Къде и кога се запознахте с вашите половинки(съпрузи или приятели)?

Ние на игрището в едно квартално училище. Беше през 1998. Вече 9 години сме заедно. 

И ние в чата. 20 дни по-късно се видяхме (бяхме в различни градове, както обикновено става с чатърските любови). 2 месеца по-късно се взехме. Това се развива лятото на 2005.

В ICQ... в последствие се разбра, че сме от един университет, но различни факултети...та така вече 3 години...не сме женени, но скоро се събираме да живеем заедно и вече ми предложи брак  

И ние в чата /демек на дир.бг-то и icq-то/ 

Видяхме се половин година по-късно , след протължитени денонощни срещи в резултат на първата - се взехме - действието се развива август 2004

Явно много сме чатърките 

Ми то с този интернет, който е станал ежедневие....Освен това по се отпускат хората в чата...

Той беше съквартирант на моя колежка,често ходех у тях ииии така...

Ние пък в кръчмата.Ами то едно време като нямаше Интернет къде са си срещнеш любовта другаде.Наскоро негови приятели ,имащи по големи деца-14-15 г.коментираха ,че само в нета се запознават и точно това ни беше коментара-преди в кръчмата ,сега в нета,да живее цивилизацията

Запознахме се 91-ва в Зимния дворец. Аз ходех на кънки, той работеше там.

ние пък във фитнес зала 

ООооо Как да не се включа и аз?! След ужасен брак и още по-кошмарен развод,след една двегодишна връзка с долен използвач и ужасен ревнивец се бях заклела,че никога вече няма да помисля за мъж...Реших,че и аз ще съм гадна с мъжете,киснех в разни сайтове за запознанства и се правех на каква ли не... Последваха няколко срещи с мъже от други градове-кафенце,пица и кой откъде е Докато в една обилно снежна вечер на януари 2005 не "заговорих" уж поредната жертва...Разменихме точно по три изречения,връзката ми се разпадаше,но успях да изпратя телефонния си номер-нещо,което още се чудя как направих толкова бързо...Връзката ми се разпадна съвсем,реших да си лягам,нищо,че бе петък...Миех си зъбите,когато телефона ми иззвъня...Май се влюбих още в гласът му,в начина,по който се изразяваше...Забравих всичките си закани към мъжете,забравих,че съм решила да се преструвам на каквато не съм-нещо отвън като че ли ме накара да бъда себе си...Поговорихме час,от компанията ни прекъснаха,той отново се обади-дъра-бъра,смях(не бях се смяла от сърце може би 6 месеца)...Накрая той предложи вместо да бърборим до зори да поспим,а на следващия ден той ще измине в обилния сняг 100-те километра и на чашка хубаво кафе ще продължим оттам,докъдето сме стигнали...Ха познайте дали успях да мигна до сутринта
  На следващият ден валеше още по-обилно,аз мокра до кости стоя там,където съм обяснила,че ще чакам(той не беше идвал никога в моя град) и си мисля-тоя човек закъснява,а и не се обажда,дали не си намерих и аз майстора...Нейсе,обади се,че пътя е лош,но е близо...Споменах ли,че даже снимка не му изпратих?Не знаеше какво чудо ще се изтъпани отпреде му,милият,ама по-късно ми каза,че това го е боднало секунди,преди да ме види...Когато очите ни се срещнаха за първи път,той се усмихна(така и не ми каза аз колко ли глупаво съм изглеждала)каза простичко"Здравей",наведе се и ме целуна по бузата...След раждането на децата ми,това е най-скъпият момент в живота ми...
 После-няколко месеца диво пътуване-по два пъти седмично,кога той,кога аз...Докато на рожедния ми ден през юли не ми подари ключ от домът си и каза,че е крайно време да стана софиянка...
  Благодаря на авторката,че ме върна към този хубав спомен! А ако съм досадила с излишни подробности,моля за извинение,ама... размекнах се...

Потропа ми на вратата вкъщи - един приятел го доведе на купон в нас

Запознахме се в 7-ми клас. Постъпихме едновременно в нова гимназия. Моите първи впечатления от него - бастун Той от мене - надувка И така 3 години...После на един рожден ден се напихме и оттогава сме все леко замаяни

По това време и аз ходех на кънки в Зимния дворец. Колко интересно...Може и да се познаваме ако имах спомен за някой...но бях малка. Помня само Иво-хокеиста, който едва ли не нощуваше там и сваляше всички под ред.

