Публикувана: 23 май 2007, 12:49 ч.
Последно мнение: 30 май 2007, 16:54 ч.

Колко време ви трябваше да се напаснете с половинката?

4 336
55
1

1
2
3
4
Всички

23 май 2007, 12:49 ч.

Мнения: 4 371

И изобщо трябваше ли ви да се напасвате?
Ние с моя мъж в началото много се карахме, той рогат, аз инат Laughing

Никой не искаше да прави компромиси, аз имах очаквания и се сърдех, ако нещата не се получават както искам аз. Даже и крещях Blush

И двамата имаме трудни характери, не мога да си кривя душата.
Но от около година(да чукна на дърво) нещата влезнаха в релси. Демек 2 години и половина ни трябваха.
Мале, колко много.

# 1 23 май 2007, 12:52 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

може би х2 или х3 на твоите години Laughing

# 2 23 май 2007, 12:53 ч.

Мнения: 6 993

Още не сме. Аз не крещя. Говоря настоятелно през зъби. От това повече се стряска.
Но и двамата сме "виновни", и двамата сме тежки характери. Приличаме си много и въпреки това има моменти, в които ни иде да се изтребем... Mr. Green

Предполагам, че все някога ще се напаснем... newsm78

Адски много се обичаме, трудно ми е да си представя друг мъж до себе си.

# 3 23 май 2007, 12:55 ч.

Мнения: 4 736

Не сме все още и не ми се иска да се напаснем съвсем. Прекалено монтонна би била връзката. Обичам си дребните спречквания, които се изглаждат само с дълги разговори Laughing

# 4 23 май 2007, 13:00 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Около година ми беше нужна, за да разбера, че той е избирателно глух за намеци. След като бях наясно, че за него директния подход е най-резултатен, просто не сме имали сериозни търкания.

# 5 23 май 2007, 13:02 ч.

Мнения: 4 555

Около час след запознанството ни вече бях сигурна, че този човек е плод на моята фантазия.
първите месеци ми се струваше, че сигурно го идеализирам и кой знае какви кусури ще му намеря един ден.
Вече караме девета година семеен живот и все още ни трябват поне 2 часа, за да се откопчим един от друг сутрин. Все пак имаме някакъв напредък, когато бяхме студенти по цял ден не можехме да станем Joy

Не мисля, че сме се напасвали някога. За всяко нещо знам, че мисли точно каквото и аз, без да се налага да го питам.
Никога не ми е било скучно.

# 6 23 май 2007, 13:02 ч.

Мнения: 22

Мисля че поне година,ама винаги си възникват неща за доизглаждане! newsm78

# 7 23 май 2007, 13:06 ч.

Мнения: 7 474

От раз си паснахме Heart Eyes

за щастие

# 8 23 май 2007, 13:07 ч.

Мнения: 27 524

О, да, трябваше ни. Мисля, че на всеки му трябва определен период от време за нагаждане. Съвсем нормално е. Ние бяхме гаджета, после му гостувах тук за месец, два, три, но някакси временното е много по-различно и лесно от постоянното. Като съм била временно не са ме дразнили много неща, преглъщала съм лесно, не ми е пукало, знам, че скоро се прибирам в моята си къща, стая, среда. Като се омъжих и дойдох за постоянно... нещата коренно се промениха. Много неща ме дразнеха, забелязвах, станах дребнава, избухлива и нервна. Роптаех срещу това да простирам праните му и износени гащи, далеч ми беше от представата за романтични срещи, букети, вечери на свещи, но... такъв е животът. Все пак и моите прани гащи висяха редом... Grinning

Не знам колко време ми трябваше (Себастиян е много спокоен и добър, не съм усетила от него нужда за свикване...), мисля, че около година и половина. Сега всичко е смазано, различно, има си русло. Е, да, може да е скучно на моменти, но е сигурно, топло и уютно Heart Eyes

# 9 23 май 2007, 13:08 ч.

Мнения: 22

Цитат на: Карина в ср, 23 май 2007, 13:02

Е за това сигурно си мечтаят всички жени-любов от пръв поглед,която не се променя във времето!

