моите впечатления.
Бъди смела и много СПОКОЙНА - няма нужда от допълнителни проблеми с нервите.

Ако следвах плановете на майка ми за мен ... Господ да ми е на помощ 
Разбирам те , моята майка е същата . Все нещо не и е наред , все гледа на хората в паничките ... Не може да стои без да дудне , без да е недоволна за нещо , без да има интриги 
Начинът е един - заявяваш им го , казваш - така сме решили и точка . Ако се опитва да те трови - бягай далеч , защото няма да се спре , а това ще се отрази на отношенията в твоето семейство , да знаеш .

Какво има да се тормози толкова - майка ти е , трябва най - важното за нея да е ТИ да си щастлива !

Аз бях на 21, когато разбрах, че съм бременна. Бях си в къщи с родителите ми, отидох до тоалетната, направих си тест и когато излезнах  в коридора се засекох с майка ми. Попита ме какво има явно не съм изглеждала добре. Казах и чисто и просто "Бременна съм!". Майка ми започна да реве, дойде баща ми той ме гледаше странно, брат ми се смееше аз въртя очи 
Седнахме поговорихме, след това се обадих  да кажа на таткото и така. Не е толкова страшно

Ако си сигурна в решението си- няма от какво да се страхуваш. Отивате с бъдещия татко и им поднасяте новината. Ако не се зарадват- за тяхна сметка си е.

Мило момиче, толкова ми напомняш на мен самата от преди няколко години! Напълно ти влизам в положение! Първо - запази спокойствие - може пък да не реагират толкова лошо, колкото очакваш. Второ - трябва да помниш през цялото време, че това е твоят живот и твоето решение. Ти си господар на живота си и сама вече решаваш какво искаш от живота и как да го постигнеш. Това, че ще имаш дете, не значи че животът ти свършва, че няма да завършиш образованието си - или с две думи - това не е край, а начало на нещо прекрасно, което безкрайно ще те радва и ще осмисля дните ти. Трето - колкото и да са шокирани вашите от новината, ще го преживеят, никой няма да вдигне кръвното, а ако го вдигне - има лекарства - ще си го свали. Като мине първоначалния шок, ще приемат новината - няма къде да ходят, ще се примирят и с времето дори ще се радват заедно с теб - това е сигурно. Помни, че им поднасяш прекрасна новина, дори и да не го осъзнават в момента. Не си направила нищо лошо, тъй че не се чувствай виновна, а се радвай на най-прекрасното нещо, което ти се случва! Успех!

Напълно подкрепям казаното. Не може да допуснеш майка ти да напътства живота ти, тя трябва да разбере, че вече има голям човек на среща си а не детенце. Смело и напред, важно е таткото да те подкрепя.

Няколко практически съвета:

1. Кажи им след времето, в което би могла да направиш аборт - например към края на 4тия месец.
2. Кажи им поотделно - първо на този, който ще те разбере и ще го приеме нормална и след това за другия направи специално съобщение, например на вечеря, на която ще присъстват всички. За подкрепа можеш да поканиш и верни приятели/приятелки/съседи.
3. В никакъв случай не се карай с майка си. Измисли нещо от рода на: много съм ти благодарна за грижите, моля те да ми помагаш, ще ми бъде много трудно, но разчитам на теб.
4. Изнесете се някъде за почивните дни, докато бурята отмине.

Ако нищо не свърши работа, помни две неща:
1. Най-важното нещо за една жена е желаното малко човече, което расте в нея. Не се поддавай на чужди мнения или решения.
2. Когато имаш собствени деца, тогава ще разбереш собствената си майка.

Успех от мен и пиши как си се справила.

Какъв ти е проблемът?На 22 години си минала възрастта,когато могат да ти кажат каквото и да било.Аз лично не бих се обяснявала,ако знам,че ще ми говорят такива грозни думи.Сега ще се обадя на майка си и ще й кажа колко много я обичам,защото когато аз се омъжих на 19 картинката беше следната:едно-единствено дете съм,току-що приета студентка,с мъж,който малко след сватбата замина на рейс и ме остави бременна.Нищо не ми казаха,нищичко.Съобразиха се с това,което искам аз и ме подкрепиха.

Благодаря пак на всички.
Не съм зависима по никакъв начин от родителите си - камо ли финансово. Аз работя, пък бащата е доста по-голям от мен, има си бизнес, така че сме добре подсигурени.
Може би наистина съм позволила майка ми да ми влияе повече от необходимото - моя грешка.