Упс, объркала съм малко годините. Ходила съм в Зимния дворец 10-тина години преди теб.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=168143.0

Запознахме се септември 2002г. в Стара Загора (запозна ни общ приятел).

Ами аз съм на 17 години и преди две лета работех като сервитьорка(по-късно барманка)в едно кафене,в което той беше редовен клиент,но ми направи впечатление,чак,когато моята приятелка хлътна по неговия приятел.
Три месеца по -късно се събрахме и от тогава година и...малко )

Не е нещо интересно начина ни на запознаване,но каква гоненица беше само,нямам думи....
Малееее спомени,спомени 

23 май 2000 година, на бала ми  ей, днеска стават 7 години , ще спретна нещо да го изненадам

Чак пък точната дата не помня,но беше във влака Пещера-Пловдив през далечната 1995

Август 1994. Бях взела негова касета от обща приятелка. Продавах вестници  , дойде да си търси касетата.
15.10.1994- на един купон се треснахме взаимно и забравихме да се приберем по домовете си 
Вече цяла вечност сме заедно, 13- та година караме, от 7 сме женени.

На упражнение по Вътрешни болеси. Аз бях 2 курс, той специализант за първи ден.

2003 година, юни месец.Аз бях излезнала на кафе с братовчедка му(тогава не знаех че са братовчеди).Когато ставахме, случайно го видяхме, те се спряха да се поздравят и тогава погледите ни се засякоха и се харесахме И тъй си караме вече почти 4 години

 

И аз да се запиша  .Ние се видяхме за 1-ви път в едно кафене през далечната 1995г.Разменихме си  по няколко погледа и толкова. Ама  той ми намерил тел-а от един мой съсед и ми се обади след около седмица  и така вече 12 години сме заедно,а от 5г. сме семейни.
Малее, че лети времето.

В ICQ 

През септември 1990 
Първата седмица от статута ми на ученичка в друг град. Какви планове кроях за свободния живот 
Та при първото пътуване към така бленувата свобода се оказа, че единственото свободно място в автобуса е до НЕГО    Заговорихме се и стана тя, каквато стана 

Вчера подкарах ме 7та година.Запознах ме се в механата която работех след училище

В дискотека - място което винаги съм смятала за най-неподходящо за запознанство с някой, ако искаш сериозна връзка.
Беше колега на гаджето на една приятелка и дошъл случайно с него.
Още когато го видях, разбрах че това е моя мъж.
Седнахме, пийнахме, приказвахме и много бързо се изнесохме от дискотеката, за да си продължим разговора на по-тихо място... Имах чувството, че го познавам цяла вечност - открих половинката си! 
Беше през 2004г.

ние се запознахме в mIRC една вечер съвсем случайно, аз от скука го избрах да си поговорим ...  той почти от самото начало на чата настоя да се видим,аз пък се съгласих и на другия ден се видяхме от пръв поглед се влюбих,а незнаех нищо за него...не мислих и за риска от това и явно интуицията ми е била правилна  от този ден насам сме заедно, не сме се разделяли за много, освен когато той е бил някъде по работа.това стана октомври 2000, 2005 се оженихме, не го направихме по-рано защото аз бях още студентка и предпочитах да завърша първо. октомври 2006 се роди дъщеря ни и сме много щастливи  дай боже да продължат така нещата при нас пожелавам го на всички 

През  юли 2004 в ICQ Той ме потърси /след време каза, че му било скучно в тях и пуснал по една  на 5-6 номера на случаен принцип. Е, аз съм отговорила първа /
От октомври 2004 година сме заедно и не сме се разделяли за повече от 2 дни!
На 25 юли 2006 г. се роди и синът ни!

На работа. Майка му ми беше шефка  Всъщност първо си харесах нея, все си намирахме общи теми. После си харесах и него, но той е толкова срамежлив че вече бях хлътнала когато разбрах, че са роднини.
Естествено всички колеги ме обвиниха, че е по сметка 

На 18 август 1990 година,на плажа в Приморско.Аз бях на почивка с майка ми и сестра ми,но той дебнел момент,в който да остана сама на плажа и да ме заговори...Две години и половина ходихме и отблизо 15 сме женени.

