За смъртта и Човешкото отношение между Човеците

Не съм напълно съгласна с теб, че човек осъзнава колко уникален е живота, когато вече е наранен. Слава Богу, аз нямам такава рана и въпреки това поне по един път на ден благодаря, че съм жива. Че съм се събудила и още един прекрасен ден е пред мен.

Но това, както и отговорът на останалите ти въпроси, който е Не, е , според мен, присъщ на хора, при които ценностната система е изградена на дадена база. Лично при мен е, че съм възпитана в религиозност и съм вярваща. За други базата може да е друга: възпитание в къщи, в училище и т.н. 

Не е ли време да станем малко повече Човеци
О, време е, защото иначе ще се погубим взаимно, като човешки род, но аз съм скептично настроена. Най-вече, защото виждам, че понякога хора, които са пострадали по някакъв начин изведнъж се изпълват със страшна злоба.
Има две думички, които са почти непознати на голяма част от човечеството и те са: прошка и смирение. Може би, когато се научим да ги имаме в речника си, ще започнем да правим малки крачки към повече човечност.

Не мисля, че преживяването на мъка променя хората.
Аз не съм човекът, който може да се държи адекватно и да бъде по правилния начин съпричастен, като слон съм и се нахаквам къде не трябва.
Не обичам делене от сорта: трябва да имаш деца, за да можеш да изказваш мнение; да си преживял мъка, за да разбираш/не разбираш и пр.
Всичко опира до това приемаме ли чуждото мнение и оставяме ли хората да си живеят живота без да ги съдим и обсъждаме, когато не нарушават писани правила и неписани морални норми.
И, всеки с неговото си  , айде да се върнем на темата за майки с къси поли

много ми е любопитно, защо подобни теми призовават към нещо останалите.
дайте да бъдем човеци. ами бъди. това, че на теб ти се е случило, след като си била наранена, не означава, че и с останалите е така. изведнъж осъзнала се, решаваш, че всички останали още не са, и ти си месиятя, който ще ги поведе по пътя на човещината.
дайте да сме добри, дайте да сме човеци, дайте да даряваме, дайте да правим добро...........аман бе.
подобни теми просто ме вбесяват. сред какви хора си мислиш, че живееш. ако наистина си тръгнала по пътя на човещината, като начало заобичай ближния си, научи се да го уважаваш. не обобщавай, не осъждай, не заклеймявай - и то на едро.
дано не прозвуча остро, но просто подобни теми винаги започват добре и свършват лошо. появяват се няколко месии и ние простосмъртните седим и подсмърчаме.

Трябва ли човек да получи рана в сърцето си за да промени отношението си към живота и да оцени неговата уникалност? - Да, и то много дълбока. Толкова дълбока, че да желае смъртта си- това е промяна в отношението към живота.

Много ли усилия изисква действието: със събуждането си човек да се усмихне и да се зарадва, че отново ще види слънцето? - Не, не много, но един добър секс може би.

Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг? - Човешкото отношение изначално не е добро, следователно не е и трудно да имаме.

Не трябва ли да уважаваме мнението на другите? - Не, това не е в човешката природа. Борим се за оцеляване. Мнението на другите в случая е немеродавно.

По-добра ли е критиката зад гърба на човека, отколкото онази другата - градивната пред съгрешилия? - Не е по-добра, но е по-вулгарна. Бъди мишок- кририкувай зад гърба на другия!

Чакам да се появи мигито!
И после роза66.
И дещовиди да раздаде картите.
И кой ще ме напсува.
Давайте да даваме!

П.С. Защо, аджеба, не членуваш смъртта?
Понеже съм човек, призовавам да си поправиш заглавието поне.

Мда, члена сложи! Сега обърнах внимание и аз.

В темата Некролози ти казах, че нямаш право да даваш такива общовалидни определения.
В тази тема съм абсолютно съгласна с Матакосмата.

 Аз отдавна съм човек и съм осъзнала действителността с цялата и непрелест, понякога се изненадвам колко инфантилно възприемат околния свят голяма част от пишещите тук...

Мдааа, като придойде и Кифлата и ми стана хубаво на душата. И това е човешко.

Аз пък този израз "градивна критика" така го мразя.Не обичам да ме критикуват нито градивно,нито разрушително.Нямам нищо против да говорят за гърба ми.Устройва ме всякак.От време на време като се появи някой и като почне:да бъдем човеци,стига толкова злоба,нека мислим позитивно,нека сме толерантни...Големи глупости!В секти ли членувате,бе?