# 10 23 май 2007, 13:13 ч.

Мнения: 2 070

Не мога да отговоря в цифри, аз съм много разбран човек и лесно се живее с мен, но пък от друга страна съм свободолюбива и имам нужда понякога да си пазя личното, чисто физическото пространство. Не знам как да ти отговоря на въпроса, ние се събирахме, разделяхме, живяхме къде ли не... не се разделяхме поради ненапасване и справяне с битовизмите де, така че - не знам. Много добре се справяме иначе в разпределянето на задачите и гледането на детето, така че да не ми тежи на мен и да не лежи изцяло на мен...

# 11 23 май 2007, 13:14 ч.

Мнения: 5 468

15 години - още се напасваме. На моменти тръгвам да се развеждам. Заклевам се, че утре като стана, първата ми работа ще е да ида до съда да подавам молбата. Той - съгласен - "Отивай и си подавай молбата!"... и на другия ден, задължително към 11 ч. ми се звъни, да се кажат мазни приказки... и... всичко отива по дяволите Joy

.

Едно време, до нашата къща, живееха двама пияници (семейство), които по цял ден се караха. И сценария беше един и същ - тя го гони от къщи, той драматично си тръгва Crazy

- не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.

Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"

# 12 23 май 2007, 13:16 ч.

Мнения: 7 723

И ние от 10 години сме в процес на напасване.... Whistling

Баси, то иначе няма да е интересно... Laughing

# 13 23 май 2007, 13:19 ч.

Мнения: 22

Цитат на: Ню в ср, 23 май 2007, 13:14

Ха-ха ха супер лаф!И върши ли работа?Ще взема да пробвам и аз така!

# 14 23 май 2007, 13:20 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Какво значи напасване? За мен това е начинът, по който му казвам, че чорапите се хвърлят в коша за пране. В началото аз започвах надълго и нашироко да обяснявам, че кошът за пране е на много удобно място и по принцип нещата за пране се хвърлят там. Нищо, даже звук няма. Аз се нервирам, той продължава да не чува. Сега казвам "Би ли си хвърлил чорапите в коша за пране в банята?" Чорапите се занасят, няма конфликт, няма драма "Ама ти не ме разбираш Crazy

# 15 23 май 2007, 13:24 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: marisa79 в ср, 23 май 2007, 13:19

И върши ли работа?Ще взема да пробвам и аз така!

Пробвай го, действа безотказно Peace

# 16 23 май 2007, 13:34 ч.

Мнения: 6 993

Ню, това с молбата и на мен ми е познато. Само че не точно в същия вид Laughing

. "Ще си тръгна и няма да се върна повече". "Рейсът е в 12". "Ама наистина ли не ме искаш вече Shocked

". "Искам те" ...и пак секс. Обикновено аз съм тази, дето все си тръгва...

# 17 23 май 2007, 13:40 ч.

Мнения: 2 697

Цитат на: Ню в ср, 23 май 2007, 13:14

Едно време, до нашата къща, живееха двама пияници (семейство), които по цял ден се караха. И сценария беше един и същ - тя го гони от къщи, той драматично си тръгва Crazy

Хех, уникално се посмях на историята, Ню, но наистина звучи много симпатично Mr. Green

И аз мисля да пробвам с моята голяма симпатяга и любов Grinning

...

Иначе по-конкретно по темата - много ми е трудно да кажа как е при нас. Всъщност от 7 г. и 5 м. с един човек изживяваме точно това, за което пише и Карина - любов от пръв поглед, взаимно привличане и разбиране. Друг е въпросът, че ние не живеем заедно, имали сме и други приятели/приятелки през годините и поне засега нямам наблюдение как биха ни се отразили битовизмите...Доколкото се познавам обаче, мисля, че това не би имало силата да промени съществено чувствата ми. При нас основният проблем е както и при много други двойки - два чепати характера, от които и двамата много си патим...Да, би могло да е лесно, но защо да не си го направим трудно. И все пак, като го прегърна, чувствам, че е Той и това е важното Peace