 Май 2002 в New Jersey, и двамата бяхме на студ. бригада там. Беше много вълнуващо и в съвсем безгрижно.  Да можеше да се върне пак времето...

ICQ.
малко чат няколко дни и след това аз казах, че отивам на трейнинг и ще си говорим, като се върна.
оказа се ( в последствие), че мъжа ми не знаел какво е трейнинг на английски и изпаднал в пълно отчаяние, че вече не отговарям  .
връщам се аз от трейнинг след 14 дни, а на кюто имаше поне 30 съобщения.
няколко дни по-късно, цъфна в софия и останалото е история, както се казва 

И ние в ICQ През март 2002.

Ние се запознахме през 1996г. аз бях на 15г., а той на 21г.,беше барман в едно заведение и още щом го видиах се влюбих в него,сякаш беше вчера.

На работното място. Тогава му бях секретарка.......

През месец април 2002г.  започнах работа в една интернет зала и той работеше там. Първите няколко дни колеги, после нещо повече. На третия месец заживяхме заедно. И така вече 5 години и малко.

Пред един магазин имахме среща по работа

Запознахме се В Португалия, на европейското по футбол 2004.
Там беше много готино, страхотно изживяване и аз си намерих най-най-страхотния мъж!

Запознахме се през 1995 на една олимпиада по Физика в гимназията. После по време на подготовката за олимпиадата по Химия почнахме да излизаме заедно, после си спомнихме, че и на миналогодишната олимпиада по Математика сме седели на един чин, а на националната олимпиада по Философия в Созопол той се подвизаваше като мой учител (защото учителката ми не успя да дойде) и там връзката ни окончателно придоби сериозен обрат.  После се оказа, че сме се преместили от един и същи град, че нашите са колеги и се познават доста добре, че дори сме си гостували като по-малки един-два пъти.... абе имаше толкова съдбовни знаци, че нямаше как да не заключа, че сме родени един за друг. И така вече 12 годни, 9 от които като женени, три деца, още съм влюбена, абе има полза от участието в олимпиади .

Запознахме се в една дискотека.Петък 13ти, юни месец на  1997 г. .Аз си го харесах и помолих една приятелка която го познаваше да ни запознае.30 мин.след запознанството ни вече бях в прегръдките му и така вече 10 години 

И ние в icq аз си го намерих Повече от година и половина си писахме, после месец и нещо говорихме поне по час и половина - два по тел., последваха няколко пак невинни срещи  и накрая резултата е налице

В университета...един курс, една група....даже не помня как, кога и дали сме се запознавали лично  . Той казва, че си ме харесал от първите седмици още, но аз го "видях" след 2-3 месеца (по въпроса "Кога?"- около дек. 2001 г ), но откакто погледнах в тези прекрасни топли очи не виждам друго. Е, не тръгнахме веднага, но сме заедно вече повече от 4 години...

Нашето е малко банално, като студенти в Благоевград, една специалност бяхме, само че различни курсове. Аз работех тогава в един рок клуб, а той беше редовен клиент, и всичко стана на Хелоуин 2000-та г. После той дойде в София, аз го последвах и така още се обичаме.

"Откраднах" му куфара на летището.

 А аз съм жертва на своднически заговор. Две приятелки-едната моя, другата- негова, явно доста са скучаели, взели да ни коментират поотделно и ги осенила "блестящата идея" да ни запознаят. За мен било достатъчно, че бил с дълга коса и зелени очи 
Досега така й не разбрах на какви критерии съм отговаряла аз, за да ме включат в подмолния план. 
Та, сеира се осъществи в студентската му квартира (доста романтично място беше...) на един купон. Нататък е ясно...
 

Започнах работа във фирмата в която работеше той през май месец в далечната 2001 година и веднага като ме запознаха с КОЛЕГАТА си го заплюх   

Ние се запознахме в ICQ.