Именно. Трябва да се отърсиш от тяхното влияние - не да спреш да ги обичаш, а просто да се дистанцираш малко от тях, мъничко да ги игнорираш в съзнанието си. Имам предвид следното: животът си е твой - ти имаш право да си дробиш попари, след това да си ги сърбаш без да се съобразяваш от тяхното одобрение или неодобрение. Това, което родителите ти могат да направят за теб, е да бъдат до теб и да те подкрепят, когато вземеш решение и ако това решение не е сполучливо - трябва да те утешат и да ти дадат сили да се справиш с разочарованието, ако има такова. Така го разбирам аз. И ще се постарая да бъда такава майка за децата си, когато пораснат. Дали ще успея?...

В такъв случай, миличка - наслаждавай се на бременността си и си чакай бебчето!
Родителите ти ще приемат факта, че ще имат внуче рано или късно!

След това уточнение, мисля, че не трябва да се страхуваш от нищо.
Ако с таткото се радвате на новината, не позволявай на никого, дори на собствената си майка да издума и дума за аборт. Може да те е родила и отгледала, но НИКОГА не й позволявай дори да си помисли, че може да вземе решение за твоето дете. Ако не й харесва новината, просто й кажи, че не й искаш мнението и я остави да осмисли нещата. Ако се опитва да ти дудне, обясни й, че имаш нужда от спокойствие и дори ограничи малко контакта с нея. Ще се вразуми. Ако всичките й действия са продиктувани от любов и грижа, а не от някакъв егоизъм /как може да обвиниш детето си, че ти е скофтило живота.../, ще се кротне.

Успех и таткото да е до теб. Ще те защити, ако се опитат нещо да те обвиняват или притискат. След това се наслаждавай на бременността си и си дай цялото спокойствие на света. 

Бях в твоето положение. Въпреки че с таткото живеем заедно, аз работя и уча, на 22 съм, остава ми още една година. Бебето беше планирано, решихме просто, че много го искаме и зависеше от мен дали ще е сега или след известно време. И стана....бяхме много щастливи.

Обаче и аз се притеснявах от реакцията на родители ми. Те бяха доволни от работата ми,от факта, че евентуално мога да замина да изкарам и магистратура в чужбина. И хоп...казах първо на майка ми. Тя остана много изненада и каза - ами това е много хубаво нещо, но не беше особено въодушевена. Дойде после приятеля ми и не продухме нищо друго по темата. На следващия ден баща ми се прибра от командировка и попитах майка ми той какво е казал, а тя ми отговори "ами проваляваш си шансовете за хубаво обучение и работа, ти какво искаш да каже".  Беше ми гадно известен период от време,плачех си. Въпреки че те много се интересуваха как съм,но не се интересуваха толкова дали бебето е добре, колкото аз да съм добре. Сега започват все повече да се радват, просто приеха факта, че ще си имаме бебе. 

Така че кажи ми. Ти обаче реши как ще се чувстваш по-комфортно, когато им казваш сама или с таткото. Аз предпочитах да съм сама. После даже и да не особено щастливи опитай се да го преглътнеш някак си. Този период при тях ще мина и с времето ще приемат новината и ще се зарадват на малкото съкровище.


Успех и кураж! 

Искрено ти пожелавам от сега нататък всичко най - хубаво. Бъди добър родител и не повтаряй грешките на твоите родители.
Мисли позитивно и дано всичко да е наред.

И аз бях на твоите години / 21 /, когато забременях, бебчето си беше планирано, студентка в 3-ти курс, майка ми малко се шашна, поплака си, но предполагам това са нормални реакции . Може би се разстрои , защото нейното " малко " момиченце вече ще става майка, може би се е почувствала изведнъж по-възрастна, знам ли...Но по-важно е ти да си готова за това, да нямаш ни най-малко съмнение в себе си и в таткото и всичко ще се нареди !

Кураж!
Бях в твоето положение, дори по-лошо. С мъжът ми сме заедно от 17г имам два аборта заради нашите, почти 10г криех, че живея с него, а като си помислех за дете просто се ужасявах от факта как ще го приеме майка ми. Станах на 30 и разбрах, че няма накъде, да ама то не е концерт пожелание две години неможех да забременея, къде ли не ходихме и няма причина, но нестава......  Е, случи се, ами сега как да кажа, но вече бях сигурна че каквото и да става искам това бебе, не исках да се разделям с майка ми но... И така написах и едно писмо, в което я уведомявах и оставих в нейни ръце решението дали ще иска повече да ме вижда или не. Изминаха три дни, а тя не се обаждаше.... когато звънна, телефона прекъсна, е аз я набрах, за да не помисли, че съм и затворила... Разбархме се. А сега толкова обича бебето, което естествено носи нейните имена, че немога да опиша радостта си и така не винаги, това което си мислим се случва все пак това са нашите родители и те ни обичат с нашите грешки и провали!!
И пак ти пожелавам успех и кураж!!! и да гушкаш едно сладко бебче както правя аз сега.