А това,че смъртта приемаш като нещо естествено,също както и живота...В кой момент точно,пред умиращ, много близък човек реши,че смъртта му е естествена?Ти бетер си от бог !Защото когато баща ми умираше се бунтувах с цялото си същество и дори сега мога да ти кажа,че смъртта му за мен още не е нещо естествено.И живота не е нещо естествено,ако искаш да знаеш.Цяло чудо си е.Пишеш,колкото да не заспиш,да ти кажа честно.

Petya70, на тия дърти форумски кучки всички тези философски разсъждения им минават през главата всяка сутрин още в тоалетната.  Не знаеш с кого си имаш работа........ И не мисли, че бойното кръщение ще ти се размине. Гълташ ли?

съгласа съм с шанел за смъртта и живота, не мога да го приема за естествена, ако не е към 100 г и ве4е сам си мислиш, 4е  време да заспиш! толкова много загуби имам, никога не приемам  4уждите за естествени, нищо , 4е не съм засегната!смъртта ме е карала да осъзная, 4е сме пропуснали много важни моменти да си кажем за оби4та, за признателността  и за благодарността! страданието е това ,което пре4иства и ти дава осъзнаване  на истински зна4имите неща! като се събудя и видя слънцето приемам деня за пълен с надежди! не критикувам никого  зад гърба , намирам на4ин да го кажа дипломати4но или си замъл4авам (смирението)! отношението ми е пове4е от 4овешко и равно, без снобски подпор и интерес4ийство!4овек се гради като такъв цял живот, може и да не стане,ако сам не поиска да е добър и с голяма буква! широкоскроен!затова, когато някой не го е преживял нещото, за което друг иска съвет, не може да даде  отговор от сърце, ами по книга и по принцип!

Винаги има няколко човека, на които, щом не им допадне темата, почват с високопарни слова. Еми като не ти допада - клюкарник широк, па и собствена темичка можеш да пуснеш... Ех, ама друго си е ние да размахаме пръст... Отде накъде другите ще ни го размахват...
Този форум май наистина е пълен със зли жени!!

Благодаря!
Оправих го.
Благодаря за мненията ви по темата.
Идеята може да не се  харесва на всички, но това е моя начин да намеря себе си.
Ако искате да ми помогнете - добре, а ако ще ме съдите или ще ми давате определения - още по-добре, това няма да ме нарани по никакъв начин, а ще ми помогне да изградя и едни други качества у себе си.
Благодаря.

Ако искате да ми помогнете - добре, а ако ще ме съдите или ще ми давате определения - още по-добре, това няма да ме нарани по никакъв начин, а ще ми помогне да изградя и едни други качества у себе си.
Благодаря.

[/quote]
Ние ти помагаме,мила Petya70.Радвай се на различните от твоето мнения.Разнообразието е по-голямо и човек си сверява часовника.Аз лично бягам от теми,дето всички грачат в един глас:ах,мила,съгласна съм с теб,ах,скъпа,точно така.
Невада,клюкарника наистина е голям,стига си размахвала пръст в тая тема,че можеш да си бръкнеш в окото.С най-добри чувства.

Да, преставам да размахвам пръст, че май бръкнах в окото на Chanel... sorry, мила!

По темата...
Ами човек, чийто живот е само низ от щастливи събития, е и си остава повърхностен... нечувствителен към другите...
Нещастието дава дълбочина... смекчава сърцето... придава човечност...

Мдааа...
Знаех си аз, че от Човеците ще стигнем и до Злите Кучки... 
Deja vu. 

Не съм съвсем съгласна. Всичко опира до това, как възприемаш света около себе си, а това е силно индивидуално. За някои страданието е пречистване, за други - генератор на злоба и завист. Кой както си го направи.

Хубавото на дървените философи е, че и след безброй чупения на главата оцеляват (поради дървеното и нечупливо естество на главата, все пак), за да ни радват с нови сили.

Не се притеснявай,периферно те мернах.

Казах ,че за мен смърта е естествена, както и раждането, и изгрева и залеза,... - има и естествена смърт, но има и не такава, особено трудно е да приема, че мой близък ей така естествено е умрял и не се притеснявам от това си чувство.
Но само човек, който е  преживял загуба на близък може да разбере борбата от чувства, които бушуват. - Да, така е, поне за мен.
Понякога се осъзнават и оценяват много минали моменти, на които не им е било обръщано съществено значение. - За мен не е важно да обръщам на миналото внимание.

