Едното ни морско прасенце е много болно и предполагам, че няма да го бъде... Наскоро почина дядото на Цвети и се страхувам, че това ще й дойде вповече. Ще ми помогнете ли да измисля някъква приказка, обясняваща липсата на прасенцето? Обаче тя е голяма /почти на 7 г./ и ще е трудно да бъде заблудена. Освен да й кажа, че сме завели свинчо в прасешка болница и там някой си го е харесал много и си го е взел, друго не ми хрумва.... Имате ли други идеи? Или все пак трябва да й кажа?
- Публикувана: 6 юни 2007, 09:58 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2007, 18:32 ч.
Моля за приказка....
Може да кажеш, че прасенцата се притежават от хората до определена възраст. Кажи й, че след това искат пак да бъдат свободни и да тичат в гората и да си намерят другарче и да си имат и те деца. Но трябва сами да си изберат жена (мъж) и затова след еди колко си време се пускат в гората да тичат и да живеят.
Това се сещам засега, дано има и други идеи.
Това се сещам засега, дано има и други идеи.
Че ще го изпратите при дядо и, за да си бъдат двамата? Това дали ще и се стори зловещо или по-скоро ще я зарадва? Моят син е на 3 и половина, и засега се задоволява с разказите за онази чудна страна, в която хората и животните отиват... Когато го водя на гробища /вратата между двете страни/, при дядовци или баби, носим цветя - все пак там, оттатък, няма точно такива модели и ще е добре да си посадят... Може пък и морски свинчета да нямат, пратете им едно 
Много ви благодаря 
Принципно и аз винаги съм била за истината. Обаче ме е страх, че ще й се събере много, а и реакциите й по темата напоследък са странни. Още повече, че преди време /по повод на това, че кучето на наще беше много зле/ говорихме много за смъртта и й обяснявах за кръговрата на живота - как старите си отиват, за да направят място на новите и т.н. И тогава тя попита дали защото
ще си имаме бебе, кучето ще умре. И сега ме е страх да не си помисли същото.
Принципно и аз винаги съм била за истината. Обаче ме е страх, че ще й се събере много, а и реакциите й по темата напоследък са странни. Още повече, че преди време /по повод на това, че кучето на наще беше много зле/ говорихме много за смъртта и й обяснявах за кръговрата на живота - как старите си отиват, за да направят място на новите и т.н. И тогава тя попита дали защото
ще си имаме бебе, кучето ще умре. И сега ме е страх да не си помисли същото.
Лекси, не се колебай да й кажеш истината. 
Децата разбират повече отколкото си представяме. Сигурна съм, че ако използуваш точните наименования, а не приказки и алегории, Цвети ще разбере и ще го преживее.
Погребали сме и морско свинче и дядо.
Оф-топик : от какво е болно свинчето? Ако е унило, защо не го блъскате с витамин С и невробекс с капкомер?
Децата разбират повече отколкото си представяме. Сигурна съм, че ако използуваш точните наименования, а не приказки и алегории, Цвети ще разбере и ще го преживее.
Погребали сме и морско свинче и дядо.
Оф-топик : от какво е болно свинчето? Ако е унило, защо не го блъскате с витамин С и невробекс с капкомер?
Болно свинче се води на лекар!
Понякога едно подрязване на зъбки или един антибиотик вършат чудеса.
Понякога едно подрязване на зъбки или един антибиотик вършат чудеса.
Аз нашето го носех в кутия за обувки с малко талаш вътре. Всякакво малко кашонче или кутия вършат работа. Непременно настоявай да му видят зъбките!
Дано да е нещо лечимо!
Ще трябва да го храниш насила със спринцовка - с каша от стрити гранули и вода, кисело мляко, бебешки каши и пюрета също стават. То ще се дърпа, но ти настоявай, тъпчи насила! Много е важно да яде! Червата не трябва да остават празни.
Дано да е нещо лечимо!