Мила, Мили Ванили, ще ти кажа нещо, което се надявам да не се случва на никой, но може да ти помогне малко поне да вземеш решение 
когато бях на 20 забременях и майка ми изобщо не искаше да се женя за момчето с което ходех тогава, от 5 години всъщност, защото не бил за мен, не съм си била завършила образованието и т.н. но в момента в който й казах че съм бременна тя беше същисава а в следващия - вече ме увещаваше да запазя бебето, майка ми е интелигентна жена, разбрах го още тогава. Както и да е, аз реших да направя аборт защото още не бях готова. Сега съм омъжена, имам добра професия, образование и всичко необходимо но дете няма, не става 
Ако не става с добро, обясни на майка ти че има и такъв вариант и за съжаление знам и други такива случаи, дано да си достатъчно силна и имаш късмет да вземеш правилното решение 

Ама майка ти наистина ли и на 30г. ти се е сърдила, че чакаш бебе?
Мислех, че колкото повече една жена наближава тези години, толкова повече майка й изперква на тема "Защо вече няма внуче?"

Чудесна новина, аз забременях на 20 и родих на 21 ! Когато видях положителния тест, в началото си помислих....как ще им кажа? Знаеш че се случи нещо което изобщо ама изобщо не съм подозирала! Обадих се по телефона от работата и казах на майка ми , че отивам на гинеколог за да потвърди или отхвърли бременност ,а тя знаеш ли какво каза?? :" Ох,дано си бременна, става ми се баба вечеееееееее"  Викам ти не си добре бе....мене не ми се става мама още:) Просто някакъв шок първоначален беше за мен, иначе отдавна исках бебе, понеже бяхме 5 години заедно с татито и....ми се струваше естествено това да е следващата крачка. Та, майка ми се зарадва страшно много, а на баща ми му докривяло, но пред мен не го показа, такива са си бащите, ревнуват че изгуват малкото момиченце Не се страхувай от нищо и не се притеснявай, аз обаче мисля, че е по-добре да си сама.....в смисъл че....може и да не реагира добре и да ти ги наговори някакви....ще се срамуваш ако приятеля ти стане свидетел на това.....тя си е твоя майка, прегърни я, обясни и ако не те разбере- здраве да е, ще и мине абсолютно сигурна съм, първоначално новината би шокирала всеки в нейното положение но....все пак като поразмисли ще се сети че....щом дъщеря и има приятел и е самостоятелна, щом води полов живот, не е застрахована от такива неща, а след като бебето е желано и от двамата родители, ще ти "прости" бързо, не се страхувай ! Успех и късмет и лека и безпроблемна бременност ти желая!

Сега разбирам ,4е съм имала страхотен късмет с желанието на на6ите да станат баба и дядо .На 22 години ги  ощастливихме....падна страхотна радост 

А за вас какво да кажа.Под ръ4и4ка бодри ,засмени отивайте да споделите радостната вест.Успех   

Аз като забременях с големия си син бях студентка в първи курс, на 19 години и бях женена само от 6 месеца. Съпруга ми пък учеше две висши едновременно и беше на 21 години. И двамата бяхме без никакви доходи, само стипендиите за успех. И моите родители, и неговите се хванаха за главите като разбраха че ще имаме бебе. Е трудно беше, но се оправихме. Неговите родители дори се разсърдиха и не ни говориха 6 месеца, но оцеляхме. Много ни беше трудно. Сега като се връщам назад не проумявам как не съм скочила от някоя тераса. Още повече като го гледахме в годините 92, 95, 96, 97. Майките с по-гилеми деца се сещат какво имам предвид. Но не съжалявам че го оставих и не направих аборт. Имам си сега едно страхотно дете - приятел. Малката разлика в годините ни прави много близки. А пък и без пари и помощ успяхме да се справим и да го отгледаме. Освен това сърдити или не, като се роди всички се радваха. 

постингът ти е като на дете, което се е наакало изневиделица.
не си направила поредната беля пред мама и татко, бременна си.
работиш, учиш, искаш детето си - предполага се, че си наясно с желанията и чувствата си.
и на 'колене' да молиш форума да ти пази страх от мама и тате..
ти сигурна ли си, че си достатъчно голяма да имаш деца?