Трябва ли човек да получи рана в сърцето си за да промени отношението си към живота и да оцени неговата уникалност? І не, отговарям за себе си.
Много ли усилия изисква действието: със събуждането си човек да се усмихне и да се зарадва, че отново ще види слънцето? - не ми пречи, ако тази процедура я пропусна, понякога се радвам не само на Слънцето.
Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг? - Да, особено с нечовеци
Не трябва ли да уважаваме мнението на другите? - Трябва, ако е аргументирано и не дразнещо.
По-добра ли е критиката зад гърба на човека, отколкото онази другата - градивната пред съгрешилия?[/b] - зависи от критиката, и в двата случая не си пестя нерви да критикувам напразно.

Не е ли време да станем малко повече Човеци или все така ще продължаваме по линията, че Човек е Човек, когато е човек на друг Човек - Повече от човек не мога да стана, но мога да се развивам и усъвършенствам, да уча и да обучавам, това ми носи усещането за човечност.

Добре де, защо трябва да е валидно за всички ни радостното събуждане и спиращият дъха момент с изгрева? Не може ли да има и щастливи, които стават криви, мразят да им свети в очите и си мърморят целодневно? Защо се връзвам на тази инфантилна тема? Щастлива ли ме прави това? Може би да.

Е, мерси. По-благо ми е да не се задълбочавам.
Всеки от нас умира по малко всеки ден.

Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг?
Не е ли време да станем малко повече Човеци или все така ще продължаваме по линията, че Човек е Човек, когато е човек на друг Човек.
Идеята може да не се  харесва на всички, но това е моя начин да намеря себе си.


и как да те разбера, че търсиш себе си, след като употребяваш множествено число. темата е с въпрос не как да станеш ти по-човечен човек, а по-скоро призив към другите да стават човеци.
така, че няма нужда да се правиш на обидена, защото поне моята цел не е била да те обидя.

инертното отношение към ценностната система не ми харесва. прекрасно е да откриеш, че си станал по-добър, ужасно е, че се е случило след тежка загуба. просто този призивен тон не е по моя вкус.
мисля, че щеше да е по-уместно да разкажеш как ти си станала по-добра и да запиташ другите как те са го постигнали и какво им е помогнало за това. така темата щеше да е информативна и полезна.
на мен лично ми напомни минали времена, комсомол, призиви и лозунги.
сама спомена градивната критика, ами опитвам се да бъда градивно-критична, а ти се фръцкаш като ущипана мома.
не съм искала да те обиждам, само те запознавам със становището си, което би трябвало да респектираш в тема, пусната за масите.
ако искаш само положителни мнения, пиши и си отговаряй сама. след като се стремиш към комуникация, ще се наложи да търпиш и уважаваш и чуждите мнения, дори да не ти харесват.
това е пък във връзка с толерантността, която също е едно от най-ценните качества на Човека.

заглавието - какво ви направи по-човечни - би трябвало да свъши работа.
и сега да не вземеш да се обидиш пак, петя70, щото няма да си играя инак повече с теб.

Хи хи. Старостта наближава с 60мин./час. Хи хи.

Явно да си добър не е на мода?!  Това е изводът от всичко, което прочетох до тук!

Обаче ние всички искаме човешко отношение спрямо нас самите, нали? Не вярвам някой да му е кеф да го правят на резил или да го крадат, или...............?!

Защо тогава и ние да не сме добри към другите? Какво е лошото на това да можеш да прощаваш, да изслушваш, да съчувстваш?

 genu6, не става въпрос за мода. Не става въпрос дори за това какво искам аз. Никой неможе да ме направи за резил, ако не се оставя или ако сама не се направя. Зависи от гледната точка. Лично аз съм песимист, с рядко опимистично чувство на фона на черното в мен. Не ми е кеф от почти нищо, така че и да ме направят за резил, едва ли ще ми пукне, а и едва ли някой ще разбере. За мен доброто на изгрева е да се събудя до любовта си и до детето си. За мен доброрто на днешното не се заключава нито в работата ми, нито в това на кого ще сторя добро, направя отстъпка за нещо или простя. Не правя компромиси със себе си, в това число и не правя компросмис с това да изслушвам, когато има нужда. Опората е в самите нас. Човек не е нужно да се сблъска със смъртта, за да осъзнае тленността на жалкия си живот. Не ми пука, че някой ще ме помни с добро или лошо. Правя онова, което чувствам, правя онова, което желае душата ми. Дали съм лош човек. Сигурно. Дали добър. Също. Много са перспективитв на развитие на човешкия дух, но никой и никак не може да ги заключава в тези категории.