Ще трябва да го храниш насила със спринцовка - с каша от стрити гранули и вода, кисело мляко, бебешки каши и пюрета също стават. То ще се дърпа, но ти настоявай, тъпчи насила! Много е важно да яде! Червата не трябва да остават празни.
Когато почина котката на свекърите ми казахме на Христина, че без да искат дядо и баба са я изпуснали да
излезе през вратата и котката е избягала. Казахме също, че навън ще и бъде много по добре,
защото ще си има другарчета /други котки/ с които ще играе. Детето и до днес не знае, че котката не е жива -
мисли си, че има нов дом в някое мазе.
Но тогава Тина беше на 4 годинки. Честно казано не знам на сегашната възраст дали бих я залъгала с подобна история.
Все пак смятам, че щом Цвети скоро се е сблъскала със загуба на близък човек, не бива да я травмираш излишно.
Има време за такива тъжни истини.
Дано животниката се оправи.
излезе през вратата и котката е избягала. Казахме също, че навън ще и бъде много по добре,
защото ще си има другарчета /други котки/ с които ще играе. Детето и до днес не знае, че котката не е жива -
мисли си, че има нов дом в някое мазе.
Но тогава Тина беше на 4 годинки. Честно казано не знам на сегашната възраст дали бих я залъгала с подобна история.
Все пак смятам, че щом Цвети скоро се е сблъскала със загуба на близък човек, не бива да я травмираш излишно.
Има време за такива тъжни истини.
Дано животниката се оправи.
Филмчето "Цар Лъв" дава отговор на тези въпроси - подходящ за детската мисъл. Големият ми син беше на 5 г., когато почина майка ми, на 5,5, когато починаха чичо ми и баба ми (която го е гледала) и 6, когато почина неговия баща..... Казах му истината - че никога вече няма да види тези хора. Но казах също, че те го гледат от небето, плачат, когато той плаче, и се смеят, когато той се смее, а вечер може да види очите им горе на небето... Мисля, че той разбра. Плака много. И досега понякога плаче - най-много за майка ми, може би защото дотогава не беше получавал толкова тежък удар и той остави най-дълбоки следи в него...
Не крийте истината от децата си. Те рано или късно ще я научат и няма да ви бъдат благодарни. При по-чувствителните деца може да се стигне до трайна загуба на доверие към родителиите им.
Не крийте истината от децата си. Те рано или късно ще я научат и няма да ви бъдат благодарни. При по-чувствителните деца може да се стигне до трайна загуба на доверие към родителиите им.
МАКИЯТ ПРИНЦ
Там е най-хубавото обяснение на смъртта, което съм срещала, а и дъщеричката ти е достатъчно голяма, за да го разбере. Ще се опитам да преразкажа по памет идеята:
Малкият принц се сбогува и казва, че е време да се връща на своята планета, защото там го чака неговата роза и тя е самотна и той трябва да се върне при нея. Казва, че тялото му е прекалено тежко, а планетата му е далече и той не може да вземе това тяло със себе си - много е тежко, така че ще остави тялото тук. Това тяло ще изглежда като умряло, но не бива да се плашим, защото това е просто тяло, а самият малък принц не е умрял, а се е върнал у дома при своят роза. Ако ни стане мъчно за него трябва просто да вдигнем поглед към звездите и да видим тази, която блести най-ярко - той ни се усмихва от там и ни маха с ръка...
Разказах го много объркано и не съвсем точно, но исках само да предам идеята - купете си тази книжка и я четете заено с децата си - много мъдрост има в нея - както за деца, така и за възрастни.
Там е най-хубавото обяснение на смъртта, което съм срещала, а и дъщеричката ти е достатъчно голяма, за да го разбере. Ще се опитам да преразкажа по памет идеята:
Малкият принц се сбогува и казва, че е време да се връща на своята планета, защото там го чака неговата роза и тя е самотна и той трябва да се върне при нея. Казва, че тялото му е прекалено тежко, а планетата му е далече и той не може да вземе това тяло със себе си - много е тежко, така че ще остави тялото тук. Това тяло ще изглежда като умряло, но не бива да се плашим, защото това е просто тяло, а самият малък принц не е умрял, а се е върнал у дома при своят роза. Ако ни стане мъчно за него трябва просто да вдигнем поглед към звездите и да видим тази, която блести най-ярко - той ни се усмихва от там и ни маха с ръка...
