Публикувана: 23 май 2007, 23:06 ч.
Последно мнение: 26 май 2007, 10:15 ч.

Чувството да те правят на идиот?

2 059
19
1

1
2
Всички

23 май 2007, 23:06 ч.

Мнения: 200

Така се чувствам от известно време .В старанието си да угодя и да играя по -свирката на всички се оказах най- големият идиот. Боли ме ,чувствам се обидена и унижена от определени хора .Не мога да мразя, но искам по- някакъв начин да ги накарам и тях да ги боли .Но от всеки мой опит, унижената съм аз. И пак остава болката само за мен .
Вие как сте излизали от такова положение? Карали ли са ви да се чувствате като нищожество?

# 1 23 май 2007, 23:11 ч.

Мнения: 223

да,но понякога наистина неможеш да направиш нищо..просто гледай да не попадаш в такава ситуация..избегния

# 2 23 май 2007, 23:12 ч.

Мнения: 223

или спирам да мисля за проблема и не се опитвам да си връщам нищо,лошото е че не си дала конкретния пример и незнам как да те посъветвам

# 3 23 май 2007, 23:18 ч.

Мнения: 200

Цитат на: maggito в ср, 23 май 2007, 23:12

Прекалено лично е и не мога да споделя ,но се чувствам силно наранена .Искам да разбера оставялили сте се да стигнете до такова положение и ако е така как сте се справяли с пожинието?

# 4 23 май 2007, 23:25 ч.

Мнения: 223

по принцип съм излизала винаги от положение..може би не ми се е случвало нищо толкова сериозно,но ако ми се случи бих поправила грешката си да непозволявам на никой да ме прави на идиот...помили как би се променило това положение в твоя полза

# 5 23 май 2007, 23:43 ч.

Мнения: 2 495

като се правиш на мил и отстъпчив човек винаги ще те правят на идиот...ако лъжеш и мамиш по ще те обичат....за съжаление това е голата истина Rolling Eyes

# 6 24 май 2007, 11:04 ч.

Мнения: 804

Малко е трудно да ти се даде съвет, защото всяка ситуация е различна, но ще споделя нещо за себе си. Имах такъв период в който всички ми се бяха качили на главата - децата, баща им, майка ми, колегите - въобще кошмар. Отстъпвах и се товарех, само и само да не нараня, обидя или разочаровам някой. После прочетох, че първата стъпка да се измъкнеш е да се научиш да казваш НЕ и НЕ ИСКАМ /включително и когато става дума за секс/, втората да започнеш да заявяваш категорично, не грубо, мнението си по даден проблем. Не става веднага, в началото е много трудно, но повярвай действа. Постепенно виждаш как започват да се съобразяват с теб и да не смятат, че могат да те натоварят с всичко. Лично на мен ми трябваха почти 2 години. Опитай, потърси литература по този въпрос, ако трябва поговори с психолог. Успех bouquet

# 7 24 май 2007, 14:47 ч.

Мнения: 200

Цитат на: babche в чт, 24 май 2007, 11:04

Не казвам че съм перфектна или безгрешна ,но определено прекалената ми доверчивост ,търпение и наивност ме докараха до това положение. Колкото до психолога и до там опрях, помогна ми до една известна степен да се осъзная за някои сериозни неща,които щяха да се окажат фатални за любими хора.Знам че начина да се чувстват като парцал ,точно както аз се чувствам е да се променя,опитвам се, но не е лесно.

# 8 24 май 2007, 15:55 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 803

И аз доскоро бях като Сливка и babche, но реших че това е неправилно и се натоварвам с хората и техните мнения. Просто ще казвам каквото мисля, ще отказвам когато искам. Ще се интересувам само от хората, които се интересуват от мен. Ще контактувам само с тези, с които ми е приятно. Няма да се притеснявам от това какво мислят хората.

# 9 24 май 2007, 16:10 ч.

Мнения: 1 629

Случва се. Пуша една цигара, уверявам се в собствената си значимост и спира да ми пука. Свиркай си сложни мелодии, може из някоя опера.

# 10 24 май 2007, 16:20 ч.

Мнения: 836

Случвало ми се е. Проблемът при мен е защото понякога трудно казвам "не". smile3537

# 11 24 май 2007, 17:20 ч.

Мнения: 304

Мълчание и само мълчание. Peace

От това боли най-много. Все едно, че не ти пука за нищо минаваш и заминаваш като трамвай и ще видиш как ще ти вървят по гайдата. Наистина изпуши една дори 2 цигарки и ще спре да ти пука. Simple Smile

Дано всичко се оправи!