През първия семестър на магистратурата - 1999г. Той психолог, аз историк /Древна история - Египтология и Асирология/, курса беше Зороастризъм в специалност Сравнително религиознание.  Боговете имат пръст в нашата връзка  Беше началото на семестъра, някъде средата на октомври. Познавах всички от групата, все пак 4 години все в едни и същи курсове се засичахме, с изключение на едно ново лице. Беше седнал самичък, настрани от всички, още не беше започнала лекцията и всички бяха по групички и си разказваха, кой на какви семинари е бил, на кои разкопки и т.н. т.н. Отидох да поздравя преподавателя и го мернах, приличаше на малко нещастно кученце, как да не поискаш да му помогнеш. А той, милия, никого не познаваше, ей така от любопитство решил да запише специалноста/това го научих след доста време, един ден решил, че това го влече/. А аз в деня на записването видях табелата на програмата, влязах в стаята, поговорих си с шефа й и записах няколко курса. Да се върна на запознанството. Тъй като, както казах приличаше на кученце /представете си как изглежда нещастно кученце тежащо близо 90кг.,  висок 1,90м., почти 0 номер остриган, сребърни халки на ушите, татуировка на десния крак и катинарче на физономията - абсолютен фаворит!!!/ , а аз съм добър човек, седнах до него. Нещата станаха след почти година приятелство на по кафе и "помощ" от колега-сводник. Оказа се, че и дватата сме мечтали един за друг, но все си мислехме, че другия има връзка. Така в един момент, края на летния семестър, жега, колегата сводник идва при мен и ми обяснява колко бил влюбен в мен младежа, после припка при него и му обяснява, колко аз съм влюбена в него. Голям смях падна, но се получи номера. Накара ни да седнем и да си поговорим самички, забравихме да отидем на една лекция, та идваха да ни търсят, без нас не можело. Всички си мислеха, че вече сме гаджета, а не бяхме. Нещата станаха август 2000г. Вече почти 7 години заедно и от 1 женени. Това малко съкровище на тикера беше липсващата брънка.  Обожавам ги и двамата!

запознахме се на ..работа, той беше новия колега и една сутрин го видях и се запознахме. След 2 дни той предал на една колежка да ме поздрави специално , след 2- дни /бяхме в различни смени/ дойде на работа и ме изненада-каза, че просто минавал--а аз все още не загрявах . но ми хареса страшно много-освен това приключвах една карайно мъчителна и дълга връзка със стария ми приятел. Започнахме да излизаме в начлото бяхме приятели, той знаеше, че все още си имам приятел. След 2 седмици бяхме вече гаджета и така вече 7 години, а сега и сме и щастливо женени от 7 месеца.

И ние в ICQ-то Може би две седмици си говорихме. След това се чухме по телефона. Оказа се, че живее в моя квартал. Видяхме се и така вече 5 г., а от месец вече сме семейство

Преди 7 години се събрахме тъй да се каже, а се познаваме поне от 10 г. Съдбата ни събра в една дискотЯка!!

Хайде и аз да се запиша, че ме потопихте в приятни спомени. И ние в Интернет-в чат, през далечната 2000 г. Говорихме си в чата и чрез и-мейли около 3 години, после среща, гости и от година и малко живеем заедно, скоро ще се женим, но аз вече отдавна го представям като мъжа ми. Толкова е свестен.....Много си го обичам. Пожелавам на всички които още не са срещнали, да срещнат свистен мъж като моя.

Колкото и банално да звучи пак по чата 
Аз тогава бях с един младеж от град близък до моя...ама нещата хич не вървяха добре и общо взето залитах в страни(без да сум му изневерявала физически).По това време около април 2005 г. вървеше виртуална свалка с едно момче-И. ,него приятел и пак от същия град.Та то му споделяше нашите чатърски истории и един ден този същия И. докато си гожорим ми праща разговор между него и моя  ,в който те си говорят да ми се включи съответноя мойто мъжле.И след 1 2 минути светва прозореца на мирката . и моя човек ми се прави на луд ссякаш незае коя съм с ония шаблони встъпление "здрасти..."
станахме си много близки .На нг аз приключих с връзката си, а след месец незнайно как Никито(така се казва приятеля ми) ме нави да се излезем... и така

През 1991 година в парка се запознахме.
После отидохме да пием кафе в една хижа,която вече не съществува.

Дойде да ми поправи бойлера преди мно-о-го години...

на 3 ноември 2004 в офиса му.Преди това го бях виждала на едно от ревютата ми.

Пред една дискотека, през 1997 г. Паркира ми колата, после прибра тогавашното си гадже у дома и дойде при мен. И на следващата година се оженихме , с четири попа даже.