Разказах го много объркано и не съвсем точно, но исках само да предам идеята - купете си тази книжка и я четете заено с децата си - много мъдрост има в нея - както за деца, така и за възрастни.
МАКИЯТ ПРИНЦ
Разказах го много объркано и не съвсем точно, но исках само да предам идеята - купете си тази книжка и я четете заено с децата си - много мъдрост има в нея - както за деца, така и за възрастни.
Разказах го много объркано и не съвсем точно, но исках само да предам идеята - купете си тази книжка и я четете заено с децата си - много мъдрост има в нея - както за деца, така и за възрастни.
. Не знам доколко децата са в състояние да я разберат, обаче. Четох я на моите, когато бяха на 4 и на 6 г., водейки се от идеята, че на децата трябва да се чете хубава проза и поезия. Не знам доколко и какво са разбрали, по-скоро се надявам да са я усетили. А и аз правех дълги паузи на места и започваха едни въпроси "Мамо защо спря? Мамо, защо плачеш?" 
, та развалях повествованието.Относно смъртта, аз също съм на мнение, че трябва да се казва истината. Близък човек не сме губили. Но са умирали кучета, коте. Мисля, че приемат смъртта като нещо естествено, казвала съм им че хора и животни умират когато са много стари или много болни. По-скоро ги вълнува въпросът какво се случва след смъртта. А аз еднозначен отговор не мога да дам. Аз съм атеист - смятам че със смъртта си отиват и тялото и душата, но останалите в семейството ни са по-скоро будисти
- вярват в прераждането на душата. От друга страна, детегледачката ми беше силно вярваща евангелистка и им говореше за Бог, рай, и т.н. В малките им главички сега е пълен хаос от въпроси и представи, за това какво става след смъртта. Аз предпочитам да са запознати с всички теории, а след време сами ще изберат в какво да вярват.
Благодаря на всички 
. Получих много полезни съвети
Прасчо е вече хоспитализиран. Ще си го взимаме през ноща, а през деня ще е при лекаря да му прави вливания, да му дава антибиотици и т.н. довечера ще ни обясни ние как да го топлим през нощта и каквото е необходимо... Не е добре според док. Има възпаление на горните дихателни пътища, със затруднено дишане, а в кабинета направи на няколко пъти и тикове. Все пак има надежда - док. бил оправял и по-болни прасенца. Цвети, за добро или за лошо, ще е в течение на нещата. Може би сте прави, че е по-добре да знае. Но поне смятам да й спестя излишния драматизъм и да говорим спокойно за това. Както й да и обасня, че колкото и да са ни мили животинките, те все пак не са хора и животът продължава...
Как`Сийка, мерси. Някъква апатия ме е обхванала. За малко да се дам без бой. Горкият свинчо, не е случил на стопанка.
. Получих много полезни съвети Прасчо е вече хоспитализиран. Ще си го взимаме през ноща, а през деня ще е при лекаря да му прави вливания, да му дава антибиотици и т.н. довечера ще ни обясни ние как да го топлим през нощта и каквото е необходимо... Не е добре според док. Има възпаление на горните дихателни пътища, със затруднено дишане, а в кабинета направи на няколко пъти и тикове. Все пак има надежда - док. бил оправял и по-болни прасенца. Цвети, за добро или за лошо, ще е в течение на нещата. Може би сте прави, че е по-добре да знае. Но поне смятам да й спестя излишния драматизъм и да говорим спокойно за това. Както й да и обасня, че колкото и да са ни мили животинките, те все пак не са хора и животът продължава...
Как`Сийка, мерси. Някъква апатия ме е обхванала. За малко да се дам без бой. Горкият свинчо, не е случил на стопанка.