Ами мила отивате двамата и им казвате като едновременно с това и показвате как се чувствате.В крайна сметка просто решавате да споделите с тях а не да искате разрешение да оставите бебето или не.Познавам това поведение на майка ти на "мъченица".Какво им доставя удоволствие на някои хора да нагаждат чувство на вина у децата си.Каквото и да ти казва ти просто бъди сигурна,че тя те обича,но мисли,че това е начина да ти го покаже.А ти вече си майка и единственото за което си струва да се ядосваш е детето в теб.Не обръщай внимание на неща които те товарят психически и ако си мислиш че сега си щастлива,почакай да го видиш този малък маник.Няма нищо по-вълнуващо на този свят.Няма нищо по-важно.Чувството е неописуемо.Няма момент в който да пиша за него и да не плача от радост.Всеки ден благодаря на Бог,че ни дари с него и се моля да го закриля,да го пази жив и здрав а със задачата да бъде щастлив се наемаме аз и таткото.
Ти все пак си на 22,не на 16.Обичайте се силно с твоя човек и всичко ще е наред.Естествено,че ще завършиш.Не си първата или последната студентка с дете.Само не прави аборт.

Ако ти е писано да се обесиш няма да се удавиш. Годините имат до някъде значение, но има хора, кото и на 40 не са зрели. Ако си сигурна, че това до теб е твоята половинка - смело напред. Аз бях на 18 когато родих сина ми, а мъжа ми - на 19.  Не ни е било лесно, но връзката се калява в трудности. Не съжалявам нито за миг, че сме поели тази отговорност. Синът ми сега е на 18 и реално може да ми поднесе след година това, което аз поднесох на родителите си . Ще бъда откровена - няма да се въодушевя ако го направи, но ако това е неговото решение и той осъзнава какво означава това - то ние сме зад него.  Всеки родител би искал детето му да е щастливо. Ако ти си щастлива с твоето решение и това се вижда в погледа и усмивката ти - какво повече биха искали родителите ти???

Мили Ванили, искам да ти кажа нещо - този тип родители обикновено, като допре ножа до кокал, изненадват със супер адекватно поведение /особено на фона на предишните им изявления/. Аз с моята не исках да говоря по едно време, но сега имам наистина сериозен проблем и тя застава плътно зад мен и ме подкрепя. И, честно казано, никога не съм се съмнявала в това.
Още един пример - моя приятелка забременя на 38 години. Тя е единствено дете. Боеше се да каже на техните, защото не искаше да сключва брак с таткото. Колкото и да й говорех, че когато хората чуят новината, изобщо ще забравят подробностите, тя се притесняваше. Накрая стана точно както предрекох и бабата и дядото бяха много щастливи.
Кураж и спокойна бременност! И ще си завършиш, и ще се реализираш. Бебето няма да те спре, напротив - ще те стимулира.

Мили Ванили, не бой се, бе, жена,
бебето е ваше, вие ще си го гледате,
голям човек си, не се плаши толкова.
Казваш им, честитиш им, целуваш ги
и им благодариш за всичко. Хайде,
горе главата. Ще се пръснат от кеф.

Аз също мисля, че щом като сте финансово независими и самостоятелни, не би трябвало да се притесняваш. В края на краищата ти си почти завършила, ами ако беше в началото на следването?!Освен това мисля, че едно дете би могло да даде неподозирани сили на една жена и с още по-голямо желание и енергия да преследва целите си. Намери начин да обясниш на майка си, колко е желано това дете, колко си уверена, че ще се справиш и как най-важното за теб в момента е да имаш спокойствие .
Моята майка като разбра, че имам сериозна връзка, явно доста се е притеснявала да не забременея. Не ми казваше нищо, но един път като заминавах, влакът тръгваше, а тя в последния момент притеснено ми каза, ако стане нещо, да не бързам да го махам А сега вече виждам, че нямат търпение, а ние все още изчакваме...

Въобще не се притеснявай толкова!
Бъди сигурна че ако наистина ви се развалят отношенията с майка ти - тя ще съжалява един ден!Ако има поне малко акъл в главата си!Как може да има такива хора бе.....
Успех!!! И пиши после какво е станало.

Мили Ванили,какво стана в крайна сметка? Казахте ли на вашите или още не сте?

Честита бременност!   