В една дискотека през 1990 г.

Нии пък се запознахме на един лагер през далечната 1996 година и след две години се събрахме та досега. Дай боже щастливи завинаги.

Немога да повярвам, че толкова семейства са започнали от чата.

В едно заведение аз бях сервитьорка тогава а той идваше при бармана беше любов от пръв поглед(макар , че някой не вярват в неа ) Не мога да повярвам ,че минаха вече 7 години от тогава . Благодаря на Господ ,че ме срещна с този невероятен човек . 

В УНСС- Враца, следвахме заедно.

Запознахме се в моя офис, той е приятел на шефката ми.   

В "Кривото" - беше колега на съквартирантката ми.
Впечатли ме с факта, че успя да погълне една лазаня и възможно най-голямата салата за половин час.

И аз съм изненадана...А дълго време криех как точно сме се запознали,беше си ме срам да кажа,и туйто...

Лятото на 2004 в Елмаз, след това за по-удобно в кю-то. Заедно сме от тогава, а семейство от 3 месеца 

Созопол - на плажа.

Запознахме се по ICQ през 2003 г 

И ние се запознахме 2003г.в чата,обаче.
Говорихме 10тина минути,оказа се че сме съседи,видяхме се и след 5 месеца се оженихме.

През 92 г., аз бях на 13 г.,той на 15 г.От тогава се обичаме !
Вече 8г. сме семейни.Определено той е мъжът на живота ми.

Лятото на далечната 91-ва година в двора на ВМИ,после в една и съща група,после в един и същ дом и така вече 16години

На4алото на 2005 в Норвегия. Един негър го доведе в на6ето об6тежитие, за6тото имало моми4ета от Югославия (мъжо е сърбин), а то има6е само една македонка, а вси4ки други бяхме българки. Месец след това ме свали и след о6те половин година се оженихме  . За него е било лЮбов от пръв поглед, за мен бе6е градивна 

В един пиано бар в Осло...2002 август. Там свирех целия август ...а той "по случайност" беше в Осло. Иначе никога не е влизал в пиано бар преди.Но колегите му имали повод за празнуване и го домъкнали там...буквално насила,... както той каза.

И  той сега  им е благодарен цял живот за това че  го домъкнали в бара,иначе нямало да ме срещне никога...

От 10-ната "викинги"  тогава насядали около пианото той беше най-сладкия и най-кроткия...   Другите ревяха и се деряха да се надпяват  около пианото...а моя си седеше и ме слушаше захласнато....и ме гледаше с кротките си големи очички  ...После в паузата ме заговори.На другия ден се видяхме за малко и той  си замина за Трондхейм,а аз за България. Писахме си е майли и се чувахме всеки ден докато не дойдох пак на работа в  Норвегия.Втория път н ме  пусна  да си тръгна за Б-я....предложи ми да се омъжа за него...

За него е било любов от пръв поглед... а при мен нещата се развиха постепенно,макар че си го харесвах от началото но не бях чак влюбена до уши...После когато разбрах какъв човек е, се влюбих безумно в него...и досега съм така...

Много ти е сладка  историята... Хареса ми...а и се посмях тук там .../на това в червенкото/...

На един купон мен едва ме накараха да отида а него едвам са успяли да го задържат. Беше 31.05.1997.
Направихме 10год преди няколко дни

В университета, бяхме колеги.

В една кръчма  Свалихме се същата вечер в една дискотека. От тогава минаха повече от 5 години. Семейство сме от 8 месеца.

Оправдахме мнението, че връзките, започнали в дискотека, са малотрайни и без бъдеще

Приятелка го доведе на рожденният ми ден. По- късно се оказа, че той  ми беше най- големият подарък След първата среща обаче не го бях виждала доста време, докато един ден не се оказа, че започва работа при нас. След това започна едно приятелство от около 6 месеца, като през това време той залиташе по приятелката ми. А после какво станаааа, и аз незнам.... та оттогава все сме си заедно 

Класика в жанра: запознахме се на работното място. На 15 ноември 2001 г. и двамата постъпихме (заедно с още трима мъжаги) в преводаческа къща Скриванек като членове на новосформирания петчленен екип от "проджект мениджъри". Още щом го видях си рекох, "Пу за мене!"   

