В началото, след като завършихте университет или училище...изобщо в началото, когато започвахте работа за пръв път в живота си как се чувствахте? Беше ли тя това, което сте искали да работите? Чувствахте ли се добре сред колегите си? Най-вече ме интерсува чувствахте ли неувереност, страх, плахост при необходимост да ви възлагат на самите вас отговорности и задачи, с които трябва да се справите...а например сте нямали всички необходими знания и опит... и как преодоляхте тази неувереност и страх...Как си вдъхвахте кураж или амбиция ... как продължихте....
Не е нужно да ми отговаряте на всички въпроси конкретно, а да споделите как сте се чувствали и преодоляли страха и неувереноста, ако сте изпитвали такива...защото аз от около 6-7 месеца работя, харесвам много неща в работата си, но все още имам моменти, в които (особено напоследък като имам лични отговорности вече и задачи), в които сякаш изпитвам такава неувереност в себе си и страх, че ми се иска да побягна и да се откажа от всичко... в смисъл започвам да се чудя дали съм избрала правилната професия, не трябва ли да започна на чисто с друго да се занимавам - т.е. в момента работя в софтуерна фирма, програмираме... но винаги съм имала афинитет към психологията и ... понякога си казвам - ще зарежа всичко и сега на 23-24 години ще започна да уча психология и да се занимавам с това... Дали наистина има призвание или всичко е въпрос на обстоятелства и интереси, а може би и прагматизъм... Объркано ми е някак си и искам да чуя за вашия опит...защото пък ако винаги бягам и се отказвам при трудности не знам... Благодаря за вниманието, щото не умея да съм кратка
Не е нужно да ми отговаряте на всички въпроси конкретно, а да споделите как сте се чувствали и преодоляли страха и неувереноста, ако сте изпитвали такива...защото аз от около 6-7 месеца работя, харесвам много неща в работата си, но все още имам моменти, в които (особено напоследък като имам лични отговорности вече и задачи), в които сякаш изпитвам такава неувереност в себе си и страх, че ми се иска да побягна и да се откажа от всичко... в смисъл започвам да се чудя дали съм избрала правилната професия, не трябва ли да започна на чисто с друго да се занимавам - т.е. в момента работя в софтуерна фирма, програмираме... но винаги съм имала афинитет към психологията и ... понякога си казвам - ще зарежа всичко и сега на 23-24 години ще започна да уча психология и да се занимавам с това... Дали наистина има призвание или всичко е въпрос на обстоятелства и интереси, а може би и прагматизъм... Объркано ми е някак си и искам да чуя за вашия опит...защото пък ако винаги бягам и се отказвам при трудности не знам... Благодаря за вниманието, щото не умея да съм кратка
но като цяло се чувствам добре, все едно цял живот съм била тук. Дано и занапред да е така! 
зъботехник, кво да го правиш... 
Сега имам собствен бизнес с мъжа ми 