# 18 23 май 2007, 13:53 ч.

София
Мнения: 18 679

Много. Нашата история е много странна, защото сме заедно буквално от деца. Това ще рече, че тъкмо сме се напаснали и хоп! - става някаква промяна, защото растем и се развиваме. И се налага ново напасване Laughing

Ако трябва да съм съвсем честна, мога да синтезирам нещата горе-долу така - ако той не беше толкова търпелив към множеството ми дребни простотийки, а аз не бях толкова мъдра, че да простя неговите 1-2, ама големи простотии, досега да сме се развели със сигурност. Може би всъщност изобщо нямаше да се оженим де Rolling Eyes

А може би всъщност именно затова повече дълги връзки от ученическите години не оцеляват в крайна сметка - просто трансформациите в един момент на някого му идват в повече Stop

# 19 23 май 2007, 13:57 ч.

Мнения: 3 091

ние никога няма да се напаснем. аз съм дзвер и половина, той три-четри дзвера едновременно.
сега с нетърпение чакам да видя колко дзвера ще изкочат от дребната ламя Joy

напасването не е възможно поради една основна причина: моите психопатщини са в противоречие с неговите и т.н.

ако случайно един ден ви напиша, че сме се "напаснали", значи ми е станал безразличен или съм се развела Joy

т.е. ние сме от т.нар. "екшън" двойки

# 20 23 май 2007, 13:58 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

И аз си го мислех това, Белинда.
На практика аз съм пораснала с него и сме се приспособили един към друг точно като две лъжици - една в друга.

# 21 23 май 2007, 14:05 ч.

Мнения: 3 634

Аз спрях да го тормозя след като забременях. Получих всичко, което исках от него и сега само му се радвам Hug

Преди това признавам, че правех живота му ад. Благодарна съм, че ме изтърпя! В нашето семейство винаги източник на проблеми съм била аз. Просто съм склонна да ги преувеличавам. Outta Joint

# 22 23 май 2007, 15:09 ч.

София
Мнения: 3 679

Отначало всичко беше цветя и рози...Започна само като секс от време -навреме,после стана връзка...след време съвмесно съжителство...после бебето и...накрая сватба и семеен живот.
Докато не се омъжих и не се роди детето не се бяхме карали за нищо- да ,спорили сме,но накрая стигахме до решение....
Сега се караме най-вече заради детето,заради МЕН- много съм избухлива,намусена,сърдита,подтисната....Еднообразието ме побърква и ...си го изкарвам на него- а той всячески се опитва да ме разбере,да ме подкрепи и да ми угоди....
Дано скоро и това премине...вижда се светлина в тунела....

# 23 23 май 2007, 17:32 ч.

Мнения: 5 622

Не сме се напаснали. Вече 7 години сме заедно (юни стават 7, ако не се разведем до тогава Crazy

)

Накрая нещата ще завършат така(2 варианта):

1 Развеждаме се

2.Развеждаме се

Joy

# 24 23 май 2007, 17:38 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: БУБА в ср, 23 май 2007, 17:32

1 Развеждаме се
2.Развеждаме се

Стига, де

# 25 23 май 2007, 17:48 ч.

Мнения: 2 196

От седем години сме заедно и още не сме се напаснали. Thinking

# 26 23 май 2007, 18:11 ч.

1st floor
Мнения: 9 114

а пък аз без да искам прочетох - колко време ви трябваше за да се нападнете с половинката си Embarassed

- който за каквото си мисли!!! Mr. Green

# 27 23 май 2007, 18:11 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Още се напасваме, но не е както преди 10-ина години... острите ръбове ги загладихме Mr. Green

# 28 23 май 2007, 18:12 ч.

Мнения: 836

Да не те плаша, но се напасваме вече 14 години Simple Smile

# 29 23 май 2007, 23:30 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 673

След почти 11 години връзка, 3 от които брак - най-накрая наистина започваме да
влизаме в синхрон Rolling Eyes

Явно много търпеливи трябва да сме и двамата, а и много да се обичаме, щом успяхме да стигнем и до този момент. Както при belinda - доста дребни простотийки изтърпя той от мен, ама в последните месеци му сърбах неговите каши с голямата лъжица Sick

- както се казва, тъпкано ми го върна Tired

, на стари години.
Направо си бяхме пред развод, без майтап.
Изкарахме курса "Как се каляваше стоманата", дано сме си извлекли поуките.