По онова време и двамата бяхме обвързани, но се харесахме и постепенно (на 26 декември 2002 г.) мандалото хлопна... Е, трябваше да мине доста време (от моя гледна т.) и двамата да напуснем фирмата, защото, оказва се, Лъвю, освен, дето е нерешителен, бил и ПРИНЦИПЕН. Ама аз съм голяма провокаторка (Гяволица  ), дума да няма! 

Преди година неговата фирма извършваше услуги на нашата и той идваше от време на време, и около 6 месеца не му обръщах внимание той беше по инициативния, когато започнах да го харесвам той взе да се прави на интересен  и така още 6 месеца, сега последните 3-4 май започваме да се напасваме, много бавно, но надявам се да се напаснем 

Кога ли? Като сезон - зима беше! Като период от живота ми - точно на време!  Работех на пасажер  в Америката и бях сгодена като заминах  за там!Тъкмо се бях прибрала за ваканцийка и с намерението да се разделя с младежа! А после да бягам пак зад океана! Но...съдбичката беше на друго мнение за моята особа и...слава Богу!
Запознахме се в една механа...там ме замъкна моя колежка и новото й гадже съвсем преднамерено от тяхна страна и без мое знание за тяхното сватовническо намерение! Голяма компания и само едно свободно местенце - до него-каква случайност само! Стори ми се странен тип - хапваше си салатка от магданозче! Аз  ! Седмица по-късно вече бях хлътнала,а той един срамежливко се оказа...ноооо...след 5 мес ми връчи ключ от апартаментчето! И ей,ни на,женени с дете и с планове за второ!   
...а всъщност винаги сме много близко един до друг без да се забележим...оказа се,че сме живяли в един и същ квартал през един блок и сме учили в един и същ техникум по едно и също време!
Ех,спомени хубавки!

Запозна ни обща позната година, преди да се съберем.Доведе го в заведението, в което работех тогава и той я разпитал за мен...
На следващата година отново се видяхме ден, преди да се залюбим...
Последва моят рожден ден, същата тази обща позната, скандал помежду им иии начало на нашата дружжбаа.
Звучи като голяма интрига от латино сериал и не, че не е така, но важното е, че доброто победи!

преди  пвече от 8 години в едно кафе дойде със съпруга на приятелката ми за 5 минути след няколко месеца се оженихме

през далечната 1989 на студентски купон

Ние със съпруга ми се запознахме в ICQ-то през 2004г. Видяхме се след 1 месец.Той се влюби в мен,а аз в него не.Спряхме да се виждаме,но след няколко месеца пак се заговорихме в icq-то. Видяхме се,той се раздели с момичето с тоето се срещаше и се събрахме.Миналата година решихме да имаме бебе и се оженихме накрая

Преди година и половина някъде.Засякохме се във едни форуми,после оттам 2 години си писахме на кю ма само некви глупости такива...шеги,общи работи.
Накрая съвсем случайно се засекохме на нещо като форумна среща и ...така

В един негов приятел и мой колега от университета. Посрещахме 1995 год.
Ах  !  А бяхме млади, беше ...

изумена съм  колко много от писалите в тази тема са се запознали чрез интернет със своите половинки, просто не осъзнавах напълно /до момента/ колко е могъщо чатенето 

моята история датира от пролетта на 1997 година...  запознахме се съвсем случайно в един автобус 310, рано сутринта, и двамата се бяхме запътили към университетите си /аз на изпит по статистика отивах, бях студентка първи курс, а той отиваше на лекции/... толкова красиво, неочаквано и романтично начало имахме на връзката си! и толкова бързо се развиха нещата между нас!  тогава бях само на 19 години, той на 21 - млади, зелени  запознахме се всъщност точно на моя рожден ден... тогава дори ходех с друго момче...  ама 24 дни след запознанството ни вече бяхме гаджета, а 19 дни след "тръгването" ни се отдадохме на повече интимност в една хижа на Витоша...  ех... 

след 1 година връзка заживяхме заедно
след още 5 години се оженихме
след още 1 година станахме родители
и така до днес - вече със син на почти 3 годинки
наскоро правихме 10 години връзка и 4 години брак

Запознахме се ноември 2004г. на един купон в Младост 1А.Отидохме с 3 приятелки от Студентски град в Младост на купон и стана номера-като го видях там и си казах-той е.