Днес за първи път някой от родата на таткото проявил интерес към сина ми!!!
Детето беше с баба си на село (където в момента живее и баща му и цялата му рода), случайно се видели с брата на бившия и неговото момченце и се спрели за малко, защото двете деца се познават и като две деца искат да си играят, после всеки по пътя си.
След малко брата на бившия завел детето си да играе със сина ми и с още едно детнце от махалата, даже седял на пейката с майка ми и провел почти нормален разговор!!! През цялото време предупреждавал сина си да внимава да не удари Иво, защото той е малък.
Това много ме изненада, защото за година и половина до сега никой от таз рода не прояви реален интерес към Ивайло, освен разни подпитвания тук-там дали е проходил, колко е пораснал, говори ли, кой го гледа, ходи ли си на село и такива глупости.
А децата се познават, защото аз съм в добри отношения с другата баба на братовчедчето и така сме ги събирали, но рядко и все пак смятам, че е редно да се познават и да са в добри отношения, защото са братовчеди.
Та този неочакван интерес към Ивайло освен, че ме изненада, ме и притесни. Чудя се сега какво следва? Аз съм в добри отношения и с майката на момченцето, чудя се дали да й се обадя да излезем с децата в неделя
Притеснява ме какво ще стане, когато бившият разбере за това, дали и на него ще му се прииска най-после да си види детето? Мисля, че все още ме притеснява евентуална среща с него, не защото имам чувства, а защото знам какво ще стане, той ще се държи добре, аз отново ще повярвам, че все пак той не е чак толкова черен и поне заради детето ще е възможно да поддържаме някакви нормални отношения, но това ще е ден до пладне, докато мама пак не то изкомандва с дистанционното. Неискам да му вяравам, не го искам близо до себе си тоя човек, а в същото време искам детето ми да знае кой е баща му и че майка му и баща му въпреки всичко някога наистина са се обичали 
Май голяма каша стана пак, но ако някой все пак е разбрал нещо, нека да каже какво мисли!
Детето беше с баба си на село (където в момента живее и баща му и цялата му рода), случайно се видели с брата на бившия и неговото момченце и се спрели за малко, защото двете деца се познават и като две деца искат да си играят, после всеки по пътя си.
След малко брата на бившия завел детето си да играе със сина ми и с още едно детнце от махалата, даже седял на пейката с майка ми и провел почти нормален разговор!!! През цялото време предупреждавал сина си да внимава да не удари Иво, защото той е малък.
Това много ме изненада, защото за година и половина до сега никой от таз рода не прояви реален интерес към Ивайло, освен разни подпитвания тук-там дали е проходил, колко е пораснал, говори ли, кой го гледа, ходи ли си на село и такива глупости.
А децата се познават, защото аз съм в добри отношения с другата баба на братовчедчето и така сме ги събирали, но рядко и все пак смятам, че е редно да се познават и да са в добри отношения, защото са братовчеди.
Та този неочакван интерес към Ивайло освен, че ме изненада, ме и притесни. Чудя се сега какво следва? Аз съм в добри отношения и с майката на момченцето, чудя се дали да й се обадя да излезем с децата в неделя
Притеснява ме какво ще стане, когато бившият разбере за това, дали и на него ще му се прииска най-после да си види детето? Мисля, че все още ме притеснява евентуална среща с него, не защото имам чувства, а защото знам какво ще стане, той ще се държи добре, аз отново ще повярвам, че все пак той не е чак толкова черен и поне заради детето ще е възможно да поддържаме някакви нормални отношения, но това ще е ден до пладне, докато мама пак не то изкомандва с дистанционното. Неискам да му вяравам, не го искам близо до себе си тоя човек, а в същото време искам детето ми да знае кой е баща му и че майка му и баща му въпреки всичко някога наистина са се обичали Май голяма каша стана пак, но ако някой все пак е разбрал нещо, нека да каже какво мисли!
Но при мен ситуацията е по-различна - имам пълната подкрепа и симпатия на опозицията. 
с "бащата". 
Баща е нещо повече, струва ми се. 
. Бабата обаче иска да съм й я водела и да стоя с нея при тях, защото се тревожи дали детето ще свикне с тях /те живеят в едно далечно селце/. На мен никак не ми се ще, не са лоши хората, знам, че обичат детето, но нямам желание да общувам с тях, дори и заради това, че свекито редовно ме информира за бившия, а мен никак не ме интересува. При вас също е деликатна ситуацията, защото живеете на едно място, рано или късно детето ще научи че именно Това е баща му, ще започнат въпроси и т.н. Дъщеря ми от няколко дни ме притиска с въпроси, първо дали аз си имам татко и къде е /родителите ми са разведени отдавна и баща ми не се интересува от децата си, а и аз нямам нито един хубав спомен от него/, а след това ме пита ми каза, че Тя иска Татко и на този етап съм обещала да си "купим", така че ако чуете за пазар за татковци, моля да ме информирате 
Когато аз я попитах дали тя си има татко, ми отговори "нямам" и се наложи да я уверя, че всеки има татко, и че нейния живее далеч... баааа 
тръгнал рано и детето не е станало свидетел как си обира крушите. Това също е трудно да му се обясни. И все пак е добре, че изобщо си е тръгнал, защото пък е още по-трудно 
всеки ден да обясняваш на дете защо баща му се държи зле. 
) , нося името на баща си, но не го познавам. от време на време е имало случаи в които интересът ми към въпроса "Кой е баща ми?" се е засилвал и тогава съм задавала и въпроси. Честно казано не знам дали ми е липсвал, предполагам малко, макар че мисля ми е липсвал просто баща, а не точно биологичния ми баща. Досега не съм успяла да си създам ясна представа за това какво се е случило преди 30 години, но за това отчасти мисля имам и самата аз "вина" - като че ли забравям голяма част от информацията която майка ми ми дава в отговор на моите въпроси, но пък и тя наистина просто отговаря на въпроси и май не ми е разказвала "история". Та затова нещата които знам за баща си са просто няколко факта - име, професия, града където живее, как са се запознали, факта че е женен и има още две дъщери. От известно време се чудя дали искам да се запозная с него и с полусестрите ми. Има голяма доза любопитство - майка ми твърди че приличам на него, макар че според мене приличам на нея 
смея се на себе си, но наистина мисля така. 
И точно се чудя дали искам да го раzбера. Силно се съмнявам че тогава майка ми просто се е нуждаела от "генетичен материал".