# 30 24 май 2007, 04:13 ч.

Мнения: 1 817

Беше любов от пръв поглед и мисля, че и двамата доста толератно подходихме към повечето въпроси Peace

! И все пак около година и половина спорехме на безсмислени теми от време на време, за да спазим поговорката: "Което не се кара, не се обича!" Mr. Green

# 31 24 май 2007, 10:43 ч.

Мнения: 2 353

Напаснахме се дотолкова, че рядко се караме, но не сме като лъжици. По скоро като вилица бодяща и лъжица неразбрала.

# 32 24 май 2007, 11:45 ч.

на Север
Мнения: 503

Още не сме се напаснали 7-ма година вече.
В началото на всеки скандал се развеждахме, а сега на всеки 5-ти скандал Joy

Започнали сме явно да се напасваме все пак Laughing

# 33 24 май 2007, 11:54 ч.

Мнения: 884

Връзка и брак от 11 години-няма напасване на нашите на никъде непасващи се характери. В началото това ме плашеше, сега ме радва и не мога да си представя живот с човек, който винаги мисли като мен, имаме еднакъв мироглед и сме в абсолютно съгласие. Промени си начина по който спорим, може би това помогна.

# 34 24 май 2007, 12:04 ч.

Мнения: 1 152

Боже...няма светлина в тунела след всичко прочетено до тук. А нашата връзка е 6 годишна и мисля, че става все по-трудно и трудно напасването. Дали не съм сбъркала с този мъж?! Weary

# 35 24 май 2007, 12:12 ч.

Мнения: 2 161

Мога точно да отговоря-6-7 години.И двамата сме с ужасно трудни характери.Много властни.И сега от време на време набирам инерция,но аз съм си темпераментна.Но в началото на брака беше ужасно.Ако не изпитвахме силни чувства един към друг,отдавна взаимно да сме си били шута.

# 36 24 май 2007, 12:29 ч.

Мнения: 765

Нямахме такъв период - видяхме се и си бяхме напаснати . Много странно , аз си мислех че не е мой тип , а се оказа че се допълваме много добре . Не сме правили компромиси с характерите си - впоследствие правихме други компромиси , но с нас самите не . Имаме еднакви виждания за живота и различни характери . Много ни е интересно , когато сме заедно , за нас е важно . Не се караме - спорим . Мисля , че така или иначе аз винаги съм права и затова понякога отстъпвам Mr. Green

# 37 24 май 2007, 14:02 ч.

Русе
Мнения: 2 354

май и ние още не сме Thinking

но сме от 2,2 год. САМО заедно все пак... имаме цял живот пред себе си Heart Eyes

# 38 24 май 2007, 14:57 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Много бързо влезнахме в синхрон.

# 39 24 май 2007, 15:21 ч.

Мнения: 22 963

Още не сме.... Crazy

# 40 24 май 2007, 15:49 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 829

Веднага се напаснахме. Ние имаме сходни интереси, характери. Вече пет години сме заедно и ние супер. Зодия Везни, левичари, обичаме еднакви книги, музика. Той е най-добрия ми приятел. Понякога се чудя - толкова време прекарваме заедно и пак ни е интересно. Търкания почти нямаме.

# 41 24 май 2007, 16:09 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

аз съм много лесен характер, той на това раз4ита да се напасна аз, но си имам принципи, на които държа колкото и да не му отърват, ги познава и знае кое ще ме извади от кожата!

# 42 24 май 2007, 16:30 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Цитат на: geriii в ср, 23 май 2007, 18:11

а пък аз без да искам прочетох - колко време ви трябваше за да се нападнете с половинката си Embarassed

- който за каквото си мисли!!! Mr. Green

# 43 24 май 2007, 17:06 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Цитат на: Desislava, really в ср, 23 май 2007, 23:30

Изкарахме курса "Как се каляваше стоманата", дано сме си извлекли поуките.

