Старата си работа напуснах преди около 6 месеца и още не са ми намерили заместник/заместничка. Тъй като си поддържам връзка с бившите работодатели, знам много добре колко им е трудно да намерят хората, защото или кандидатите няма да се явят на интервю, или като ги поканят да започнат работа, няма да дойдат. Разказваха ми за един такъв случай. Харесали някакво момиче и още на интервюто условията на работа са били ясни и на следващия ден /петък/я поканили да започне работа при тях от понеделник. Тя се съгласила, много се зарадвала даже и т.н. В понеделник, разбира се хората я чакали, но тя не отишла и когато й се обадили да питат какво става, първо не вдигнала няколко пъти телефона, а после сама звъннала, за да каже, че се отказва. Без работа била, но условията не я устройвали. Е, според мен това е доста некоректно, още повече, че те са я питали за парите и са й предложили заплатата, която тя самата си е поискала!!
На въпроса работи ли ви се, вече мога да отговоря, че започвам да губя ентусиазъм. Не защото не ми харесва работата, даже напротив, а защото напрежението ми идва малко в повече. Имам нужда от почивка, а не мога да намеря време. Станала съм адски изнервена.
Когато са ме канили на интервюта винаги съм ходила, но все пак аз знаех с какво искам да се занимавам и съм си пускала сивито само във фирми със сходна дейност, а не просто така. Има доста хора, които не знаят какво искат да правят и пускат автобиографии безразборно, на принципа, че "нещо все може да изпадне". И после се получава я неявяване на интервю, я разминаване с очакванията.