Аз бях във 2ри курс, на 20 годинки като забременях! Сега съм на 23 с почти 2- годишно дете и съм пред държавен изпит!
Не е свършил светът!
Ако майка ти не иска да го гледа по време на изпитите, ще си наемете едно добро бабе за някой час...
Всичко е наред, само ти бъди спокойна!

Честито и лека бременност!      
Не се шашкай от родителите ти! Отивате двамата с ядене и пиене или ги каните на вечеря и когато атмосферата е спокойна и отпускаща, им казвате, че много се обичате. После им казвате, че сте решили да задълбочите връзката си, защото искате да сте още дълго заедно. И те като са се нахили, им честитите, че ще стават баба и дядо. Пък може и някоя снимка от ултразвука да им покажете, за да видят бебето. Няма страшно! Щом не си зависима от тях финансово, ако имат претенции, ще ги оставиш известно време на мира и после всичко ще е наред! Не се притеснявай и не си мисли лоши неща. И да пишеш какво е станало! Успех! 

Честито!!!
Изобщо такова поведение у един родител немога да го разбера ... то не е като да си на 15 или 16...
нали ?
ще им обясниш ,че го искаш ,знаеш какви са отговрносите за това и си достатъчно голяма и способна да ги поемеш !:)
УСПЕХ

Първо-честито! Кажете им двамата радостната вест и дайте ясно да се разбере че за вас това е радостна вест. Бъди уверена в себе си и покажи че наистина искаш това дете-колкото и да им е притеснено, защото всеки родител иска най-доброто за детето си, ще омекнат като видят че наистина това е твоето желание. Но ще им трябва време.
Бъди силна и щастлива и не се връзвай, ако реакцията в началото не е на 100% радост в твоите родители. Все пак, нали имаш човек до теб, който също иска това дете-заедно с него ще минете през това изпитание.

Съвет от мен-отиди първо сама. Майка ми прилича доста на твоята, по описанието по горе. Аз не рискувах да отидем двамата, защото със сигурност отношенията между нас щяха да се обтегнат. Дай и няколко дена аванс да осмисли новината. После ще ви бъде по-леко на всички.Повярвай ми.
Аз като и казах щеше да припадне-ревове, припадъци. Аз станах и си тръгнах/живеех вече с таткото/ След час ми звъни и ми се извинява за реакцията си.
Баща ми го прие с усмивка и "Честото"!
Така, че успех

Мила, 6те се справи6 и каквато и да е реакцията им, 6те им мине след време, те са ти родители и винаги 6те те оби4ат.
Моя слу4ай не е ба6 съ6тия, но подобен. Аз просто заминах за 4ужбина след тогава6ното си гадже и след месец им се обадих и по телефона им съоб6тих, 4е след седмица встъпваме в брак. Да, 6окирани бяха, бяха и сърдити, ба6та ми о6те не си е виждал зета. После се наложи да се върна у нас за 4 месеца, но те ме приеха, да има6е коментари и триене на сол, но първите дни. Сега напълно ни подкрепят, видяха, 4е съм много 6тастлива с този 4овек, 4акат да отидем да се запознаят с него и  изклЮ4ително много се радват на бременността ми.
Аз например, много държа на родителите и ми бе6е много тежко в на4алото. Затова те разбирам напълно. Просто стисни зъби, въоръжи се със смелост и давай. Ти си тази, която гради 6тастието си. 

КАжете им без да се притеснявате, а по-добрия вариянт е да ги изведете на скромна ве4еря, няма да има сцени, а като ги по4ерпите по слу4ая и го обявите тържествено ще разберат 4е е искано и сте взели решение, успех и не се плаши ще се оправите не си първата и ли последната дето си е мислила колко ще я нахокат, важното е да си разумна от тук на сетне и да се пазиш заради бъдещето 
 забравих да ти кажа 4естито и дано имаш лека бременност и раждане

Честито!   
Темата е старичка, като гледам, и авторката вероятно вече е съобщила новината. 

Не бих им казала, ако очаквам такава реакция. В един момент все ще забележат и сами, а тогава за аборт ще е късно.

Tess , заравянето в пясъка не е най-добрата алтернатива.

За мен е ОК. Аз на нашите не съм им съобщавала за втората ми бременност. Срещнаха ме случайно в 5-я месец вече и направо ме питаха момче ли ще е или момиче. Никой не се е тръшнал да мре от това.

И въобще не бих го нарекла заравяне в пясъка, по-скоро поставяне на родители пред свършен факт. Не че моите биха имали против да се сдобият с още едно внуче, но просто не ми се слушаха коментари по темата тогава.