Изключително точно Peace

И аз се надявам да сме си ги извлекли най-накрая поуките.
Годините ни заедно са ужасяващо много - от 21 се познаваме, от 19 сме заедно, едва отскоро мога да твърдя, че най-накрая говорим на един и същ език и гледаме в една посока. И пак не смея да кажа голяма дума...
Много трудно се калява стоманата Wink

# 44 24 май 2007, 18:02 ч.

Мнения: 4 371

Мисля, че само тези, дето са се взели в началото на връзката си, когато чувствата все още са ужасно силни, нямат проблеми, като напасване. Другите като нас, дето имат дълга предистория и после се женят май им е по-трудно. Знам ли newsm78

# 45 24 май 2007, 18:35 ч.

Мнения: 803

От 4 години сме заедно и още не сме се напаснали съвсем. И двамата сме много чепати характери, взаимно много се ядосваме и дразним понякога, не разбираме от дума и всеки гледа да каже последната дума. В началото (първите 2-3 години) това адски много ми тежеше и макар да знаех, че няма как да го променя, продължавах да се опитвам Crazy

Което пък го накара да се заинати още повече. Laughing

Но в последните месеци всеки от нас промени нещо в себе си, всеки от нас порастна, направи си необходимите изводи и прецени лично за себе си, как седят нещата, какво искаме от тази връзка, докъде искаме да стигнем.
Аз се научих на повече търпение, станах малко по-толерантна, усвоих известна доза непукизъм. Той също стана по-търпелив, по-внимателен, мери си приказките много повече от преди и се разбираме повече от всякога. За нас беше голямо постижение, ако изкараме седмицата без да се скараме ( и някой, по-често аз, да искам да се разделяме и т.н.). А сега (да не ме чуе дявола) няколко месеца сме нямали подобни преживявания. Simple Smile

# 46 24 май 2007, 20:07 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: KissTheRain в чт, 24 май 2007, 18:35

Което пък го накара да се заинати още повече. Laughing

Ох,вие пък какво имате да се напасвате?Толкова бяхте сладки в Море от любов.Скъсах се от рев.От умиление,де.

# 47 24 май 2007, 20:12 ч.

Свиленград
Мнения: 269

Цитат на: marisa79 в ср, 23 май 2007, 13:02

Мисля че поне година,ама винаги си възникват неща за доизглаждане! newsm78

# 48 24 май 2007, 23:21 ч.

Мнения: 803

Цитат на: Chanel в чт, 24 май 2007, 20:07

[

Ох,вие пък какво имате да се напасвате?Толкова бяхте сладки в Море от любов.Скъсах се от рев.От умиление,де.
[/quote]

bouquet

Тогава бяхме заедно само от 2 месеца, още във фазата на хормоните,флуидите и обожанието Wink

Доста порастнахме оттогава и доста преживяхме, но още не сме се напаснали. Остри камъни сме и двамата Wink

# 49 25 май 2007, 14:57 ч.

Мнения: 2 556

Не сме се "напаснали" особено според мен. Simple Smile

Въобще аз това напасване колкото и да се опитвам, не мога нито да го дефинирам, нито да си го представя точно. Мъжът ми постоянно ме изненадва с нещо, а и по негови реакции на мои действия съдя, че и той явно още идея си няма за някои мои черти от характера. Има да се напасваме още дълго така като гледам. Заедно сме от 12 години, женени от 7 и нещо.

# 50 29 май 2007, 16:34 ч.

Мнения: 29

Цитат на: БУБА в ср, 23 май 2007, 17:32

Не сме се напаснали. Вече 7 години сме заедно (юни стават 7, ако не се разведем до тогава Crazy

)

Накрая нещата ще завършат така(2 варианта):

1 Развеждаме се

2.Развеждаме се

Joy

Няма да ти е лесно, след някоя друга година ще вземеш да мислиш,че ще остнеш сама, че е по-добре двама от колкото сам и пак същата история - мъж, деца и ще си съсипана тотално, аз съм в такова положение и не е никак розово,но това е - ще търпя и толкоз.