# 12 24 май 2007, 17:28 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 803

Цитат на: damakupa в чт, 24 май 2007, 17:20

Мълчание и само мълчание. Peace

Дано всичко се оправи!

Започнах да го правя. Игнорирам постепено хората, които ме "натоварват" психически, хора, които и без туй само дежурно поздравявам. Така ще се отърва от "паразитите" и ще ми олекне.

# 13 24 май 2007, 18:58 ч.

Мнения: 200

Цитат на: Miriel в чт, 24 май 2007, 17:28

Цитат на: damakupa в чт, 24 май 2007, 17:20

Мълчание и само мълчание. Peace

Дано всичко се оправи!

При мен се случи обратното .Аз говорех и питах има ли проблем отговаряше ми се с не ри след това мълчание.Е, писна ми да ставам натрапница и започнах да се чувствам идиотски тъпо. Вярно е ,че боли ,защото няма и обяснение. Имам чувството ,че съм сгрешила с нещо или някъде Но край, колелото се завъртя на мълчанието и аз започнах да отговарям с мълчание.

# 14 24 май 2007, 19:35 ч.

Мнения: 431

# 15 24 май 2007, 22:36 ч.

Мнения: 200

Цитат на: Лизбет в чт, 24 май 2007, 19:35

Имаш проблеми със самочувствието, наблягай в тази посока. Не е нужно да си винаги добра, мила и разбираща. Никой няма да го оцени и медал няма да ти дадат. Не знам, дали в твоя случай номерът с мълчанието ще помогне, след като продължава да те гризе отвътре.
[/quote

Там е проблема, че при мене то е почти на нула. Напоследък си задавам въпроса: Има ли смисъл да страдаме за някой който не го заслужава?

# 16 25 май 2007, 00:03 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Ами точно незаинтересоваността от хората който се опитват да те унижат е големият лек.
Просто се дистанцирай.Не мисля че е толкова трдно,но ако ти самата не искаш това е друг въпрос.

# 17 25 май 2007, 09:32 ч.

Мнения: 1 840

Миличка, трябва сама да си помогнеш, за да излезеш от тази ситуация. Трябва да се научиш мъничко да бъдеш егоист, за да оцелееш в тази обстановка, за да не те смачкат и за да не успеят да те обезличат напълно. Ако разговорът с другата страна е невъзможен, ако отсрещната страна не желае диалог, тъй като така се чувства добре и успешно те "действа", трябва да погледнеш на проблема си от друг ъгъл - вече не като "Ние имаме проблем, който можеш заедно да решим", а от ъгъла "Аз имам проблем - как да го реша за себе си". Оттук нататък вече ще видиш по-ясно какви са вариантите ти за действие. Помисли си какво искаш от живота, харесва ли ти да живееш така, както досега, и ако не - помисли за варианти как би могла да го промениш. Хубаво запомни, че имаш пълното право да се чувстваш добре в собствения си дом и трябва да го отстояваш. Не е нужно да се жертваш - след време ще съжаляваш за пропуснатите си мечти, шансове, за това, че не си живяла така, както би искала. Не знам подробности и в конкретната ситуация ми е трудно да ти дам съвет, ако искаш пиши ми на ЛС. В общи линии обаче - научи се да се харесваш, да се обичаш такава, каквато си, да си вярваш - а ако другите не те харесват в този ти вариант, не е нужно да се нагаждаш към техните представи, защото - първо, те пак няма да те харесват, и второ - ти няма да се чувставаш добре в собствената си кожа. Дано да съм ти била полезна!

# 18 25 май 2007, 18:23 ч.

Мнения: 1 283

Цитат на: slivka в ср, 23 май 2007, 23:06

Знам как се чувстваш!От доста време съм на тази вълна.Взрив от гняв и разбити илюзии,неконтролируеми емоции и постъпки.Тези мисли ти носят само беда-безнадежно е.Неутрализирай ги!Всеки път,когато почнеш да мислиш на тази тема си викай:СПРИ,спри,спри!Еее, не ти ли омръзна да си крещиш сама на себе си?Уважавай себе си!Или избягай !Той или тя, няма да те защити!!!!!!! dont

# 19 26 май 2007, 10:15 ч.

Мнения: 200

Толкова сте прави всички, благодаря ви. Мисля, че първо трябва да заобичам себе си и да се науча да се ценя .Знам че ще е трудно ,но съм решила да опитам.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: